Решение № 4309 от 12.5.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2726/2024 г.

Производство по чл.185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място], чрез адв.Б. с искане за прогласяване за нищожни, алтернативно за незаконосъобразни разпоредбите на т. 8 и т. 9 от таблица: Регионална Народна Библиотека „Иван Вазов“ - [област], част от приложение № 8.2 на чл. 57, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община [област] (НОАМТЦУ), приета с Решение № 80, взето с Протокол № 6 от 04.03.2003 г., изм. и доп. с Решение № 105, взето с Протокол № 8 от 27.04.2023 г. на Общински съвет - [област], с които са определени цени с 20% ДДС за принтиране и ксерокопиране в библиотеката. Жалбоподателят твърди, че правният му интерес да оспорва текстовете на наредбата е обоснован от ползването на компютърен център и читалня към библиотеката, притежанието на читателска карта и заплатени от него услуги, съгласно фактури, издадени му от Библиотеката, както и от правото на всеки да развива своята култура. Иска да се прогласят за нищожни, алтернативно - да се отменят като незаконосъобразни оспорените разпоредби, поради включването на ДДС към цените на услугите, които същите регламентират. Сочи се, че в оспорваните разпоредби недопустимо е заменена дължимата по закон престация - „такса“, която е определена като „цена“. Навеждат се доводи за допуснати при издаване на акта нарушения на административнопроизводствените правила. В с.з. жалбоподателят поддържа оспорването и претендира присъждане на съдебни разноски. Прави възражение по размера на претендираното от ответния административен орган адвокатско възнаграждение, Ответникът по делото - Общински съвет [област], представляван от адв.Й., изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателя да оспорва процесните нормативни разпоредби. Алтернативно изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Подробни съображения по съществото на спора се излагат в писмени бележки. Представена е административната преписка по издаване на оспорвания нормативен акт. Представителят на Окръжна прокуратура [област] намира жалбата за неоснователна и недоказана. Пловдивският административен съд в настоящият троен състав, като обсъди становищата на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: По допустимостта на жалбата: По аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, както и на чл. 76, ал. 3 от АПК, НОАМТЦУ, части от която са оспорени по делото, представлява подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. С оспорваните разпоредби на т. 8 и т. 9 от Таблица Регионална Народна Библиотека „Иван Вазов“ - [област], част от приложение № 8.2 на чл. 57, ал. 2 от НОАМТЦУ, е определена цена в лева с ДДС на видове услуги: 8. Принтиране на 1 страница ф А-4: 8.1. едностранно - 0, 36 лв.; двустранно - 0, 42 лв.; 8.3. Принтиране на 1 страница ф А-3: 8.3.1. едностранно - 0, 48 лв.; 8.3.2. двустранно - 0, 60 лв.; 9. Ксерокопиране ф А-4: 9.1. едностранно - 0, 18 лв.; 9.2. двустранно - 0.24 лв.; 9.3. Ксерокопиране ф А-3: 9.3.1. едностранно - 0, 48 лв.; двустранно - 0, 60 лв.; 9.4. на изображение - 0, 24 лв. Според твърденията на жалбоподателя така посочените разпоредби го засягат пряко като притежаващ почетна потребителска карта и ползвател на услугите, предоставяни от Регионална Народна Библиотека „Иван Вазов“ - [област] (РНБИВ-[област]). Към жалбата са представени копия от страници на потребителски карти, издадена от същата библиотека, талони за паркиране от 2017г. и 2024г., касови бонове за заплащане на „услуги“ и „книги“, издадени от НБИВ и от ОП „Паркиране и репатриране“ - [област] за заплащане на престой. Представени са и две фактури, издадени на 16.01.2024 г. и на 30.01.2024 г. от доставчик - НБИВ с получател П. Т. З. с наименование на стоката/услугата: „ксерокопия“, „привнт. страници“ и „ксерокопиране“, ведно с касови бонове от същите дати. Действително, в каквато насока е възражението на ответника, от начина на ксерокопиране на приложените към жалбата потребителски карти не може еднозначно да се установи дали са издадени именно на жалбоподателя - страниците от потребителските карти, на които е налична снимка не са четливи и не се установява да съдържат име на потребител, дата на издаване и срок за ползване. Не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателят - П. Т. З., няма постоянен и настоящ адрес на територията на община [област]. Според Правилата за обслужване на потребителите на РНБИВ-[област] (публикувани на интернет страницата ѝ) отношенията между Библиотеката и потребителите се уреждат съгласно Закона за обществените библиотеки (ЗОБ) и Закона за задълженията и договорите и се установяват с акта по издаване на лична потребителска карта. Съгласно чл. 36 от горепосочените Правила, копирането на библиотечни документи се извършва задължително и единствено в Библиотеката при спазване на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 9 и т. 11 от Закона за авторското право и сродните му права. Действително за да ползва специализираните библиотечни услуги по копиране и принтиране на документи от библиотечния фонд, жалбоподателят е следвало да е потребител, на когото е издадена потребителска карта. От друга страна от представените към жалбата фактури се установява, че на 16.01.2024 г. и на 30.01.2024 г. П. З. е ползвал, респ. е заплатил за предоставени от РНБИВ-[област] услуги по ксерокопиране и принтиране по цени с включен ДДС, съгласно оспорените разпоредби на НОАМТЦУ. Със заплащането на цена с ДДС за предоставените от РНБИВ-[област] услуги за жалбоподателят е възникнал правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Ето защо, противно на направеното от ответния административен орган възражение, настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Видно от данните по делото НОАМТЦУ е приета с Решение № 80, взето с протокол № 6 от 04.03.2003 г. Към административната преписка са представени последващи решения на Общински съвет - [област] за изменение на наредбата, взети въз основа на предложения, одобрени от съответните постоянни комисии към общинския съвет и след обсъждане и проведено явно гласуване, обективирано в съответните протоколи от проведените сесии на административния орган. Оспорените разпоредби от процесната наредба са приети с Решение № 105 /п/, взето с протокол № 8 от 27.04.2023г. на Общински съвет - [област] по