Решение № 880 от 25.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2744/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3773 от 10 юли 2023г. по гр. д. №8514/2022г. Софийски градски съд, ГО, 4 състав е отхвърлил иска на С. Н. К., ЕГН ••••••••••, срещу „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, за установяване в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност С. Н. К., ЕГН •••••••••• не дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, заплащане на сумата 447 098.84 /четиристотин хиляди четирдесет и седем, и деветдесет и осем, 0.84/лв., представляващи непогасена главница; 51 119.86 /петдесет и една хиляди сто и деветнадесет, 0.86/лв. - договорна лихва за периода 02.07.2009г. - 04.01.2011г.; 52 289.56 /петдесет и две хиляди двеста осемдесет и девет, 0.56/лв. - наказателна лихва за периода 04.11.2009г. - 04.01.2011г.; сумата 1 788.00 /хиляда седемстотин осемдесет и осем/лв. - заемни такси; сумата 17 018.85 /седемнадесет хиляди и осемнадесет, 0.85/лв. - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.01.2011г., до окончателното й изплащане, представляващи задължение по договор за ипотечен кредит от 01.10.2008г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 10.02.2011г., въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 328/2011г. на СРС; осъдил С. Н. К., ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, сумата 200.00 /двеста/ лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски, формирани от възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищцата С. Н. К. срещу решението по гр. д. № 8514/2022г. на СГС, ГО, 4 състав. С доводи за неправилност на акта поради нарушение на материалния закон и немотивираност, се иска отмяната му и вместо това уважаване на исковете за недължимост на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност.

Ответникът Банка ДСК АД е оспорил въззивната жалба, с доводи, че решението е правилно, тъй като е поддържал активност в рамките на изпълнителното производство.

Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията СИ, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира същото за валидно и допустимо – разгледани са предявени с редовна искова молба искове, основани на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 439, ал. 2 ГПК), а с оглед доводите във въззивната жалба счита същото и за правилно като резултат.

По доводите в жалбата и в приложение на императивните материалноправни норми, приложими към спора, САС намира следното:

Предявени са на 11.08.2022г. искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата С. Н. К. твърди в исковата си молба, че не дължи на „Банка ДСК“ АД задълженията, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на 10.02.2011г. по ч. гр. д. № 328/2011г. по описа на СРС, 54 състав, а именно: 447 098, 84 лв. - представляваща главница по договор за кредит от 01.10.2008г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 05.01.2011г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 51 119, 86 лева - договорна лихва за периода от 02.07.2009г. - до 04.01.2011г., 52 289, 56 лева -наказателна лихва за периода 04.11.2009г. - 04.01.2011г., сумата от 1 788 лева; - заемни такси, както и 17 018, 85 лева - сторени съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Счита, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Въз основа на посочения изпълнителен лист от 10.02.2011г. било образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД от 20.11.2011г. изпълнително дело № 20118410408242 на ЧСИ Н. М.. След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия, поддържа ищцата, с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от Национална база данни „Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд. Извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти. Всички тези действия обаче според ищцата не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Тя сочи, че поканата за доброволно изпълнение също е действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие. На 28.05.2014г. съдебният изпълнител бил извършил опис на недвижим имот, нейна собственост, като е съставил за това протокол. Това действие, според ищцата, съставлява последното валидно извършено изпълнително действие. След извършване на описа, според нея не са извършвани други действия, които да доведат до прекъсване на започналата да тече погасителна давност. Въпреки че след извършване на описа е насрочена публична продан на описания недвижим имот, поради липса на постъпили наддавателни предложения, проданта е обявена за нестанала по смисъла на ГПК, поради което ищцата счита, че тя не е в „състояние да прекъсне 5 – годишния давностен срок“.Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е налице според ищцата, само в случай на реално засягане имуществената сфера на длъжника. Съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредбата на закона давността се прекъсва считано от датата на предприемането на същинско изпълнително действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането на длъжника. В случай, че в молбата на взискателя се съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни способи, то това не е равнозначно на предприемане на действие на принудително изпълнение - такива действия са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с насрочените описи - те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина за която взискателят отговаря - след направено искане не е внесъл такси и/или разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане. По този начин ищцата обосновава, че на 28.05.2019г. вземането/нията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност и след така посочената дата не би могло да бъдат предмет на принудително изпълнение. Сочи и във връзка с поддържаната теза, че перемпцията е без правно значение за давността. Иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи на „Банка ДСК“ АД задължението, установено с цитирания изпълнителен лист от 10.02.2011г., поради погасяване на възможността за принудително изпълнение, вследствие изтекъл давностен срок.

