Решение № 374 от 13.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1115/2024 г.

Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК. Образувано е по жалба на адв. д-р Г. В., като защитник на подс. Н. Г. Р., срещу присъда № 30/19.06.2024 г. по нохд № 290/24 г. на СОС. С посочения по-горе съдебен акт подс. Н. Г. Р. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК /ред. ДВ бр. 60/2012 г./ и е осъден, при условията на чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК, на две години лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 67, ал. 3, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, са наложени пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично, за срок от една година и “задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, подс. Р. е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 3531, 73 лв., както и сумата от 5 лв. за служебното издаване на един изпълнителен лист по делото. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е разпоредил лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц 270 ЦДИ“ № ••••••••, находящ се в РУ-Сливница, да бъде върнат на правоимащия – подс. Р.. В жалбата и допълнително писмено изложение към нея по реда на чл. 320, ал. 4 НПК се поддържа оплакване за явна несправедливост на наказанието в частта, в която са наложени пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК. Излага съображения, че подс. Р. работи в ООД „М. 88“, със седалище гр. Божурище, живее в гр. ••• без адресна регистрация за настоящ адрес, постоянният му адрес е в гр. •••, поради които обстоятелства е затруднено изпълняване на наложените му пробационни мерки. Моли за изменение на присъдата и отменяване на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура, София пледира за потвърждаване изцяло на обжалваната присъда като обоснована и законосъобразна. Наложеното наказание намира за справедливо отмерено. Акцентира върху предупредителното въздействие на наказанието по отношение на останалите членове на обществото във връзка с масовите тежки престъпления по транспорта. Защитата на подсъдимия поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Посочва, че съпричиняването от страна на пострадалото лице също е относимо към генералната превенция. Намира за несправедливо налагането на пробационни мерки и принуждаването на подсъдимия, който работи само нощна смяна, да се връща по постоянния си адрес в гр. •••, където нито работи, нито живее. Подсъдимият е предоставил доброволно на органите на КАТ свидетелството си за правоуправление 4 месеца преди постановяването на съдебен акт и не може да упражнява професията си на шофьор. Основното наказание счита за справедливо. Подс. Р., в правото си на лична защита и в последната си дума, изразява съгласие със становището на защитника си и моли за уважаване на жалбата така както е формулирана. САС, като обсъди направените във въззивната жалба оплаквания, устно развитите становища на страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Първоинстанционната присъда, като постановена при правилно тълкуване и прилагане на закона, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена по следните съображения: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият Н. Г. Р., на предварително изслушване и на основание чл. 371, т. 2 от НПК, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявил съгласието си да не се събират доказателства за тях. Законосъобразно, след положителна преценка, че са налице в кумулативна даденост визираните от процесуалния закон, в Глава двадесет и седма от НПК императивни предписания, а именно: че пълното самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в тяхната цялост, отразява валидно формирана доброволна воля на подсъдимия и надлежно приобщените на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства подкрепят в достатъчна степен самопризнанието му, СОС е допуснал той да бъде съден в алтернативно съдебно производство. СОС е спазил предписанието на чл. 373, ал. 2 НПК и при разглеждане на делото по обсъждания специален процесуален ред не е провел разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица, не е събирал доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Законосъобразно, в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК, е приел фактологията по обвинителния акт. Надлежно събраните в хода на досъдебното производство доказателства установяват следното от фактическа страна: Подс. Н. Г. Р. е роден на •••••••• г. в гр. •••, български гражданин, със средно образование. Работи в „М. 88“ ООД, с. Гурмазово, като получател товари, а към момента на деянието, като шофьор товарен автомобил. Неженен. Неосъждан. Подс. Р. е правоспособен водач на МПС, категории В, М, АМ. СУМПС, издадена на 25.09.2019 г. ОД на МВР, гр. Монтана. Наказван многократно по административен ред за нарушения по ЗДП. На 03.12.2021 г., около 07 ч. сутринта, в тъмната част на денонощието, подс. Р. се движил със собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ••••••••, по ул. „Гурмазовско шосе“ № 82 в посока от гр. Божурище към местоработата си в фирма „М. 88“ ООД, със седалище в с. Гурмазово, общ. Божурище, Софийска област. Времето било облачно, но асфалтовата пътна настилка била суха, а пътният участък прав, без наклон, хоризонтален. Платното било двулентово, всяка лента с ширина 3, 50 метра, разделени с оранжева пътна маркировка „единична прекъсната линия” - МЗ, съгласно чл. 63, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане Закона за движението по пътищата. Последната започвала от пътен знак А 18 - „пешеходна пътека“, със светлинни обозначения и монтирана в горната част соларна батерия, поставен на ул. „Гурмазовско шосе“, в района на № 82, на 1, 60 м от края на пътното платно /считано по посока с. Гурмазово/ и била с дължина 35 метра от него, в същата посока, след което продължавала в единична непрекъсната линия - М1. Пътни знаци, въвеждащи ограничения на скоростта, не били поставени, поради което максимално разрешената скорост за движение на пътни превозни средства била 50 км/ч. Вдясно от пътен знак А18 и от края на пътното платно в посока с. Гурмазово се намирало циментово-бетонно уширение с ширина 7, 00 метра. Вляво, върху постлан чакъл, били паркирани автомобили, разположени перпендикулярно на пътното платно. В 07: 02: 12 часа, в посока от гр. Божурище към с. Гурмазово, с включени дълги светлини, се движил микробус със светъл цвят. В района на № 82 на ул. „Гурмазовско шосе“ микробусът намалил скоростта, направил обратен завой, който бил завършен в 07: 02: 18 часа и продължил движението си към гр. Божурище. При извършване на маневрата в лявата част на платното и извън него, считано към с. Гурмазово, нямало спрял автомобил. На разстояние 80-100 метра от района на портала на фирма „М. 88“ ООД на ул. „Гурмазовско шосе“ № 82 управляваният от подс. Р. лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ••••••••, със скорост на движение около 47, 48км/ч и с включени къси светлини, които осветявали напред и вляво пред автомобила на около 60-65 метра, се разминал с насрещно движещия се микробус. Към този момент в района нямало други, движещи се срещу автомобила на подсъдимия или спрели в лентата за насрещно движение, пътни превозни средства. Постр. И. М. предприела пресичане на пътното платно в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия, извън пешеходната пътека. С бърз ход и скорост 4, 9 км/ч (1, 36 м/сек) навлязла върху асфалтовата настилка когато челната част на автомобила се намирал на отстояние 55, 61 метра от нея. Въпреки че на разстояние не по-малко от 50 м. подсъдимият-водач на МПС имал техническа възможност да възприеме като форма, посока, направление на движение пострадалата пешеходка, стъпила върху пътното платно, не намалил скоростта и не спрял, а продължил да управлява със скорост 47, 48 км/ч. Пешеходката също не преустановила движението си. На 29, 10 метра от пътен знак А18, в посока с. Гурмазово, по дължина на платното и в лентата за движение на автомобила, на 5, 7-6, 00 метра вляво от левия край на асфалтовото покритие, по ширина, настъпил удар между предния десен фар и облицовката на предната броня на лекия автомобил марка „Мерцедес“, управляван от подсъдимия и страничната дясна част на тялото на пострадалата. При съприкосновението възникнал ударен импулс, действащ по посока на движение на автомобила, ротация на тялото на пострадалата по посока обратна на часовниковата стрелка, движение на горната част на тялото към предния капак, контакт между него и дясната повърхностна част от капака на двигателя и дясното огледало за обратно виждане. Пострадалата паднала върху пътната настилка на разстояние 5, 32 м от мястото на първоначалния контакт, напред по посоката на движение на автомобила. След удара подсъдимият спрял в лентата си за движение, на разстояние 7, 82 м от тялото на пострадалата, считано от челната част на автомобила. В близост до местопроизшествието, до паркираните автомобили срещу портала на фирма „М. 88“ ООД, се намирали свидетелите Р. Г., Г. Г., А. Г.. Подали сигнал до дирекция „Национална система 112“. Пострадалата М. била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“ от екип на спешна медицинска помощ. В резултат на причинените на пострадалата травматични увреждания - тежката съчетана травма на главата, коремна травма, травма на крайниците и настъпилите от нея усложнения /двустранна пневмония; масивна белодробна тромбоемболия в белите дробове, тромби в дясното сърдечно ухо и в дълбоката венозна мрежа да дясното бедро, състояние след оперативна евакуация на набралата се кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина/ и въпреки проведеното лечение, на 16.12.2021 г. настъпила смъртта й. Екип на РУ- Сливница - свидетелите Б. Д. и Б. Т., запазили местопроизшествието до пристигането на дежурната оперативна група и провеждането на оглед. Резултатите при извършената на подсъдимия, от свид. М. М. - младши автоконтрольор при РУ- Сливница, проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, били отрицателни. При извършения оглед на автомобила на подсъдимия, марка „Мерцедес“, с рег. № ••••••••, не били констатирани причини от техническо естество, които да са в причинна връзка с произшествието. От заключението на повторната комплексна медико-автотехническа експертиза се установява, че при таймкод на видеозапис от видеокамера, монтирана на портал на фирма „М. 88“ ООД, находящ се на ул. „Гурмазовско шосе“ № 82, 07: 02: 12 часа в обсега на камерата влязъл микробус /със светъл цвят/, движещ се от гр. Божурище към с. Гурмазово на дълги светлини. Той намалил скоростта си и направил обратен завой, който бил завършен в 07: 02: 18 часа, при който излязъл извън обсега на камерата. В процеса на навлизане на микробуса в насрещната пътна лента и продължаване по нея липсвала светлина от спрял автомобил. Съобразно постъпателното и ускорително, след напускане обсега на камерата, движение на микробуса и липсата на стоп светлини за спиране, двете МПС биха се разминали на разстояние не по-малко от 80-100 метра от мястото на удара. Скоростта на движение на л.а. марка „Мерцедес“ модел „Е 270 ЦДИ“ с рег. № ••••••••, непосредствено преди и към момента на първия контакт при удара с пешеходката била 47, 48 км/ч. Опасната зона за спиране на моторното превозно средство била 34, 24 метра. Към момента, в който пешеходката стъпила върху пътното платно, челната част на лекия автомобил отстоявала на 55, 61 метра от мястото на удара и водачът е имал техническа възможност да я възприеме. Пострадалата М., към момента на пресичане на пътното платно, също имала техническа възможност да възприеме местонахождението и посоката на движение на л.а. марка „Мерцедес“ модел „Е 270 ЦДИ“ с рег. № ••••••••, да преустанови движението си в насрещната за лекия автомобил лента и да го пропусне. Ударът настъпил на 29, 10 метра от пътен знак А18, в посока с. Гурмазово, по дължина на платното и в лентата за движение на автомобила, на 5, 7-6, 00 метра вляво от левия край на асфалтовото покритие, по ширина. Експертите заключават, че при движение на микробуса на дълги светлини или евентуалното спиране на същия на разстояние по-голямо от дължината на отраженията на светлините върху пътната настилка и фона в насрещната пътна лента извън обсега на камерата на дълги светлини, подсъдимият е имал 12 секунди да реализира спиране в полагащата му се пътна лента и да спре преди мястото на удара. Челната част на автомобил „Мерцедес“ е отстояла на най-малко 80-100 метра от траекторията на пешеходката към момента, в който евентуално водачът му е бил заслепен. Лекият автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 270 ЦДИ“ с рег. № •••••••• бил с ксенонови крушки, които давали възможност за възприемане на пешеходци на минимум 60-65 метра напред и вляво от челната му част при движение на къси светлини. При отчитане на обстоятелството, че пострадалата М. била облечена в черни дрехи, експертите уточняват, че водачът на автомобила е могъл да я забележи като форма, направление и посока на движение в рамките на осветената само от фаровете зона на разстояние не по-малко от 50 м вляво на автомобила, напред и вдясно от автомобила - на 60 м, като конкретизират, че напред и вляво от автомобила на разстояние 50 м пред автомобила ще се освети странично разстояние от порядъка на минимум 5, 25 м спрямо оптичната ос на левия фар, а напред и вдясно от автомобила на разстояние 60 метра ще се освети странично разстояние в рамките на минимум 6, 3 м. Максималната числена стойност на скоростта, с която водачът на процесното МПС е могъл да шофира и при своевременни действия да спре в зоната на видимост на къси светлини и предотврати удара в неосветен обект била 70, 26 км/ч. Според заключението на видеотехническата експертиза, изследвала оптичен носител, съдържащ видеозапис направен от видеокамера, монтирана на портал на фирма „М. 88“ ООД, находящ се на ул. „Гурмазовско шосе“ № 82, в 07: 02: 09 ч. на 03.12.2024 г., се наблюдавало движение срещу заснемащото устройство на автомобил /бус/, който обръща и след това се отдалеча. В 07: 02: 32 часа било установено движение към заснемащото устройство на лек автомобил с включени светлини, който спрял внезапно на пътното платно. От заключението по съдебно-медицинската експертиза на труп били установени причинените на постр. М. телесни увреждания в следствие на претърпяното ПТП - съчетана тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа, кръвонасядане на меките черепни покривки в дясно долно тилно; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясно челно теменно и в ляво тилно; гръдна травма - кръвонасядане на меките тъкани на дясната половина на гръдния кош; отваряне на гръбначния стълб на нивото между седмия и осмия гръдни прешлени отпред без отваряне на гръбначния канал и с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани; счупване на второ, трето и четвърто ребра в дясно по средната ключична линия с кръвонасядане на околните меки тъкани; счупване на трето ляво ребро по средната ключична линия с кръвонасядане на околните меки тъкани; набиране на въздух и кръв в дясната половина на гръдната кухина; , коремна травма и травма на крайниците. Установените травматични увреждания се дължали на действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и можело да бъдат получени при пътно-транспортно произшествие. По време на лечението на пострадалата настъпили следните усложнения: двустранна пневмония; масивна белодробна тромбоемболия в белите дробове, тромби в дясното сърдечно ухо и в дълбоката венозна мрежа да дясното бедро. Състояние след оперативна евакуация на набралата се кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина. Пострадалата имала следните придружаващи заболявания: морфологични данни за артериална хипертония, сравнително изразена генерализирана атеросклероза. Според заключението на експертизата смъртта на постр. М. се дължала на тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения, като между установените травматични увреждания и настъпилата смърт била налице непрекъсната причинно-следствена връзка. Правилно, при изграждане на фактическите си изводи ОС, София се е позовал, макар и общо, на надлежно събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които заедно със самопризнанието на подсъдимия Р. по чл. 371, т. 2 НПК, са достатъчни да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно – еднопосочните показания на свидетелите А. Г., включително и по реда на чл. 223 НПК, Р. Г., Г. Г., Б. Д., М. М., Б. Т., А. М., И. М., възприели непосредствено механизма на настъпилото ПТП, участието на подсъдимия в него и поведението му след ПТП, за поведението и състоянието на пострадалата след ПТП, на намиращите се в унисон с тях писмени доказателствени източници, на подкрепящите ги изцяло заключения на вещите лица инж. К. Н., инж. В. И., д-р В. Т., д-р Т. Ш., И. Л., изготвили заключенията по съдебно-медицинската експертиза на труп, видеотехническата експертиза, повторната комплексна медико-автотехническа експертиза. При така установеното по фактите законосъобразен е постановеният от ОС, София правен извод, че с поведението си подс. Н. Г. Р. е осъществил елементите на престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК затова защото на 03.12.2021г., в с. Гурмазово, общ. Божурище, Софийска област, ул. „Гурмазовско шосе“ № 82, в района на портала на фирма „М. 88“ ООД, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“ с рег. № ••••••••/ нарушил правилата за движение /чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закон за движението по пътищата/ и по непредпазливост причинил смъртта на И. В. М., на 69 години. Правилна е констатацията на първостепенната съдебна инстанция за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на подс. Р., като водач на МПС, комуто по закон /чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДП/ е вменено да управлява превозното средство по начин при възникнала опасност за движението да намали скоростта на движение на автомобила и да спре, като предотврати настъпване на пътно-транспортно произшествие и реализирания тежък престъпен резултат, изразяващ се в смъртта на пешеходката М.. Така цитираната разпоредба вменява на водачите задължението да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, което подс. Р. не сторил. От доказателствата по делото е несъмнено установено, че пешеходката М. съставлявала възникнала опасност за движението към момента, в който стъпила върху пътното платно и предприела пресичането му на необозначено за това място, извън пешеходната пътека, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Към този момент подсъдимият е имал техническа възможност да я възприеме като форма, посока и направление на движение, да задейства своевременно механизмите на МПС за намаляване на скоростта и да спре, като недопусне ПТП, но въпреки това продължил да управлява със скорост 47, 48 км/ч. Правилно първостепенната съдебна инстанция е съобразила и поведението на пострадалата М., което е в отклонение от правилата за движение на пешеходците, регламентирани в Раздел двадесет и първи от ЗДП. Като е предприела произволно, не на обозначеното за това място, пресичане на платното за движение и без да се съобрази с приближаващия се автомобил на подсъдимия, досежно който е имала техническата възможност за възприемане като местонахождение и посока на движение, постр. М. не е съблюдавала правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП и е съпричинила настъпването на съставомерния престъпен резултат. Въззивната съдебна инстанция се съгласява с извода на предходната такава, че от субективна страна деянието е осъществено при форма на вина престъпна небрежност, „несъзнавана непредпазливост“ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо НК. Деецът не е предвиждал обществено опасните последици, резултатът от деянието си, но е бил длъжен /съобразно правилото на чл. 20 ал. 2, изр. 2 от Закон за движението по пътищата/ и е могъл да ги предвиди /съобразно конкретиката на пътната обстановка, при която реално е могъл да възприеме всички факти и обстоятелства, които са необходими за предвиждане на обществено опасните последици/. ОС, София не е нарушил материалния закон, тъй като правилно възприетата за установена фактология е подвел под материално правна норма, която е следвало да се приложи в настоящия казус. При определяне на санкционните последици по вид, размер и начин на изпълнение ОС, София е преценил значимите за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и на личната опасност на дееца. Неправилно е ценил като смегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство движението на МПС в рамките на максимално разрешената скорост за движение на МПС в населено място, тъй като това поведение произтича от въведеното с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДП задължение за водачите и превишаването й е забранено от закона. Законосъобразно е отчел поведението и на пострадалото лице, като съпричиняващо, макар и косвено, престъпния резултат. Обективно и обосновано, съответно на доказателствата по делото, ОС, София не е пренебрегнал фактите, свързани с личността на дееца – неосъждан, с добри характеристични данни като работник, изразява съжаление за извършеното, а така също и наложените наказания по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение, характеризиращи го като недисциплиниран водач. Адекватната оценка за относителната тежест на утежняващите и облекчаващи вината обстоятелства е обусловила заключението на ОС, София да определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, приложим по силата на препращащата норма на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НК. Законосъобразно и в съответствие с правилото на чл. 2, ал. 2 НК, е приложил действащия към момента на извършване на деянието наказателен закон /ДВ, бр. 95 от 2016 г., некоректно в мотивите е посочен ДВ бр. 60/2021 г., в който брой и година в ДВ изменителен НК закон не е обнародван /, който, като предвиждащ наказание лишаване от свобода от две до шест години, се явява по-благоприятен от актуалната санкция на разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „В“ НК. Не е намерил наличие на условията на чл. 55 НК, поради което е определил наказанието лишаване от свобода при чувствителен превес на смегчаващите отговорността обстоятелства. Отмерил е наказание съобразно чл. 54 от НК, под средния размер, а именно три години лишаване от свобода. Апелативният съд възприема защитната позиция и преценява така определеното наказание за справедливо, като съответно на извършеното и на целите по чл. 36 от НК. Съобразно следваната диференцирана процедура по глава двадесет и седма, чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, ОС, София е намалил така определеното наказание от три години лишаване от свобода с една трета и е определил окончателен размер на лишаване от свобода от две години. ОС, София е направил обективна преценка на всички установени по делото факти, свързани със съществения за приложението на чл. 66, ал. 1 критерий – постижимостта на проправянето на подсъдимия Р. извън условията на затворническата среда. При тази оценка законосъобразно е заключил, че специалната превенция е приоритетна цел при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като правилно е преценил и общопревантивния ефект на наказанието. Комплексно обсъдените данни за личността на подсъдимия, наред с демонстрираното от него съжаление за стореното, сочещо и на преоценка на престъпното му поведение, в съвкупност с косвеното значение на обсъденото съпричиняване, обосновават извод, че търсеният от закона поправителен и превъзпитателен ефект е постижим и без да е необходимо той да бъде отделен от нормалната социална среда, в каквато насока изводите на ОС, София се възприемат изцяло. Правилно изтърпяването на наказанието лишаване от свобода в размер на две години е отложено за изпитателен срок от три години. В заключение, определената по вид, размер и начин на изтърпяване санкция лишаване от свобода ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието. Апелативният съд споделя аргументите на ОС, София, че за да се постигне корекция в поведението на подс. Р. и той да бъде насочен към въздържане от бъдещи неправомерни действия успешно биха въздействали мерките за пробационен надзор по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с минималната периодичност от два пъти седмично, предвидена в чл.42б, ал. 1 НК и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” в рамките на една година, за част от определения му изпитателен срок, наложени при условията на чл. 67, ал. 3 НК. Настоящият съдебен състав преценява, че определените по отношение на подсъдимия пробационни мерки по чл. 67, ал. 3 НК, приложими в рамките на една година от общия размер на изпитателния срок, се явяват необходимо допълнително средство за въздействие с цел превъзпитание на подс. Р.. В тази насока съдът отчете като утежняващ фактор значителния брой административни нарушения, в това число и повтаряеми такива, реализирани от подсъдимото лице като водач на МПС. Подс. Р. е наказван по административен ред както следва: с наказателни постановления - за нарушения по чл. 74, ал. 1 ЗДП – нерегламентирано използване на допълнителни светлини за мъгла, по чл. 70, ал. 3 ЗДП - неспазване на изискването през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение или с къси светлини, по чл. 139, ал. 5 ЗДП – неизпълнение на задължението за заплащане на пътни такси по чл. 10, ал. 1 Закона за пътищата, по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП- не носене, като водач на МПС, на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория; по чл. 186, ал. 7 ЗДП – незаплащане доброволно на глоба по издаден фиш в 7-дневен срок от издаването му, по чл. 104а ЗДП – използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, чл. 147, ал. 1 ЗДП - неосъществен задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС, така както и с фишове – трикратно за нарушения по чл. 98, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДП – нарушаване на правилата за престой и паркиране, трикратно по чл. 6, т. 1 ЗДП – несъобразяване със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, трикратно по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП – неносене на свидетелство за правоуправление на МПС. Преценката си за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 67, ал. 3 НК АС, София направи не само формално, въз основа на количествен критерий, а и с оглед характеристиката на допуснатите нарушения, при изследване за каква точно проява подс. Р. е бил наказван, като отчете онези нарушения, преимуществено свързани с безопасността на движението /използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, неосъществен задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС, трикратно нарушаване на правилата за престой и паркиране, трикратно несъобразяване със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка/. Постанови извод, че наложените пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с минималната периодичност от два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, изпълними за една трета от изпитателния срок, допълнително ще въздействат върху подсъдимия за осъзнаване на обществената опасност на неговото поведение и ще спомогнат за формиране на правилни възгледи за значимостта на изискванията за безопасност на движението. Несподеляем е защитният довод за незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 67, ал. 3 НК предвид обстоятелството, че подс. Р. работи нощна смяна и живее в гр. •••, а постоянният му адрес е в гр. •••, което ще доведе до обективна невъзможност за изпълнение на пробационните мерки, явяващи се репресиращи за него. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ЗИНЗС пробационните мерки се изпълняват не по постоянен, а по настоящ адрес на осъдения, поради което не е налице имплицитно претендираната в жалбата угроза за трудовите му права и на правото му на свободен избор на местоживеене. Наред с това по отношение на подс. Р. биха могли да се приложат и стимулиращите облекчения по чл. 226, ал. 1 ЗИНЗС, при наличие на визираните законови предпоставки, като пробационният съвет промени задължението за регистрация по настоящ адрес в задължение за регистриране веднъж месечно. Апелативната съдебна инстанция намира, че съществено значение за постигането на целите на индивидуалната и генералната превенция има и кумулативно наложеното наказание, свързано с лишаването на подс. Р. от правото да управлява моторно превозно средство, което наказание, отмерено в срок от две години, се преценява за занижено по размер. Апелативният съд преценява необходимостта от увеличаване срока на това наказание с оглед данните за подсъдимия като водач на МПС, поради което е наложително изолирането му като участник в движението за по-продължителен период от време, като по този начин би се подсилил както превантивния, така и поправителен ефект на комплексната санкция. Доколкото производството пред настоящата съдебна инстанция е инициирано и се развива единствено по жалба на подсъдимия, с оглед принципа reformatiо in pejus за въззивния съд не съществува процесуална възможност за утежняване на наказателно правното положение на подсъдимия Р.. Правилно, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК съдът е постановил връщане на правоимащия подсъдим на приобщеното по делото като веществено доказателство МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“, с рег. № ••••••••, като е пропуснал да посочи момента на приключване на наказателното производство и влизане в сила на присъдата за това действие. Законосъобразно, с оглед изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 2 НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 3531.73 лв. Мотивиран от всички изложени по-горе съображения, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната присъда, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена. Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Апелативен съд, София