предложение на кмета на общината. В частта, с която е обосновано предложението за приемане на процесните разпоредби е посочено писмо вх. № 23-РЗК-287/03.02.2023г. на директора на РНБИВ-[област], в което е обективирано, че промяна в разпоредбите се налага поради поскъпване на цените на енергийните ресурси и цените на сурвините и материалите, които се ползват, като се опитват да запазят и да не коригират цените на услугите. Според приетия по делото Протокол № 8 от 27.04.2023 г. (л. 360), след проведено гласуване от общинските съветници, проектът за изменение и допълнение на процесната наредба е приет с 29 гласували „за“, 7-„против“ и 4-„въздържали се“. Процесната наредба е приета при нормативно установения кворум и с необходимото мнозинство, което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от приложените към административната преписка доказателства. Налични са данни за публикуване на оспорвания нормативен акт на 24.03.2023 г. на интернет страницата на общината и справка за отразяване на постъпилите предложния от обществените консултации от 25.04.2023 г. (л.362), съгласно чл. 26, ал. 2 и ал. 5 от Закон за нормативните актове (ЗНА). Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на процесните разпоредби на НОАМТЦУ. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБ, обществените библиотеки предоставят основни и специализирани библиотечни услуги, като редът за предоставянето им се определя с правилник за дейността на съответната библиотека. Основни библиотечни услуги, според ЗОБ, са: ползването на библиотечните колекции в библиотеката и извън нея; предоставянето на вербална библиографска и фактографска информация; достъп до собствени традиционни и електронни бази данни и интернет достъп за образователни, социални и научни цели. Специализираните библиотечни услуги са посочени в чл. 52, ал. 1 от ЗОБ и са: предоставяне на писмена библиографска информация; предоставяне на ретроспективни библиографски издирвания; доставка на библиотечни документи от страната и чужбина; достъп до външни мрежови ресурси и бази данни; копиране на библиотечни документи; публикуване на издания. Според нормата на чл. 52, ал. 2 от ЗОБ специализираните библиотечни услуги се предоставят възмездно, като размерът на таксите за предоставяне на специализираните библиотечни услуги се определя с тарифа на Министерския съвет, съответно с акт на общински съвет, като постъпленията остават в съответната обществена библиотека. С оглед изложеното настоящият състав приема, че НОАМТЦУ е приета и съответно изменяна и допълвана от компетентен орган - Общински съвет [област] съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и при приемането ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение съответствието на оспорените разпоредби с материалноправните разпоредби, съдът намира следното: Наредбата е подзаконов нормативен акт от местно значение, който детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което ѝ разпоредби следва да са съобразени със закона, в чиято връзка наредбата се издава, като стриктно се придържа към неговата рамка и е в съответствие с неговото съдържание. Тоест уредбата, която дава разглежданата общинска наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, без обаче да установява положения, които да са в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. С оспорваните разпоредби от Приложение 8.2. на НОАМТЦУ в т. 8 и т. 9 са определени цени за видове услуги: принтиране и ксерокопиране, които, както се посочи по-горе, представляват специализирани библиотечни услуги по смисъла на ЗОБ, който регламентира тези категории услуги да се предоставят срещу заплащане на такса, определена за общинските библиотеки с акта на общинския съвет - чл. 52, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБ. В чл. 6, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси са изброени видовете местните такси, които се събират от общините. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б.„к“ е разписано, че събираеми от общините са и местни такси, определени със закон. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, за всички услуги и права, включително тези по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на изброените в ал. 1, общинския съвет определя цена. Ето защо за специализираните библиотечни услуги посочени в оспорваните разпоредби от Приложение 8.2. на НОАМТЦУ (т. 8 и т. 9), тъй като законодателят изрично е предвидил да се заплаща такса ( чл. 52, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБ ) следва в акта на общинския съвет да е разписано, че се заплаща именно „такса“, а не „цена“, както в процесните разпоредби. Това е така, защото спрямо размера на таксите, които се следват за предоставяните от общинската администрация услуги, има изисквания за разходооправданост и справедливост ( чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ ), каквито изисквания не са поставени към цените на услугите по чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, тоест услугите, които общината е решила да предоставя извън задължителните и изброени в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ. В този смисъл определянето на „цена“ вместо на „такса“ за услугите по принтиране и ксерокопиране на документи, предвидени в оспорваните разпоредби, се явява в противоречие с материалния закон - чл. 52, ал. 3 от ЗОБ и по изложените съображения разпоредбите на т. 8 и т. 9 от Приложение 8.2. на НОАМТЦУ, със съответните подточки, само на това основание, следва да бъдат отменени. По отношение на събирането на такси за услуги от второстепенен разпоредител с бюджет какъвто се явява НБИВ - [област] е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, т.е. тези такси не подлежат на облагане с ДДС. При това положение жалбата се явява основателна и оспорваните със същата нормативни разпоредби по т. 8 и т. 9 от Приложение 8.2. на НОАМТЦУ следва да се отменят, поради противоречието им с материалния закон. С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени доказано направените деловодни разноски в общ размер на 1040 лв., от които 10 лв. за заплатена държавна такса за образуване на производството, 30 лв. за заплатена такса за обнародване на обявление в „Държавен вестник“ и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява Община [област]. Предвид изложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд-[област]