Ответникът „Банка ДСК“ АД е предприел процесуална защита срещу допустимостта на исковете – релевирал е отвод за недопустимостта им поради естеството на погасителната давност, чието изтичане не води до погасяване на вземането, а само на възможността същото да бъде принудително изпълнено и фактът на погасяване по давност на вземането не е допустимо да се установява с иск (който съдът, основавайки се на чл. 439, ал. 2 ГПК, счете за неоснователен), предприел е и защита по същество, като е оспорил възражението за изтекла погасителна давност. В тази връзка е изложил следната хронология на извършени действия по изпълнителното дело:

След образуване на изп. дело № 242/2011г. по описа на ЧСИ с рег. № ••• на КЧСИ, на 31.10.2011г. на длъжника К. била изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена на 14.11.2011г. лично на нея. С ПДИ, длъжникът е бил уведомен за насрочен опис на реалното обезпечение на кредитора – на ипотекиран имот, с който е обезпечено вземането му по договор за ипотечен кредит от 01.10.2008г., - насрочен за 07.12.2011г. - неизвършен. Едновременно с изпращане на ПДИ, на 31.10.2011г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, до регистрирани към онзи момент търговски банки, както и запор на притежаваните дружествени дялове от капитала на „ЮКАТАН“ ЕООД, ЕИК 200533979. Следващите извършени действия са, както следва: - наложен запор на МПС с peг. № •••••••• - запорно съобщение с изх. № 220317/08.12.2013г.;

• налагане на възбрана на идеални части от недвижими имоти - постановление за налагане на възбрана от 28.06.2012г., вписана в Службата по вписвания на 06.07.2012г.; - насрочен опис за недвижими имот за 14.09.2013г. - неизвършен поради нередовно уведомяване; - пренасрочен опис за 09.01.2013г. - неизвършен поради нередовно уведомяване; - извършен опис на недвижимия имот /обезпечение/ по кредита на 05.03.2013г., съгласно протокол за опис на недвижим имот от същата дата. Определена оценка в размер на 660 300 лв. - на 06.03.2013г. с разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата длъжникът е назначен за пазач на описания недвижим имот; - първа публична продан (ПП), проведена за периода от 22.03.2013г. - 22.04.2013г., при начална цена от 495 225, 00 лв. - нестанала; - втора ПП, насрочена за периода от 11.06.2013г. - 11.07.2013г., при цена от 396 180, 00 лв.; -депозирана молба с вх. № 2011732/19.07.2013г. от взискателя за извършване на нова продан и определяне на нова начална цена; - на 13.01.2014г. е съставен протокол от ЧСИ, с който е била определена нова начална цена за недвижимия имот; - насрочена нова ПП за периода от 24.01.2014 - 24.02.2014г. при начална цена от 396 000, 00 лв.; Втора ПП за периода от 08.04.2014 - 08.05.2014г. при начална цена от 316 800, 00 лв.; на 09.05.2014г. е постъпила молба от взискателя за определяне на нова начална цена и извършване на публична продан - молба с вх. № 91422/09.05, 2014г.; насрочена е нова ПП за периода от 10.06.2014 - 10.07.2014г., при цена от 372 000, 00 лв.; насрочена втора ПП за периода от 17.10.2014- 17.11.2014г. при цена от 297 600, 00 лв. - нередовно разгласена, пренасрочена за 19.02.2015г. - 19.03.2015г.; - на 25.03.2015г. е депозирана молба от взискателя с вх. № 046629/25.03.2015г. за извършване на нова продан; С разпореждане на ЧСИ от 27.04.2016г. е приета нова оценка за имота в размер на 390 000, 00 лв., насрочена е нова ПП за периода от 27.05.2016 - 27.06.2016г., при цена от 292 500, 00 лв., пренасрочена, поради нередовно разгласяване, за периода от 01.07.2016 - 01.08.2016г. при същата цена; На 10.08.2016г. е постъпила молба от взискателя за извършване втора ПП - молба с вх. № 113660/10.08.2016г.; насрочена е нова ПП от 14.10.2016 - 14.11.2016г. при цена от 234 000, 00 лв.; депозирана молба от взискателя с вх. № 162100/21.11.2016г. за извършване на нова продан; насрочена е нова ПП от 26.04.2017г. - 26.05.2017г. при цена от 222 750, 00 лв.; депозирана молба с вх. № 062771/15.06.2017г. за извършване на нова продан; насрочена ПП от 18.08.2017.- 18.09.2017г. при цена от 178 200, 00 лв.; депозирана молба от взискателя с вх. № 109747/14.10.2017г. за извършване на нова продан, след определяне на нова начална цена; на 16.03.2018г. е предявена оценка на основание чл. 485, ал. 1 ГПК. В едноседмичен срок от предявяването е постъпило искане от длъжника за назначаване на повторно заключение и едва на 24.10.2018г. е депозирано повторно заключение за определяне на пазарната стойност на имота - вх. № 087760/24.10.2018г.; с разпореждане на ЧСИ от 05.11.2018г. е определена средно-аритметична пазарна стойност на имота в размер на 430 150, 00 лв.; насрочена е ПП от 25.01.2019 - 25.02.2019г. при цена от 344 040, 00 лв.; депозирана молба от взискателя с вх. № 019916/13.03.2019г. за извършване на нова продан; насрочена е нова ПП от 16.04.2019 - 16.05.2019г. при цена от 309 636, 00 лева; депозирана е молба с вх. № 041994/29.05.2019г. за извършване на нова продан; насрочена е нова ПП от 04.09.2019 - 04.10.2019г. при цена от 280 000, 00 лв.; депозирана молба с вх. № 101209/11.10.2019г. за извършване на нова продан; насрочена ПП от 13.11.2019 - 13.12.2019г. при цена от 252 000, 00 лв.; депозирана молба с вх. № 125349/23.12.2019г. за извършване на нова продан; на 27.01.2020г. е представено заключение на вещо лице за определяне на нова пазарна стойност на имота; насрочена е ПП от 26.03.2020 - 26.04.2020г. при цена от 252 000, 00 лв. - неизвършена поради въведено в страната извънредно положение; - пренасрочена продан за 01.09.2020 – 01.10.2020г. при същата цена от 252 000, 00 лв.; - депозирана молба с вх. № 071639/12.10.2020г. за извършване на нова продан; за 15.12.2020 - 15.01.2021г. - насрочена нова продан при цена от 226 800, 00 лв.; за 09.03.2021 - 09.04.2021г. – насрочена продан при цена от 239 400, 00 лв.; за 21.09.2021- 21.10.2021г. – насрочена продан при цена от 215 460.00 лв.; за 25.01.2022 - 25.02.2022г. – проведена продан при цена от 418 400.00 лв.; за 10.05.2022- 10.06.2022 – проведена продан при цена от 376 560, 00 лв.; за 16.08.2022- 16.09.2022г. – проведена продан при цена от 250 000, 00 лева; - 21.10.2022 - 21.11.2022 - проведена продан при цена от 225 000, 00 лв.; -на последната проведена продан, взискателят „Банка ДСК“ АД е обявен за купувач при предложена цена от 230 000, 00 лв.; на 02.12.2022г. е предявено разпределение на продажната цена, срещу което е подадена жалба от взискателя с вх. № 075555/05.12.2022г. Описвайки по този начин извършените изпълнителни действия в рамките на принудителното изпълнение, ответникът е формирал извод, съвпадащ според него с признанието на ищцата, че тя не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение и считано от 29.11.2011г. е започнала да тече 5-годишна давност за вземанията по нея. Следвайки това положение, вземането на банката би било погасено по давност към 29.11.2016г., според ответника, данните по делото обаче, сочели на това, че взискателят е подавал молби за извършване на изпълнителни действия - за определяне на нова пазарна оценка за имота и за извършване на ПП, която представлява искане на извършване на изпълнително действие, съгласно ТР № 2/26.06.2015г., и такова искане за последно е направено до 21.11.2022г., когато е изтекъл срокът на последната ПП, като преди това е наложена възбрана, извършен е опис и оценка на имота и накрая ПП на ипотекирания имот. С тези възражения ответникът е обосновал неоснователността на исковете.

За да постанови обжалваното решение по искова претенция с дадена правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК (с точна правна квалификация чл. 439 ГПК), първоинстанционният съд е приел в решаващите си мотиви, че от преписката по изп. д. № 20118410408242 е установено, че по същото за периода от връчването на ПДИ на длъжника на 14.11.2011г., до насрочената и извършена ПП на недвижим имот от 21.10.2022г. до 21.11.2022г., за купувач на която е обявена „БАНКА ДСК“ АД, по делото са постъпвали регулярно множество искания от взискателя за осъществяване на изпълнителни действия - налагане на запори, възбрани, опис на недвижим имот, изготвяне на нова оценка и искания за насрочване на ПП, насрочени били такива - станали и нестанали, повече от 20 на брой. Между датите на извършване на отделните изпълнителни действия, включително след извършената ПП за времето от 21.10.2022г. до 21.11.2022г., до предявяване на иска и към момента (устни състезания пред първоинстанционния съд), не е изтекъл период, през който не са извършвани изпълнителни действия - двугодишен, който е основание за прекратяване на производството поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК или петгодишен, при изтичане на който може да се приеме, че вземането на взискателя е погасено по давност – 5 – годишна давност, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. Съдът е посочил, че прекъсването на давността е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. За да формира този извод, съдът е посочил, че давността се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Позовал се е на решение № 37/24.02.2021г. на ВКС, по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО. Обобщил е, че давността се счита прекъсната с искането за осъществяване на определен изпълнителен способ и твърдението на ищцата, че давността не е прекъсвана поради бездействието на взискателя, е неоснователно.

По силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД давността се прекъсва от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по - нататъшната съдба на тези действия (такова изискване законът не поставя) и това е правната норма, поставена в основата на разрешаване на спора. Спорното материално правоотношение се регулира и от няколко тълкувателни акта, които съдът е длъжен да вземе предвид при разрешаването на спора. Съгласно т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие; обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Съгласно разясненията в това задължително за съда ТР (т. 10), след образуването на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата давност не спира, като според това ТР ППВС № 3/1980г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, вече е изгубило сила. Не е изпълнително действие и не прекъсва давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на призовката (поканата) за доброволно изпълнение, както и искането за извършване на справки (т. 10 от цитираното ТР от 2015г.). Съгласно ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК на ВКС обаче, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Според т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълк. д. № 2/2023г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Приложени към разглеждания случай посочените легални постановки и тези на цитираните ТР водят до следните фактически и правни изводи:

Не е спорно, че процесното изпълнително дело е било образувано по молба от 20.10.2011г. на ответника – взискател въз основа на ИЛ от 10.02.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение въз основа на документ. В молбата си взискателят е посочил изпълнителни способи, но е извършил и възлагане на СИ по чл. 18 ЗЧСИ. Не е спорно и, че заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподаване на възражение срещу нея (чл. 416, ал. 1, изр. 1, предл. 1 вр. чл. 414, ал. 2 първоначална редакция ГПК). Това е станало на 29.11.2011г. Оттогава започва принципно да тече нова погасителна петгодишна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). За да приложи нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд отчете, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК има за правна последица настъпване на стабилитет на заповедта за изпълнение – влизането й в сила. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези, предвидени в чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете на чл. 424 ГПК. На новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК, както е сторил в настоящото производство. Следователно, щом длъжникът не е възразил в срок, както е в случая, възраженията срещу вземането, чието съществуване следва да се приеме за установено към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, са преклудирани с изтичането на този срок, а заповедта за изпълнение влиза в сила и правна последица от това е настъпването на ефект, близък до силата на пресъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на самото вземане, предмет на заповедта, са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК. Ето защо, с оглед правните последици, които настъпват при стабилизиране на заповедта за изпълнение, въззивният съд счита, а и на това правно положение се позовава фактически ищцата в исковата молба, че съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД към процесните вземания следва да се приложи петгодишната давност, предвидена за вземане, установено със съдебно решение (която на общо основание е приложима за главното вземане по силата на чл. 110 ЗЗД). Тази давност, ищцата сочи, че е започнала да тече от 28.05.2014г., но в случая най- рано е могла да тече, считано от 26.06.2015г., когато е прието цитираното ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, и откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. От този момент нататък следва да се установи изтекла ли е погасителната давност за процесните вземания, предмет на принудително изпълнение. В писмената защита пред въззивния съд ищцата – жалбоподател във въззивното производство се позовава за първи път на липса на искане на взискателя за продължаване на изпълнителните действия след извършаването на първата ПП. Това възражение, съдът, прилагайки закона, ще разгледа през призмата на общото й възражение за изтекла погасителна давност след 26.06.2015г. като, с оглед повдигнатия спор, взискателят - ответник следва да докаже, че определен изтекъл период от време след падежа на вземането е правно ирелевантен по отношение броенето на давностния срок. Жалбоподателката акцентира във въззивната си жалба за първи път, но общо, неконкретизирано, и върху невнасяне на авансови такси от взискателя (в исковата молба е посочено принципно какви според ищцата са правните последици при невнасяне на такса).

За да се произнесе по основния спорен въпрос изтекла ли е погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнение, въззивният съд взе предвид хронологията на извършването на изпълнителни действия след посочения момент, от който е започнала да тече давността (26.06.2015г.). От така проследената хронология, и въззивният съд намира, че правопогасяващото възражение за давност на длъжника е неоснователно. Към 26.06.2015г. по изпълнителното дело е текъл процес по извършване на ПП на ипотекирания в полза на банката имот - с договор, извършен с нотариален акт № 6, том VI, рег. № 4780, дело № 945/2008г., - поискана от взискателя на 25.03.2015г. в деня на получаване на съобщението от ЧСИ след като предходна ПП на имота е обявена за нестанала (вж. чл. 494 ГПК). И тази ПП е обявена за нестанала – с протокол от 02.08.2016г. В дадения на взискателя едноседмичен срок той е поискал да се продължи с извършването на ПП на имота (молба от 10.08.2016г.). Насрочена е нова ПП, обявена за нестанала, - така протокол от 15.11.2016г. С молба, подадена в дадения срок, взискателят е поискал отново да се продължи с извършването на ПП (молба 21.11.2016г.), също обявена за нестанала, – с протокол от 2 юни 2017г. отново поради неявяване на купувачи. В дадения срок с молба, изпратена по пощата, регистрирана при ЧСИ на 15.06.2017г., взискателят е заявил отново искане да се продължи с извършването на ПП, извършената отново е обявена за нестанала. Взискателят е поискал пак в дадения му едноседмичен срок насрочване на нова ПП по надлежния ред (молба 11.10.2017г.). След определяне на оценка на имота – обект на изпълнение като средно аритметична от дадени две оценки е насрочена нова ПП, отново обявена за нестанала поради неявяване на купувачи – с протокол от 26.02.2019г. С молба, подадена по пощата, в дадения едноседмичен срок взискателят отново е поискал извършване на ПП по надлежния ред (молба, регистрирана при ЧСИ на 13.03.2019г.), насрочена е такава и тя е обявена за нестанала на 17.05.2019г. отново поради неявявяне на купувачи. С молба, изпратена по пощата, взискателят е поискал да бъде извършена отново ПП след определяне на нова начална цена (молба от 29.05.2019г.). И тази ПП е обявена на 07.10.2019г. за нестанала поради неявяване на купувачи. В предоставения срок взискателят отново е поискал извършване на ПП при „съответна цена“ (молби от 11.10.2019г. и от 14.10.2019г.). За посочения период няма данни на взискателя да са определяни такси, дължими авансово (чл. 80, ал. 2 ЗЧСИ вр. чл. 29 ТТРЗЧСИ), които да не са внасяни от него, поради което, освен че ищцата не се е позовала в исковата си молба на конкретни факти за бездействие на взискателя в тази насока, съдът приема това късно направено и общо възражение и за неоснователно.

Както се посочи, по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. В този случай е неприложима разпоредбата на чл. 116, б.“б“, изр. второ ЗЗД, ето защо тезата на ищцата, че изпълнително действие, прекъсващо давността, е само това, което „реално засяга правната й сфера“ не намира опора в закона. Когато не се осъществява изпълнение въз основа на предприето от съдебния изпълнител действие, за да се постигне удовлетворение на взискателя, съответно да се преодолеят последиците от последващо негово бездействие, санкционирани с погасителната давност, се изисква активно поведение на кредитора да поиска предприемане на ново действие за принудително изпълнение. Ефектът на прекъсната давност се запазва при предприети принудителни действия, независимо резултатни или безрезултатни откъм изпълнение за кредитора. В тази връзка следва да се има предвид и, че погасителна давност не тече при активно поведение от страна на кредитора, - ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител, още повече при възлагане, както е в случая, по чл. 18 ЗЧСИ, бездейства и не предприема изпълнение. В разглеждания казус се установи, че в рамките на периода, визиран в исковата молба, взискателят е имал активно поведение да иска извършване на нова продан на обекта на изпълнение, което е достатъчно за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Не е допуснато в изследвания период бездействие, което да доведе до прекратяването на изпълнението поради перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което, както се изясни, е и без значение за това да настъпят правните последици на прекъсване на погасителната давност), съответно не е установено бездействие за внасяне на авансови такси, което да е довело до връщане на молба на взискателя за изпълнение поради указани неотстранени нередовности, така че молбата да няма за правна последица прекъсване на давността (вж. чл. 73, ал. 3 вр. чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК). Принципно прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, а в чл. 79, ал. 2 ГПК е уредена възможност, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. Неизпълнението от страна на ЧСИ на задължението му по чл. 80 ЗЧСИ вр. чл. 29, 33 и 34 ТТРЗЧСИ да събере авансова такса, като събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, може да се третира като дисциплинарно нарушение (т. 11 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС).

В обобщение, с оглед така развитите съображения въз основа на приетите за установени от въззивния съд фактически и правни положения по действията на принудително изпълнение, извършени по приложеното изпълнително дело, към датата на подаване на исковата молба не е изтекла 5- годишна погасителна давност за процесните оспорени като погасени по давност вземания. Следователно предявените искове, с които се иска признаване за установено, че вземанията са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение, са неоснователни, което означава, че като резултат обжалваното съдебно решение е правилно и подлежи на потвърждаване.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд