Решение № 2719 от 8.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8716/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 20032376/27.04.2022 г. на СРС, 34 с-в, по гр. д. № 18110/2019 г. е отхвърлен иска, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, предявен от Т. Б. Н., ЕГН •••••••••• срещу Държавата, представлявана от Министерство на земеделието, за признаване правото му на собственост върху ПИ с идентификатор 04234.6970.1438 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бистрица, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ: село Бистрица, район Панчарево, с площ 8 492 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при съседи: имоти с идентификационни № - ра: 04234.6984.816, 04234.6984.803, 04234.6984.822, 04234.6984.827, 04234.6970.2460, 04234.6970.1954, 04234.6970.2428, 04234.6970.3381, 04234.6970.3370, 04234.6970.3349, 04234.6983.63 по плана на с. Бистрица на основание давностно владение. Ищецът е осъден за разноски. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Т. Б. Н., чрез пълномощника му с доводи, че при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че неоснователно съдът е приел, че земята попада под обхвата на чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ, която предвижда забрана за придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд. Счита, че земята не попада в обхвата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. От приетите и неоспорени СТЕ - зи по делото е установено, че имотът попада в границите на урбанизирана територия, което е пречка да се характеризира земята по чл. 2, ал 1 ЗСПЗЗ. Този факт се потвърждава и от приобщените към доказателствата по делото скици на имота, според които имот с идентификатор 04234.6970.1438 е с трайно предназначение на територията – урбанизирана. В СТЕ се сочи, че северната част от имота попада в границите на регулационния план. Поддържа, че не ясно въз основа на какви доказателства СРС е приел, че земята е част от държавния поземлен фонд (ДПФ). Излага доводи, че не са изложени твърдения, че земята е част от ДПФ, нито такива за осъществена процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като не са представени и доказателства, че земята е част от ДПФ, не са представени решения по чл. 18 ж, ал. 1 или чл. 27 от ЗСПЗЗ. Ответникът не е провел доказване на основанията посочени в АДС № 10051/2019 г. по смисъла на чл. 154 ГПК. Поддържа, че след влизане в сила на 08.03.2022 г. на Решението КС от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. е незаконосъобразно да се прилагат разпоредби, които имат действие назад във времето, каквито са пар. 1, ал. 1 ЗД на ЗС и пар. 2 от ЗР на ЗИД на ЗС. Излага доводи, че от свидетелските показания е установено, че ищецът е владял процесния имот явно и необезпокоявано, с намерение да го свои, в продължение на 10 години - облагородил го е, изградил е трафопост, караулка, направил е бетонен път и площадка, прокарал е ток и вода. Счита, че лицето може да се признае за собственик на част от претендиран имот. Моли да се отмени решението и искът да се уважи. Претендира разноски за първа инстанция. Ответната страна - Държавата, представлявана от Министерство на земеделието и храните (името към момента), чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства. Сочи, че Т. Н. е бил уведомен, с писмо, изх. № ПО-07-4740-1 от 07.11.2017 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие" (ОДЗ), че закупеният от него „••••••• № 5“, преустроен в дървообработващ цех, попада на територията на бившия стопански двор на с. Бистрица, район Панчарево, СО, както и че северната му част попада в границите на действащия регулационен план, а южната е земеделска земя. Ищецът не е спазил фактическия състав за придобиване на правото на собственост върху земята. Сочи, че собственик на сградата „••••••• № 5 “ е „П. – 2003“ ЕООД, считано от 15.05.2017 г. - датата на влизане в сила на Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.04.2017 г., на ЧСИ С. Х.. Следователно към 15.05.2017 г. ищецът не може да придобие недвижимия имот под сградата - •••••••, по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и поради факта, че не притежава собствеността върху сградата, построена върху недвижимия имот. Счита, че ищецът не владее имота, а единствено го държи, тъй като имотът е държавна собственост, за което е издаден АЧДС № 10051/18.01.2019 г., на основание чл. 24 и чл. 27, ал. 10 от ЗСПЗЗ и чл. 68, ал. 1 от ЗДС, във вр. с чл. 103 и 104 от ППЗДС. Държавата е придобила имота по чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съобразно действащия към момента законов ред, като правата на управление са предоставени на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ, към този момент, сега Министерство на земеделието и храните), на основание чл. 24 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Обосновано СРС е взел предвид, че по силата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, земите в бившите стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващи застроени и прилежащи площи към сгради и/или съоръжения от тяхното имущество са държавна собственост по силата на закона и