Решение № 93 от 11.3.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 954/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на С. С. С., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес гр. С., кв. К., ж.к. „К.“, бл. 7, вх. Б, ап. 9, С. В. М., ЕГН: ••••••••••, живуща в гр. Б., кв. С., ул. „Б.“, бл. ••• и М. Р. Д., ЕГН: ••••••••••, живуща в гр. Б., кв. С., ул. „Б.“, бл. •••, всички чрез пълномощника им адв. Н. Х. Х., ЛАК, със съдебен адрес гр. С., ул. „С.“ № 26 - партер, против Г. А. Д., ЕГН: ••••••••••, със служебен адрес с. М., ул. „И.“ № 25, православен храм „Вси Светии“.

Сочи се в исковата молба, че с влязло в сила Решение № 26176/16.04.2014 г. на ОСЗХ - гр. Сандански, с план за земеразделяне в землището на с. Марино поле, по реда на чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, на наследниците на С.И.Б., бивш жител на с. М., починал на ••• г., е възстановено правото на собственост върху Лозе с площ от 16.203 (шестнадесет декара и двеста и три кв. метра) дка, девета категория, местност „Мустафин дол“, представляващо имот № 041001 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № 041011 - лозе на община Петрич, имот № 000192 - полски път на община Петрич, имот № 000154 - полски път на община Петрич, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 550/20.10.2017 г. на изп. директор на АГКК, представлява ПИ с идентификатор 47247.41.1, с адрес на ПИ с. Марино поле, местност „Мустафин дол“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 9 (девета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 041001, при съседи: ПИ с идентификатори 47247.41.154, 47247.41.192, 47247.41.11, 47247.16.175, както и че с Решение № 25027/19.10.1999 г. на ПК - Петрич за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, на наследниците на С.И.Б., бивш жител на с. М., починал на ••• г., е възстановено правото на собственост върху ПИ c идентификатор 47189.105.7, находящ се в с. М., общ. Петрич, обл. Б., местност „Алиев андък“, представляващ земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ - изоставено трайно насаждение, съгласно представена скица № 15- 990035/15.09.2023 г. на СГКК - Б. и удостоверение за характеристики на ПИ в земеделска територия, с площ от 1005 кв. метра, трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: изоставено насаждение, категория на земята: 10 (десета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 105007, при съседи: 47189.105.8, 47189.105.9, 47189.105.6, 47189.105.5, 47189.105.17.

Посочва се, че съгласно удостоверение за наследници на С.И.Б., към датата на смъртта си през 1980 г. същият е оставил следните наследници по закон: М.К. Б. - втора съпруга (починала на 10.12.2009 г.) и децата от брака им: Г. С. Б. - син (починал на 16.11.2020 г.), Р. С. Б. - син (починал на 16.09.2017 г.), както и ищцата С. С. С. - осиновена дъщеря от С.И.Б. и покойната му съпруга от първия му брак А. Т. П.. Посочва се още, че в резултат от настъпилото наследяване по закон, след приключване на реституционната процедура по възстановяване на правото на собственост на описаните недвижими имоти, ищцата С. С. С. наследява равна част от наследството на покойния й баща - С. Б., заедно с втората му съпруга и двамата й братя, родени от втория брак на общия наследодател, или 1/4 (една четвърт) идеална част от наследството на С.И.Б.. След смъртта на еднокръвния й брат - Г. С. Б., починал на 16.11.2020 г., без преки наследници, ищцата С. С. С. наследява по закон притежаваната от Г. Б. към датата на смъртта му 1/3 (една трета) идеална част от наследството, заедно с двамата й братя - Р. С. Б. (пълнокръвен брат на Г. С. Б.) и В. Н. Д. (едноутробен брат на Г. С. Б.). По аргумент от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗН, по силата на която еднокръвните и едноутробните братя и сестри получават половината от това, което получават пълнокръвните, освен собствената си 1/4 идеална част, придобита чрез наследяване на С.И.Б., ищцата С. С. наследява и 1/12 (една дванадесета) идеална част от наследството на покойния й брат Г. С. Б., в резултат на което придобива общо 1/3 (една трета) идеална част от земеделските имоти, бивша собственост на покойния й баща - С.И.Б., възстановени по реда на ЗСПЗЗ, сред които и процесните.

Посочва се още, че ищците С. В. М. и М. Р. Д. са наследници по закон на В. Н. Д. - син от първия брак на втората съпруга на С.И.Б. - М. К. Б., починал на 17.11.2018 г. и са собственици на общо 1/6 (една шеста) идеална част от процесните недвижими имоти, от които: 3/24 идеални части за ищцата С. В. М. - дъщеря на В. Н. Д. и 1/24 (една двадесет и четвърта) идеална част за ищцата М. Р. Д. - съпруга на В. Н. Д.. Уточнява се, че правото на собственост на ищците С. М. и М. Д. върху 4/24 или 1/6 идеални части от правото на собственост върху процесните недвижими имоти възниква от следните факти и обстоятелства: В. Н. Д. е син от първия брак на М. К. Б., преживяла съпруга на С.И.Б.. След смъртта й на 10.12.2009 г. В. Н. Д. наследява заедно с едноутробните си братята Г. С. Б. и Р. С. Б. нейната 1/4 (една четвърт) идеална част, придобита в наследство от покойния й съпруг С.И.Б., като става собственик на 1/12 идеална част от земеделските земи, възстановени на наследниците на С.И.Б.. След смъртта му през м. ноември 2018 г., неговата 1/12 идеална част се поделя поравно между ищците С. В. М. (дъщеря) и М. Р. Д. (съпруга), всяка от които получава по 1/24 (една двадесет и четвърта) идеална част от наследството на С.И.Б.. На 16.11.2020 г. умира Г. С. Б. - син на С.И.Б. и втората му съпруга - М. К. Б., който е едноутробен брат на В. Н. Д.. Към датата на смъртта си Г. С. Б. притежава 1/3 идеална част от наследството на С.И.Б. (1/4 чрез наследяване по закон на покойния си баща С.И.Б. и 1/12 идеална част чрез наследяване по закон на майка си М. К. Б. - втора съпруга на С. Б., придобила след датата на смъртта му като негова съпруга 1/4 идеална част от наследството му). Към датата на смъртта си (16.11.2020 г.) Г. Б. няма преки наследници по закон, като негови наследници са двамата му братя - Р. С. Б. (пълнокръвен брат) и В. Н. Д. (едноутробен брат), както и сестра му - С. С. С. - еднокръвна сестра (по аргумент от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗН). На основание чл. 10, ал. 2 ЗН при наследяването на Г. С. Б., починалият преди него негов брат В. Н. Д. (починал на 17.11.2018 г.) се замества в наследяването само от неговата дъщеря - С. В. М., която придобива 1/4 идеална част от собствената 1/3 идеална част на Г. С. Б. (чл. 8, ал. 3 ЗН) или 1/12 идеална част, към която се прибавя и получената в наследство от покойния й баща В. Д. 1/24 идеална част от наследството на С. Б., като към настояща момент се легитимира като собственик на общо 3/24 идеални части.

Въз основа на посочения ред на наследяване се излага, че ищците притежават общо 12/24 или 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесните земеделски имоти, разпределени помежду им както следва: за ищцата С. С. С. - 1/3 или 8/24 идеални части, за ищцата С. В. М. - 3/24 идеални части и за ищцата М. Р. Д. - 1/24 идеални части.

Релевира се, че за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. собствената на ищците 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти се ползва от ответника, за който период от четири стопански години последният не им е заплащал за притежаваните от тях идеални части от имотите нито наем, нито рента, поради което в този период на ползването им се е обогатил неоснователно за тяхна сметка със спестените разходи от средната пазарна рентна цена, припадаща се на притежаваната от ищците 1/2 идеална част от правото на собственост върху земеделските имоти. Излагат се твърдения, че фактът на ползването на процесните имоти от страна на ответника през процесния период, се установява от три броя договори за наем, сключени с външно за съсобствеността лице - В. А. Б., респективно с Г. С. Б. за стопанската 2020/2021 г., притежаващ 1/4 идеална част от правото на собственост върху имотите.

Твърди се, че ответникът не е собственик на процесните недвижими имоти, като същият е трето за съсобствеността лице и ползва притежаваната от ищците 1/2 (една втора) идеална част от земите без правно основание. В тази връзка се навежда, че за времето на ползването ответникът дължи на ищците обезщетение, тъй като се е обогатил неоснователно за тяхна сметка със средната рентна пазарна цена, припадаща се на притежаваната от тях квота в съсобствеността, а ищците са се обеднили със същата сума за процесния период. Уточнява се, че средната пазарна рентна цена е изчислена на сумата от 50 (петдесет) лева месечно за декар използвана земеделска земя или на сумата от 600 лева на декар използвана земеделска земя за всяка стопанска година.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г. А. Д. с ЕГН •••••••••• да заплати на ищците С. С. С. с ЕГН ••••••••••, С. В. М. с ЕГН •••••••••• и М. Р. Д. с ЕГН ••••••••••, следните суми:

Сумата от 19 443,60 (деветнадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки) лева – обезщетение за ползването на тяхната 1/2 идеална част от следния недвижим имот ПИ с идентификатор 47247.41.1, с. Марино поле, общ. Петрич, област Б., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-550/20.10.2017 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на ПИ: с. Марино поле, местност Мустафин дол, площ 16 205 кв. метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 9 (девета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 041001, при съседи: ПИ с идентификатори 47247.41.154, 47247.41.192, 47247.41.11, 47247.16.175, собственици по данни от КРНИ: С. С. С. - 1/3 ид. част от правото на собственост, С.И.Б. - няма данни за идеални части, носители на други права по данни от КРНИ: няма данни, имотът попада в следните зони на ограничение: няма данни, за период от четири стопански години: 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на изплащане на обезщетението, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците, които са се обеднили със същата сума, от ползването на описания недвижим имот от страна на ответника, и която сума се разпределя между ищците за процесния период, както следва: за стопанската 2020/2021 г. - сумата от общо 4 860,90 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 3 240,60 лева, за С. В. М. - сумата от 1 215,23 лева и за М. Р. Д. - сумата от 405,07 лева; зa стопанската 2021/2022 г. - сумата от общо 4 860,90 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 3 240,60 лева, за С. В. М. - сумата от 1 215,23 лева и за М. Р. Д. - сумата от 405,07 лева; зa стопанската 2022/2023 г. - сумата от общо 4 860,90 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 3 240,60 лева, за С. В. М. - сумата от 1 215,23 лева и за М. Р. Д. - сумата от 405,07 лева; зa стопанската 2023/2024 г. - сумата от общо 4 860,90 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 3 240,60 лева, за С. В. М. - сумата от 1 215,23 лева и за М. Р. Д. - сумата от 405,07 лева;

Сумата от 1 206 (хиляда двеста и шест) лева – обезщетение за ползването на тяхната 1/2 идеална част от следния недвижим имот ПИ с идентификатор 47189.105.7, находят се в с. М., община Петрич, област Б., местност „Алиев андък“ по КККР на с. М., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-835/06.12.2017 г. на изп. директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. М., местност „Алиев андък“, площ 1005 кв. метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, категория на земята: 10 (десета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 105007, при съседи: 47189.105.16, 47189.105.8,47189.105.9, 47189.105.6, 47189.105.5, 47189.105.17, собственици по данни от КРНИ: С. С. С. - 1/3 ид. част, С.И.Б. - няма данни зa идеалните части, носители на вещни и други права - няма данни, имотът попада в следните зони на ограничени: няма данни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на изплащане на обезщетението, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците, зa период от четири стопански години: 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 г., която сума се разпределя между ищците за процесния период, както следва: за стопанската 2020/2021 - сумата от 301,50 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 201,00 лева, за С. В. М. - сумата от 75,38 лева и за М. Р. Д. - сумата от 25,13 лева; за стопанската 2021/2022 - сумата от 301,50 лева, разпределена между пищите както следва: за С. С. С. - сумата от 201,00 лева, за С. В. М. - сумата от 75,38 лева и за М. Р. Д. - сумата от 25,13 лева; за стопанската 2022/2023 - сумата от 301,50 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 201,00 лева, за С. В. М. - сумата от 75,38 лева и за М. Р. Д. - сумата от 25,13 лева; за стопанската 2023/2024 - сумата от 301,50 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 201,00 лева, за С. В. М. - сумата от 75,38 лева и за М. Р. Д. - сумата от 25,13 лева.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, от ответната страна е депозиран отговор, в който предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба - че ответникът е ползвал собствената на ищците 1/2 ид.ч. от процесните имоти през посочените стопански години без наличието на основание за това, че средната наемна /рентна/ цена за ползването на процесните земеделски имоти е в размер на 50 лева месечно на декар, като се твърди, че средният размер на наем на земеделски земи в землището на с. М. и с. Марино поле е в размер около 20-25 лева на декар за една стопанска година /годишно/, както и че ответникът се е обогатил неоснователно, за сметка на ищците, а ищците са обеднели с пропусната полза от средната пазарна рентна цена.

В отговора се сочи, че ответникът и семейството му обработват земеделски имоти, някои от които собствени, а други наети от трети лица или от Община Петрич.

По отношение на недвижимия имот, находящ се в местността „Мустафин дол“ се посочва, че същият представлявал изоставен имот от АПК, в който имало старо лозе и тъй като първоначално не бил възстановен на бивши собственици, а бил земя по чл. 19 от закона, имотът бил разграбен - лозовите насаждения били унищожени, телената конструкция разрушена, а циментовите колове - откраднати и/или продадени. Посочва се още, че след направена справка от страна на ответника, същият установил, че в емлячните регистри имотът се води на С. Б., наследниците на който пропуснали да го заявят, при което казал на синовете му Г. и Р. Б., които провели процедура пред РС - Петрич, след което имотът бил възстановен на наследниците на С. Б.. Последователно се излага, че след възстановяване правото на собственост на наследниците върху имота, ответникът се договорил с Г. и Р. Б. да ползва тяхната половина от имота, като започнал да почиства и облагородява „севернатасевероизточната“ половина от имота, който се намира на хълмист терен и тъй като земята е девета категория, със слаба, песъчлива почва, и е подходяща предимно за лозе, ответникът и семейството му положили много усилия, за да успеят да почистят половината от имота и да сеят жито върху нея, като се уточнява, че добивът бил доста малък - по 100-110 кг на декар. След известно време целият блок, известен като „Мустафин дол“, бил засят с нови лозови масиви от фирма с наименование ЕТ „К. К.-М.“, включително и южната-югозападната половина от имота на Б., за която половина се твърди, че е на ищците. Навежда се, че за ползването на процесната половина от имота, ответникът плащал наем на Р. и Г. Б., като за всяка стопанска година сключвали договори за наем, а след тяхната смърт договорките му продължили със съпругата на Р. Б. - В. А. Б., с която сключил договор за 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. стопански години, а за 2020/2021г. договора е сключен с покойника Г. Б., срещу заплащане на сумата от 20 лв. на декар годишно за първите две стопански години и по 25 лв. на декар годишно за следващите две стопански години. Твърди се, че при подписване на договорите ответникът заплащал на наемодателя сумите, както следва: на Г. Б. - 190 лв., от които 170 лв. за предоставеното ползване на 1/2 ид.ч. от имота в м. „Мустафин дол“, равняваща се на 8,5 дка, и 20 лв. за имота в „Алиев Андък“, с площ от 1 дка; на В. Б. - през 2021 г. - 190 лв., от които 170 лв. за предоставеното ползване на 1/2 ид.ч. от имота в м. „Мустафин дол“, равняваща се на 8,5 дка, и 20 лв. за имота в „Алиев Андък“, с площ от 1 дка; през 2022 г. - 225 лв., от които 200 лв. за предоставеното ползване на 1/2 ид.ч. от имота в м. „Мустафин дол“, равняваща се на 8,000 дка, и 25 лв. за имота в „Алиев Андък“, с площ от 1 дка; през 2023 г. - 225 лв., от които 200 лв. за предоставеното ползване на 1/2 ид.ч. от имота в м. „Мустафин дол“, равняваща се на 8,000 дка, и 25 лв. за имота в „Алиев Андък“, с площ от 1 дка. Посочва се, че така договореният наем бил съобразен със средно годишния наем на земеделски имоти в съответните землища, включително и за земи, предоставяни от Община Петрич, в които, след направени пазарни оценки, наема бил определян на 20 лв. на декар за една стопанска година. Касателно другата половина от имота, собственост на ищците, се посочва, че и към настоящия момент се ползва от ЕТ „К. К.-М.“, като се твърди, че ответникът заявявал пред ДФЗ за очертаване само половината от имота.

Относно имота, находящ се в местността „Алиев Андък“ в землището на с. М., ответникът не оспорва факта, че е ползвал целия имот през стопанската 2020/2021 г., като за следващите години - 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г., се твърди, че е ползвал половината от този имот, въз основа на правно основание - сключен договор за наем, за срок от една година, с В. Б., за последните три стопански години, а за първата стопанска година - с Г. Б..

В отговора се твърди, че за ответника не е налице обогатяване от ползването на земите, тъй като той осъществявал ползването на възмездно правно основание - договор за наем, като ищците не били лишени от възможността да ползват собствената си част от имота в „Мустафин дол“, защото ответникът ползвал само половината от имота. Релевира се, че възнаграждението за ползването на процесните имоти се дължи от ответника, но не на ищците, а на наемодателя, като се навежда, че релевантните отношения за обедняването на ищците са тези с техните съсобственици, отдали земеделските им земи под наем, които получават полагащата им се част от гражданските плодове и се обогатяват неоснователно, както и че за преодоляване на неоснователното разместване на благата, ищците разполагат с друг способ на защита - иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Твърди се още, че минимално необходимото към момента на сключване на договора за наем, за да бъде последният валиден, е същият да бъде сключен с наемодател, който е собственик на земята, без значение от обема на правата му в съсобствеността.

Прави се искане ищцовата претенция да се отхвърли като неоснователна, както и ищците да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответника направените по делото разноски.

В проведено на 11.02.2026 г. о.с.з. по делото, с протоколно определение с рег. № 76/12.02.2026 г., на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявените от ищците С. С. С., С. В. М. и М. Р. Д. осъдителни искове в следния смисъл:

Да се постанови решение, с което да осъди ответника Г. А. Д. с ЕГН: ••••••••••, да заплати на ищците С. С. С. с ЕГН: ••••••••••, С. В. М. с ЕГН: •••••••••• и М. Р. Д. с ЕГН: ••••••••••, следните суми:

Сумата от 1 895,75 (хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) лева – обезщетение за ползването на тяхната 1/2 идеална част от следния недвижим имот ПИ с идентификатор 47247.41.1, с. Марино поле, общ. Петрич, област Б., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-550/20.10.2017 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на ПИ: с. Марино поле, местност Мустафин дол, площ 16 205 кв. метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 9 (девета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 041001, при съседи: ПИ с идентификатори 47247.41.154, 47247.41.192, 47247.41.11, 47247.16.175, собственици по данни от КРНИ: С. С. С. - 1/3 ид. част от правото на собственост, С.И.Б. - няма данни за идеални части, носители на други права по данни от КРНИ: няма данни, имотът попада в следните зони на ограничение: няма данни, за период от четири стопански години: 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на изплащане на обезщетението, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците, които са се обеднили със същата сума, от ползването на описания недвижим имот от страна на ответника, и която сума се разпределя между ищците за процесния период, както следва: за стопанската 2020/2021 г. - сумата от общо 599,51 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 399,67 лева, за С. В. М. - сумата от 149,88 лева и за М. Р. Д. - сумата от 49,96 лева; зa стопанската 2021/2022 г. - сумата от общо 599,51 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 399,67 лева, за С. В. М. - сумата от 149,88 лева и за М. Р. Д. - сумата от 49,96 лева; зa стопанската 2022/2023 г. - сумата от общо 534,70 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 356,47 лева, за С. В. М. - сумата от 133,68 лева и за М. Р. Д. - сумата от 44,55 лева; зa стопанската 2023/2024 г. - сумата от общо 162,03 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 108,02 лева, за С. В. М. - сумата от 40,51 лева и за М. Р. Д. - сумата от 13,50 лева;

Сумата от 29,67 (двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) лева – обезщетение за ползването на тяхната 1/2 идеална част от следния недвижим имот ПИ с идентификатор 47189.105.7, находят се в с. М., община Петрич, област Б., местност „Алиев андък“ по КККР на с. М., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-835/06.12.2017 г. на изп. директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. М., местност „Алиев андък“, площ 1005 кв. метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, категория на земята: 10 (десета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 105007, при съседи: 47189.105.16, 47189.105.8,47189.105.9, 47189.105.6, 47189.105.5, 47189.105.17, собственици по данни от КРНИ: С. С. С. - 1/3 ид. част, С.И.Б. - няма данни зa идеалните части, носители на вещни и други права - няма данни, имотът попада в следните зони на ограничени: няма данни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на изплащане на обезщетението, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците, зa период от четири стопански години: 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 г., която сума се разпределя между ищците за процесния период, както следва: за стопанската 2020/2021 - сумата от 8,04 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 5,36 лева, за С. В. М. - сумата от 2,01 лева и за М. Р. Д. - сумата от 0,67 лева; за стопанската 2021/2022 - сумата от 8,55 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 5,70 лева, за С. В. М. - сумата от 2,14 лева и за М. Р. Д. - сумата от 0,71 лева; за стопанската 2022/2023 - сумата от 6,54 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 4,36 лева, за С. В. М. - сумата от 1,63 лева и за М. Р. Д. - сумата от 0,55 лева; за стопанската 2023/2024 - сумата от 6,54 лева, разпределена между ищците както следва: за С. С. С. - сумата от 4,36 лева, за С. В. М. - сумата от 1,63 лева и за М. Р. Д. - сумата от 0,55 лева.

С цитираното протоколно определение с рег. № 76/12.02.2026 г., във връзка с допуснатото изменение по чл. 214, ал. 1 от ГПК и отказ на ищцовата страна по реда на чл. 233 ГПК от предявените осъдителни искове, в частта за сумата над 1 895,75 лева до първоначално предявения размер от 19 443,60 лева за ПИ с идентификатор 47247.41.1, находящ се в с. Марино поле, местност „Мустафин дол“ за целия исков период от четири стопански години, както и за сумата над 29,67 лева до първоначално предявения размер от 1 206 лева за ПИ с идентификатор 47189,105.7, находящ се в с. М., местност „Алиев андък“ за целия период от четири стопански години, съдът е прекратил производството по настоящото гр.д. № 954/2025 г. по описа на РС-Петрич, относно предявените осъдителни искове, както следва:

• за сумата НАД 1 895,75 лева ДО първоначално предявения размер от 19 443,60 лева, а именно представляваща обезщетение, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците, които са обеднили със същата сума за ползването ПИ с идентификатор 47247.41.1, находящ се в с. Марино поле, местност „Мустафин дол“ за целия исков период от четири стопански години;

• за сумата НАД 29,67 лева ДО първоначално предявения размер от 1 206 лева, представляваща обезщетение, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците, които са обеднили със същата сума за ползването ПИ с идентификатор 47189,105.7, находящ се в с. М., местност „Алиев андък“ за целия исков период от четири стопански години.

В съдебно заседание ищците не се явяват, последните се представляват от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба на изложените в същата основания. В депозирани писмени бележки, въз основа на анализ на събрания по делото доказателствен материал, релевира допълнителни съображения за основателността на ищцовата претенция, като навежда, че сключения от ответника договор за наем с един от съсобствениците на недвижимите имоти с миноритарен дял е непротивопоставим на ищците, като съсобственици притежаващи правото на собственост върху 1/2 (една втора) идеална част от имотите. Поддържа, че липсва валидно правно основание, на което ответникът ползва притежаваната от ищците идеална част от процесните недвижими имоти, като изразява становище за неоснователност на наведените в тази връзка възражения от ответната страна. Моли за уважаване на ищцовата претенция, в размерите, заявени след допуснатото изменение на предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и наведените с последния възражения. Депозира писмено становище, в което прави анализ на събраните по делото доказателства и навежда допълнителни съображения за основателността на твърденията си. Релевира, че за ответната страна не е налице обогатяване от ползването на недвижимите имоти, тъй като последното е осъществявано на валидно правно основание, както и че липсва причинно следствена връзка между обедняването на ищцовата страна и ползването на имотите от страна на ответника. Поддържа, че по отношение на един от имотите ползването е осъществявано единствено върху 1/2 (една втора) идеална част от него. Моли за отхвърляне на така предявените искове, като неоснователни. Претендира сторените по делото разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства - разпитан е свидетелят С. К. М..

Изслушано и прието е заключението на вещото лице инж. П.К. И. по назначената съдебна агро - икономическа експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Решение № 26176 от 16.04.2014 г. на Общинска служба по земеделие и храните гр.Сандански на наследниците на С.И.Б., б.ж. на с. М., общ. Петрич, е възстановено правото на собственост, съгласно план за земеразделяне в землището на с. Марино поле, на Лозе от 16,203 дка (шестнадесет декара и двеста и три кв.м.), девета категория, находящо се в местността „Мустафин дол“, представляващо имот № 041001 (четиридесет и една хиляди и едно) по плана за земеразделяне на с. Марино поле, при граници (съседи): имот № 041011 - лозе на Община Петрич, имот № 000192 - полски път на Община Петрич, имот № 000154 - полски път на Община Петрич.

Процесният имот е заснет като Поземлен имот с идентификатор 47247.41.1 (четиридесет и седем хиляди двеста четиридесет и седем, точка, четиридесет и едно, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Марино поле, общ. Петрич, обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-550/20.10.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот с. Марино поле, местност „Мустафин дол“, с площ от 16205 кв.м. (шестнадесет хиляди двеста и пет квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 9 (девета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 041001 (нула четиридесет и една хиляди и едно), при съседи: 47247.41.154, 47247.41.192, 41247.41.11, 22842.16.175, съгласно Скица на поземлен имот № 15-990043-15.09.2023 г., издадена от СГКК - гр. Б. и Скица на поземлен имот № 15-702586-02.05.2025 г., издадена от АГКК.

С Решение № 25027 от 19.10.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Петрич, вписано в Служба по вписванията гр. Петрич под дв.вх.рег. № 1681/05.07.2007 г., № в оригинала VII- 15, № в описната книга - 1430, парт. номера - 2043/20432, 20433/20434, на наследниците на С.И.Б., б.ж. на с. М., общ. Петрич, е възстановено правото на собственост, съгласно план за земеразделяне в землището на с. М., на няколко недвижими имота, сред които и Изоставено трайно насаждение от 1,005 дка (един декар и пет кв.м.), десета категория, находящо се в местността „Алиев андък“, представляващо имот № 105007 (сто и пет хиляди и седем) по плана за земеразделяне на с. М., при граници (съседи): имот № 105006 - изостав. тр. нас. на И. М. А., имот № 105016 - полски път на Общинска собственост, имот № 105009 - изостав. тр. нас. насл. на В. Н. Т., имот № 105008 - изостав. тр. нас. насл. на А. Г. П., имот № 105017 - полски път на Общинска собственост, имот № 105005 – изостав. тр. нас. насл. на А. К. И..

Процесният имот е заснет като Поземлен имот с идентификатор 47189.105.7 (четиридесет и седем хиляди сто осемдесет и девет, точка, сто и пет, точка, седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., общ. Петрич, обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-835/06.12.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот с. М., местност „Алиев андък“, с площ от 1005 кв.м. (хиляда и пет квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Изоставено трайно насаждение, категория на земята: 10 (десета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 105007 (сто и пет хиляди и седем), при съседи: 47189.105.8, 47189.105.9, 47189.105.16, 47189.105.6, 47189.105.5, 47189.105.17, съгласно Скица на поземлен имот № 15-990035-15.09.2023 г., издадена от СГКК - гр. Б. и Скица на поземлен имот № 15-702605-02.05.2025 г., издадена от АГКК.

Съгласно Удостоверение за наследници с Изх. № ГР-948 от 21.08.2025 г., издадено от Община Петрич, С.И.Б., ЕГН: ••••••••••, б.ж. на с. М., общ. Петрич, починал на ••• г., за което е съставен акт за смърт № 0006 от 12.08.1980 г. в с. М., е оставил наследници по закон, както следва: М. К. Б. - втора съпруга, починала на 10.12.2009 г. и три деца – Г. С. Б. (син), починал на 16.11.2020 г., без преки наследници; Р. С. Б. (син), починал на 16.09.2017 г. и С. С. С. (дъщеря).

От цитираното удостоверение за наследници се установява, че:

1. От първия си брак С.И.Б. има едно дете – ищцата С. С. С., ЕГН: ••••••••••.

2. От първия си брак втората съпруга на С.И.Б. – М. К. Б., има едно дете – В. Н.Д., ЕГН: ••••••••••, починал на 17.11.2018 г. и оставил за свои наследници по закон съпруга М. Р. Д., ЕГН: •••••••••• и дъщеря С. В. М., ЕГН: ••••••••••.

3. От брака си С.И.Б. и М.К. Б. имат две деца:

• Г. С. Б., ЕГН: •••••••••• (син), починал на 16.11.2020 г., без преки наследници и оставил за свои наследници по закон: 1. Р. С. Б., ЕГН: •••••••••• (брат), починал на 16.09.2017 г.; 2. С. С. С., ЕГН: •••••••••• (сестра) и 3. В. Н. Д., ЕГН: •••••••••• (брат едноутробен), починал на 17.11.2018 г.; и - Р. С Б., ЕГН: •••••••••• (син), починал на 16.09.2017 г. и оставил за свои наследници по закон – 1. В. А.Б., ЕГН: •••••••••• (съпруга), 2. М. Р. Г., ЕГН: •••••••••• (дъщеря), 3. С. Р. Б., ЕГН: •••••••••• (син) и 4. С. Р. Б., ЕГН: •••••••••• (син), починал на 09.08.1992 г.

Съгласно Договор за наем на земеделска земя от 02.11.2020 г., сключен между Г. С. Б., ЕГН ••••••••••, като наемодател и Г. А. Д., ЕГН ••••••••••, като наемател, наемодателят е предоставил на наемателя ползването за земеделски нужди на два земеделски имота, представляващи: 1). имот с кад. № 041001, с площ от 16,203 дка в землището на с. Марино поле и 2). имот с кад. № 105007, с площ от 1,005 дка в землището на с. М., срещу наемна цена в размер на 20 лв. годишно, платими в брой, за срок от една стопанска година, с отбелязване, че договорът влиза в сила от 01.10.2020 г. за 2020/2021 стопанска година.

Съгласно Договор за наем на земеделска земя от 02.11.2021 г., сключен между В. А. Б. , ЕГН ••••••••••, като наемодател и Г. А. Д., ЕГН ••••••••••, като наемател, наемодателят е предоставил на наемателя ползването за земеделски нужди на два земеделски имота, представляващи: 1). имот с кад. № 47247.41.1, с площ от 16,203 дка в землището на с. Марино поле и 2). имот с кад. № 47189.105.7, с площ от 1,005 дка в землището на с. М., срещу наемна цена в размер на 20 лв. годишно, платими в брой, за срок от една стопанска година, с отбелязване, че договорът влиза в сила от 01.10.2021 г. за 2021/2022 стопанска година.

Съгласно Договор за наем на земеделска земя от 08.11.2022 г., сключен между В. А. Б. , ЕГН ••••••••••, като наемодател и Г. А. Д., ЕГН ••••••••••, като наемател, наемодателят е предоставил на наемателя ползването за земеделски нужди на два земеделски имота, представляващи: 1). имот с кад. № 47247.41.1, с площ от 16,203 дка в землището на с. Марино поле и 2). имот с кад. № 47189.105.7, с площ от 1,005 дка в землището на с. М., срещу наемна цена в размер на 25 лв. годишно, платими в брой, за срок от една стопанска година, с отбелязване, че договорът влиза в сила от 01.10.2022 г. за 2022/2023 стопанска година.

Съгласно Договор за наем на земеделска земя от 08.11.2023 г., сключен между В. А. Б. , ЕГН ••••••••••, наследник на С.И.Б., като наемодател и Г. А. Д., ЕГН ••••••••••, като наемател, наемодателят е предоставил на наемателя ползването за земеделски нужди на два земеделски имота, представляващи: 1). имот с кад. № 47247.41.1, с площ от 16,203 дка в землището на с. Марино поле и 2). имот с кад. № 47189.105.7, с площ от 1,005 дка в землището на с. М., срещу наемна цена в размер на 25 лв. годишно, платими в брой, за срок от една стопанска година, с отбелязване, че договорът влиза в сила от 01.10.2023 г. за 2023/2024 стопанска година.

В кориците на делото се съдържа разписка, подписана от В. А. Б. от с. М., последната удостоверява, че на 02.11.2021 г. е получила от Г. А. Д. от с. М. сумата от 190 лева, дължима на основание сключен договор за наем от 02.11.2021 г. за отдаването му под наем на осем декара от имот с идентификатор 47247.41.1 и целия имот 47189.105.7.

Приложена е и разписка, подписана от В. А. Б. от с. М., последната удостоверява, че на 08.11.2022 г. е получила от Г. А. Д. от с. М. сумата от 225 лева, дължима на основание сключен договор за наем от 08.11.2022 г. за отдаването му под наем на осем декара от имот с идентификатор 47247.41.1 и целия имот 47189.105.7.

Също и друга разписка, подписана от В. А. Б. от с. М., последната удостоверява, че на 08.11.2023 г. е получила от Г. А. Д. от с. М. сумата от 225 лева, дължима на основание сключен договор за наем от 08.11.2023 г. за отдаването му под наем на осем декара от имот с идентификатор 47247.41.1 и целия имот 47189.105.7.

По делото са ангажирани заверени копия от Договори за наем на маломерна земеделска земя от общински поземлен фонд, сключени между Община Петрич, като наемодател и Г. А. Д., като наемател, с предмет на договора временно и възмездно ползване на поземлен имот - частна общинска собственост, както следва: Договор от 02.03.2020 г., касаещ ПИ с идентификатор 47189.134.38 по КККР на с. М., общ. Петрич, със срок на договора - една година, считано от датата на сключване на договора; Договор от 20.01.2022 г., касаещ ПИ с идентификатор 47189.105.19 по КККР на с. М., общ. Петрич, със срок на договора - една стопанска година - 2021/2022 г.; Договор от 26.01.2023 г., касаещ ПИ с идентификатор 47189.134.14 по КККР на с. М., общ. Петрич, със срок на договора - една стопанска година - 2022/2023 г. и Договор от 05.02.2024 г., касаещ ПИ с идентификатор 47189.112.42 по КККР на с. М., общ. Петрич, със срок на договора - една стопанска година - 2023/2024 г.

Представени са и заверени копия на Приложение за определените стойности на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските земи за предходната 2019/2020 г., дължимо за стопанската 2020/2021 г. за землищата от Община Петрич в лева/декар, съгласно § 2е от ДР на ЗСПЗЗ; Приложение към Протокол от 29.01.2021 г. за определените стойности на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските земи за предходната 2020/2021 г., дължимо за стопанската 2021/2022 г. за землищата от Община Петрич в лева/декар, съгласно § 2е от ДР на ЗСПЗЗ; Приложение към Протокол от 12.01.2022 г. за определените стойности на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските земи за предходната 2021/2022 г., дължимо за стопанската 2022/2023 г. за землищата от Община Петрич в лева/декар, съгласно § 2е от ДР на ЗСПЗЗ; Приложение към Протокол от 19.01.2023 г. за определените стойности на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските земи за предходната 2022/2023 г., дължимо за стопанската 2023/2024 г. за землищата от Община Петрич в лева/декар, съгласно § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, и Приложение към Протокол от 24.01.2024 г. за определените стойности на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските земи за предходната 2023/2024 г., дължимо за стопанската 2024/2025 г. за землищата от Община Петрич в лева/декар, съгласно § 2е от ДР на ЗСПЗЗ.

Депозирани са още и заверени копия на два броя Автоматична справка, изготвена от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, едната касаеща кадастрален имот 47189-105-007, а другата - кадастрален имот 47247-041-001, за кампании 2021, 2022, 2023, 2024 и 2025, с бенефициент Г. Д..

От изисканата по делото справка от Държавен фонд „Земеделие“ с Изх. № 01-1100/13 от 02.02.2026 г., получила вх. № 1217/06.02.2026 г. по описа на съда, се установява, че процесните имоти се пресичат със земеделски парцели, декларирани за подпомагане по схемите/мерките и интервенциите по Директни плащания за кампания 2021, 2022, 2023 и 2024, както следва:

1. кадастрален имот 47247-041-001 се пресича с деклариран (земеделски) парцел 47247-339-1-1, с площ на пресичане 0,86 ха, с площ на декларирания парцел 47247-339-1-1 от 0,86 ха, за кампания 2021 г. с бенефициент Г. Д.; кадастрален имот 47247-041-001 се пресича с деклариран (земеделски) парцел 47247-339-1-2, с площ на пресичане 0,94 ха, с площ на декларирания парцел 47247-339-1-2 от 0,94 ха, за кампания 2022 г. с бенефициент Г. Д.; кадастрален имот 47247-041-001 се пресича с деклариран (земеделски) парцел 47247-339- 2-1, с площ на пресичане 0,94 ха, с площ на декларирания парцел 47247-339-2-1 от 0,94 ха, за кампания 2023 г. с бенефициент Г. Д., и кадастрален имот 47247-041-001 се пресича с деклариран (земеделски) парцел 47247-339-1-1, с площ на пресичане 0,94 ха, с площ на декларирания парцел 47247-339-1-1 от 0,94 ха, за кампания 2024 г. с бенефициент Г. Д.;

2. кадастрален имот 47189-105-007 се пресича с деклариран (земеделски) парцел 47189-443-3-2, с площ на пресичане 0,1 ха, с площ на декларирания парцел 47189-443-3-2 от 0,94 ха, за кампания 2021 г. с бенефициент Г. Д.; кадастрален имот 47189-105-007 се пресича с деклариран (земеделски) парцел 47189-443-6-1, с площ на пресичане 0,1 ха, с площ на декларирания парцел 47189-443-6-1 от 0,53 ха, за кампания 2022 г. с бенефициент Г. Д.; кадастрален имот 47189-105-007 се пресича с деклариран (земеделски) парцел 47189-443-5-1, с площ на пресичане 0,1 ха, с площ на декларирания парцел 47189-443-5-1 от 0,53 ха, за кампания 2023 г. с бенефициент Г. Д., и кадастрален имот 47189-105-007 се пресича с деклариран (земеделски) парцел 47189-443-6-1, с площ на пресичане 0,1 ха, с площ на декларирания парцел 47189-443-6-1 от 0,53 ха, за кампания 2024 г. с бенефициент Г. Д..

В цитираната справка от Държавен фонд „Земеделие“ с Изх. № 01-1100/13 от 02.02.2026 г., получила вх. № 1217/06.02.2026 г. по описа на съда, се посочва, че Земеделски парцел с № 47247-339-1-1 е очертан за кампания 2021, с площ 0,86 ха, парцел със същия номер е деклариран за подпомагане за кампания 2022 с площ от 0,94 ха, както и за кампания 2024 - също с площ в размер на 0,94 ха, за кампания 2023 в заявлението на кандидата Г. А. Д. е заявен Земеделски парцел с № 47247-339-2-1 с площ в размер на 0,94 ха.

Съгласно Писмо с Изх. № РД-12-05-01-72-1/14.01.2026 г. от Общинска служба по земеделие гр. Петрич, в резултат на извършена справка в регистрите и архивите на ОСЗ гр. Петрич, е установено, че:

• за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. за имот с идентификатор 47247.41.1 (номер по предходен план 041001) по КККР на землището на с. Марино поле, общ. Петрич, с площ от 16,203 дка, са представени и регистрирани договори за наем за цялата площ на имота, а именно 16,203 дка, като наемател по договорите е лицето Г. А. Д., с ЕГН ••••••••••;

• за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. за имот с идентификатор 47189.105.7 (номер по предходен план 105007) по КККР на землището на с. Марикостеново, общ. Петрич, с площ от 1,005 дка, са представени и регистрирани договори за наем за цялата площ на имота, а именно 1,005 дка, като наемател по договорите е лицето Г. А. Д., с ЕГН ••••••••••;

• за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. за имот с идентификатор 47247.41.1 (номер по предходен план 041001) по КККР на землището на с. Марино поле, общ. Петрич, с площ от 16,203 дка, не са представени и регистрирани договори за наем с наемател ЕТ „К.К.-М.“, с ЕИК811130750;

• за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. няма подавани заявления от лицето Г. А. Д., с ЕГН ••••••••••, по реда на чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за участие в споразумения по чл. 37б от ЗСПЗЗ, и - за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. няма подавани заявления от ЕТ „К.К.-М.“, с ЕИК811130750, по реда на чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за участие в споразумения по чл. 37б от ЗСПЗЗ.

От допуснатата и изготвена по делото съдебна агро - икономическа експертиза, извършена от вещото лице инж. П. К. И., се установява размерът на средната пазарна цена за ползването на процесните имоти от страна на ответника за всяка от стопанските години, включени в претендирания от ищците период, съобразно тяхното местоположение, тип, категория и начин на трайно ползване. Съгласно заключението на вещото лице размерът на припадащата се на ищците част от дължимата от ответника рентна годишна пазарна цена, съобразно притежаваната от всеки от ищците идеална част от двата имота, и за всяка от стопанските години, включени в претендирания от ищците период, са в различни стойности, в зависимост от начина на трайно ползване на имота, в случай, че средното годишно рентно плащане се изчислява според средните стойности за начин на трайно ползване. В заключението си вещото лице обстойно е изложило данни в табличен вид по отношение на припадащия се размер на всеки от ищците от дължимата от ответника рентна годишна пазарна цена, за всеки от имотите и за всяка от посочените стопански години, в случай, че имотът е с начин на трайно ползване „нива“, „трайни насаждения“ или „лозя“.

В съдебно заседание вещото лице установява, че имотът се намира в терен, който представлява леко заоблени била и който, извън процесния имот, е съвкупност от изоставени земи с многогодишна тревна покривка. Уточнява, че в централната част на имота, обект на експертизата, се намира онази половина от имота, около осем декара, която е засаждана с жито, което е ожънато и балирано и към момента на огледа на терена се намират навитите бали. В дясната част на имота, „долу ниско“, има участък, който е засаден с лозови насаждения, три-четири годишни, които са отревени, ниски, на гижи, неразпознаваеми като лози от далечно разстояние. В горната част на имота, намираща се над тази, на която е отглеждано жито, има лозови масиви, най-малко пет-шест годишни, с конструкция и с колци, и опънати телове, който лозов масив се разпростира и извън териториалния обхват на процесния недвижим имот.

Вещото лице допълва, че парцел и имот са различни категории обекти, като в един земеделски парцел може да са включени няколко имота.

По делото, в качеството на свидетел, е разпитан С. К. М. . От показанията на последния се установява, че същият живее в с. М. и познава ответника, за който знае, че се занимава със земеделие и основно със засяване на жито. По отношение на процесния имот свидетелят изнася, че същият е около петнадесет - шестнадесет декара и е бил собственост на фамилията на негов приятел - Г. Б., който починал преди няколко години. Половината имот бил засаден с лозе през 2019 г. - 2020 г. от К. (без данни за първото име), който се занимавал с лозя и винарство, което обстоятелство свидетелят бил чул, а другата половина се стопанисвала от ответника, като свидетелят ходил „там“ и помагал на ответника на тази нива. Свидетелят уточнява, че приятелят му Г. му е споделял, че дели рентното плащане за имота с брат си Р., тъй като били бащини ниви. Допълва, че наемът на земеделски имоти в района на с. М. е по 20-25 лева на декар годишно, както и че към момента ответникът ползва негови земи под наем, за които дължимата рента свидетелят получава в натура.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на наследниците на С.И.Б., б.ж. на с. М., общ. Петрич, е възстановено правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 47247.41.1 (четиридесет и седем хиляди двеста четиридесет и седем, точка, четиридесет и едно, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Марино поле, общ. Петрич, обл. Б., одобрени със Заповед РД- 18-550/20.10.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот с. Марино поле, местност „Мустафин дол“, с площ от 16205 кв.м. (шестнадесет хиляди двеста и пет квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 9 (девета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 041001 (нула четиридесет и една хиляди и едно), при съседи: 47247.41.154, 47247.41.192, 41247.41.11, 22842.16.175, съгласно Скица на поземлен имот № 15-990043-15.09.2023 г., издадена от СГКК - гр. Б. и Скица на поземлен имот № 15-702586-02.05.2025 г., издадена от АГКК, посредством Решение № 26176 от 16.04.2014 г. на Общинска служба по земеделие и храните гр. Сандански, и върху Поземлен имот с идентификатор 47189.105.7 (четиридесет и седем хиляди сто осемдесет и девет, точка, сто и пет, точка, седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., общ. Петрич, обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-835/06.12.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот с. М., местност „Алиев андък“, с площ от 1005 кв.м. (хиляда и пет квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Изоставено трайно насаждение, категория на земята: 10 (десета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 105007 (сто и пет хиляди и седем), при съседи: 47189.105.8, 47189.105.9, 47189.105.16, 47189.105.6, 47189.105.5, 47189.105.17, съгласно Скица на поземлен имот № 15-990035-15.09.2023 г., издадена от СГКК - гр. Б. и Скица на поземлен имот № 15-702605- 02.05.2025 г., издадена от АГКК, посредством Решение № 25027 от 19.10.1999 г. на Поземлена комисия гр. Петрич, вписано в Служба по вписванията гр. Петрич под дв.вх.рег. № 1681/05.07.2007 г., № в оригинала VII-15, № в описната книга - 1430, парт. номера - 2043/20432, 20433/20434.

Процесните недвижими имоти представляват „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН, като с тази фикция не се променя времето и мястото на откриване на наследството, нито кръгът на наследниците, а съгласно чл. 1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта на починалото лице. Общият наследодател, на чийто наследници е възстановено правото на собственост върху процесните недвижими имоти – С.И.Б., е починал на ••• г., към който момент се определя и кръгът на неговите наследници. Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници, към датата на смъртта на С. Б., негови наследници по закон са съпругата му М. К. Б. - втора поред, починала на 10.12.2009 г. и трите му деца – Г. С. Б. (син), починал на 16.11.2020 г., без преки наследници; Р. С. Б. (син), починал на 16.09.2017 г. и С. С. С. (дъщеря).

Необходимо е да се направи уточнението, че преживялата съпруга на С. Б. - М. Б. , макар и втора съпруга, не е „последващ съпруг“ по смисъла на чл. 9а ЗН, която разпоредба предвижда, че наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността. Изрично в мотивите към т. 1 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. на ВКС по тълк. д. № 1 от 1998 г. на ОСГК, е посочено, че чл. 9а ЗН намира приложение единствено при наличието на кумулативните предпоставки – гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други

селскостопански организации; съпругът да е преживял съпруга - собственик; от брака да няма родени или осиновени деца; и последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. С оглед безспорно установената фактология, в настоящия казус не са налице визираните предпоставки.

В българското наследствено право наследяването по закон се основава на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като изключение прави само съпругът, чието право на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя. Поради това, доказването на качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5 - чл. 10 от ЗН е свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на смъртта на последния. Удостоверението за наследници, издадено въз основа на регистъра на населението от длъжностно лице по реда на Закона за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ документ, доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства.

Съгласно разпоредбите на чл. 5 и чл. 9 ЗН (Обн., ДВ, бр. 22 от 29.01.1949 г.), в приложимата му редакция - ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 01.01.1951 г., децата на починалия наследяват по равни части, като съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно, при смъртта на С.И.Б., ЕГН: ••••••••••, негови наследници по закон са съпругата му (М. К. Б.) и трите му деца (Г. С. Б., Р. С. Б. и С. С. С.), които наследяват по равно или по 1/4 (една четвърт) идеална част за всеки от оставеното наследство.

След смъртта на М.К. Б. на 10.12.2009 г., притежаваната от нея 1/4 (една четвърт) идеална част от наследството на втория й съпруг (С. Б.) се наследява от нейните деца - синът от първия й брак В. Н. Д. и синовете от втория й брак Г. С. Б. и Р. С. Б. (чл. 5, ал. 1 ЗН), като всеки от тримата наследява по 1/12 (една дванадесета) идеална част.

Притежаваните от Г. С. Б. 1/4 (една четвърт) идеална част от наследството на баща му С. Б. и 1/12 (една дванадесета) идеална част, наследена от майка му М. Б., или общо 1/3 (една трета) идеална част, след неговата смърт на 16.11.2020 г., починал без преки наследници, се наследява от: 1. по право на заместване (чл. 10, ал. 2 ЗН) от низходящите на починалия преди наследодателя негов роден брат Р. С. Б. – М.Р. Г., ЕГН: •••••••••• - дъщеря и С. Р. Б., ЕГН: •••••••••• - син; 2. от еднокръвната му сестра С. С. С. и 3. по право на заместване (чл. 10, ал. 2 ЗН) от низходящата на починалия преди наследодателя негов едноутробен брат В. Н. Д. – С. В. М. - дъщеря. Съгласно правилото на чл. 8, ал. 3 ЗН, братя и сестри и по право на заместване техни деца и внуци, в хипотезата, при която наследодателят е оставил само братя и сестри, наследяват по равно, но еднокръвните и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри. По този начин наследството на Г. С. Б. от 1/3 (една трета) идеална част се наследява от наследниците му както следва: 2/12 (две дванадесети) идеални части общо за низходящите на починалия преди него роден брат Р. С. Б. – М. Р. Г., ЕГН: ••• - дъщеря и С. Р. Б., ЕГН: •••••••••• - син; 1/12 (една дванадесета) идеална част за еднокръвната му сестра С. С. С., и 1/12 (една дванадесета) идеална част за низходящата (дъщерята) на починалия преди него едноутробен брат В. Н. Д. – С. В. М..

Притежаваните от Р. С. Б. 1/4 (една четвърт) идеална част от наследството на баща му С. Б. и 1/12 (една дванадесета) идеална част, наследена от майка му М. Б., или общо 1/3 (една трета) идеална част, след неговата смърт на 16.09.2017 г., се наследява по равно (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН) от неговата съпруга В. А. Б. , ЕГН: •••••••••• и двете му деца М. Р. Г., ЕГН: ••• (дъщеря) и С. Р. Б., ЕГН: •••••••••• (син), които получават в дял по 1/9 (една девета) идеална част за всеки. Починалият преди наследодателя негов син С. Р. Б., ЕГН: ••••••••••, починал на 09.08.1992 г., без данни за преки наследници, по аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗН не се замества в наследяването. По отношение на М. Р. Г., ЕГН: •••• и С. Р. Б., ЕГН: ••••••••••, към наследената от баща им Р. Б. по 1/9 (една девета) идеална част, се прибавя и по 1/12 (една дванадесета) идеална част, получена по право на заместване на баща им Р. С. , като роден брат на Г. Б., в резултат на което квотите им на собственост възлизат в размер на по 7/36 (седем тридесет и шести) идеални части за всеки.

Притежаваната от В. Н. Д. 1/12 (една дванадесета) идеална част, наследена от майка му М. Б., след неговата смърт на 17.11.2018 г., се наследява по равно (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН) от съпругата му М. Р. Д. и дъщеря му С. В. М., които наследяват по 1/24 (една двадесет и четвърта) идеална част.

Въз основа на изложеното, по делото по категоричен начин се установява, че на основание наследствено правоприемство, ищците притежават правото на собственост върху общо 1/2 (една втора) идеална част от процесните недвижими имоти, при квоти на собственост, както следва: за ищцата С. С. С. – 1/3 ид.ч. или 8/24 ид.ч. (1/4 ид.ч. по наследство от баща й С. Б. и 1/12 ид.ч. по наследство от еднокръвния й брат Г. Б.), за ищцата С. В. М. – 3/24 ид.ч. (1/12 ид.ч. по право на заместване на баща си В. Д., едноутробен брат на Г. Б. и 1/24 ид.ч. по наследство от баща й В. Д.) и за ищцата М. Р. Д. – 1/24 ид.ч. (по наследство от съпруга й В. Д.).

От представените по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява и обстоятелството, че по отношение на недвижимите имоти, а именно: Поземлен имот с идентификатор 47247.41.1 по КККР на с. Марино поле, общ. Петрич и Поземлен имот с идентификатор 47189.105.7 по КККР на с. М., общ. Петрич, за периода от четири стопански години - 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г., в полза на ответника е учредено ограничено вещно право на ползване.

Съгласно представените по делото четири договора за наем на земеделска земя, съответно от 02.11.2020 г. за стопанската 2020/2021 година, от 02.11.2021 г. за стопанската 2021/2022 година, от 08.11.2022 г. за стопанската 2022/2023 година и от 08.11.2023 г. за стопанската 2023/2024 година, с наемател по четирите договора Г. А. Д., за посочения период на ответника е предоставено ползването на Поземлен имот с идентификатор 47247.41.1 по КККР на с. Марино поле, общ. Петрич и Поземлен имот с идентификатор 47189.105.7 по КККР на с. М., общ. Петрич.

Това обстоятелство се потвърждава и от Писмо с Изх. № РД-12-05-01-72-1/14.01.2026 г. от Общинска служба по земеделие гр. Петрич, в което е посочено, че в резултат на извършена справка в регистрите и архивите на ОСЗ гр. Петрич, е установено, че за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. за имот с идентификатор 47247.41.1 (номер по предходен план 041001) по КККР на землището на с. Марино поле, общ. Петрич, с площ от 16,203 дка, са представени и регистрирани договори за наем за цялата площ на имота, а именно 16,203 дка, като наемател по договорите е лицето Г. А. Д., с ЕГН ••••••••••; както и че за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. за имот с идентификатор 47189.105.7 (номер по предходен план 105007) по КККР на землището на с. М., общ. Петрич, с площ от 1,005 дка, са представени и регистрирани договори за наем за цялата площ на имота, а именно 1,005 дка, като наемател по договорите е лицето Г. А. Д., с ЕГН ••••••••••.

В хода на настоящото производство не се доказа релевираното от ответната страна възражение за фактическо ползване единствено половината от процесните имоти за визирания период, с изключение на Поземлен имот с идентификатор 47189.105.7 по КККР на с. М., общ. Петрич, за който ответникът признава, че за стопанската 2020/2021 г. е ползвал целия имот, така както е заявено в отговора на исковата молба и поддържано в хода на процеса.

Представените в тази връзка три броя разписки, съставени от наемодателя по договорите за наем на земеделска земя, съответно от 02.11.2021 г., от 08.11.2022 г. и от 08.11.2023 г. – В. А. Б. , не разколебават по какъвто и да е начин изложения извод за ползване от страна на ответника на имотите в тяхната цялост. Коментираните разписки са частни писмени документи, които обективират изявлението на наемодателя, че наемателят е изпълнил задължение, поето с цитирания в разписката договор за наем, за заплащане на наемна цена за процесните недвижими имоти. Обстоятелството, че в разписките е посочено, че визираната сума представлява дължимата такава по съответния договор за наем за отдаването под наем на осем декара от имот с идентификатор 47247.41.1, не може да се тълкува като изменение на сключените между страните договори за наем касателно отдадената/ползваната площ от земеделските земи, тъй като, от една страна изявлението може да се счита като признание за частично изпълнение на договорното задължение от страна на наемателя, а от друга страна договорът се изменя по взаимно съгласие на страните, а доколкото разписката е едностранно изявление, същото не изпълва изискванията за постигане на общо съглашение между страните по договора, последният да се счита за сключен само за половината от площта на имотите, предмет на наемното правоотношение.

Твърдяното от ответната страна фактическо ползване на половината от недвижимите имоти не се потвърждава и от ангажираните от ответника в тази връзка два броя Автоматична справка, изготвена от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, едната касаеща кадастрален имот 47189-105-007, а другата - кадастрален имот 47247-041- 001, за кампании 2021, 2022, 2023, 2024 и 2025, с бенефициент Г. Д.. Не се потвърждава и от изисканата по делото справка от Държавен фонд „Земеделие“ с Изх. № 01-1100/13 от 02.02.2026 г., получила вх. № 1217/06.02.2026 г. по описа на съда, в която са описани кадастралните имоти, които се пресичат със съответна площ със земеделски парцели, декларирани за подпомагане по схемите/мерките и интервенциите по Директни плащания за кампания 2021, 2022, 2023 и 2024 г. на Държавен фонд „Земеделие“. В тази връзка следва да се акцентира върху обстоятелството, че очертаването на земеделските площи, с които земеделските стопани кандидатстват за съответна схема или мярка за подпомагане, отразява единствено площта на блока на земеделското стопанство или земеделския парцел, които се регистрират от самия земеделски производител, с които последният кандидатства. Обстоятелството, че част от процесния имот с идентификатор 47247.41.1 по КККР на с. Марино поле, общ. Петрич не е очертан и не е включен в блок на земеделско стопанство или в земеделски парцел, е резултат от взето от земеделския стопанин решение и същото не може да се приеме за безспорно доказателство, че същата тази част от имота фактически не е ползвана от него. А и самият ползвател е регистрирал в Общинска служба по Земеделие гр. Петрич четирите договора за наем, по един договор за всяка стопанска година, като в същите липсва отразяване, че договорът се отнася само до половината от процесния имот.

В подкрепа на своята защитна позиция ответната страна релевира още, че половината площ от Поземлен имот с идентификатор 47247.41.1 по КККР на землището на с. Марино поле, общ. Петрич, през претендирания период, фактически е ползвана от трето лице – ЕТ „К. К. - М.“, което обстоятелство също не се потвърди в хода на настоящото производство. Напротив, от Писмо с Изх. № РД-12-05-01-72-1/14.01.2026 г. на Общинска служба по земеделие гр. Петрич, се установява, че от соченото от ответника трето лице - ЕТ „К. К. - М.“, за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. не са представени и регистрирани договори за наем за имот с идентификатор 47247.41.1 (номер по предходен план 041001) по КККР на землището на с. Марино поле, общ. Петрич, като за същия период и едноличният търговец няма подавани заявления по реда на чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за участие в споразумения по чл. 37б от ЗСПЗЗ.

За поддържаното от ответната страна ползване на половината от площта на Поземлен имот с идентификатор 47247.41.1 по КККР на землището на с. Марино поле, общ. Петрич, през претендирания период, по делото са събрани гласни доказателствени средства. Съдът намира същите за допустими, доколкото в настоящия казус не се оспорва съществуването на процесните договори за наем, въз основа на които ответникът е ползвал двата недвижими имота през четирите стопански години, а ответната страна цели да докаже фактическото ползване единствено на половината от площта на процесния имот. В тази връзка съдът намира за неоснователни наведените от процесуалния представител на ищцовата страна съображения за недопустимост на свидетелските показания. Този правен извод следва от твърденията на ответника, който претендира фактическо ползване – факт от обективната действителност, а не оспорване на представените договори за наем и изследване смисъла на постигнатите договорености, нито установяване на уговорки, различни от обективираните в коментираните съглашения.

Предвид допустимостта на свидетелските показания на разпитания свидетел, съдът следва да разгледа същите при условията на чл. 172 ГПК, тъй като от разпита на свидетеля се установява, че същият се намира в облигационни отношения с ответната страна (отдава му под наем собствени земеделски земи срещу плащане в натура), което е индиция за възможна негова заинтересованост в полза на ответника. От релевантните за настоящия казус изнесени от свидетеля данни обаче, не се потвърждава по безспорен и категоричен начин твърдяното от ответната страна фактическо ползване на част от процесния имот, находящ се в землището на с. Марино поле, общ. Петрич. Свидетелят М. посочва, че е ходил „там“ и е помагал на ответника на тази нива, както и че половината част от имота се ползва от ответника, а другата половина била засадена с лозе през 2019 г. - 2020 г. от К.. Но свидетелят не изнесе каквито и да е конкретни факти и обстоятелства по отношение на ползването на процесния имот от ответника в ограничен териториален обхват, а само твърдение, че половината нива се ползва от ответника. Освен това, изнесеното обстоятелство, че другата половина от имота е засята с лозе от К., не е възприето пряко от свидетеля, за същото той е чул, като не е бил и свидетел на самото засаждане на лозовия масив, т.е. свидетелят възпроизвежда факти, които не е възприел лично. Предвид така изнесените от свидетеля факти, които не се подкрепят от друго доказателство по делото, не може да се приеме за безспорно установено, че ответникът фактически е ползвал само половината от Поземлен имот с идентификатор 47247.41.1 по КККР на землището на с. Марино поле, общ. Петрич, през претендирания период.

Основният спорен момент по настоящото дело е обстоятелството дали четирите договора за наем, съответно от 02.11.2020 г. за стопанската 2020/2021 година, от 02.11.2021 г. за стопанската 2021/2022 година, от 08.11.2022 г. за стопанската 2022/2023 година и от 08.11.2023 г. за стопанската 2023/2024 година, с предмет процесните недвижими имоти - Поземлен имот с идентификатор 47247.41.1 по КККР на с. Марино поле, общ. Петрич и Поземлен имот с идентификатор 47189.105.7 по КККР на с. М., общ. Петрич, сключени само от един от съсобствениците, са противопоставими на ищците, като собственици на общо 1/2 (една втора) идеална част от имотите, доколкото защитната теза на ответната страна е изградена върху твърдението, че наемателят е ползвал процесните недвижими имоти на възмездно договорно основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея, като в правната теория и практика е безспорно, че договор за наем, възприеман като акт на обикновено управление на вещта, може да бъде сключен и от един или няколко съсобственици, когато правото на собственост принадлежи на две или повече лица.

По отношение на договора за наем на земеделска земя, сключен за срок до една година, приложение следва да намерят общите разпоредби на ЗЗД, доколкото няма предвидени такива правила в специалния спрямо него ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се посочи, че няма спор по отношение на соченото от ответната страна съображение, че на основание чл. 4а, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ всеки съсобственик е легитимиран да сключи договор за наем на земеделска земя за срок до една година, но изрично в ал. 2 на цитирания чл. 4а от ЗСПЗЗ са обективирани предпоставките за сключване на такъв договор, но за срок над една година, какъвто не е настоящият случай. Ето защо, договорът за наем обвързва неучаствалите съсобственици за срок до три години, когато договорът е сключен от съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността (чл. 32, ал. 1 ЗС и чл. 229, ал. 2 ЗЗД), а когато договорът за наем е сключен от съсобственици с миноритарен дял в съсобствеността, какъвто е и настоящият случай, договорът не обвързва останалите съсобственици, поради което отношенията им с наемателя се уреждат от неоснователното обогатяване, а отношенията с наемодателя се уреждат в зависимост от отправено или не писмено поискване.

Предвид на това, че в настоящия случай съсобствената вещ е отдадена под наем само от един от съсобствениците, който е съсобственик с миноритарен дял в съсобствеността, процесните договорите за наем – Договор за наем на земеделска земя от 02.11.2020 г., сключен от съсобственика Г. С. Б., ЕГН ••••••••••, за срок от една стопанска година - 2020/2021 стопанска година, Договор за наем на земеделска земя от 02.11.2021 г., сключен от съсобственика В. А. Б., ЕГН ••••••••••, за срок от една стопанска година - 2021/2022 стопанска година, Договор за наем на земеделска земя от 08.11.2022 г., сключен от съсобственика В. А. Б., ЕГН ••••••••••, за срок от една стопанска година - 2022/2023 стопанска година и Договор за наем на земеделска земя от 08.11.2023 г., сключен от съсобственика В.А.Б., ЕГН ••••••••••, за срок от една стопанска година - 2023/2024 стопанска година, не са противопоставими на ищците, като съсобственици на общата вещ. Изключение от това правило е хипотезата, при която ищците са приели договорите изрично или мълчаливо, но по делото не са ангажирани доказателства в такава насока.

След като насрещните страни по делото не са обвързани помежду си от облигационни правоотношения с договорен характер по отношение на процесните недвижими имоти и при невъзможност за предявяване или при недопустимост на други искове за защита на същите права, единствената възможна защита на ищцовите права е посредством института на непрестационната кондикция по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба (чл. 59, ал. 1 ЗЗД) всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, включва три кумулативни елемента – ищецът да е собственик на вещта (имота), ответникът да ползва фактически тази вещ (имот) без наличие на правно основание за това и сумата, изчислена на база наемната цена на вещта (имота), с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право за съответния период.

За успешното провеждане на иска за неоснователно обогатяване е необходимо да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, които да са взаимно обусловени и да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие, т.е. необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти, като субсидиарният характер на този иск предполага неоснователно обеднелият да не разполага с друг иск за защита на правата си. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между двете стойности (между обедняването и обогатяването) се дължи връщане на по-малката между обедняването и обогатяването сума, като следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера му.

