Решение № 1828 от 26.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9280/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК С Решение № 20027599/06.04.2022 г., постановено по гр.д. № 11846/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 180 състав, е уважен предявения осъдителен иск от ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, срещу ЗД „Бул Инс‘ АД, ЕИК 831830482, с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 17 435, 84 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 0300/14/378/500393, с включени ликвидационни разходи, за вреди причинени на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с ДК № СА •••• СМ, вследствие на настъпило ПТП на 18.04.2014 г. в гр. София, по вина на водача на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с ДК № СА •••• ТА, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2017 г. до окончателното плащане, както и иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 252, 45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2014 г. до 23.02.2017 г. Съдът е отхвърлил исковете претенции за разликата до предявения размер, т.е. за сумата от 1 801, 25 лева по иска с правна квалификация чл. 213, ал.1 КЗ, респективно за сумата от 448, 18 лева по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционният съд е уважил обратния иск, предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, срещу И. Е. Л., ЕГН ••••••••••, с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за сумата от 17 435, 84 лева, представляваща изплатено от ЗАД „Алианц България“ застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 0300/14/378/500393, с включени ликвидационни разходи, за вреди причинени на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с ДК № СА •••• СМ, вследствие на настъпило ПТП на 18.04.2014 г. в гр. София, по вина на водача на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с ДК № СА •••• ТА, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по обратния иск – 28.04.2017 г. до окончателното плащане, при условие, че ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, присъдените суми по главния иск с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на 17 435, 84 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 0300/14/378/500393. Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба № 25041920/26.05.2022 г., подадена от ответника по обратния иск – И. Е. Л., с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения главен иск с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 17 435, 84 лева, както и за сумата от 4 252, 45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2014 г. до 23.02.2017 г., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, както и уважения срещу него обратен иск с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за сумата от 17 435, 84 лева. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по главния иск – ЗАД „Алианц България“, с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски. Решението в необжалваната част е влязло в сила, т.е. в частта, с която съдът е отхвърлил исковете претенции между главните страни за разликата до пълния предявен размер, т.е. за сумата от 1 801, 25 лева по иска с правна квалификация чл. 213, ал.1 КЗ, респективно и за сумата от 448, 18 лева по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт: Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По основателността на иска. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца, застраховател по имуществена застраховка, притезание с правна квалификация чл. 213 КЗ (отм.) за сумата от 17 435, 84 лева, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 0300/14/378/500393, която сума не е възстановена от ответника, застраховател по „Гражданска отговорност“, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 252, 45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2014 г. до 23.02.2017 г., както и притезанието по обратния иск с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за сумата от 17 435, 84 лева. Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право по главния иск с правна квалификация чл. 213 КЗ (отм.) включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „ Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя– ответник; 3) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ. Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право по обратния иск с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) включва следните елементи: 1) изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице и/или на застрахователя по имуществената застраховка; 2) застрахованият водач, при настъпването на пътнотранспортното произшествие, да е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог; Първоинстанционният съд е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че 1) на 18.04.2014 г. в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с ДК № СА •••• СМ, застрахован при ищеца по валидна към момента на осъщественото ПТП застраховка „Каско“ и лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с ДК № СА •••• ТА, застрахован при ответното дружество по валидна към момента на осъщественото ПТП застраховка „Гражданска отговорност“. 2) Във връзка с произшествието е образувана щета № 0300/14/378/500393, по която е изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 19 222, 09 лева. 3) безспорно е обстоятелството, че водачът на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с ДК № СА •••• ТА е бил И. Л. – ответник по обратния иск. Отделените за безспорни обстоятелства се установяват пълно и главно то събрания писмен доказателствен материал. Процесното ПТП се е осъществило на 18.04.2014 г., когато водачът на застрахованото при ответника МПС нарушава правилата за движение, като с поведението си слага началото на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане. Деянието е противоправно, тъй като представлява нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДП, чл. 40 ЗДП, който предвижда, че при движение назад водачът е длъжен да се убеди че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Механизмът на процесното ПТП се установява от представените по делото писмени доказателства, включително двустранен констативен протокол за ПТП, и заключението по приетата САТЕ, събраните свидетелски показания, включително и от приложените за послужване НАХД № 170562015 г. по описа на СРС, НО, 112 състав и КНАХД № 3404/2016 г. по описа на АССГ, XII състав. Съгласно заключението по приетата САТЕ, която съдът кредитира като обективна и правилна, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал, размерът на претърпените вреди е в размер на 17 420, 84 лева, като ищецът е изплатил на увреденото лице сумата от 19 222, 09 лева. Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО. По иска с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От приложения писмен доказателствен материал се установява, че водачът на застрахования при ответника по главния иск лек автомобил - „Тойота Ланд Крузер“ с ДК № СА •••• ТА, е отказал да бъде извършена проба за наличие на алкохол, поради което е съставено НА № 14-4332-003043/02.06.2014 г., за нарушения на чл. 40, ал. 2 ЗДВП, чл. 174, ал. 3 ЗДВП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДВП. Постановлението е потвърдено с Решение от 15.02.2016 г. по НАХД № 170562015 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, което решение е оставено в сила с Решение по КНАХД № 3404/2016 г. по описа на АССГ, XII състав. Следователно установява се виновността и противоправността на деянието, включително неговия механизъм, както и предпоставката на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) застрахованият водач, при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно. По отговорността за разноски: При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 1 416.83 лева с включено ДДС. Така мотивиран Софийски градски съд: