Решение № 4076 от 26.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10318/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 5581/28.03.2024 г., постановено по гр.д. № 22249/2023 г. по описа на СРС, 67 състав, съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК 200299615, с адрес: гр. София, бул. “Г. М. Димитров” № 1, да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, ЕИК 831545394, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” № 3, на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 2 287, 03 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранции” за неизпълнение на гарантирани задължения по договор за възлагане на обществена поръчка № С24867 от 17.12.2021 г. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Същият твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че изпълнителят е уведомил възложителя за настъпването на непреодолима сила едва два месеца след настъпването й, а именно на 28.01.2022 г. и поради тази причина изпълнителят не можело да се ползва от последиците на непреодолимата сила. Излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като Правилата за търговия с електрическа енергия били обнародвани в ДВ с бр. № 110 от 24.12.2021 г., а уведомлението било получено от възложителя с вх. № 22008677/28.01.2022 г., т.е не два месеца, а един месец след обнародването на промените. На следващо място в обнародваният акт било предвидено, че обединените с общ финансов сетълмент до влизане в сила на правилата комбинирани и стандартни балансиращи групи следвало да бъдат приведени в съответствие с тях до 01.02.2022 г., т.е. промените щели да започнат да се прилагат от 01.02.2022 г. Поддържа, че било безспорно установено по делото, че изпълнителят по договор за обществена поръчка № С24867/17.12.2021 г. – „Енергийни Иновативни Технологии“ ЕООД бил уведомил възложителя по договора – ИА „Главна инспекция по труда“ в подходящ срок, а именно на 28.01.2022 г. – 5 дни преди нормативните промени да влязат в сила. В процесния случай били налице всички изискуеми предпоставки, за да е налице „непреодолима сила“, а именно: сключен договор за обществена поръчка № С24867/17.12.2021 г.; след сключването на договора, с ДВ бр. № 110 от 24.01.2021 г. били обнародвани приетите промени в Правилата за търговия с електрическа енергия, които били непредвидими и непредотвратими и била налице причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение. Поддържа, че горното обстоятелство на основание чл. 20, т. 2 от РазделV от Общите условия на застраховка „Гаранции“, представлявало изключен риск и в процесният случай застрахователят не следвало да отговаря, съответно ответникът правилно и мотивирано бил отказал изплащането на обезщетение. По-нататък във въззивната жалба въззивникът изразява несъгласие с приетия от СРС извод за виновно неизпълнение от страна на „Енергийни Иновативни Технологии“ АД. След като изпълнителя бил изпратил уведомление до възложителя за настъпването на „непреодолима сила“, в което предложил прекратяване на сключения договор, и след множество неуспешни опити за комуникация в тази насока, изпълнителят получил уведомление от възложителя за разваляне на договора на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от същия, в което бил даден 15-дневен срок за започване на изпълнение. Дружеството-изпълнител, въпреки, че щяло да търпи загуби, изпратило писмо до ИА „Главна инспекция по труда“ с искане за среща и за потвърждение на идентификационните кодове на местата за доставка на електрическа енергия, но отговор на писмата не бил получен. Поддържа, че тези обстоятелства изключвали виновното неизпълнение, тъй като застрахованото лице е било поставено в обективна невъзможност за изпълнение на договора, въпреки желанието си. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Твърди, че процесното събитие нито било непредвидимо, нито било непредотвратимо, за да бъде квалифицирано като непреодолима сила. Сочи, че преди да настъпят промените в Правилата за търговия с електрическа енергия, новият им проект е бил публикуван за обществено обсъждане и през периода 01.11.2021 г.-15.11.2021 г. течали обществени консултации. Налична била и съгласувателна таблица от 307 страници, постъпили възражения и предложения по проекта, както и мотиви на КЕВР за приемане/отхвърляне на същите. Поддържа, че дружеството-изпълнител е било наясно с предстоящите промени още преди подписване на договор № С24867 на 17.12.2021 г. Отбелязва, че по повод отменената разпоредба на чл. 56 в, ал. 6 от ПТЕЕ, която ответникът сочи за причина за възникване на непреодолима сила за изпълнителя, било налице произнасяне от страна на КЗК. В свое решение № 326/30.03.2023 г. КЗК била приела, че: „отмяната на възможността за обединяване на стандартни балансиращи групи с общ финансов сетълмент – 56 в, ал. 6 (отм.) от ПТЕЕ не ограничават конкуренцията между координаторите на балансиращи групи на пазара на балансиране на търговските участници при сделки с електрическа енергия. Твърди, че за същият период, за който е исковата претенция, снабдяването на обектите на ИА „ГИТ“ с електрическа енергия е осъществявано от ЧЕЗ „България“, за което са издадени съответните фактури. Отбелязва още, че от публикуваните новини през януари, февруари и март 2022 г. от БНЕБ, ставало ясно, че през процесния период били отбелязани рекорди в търгуваните количества с електрическа енергия. Абсурдно било твърдението за наличието на непреодолима сила, при положение, че горните стопанските субекти по същество осъществявали една и съща дейност, като участвали в пазара с търговия на електрическа енергия и било нелогично единият търговец да няма пречка за доставка на електрическа енергия, а пък за другият да е била налице непреодолима сила. С оглед изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира разноски. Третото лице-помагач на страната на ответника – „Енергийни Иновативни Технологии“ АД не е подало отговор на въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск по чл. 429, ал. 1, т 2 от КЗ, във вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съгласно общата разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие; и може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора. Застраховка "Гаранция за изпълнение" е форма на застраховката гражданска отговорност. Същата е предвидено като възможност в Глава XIII, Раздел I от ЗОП, чл. 111 от ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят може да изиска от определения изпълнител да предостави гаранция, която да обезпечи изпълнението на договора за обществена поръчка и/или на авансово предоставените средства по договора. Предвидената гаранция за изпълнение и нейният процент се посочват в обявлението/поканата за откриване на процедурата, като участникът, избран за изпълнител, сам определя формата, в която да я представи на възложителя /парична сума, банкова гаранция, застраховка/. При застраховката "Гаранция за изпълнение" се застрахова риска от финансови загуби и/или допълнителни разходи във връзка с неизпълнението по конкретен, посочен в застрахователната полица гаранционен договор. Гарантира се изпълнението на договорните задължения на отговорното лице по договора, като гаранцията за изпълнение служи и като неустойка при пълно или некачествено изпълнение, в зависимост от договореното между страните в договора. Не е спорно между страните наличието договор за застраховка „Гаранции“ от 14.12.2021 г., сключен между ответника, в качеството му на застраховател, и третото лице-помагач – Енергийни иновативни технологии“ ЕООД, в качеството му на застраховащ, обективиран в застрахователна полица № BG050121000002291, с който се гарантира обезпечаване изпълнението на сключен договор по възлагане на обществена поръчка с № С24867 от 17.12.2021 г. с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия на ниско напрежение и избор на координатор по балансираща група за нуждите на ИА „ГИТ“, подписан между ищеца, в качеството му на възложител, и третото лице помагач, в качеството му на изпълнител. С този договор ответникът е поел задължение да покрива рисковете от виновно неизпълнение на договорни отношения между застрахования и бенефициента или от съответната законова уредба, от която възниква задължение за плащане на гарантираните суми в полза на бенефициента /Раздел “Общи положения”, т. 13 от Общите условия на ответното дружество/, като съгласно т. 18 от ОУ обхватът на застрахователното покритие зависи от характера на задължението по гаранция на застрахования. Застрахователната сума е в размер на 9 950, 00 лева. Не се спори и че на 19.05.2022 г. ищецът е отправил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, която ответникът не е уважил. Основните спорни между страните въпроси, във връзка с които са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е въпросът относно наличието на втората предпоставка, а именно - осъществен по време на действие на застраховката предвиден и покрит застрахователен риск, изразяващ се във виновно неизпълнение на задължение по договор по възлагане на обществена поръчка № С24867/17.12.2021 г. от страна на изпълнителя “Енергийни Иновативни Технологии” ЕООД. В първоинстанционното производство е представено предложение с вх. № 22008677/28.01.2022 г. от “Енергийни Иновативни Технологии” ЕООД до ИА „ГИТ“ за прекратяване на договор № С24867/17.12.2021 г. по взаимно съгласие, в което се излагат мотиви, че предвид икономическата ситуация в страната и решение на КЕВР от 17.12.2021 г., с което е прието изменение на “Правилата за търговия с електрическа енергия”, е в категорична невъзможност да изпълни поетите с договора задължения, включително да доставя електрическа енергия по цената и при условията, определени в договора, поради което отправя до ищеца-възложител предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 01.02.2022 г., поради настъпването на непреодолима сила за изпълнителя. С писмо с изх. № 22005501/02.02.2022 г. възложителят е отговорил, че не става ясно в какво се състои непреодолимата сила за изпълнителя по договора. Впоследствие, с писмо вх. № 22016433/25.02.2022 г., адресирано до ИА „ГИТ“, изпълнителят посочва, че са налице основанията за прекратяване на договора, съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 ЗОП, която разпоредба предвижда, че възложителят прекратява договора за обществена поръчка или рамковото споразумение в предвидените в закон, в договора или в споразумение случаи, или когато е необходимо съществено изменение на поръчката, което не позволява договорът или рамковото споразумение да бъдат изменени на основание чл. 116, ал. 1, съгласно която разпоредба договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, когато промените са предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената или опции; обхватът и естеството на възможните изменения или опции, както и условията, при които те могат да се използват, не трябва да води до промяна в предмета на поръчката или на рамковото споразумение. С писмо с изх. № 22016530/24.03.2022 г. ищецът-възложител уведомява изпълнителя, че във връзка с неизпълнението на поетите от него задължения по договор № С24867/17.12.2021 г., ищецът е принуден да потребява електрическа енергия, доставена от доставчик от последна инстанция, като в този случай ценообразуването на реално потребената енергия се извършва съобразно методика, приета от КЕВР, а не в съответствие със среднопретеглената месечна цена за 1 MWh, съгласно Българската независима енергийна борса на пазарен сегмент “Ден напред”, както е уговорено в договора. В резултат на последваща разменена кореспонденция между възложителят и изпълнителят, се стига до писмо с изх. № 22023556/13.04.2022 г., с което ищецът-възложител изразява становище за мнима активност от страна на изпълнителя, като уведомява последния, че сключеният между тях договор № С24867/17.12.2021 г. е развален поради неизпълнение от страна на изпълнителя. В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, което не е било оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира, като пълно и обосновано. Същото е било изготвено въз основа на данните за цените и количествата закупена електрическа енергия за всеки част от периодите за месеците януари, февруари и март 2022 г., публикувани на сайта на Българска независима енергийна борса. Изводът на вещото лице е, че платената от ищеца Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” в повече сума, отколкото би било платено по договор по възлагане на обществена поръчка № С24867/17.12.2021 г. за периода от м. 01.2022 г. – м. 03.2022 г., възлиза на 5 215, 19 лева с ДДС. От представените преводни нареждания от 14.02.2022 г., 11.03.2022 г. и 31.05.2022 г. /л. 114, 115 и 116/ се установява стойността на доставената от ДПИ и заплатена от ищеца електрическа енергия по фактури № 5000177348/31.01.2022 г., № 5000180887/28.02.2022 г. и № 5000183326/31.03.2022 г. От приетото по делото уведомление за щета по застраховка “Гаранции” с вх. № 1993/19.05.2022 г. по безспорен начин се установява, че ищецът е изпълнил и задължението си за уведомяване на ответника, в качеството му на застраховател, за настъпване на застрахователното събитие. Ищецът претендира сума в размер на 2 287, 03 лева, която не надхвърля стойността на застрахователната сума. В първоинстанционното производство третото лице-помагач не е представило отговор на исковата молба, но взема становище в о.с.з., в което заявява, че за дружеството е била налице непреодолима сила, поради решението на КЕВР, както и че изпълнителят се е опитвал да бъде съвестен доставчик и при опитите си за кореспонденция с дружеството възложител не е имал обратна връзка на запитванията си. По отношение на правилността на решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното: СРС е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност нарешението, съдът намира следното: Неоснователно е твърдението на въззивника–ответник, че първоинстанционният съд неправилно бил възприел, че изпълнителят е уведомил възложителя за настъпването на непреодолима сила едва два месеца след настъпването й, а именно на 28.01.2022 г. и поради тази причина изпълнителят не можело да се ползва от последиците на непреодолимата сила. В представения по делото договор за обществена поръчка с № С24867/17.12.2021 г. се съдържа разпоредба, инкорпорирана в чл. 14, ал. 2 от същия, в която срока за уведомяване на възложителя при възникване на невъзможност за изпълнение на договора от страна на изпълнителя е тридневен. Ответникът не е успял да установи при условията на чл. 154, ал.1 от ГПК при пълно и главно доказване, че изменението на ПТЕЕ има характер на непредвидимо събитие от извънреден характер за изпълнителя по договора. В подкрепа на горното е и заявеното и неоспорено от въззивника обстоятелство, наведено в отговора на въззивната жалба, че новият проект за ПТЕЕ е бил поставен за обществено обсъждане и е бил достъпен на портала за обществени консултации от 01.11.2021 г., което предхожда подписването на договора с възложителя. Следователно не се установява наличието на обстоятелство от извънреден характер, които да са в причинна връзка с неизпълнението по договор № С 24867/17.12.2021 г. За да бъде обективно невъзможно изпълнението на задължението на въззивника-ответник, следва да е налице конкретно препятствие, възникнало след сключване на договора, което е практически или правно непреодолимо и поради своя случаен и непредвидим характер не може да бъде вменено във вина на длъжника /в този смисъл решение № 168 от 29.02.2012 г. по т. д. № 506/2010 г., т. к., ІІ Т.О на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Съобразно с граматическата формулировка на понятието непреодолима сила – чл. 306, ал. 2 от ТЗ следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключването на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл грижата на добрия търговец по чл. 302 от ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпването на събитие, което би могло да се квалифицира като непреодолима сила. Доказването на обстоятелствата, на които се основава възражението за невъзможност за изпълнението /което не може да се вмени във вина на длъжника/, поради настъпването на непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, несъмнено следва да бъде установено при условията на чл. 154, ал.1 от ГПК при пълно и главно доказване. Грижата на добрия търговец - чл. 302 ТЗ, е тази, която добрият, почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията за извършването й, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и включва определена степен на старание, внимание, както и несъмнено знания, умения на професионалиста в съответната област. Касае се за абстрактен модел - изхожда се не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД - чл. 63 ал. 2, именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие и работи срещу печалба и на свой риск. Той носи отговорността при по-строги условия отколкото нетърговеца - законът е по-строг към него, отколкото към другите длъжници. В този смисъл настоящата въззивна инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно пълното неизпълнение по договора от страна на изпълнителя. При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице фактическият състав обуславящ ангажиране на отговорността по чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ, а доколкото с въззивната жалба не са въведени възражения относно размера на обезщетението, то искът се явява изцяло основателен. Първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено. По отговорността за разноските, съдът намира следното: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 1 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да заплати сумата 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът няма право на разноски за настоящото производство. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението на въззивният съд не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, съдът