се актуват от областния управител. Стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието и храните. В случая Държавата е придобила собствеността по силата на закона, а ПИ с идентификатор 04234.6970.1438 и площ от 8 492 кв. м. е частна държавна собственост, заведен в баланса на МЗХГ. Излага доводи, че неоснователно ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като, за да настъпи желания ефект на давност владелецът следва да докаже, че е държал и владял имота несъмнено като свой, с намерението да го придобие, което трябва да стане достояние на всички, включително на ответника. В случая такова доказване не е проведено от негова страна. Поддържа освен това, че според чл. 86 от ЗС (ред. до изм. с ДВ бр. 33 от 1996 г. - до 01.06.1996 г.) не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, като в периода след изменение разпоредбата на чл. 86 от ЗС (ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г.), от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г., тази забрана остава само за придобиването на имоти публична държавна или общинска собственост. Ищецът не може да стане собственик на имота по давност, предвид мораториума въведен с нормата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, съгласно която давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Сочи, че ищецът не е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, а поради мораториума за придобиване на имоти, държавна и общинска собственост, не може да го придобие по давност. Излага съображения, че по тази причина за ищеца липсва правен интерес от водене на иска, което е основание за прекратяване на производството. Поддържа също, че решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС, с което са обявените за противоконституционни нормите, уреждащи удължаването на срока за спиране на давността, с което е отменен мораторума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, има действие занапред от датата на влизане му в сила на 08.03.2022 г. Изрично е постановено, че с обявяване на мораториума за противоконституционен не се засяга неговия досегашен ефект и за периода от 31.06.2006 г. до 08.03.2022 г. давността за придобиване на държавни и общински имоти не е текла. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението. Претендира разноски. Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдът е сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материално - правни норми. Тъй като искът е установителен, допустимостта му е предпоставена от наличие на правен интерес за установяване на принадлежност на правото на собственост. В отговор на възражението на Държавата, че е не е налице интерес от водене на иска, съдът намира, че възникналия между страните правен спор за собственост на имота, обосновава наличието на интерес у ищцата от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, още повече че според данните поделото имота актуван като държавен. Наличието на предпоставки за придобиването му по давност от ищеца е въпрос по съществото на спора. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже, че е собственик на имот на твърдяното от него придобивно основание – в случая по давност, а в тежест на ответника е да установи, че са налице обстоятелства, изключващи възможността за ищеца да придобие имота по давност, понеже е бил държавен. Пред СРС е представено е разрешение за строеж на благоустройствени проекти № 0025/06.11.1997 г., издадено от началник УАГС, с което в поземлен имот ПИ - І, за стопански двор, в с. Бистрица, кв. 90, е разрешено да се извършат СМР, съгласно проекти от 23.06.1997 г. и 18.08.1997 г. от „Електроснабдяване - София" за монтаж на „мачтов трафопост" - 20 КВ, както и електропроводна мрежа. С констативен протокол от 20.01.1999 г. се установява, че мачтовият трафопост в кв. 90, парцел I е изграден, съгласно посоченото разрешение за строеж. С нотариален акт № 54 от 18.03.2002 г., т. І, рег. № 820, дело № 47/2002 г. в полза на ищеца Т. Б. Н. и съпругата му С.Г. Н.а е признато право на собственост върху сграда, представляваща „•••••••“ № 5, със застроена площ от 1 048 кв. м. находяща се в стопански двор, на с. Бистрица, част от който попада в УПИ № І, кв. 90, по плана на с. Бистрица, а част - в терен извън регулация. Със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена КК за район „Панчарево". Според нея процесният имот с площ от 8 492 кв., придобива идентификатор по КККР 04234.6970.1438. По делото е представен АЧДС № 10051 от 18.01.2019 г., съставен и утвърден от Областния управител на Област София, според които поземлен имот с идентификатор 04234.6970.1438 с площ 8 492 кв. м. е частна държавна собственост и е предоставен за управление на МЗХГ. Актът е съставен на основание чл. 24 и чл. 27, ал. 10 ЗСПЗЗ, чл. 68, ал. 1 ЗДС, вр. с чл. 103 и чл. 104 ППЗДС. В АЧДС изрично е посочено, че върху процесния поземлен имот попада сграда с идентификатор 04234.6970.1438.1, която е разположена в процесния поземлен имот и ПИ 04234.6984.803 и принадлежи към процесния ПИ, и е собственост на ищеца, според нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 54, том I, peг. № 820, дело № 47/2002 г. Актът за частна държавна собственост е вписан на 23.01.2019 г. Според приетата пред СРС и неоспорена от страните СТЕ, при извършения оглед на място е установено, че около 1/3 от общата площ в западната част на процесния ПИ, в непосредствена близост до сградата на бившия •••••••, също бивш дърводелски цех, е оградена като същинска производствена площадка. Останалата по- голяма зона в източния край /около 2/3 от общата площ/ не е оградена. Има останала неоградена ивица в западната периферия на имота, а пред северната фасада на сградата на ищеца с идентификатор 04234.6970.1438.1 има асфалтирана площадка. Непосредствено покрай северната половина на източната фасада на бившия дърводелски цех (сградата на ищеца), има зона покрита с армирана бетонна настилка, а северно до подходния локален път, пред масивния сектор от оградата има изградена бетонна рампа за товарни автомобили. Според експертизата понастоящем в процесния имот има две сгради: сграда с идентификатор 04234.6970.1438.1 - бившият ••••••• и бившият дърводелски цех, разположен в източния край на имота и сграда с идентификатор 04234.6970.1438.2 - караулка източно непосредствено до портала на оградената зона. В предходния КРП от 1960 г. на с. Бистрица цялата зона около процесния ПИ е попадала в квартал № 90, изцяло отреден за „двор на ТКЗС“ и липсва изобразяване на отделни имоти. В сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри от 2011 г. на с. Бистрица, процесният ПИ е заснет с идентификатор 04234.6970.1438. Според заключението на геодезическата СТЕ приета пред СРС, която също не е оспорена от страните, оградата е стара, изградена още преди 2008 г. От северната страна оградата е масивна, с височина около 2 м., а от западната страна границата минава по сградата •••••••, а от юг и изток оградата е с метални колове и мрежа. Площта на оградената част е 3 059 кв. м. Във връзка с упражняване на фактическа власт върху имота пред СРС са събрани и гласни доказателства на свидетелите на ищеца С.С.Г. и П.С.К., обсъдени от СРС в решението, поради което въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря установеното от свидетелите, а препраща към мотивите на СРС, на основание чл. 272 ГПК. По отношение основният спор - дали в полза на ищеца е изтекла необходимата по чл. 79, ал. 1 ЗС 10 - годишна давност за придобиване на процесния имот с идентификатор 04234.6970.1438, , като съобрази доводите на страните във въззивното производство и в допълнение към изложеното от СРС, съдът намира следното: Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл. 79 от ЗС, включва осъществяване на владение върху него, както и изтичане на определен от закона срок, през който е продължило владението - съответно 10 г., при недобросъвестно и 5 г., при добросъвестно владение. Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - т. е. владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си; да е непрекъснато - т. е. владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е било отнето от трето лице; да е спокойно и явно - д а не е установено или поддържано по насилствен или по скрит начин. Следователно при позоваване на оригинерното придобивно основание давност, на доказване подлежи упражняване в определен период от време на фактическа власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране на поведение на собственик (animus). В този смисъл ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. В него се приема, че владението трябва да се демонстрира явно и несъмнително, да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. По общите правила на доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, изцяло в доказателствена тежест на ищеца е да установи - пълно и главно, че е владял имота явно и необезпокоявано като свой, с намерение да го придобие, повече от 10 години, което намерение е противопоставено на ответника. Ответникът е противопоставили възражения, че имотът е държавен, за което е издаден АЧДС № 10051/18.01.2019 г., на основание чл. 24 и чл. 27, ал. 10 от ЗСПЗЗ и чл. 68, ал. 1 от ЗДС, във вр. с чл. 103 и 104 от ППЗДС. Поддържал е, че Държавата е придобила имота по чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съобразно действащия към момента законов ред, като правата на управление са предоставени на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ, към този момент, сега Министерство на земеделието и храните), на основание чл. 24 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че актовете за държавна и общинска собственост са официални документи, съставени от длъжносто лице по ред и форма, определени в закон - чл. 5, ал. 2 от ЗДС и чл. 5, ал. 2 от ЗОбС. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗДС и чл. 5, ал. 3 ЗОбС те само констатират правото на собственост на държавата или общината и нямат правопораждащо действие за правото на собственост, както няма правопораждащо действие и констативния нотариален акт за собственост по чл. 587 ГПК. За да се ползват като официални документи с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, тези актове следва да съдържат не само описание на имота и местонахождението му, но и фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от държавата или от общината. В този смисъл - решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 81 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 4029 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 181 от 17.12.2019 г. по гр. д. № 66/2019 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и др. В случая в процесния АДС е посочено изрично, че се издава на основание нормите на чл. 24 и чл. 27, ал. 10 ЗСПЗЗ, чл. 68 ЗДС, вр. с чл. 103 и чл. 104 ППЗДС. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ за тези земи се издават актове за държавна собственост (актуват се от областния управител по предложение на министъра на земеделието и храните), като актът за държавна собственост подлежи на вписване. В случая издадения за процесния имот акт АЧДС № 10051/18.01.2019 г. е вписан в Службата по вписвания на 23.01.2019 г. Въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС, че земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 и § 29 ПЗР ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, са държавна собственост съгласно, чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ. В случая теренът на стопанския двор на ТКЗС е държавна собственост. Въззивният съд споделя довода на ответника, че правото на собственост на държавата върху тези земи произтича от закона („ex lege“). Н а въпроса дали може да се придобия по давност недвижим имот частна държавна собственост в периода след 31.05.1996 г. - 01.06.2006 г. е даден отговор в практиката на ВКС, обобщена в мотивите към ТР № 3/2018 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите към тълкувателното решение е посочено, че с изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г.), давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или публична общинска собственост. Следователно, за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Когато срокът се брои по години, той изтича на съответното число и месец от последната година (петата или десетата), съответстващ на деня, в който владението е започнало. Десетгодишният давностен срок, започнал да тече от 01.06.1996 г., би изтекъл на 31.05.2006 г., като към 01.06.2006 г. е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г. (така в решение № 100 от 22.10.2020 г. по гр. д. № 3267/2019 г., г. к., І ГО на ВКС). В обобщение следва, че в периода до 31.05.1996 г. е имало законова забрана за придобиване по давност на недвижими имоти държавна и общинска собственост. С влизане в сила на 01.06.1996 г. на изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33/1996 г.), забраната отпада, считано от 01.06.1996 г. за имоти частна държавна или общинска собственост, но на 01.06.2006 г. (в последния ден от десетгодишния придобивен давностен срок) течението на давностният срок е спряно за период от време, продължен до 31.12.2022 г. Действително с решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗР на ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от ЗР на ЗИД на ЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Във връзка с възраженията в жалбата относно действието във времето на решенията на КС следва да се сподели извода на СРС, че съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ и решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ, действието на решението за противоконституционност е занапред (ex nunc), т. е. забраната за прилагането на противоконституционния акт е от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд, като се запазват възникналите от прилагането на този акт правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд. (в този смисъл и определение № 2527 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 2762/2023 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС). От направените до момента изводи следва, че с оглед задължителния характер на решенията на Конституционния съд (чл. 14, ал. 5 ЗКС) придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост започва да тече след влизане в сила на решението на КС на 08.03.2022 г. (в хода на производството), като до настоящият момент не е изминал необходимия от закона срок за придобиване по давност на процесния имот. Предвид изложеното в съвкупност е законосъобразен извода на СРС, че ищецът не е могъл да придобие по давност процесния недвижим имот, без да е необходимо да се обсъждат всички кумулативно изискуеми предпоставки за това придобиване. Без правно значение е и обстоятелството, дали имотът е земеделска земя и прилага ли са по отношение на него ограничението по чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл за основните възражения в жалбата. Тъй като изводите на СГС изцяло съвпадат с тези на СРС, оспореното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да бъде изцяло потвърдено. Този извод се отнася до решението и в частта по разноските, които са съобразени с изхода от спора. По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора и направеното искане, право на разноски има ответника. В негова полза съдът присъжда 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 190, 79 лв. държавна такса за тази инстанция, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК. Така мотивиран Софийският градски съд