В настоящия случай ищците, като съсобственици на общо 1/2 (една втора) идеална част от двата недвижими имота, претендират обезщетение от ответника за ползите, от които са били лишени, поради факта, че същият е ползвал процесните имоти без основание. Доколкото по делото е безспорно установено ползването от страна на ответника на двата недвижими имота без основание, тъй като последният не се е намирал в договорни отношение с ищците, а сключените договори само с един съсобственик с миноритарен дял в съсобствеността не са противопоставими на ищците, коментираното обстоятелство е съпътствано с лишаване на ищците от правно признатата им възможност да си служат с имотите и да реализират ползи от тях чрез отдаването им под наем на трети лица. Лишеното от основание ползване на чуждите имоти е довело от една страна до обогатяване на ответника, съизмеряващо се със спестените разноски, които е следвало да заплати на ищците като наем или възнаграждение, а заедно с това и с обедняване на ищците, които са пропуснали да реализират ползи от имотите, като обедняването на ищците обхваща пропуснатата полза да увеличат материалното си състояние с получаване на наемната цена за имотите.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл. 59 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за неоснователно обогатяване за чужда сметка за процесните имоти, поради което исковете за възстановяване на несправедливо нарушеното имуществено равновесие е доказан по своето основание.

За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи още, че по силата на сключените договори за наем ответникът е ползвал процесните недвижими имоти в тяхната цялост, като в случая не се доказа ползването само на половината от тях. Но, дори при хипотезата на доказано фактическо ползване само на част от имотите, това обстоятелство е ирелевантно за неоснователното обогатяване на ответника, респективно обедняването на ищците, тъй като ответникът се е намирал в облигационни отношения с един от съсобствениците (с миноритарен дял в съсобствеността) и по силата на сключените договори е имал правото да ползва цялата площ на процесните имоти за съответния период, което обстоятелство е препятствало възможността ищците, като съсобственици на имотите, да отдават същите имоти под наем и да реализират ползи от собствеността си.

По отношение претендирания размер на обезщетението, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 2 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и в земеделските територии предназначението на имота може да бъде за обработваеми земи (ниви, обощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други). Затова обезщетението на съсобствениците следва да се определи на база вписаното в подробния устройствен план и нанесено в кадастралната карта и кадастралните регистри за населеното място предназначение и начин на трайно ползване на имотите, обективирани в приложените по делото скици на поземлените имоти и съобразно средното годишно рентно плащане за съответното землище, в което се намира имотът.

В представените по делото Скица на поземлен имот № 15-990043-15.09.2023 г., издадена от СГКК - гр. Б. и Скица на поземлен имот № 15-702586-02.05.2025 г., издадена от АГКК, по отношение на Поземлен имот с идентификатор 47247.41.1 по КККР на с. Марино поле, общ. Петрич, е вписано трайно предназначение на територията – Земеделска и начин на трайно ползване – Лозе. По отношение на Поземлен имот с идентификатор 47189.105.7 по КККР на с. М., общ. Петрич в Скица на поземлен имот № 15-990035-15.09.2023 г., издадена от СГКК - гр. Б. и Скица на поземлен имот № 15-702605-02.05.2025 г., издадена от АГКК, е вписано трайно предназначение на територията – Земеделска и начин на трайно ползване – Изоставено трайно насаждение.

Съобразно приетото в настоящото производство заключение на вещото лице по назначената агро-икономическа експертиза, размерът на средното годишно рентно плащане се определя по начина на трайно ползване на земеделските земи по методика, одобрена от министъра на земеделието и храните. Размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в левове за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областна дирекция „Земеделие“, въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори, вписвани в службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие. В заключението са посочени стойностите на средното годишно рентно плащане по години, включени в претендирания период, на база приложенията към Протоколите за определените стойности на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските земи за стопанските години за землищата от Община Петрич в лева/декар, съгласно § 2е от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ.

Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по назначената агроикономическа експертиза средното годишно рентно плащане за ползването на 1/2 (една втора) част от Поземлен имот с идентификатор 47247.41.1 по КККР на с. Марино поле, общ. Петрич, предвид начина на трайно ползване - Лозе, е както следва:

• за стопанската 2020/2021 година в общ размер на 170,13 лева (86,99 евро), от който: 113,42 лв. (57,98 евро) - за С. С. С., като собственик на 8/24 ид.ч. от имота, 42,53 лв. (21,75 евро) - за С. В. М., като собственик на 3/24 ид.ч. от имота и 14,18 лв. (7,25 евро) - за М. Р. Д., като собственик на 1/24 ид.ч. от имота;

• за стопанската 2021/2022 година в общ размер на 170,13 лева (86,99 евро), от който: 113,42 лв. (57,98 евро) - за С. С. С., като собственик на 8/24 ид.ч. от имота, 42,53 лв. (21,75 евро) - за С. В. М., като собственик на 3/24 ид.ч. от имота и 14,18 лв. (7,25 евро) - за М. Р. Д., като собственик на 1/24 ид.ч. от имота;

• за стопанската 2022/2023 година в общ размер на 170,13 лева (86,99 евро), от който: 113,42 лв. (57,98 евро) - за С. С. С., като собственик на 8/24 ид.ч. от имота, 42,53 лв. (21,75 евро) - за С. В. М., като собственик на 3/24 ид.ч. от имота и 14,18 лв. (7,25 евро) - за М. Р. Д., като собственик на 1/24 ид.ч. от имота, и - за стопанската 2023/2024 година в общ размер на 267,35 лева (136,69 евро), от който: 178,23 лв. (91,13 евро) - за С. С. С., като собственик на 8/24 ид.ч. от имота, 66,84 лв. (34,17 евро) - за С. В. М., като собственик на 3/24 ид.ч. от имота и 22,28 лв. (11,39 евро) - за М. Р. Д., като собственик на 1/24 ид.ч. от имота.

Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по назначената агроикономическа експертиза средното годишно рентно плащане за ползването на 1/2 (една втора) част от Поземлен имот с идентификатор 47189.105.7 по КККР на с. М., общ. Петрич, предвид начина на трайно ползване - Изоставено трайно насаждение, е както следва:

• за стопанската 2020/2021 година в общ размер на 6,03 лева (3,08 евро), от който: 4,02 лв. (2,05 евро) - за С. С. С., като собственик на 8/24 ид.ч. от имота, 1,51 лв. (0,77 евро) - за С. В. М., като собственик на 3/24 ид.ч. от имота и 0,50 лв. (0,26 евро) - за М. Р. Д., като собственик на 1/24 ид.ч. от имота;

• за стопанската 2021/2022 година в общ размер на 4,52 лева (2,31 евро), от който: 3,01 лв. (1,54 евро) - за С. С. С., като собственик на 8/24 ид.ч. от имота, 1,13 лв. (0,58 евро) - за С. В. М., като собственик на 3/24 ид.ч. от имота и 0,38 лв. (0,19 евро) - за М. Р. Д., като собственик на 1/24 ид.ч. от имота;

• за стопанската 2022/2023 година в общ размер на 4,53 лева (2,31 евро), от който: 3,02 лв. (1,54 евро) - за С. С. С., като собственик на 8/24 ид.ч. от имота, 1,13 лв. (0,58 евро) - за С. В. М., като собственик на 3/24 ид.ч. от имота и 0,38 лв. (0,19 евро) - за М. Р. Д., като собственик на 1/24 ид.ч. от имота, и - за стопанската 2023/2024 година в общ размер на 6,03 лева (3,08 евро), от който: 4,02 лв. (2,05 евро) - за С. С. С., като собственик на 8/24 ид.ч. от имота, 1,51 лв. (0,77 евро) - за С. В. М., като собственик на 3/24 ид.ч. от имота и 0,50 лв. (0,26 евро) - за М. Р. Д., като собственик на 1/24 ид.ч. от имота.

С оглед безспорно установеното ползване от страна на ответника на двата недвижими имота без основание, тъй като последният не се е намирал в договорни отношение с ищците, а сключените договори само с един съсобственик с миноритарен дял в съсобствеността не е противопоставим на ищците, последните са лишени от правно признатата им възможност да си служат с имотите и да реализират ползи от тях чрез отдаването им под наем на трети лица, в резултат на което е налице обогатяване на ответника, съизмеряващо се със спестените разноски, които е следвало да заплати на ищците като наем или възнаграждение и обедняване на ищците, които са пропуснали да реализират ползи от имотите, като ответникът дължи обезщетение на ищците за ползването на тяхната общо 1/2 (една втора) идеална част от процесните имоти, за претендирания период от четири стопански години - 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024, в размерите, изчислени от вещото лице и обективирани в приетото по делото заключение по допуснатата съдебна агро-икономическа експертиза.

Предвид обстоятелството, че с изменението на предявените искове се претендира сума, която е над установения от вещото лице размер на дължимото обезщетение, основано на средното годишно рентно плащане за ползване на притежаваната от ищците част от имотите, предвид начина на трайно ползване на последните, исковете се явяват частично основателни, като същите подлежат на отхвърляне над размера на дължимото обезщетение, изчислен от вещото лице и обективиран в приетото по делото заключение по допуснатата съдебна агро-икономическа експертиза.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на съдебни разноски имат и двете страни.

От ищцовата страна по делото са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски в общ размер на 2 188,62 евро - за платена държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдебноделоводните разходи, които се полагат на ищците, съразмерно с уважената част на исковете, са в размер на 908,04 евро (деветстотин и осем евро и четири евроцента).

Ответникът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателство за направени разноски в размер на 1 124,84 евро - за заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските, дължими на ответника, пропорционално на отхвърлената част от претенциите, са в размер на 658,15 евро (шестстотин петдесет и осем евро и петнадесет евроцента).

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г., съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва паричните притезания, предмет на предявените искове да бъдат посочени в евро в диспозитива на съдебното решение - при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Съдът служебно, на основание чл. 12 от ЗВЕРБ превалутира дължимите искови суми, както и деловодните разноски от левове в евровата им равностойност.

По изложените съображения, Петричкият районен съд