Решение № 583 от 28.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12226/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 9512/20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 20231110123526 по описа за 2023 година на СРС, 170 състав, са отхвърлени предявените от М. Е. А., с ЕГН ••••••••••, срещу ЗАД "Армеец" АД искове по чл. 405 КЗ за сумата от 100 лв. – застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди за настъпило на застрахователно събитие на 16.05.2021 г.- 17.05.2021 г., по застраховка „Каско на МПС”- застрахователна полица № 0306Х0635568, за което е образувана щета №10121030102568, с правно основание чл. 405 КЗ, като неоснователен. С решението М. Е. А. е осъдена да заплати на ЗАД "Армеец" АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски. Подадена е въззивна жалба от М. Е. А. срещу решение № 9512 от 20.05.2024г„ постановено по гр.д. № 20231110123526 по описа на CPC. 170 състав. Твърди, че решението е неправилно и необосновано, за което излага подробни мотиви. Моли да бъде постановено решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира разноски. Въззиваемата страна – ЗАД "Армеец" АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Постъпила е частна жалба с вх. № 285688 от 10.09.2024 г. от М. Е. А. срещу определение № 32555 от 11.08.2024 г. по гр.д. № 20231110123526, по описа на СРС, 170 състав, по реда на чл. 248 ГПК, относно присъдените в полза на ответника разноски. Моли същото да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски. С вх. № 318420 от 09.10.2024 г. е постъпил отговор на частната жалба от ЗАД "Армеец" АД, в който се посочва, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена същата без уважение като се постанови определение, с което да бъде потвърдено обжалваното като законосъобразно. Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства пред СРС - застрахователна полица № 0306Х0635568, с предмет л.а. м. “Ауди”, м. “А 8”, с рег. № ••••, с период на застрахователно покритие 14.04.2021г.- 13.04.2022г. Не е спорно и, че на 16/ 17.05.2021г. е настъпило застрахователно събитие, при което били увредена предна и задна лява врата на автомобила. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 3/ 2016г. от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/ 2016г. на ОСГК на ВКС, т. 2, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В този случай със сила на пресъдено нещо се установяват правнорелевантните обстоятелства от фактическия състав на иска по чл. 405 КЗ. С оглед това, безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско“- застрахователна полица № 0306Х0635568, с предмет л.а. м. “Ауди”, м. “А 8”, с рег. № ••••, с период на застрахователно покритие 14.04.2021г.- 13.04.2022г., покриваща застрахователен риск “частична щета на застрахованото МПС от друго пътно превозно средство, докато застрахованото МПС е било паркирано”, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, размера на претърпените вреди. Съобразявайки същността на института на частичния иск, следва, че при уважаване на частичен иск ищецът може да предяви нов иск за разликата. По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните съществува валиден застрахователен договор, по който застрахованият е изпълнил задължението си да плати застрахователната премия, като в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие- ПТП. Спорен между страните е въпросът съществува ли основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Не е спорно, че ответникът е изпълнил задължението си да плати застрахователно обезщетение, като плащането е извършено след предявяване на иска, в какъвто смисъл е изявлението на ищцата в молба от 18.04.2024 г. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ. Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното: За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се установи от ищеца по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" с предмет – процесното МПС; настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, и в причинна връзка, с което са настъпили вреди на процесното МПС, както и действителния размер на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие. Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" с предмет – процесното МПС, по която е било уговорено покритие "Пълно каско" съгласно ОУ на ответника; настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие - ПТП, за което застрахователят носи риска; че по заявление от ищеца за настъпило застрахователно събитие в периода 16.05.2021г.- 17.05.2021г. била образувана при ответното дружество щета № 10121030102568/18.05.2021г., по която ответното дружество е платил обезщетение в размер на 100 лева. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че за понятието „застраховане“ съществува легална дефиниция в разпоредбата на чл. 3 КЗ: „Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително дейностите, посочени в т. 1 - т. 7“. Застрахователното правоотношение представлява правоотношение между равнопоставени правни субекти, по силата на което срещу задължението на застрахованото лице да заплати застрахователна премия застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие, а след неговото осъществяване - да заплати застрахователно обезщетение или сума. Основно задължение на застрахования е да плати на застрахователя застрахователна премия. На това задължение съответства задължението на застрахователя да обезпечи застрахователна закрила, което преди настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължение да носи риска от вредоносния резултат, а след този момент- задължение за плащане на застрахователно обезщетение или сума. Насрещните задължения се намират в синалагматична връзка. Същевременно по делото не са събрани други доказателства, които да потвърждават настъпването на застрахователното събитие по начина, който се твърди от ищеца, и който е бил заявен пред застрахователя. Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се отхвърли като неоснователен. Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд решение № 9512/20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 20231110123526 по описа за 2023 годинана СРС, 170 състав, следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. По отношение на частната жалба, настоящият съдебен състав на СГС намира същиата за неоснователна по следните съображения: Оспореното определение е постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК и с него съдът оставил без уважение искането на М. Е. А. за изменение на решението на СРС в частта за разноските. За да постанови оспорения акт СРС приема, че не са налице основания за изменение на определението в частта, за разноските, тъй като същите са правилно присъдени със съдебния акт постановен по съществото на спора. Така постановеното определение е законосъобразно. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. , В случая посочените условия са изпълнени и подателите на исканията по чл. 248, ал. 1 ГПК имат право на разноски. Искането за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е направено своевременно и са представени доказателства за реалното извършване на разноски. Същите са законосъобразно присъдени в пълния им размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед процесуалните действия на страните, поради което настоящата инстанция счита, че постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът