Присъда № 19 от 21.5.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 359/2025 г.

МОТИВИ към Присъда №19 от 21.05.2026г. по НОХД №359/2025 г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас.

Съдебното производство е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура - Бургас обвинителен акт против К. Е. С., ЕГН ••••••••••, за престъпление престъпление по чл.123, ал.1, предл. второ от НК във връзка с нарушения по :

• чл.11, ал.2, ал.5, ал.6; чл.12; чл.13, ал.1; чл.15, ал.1 от Наредба № РД- 07- 2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

• чл.26 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;

• чл.12, чл.62, ал.1, чл.63, чл.67, чл.68, чл.404, ал.1, чл.405, ал.1, чл.416, ал.1 и ал.2, чл.418, чл.12, чл.62, ал.1, чл.63, чл.404, ал.1, ал.2, чл.405, ал.1, чл.418, чл.423, ал.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V,

• чл.197 и чл.200 от Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;

• както и че е нарушил Заповед № БТ 1/02.11.2019г. от „••“ * и задълженията си по Плана за безопасност и здраве на обект: „••“ към „••, *“ * в УПИ XVI, кв. 135Б, по плана на ЦГЧ гр. Бургас.

и против А. Г. Х., ЕГН •••••••••• за престъпление по престъпление по чл.123, ал.1, предл. второ от НК във връзка с нарушения по :

• чл.1, ал.2 от КТ и чл.62, ал. 1 от КТ.

• чл. 14, ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ.

• чл.2, ал.2; чл.11, ал.1, ал.2, ал.5, ал.6; чл.12; чл.13, ал.1; чл.15, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

• чл.12, чл.62, ал.1, чл.63, чл.67, чл.68, чл.404, ал.1, чл.405, ал.1, чл.416, ал.1 и ал.2, чл.418, чл.423, ал.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V

• чл.197 и чл.200 от Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Производството се проведе по общия ред.

Съдът конституира на основание чл. 76 от НПК, В. Р. В. с ЕГН: ••••••••••, действаща чрез своята майка и законен представител В. Г. А., както и В. Г. А. с ЕГН: ••, като частни обвинители в наказателното производство срещу подсъдимите А. Г. Х. и К. Е. С..

Съдът на основание чл. 84 от НПК прие за съвместно разглеждане предявеният от В. Р. В. с ЕГН: ••••••••••, действаща чрез своята майка и законен представител В. Г. А., против подсъдимите А. Г. Х. и К. Е. С., граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, с цена на иска 160 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, който да бъде изплатен солидарно от двамата подсъдими.

Съдът на основание чл. 84 от НПК, за съвместно разглеждане предявеният от В. Г. А. с ЕГН: ••, против подсъдимите А. Г. Х. и К. Е. С., граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, с цена на иска 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, който да бъде изплатен солидарно от двамата подсъдими.

Съдът конституира В. Р. В. с ЕГН: ••••••••••, действаща чрез своята майка и законен представител В. Г. А., и В. Г. А. с ЕГН: ••, като граждански ищци в наказателното производство.

В последното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа изцяло повдигнатите с обвинителния акт обвинения срещу двамата подсъдими. Прокурорът счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин са установени както фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и всички обекивни и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК. Според държавното обвинение настъпилата смърт на Р. В. се намира в пряка причинно-следствена връзка с допуснатите от подсъдимите нарушения на нормативните правила за здравословни и безопасни условия на труд и електробезопасност, подробно изброени в обвинителния акт. Предлага подсъдимият А. Х. да бъде осъден на две години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието по чл. 66 НК за срок от четири години, а подсъдимият К. С. – на три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок. Прокурорът пледира и за уважаване изцяло на предявените граждански искове, присъждане на разноските по делото в тежест на подсъдимите и произнасяне относно веществените доказателства съобразно направеното искане.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв. Д. изцяло споделя становището на прокуратурата относно доказаността на обвинението срещу двамата подсъдими. Поддържа, че по делото е установено нарушаването на правилата за безопасност при строителната дейност, както и причинната връзка между тези нарушения и настъпилата смърт на пострадалия. По отношение на гражданските искове счита, че същите са доказани както по основание, така и по размер. Излага съображения, че отговорността по чл. 45 ЗЗД на преките причинители и отговорността на работодателя по чл. 200 КТ могат да съществуват едновременно, като наличието на производство по чл. 200 КТ не препятства уважаването на гражданските искове срещу подсъдимите.

Защитата на подсъдимия К. С., представлявана от адвокатите Д. и Ж., пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо С.. Основните възражения са, че С. не е заемал длъжността •• в дружеството „••“ *, не е носил вменените му с обвинението задължения и не е доказано да е нарушил конкретни нормативни изисквания. Защитата оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат, като поддържа, че причината за смъртта не е категорично установена, а разследването е останало непълно по отношение на лицето, извършило неправилното електрическо свързване на осветителното тяло. При условията на евентуалност в случай, че съдът признае подс.С. за виновен по повдигнатото му обвинение защитата сочи многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, продължителността на наказателното производство, влошено здравословно състояние на подсъдимия и липсата на предходни нарушения, като иска приложение на чл. 55 и чл. 66 НК при определяне на евентуаланото наказание на С.. По отношение на гражданските искове защитата поддържа, че те следва да бъдат отхвърлени поради наличието на влязло в сила решение срещу работодателя по чл. 200 КТ, респективно поради недопустимост от двойно обезщетяване на едни и същи вреди.

Защитата на подсъдимия А. Х., представлявана от адвокат Г., също пледира за оправдателна присъда спрямо Х.. Поддържа, че по делото не е установена по несъмнен начин причината за смъртта на пострадалия, поради което не може да бъде доказана причинно-следствена връзка между твърдените нарушения на правилата за безопасност и настъпилия летален изход. Според защитата евентуални нарушения на административни правила не са достатъчни за ангажиране на наказателна отговорност на Х. по чл. 123 НК при липса на категорични доказателства относно механизма на настъпване на смъртта. Алтернативно се поддържа, че продължителността на наказателното производство следва да бъде отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство.

В предоставената им последна дума подсъдимите поддържат изложеното от своите защитници. Подсъдимият С. изразява съжаление за настъпилия трагичен резултат, заявява, че не се счита за виновен и моли съда да постанови оправдателна присъда. Подсъдимият Х. заявява, че поддържа защитната си теза и предоставя решението по делото на вътрешното убеждение на съда.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

След преценка на всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и на заключенията на назначените експертизи, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съобразно изискването на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. Е. С. е роден на •• г. в гр. ••, ••, •• гражданин, с постоянен адрес: гр. ••, ул. „••“ № *, ••, ••, със •• образование, работи като •• във фирма „••“ * – гр. ••, ЕГН: ••••••••••.

Подсъдимият А. Г. Х. е роден на •• г. в гр. ••, ••, •• гражданин, с постоянен адрес: с. ••, общ. ••, ул. „••“ № *, ••, ••, със •• образование, работи като •• „••“ *, ЕГН: ••••••••••.

През 2018 г. „••“ * спечелило обществена поръчка за изграждането на обект „••“ към „••“ *, находящ се в УПИ XVI, кв. 135Б по плана на Централна градска част на гр. Бургас. Изпълнителен директор на дружеството бил свидетелят Н. Т., който организирал изпълнението на строителството и сключвал договори с отделни подизпълнители за извършването на различните строително-монтажни работи на обекта.

На 12.12.2019г. между „••“ * като възложител представлявано и управлявано от св.Н. Т. и „••“ * – гр. *, представлявано и управлявано от подс.А. Х. като изпълнител, бил сключен договор за изпълнение на строително-монтажни работи, по силата на който последното дружество поело задължението срещу възнаграждение и на собствен риск да извърши изграждането на обект „••“ към „••“ *, находящ се в УПИ XVI, кв. 135Б по плана на Централна градска част на гр. Бургас до степен „груб строеж“, включително инсталациите под кота ± 0,00. На същата дата - 12.12.2019г. между главния изпълнител и „••“ * било подписано споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. С него изпълнителят поел задължението да организира и осигури спазването на нормативните изисквания за безопасност по отношение на всички работници, които изпълняват строително-монтажни работи на обекта.

Към тази дата и към инкриминираната в обвинителния акт дата подсъдимият А. Х. бил едноличен собственик на капитала и управител на „••“ *. В това си качество той представлявал дружеството пред възложителя и организирал изпълнението на поетите договорни задължения. Той бил собственик и управител и на друго дружество, а именно„••“ *.

Подсъдимият К. С. бил назначен в дружеството „••“ *, представлявано и управлявано от подс.А. Х., на длъжност „••“ по трудов договор № 247/17.06.2019 г., като на 19.06.2019 г. се запознал с длъжностната си характеристика срещу подпис. Със Заповед № БТ-1/02.11.2019 г. на управителя на дружеството „••“ * С. бил определен да изпълнява функциите на длъжностно лице по безопасност и здраве при работа. От длъжностната характеристика, Заповед № БТ-1/02.11.2019г. и Плана за безопасност и здраве се установява, че именно •• следвало да осъществява непосредственото ръководство на строителния процес. В неговите задължения влизали организацията на ежедневната работа, разпределянето на задачите между работниците, провеждането на инструктажите по безопасност и здраве при работа, контролът по спазването на правилата за безопасност, както и недопускането до използване на машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на нормативните изисквания за безопасност.

В края на месец ноември и началото на месец декември 2019 г., поради необходимостта от работна ръка за изпълнение на възложените строителномонтажни работи, подсъдимият С. започнал да набира общи строителни работници. След проведен разговор по телефона с управителя Х. на 29.11.2019г. работа на обекта били допуснати свидетелите М., М., и пострадалият Р. В., а няколко дни по-късно и св.А. А.. От момента на започване на работата си четиримата ежедневно изпълнявали възложените им строително-монтажни дейности под непосредственото ръководство на подсъдимия С.. Той определял какви дейности ще бъдат извършвани през съответния работен ден, разпределял работниците по отделните задачи и контролирал тяхното изпълнение. По делото безспорно се установява, че към момента на започване на работа пострадалия Р. В. не бил сключил с „••“ * писмен трудов договор. Не се установява също така да му е бил проведен начален инструктаж, инструктаж на работното място или ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа. По делото не са представени книги за инструктаж, удостоверяващи провеждането на такива, а свидетелските показания и писмените доказателства не установяват фактическото им провеждане.

На инкримираната дата 17.12.2019 г. свидетелите М., М., А. А. и пострадалият Р. В. се явили на строителния обект в обичайното за тях работно време. Съобразно етапа на строителството през този ден предстояло полагането на бетонова изравнителна замазка върху покривната плоча на сградата. Съдът приема за установено още, че при изпълнение на възложените им дейности на 17.12.2019г. работниците са използвали собствените си дрехи и обувки, а не специално облекло и предазни средства. Това обстоятелство се установява както от показанията на свидетелите М. и М., така и от протокола за оглед на местопроизшествието, при който пострадалият В. е намерен обут с обувки марка “••“, и без гумени ботуши, специално облекло и предпазни средства. Свидетелят А. А. твърди, че са им били предоставени каски и ръкавици, но не са ги носили, н не и гумени ботуши. Подробните съображения относно оценката на тези свидетелски показания ще бъдат изложени при анализа на доказателствата.

По указания на подсъдимия С. свидетелите М., М., А. А. и пострадалият Р. В. пристъпили към подготовката на покривната бетонна плоча, като първоначално я почистили, а впоследствие я измили обилно с вода, за да бъде подготвена за бетониране. В резултат на извършената дейност върху плочата останала значителна влага, а обувките и дрехите на свидетелите М., М., А. А. и пострадалият Р. В. се намокрили. След приключване на почистването и измиването на покривната плоча свидетелите М., М., А. А. и пострадалият Р. В. останали да изчакат пристигането на бетон-помпата, необходима за полагането на изравнителната бетонова замазка. До този момент естествената светлина постепенно намалявала, като с настъпването на привечерните часове видимостта върху работната площадка започнала съществено да се влошава. В следобедните часове на строителния обект пристигнала бетон-помпа, чрез която започнало подаването на бетонната смес върху покривната плоча. След разпореждане от подсъдимия С., четиримата пристъпили към разстилането и обработването на бетоновата смес. Работата се извършвала непрекъснато, тъй като започналото бетониране не позволявало прекъсване до приключване на съответния етап. За осветяване на работната площадка първоначално били използвани две преносими електрически лампи, захранвани от временната електрическа инсталация на строителния обект. С настъпването на тъмната част на денонощието станало видно, че тяхната осветеност не е достатъчна за нормалното извършване на строително-монтажните работи, поради което възникнала необходимост от използването на още едно осветително тяло. По това време подсъдимият С. се намирал на строителния обект. За да бъде осигурена по-добра осветеност на работната площадка, С. взел решение да бъде включено и трето преносимо осветително тяло и разпоредил някой да взема допълнителна лампа. В изпълнение на това разпореждане Р. В. взел преносима лампа марка „Вива лукс“ с мощност 20 W, която се намирала на обекта, и се насочил към мястото, където се намирал използваният електрически разклонител, посредством който вече били захранени останалите осветителни тела. По това време останалите трима свидетели М., М., А. А. продължавали да извършват възложената им работа по полагане бетоновата смес. При достигането си до разклонителя В. държал осветителното тяло с едната си ръка, а с другата пристъпил към включването му към електрозахранването. В този момент свидетелят М., намиращ се на сравнително близко разстояние, чул как пострадалият извикал силно: „Ай, ай, ай“, веднага се обърнал и го видял паднал назад върху покривната плоча. Първоначално останалите работници не разбрали причината за внезапното му падане и се насочили към него с намерение да му окажат помощ като по това време процесното осветително тяло все още било свързано към електрозахранването. Водачът на бетон-помпата, който също възприел случилото се, предупредил работниците да не докосват пострадалия, тъй като предположил, че е поразен от електрически ток. След отправеното предупреждение електрозахранването към процесното осветително тяло било прекъснато чрез изключването му от разклонителя. Едва след това свидетелите се приближили до пострадалия. Установили, че същият лежи неподвижно по гръб върху покривната плоча и не реагира на отправените към него повиквания. Малко след това при тях се качил и подсъдимият С., който възприел състоянието на пострадалия. За настъпилия инцидент незабавно бил подаден сигнал на единния европейски номер за спешни повиквания 112. На място пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ, който след извършения медицински преглед констатирал смъртта на Р. В..

След получаване на сигнала на местопроизшествието пристигнали служители на Д“*“- св.К. и св.Г., които обследвали местопроизшествието и провели разговори с присъстващите лица- свидетели М., М., А. А. и подс.С. относно причините за инцидента.

На място пристигнали и служители на ОД на МВР – Бургас, които запазили района до извършването на огледа. При проведеното процесуалноследствено действие били фиксирани разположението на тялото на пострадалия, местоположението на използваните електрически съоръжения, както и всички относими към разследването следи и веществени доказателства. Иззети били процесната преносима лампа, електрическият удължител, разклонителят и останалите елементи на временната електрозахранваща инсталация, които впоследствие били подложени на експертни изследвания.

След приключване на огледа тялото на Р. В. било транспортирано в отделението по съдебна медицина при „МБАЛ – Бургас“ АД. На следващия ден бил извършен външен оглед и аутопсия на трупа, при които били установени мозъчен и белодробен оток, точковидни кръвоизливи по белите дробове, наличие на тъмна течна кръв и остър кръвен застой на вътрешните органи.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията дадено пред съда от свидетелите Н. Т., П. К., К. Г., Д. М., А. А./частично/ и показанията му от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр ал.1,т.1 от НК, А. М., В. М., Н. Л. и показанията й прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр ал.1,т.1 от НК, З. А., заключението на вещото лице П.Я. по назначената съдебно-електротехническа експертиза, заключението съдебно- медицинската експертиза на в.л.Ш., протокол за оглед на местопроизшествие (том 1, л.40-41), протокол за оглед на веществени доказателства (том 1, л.42-44), трудов договор (том 2, л.133), споразумение по СБУТ (том 2, л.159-161), длъжностна характеристика (том 2, л.164-166), протокол на ГИТ (том 2, л. 190-193), протокол на НОИ (том 2, л. 199-205), акт за смърт и удостоверение за наследници (том 2, л.227-228), постановление на ГИТ (том2, л.231-233), Удостоверение за обучение по ЗБУТ (том 3, л.9), Оценка на риска по ЗБУТ (том 3), Дневник за проверка на РИЕЛИ (том 3, л. 148-149), Правила и инструкции по ЗБУТ (том 3), Правилник за ВТР (том 3), приемо-предавателни протоколи, докладни записки, приложените веществени доказателства, и останалата писмена документация, приложена към досъдебното производство. След цялостна преценка на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и заключенията на назначените експертизи, обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност съдът изгради своите фактически изводи относно организацията на работа на строителния обект, начина на настъпване на инцидента, причините за поразяването на Р. В. от електрически ток и действията на всеки от двамата подсъдими преди и след настъпването на произшествието. При оценката им съдът се ръководи от принципите на вътрешното убеждение по чл. 14 НПК и свободната оценка на доказателствата по чл. 107, ал. 5 НПК, като прецени достоверността, взаимната им съгласуваност и съответствието им с останалия доказателствен материал.

АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите М. и М., дадени пред настоящия състав, пдоколкото същите са логични, последователни, взаимно допълващи се и намират убедителна опора в обективните доказателства по делото, включително протокола за оглед на местопроизшествието, фотоалбума към него, писмената документация и заключенията на назначените експертизи. Особено значение съдът отдава на подробните показанията на свидетеля М., който е непосредствен очевидец на настъпилия инцидент. От тях се установява начинът на организация на работа на строителния обект, ежедневното ръководство, осъществявано от подсъдимия С., подготовката на покривната плоча за бетониране, обстоятелството, че работниците са работили върху мокра повърхност, използването на преносимо осветление поради настъпването на тъмната част на денонощието, както и непосредственото възприемане на самия инцидент. Съдът намира, че показанията на М. се отличават с вътрешна

последователност, съдържат описание на лично възприети факти и не се характеризира с тенденциозност или стремеж към обслужване защитната или обвинителната теза. Напротив, свидетелят последователно възпроизвежда един и същ механизъм на настъпилите събития както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза, като показанията му се подкрепят от останалия доказателствен материал. Съществено значение съдът отдава и на обстоятелството, че именно М. е възприел непосредствено момента, в който Р. В., държейки процесното осветително тяло, извикал „Ай, ай, ай“, след което паднал върху покривната плоча. Това описание намира пълно съответствие както със заключението на съдебномедицинската експертиза относно внезапната смърт, така и със заключението на техническата експертиза относно механизма на поразяване от електрически ток. Показанията на свидетеля М. съдът също кредитира като достоверни. Макар

непосредствените му възприятия относно самия момент на инцидента да не са толкова подробни, неговите показания потвърждават изложеното от М. относно организацията на работа, участието на подсъдимия С. в ръководството на строителния процес, начина на подготовка на покривната плоча, използването на преносимо осветление и действията на работниците непосредствено след падането на пострадалия. В тази им част двете свидетелски показания се намират в пълно съответствие и взаимно се подкрепят.

Съдът обсъди подробно показанията на свидетеля А. А. от съдебно заседание, като намира, че същите следва да бъдат кредитирани само частично. Безспорно е, че свидетелят е присъствал на строителния обект през деня на инцидента и е участвал съвместно с пострадалия и останалите работници в извършването на възложените строително-монтажни дейности. Поради това съдът приема, че той разполага с преки възприятия относно организацията на работата, условията на труд и действията на участниците непосредствено преди настъпването на инцидента. В тази част показанията му се намират в съответствие с показанията на свидетелите М. и М., както и с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира. Съдът не възприема безкритично останалата част от неговите показания, доколкото по редица съществени обстоятелства те не намират потвърждение в останалия доказателствен материал.

На първо място, свидетелят А. твърди пред съда, че работниците били снабдени с гумени ботуши. Това твърдение се опровергава от обективните доказателства по делото, както и противоречи на заявеното от него в разпита му от ДП, приобщен по реда на чл.281 от НПК. При извършения непосредствено след инцидента оглед на местопроизшествието е установено, че пострадалият Р. В. е бил обут с обувки, което се удостоверява както от протокола за оглед, така и от приложения към него фотоалбум. Същото обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля М., който последователно заявява, че работниците са изпълнявали възложената работа със собствените си обувки и след измиването на покривната плоча всички били силно намокрени. В разпита си от ДП, св.А. посочва категорично,че не са имали ботуши и са били целите мокри, както и че когато Р. го е поразил тока е паднал бушона. При наличие на подобно противоречие между показанита на А. пред съда и тези от ДП, съдът отдава предпочитание на вторите, които кореспонидрат изцяло на първичното и обективно доказателствено средство – протокола за оглед, извършен непосредствено след настъпването на инцидента и на свидетелските показания на М. и М.. В резултат на тази преценка съдът кредитира показанията на свидетеля А. пред съда само относно онези факти, които намират потвърждение в останалия доказателствен материал, а именно присъствието му на строителния обект, извършваните строително-монтажни дейности, участието на пострадалия в тях и общата организация на работния процес. В останалата им част, включително относно твърденията за използваните лични предпазни средства и отделни фактически подробности, показанията не се кредитират, тъй като противоречат на показанията на А. от ДП, и на останалите доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на инспекторите от Дирекция „••“ К. и Г., тъй като същите са дадени от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения, почиват на непосредствено извършените от тях проверки и намират пълно потвърждение в приобщената по делото писмена документация. От техните показания се установява състоянието на местопроизшествието и на използваните електрически съоръжения и общото състояние на работната площадка, липсата на надлежно оформени трудови правоотношения с пострадалия и останалите работници, липсата на документирани инструктажи по безопасност и здраве при работа, както и липсата на документи, удостоверяващи изпълнението на част от нормативно установените задължения във връзка с организацията на безопасността на труда. Следва да се отбележи, че показанията на тези свидетели не установяват непосредствения механизъм на настъпване на инцидента, тъй като същите не са очевидци на произшествието. Значението им се изразява в установяване на организацията на безопасността на труда към момента на инцидента и изпълнението на нормативните задължения на работодателя и техническия ръководител.

Съдът кредитира изцяло протокола за оглед на местопроизшествието и приложения към него фотоалбум, тъй като същите представляват първично доказателствено средство, съставено непосредствено след инцидента при спазване на процесуалните изисквания. Особено значение съдът отдава на обстоятелството, че при огледа е документирано облеклото и обувките на пострадалия, разположението на тялото, местонахождението на използваните електрически съоръжения и общото състояние на работната площадка. Тези обективни находки позволяват проверка на достоверността на свидетелските показания и съществено подпомагат възпроизвеждането на механизма на настъпилия инцидент.

Съдът кредитира заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ш., като компетентно, обосновано и съответстващо на медицинската документация и на останалите доказателства по делото. Експертизата е изготвена след анализ на първоначалната съдебномедицинска експертиза на трупа, данните от фиша за спешна медицинска помощ, материалите по делото и относимите свидетелски показания. Заключението следва да бъде възприето в действителното му съдържание, без на вещото лице да се приписва категоричност, каквато то изрично не е заявило. Д-р Ш. ясно е разграничила установимото единствено въз основа на морфологичните находки от извода, който може да бъде направен след съпоставянето им с конкретните обстоятелства при настъпване на инцидента. При аутопсията на Р. В. са установени мозъчен и белодробен оток, точковидни кръвоизливи по белите дробове и миокарда, тъмна течна кръв и остър кръвен застой на вътрешните органи. Вещото лице е посочило, че тези изменения са неспецифични и характеризират бързо настъпила смърт, но сами по себе си не позволяват категорично определяне на нейната непосредствена причина. Не са установени външни травматични увреждания, нито видими електрически знаци по кожата — входни или изходни електрометки. Това обстоятелство обаче не изключва електрическата травма. Експертизата мотивирано обяснява, че в част от случаите на токово поразяване видими електрически знаци не се формират, като вероятността за тяхната липса се увеличава при контакт през влажна кожа. Този извод има пряко значение за конкретния случай. От кредитираните показания на свидетеля М., М. и на А. от ДП се установява, че преди инцидента

работниците сред които и пострадалия В. са измили бетонната плоча в резултат на което дрехите и обувките им са били силно намокрени. Следователно контактът на пострадалия с електрическото съоръжение е осъществен при условия, при които електрическото съпротивление на кожата е било значително намалено. Вещото лице обясни в съдебно заседание, че влажната кожа провежда електрическия ток по-лесно и позволява проникването му в организма, без непременно да остави характерни кожни изменения, поради което липсата на електрометки не може да бъде противопоставена на останалия доказателствен материал като основание да се изключи електрическо поразяване. Експертизата изяснява и възможния физиологичен механизъм на смъртта. При преминаване през тялото електрическият ток се насочва преимуществено през тъкани с по-ниско електрическо съпротивление, сред които кръвта, мускулите и нервната тъкан. При засягане на сърдечния мускул могат да настъпят тежки нарушения в сърдечния ритъм и проводимостта — камерно мъждене, аритмия, асистолия или внезапна сърдечна смърт. Тези нарушения могат да настъпят без видими външни изменения. Вещото лице е определило настъпването на смъртта в конкретния случай като бързо. Този извод съответства на свидетелските показания, според които пострадалият непосредствено след контакта с осветителното тяло извикал, паднал на земята и почти веднага престанал да проявява признаци на живот. Съответства и на отразеното във фиша за спешна медицинска помощ, че смъртта е настъпила преди пристигането на медицинския екип. Съдът отчита, че д-р Ш. е посочила като теоретично възможна алтернативна причина внезапно възникнало самостоятелно ритъмно или проводно нарушение на сърцето, несвързано с външно въздействие. Това заключение обаче не означава, че двете възможности са еднакво вероятни в конкретния случай. Медицинската експертиза не следва да се оценява изолирано от останалите доказателства. В наказателния процес причината за смъртта се установява чрез съвкупната оценка на всички относими доказателствени източници, а не само чрез наличието или липсата на един специфичен морфологичен белег. В случая медицинските находки за бързо настъпила смърт се съчетават с непосредственото държане и включване на електрическо осветително тяло, възприетия от свидетеля М. вик на пострадалия и незабавното му падане, мокрото състояние на тялото, дрехите и обувките му, липсата на установена травматична причина за смъртта на В., липсата на аутопсионни данни за друго заболяване или видима патологична промяна, която сама по себе си да обяснява внезапния летален изход и техническите констатации относно състоянието на електрическото осветително тяло и възможността за възникване на опасно напрежение. Аутопсионните изменения не доказват самостоятелно електрическа травма, но не и противоречат. Те са съвместими с механизма на внезапна сърдечна смърт вследствие от преминаване на електрически ток през организма. Теоретично посочената от вещото лице възможност за спонтанно ритъмно нарушение не намира самостоятелна фактическа опора в доказателствата. По делото не са установени предходни сърдечни заболявания на пострадалия, видими патологични изменения на сърцето или други обективни данни, които да обясняват настъпването на смъртта независимо от контакта с електрическото съоръжение. Самото съвпадение между момента на контакта с лампата и внезапното падане прави тази алтернативна хипотеза значително по-малко вероятна. Ето защо съдът приема, че заключението на д-р Ш. не следва да се разбира като неустановеност на причината за смъртта, а като професионално коректно уточнение, че тя не може да бъде определена категорично единствено въз основа на морфологичните находки. При съпоставянето с гласните, писмените и техническите доказателства заключението подкрепя извода, че смъртта на Р. В. е настъпила в резултат на въздействие на електрически ток, довело до остро нарушение на сърдечния ритъм и внезапно преустановяване на жизнените функции. Съдът не установява вътрешни противоречия, пропуски или необосновани предположения, които да налагат отхвърляне на експертизата. Напротив, вещото лице е обсъдило както подкрепящите, така и алтернативните възможности и е дало научно обяснение на липсата на видими електрически знаци при конкретните условия на произшествието. Поради това съдът кредитира заключението на д-р Ш. изцяло, в неговата взаимовръзка с останалия доказателствен материал, а не като самостоятелно и единствено доказателство за причината за смъртта.

Съдът кредитира заключението на техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. П. Я., доколкото същото е компетентно, подробно мотивирано и основано на непосредствен анализ на приобщените веществени доказателства, протоколите за оглед, фотоалбума, техническата документация на временното електрическо табло и документите за извършения контрол на защитната заземителна уредба. Вещото лице е разграничило техническото състояние на електрозахранващата система на строителния обект от конкретния начин, по който е било присъединено процесното осветително тяло. Това разграничение е съществено, тъй като не позволява причината за произшествието да бъде отнесена общо към цялата временна електрическа инсталация, без да се установи конкретният източник на опасността. От заключението се установява, че електрозахранването на строителния обект е било осъществено чрез временна електрическа инсталация и разпределително табло, предназначено за използване при строително-монтажни работи. Таблото било сертифицирано, а към него била изградена защитна заземителна уредба, подложена на независим контрол на 15.08.2019 г. Измереното съпротивление на заземяването било в допустимите технически граници. Поради това експертът е приел, че към датата на извършения контрол таблото и защитната заземителна уредба са отговаряли на техническите изисквания, като по делото не са установени данни за последващо влошаване на техните параметри. Съдът възприема този извод, тъй като той се основава на обективна техническа документация и извършени измервания. Следователно причината за настъпилия инцидент не се свързва с обща неизправност на временното електрическо табло или с неефективност на изградената

заземителна уредба. По отношение на процесния прожектор „Вива лукс“ вещото лице е установило, че като фабрично произведено изделие той е бил предназначен за работа при номинално напрежение 200–240 V, с мощност 20 W и степен на защита IP65. Осветителното тяло било с метален корпус и фабрично снабдено с трижилен захранващ кабел, включващ фазов, неутрален и защитен проводник. При огледа не са установени фабрични дефекти, конструктивни повреди, нарушения на корпуса или достъпни неизолирани тоководещи части. Не са констатирани повреди на изолацията, фасунгата или останалите конструктивни елементи, от които да се направи извод, че осветителното тяло само по себе си е било технически неизправно. Поради това съдът приема заключението на експерта, че непосредственият източник на опасността не е фабричен или конструктивен дефект на прожектора. Опасното техническо състояние е възникнало вследствие на последващата намеса върху осветителното тяло при удължаването на кабела му и електрическото му присъединяване. Установено е, че фабрично монтираният трижилен захранващ кабел е бил удължен чрез двужилен кабел с напречно сечение 2 × 1,5 mm². При това изпълнение не е била осигурена непрекъсната защитна връзка между металния корпус на лампата и защитния контакт на захранващата система. По този начин фабрично предвидената защита на металния корпус е била прекъсната и осветителното тяло е било използвано в конфигурация, различна от предвидената от производителя. Следователно прожекторът е бил изправен като отделно изделие, но не е бил безопасен в конкретния си експлоатационен вид. Това разграничение съдът възприема като технически и логически обосновано. Липсата на фабричен дефект не означава липса на опасност, когато при присъединяването е прекъсната защитната верига и е създадена възможност металният корпус да попадне под напрежение. Експертът е посочил, че при правилно удължаване следва да бъде използван трижилен кабел, чрез който защитният проводник да остане непрекъснато свързан с металния корпус и защитния контакт на щепсела. При възникване на електрическа повреда това би позволило протичането на ток през защитната верига и задействането на съответната защита. При установеното двужилно присъединяване тази защитна функция не е била осигурена. Съдът кредитира и извода относно вероятния механизъм на електротравмата. При попадане на фазово напрежение върху незаземения метален корпус и последващото му докосване от пострадалия електрическата верига е могла да се затвори през неговото тяло към земята, влажната повърхност или други проводими елементи на работната среда. Така Р. В. е могъл да бъде поразен при обичайно боравене с осветителното тяло, без да докосва оголен проводник или достъпна тоководеща част. Този механизъм се подкрепя от протокола за оглед и кредитираните показания на свидетеля М., според които непосредствено преди падането пострадалият е държал осветителното тяло и е пристъпил към включванетому. Следователно техническият извод нарвещото лице не е изграден върху абстрактна възможност, а съответства на конкретно установените действия на пострадалия непосредствено преди настъпването на инцидента. Заключението се съгласува и със заключението на съдебномедицинската експертиза на д-р Ш.. Технически установената възможност за преминаване на електрически ток през тялото съответства на медицински описания механизъм на внезапно ритъмно или проводно нарушение на сърцето и бързо настъпване на смъртта. Вещото лице е отчело, че към момента на произшествието работата е извършвана в среда с повишен риск от електротравма. Върху строителната площадка е имало влага и мокри повърхности, както и метални и други електропроводими елементи. Съдът възприема експертното уточнение, че тези фактори не са самостоятелен източник на електрическо напрежение и сами по себе си не причиняват електротравма. Те обаче съществено увеличават опасността при вече възникнало напрежение върху достъпна метална част, тъй като намаляват общото електрическо съпротивление по пътя на тока и улесняват затварянето на електрическата верига през човешкото тяло. Изводът съответства на показанията на свидетелите М., М. и показанията на А. от ДП, че работниците са измивали бетонната плоча и към момента на инцидента дрехите и обувките им са били силно намокрени. Той се подкрепя и от съдебномедицинската експертиза, според която влажната кожа има по-ниско електрическо съпротивление и може да позволи преминаването на ток без формиране на ясно изразени електрически знаци. Съдът кредитира заключението и в частта, че произшествието не е могло да бъде надеждно предотвратено единствено чрез използването на обичайните за строителната дейност лични предпазни средства. Работното облекло, ръкавиците, обувките и каската могат при определени условия да ограничат отделни рискове или вторични последици, но не заместват техническите средства за защита срещу попадане на напрежение върху метален корпус. Специализираните средства не са обичайна екипировка за работник, който само премества или включва осветително тяло и не извършва електромонтажна дейност, поради това липсата на определени лични предпазни средства не прекъсва причинната връзка между опасното техническо присъединяване и настъпилия резултат. Не може да се вмени на пострадалия В. задължение да предвиди, че корпусът на привидно нормално осветително тяло може да се намира под напрежение, нито да използва специализирани електрозащитни средства при обичайното му преместване. Въз основа на заключението съдът приема, че от техническа гледна точка не са били осигурени:непрекъснат защитен проводник до металния корпус,правилно удължаване чрез съответстващ трижилен кабел,ефективна защита срещу индиректен допир, предварителна проверка за непрекъснатостта на защитната верига, техническо обезопасяване, съобразено с влажната и проводима работна среда. Тези пропуски са свързани с електрическото присъединяване, проверката и допускането до употреба на осветителното тяло, а не с начина, по който пострадалият е боравил с него. Съдът възприема заключението на инж. П. Я. в неговите му технически изводи, а именно че: временното електрическо табло и заземителната уредба не са установени като неизправни; прожекторът не е имал фабричен или конструктивен дефект, опасността е възникнала от неправилното му последващо удължаване и присъединяване с двужилен кабел, защитната връзка към металния корпус не е била функционално осигурена, корпусът е могъл да попадне под напрежение и да причини електротравма при обичайно боравене, влагата и проводимите елементи на работната среда са увеличили вероятността и тежестта на поражението, произшествието е било предотвратимо чрез правилно присъединяване, техническа проверка и ефективна защита срещу индиректен допир, но не и надеждно само чрез обичайните лични предпазни средства. Тези изводи са в съответствие с протокола за оглед, показанията на М. и М. и заключението на съдебномедицинската експертиза. В тяхната съвкупност доказателствата установяват последователна и непротиворечива фактическа връзка между неправилно обезопасеното електрическо присъединяване, попадането на металния корпус под напрежение, контакта на пострадалия с него и настъпилата внезапна смърт.

След обсъждането на всяко доказателствено средство поотделно съдът извърши и тяхната съвкупна преценка, тъй като едва взаимната връзка между отделните доказателствени източници позволява да бъде възпроизведен по несъмнен начин механизмът на настъпилото произшествие и фактическата обстановка, при която е настъпила смъртта на Р. В.. При тази оценка съдът констатира, че кредитираните свидетелски показания на М.,М., А. от ДП, писмените доказателства, протоколът за оглед на местопроизшествието и заключенията на съдебномедицинската и техническата експертиза не се намират в противоречие помежду си, а взаимно се допълват, като всеки от тези доказателствени източници изяснява различен аспект от настъпилото събитие. Показанията на свидетелите М., М. и на А. в по-голямата си част изграждат непосредствената фактическа картина на извършваната работа през деня на инцидента, организацията на строителния процес, използването на преносимото осветление и действията на пострадалия непосредствено преди настъпването на произшествието. Тяхната достоверност се потвърждава както от протокола за оглед и фотоалбума към него, така и от останалите доказателства по делото. Протоколът за оглед на местопроизшествието има особено значение, тъй като представлява първично доказателствено средство, съставено непосредствено след настъпването на инцидента. Чрез него се установяват местоположението на пострадалия, разположението на използваните електрически съоръжения, облеклото и обувките му, както и останалите обективни следи от произшествието. Именно тези непосредствено възприети и документирани факти позволяват проверката на свидетелските показания и дават основание съдът да приеме едни от тях за по-достоверни от други. Обективните находки при огледа опровергават твърдението на А. пред съда, че пострадалият е работил с гумени ботуши, доколкото безспорно се установява, че към момента на инцидента е бил обут с обикновени обувки. От своя страна съдебномедицинската експертиза изяснява медицинските аспекти на настъпилата смърт. Вещото лице подробно е анализирало аутопсионните находки и е обяснило, че установените морфологични изменения сами по себе си не позволяват категорично определяне на причината за смъртта, както и че липсата на електрометки не изключва електротравма, особено когато контактът с електрически ток е осъществен при влажна кожа. Този извод намира пълно съответствие с кредитираните свидетелски показания на М. и М. и на св.Г., от които се установява, че непосредствено преди инцидента пострадалият и останалите работници са работили върху измита с вода покривна плоча, а дрехите и обувките им са били мокри. Техническата експертиза, от своя страна, дава научно обяснение на възможния механизъм, по който при конкретните условия е могло да се осъществи преминаването на електрически ток през тялото на пострадалия. Вещото лице е установило, че процесното осветително тяло като изделие не е имало фабрични дефекти или конструктивни неизправности, но при използването му е било налице неправилно електрическо присъединяване, вследствие на което не е била осигурена непрекъсната защитна връзка към металния корпус. Наред с това са били отчетени и особеностите на работната среда – наличие на влага, мокри повърхности и метални конструкции, които съществено увеличават риска от електротравма. Съдът намира за съществено, че между съдебномедицинската и техническата експертиза не съществува противоречие. Всяка от тях изследва различен аспект на едно и също събитие. Медицинската експертиза анализира физиологичните последици от въздействието на електричеството върху организма, докато техническата експертиза изследва условията, при които е било възможно възникването на това въздействие, поради което техните заключения не се конкурират, а взаимно се допълват. Същото се отнася и до съотношението между експертните заключения и свидетелските показания на М., М. и А. от ДП и частично пред съда. Свидетелите възпроизвеждат непосредствено възприетите факти – извършваната работа, състоянието на работната площадка и действията на пострадалия непосредствено преди инцидента. Експертизите дават научно обяснение на тези факти и изясняват техническите и медицинските процеси, които свидетелите обективно не биха могли да възприемат. Отделно от това показанията на инспекторите от Дирекция „••“ намират пълно потвърждение в писмената документация по делото и допринасят за изясняване на начина, по който е била организирана безопасността на труда на строителния обект. Макар тези свидетели да не са очевидци на самото произшествие, техните констатации представляват важен доказателствен източник относно организацията на работния процес и изпълнението на задълженията по осигуряване на безопасни условия на труд. При съвкупната оценка на всички доказателства съдът не установява съществени вътрешни противоречия между кредитираните доказателствени източници. Напротив, всеки от тях установява различни фактически обстоятелства, които взаимно се проверяват и допълват. Там, където отделен доказателствен източник не позволява самостоятелно да бъде направен категоричен извод, този извод се формира чрез неговото съпоставяне с останалите доказателства по делото. Ето защо съдът приема, че именно съвкупната оценка на кредитираните гласни, писмени и веществени доказателства, както и на заключенията на назначените експертизи, позволява да бъдат установени по несъмнен начин фактическите обстоятелства относно организацията на работния процес, условията на труд, начина на използване на процесното осветително тяло, механизма на настъпване на инцидента и причината за смъртта на Р. В.. Въз основа на тези доказателствено установени факти съдът ще извърши по-нататък правната преценка относно наличието на нарушения на правилата за безопасност, причинно-следствената връзка между тях и настъпилия общественоопасен резултат, както и отговорността на всеки от подсъдимите.

ПРАВЕН АНАЛИЗ

Съгласно установеното в практиката по чл. 123 НК субекти на престъплението могат да бъдат не само лицата, които непосредствено извършват опасната дейност, но и тези, които по силата на нормативен акт са длъжни да я организират, ръководят и контролират така, че да бъде осъществявана безопасно. Отговорността им е лична и се основава не на формалното им длъжностно качество, а на нарушението на конкретно възложени им задължения, намиращо се в причинна връзка с настъпилия резултат.

Съдът приема, че извършването на строително-монтажни работи представлява правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност по смисъла на чл. 123, ал. 1 НК. Този извод следва както от естеството на самата строителна дейност, така и от обстоятелството, че нейното упражняване е подчинено на подробна нормативна уредба, целяща предотвратяване на рисковете за живота и здравето на работещите и на трети лица. Строително-монтажните работи по необходимост включват използването на машини, механизация, електрооборудване, електрически инструменти, работа на височина, работа в близост до електрически инсталации, преместване на тежки товари и извършване на множество едновременно протичащи технологични процеси. Поради това при тях обективно съществува значително по-висок риск от настъпване на трудови злополуки, включително такива с тежки или летални последици, ако не бъдат стриктно спазвани установените правила за безопасност. Именно поради този повишен риск законодателят е създал цялостна система от нормативни изисквания, уреждащи организацията на строителния процес и мерките за безопасност при неговото осъществяване. Тези правила се съдържат както в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Кодекса на труда, Закона за устройство на територията и Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, така и в останалите специални нормативни актове, регламентиращи безопасната експлоатация на машини, електрически съоръжения и работно оборудване. Смисълът на тази нормативна уредба е чрез предварително определени организационни, технически и контролни мерки да бъде сведен до минимум присъщият на строителната дейност риск за живота и здравето на работещите. Следователно именно наличието на тази нормативна регламентация е израз на законодателната преценка, че строително-монтажните работи представляват дейност с повишена опасност, чието безопасно упражняване изисква стриктно спазване на установените правила. В настоящия случай това се отнася с особена сила, доколкото процесните строително-монтажни работи са били извършвани на действащ строителен обект с използване на електрическо оборудване и преносими осветителни тела, при което опасността от поражение от електрически ток е една от типичните и предвидими опасности на строителния процес. Именно поради това нормативната уредба възлага на работодателя, техническия ръководител и останалите длъжностни лица конкретни задължения по организацията, контрола и осигуряването на безопасното използване на електрическото оборудване. Следователно не съществува съмнение, че дейността, при упражняването на която е настъпил инкриминираният резултат, представлява правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност по смисъла на чл. 123, ал. 1 НК.

По отношение на подсъдимия К. С. съдът намира следното:

От приетата за установена фактическа обстановка съдът приема, че към 17.12.2019 г. подсъдимият К. С. е изпълнявал функциите на •• на строителният обект. Това е така, защото от показанията на М., М. и А. се установява, че той е осъществявал непосредствената организация на работата на място, разпределял е задачите между работниците, следял е за изпълнението им и е бил лицето, към което те са се обръщали при възникване на въпроси, свързани с текущия строителен процес. От показанията на свидетелите М., М. и А., както и от останалите доказателства по делото съдът приема за установено, че именно подсъдимият С. ежедневно присъствал на строителния обект, определял конкретните строително-монтажни дейности, възлагал задачите на работниците и упражнявал непосредствен контрол върху изпълнението им. Всички работници са възприемали него като лицето, което ръководи работата на обекта и чиито разпореждания следва да изпълняват. Качеството на •• не се установява единствено чрез наименованието на заеманата по трудов договор длъжност или чрез наличието на отделна писмена заповед, а от значение е действителният обем на възложените и фактически изпълнявани функции. Според настоящият състав когато едно лице реално организира и ръководи строителните работи, разпределя работниците, възлага им конкретни задачи и контролира изпълнението им, върху него възникват и съответните нормативни задължения по безопасност и здраве при работа, присъщи на ••. Този извод съответства и на практиката на ВКС, според която фактическото възлагане и изпълнение на функциите на •• може да обоснове качеството на субект по чл. 123 НК, когато лицето действително е упражнявало организационната и ръководната власт на строителния обект. В конкретния случай доказателствата установяват не инцидентно присъствие на строителния обект от страна на С., а трайно и непосредствено изпълнение на функции по организацията на строителната дейност. Той е присъствал на обекта, ръководил е работещите и е осигурявал необходимото за продължаване на работата оборудване. Той е участвал в осъществяването на правно регламентираната строителна дейност не като обикновен изпълнител, а като лице, натоварено с непосредственото ръководство и с контрола върху безопасното изпълнение на работата, поради което е годен субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК. Отговорността му обаче не може да бъде изведена само от заеманото качество. Необходимо е да бъдат установени конкретните правила, които са били адресирани лично към него, фактическото им неизпълнение и причинната връзка между това неизпълнение и настъпилата смърт.

Преди обсъждането на отделните инкриминирани в обвинителния акт нарушения съдът намира за необходимо да разграничи нормативната сфера на отговорност на работодателя от тази на ••. Работодателят е лицето, което създава общата организация за безопасност, определя длъжностните лица, осигурява необходимия персонал, оборудване, обучение и контролни механизми. ••, от своя страна, е непосредственият организатор на строителните работи на конкретния обект. Той е длъжен да прилага на място създадената организация, да следи за спазването на правилата, да не допуска работа при наличие на видима или установима опасност и да преустанови използването на машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията за безопасност. Следователно двете групи задължения могат да съществуват едновременно и да се допълват. Определено нарушение може да ангажира както работодателя, ако той не е създал необходимата система, така и ••, ако при непосредственото ръководство на работата е допуснал използването на опасно оборудване или не е преустановил работа при установим риск. Това не означава, че всяко задължение на работодателя автоматично преминава върху ••.В тази връзка съдът приема, че на подс.С. могат да бъдат вменени само правилата, чиито адресат е той по силата на закона, на длъжностните му функции или на конкретно доказано възлагане, поради това съдът не възприема механично всички разпоредби, включени в обвинението, а изследва самостоятелно дали всяка от тях е приложима спрямо С..

Централният нормативен източник на задълженията на С. като •• е чл. 26 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Съгласно тази разпоредба •• изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, участва в изработването на инструкциите за безопасност и ръководи тяхното прилагане, провежда инструктаж на ръководените от него работещи, забранява работа с машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията за безопасност, и разпределя работещите по работни места съобразно тяхната правоспособност, квалификация, знания и опит. Тези задължения имат непосредствен, оперативен характер. За разлика от работодателя, който изгражда общата система, •• е длъжен ежедневно да следи как реално се извършва работата на обекта. Той трябва да съпоставя възложените задачи с конкретните условия, да установява съществуващите рискове и при необходимост да преустановява работата. Видно от доказателствата, на 17.12.2019 г. работата на обекта е продължила след настъпването на тъмната част от денонощието, работната площадка е била мокра вследствие на извършено измиване, а за осигуряване на видимост са били използвани преносими електрически лампи и удължители. Тази

конкретна комбинация от обстоятелства е създавала очевидно повишен риск от инцидент с електрическото оборудване. Водата и влагата са обективно възприемаеми фактори. Те не представляват скрит технически дефект, чието установяване изисква специално измерване. Ето защо, подс.С., като присъстващ на обекта ••, е бил длъжен да съобрази дали предоставеното електрическо оборудване е подходящо за използване върху мократа площадка и дали кабелите и съединенията му са в безопасно състояние. От доказателствата се установява, че на площадката са били използвани самоделно изработени удължители, кабели със снадки и участъци с нарушена защитна обвивка. Съдът счита, че Част от тези особености са могли да бъдат констатирани чрез обикновен визуален оглед, без извършване на специализирани електрически измервания. Свидетелката Г. е възприела състоянието им непосредствено след инцидента и е установила, че част от удължителите са самоделно направени и с нарушено покритие. Следователно не се касае единствено за скритата липса на защитна проводимост във вътрешността на свързването на електрическата лампа. Наред с нея са съществували и външни признаци, които са давали основание оборудването да не бъде допускано до употреба преди проверката му от компетентно лице. Като не е извършил необходимата проверка на непосредствено използваното оборудване и не е преустановил работата във влажната среда, С. не е изпълнил задължението си по чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 да контролира спазването на изискванията за безопасност.

Особено значение в случая има чл. 26, т. 5 от Наредба № 2, който задължава •• да забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Това задължение не предполага •• лично да извършва ремонт или електротехническо измерване. От него се изисква при наличие на признаци за неизправност или несъответствие да спре употребата на съответното оборудване и да поиска проверката му от квалифицирано лице. В конкретния случай той не само не е забранил използването на процесната лампа и удължителите, но според доказателствата именно той я е предоставил на работещите, за да продължат работата след настъпването на тъмнината. Това обстоятелство придава непосредствено причинно значение на неговото поведение. С. е бил последното длъжностно лице в организационната верига, което е разполагало с фактическата възможност да не допусне опасното оборудване до конкретната работна операция. Ако беше изпълнил задължението си и беше забранил използването на лампата до извършването на проверка, пострадалият не би осъществил контакт с корпуса при установените условия и смъртта не би настъпила по описания механизъм.

В обвинението се поддържа, че пострадалия В. е бил допуснат да извършва „дейност по електроосветяване на работната площадка“, каквато нямал право да упражнява поради неправоспособност. Тази формулировка изисква разграничение между използването или преместването на преносима лампа, и извършването на електротехническа дейност по присъединяване, ремонт или изменение на електрическо съоръжение. От доказателствата не се установява Р. В. да е изграждал временната електрическа уредба, да е извършвал кабелни снадки, да е ремонтирал лампата или да е осъществявал друга специализирана електротехническа дейност. Установява се, че той е изпълнявал строителна работа, при която е използвано преносимото осветително тяло. Самото използване на лампа не може безусловно да се приравни на упражняване на електротехническа професия, поради това не може да се приеме, че подс.С. е възложил на пострадалия специализирана електротехническа работа, за която същият не е бил правоспособен. Доколкото обаче работата е била извършвана в условия на електрически риск, С. е бил длъжен да съобрази знанията и подготовката на работещите и да не им възлага действия по присъединяване или разединяване на съоръжения към временната електрическа уредба. Няма достатъчно доказателства, че именно такова действие е било възложено или осъществено от В.. Ето защо съдът не приема самостоятелно нарушение на чл. 26 относно разпределянето на специализирана електротехническа работа на неправоспособен работник. Нарушението на С. се състои не в неправилното определяне на професията на пострадалия, а в предоставянето за общо ползване на опасно и непроверено оборудване. Настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият С. следва да бъде оправдан по обвинението в частта, с която му е вменено нарушаването на правилата по чл. 26, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 7 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. Установеният механизъм на инцидента се дължи на използването на електрическо оборудване с неправилно извършено кабелно свързване. Именно това техническо състояние на осветителното тяло е позволило металният му корпус да попадне под напрежение и е създало непосредствената опасност за живота на пострадалия. Посочените в обвинението нарушения по чл. 26, т. 2, т. 3, т.4и т. 7 не се намират в такава непосредствена причинна връзка с този механизъм. Дори да се приеме, че част от тях формално не са били изпълнени, не се установява по несъмнен начин, че изпълнението им би предотвратило използването именно на процесната лампа или би прекъснало развитието на причинния процес, довел до смъртта на Р. В..

В обвинението са включени разпоредбите на чл. 11, ал. 2,ал. 5 и ал.6, чл. 12, чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/2009 г. от 16.12.2009г., но част от тези разпоредби са адресирани непосредствено към работодателя. Работодателят определя реда и условията за инструктаж, утвърждава програмите и осигурява общата система. •• не може да бъде държан отговорен за това, че работодателят не е издал необходимите писмени актове, освен ако това задължение не му е било изрично възложено. Действително, разпоредбата на чл. 26, т. 4 от Наредба № 2 възлага пряко на •• да провежда инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд на ръководените от него работещи, поради това С. е имал собствено задължение поне за инструктажа на работното място и за ежедневния инструктаж, свързан с конкретните условия и задачи на строителния обект. Не се установява на 17.12.2019 г. той да е провел с В. и останалите работещи реален ежедневен инструктаж, при който да бъдат обсъдени особените рискове от продължаването на работата след стъмване, мократа работна площадка, използването на преносими лампи и забраната работниците сами да свързват, ремонтират или преместват видимо неизправни електрически съоръжения. Липсата на съответно вписване в книгата за инструктаж е доказателствен белег, но не е същността на нарушението. Същественото е, че работещите на 17.12.2019г. не са били практически предупредени и организирани съобразно конкретно възникналия електрически риск. Независимо от това съдът не приема, че непроведеният от С. инструктаж представлява самостоятелната непосредствена причина за смъртта. Основният риск за живота и здравето на работниците е бил създаден от опасното техническо състояние на лампата. Нито инструктажът на работното място, нито ежедневният инструктаж могат да заместят проверката на оборудването и забраната за неговото използване. По отношение на подс.С. обаче пропускът има по-голямо значение, отколкото при работодателя, тъй като той е присъствал на обекта, възприемал е мократа среда и непосредствено е организирал използването на лампите. Поради това инструктажът е бил една от конкретните мерки, които той е бил длъжен да предприеме в отговор на възникналите условия. Нарушението участва в общия причинен комплекс, но не може да замести централното нарушение – допускането на самото опасно оборудване в процеса на работа, поради което съдът прие,че не е налице пряка причинна връзка между тези нарушения и съставомерния резултат и оправда подс.С. по тези обвинения.

Подсъдимият К. С. е предаден на съд и за това, че е нарушил задължения, произтичащи от Заповед № БТ-1/02.11.2019 г. на „••“ *, както и от Плана за безопасност и здраве за строителния обект. Съдът оправда подсъдимия К. С. по обвинението за нарушаване на Заповед № БТ- 1/02.11.2019 г. и на задълженията по Плана за безопасност и здраве, тъй като тези вътрешноорганизационни актове не съдържат самостоятелни правила за безопасност, чието нарушение само по себе си да обосновава наказателна отговорност по чл. 123, ал. 1 НК. Те уреждат разпределението на функциите и организацията на работа на строителния обект, като конкретизират служебните задължения на ••. Наказателноправно значение обаче имат единствено конкретните нарушения на правилата за безопасност, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. В случая съдът прие за доказани само онези нарушения на нормативните правила, които са обусловили използването на технически неизправното преносимо осветително тяло и по този начин са довели до настъпването на смъртта. Не се установи самостоятелно нарушение на Заповед № БТ-1 или на Плана за безопасност и здраве, което да съдържа различно по съдържание задължение и чието неизпълнение непосредствено да е причинило настъпилия резултат. В тази част обвинението по същество преповтаря вече инкриминираните задължения съгласно нормативните актове, без да обосновава различно от тях релевантно нарушение, поради което съдът оправда подсъдимия по тези обвинения.

Съгласно чл. 12 от от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V/ Правилника/, първа квалификационна група придобиват лица от неелектротехническия персонал, включително общи и строителни работници, при чиято работа е възможно възникване на опасност от поражение от електрически ток. От доказателствата не се установява В. да е притежавал удостоверена първа квалификационна група. Отговорността за общото организиране на обучението и проверката на знанията принадлежи преди всичко на работодателя. •• обаче е бил длъжен при разпределянето на работата да се съобрази с наличната подготовка на работниците и да не допуска неподготвено лице до действия, изискващи специални знания. Както вече беше посочено по-горе, не е доказано В. да е извършвал специализирана електротехническа операция. Наличието на първа група би осигурило общи знания относно опасностите от електрическия ток, но не би му дало способност да установи прекъснат защитен проводник или неправилната схема на удължаване на кабела. Поради това съдът не приема, че липсата на първа квалификационна група при В. не е пряка самостоятелна причина за смъртта му. Тя е част от непълната организация на безопасността, но не изключва първичното задължение на ръководещото работата на строителния обект лице да предостави технически изправно оборудване.

Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Правилника предвижда задължение на работещите да използват зачислените им лични предпазни средства и предоставените средства за колективна защита. Непосредствен адресат на тази разпоредба е работещият, а не ••. Задължението на подс.С. би могло да се изведе от общите му контролни функции, ако на пострадалия са били предоставени подходящи средства, но той е работил без тях, а •• съзнателно е допуснал това. В случая обаче обвинението е формулирано като допускане на работа „без зачислени“ лични предпазни средства. Зачисляването и осигуряването им е задлъжение на работодателя. Независимо от това •• е бил длъжен да не допуска работа, ако условията са налагали използване на конкретни средства, а такива не са били налични. От заключението на техническата експертиза обаче не следва, че определено лично предпазно средство би предотвратило със сигурност настъпилия резултат. При мокра работна среда и метален корпус под напрежение надеждната защита следва да се осигури преди всичко чрез техническата изправност на оборудването и функционирането на защитната система. Поради това чл. 62, ал. 1 не може да бъде приет като нарушено от С. правило, намиращо се в пряка причинна връзка със смъртта на работника В..

Разпоредбата на чл. 63 от Правилника забранява в среда с повишена опасност от поражение от електрически ток да се работи с преносими лампи и други електрически средства, които не са в съответното изпълнение за работната среда. Съдът счита, че тази разпоредба е пряко относима към поведението на С. поради следното: Работната площадка е била мокра. Кабелите са били разположени върху влажна повърхност. В тези условия е било необходимо да се използва оборудване и щепселни съединения със защита, съответстваща на средата, както и да бъде осигурено такова разполагане на кабелите, което да не увеличава риска. С. е възприемал състоянието на площадката. То е било видимо и непосредствено, въпреки това той е предоставил преносимите електрически лампи и е допуснал продължаването на работата. Не е необходимо той да е знаел точната електрическа характеристика на възникналата повреда. За изпълнението на задължението е било достатъчно да съобрази, че самоделно удължени кабели и преносими електрически лампи не следва да бъдат използвани върху мокра строителна площадка без предварителна проверка от квалифицирано лице, поради това съдът приема нарушението на чл. 63 от Правилника за доказано и причинно относимо.

Съгласно чл. 404, ал. 1 от Правилника не се допуска работа с преносими лампи с наранена защитна обвивка на фабричния захранващ кабел или със снадки по него. Чл. 405, ал. 1 изисква при необходимост от удължаване да се използват фабрично произведени удължители със степен на защита, съответстваща на характеристиките на средата. Процесната лампа не е била използвана с фабричното си непроменено захранване. Кабелът е бил удължен чрез свързване с друг проводник, като от трижилен е преминато към двужилен кабел. Използвани са и удължители със самоделни съединения. Не е установено С. лично да е извършил снадката или да е познавал вътрешната схема на свързването. Това обаче не е необходимо, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 404 и чл. 405, защото като •• той е бил длъжен да не допуска работа с лампа, по чийто захранващ кабел има видимо нефабрично удължаване или снадка, както и с удължители, чието изпълнение очевидно не е фабрично. Тук следва да бъде разграничено скритото техническо следствие от видимия външен признак. Прекъсването на защитната функция вследствие на прехода от трижилен към двужилен кабел може да не е било установимо без специални знания и проверка. Самото наличие на нефабрично съединение обаче е могло да се види с просто око и е било достатъчно основание за забрана на използването. Предоставяйки лампата без да се увери в изправността и допускайки нейното използване със самоделно удължено захранване, С. е нарушил чл. 404, ал. 1 и чл. 405, ал. 1 от Правилника. Тези нарушения се намират в пряка причинна връзка с резултата, тъй като именно опасното изменение на кабела е довело до отпадане на защитната проводимост и е позволило металният корпус да попадне под напрежение.

Чл. 404, ал. 2, който урежда максималната дължина на изходящите кабели от трансформатори за защитно разделяне или безопасно свръхниско напрежение, не е относим към установения механизъм, доколкото не е доказано смъртта да е обусловена от превишаване на посочената дължина. Поради това тази алинея не следва да бъде приемана като самостоятелно нарушена.

Съдът оправда подсъдимия К. С. по обвинението за нарушаване на чл. 416, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, тъй като по делото не се установи именно на него да е било възложено изпълнението на задълженията, визирани в тези разпоредби. Съгласно правилника работодателят следва с писмена заповед да определи лица с трета квалификационна група от електротехническия персонал, които да осъществяват контрола върху техническата изправност на ръчните електрически инструменти, преносимите лампи и трансформатори и да извършват периодичните визуални проверки. По делото не са събрани доказателства подсъдимият С. да е бил определен като такова лице или да е притежавал необходимата квалификационна група, поради което не може да му бъде вменено неизпълнение на задължения, които правилникът възлага на специално определен електротехнически персонал. При това положение липсва доказано нарушение именно на тези разпоредби от негова страна.

Чл. 418 от Правилника определя приложното поле на правилата за временните електрически уредби при строително-монтажни работи. Той не съдържа самостоятелно правило за поведение и поради това не може сам по себе си да бъде „нарушен“. Разпоредбата има значение единствено за приложимостта на последващите правила. Съгласно чл. 423, ал. 1 присъединяването или разединяването на електрообзавеждане към временни уредби се извършва от лица от електротехническия персонал с трета квалификационна група. Не е установено с необходимата сигурност кой е включил лампата към временната електрическа инсталация, кой е извършил свързването на удължителите и дали пострадалият е бил натоварен от С. да извърши именно техническо присъединяване или разединяване по смисъла на тази разпоредба. Обичайното включване на щепсел в предназначен за това контакт не следва във всички случаи да се приравнява безусловно на специализирано присъединяване към временна електрическа уредба. За прилагането на наказателна отговорност съдът не може да разширява съдържанието на правилото извън точния му нормативен смисъл, поради съдът прие, че не е доказано конкретно нарушение на чл. 423, ал. 1 от страна на С., намиращо се в причинна връзка със смъртта.

Чл. 197 от Наредба № 7/23.09.1999г. изисква работното оборудване да бъде подходящо за защита на изложените работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток. Чл. 200 от Наредбата предвижда при експлоатацията на електрически уреди и друго оборудване да се спазват правилата за устройство, експлоатация и безопасност, а обслужването на електрическите уредби да се осъществява от лица с необходимата подготовка и квалификационна група. В случая подс.С. е бил лицето, което непосредствено е предоставило оборудването и е организирало използването му на конкретното работно място, тези изисквания са относими и към неговата дейност. Предоставеното осветително тяло не е осигурявало защита срещу индиректен контакт. В резултат на неправилното удължаване на кабела защитният проводник не е изпълнявал предназначението си. При възникналата повреда металният корпус е попаднал под напрежение, без защитната система да осигури безопасното отвеждане на тока и своевременното изключване. С. не е бил длъжен сам да извърши електротехническо измерване, но е бил длъжен да предостави за използване само проверено и годно оборудване. След като не е разполагал с необходимата компетентност да установи техническото му състояние, той е следвало да не го допуска до работа преди проверка от квалифицирано лице, поради което съдът приема, че при непосредствената експлоатация на оборудването С. не е спазил изискването по чл. 197 от от Наредба № 7/1999 г. Съдът приема че е налице и нарушение а чл. 200 от Наредбата, което се изразява не в това, че той лично не е притежавал електротехническа квалификация, а в допускането електрическото оборудване да бъде използвано и обслужвано без предварително да е проверено от компетентно лице.

Причинната връзка по чл. 123 НК не може да се основава на общото положение, че •• отговаря за безопасността на обекта. Необходимо е да бъде установено дали конкретното дължимо от него поведение би предотвратило настъпването на резултата. В случая причинният процес включва неправилно удължаване на фабричния трижилен кабел на лампата с двужилен проводник, прекъсване на функционалната защитна проводимост, попадане на металния корпус под опасно напрежение и преминаване на електрически ток през тялото на пострадалия в условията на влажна среда. По делото не е доказано С. да е извършил техническото изменение на кабела. Съдът счита, че неговият се изразява в това, че не е проверил видимото състояние на лампата и използваните удължители; не е съобразил очевидния риск от употребата им върху мократа площадка; не е забранил използването на оборудването до проверката му от компетентно лице; допуснал е работниците до непосредствен контакт с оборудване, което не е отговаряло на изискванията за безопасност. Тези действия и бездействия са били необходимо условие за настъпването на крайния резултат- смъртта на В.. Ако С. беше извършил дължимия визуален и организационен контрол и беше преустановил използването на лампата със самоделно удължения кабел при мократа площадка, пострадалият не би бил изложен на конкретния източник на опасност. За наличието на причинна връзка не е необходимо да бъде установено, че •• е могъл да диагностицира точната електрическа повреда. Достатъчно е, че е могъл и е бил длъжен да разпознае признаците, които са налагали спиране на оборудването – нефабричните снадки, увредените кабели, мократа среда и липсата на извършена проверка. Нарушенията на Х. като работодател не прекъсват причинната връзка между поведението на С. и резултата. Това е така, защото първият не е създал необходимата обща система за контрол, а вторият, при непосредственото ръководство на работата, не е упражнил дължимия оперативен контрол и е допуснал конкретното опасно съоръжение до употреба. В този смисъл, отговорността на единия подсъдим не изключва отговорността на другия, тъй като всеки е нарушил различни, лично адресирани към него задължения, а изпълнението на задълженията на който и да е от тях би могло да предотврати настъпването на резултата.

От доказателствата не се установява пострадалият В. да е извършил неправомерно изменение на лампата, да е създал кабелната снадка или да е знаел за прекъснатия защитен проводник. Не се установява и да е бил предупреден, че конкретното осветително тяло е неизправно, но въпреки това съзнателно да е предприел използването му. Дори да се приеме, че В. без изрично разпореждане от страна на С. е взел лампата, хванал е металната част и е включил щепсела, тези действия са обичайно свързани с използването на предоставено за работа преносимо осветление. Работникът има основание да очаква, че оборудването, което му е предоставено от ••, е технически изправно и безопасно. Не може върху пострадалия да бъде прехвърлено задължението да установява скрита електрическа неизправност, която е следвало да бъде открита чрез специализиран контрол. Евентуалната липса на достатъчна предпазливост от негова страна не прекъсва причинната връзка, тъй като не представлява изключително, непредвидимо и самостоятелно поведение, което да е заместило нарушенията на подсъдимите като единствена причина за резултата.

Изпълнителното деяние на С. се осъществява чрез съчетание от действие и бездействие. Налице е немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. С. е познавал фактическата си роля на •• и задължението си да организира и контролира безопасното изпълнение на работата. От него не се е изисквало да предвиди точния електротехнически механизъм, по който ще настъпи поражението, достатъчно е било да съобрази общоизвестната опасност от използване на видимо изменени електрически кабели и преносими лампи върху мокра площадка. Не се установява той да е предвиждал настъпването на смъртта на В. и самонадеяно да е разчитал да я предотврати. По делото липсват данни С. действително да е осъзнал, че корпусът на лампата се намира или може непосредствено да попадне под напрежение. Той обаче е бил длъжен и е могъл да предвиди възможността от поражение от електрически ток. С. е бил на обекта, възприемал е мократа среда, разполагал е с лампата и удължителите и е можел да установи поне външните белези на нефабричното изпълнение на удължаването. Разполагал е и с реалната възможност да преустанови работата или да осигури друго безопасно осветление. Следователно по отношение на настъпилия резултат е налице непредпазливост във формата на небрежност – подсъдимият не е предвиждал смъртта, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди при полагане на изискуемата от •• грижа.

Въз основа на изложеното съдът приема, че подсъдимият К. С. е годен субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК като лице, което фактически е изпълнявало функциите на •• на строителния обект и непосредствено е организирало и контролирало правно регламентираната строителна дейност. Съдът приема за доказани и причинно относими следните нарушения: неизпълнението на задължението по чл. 26, т. 1 от Наредба № 2/2004 г. да изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд;неизпълнението на задължението по чл. 26, т. 5 от същата наредба да забрани използването на съоръжение и оборудване, което не отговаря на изискванията за безопасност;допускането на преносима електрическа лампа в среда с повишена опасност, без тя да е в подходящо и проверено изпълнение, в нарушение на чл. 63 от Правилника; допускането на работа с лампа и захранващи кабели с нефабрично извършени снадки и удължаване, в нарушение на чл. 404, ал. 1 и чл. 405, ал. 1 и чл.418 от Правилника; предоставянето за използване на оборудване, което не е осигурявало защита срещу индиректен контакт с електрически ток, в нарушение на чл. 197 и относимите изисквания на чл. 200 от Наредба № 7/1999 г.; Тези нарушения са позволили опасното електрическо оборудване да бъде използвано в конкретната работна операция и се намират в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на Р. В..

При тези съображения съдът приема, че К. С. поради немарливо изпълнение на правно регламентираната строителна дейност, представляваща източник на повишена опасност, по непредпазливост е причинил смъртта на Р. В., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК.

По възраженията на защитата на подсъдимия К. С.

Защитата на подсъдимия С. поддържа, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. В обобщен вид възраженията се свеждат до твърденията, че подсъдимият не е имал качеството на •• по отношение на дейността на „••“ * и на работниците, ангажирани от това дружество; че не е възлагал работа на пострадалия и на останалите членове на бригадата; че процесната лампа е била взета от Р. В. по негова собствена инициатива и от неустановено място; че не е установен собственикът и авторът на неправилно изработения удължител; че причината за смъртта не е доказана; че подсъдимият не е притежавал електротехническа квалификация и не е бил обучен да провежда инструктажи; както и че значителна част от посочените в обвинението нормативни разпоредби не са били адресирани лично към него.

Съдът намира част от тези възражения за основателни относно обхвата на лично приложимите към С. нормативни задължения, но не и относно крайния извод за наказателната му отговорност.

Защитата изтъква, че С. е бил в трудово правоотношение с „••“ *, а не с „••“ *, което е било страна по договора с основния изпълнител и това действително е така. Оттук се прави извод, че той не би могъл валидно да изпълнява функции на •• за друго дружество. Съдът не възприема разбирането, че различието между работодателя по трудовия договор и дружеството, чиито работници са изпълнявали част от строителните дейности, само по себе си изключва качеството на С. като субект по чл. 123, ал. 1 НК. При преценката дали едно лице е било •• по смисъла на специалната нормативна уредба от решаващо значение е не единствено формалното наименование на работодателя, а реално възложените и фактически упражняваните от лицето функции на конкретния строителен обект.

Наказателната отговорност не се основава върху абстрактна принадлежност към определено търговско дружество, а върху действителното участие на лицето в правно регламентираната дейност и върху упражняваната от него организационна и контролна власт. От събраните доказателства съдът приема за доказано, че подс.С. не е присъствал на обекта като случаен работник или външно лице. Той е бил възприеман като ••, участвал е в текущата организация на строителния процес, разполагал е с достъп до обекта и оборудването и е изпълнявал функции по непосредственото ръководство на работата.Ето защо, обстоятелството с кое от свързаните дружества е бил сключен трудовият му договор не заличава фактически поетите от него функции на •• на обекта.

Същевременно съдът споделя възражението на защитата, че не могат автоматично да му бъдат вменявани всички работодателски задължения на „••“ *. Отговорността му не се основава на задължението за сключване на трудови договори, за общото обезпечаване на дейността на дружеството или за създаването на цялостната система за безопасност, а само на конкретните му задължения като непосредствен ръководител на строителните работи на обекта.

Защитата се позовава на показанията на свидетеля А. А., според когото С. не е обяснявал на работниците какво да работят, а конкретните задачи са им били възлагани от Д. М., който е бил отговорник на групата. Това възражение не опровергава само по себе си качеството и задълженията на С.. Следва да се разграничат непосредственото разпределяне на отделните физически операции вътре в бригадата от общото техническо ръководство на строителната дейност. Възможно е Д. М. да е давал конкретни указания на членовете на водената от него група работници относно начина на работа, без това да изключва организационните и контролни функции на •• на обекта. За отговорността на С. не е необходимо да се установи, че лично е наредил на пострадалия В. всяко отделно действиие. Достатъчно е, че С. е имал възложени функции по общата организация и безопасността на извършваните строителни работи на обекта и реална възможност да преустанови използването на опасното оборудване. Съдът в слачая не основава изводите си на това, че С. лично е наел бригадата или ежедневно е определял всяка задача на работниците, а на фактическата му роля при организацията и контрола на работата на обекта.

Основен довод на защитата е, че на работната площадка първоначално е имало две лампи, а след настъпването на тъмнината В. по собствена инициатива е отишъл да търси трета лампа, без свидетелите да са възприели някой да му е нареждал това. Поддържа се, че не е установено откъде е взел лампата и удължителите и че при тази неяснота не може да се направи извод за принос на С. към крайния съставомерен резултат. Съдът приема, че липсата на изрична заповед до пострадалия В. от страна на С. не изключва отговорността на ••, ако оборудването се е намирало на строителния обект, било е достъпно за работещите и е било използвано в рамките на продължаващия под неговото ръководство строителен процес. Защитната теза би имала решаващо значение, ако се установеше, че В. самоволно е внесъл отвън лично притежавано оборудване, неизвестно на ръководните лица, и го е използвал в пълно отклонение от възложената работа. Такава фактическа обстановка по делото обаче не бе доказана. Установява се, че работата е продължила след стъмване и че за осветяване на площадката са били използвани преносими електрически лампи и удължители, намиращи се на обекта. Именно при изпълнение на възложената строителна работа и с цел обезпечаване на осветеността е възникнал контактът на В. с процесното оборудване. Действието на В. не представлява странична, лична или несвързана с работата инициатива, поради това дори да се приеме, че той сам е взел третата лампа, това не прекъсва причинната връзка, ако •• в лицето на С. е допуснал на обекта да има свободно достъпно и непроверено опасно електрическо оборудване, което работниците са могли да използват за изпълнение на трудовите си задачи.

Защитата основателно сочи, че не е установено кой е изработил двужилния удължител, кой е извършил прехода от трижилния фабричен кабел към двужилен проводник и на кого е принадлежало оборудването. Тези обстоятелства безспорно са от значение за пълното изясняване на причините за злополуката. Неустановяването на лицето, създало техническия дефект, обаче не изключва отговорността на лицето, което по силата на нормативните си задължения е било длъжно да предотврати използването на опасното оборудване. Съдът не приема, че С. е автор на кабелното свързване, нито че е знаел точната му вътрешна схема. Неговата отговорност има друго основание – неизпълнението на непосредствения контрол върху оборудването, използвано при ръководената от него дейност. При престъпленията по чл. 123 НК е възможно смъртният резултат да е причинен от съвкупното действие на няколко нарушения, извършени от различни лица. Не е необходимо всички участници в причинния процес да бъдат установени или привлечени към отговорност. Достатъчно е собственото нарушение на подсъдимия да е било необходимо условие за настъпването на резултата. Неустановеният автор на снадката е създал опасното техническо състояние, но задължението на •• е било да не допуска оборудване в такова състояние да бъде изполвано за работа т.е. двете форми на поведение не се изключват, а могат да действат едновременно.

Защитата поддържа, че съдебномедицинската експертиза не е установила точната причина за смъртта и че при липсата на типични електрически белези не може да бъде прието, че В. е починал вследствие на токов удар. Това възражение следва да бъде разгледано не чрез изолиране на отделно изречение от заключението на вещото лице, а въз основа на цялостната доказателствена съвкупност. Действително при аутопсията не са установени типични електрически знаци по кожата, а морфологичните изменения не са специфични единствено за електротравма. От

съдебномедицинското заключение обаче се установява и че отсъствието на електрически знаци не изключва преминаването на електрически ток през човешкото тяло. Такива белези могат да липсват в зависимост от характеристиките на контакта, влажността, площта на допира и други конкретни условия. Причината за смъртта не се установява единствено от наличието или отсъствието на електрически знаци. Съдът съобразява непосредственото рухване на В. при контакт с преносимото електрическо оборудване, възприетата от свидетеля М. реакция на пострадалия, състоянието на електрическата лампа и захранващата система, установеното от техническата експертиза отпадане на защитната функция и възможността металният корпус да попадне под напрежение, влажната работна среда, липсата на установена друга медицинска причина, която конкретно да обяснява внезапното настъпване на смъртта в този момент. Защитната теза за възможно друго заболяване остава предположение, което не се основава на установена патология или на конкретни медицински данни. Презумпцията за невиновност не изисква съдът да приеме всяка абстрактно възможна алтернативна хипотеза. Съмнението трябва да бъде разумно и да произтича от доказателствата, а не от теоретичната възможност внезапната смърт на В. да има и друга причина. Съпоставени в тяхната съвкупност, гласните и писмените доказателства и доказателствени средства обосновават единствения разумен извод, че смъртта на В. е настъпила вследствие на поражение от електрически ток.

Защитата сочи противоречие между показанията на служителите на Д“*“, извършили проверка след злополуката, които са говорили за оголени проводници, и заключението на техническата експертиза, че за настъпването на електротравмата не е било необходимо да има външно оголен проводник. Това противоречие не засяга централния механизъм на злополуката. Съдът не приема, че пострадалият В. е осъществил пряк контакт с оголен проводник. Установеният механизъм е свързан с попадане на металния корпус на лампата под напрежение вследствие на нарушената защитна система, поради това свидетелските изявления за „оголени кабели“ следва да бъдат ценени като описание от лица без специална електротехническа компетентност на възприето лошо състояние на кабелите, а не като експертно установяване на точната причина за токовия удар. Съдът кредитира техническото заключение на вещото лице Я. относно механизма на настъпване на електротравмата на В. и не основава присъдата на твърдение за пряк допир до оголен проводник.

Защитата поддържа, че С. не е бил обучен по правилата за безопасност, не е имал необходимия ценз да извършва инструктажи и не му е било валидно възложено такова задължение от „••“ *. Съдът приема, че липсата на надлежно обучение на самия С. и евентуалното съставяне на документи с невярно съдържание са обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при преценката на работодателската отговорност и на индивидуалната вина на подсъдимия. Това обаче не освобождава подс.С. от основните задължения, присъщи на фактически изпълняваната функция на ••. Дори да не е имал компетентност да провежда инструктажи по безопасност, той е бил длъжен да организира текущата работа безопасно, да не допуска използването на съмнително оборудване и при липса на необходимите знания да изиска съдействие от квалифицирано лице. Липсата на обучение може да обясни неговото поведение и да намали степента на личната му укоримост, но не създава право да ръководи опасна дейност без предприемане на минималните организационни мерки за безопасност. Ето защо, съдът не поставя в основата на отговорността му нарушенията на Наредба № РД-07-2/2009 г., а непосредствените му контролни задължения по Наредба № 2/22.03.2004 г. и допускането на опасното оборудване до употреба при работата на обекта.

Защитата се позовава на показанията на свидетелите Л. и М. и поддържа, че значителна част от трудовите договори на работниците, заповедите, длъжностните характеристики, декларациите и останалите документи са били съставени след трудовата злополука. Обстоятелството, че част от документацията не е била налична при първоначалната проверка, подкрепя извода за липса на надлежно предварително изградена организация на работа. То обаче не доказва, че С. изобщо не е изпълнявал функции на ••. Съдът споделя възражението, че последващо съставените документи не могат сами да обосноват отговорността, но не приема, че тяхната недостоверност обезсилва останалите доказателства за фактическата роля на С..

Защитата поддържа, че е налице съпричиняване от страна на работниците, които не са използвали каски или друго предпазно оборудване, и са предприели работа с електрическо оборудване, без да притежават първа квалификационна група. Неизползването на каска няма отношение към настъпилата електротравма и не участва в нейния причинен механизъм. Относно обувките и останалите предпазни средства експертизата не установява, че използването им би предотвратило със сигурност настъпилия резултат. Основната защита срещу индиректен контакт е техническата изправност на оборудването, а не очакването работникът чрез лични средства да компенсира попадналия под напрежение метален корпус. Не е доказано пострадалият В. да е извършвал ремонт, кабелна снадка или друга специализирана електротехническа операция. Обичайното използване на предоставена преносима лампа не освобождава •• от задължението да осигури нейната безопасност. Съпричиняването на резултата от страна на пострадалия по правило не изключва наказателната отговорност, освен ако поведението му не представлява напълно самостоятелна, изключителна и непредвидима причина за настъпването му. Такива обстоятелства по делото обаче не са установяват.

Защитата поддържа още, че основната отговорност е на работодателя подс.Х., който не е осигурил обучението на С., не е създал система за безопасност и не е определил квалифицирано лице за електрообзавеждането. Посочва се и възможното участие на други служители на дружеството. Тези обстоятелства не изключват отговорността на С., но имат значение за точната индивидуализация на неговия принос към състовомерния резултат. Нарушенията на подс.Х. са на равнището на общата организация на трудовия процес. Той не е създал нормативно изискуемата система за електробезопасност, не е осигурил квалифициран контрол и е допуснал организационна среда, в която опасно оборудване е могло да бъде използвано. Нарушенията на С. са на оперативното равнище. Той е участвал в непосредственото ръководство на работата и е допуснал и не е преустановил използването на непроверено електрическо оборудване в конкретните условия. Отговорността на единия не изключва тази на другия. При съвместно причиняване всяко лице отговаря за собственото си нарушение, ако то е било необходимо условие за резултата.

Защитата основателно възразява, че в обвинението са посочени множество разпоредби, част от които са адресирани към работодателя, други имат общ или пояснителен характер, а за трети не е доказана конкретната форма на нарушение. Бланкетният характер на чл. 123 НК не освобождава съда от задължението да установи точните правила, нарушени лично от подсъдимия. Съдът не приема като основание на отговорността на С.:задължението за обща организация на обученията,правилата относно зачисляването на лични предпазни средства,разпоредбите, за които не е доказано конкретно присъединяване или разединяване на оборудване от пострадалия, нормите, които само определят приложното поле на други правила. Възраженията на защитата налагат ограничаване на обвинението до онези нормативни правила, които са били лично приложими спрямо С. и чието нарушение е доказано в причинна връзка с резултата, но не обосновават извод за цялостното му оправдаване.Отговорността му се основава единствено на лично адресираните му задължения по непосредствената организация и контрола на строителната дейност и на допускането до употреба на опасното оборудване. Ето защо, съдът не възприе изцяло обвинителната теза и изключи от предмета на наказателната отговорност нарушенията, които не се намират в причинна връзка със смъртта или не са лично адресирани към подсъдимия С.. Неустановяването на автора на кабелната снадка, липсата на формално трудово правоотношение между С. и „••“ *, непълнотите и съмнението относно времето на съставяне на част от документите и липсата на специална електротехническа квалификация не заличават фактически изпълняваните от него ръководни функции и задължението му да не допуска използването на непроверено и опасно електрическо оборудване. Съдът не приема, че С. е бил длъжен лично да открие прекъсването на защитния проводник или да установи точния електротехнически механизъм, но приема, че той е бил длъжен при липсата на квалификация и на данни за извършена проверка да не допуска оборудването до употреба, особено в условията на влажна строителна площадка. При изпълнение на това задължение контактът на пострадалия с опасната лампа не би настъпил, поради което съдът приема за доказано, че поведение на С. е необходимо условие за смъртния резултат. Ето защо възраженията на защитата се приемат от съда само в частта, в която оспорват приложимостта на редица нормативни нарушения, но се отхвърлят в частта, в която се поддържа пълна липса на лично нарушение, причинна връзка и непредпазлива вина на подсъдимия.

По отношение на подсъдимия А. Х. съдът намира следното:

От приетите за установени факти следва, че към 17.12.2019 г. подсъдимият А. Х. е бил управител и законен представител на „••“ * – дружеството, което съгласно договора от 12.12.2019 г. е организирало и осъществявало строително-монгажните дейности на строителния обект, на който пострадалият Р. В. фактически е полагал труд. Задълженията на Х. в областта на здравословните и безопасни условия на труд не произтичат от длъжностна характеристика, тъй като такава за него не е съществувала и не е била необходима, тъй като той не е заемал длъжност по трудово правоотношение, а е управлявал и представлявал дружеството- работодател. Съдържанието на дължимото от него поведение следва непосредствено от закона и от специалните нормативни актове, уреждащи организацията на труда, строително-монтажните работи и безопасната експлоатация на електрообзавеждането. В качеството си на управител на дружествотоработодател Х. е разполагал с организационната власт да определя начина на изпълнение на работата, лицата, които ще осъществяват функциите по безопасността, реда за инструктаж и контрол, както и оборудването, което може да бъде предоставяно на работещите. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ лицата, които самостоятелно наемат работещи, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата. По силата на ал. 2 от същата разпоредба те носят тази отговорност независимо от задълженията на работещите и независимо дали

осъществяването на отделни дейности е възложено на други компетентни лица или служби. Разпоредбата установява общото организационно задължение на работодателя. Тя не изисква той лично да извършва всяка техническа проверка, да провежда всеки инструктаж или да осъществява непосредствено ръководство на всяка операция. Изисква обаче работодателят да създаде организация, при която функциите по безопасността са възложени на компетентни лица, работещите са подготвени за възложената им работа, използваното оборудване е технически изправно и подходящо за конкретната среда, рисковете се установяват и контролират и констатираните опасности се отстраняват преди допускането на работниците до работа. Поради общия си характер чл. 14 ЗЗБУТ дали задължението по него е изпълнено се установява чрез проверка на конкретните организационни и технически мерки, предвидени в специалните нормативни актове.

Съдът не споделя възражението на защитата, че липсата на писмен трудов договор между Р. В. и „••“ * изключва качеството на работодател на дружеството, чийто управител е бил подс.Х.. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на инцидента 17.12.2019г. В. фактически е предоставял работната си сила на строителния обект, организиран и изпълняван от „••“ *, като е работил под ръководството и контрола на лицата, определени от дружеството да ръководят строителния процес. След извършената проверка Дирекция „••“ е признала

съществуването на трудово правоотношение между Р. В. и „••“ * иммено поради това обстоятелство. Макар този административен акт да не обвързва наказателния съд, той съответства на останалите доказателства по делото и потвърждава фактически установеното положение, че дружеството е имало качеството на работодател по отношение на пострадалия. При това положение съдът прие, че липсата на писмен трудов договор не освобождава работодателя от нормативните му задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, нито изключва наказателната отговорност на лицата, на които тези задължения са били възложени. Предвид изложеното съдът счита, че Х. като управител на дружеството-работодател на пострадалия В. е бил адресат на общото задължение по чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ да изгради и поддържа действаща система за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект. Обстоятелството, че на обекта е имало изпълняващ функциите на ••- другия подсъдим К. С., не заличава собствените задължения на работодателя. Законът допуска възлагане на отделни изпълнителни и контролни функции, но не и отпадане на основната отговорност на работодателя да създаде адекватна организация за безопасност. В същото време отговорността на подс.Х. не може да бъде извеждана автоматично от всяко нарушение, допуснато на обекта от друго лице. Необходимо е да бъде установено кое негово лично действие или бездействие е нарушило адресирано към него правило и дали това нарушение е обусловило настъпването на смъртта.

Първо, на Х. е вменено нарушение на чл. 1, ал. 2 и чл. 62, ал. 1 КТ, изразяващо се в допускането на Р. В. до полагане на труд без сключен писмен трудов договор. Доказателствата установяват, че пострадалият В. фактически е предоставял работната си сила за нуждите на дружеството, както и че отношенията помежду им не са били оформени чрез писмен трудов договор и в този смисъл е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 и чл. 62, ал. 1 КТ. Самото нарушение обаче не е достатъчно за ангажиране на отговорност на Х. по чл. 123 НК, тъй като е необходимо то да се намира в причинна връзка със смъртта на пострадалия В.. Такава връзка в случая не се установява. Писмената форма на трудовия договор има съществено значение за законосъобразното възникване, доказването и съдържанието на трудовото правоотношение. Липсата обаче не е техническа или организационна причина за попадане на корпуса на лампата под напрежение, за прекъсването на защитната проводимост или за преминаването на електрически ток през тялото на пострадалия. Смъртта би могла да настъпи по същия механизъм и при наличието на редовно сключен писмен договор, ако работещият бъде допуснат до същото опасно електрооборудване и при същите условия. Ето защо нарушението на чл. 1, ал. 2 и чл. 62, ал. 1 КТ, макар и доказано, няма отношение за съставомерността по чл. 123, ал. 1 НК, то може да обоснове само административнонаказателна отговорност на дружеството, но не е в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат.

На следващо място, на подсъдимия Х. са вменени нарушения чл.2, ал.2; чл.11, ал.1, ал.2, ал.5, ал.6; чл.12; чл.13, ал.1; чл.15, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Тези разпоредби задължават работодателя да определи писмено видовете инструктажи, подлежащите на инструктиране лица, програмите и лицата, които ще ги провеждат, както и да осигури провеждането и документирането на начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж при строителномонтажни работи. Работодателят не е длъжен непременно лично да провежда инструктажите, но е длъжен да създаде нормативно съобразена система, да определи компетентни лица и да гарантира, че работникът няма да бъде допуснат до самостоятелна работа, преди да е запознат с конкретните рискове и безопасните способи за изпълнение. От доказателствата по делото не се установява, че Х. като управител на дружеството-работодател е определил по надлежния ред всички относими видове инструктаж и лицата, които да ги провеждат, нито пострадалият В. да е преминал надлежно документиран начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж, съобразени с конкретната работа и с рисковете от използването на временно електрозахранване и преносимо електрическо осветление. Следователно организационното задължение на работодателя в тази насока не е изпълнено, но за съставомерността по чл. 123 НК обаче не е достатъчно да се установи, че инструктажът липсва или не е надлежно документиран. Необходимо е да бъде изяснено дали конкретните знания, които е следвало да бъдат предадени на пострадалия при инструктажа биха предотвратили настъпването на инкиминирания резултат. В случая опасността е произтичала от техническа неизправност на лампата, използвана при работа от В.. Фабричният трижилен кабел е бил продължен по начин, при който функционалната непрекъснатост на защитния проводник не е била осигурена. Това обстоятелство не е било известно и видимо за обикновения строителен работник В., тъй като установяването му е изисквало специални технически знания и проверка. Следователно дори и да беше правилно инструктиран пострадалия, той не е имало как да разбере, че техническото средство не е било изправно. Поради това съдът приема, че липсата на надлежно организирани инструктажи представлява нарушение, но не е в самостоятелната и непосредствена връзка с техническа причина за смъртта на постарадалия. Тя има значение като част от общо недостатъчната организация на безопасността и като обстоятелство, характеризиращо степента на немарливо изпълнение на работодателските функции, но не може сама по себе си да обоснове причинната връзка, без да се свърже с допуснатото използване на опасното електрооборудване, което е довело до смъртта на В..

На следващо място,обвинението поддържа, че пострадалият е бил допуснат да работи без придобита първа квалификационна група по чл. 12 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. Разпоредбата предвижда първа квалификационна група за лица от неелектротехническия персонал, включително общи и строителни работници, при чиято работа е възможно възникване на опасност от поражение от електрически ток, както и за работници, използващи определени ръчни и преносими електроинструменти. За придобиването се изискват елементарни знания за опасностите от електрическия ток, опасните действия, правилата за безопасност и оказването на първа помощ. Доколкото В. е работил в строителна среда с използване на преносимо електрическо осветление, по отношение на него е било необходимо осигуряването на съответната подготовка. Не се установява работодателят да е организирал придобиването и удостоверяването на такава първа квалификационна група. Съдът счита, че и това нарушение обаче не е пряката причина за смъртта. Първата квалификационна група предоставя основни знания за електрическия риск, но не включва компетентност за техническа проверка на съоръжения, измерване на защитната проводимост или установяване на неправилно удължаване на кабел. Пострадалият не е бил допуснат да ремонтира или изгражда електрическата уредба, а да извършва строителна работа с предоставено му преносимо осветление. Работникът поначало има право да предполага, че предоставеното му от работодателя електрическо оборудване е технически изправно и предварително проверено. Следователно наличието на първа група би повишило общата му информираност, но не би отстранило опасното техническо състояние на лампата и не би гарантирало, че той би могъл да го разпознае. Поради това допуснатото нарушение на чл.12 от Правилника е относимо към цялостната организация на безопасността, но не е пряка причина за смъртта.

На подс.Х. е вменено обвинение, че е допуснал пострадалия В. да работи без зачислени работно облекло и лични предпазни средства, като обвинението се позовава на чл. 62, ал. 1 от Правилника. Тази разпоредба обаче по непосредственото си съдържание задължава работещите да използват вече зачислените им лични предпазни средства. Нейният пряк адресат е работникът, а не работодателят. Задължението на работодателя да осигури подходящи лични предпазни средства произтича от други разпоредби, включително чл. 67, т. 6 от Правилника и общата уредба на ЗЗБУТ. От фактическа страна се установява, че пострадалият В. не е бил снабден с пълен набор индивидуално зачислени предпазни средства, съобразени с условията на работната среда. Това представлява пропуск в организацията на работодателя. Съдът обаче съобразява заключението на техническата експертиза, според което личните предпазни средства не биха осигурили надеждно предотвратяване на конкретния механизъм на поражението. Работната среда е била влажна, а опасността е произтичала от напрежение върху металния корпус на предоставено за използване съоръжение. Основната защита срещу такъв риск е техническата изправност на уреда, непрекъснатостта на защитния проводник и функционирането на защитните мерки, а не прехвърлянето на риска върху работника чрез очакване личните предпазни средства да компенсират дефектното електрооборудване, поради това неосигуряването на подходящо облекло и средства представлява нарушение, но не е доказано като необходима и пряка причина за настъпването на смъртта на В.. То следва да бъде отчетено като част от общо заниженото ниво на организация на безопасността, но не и като самостоятелна съставомерна причина.Според съда същинско значение и пряка връзка с настъпилия съставомерен резултат имат задълженията, свързани с безопасното техническо състояние и контрола върху използваното електрообзавеждане.

На Х. е вменено нарушение на чл. 67, чл. 68, чл. 404, ал. 1, чл. 405, ал. 1, чл. 416, ал. 1 и 2, чл. 418 и чл. 423, ал. 1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V., както и на чл. 197 и чл. 200 от Наредба № 7/1999 г.

Разпоредбата на бл. 67 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V задължава работодателя да назначи лице, отговорно за електрообзавеждането, което да притежава електротехническа подготовка и необходимата квалификация, да осигури необходимия персонал и обучение и да гарантира безопасната експлоатация на съоръженията. По делото не се установява Х. да е назначил с писмена заповед лице с необходимата електротехническа подготовка, което да отговаря за изправното състояние и безопасната експлоатация на електрообзавеждането на строителния обект. Не се установява и самият той да е притежавал подготовката и квалификационната група, при която би могъл лично да носи техническата отговорност по изключението на чл. 68 от Правилника. Съдът счита, че нарушението на чл.67 от Правилника има съществено значение и в пряка връзка с настъпилия резултат, тъй като при липса на определено компетентно лице, отговорно за електрообзавеждането, не е съществувал механизъм, чрез който опасното изменение на захранващия кабел да бъде установено и отстранено преди предоставянето на лампата за работа. Разпоредбата на чл. 68 не съдържа самостоятелно правило за поведение, а пояснява, че в определени ограничени хипотези може да не бъде назначаван енергетик, но тогава отговорността остава върху работодателя или собственика и е обусловена от придобиването от него на съответна квалификационна група. Разпоредбата на чл. 416, ал. 1 задължава работодателя с писмена заповед да определи лица с трета квалификационна група, които да следят за изправността на ръчните електрически инструменти, преносимите лампи и трансформатори и ежемесечно да извършват визуални проверки на корпусите, изолацията, захранващите кабели и щепселните съединения. По силата на ал. 2 резултатите следва да бъдат отразявани в специален дневник. В случая не се установява Х. като управител да е определил такива лица или да е организирал нормативно изискуемите проверки. Не е воден и дневник, удостоверяващ периодичен контрол върху процесната лампа, кабелите и удължителите. Липсата на дневник сама по себе си е формално нарушение и не причинява електротравма. Същественото е, че зад липсата на документация стои отсъствие на реално осъществявана система за техническа проверка на електрообзавеждането на обекта. Съдът счита, че при ефективно изпълнение на тези задължения на Х. опасното удължаване на фабричния трижилен кабел с двужилен проводник и липсата на функционална защитна непрекъснатост би било установено, а съоръжението – изведено от употреба.

Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 не допуска работа с преносими инструменти и лампи с наранена защитна обвивка на фабричния захранващ кабел или със снадки по него. Чл. 405, ал. 1 изисква при необходимост от удължаване да се използват фабрично произведени удължители със степен на защита, съответстваща на характеристиките на работната среда. Фабричният кабел на лампата е бил последващо удължен по нефабричен начин, като трижилният кабел е свързан с двужилен като по този начин защитната система на електрическия уред е била функционално обезсмислена. Експертизата установява, че самото осветително тяло е било фабрично изправно, а опасността е създадена именно чрез последващото изменение на захранването. В случая не се касае за внезапен и непредвидим производствен дефект, който не би могъл да бъде установен от работодателя, а за опасно състояние, възникнало при експлоатацията и поддържането на оборудването и останало неразкрито поради липсата на надлежен контрол. Конкретната работната среда на 17.12.2019г. допълнително е увеличила риска от инцидент, тъй като кабелите и оборудването са били използвани при наличие на влага и върху мокра повърхност. При такива условия нормативното изискване за съответстваща на средата степен на защита придобива непосредствено значение, тъй като влагата намалява съпротивлението и улеснява преминаването на електрически ток през човешкото тяло. Съдът счита, че с допускането от страна на работодателя на използване на строителния обект на осветително тяло, което е било със снадка и не е било с фабрично произведен удължител със степен на защита, съответстваща на характеристиките на работната среда, подс.Х. е нарушил тези разпоредби, тъй като в конкретният случай установеното по делото техническо състояние на лампата е в пряко противоречие с тези изисквания. Чл. 418 определя приложното поле на специалния раздел за временните електрически уредби, използвани при строително-монтажни работи. Тази разпоредба не съдържа самостоятелно правило за поведение, а пояснява приложимостта на последващите изисквания. Чл. 423, ал. 1 предвижда присъединяването или разединяването на електрообзавеждане към временни уредби да се извършва от лице от електротехническия персонал с трета квалификационна група. Смъртта на В. е настъпила при обичайното използване на осветителното тяло. Поради това съдът не приема чл. 423, ал. 1 като самостоятелно доказано причинно нарушение на Х.. Разпоредбата има значение за общата организация на временната електрическа уредба, но конкретната фактическа форма на нарушението не е установена извън разумно съмнение.

Съгласно чл. 197 от Наредба № 7/1999 г. работното оборудване трябва да е подходящо за защита на изложените работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток. Чл. 200 от Наредбата изисква при експлоатацията на електрическите уреди и съоръжения да бъдат спазвани правилата за устройство, експлоатация и безопасност, а обслужването да се извършва от лица с необходимата подготовка и квалификация.

Предоставената лампа не е осигурявала изискуемата защита срещу индиректен контакт, тъй като защитната проводимост не е била функционално запазена. В резултат металният корпус е могъл да попадне под напрежение, без защитната система да отведе опасния ток или да предизвика своевременно изключване. В тази част нарушенията са доказани и са пряко относими към реализиралия се инкриминиран резултат.

При престъплението по чл. 123 НК съдът е длъжен да изследва не само дали са нарушени определени правила, но и дали при изпълнение на дължимото поведение резултатът би бил предотвратен. Въпросът за причинната връзка е правен и се разрешава от съда, макар техническите елементи на причинния процес да се установяват чрез експертиза. В конкретния случай причинно-следствената връзка между нарушенията на Х. и съставомерния резултат се установява по следния начин:

Фабричното осветително тяло е било свързано чрез неправилно удължаване на захранващия кабел. Вследствие на използването на двужилен проводник не е била осигурена функционална непрекъснатост на защитния проводник. Това е премахнало предвидената техническа защита срещу попадане на опасно напрежение върху металния корпус. При възникналата повреда корпусът е попаднал под напрежение. В условията на влажна среда и при допира на пострадалия електрическият контур се е затворил през тялото на пострадалия В., причинявайки му смъртоносно поражение. Подс.Х. не е лицето, което непременно лично е извършило неправилното кабелно свързване. Неговото релевантно бездействие се състои в това, че като работодател не е изградил нормативно изискуемата система за електробезопасност като не е определил компетентно лице, отговорно за електрообзавеждането, не е организирал периодичните проверки на преносимите лампи и захранващите кабели, не е осигурил документиран и реален контрол върху тяхното състояние, допуснал е до употреба лампа с нефабрично и опасно изменено захранване и не е гарантирал използването на оборудване, подходящо за влажната работна среда. При изпълнение на тези си задължения, опасното техническо състояние би следвало да бъде установено преди използването на лампата от В.. Тя е следвало да бъде изведена от експлоатация или захранващото свързване да бъде възстановено по нормативно съобразен начин. В този случай защитната система би била запазена и смъртоносното поражение не би настъпило по установения механизъм. Следователно нарушенията на подс.Х., свързани с организацията и контрола на електрообзавеждането, представляват необходимото условие за реализирането на резултата. Те са позволили непосредственият източник на опасността да бъде внесен и използван в трудовия процес. Причинната връзка не се прекъсва от евентуалното неправомерно действие на лицето, което е удължило кабела, нито от неизпълнението на конкретни задължения от •• С.. При съвместното действие на няколко независими нарушения наказателната отговорност на всеки причинител се запазва, ако собственото поведение на подсъдимия е останало необходимо и действащо условие за резултата. Същевременно съдът разграничава причинните нарушения от останалите доказани пропуски. Липсата на писмен трудов договор не е повлияла върху техническия механизъм. Липсата на документиран инструктаж, първа квалификационна група и подходящи лични предпазни средства

характеризира недостатъчната организация, но при конкретно установения скрит дефект не е доказано самостоятелно да е обусловила смъртта. Централно значение имат неизпълнението на задълженията за организация, технически контрол и недопускане до употреба на опасното

електрооборудване.

Обвинението срещу подс.Х. е за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. „Немарливо изпълнение“ е налице, когато субектът знае или е длъжен да познава приложимите правила, но не съобразява поведението си с тях. То се различава от „незнанието“, при което правилата не са познати въпреки задължението и възможността да бъдат узнати. Двете форми са алтернативни и съдът следва ясно да определи коя от тях е доказана. В случая Х. е управлявал дружество, осъществяващо строително-монтажна дейност, и е бил фактически работодател на В.. От него не се изисква да притежава специализираните знания на електроинженер, за да бъде адресат на задълженията за организация на безопасността. Изисква се да знае, че използването на електрическо оборудване на строителен обект е свързано с повишен риск и че контролът следва да бъде възложен на квалифицирани лица, а преносимите лампи и кабели – периодично проверявани. Тези задължения са ясно установени в нормативните актове и представляват основни организационни правила за работодателя. Подсъдимият не е създал предвидената от тях организация, макар обективно да е разполагал с възможност да определи компетентно лице, да организира проверките и да забрани използването на непроверено или изменено оборудване. Не се установява Х. да е предвиждал конкретно настъпването на смъртта и съзнателно да е разчитал, че тя няма да настъпи. От доказателствата следва, че той не е предвиждал резултата, но като работодател, организиращ строителна дейност с използване на временно електрозахранване, е бил длъжен и е могъл да го предвиди. При спазване на минимално изискуемата грижа той е могъл да осъзнае, че липсата на квалифициран технически контрол и допускането на непроверено преносимо оборудване могат да доведат до поражение от електрически ток. Поради това деянието е извършено при непредпазливост във формата на небрежност, като немарливото изпълнение се изразява в съзнателното неизпълнение или фактическото пренебрегване на известни и изпълними нормативни задължения, а непредпазливостта е относима към настъпилия смъртен резултат.

Въз основа на изложеното съдът приема, че подсъдимият А. Х. е бил годен субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК като управител на дружеството работодател и лице, нормативно задължено да организира и контролира безопасното извършване на строително-монтажната дейност. Неговите нарушения, които съдът по-горе подробно анализара, се намират в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на Р. В., защото ако Х. беше изпълнил адресираните към него организационни и контролни задължения, опасното изменение на кабела би било открито, лампата – изведена от употреба, а резултатът не би настъпил по установения механизъм. Доказани, но непряко несвързани със смъртта на пострадалия са нарушенията, свързани с липсата на писмен трудов договор, пропуските при инструктажите, квалификационната група и личните предпазни средства са част от общата недостатъчна организация, но с оглед скритото техническо естество на опасността не са могат да се приемат като самостоятелна и необходима причина за съставомерния резултат. Не е доказано с необходимата сигурност и конкретно нарушение на чл. 423, ал. 1 от Правилника, доколкото не е установено кой и при какви обстоятелства е извършил присъединяването или разединяването на лампата към временната електрическа уредба.Поради това наказателната отговорност на Х. не се основава на механичното събиране на всички нарушения, посочени в обвинението, а само на онези негови собствени организационни и контролни пропуски, които са позволили опасното електрическо оборудване да бъде използвано и са станали действаща причина за смъртния резултат.

В заключение, с поведението си подсъдимият А. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК – поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, по непредпазливост е причинил смъртта на Р. В..

След приключване на съдебното следствие защитата на подсъдимия А. Х. разви възражения както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието и приложението на материалния закон. Съдът обсъди всички изложени доводи поотделно и в тяхната взаимна връзка, като намира, че част от тях са основателни единствено по отношение на обхвата на нормативните задължения, които могат да бъдат вменени лично на подсъдимия, но не и относно крайния извод за осъществяването на престъпния състав по чл.123, ал.1 НК.

Основната теза на защитата на Х. е, че по делото не е установена по несъмнен начин причината за смъртта на Р. В.. Поддържа се, че съдебномедицинската експертиза не е констатирала характерните електрометки, липсват специфичните морфологични изменения, а вещото лице не е могло категорично да посочи електротравмата като причина за смъртта. От това защитата извежда извод, че обвинението се основава единствено на предположения. Настоящият съдебен състав не споделя това становище. На първо място, защитата анализира съдебномедицинската

експертиза откъснато от останалия доказателствен материал. Подобен подход противоречи на принципите по чл.13 и чл.107 НПК, съгласно които съдът оценява доказателствата не изолирано, а в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност. Действително вещото лице е посочило, че при аутопсията не са установени типични електрометки и че морфологичните изменения не са специфични единствено за поражение от електрически ток. Това обаче не означава, че електротравмата е изключена. Напротив, вещото лице последователно разясни както в писменото заключение, така и при разпита си в съдебно заседание, че липсата на електрометки не е необичайна и не изключва преминаването на електрически ток през човешкото тяло. Това зависи от множество фактори – площта на контакта, влажността на средата, характеристиките на електрическия ток, времетраенето на контакта и особеностите на кожната повърхност. Следователно съдебномедицинската експертиза не установява липса на електротравма, а единствено сочи, че само въз основа на аутопсионните находки не може самостоятелно да бъде поставена такава диагноза. Именно поради това съдът не изгради изводите си единствено върху медицинските находки. Причината за смъртта се установява чрез съвкупната оценка на всички доказателства по делото. От една страна, техническата експертиза категорично установява, че вследствие неправилното удължаване на фабричния трижилен кабел с двужилен проводник е била прекъсната защитната проводимост и при възникналата повреда металният корпус на лампата е попаднал под напрежение. От друга страна, свидетелите М. и М. последователно описват внезапното рухване на пострадалия именно при работа с процесната лампа, без предходни оплаквания или данни за здравословен проблем. Към това следва да се прибави и липсата на установено друго заболяване или друго външно въздействие, което би могло да обясни настъпването на смъртта точно в този момент. Съвкупната оценка на всички тези доказателства позволява да се направи изводът, че смъртта на В. е настъпила вследствие поражение от електрически ток, поради това съдът намира възражението за неоснователно.

Защитата на подс.Х. поддържа, че не е установено кой е извършил неправилното удължаване на кабела, кога е било направено това и чия собственост е процесната лампа и използваният удължител. Това възражение е фактически вярно. По делото действително не е установено кое конкретно лице е извършило неправилната кабелна връзка. От това обаче не следва изводът, че наказателната отговорност на Х. е изключена. Предмет на обвинението срещу Х. не е извършването на кабелната снадка. На него не се вменява активно действие по изменението на лампата. Неговите нарушения имат организационен характер. Като работодател той е бил длъжен да изгради система за безопасност, която да не допуска използването на оборудване, опасно за здравето и живота на работниците, независимо кой го е изменил. Ако тази система беше функционирала съобразно нормативните изисквания, лампата би следвало да бъде проверена, неизправността би следвало да бъде установена, а оборудването — изведено от експлоатация. Следователно неизвестността относно автора на техническата неизправност не прекъсва причинната връзка между организационните пропуски на работодателя и настъпилия резултат.

Защитата на подс.Х. счита, че след като на строителния обект е бил назначен ••, който е пряко отговорен за спазване на нормативните изисквания за безопасност на труда, работодателят не може да носи наказателна отговорност за настъпилия резултат. Съдът не споделя това разбиране. Действително работодателят има право да възлага изпълнението на отделни функции по безопасността на други компетентни лица. Това обаче не означава, че отпада неговото основно задължение да организира безопасното осъществяване на строителната дейност. Чл.14, ал.2 ЗЗБУТ изрично предвижда, че работодателят носи отговорност независимо от възлагането на отделни функции на други лица. Тази разпоредба не създава солидарна наказателна отговорност, а изключва възможността работодателят да се освободи от собствените си нормативни задължения чрез позоваване на извършено делегиране на тези свои задължения на трети лица. В конкретния случай съдът приема, че именно работодателят Х. е следвало да организира: определянето на компетентно лице по електрообзавеждането, системата за проверки, периодичния контрол върху използваното оборудване и воденето на необходимата документация за това, осигуряването на технически изправни лампи и удължители. Нито едно от тези задължения не е отпаднало поради присъствието на ••, следователно това възражение следва да се приеме за е неоснователно.

Защитата на подс.Х. правилно сочи, че липсата на писмен трудов договор представлява административно нарушение и сама по себе си не може да обоснове наказателна отговорност по чл.123 НК. Настоящият съдебен състав напълно споделя това разбиране. Поради това и по-горе съдът прие, че нарушенията на чл.1 и чл.62 КТ не се намират в причинна връзка със смъртта. Отговорността на Х. е ангажирана единствено за нарушенията, които са позволили използването на опасното електрическо оборудване.

Защитата на Х. поддържа, че не е доказано кой е предоставил процесната лампа и че е възможно тя да е била донесена от самия пострадал. По делото липсват доказателства в тази насока. Не е установено лампата да е била собственост на Р. В.. Не е установено и той сам да е извършил каквото и да е изменение по нея. Обратно, доказателствата установяват, че лампите са били използвани като част от работа на строителния обект. Дори да се приеме, че не е изяснен точният път, по който конкретната лампа е достигнала до работната площадка, това не променя извода, че работодателят е бил длъжен да организира система, която да изключва използването на опасно оборудване на обекта. Следователно и това възражение е неоснователно.

Защитата на Х. обръща внимание на значителната продължителност на наказателното производство. Съдът действително констатира, че разследването е продължило извън разумните срокове. Това обстоятелство обаче не влияе върху доказаността на обвинението. Продължителността на производството е обстоятелство, което следва да бъде отчетено единствено при индивидуализацията на наказанието като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не представлява основание за оправдаване на подсъдимия.

След обсъждане на всички възражения съдът приема, че защитата на Х. правилно е акцентирала върху необходимостта да бъдат разграничени административните нарушения от тези, които имат съставомерно значение по чл.123 НК, както и върху недопустимостта работодателят да бъде държан наказателно отговорен за всяко установено нарушение на трудовото законодателство. Съдът не възприе изцяло обвинителната теза и изключи от предмета на наказателната отговорност нарушенията, които не се намират в причинна връзка със смъртта или не са лично адресирани към подсъдимия Х..

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯТА

След като призна подсъдимите А. Х. и К. С. за виновни в извършването на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, за което им е повдигнато обвинение, съдът пристъпи към индивидуализиране на наказанията им при условията на чл. 54 НК. Съгласно чл.123, ал.1 от НК който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази степента на обществена опасност на извършеното деяние, степента на обществена опасност на всеки от подсъдимите, характера и значението на допуснатите нарушения, конкретния принос на всеки от тях за настъпилия престъпен резултат, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК. Съдът съобрази, че престъплението е извършено по непредпазливост при упражняване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Смъртта на Р. В. представлява изключително тежък общественоопасен резултат, но същевременно тя е елемент от престъпния състав по чл. 123, ал. 1 НК и не може сама по себе си да бъде използвана повторно като самостоятелно отегчаващо отговорността обстоятелство. Поради това съдът изследва не толкова тежестта на настъпилия резултат, колкото характера на нарушенията, довели до неговото настъпване, и конкретния принос на всеки подсъдим.

При определяне на наказанието на подсъдимия подс.Х. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, трайната му трудова ангажираност, липсата на други противоправни прояви, както и изключително продължителния период, изминал от извършване на деянието до приключване на наказателното производство. Настоящото производство се развива повече от шест години след инцидента, като тази продължителност не се дължи на поведението на подсъдимия и макар това обстоятелство да не засяга въпроса за виновността му, то следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието съобразно трайната практика на ВКС и ЕСПЧ. Като отегчаващи

отговорността на Х. обстоятелства съдът отчете значителния брой нарушения на правилата за безопасност, допуснати при организацията на строителната дейност, липсата на ефективна система за контрол върху използваното електрооборудване и обстоятелството, че нарушенията не се изчерпват с единичен организационен пропуск, а засягат цялостното обезпечаване на безопасността на труда на строителния обект. Съдът отчита, че приносът на Х. към настъпването на престъпния резултат е свързан преди всичко с неизпълнението на работодателските му задължения по организацията и контрола на безопасните условия на труд. В същото време по делото не се установява той лично да е участвал в изграждането на опасното електрическо съоръжение, да е извършил неправилното свързване на кабелите или непосредствено да е възложил използването на процесната лампа. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът приема, че смекчаващите отговорността обстоятелства имат съществен превес. Съдът счита, че този превес не е такъв, че да обуслови приложението на чл. 55 НК, той обосновава определянето на наказание в минималния предвиден от закона размер.

При определяне на наказанието на подсъдимия С. съдът съобрази същите смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трайната трудова ангажираност, семейното му положение на самотен родител на едно малолетно дете, и продължителността на наказателното производство. Освен това съдът отчита, че С. е заемал подчинено положение спрямо работодателя и е осъществявал дейността си в рамките на вече създадена организационна среда. По делото се установи, че работодателят не е осигурил в необходимата степен нормативно изискуемата организация по безопасност, което е ограничило възможностите на •• да изпълнява ефективно своите функции. Това обстоятелство не изключва наказателната отговорност на С., но има значение при определяне на нейния обем. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете непосредственото участие на подсъдимия в организацията на работата в деня на инцидента и обстоятелството, че е разполагал с реална възможност да преустанови използването на процесното оборудване, но не е сторил това. Съдът съобразява, че конкретният принос на С. за настъпването на резултата е различен по характер от този на Х., но не е с по-висока степен на обществена опасност. Нарушенията на двамата подсъдими се различават по своето съдържание, но съдът намира, че общата оценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства води до еднакъв краен резултат при индивидуализацията на техните наказание, поради това съдът не намира основание за съществено разграничаване в наказателноправното им третиране. Х. носи по-голяма организационна отговорност като работодател, но не е участвал непосредствено в работния процес в деня на инцидента. От своя страна С. е допуснал съществени непосредствени пропуски при осъществяване на техническото ръководство. При съпоставянето на тези различни по характер нарушения съдът приема, че те се уравновесяват по своята тежест и обуславят определянето на еднакъв размер на наказанието за всеки от подсъдимите. След цялостната преценка на всички изложени по-горе обстоятелства съдът приема, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК както по отношение на подсъдимия А. Х., така и по отношение на подсъдимия К. С. следва да бъде определено наказание една година лишаване от свобода, което съответства на минималния размер, предвиден в санкционната част на чл. 123, ал. 1 НК.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК. Действително по делото са установени множество смекчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдимя, но те не могат да бъдат определени като многобройни или изключителни такива по смисъла на закона. От друга страна, допуснатите нарушения на правилата за безопасност и настъпилият общественоопасен резултат не позволяват определянето на наказание под предвидения от закона минимум. Ето защо наказанията и на двамата подсъдими следва да бъдат определени при условията на чл. 54 НК.

Съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за отлагане изпълнението на така определените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 НК. И двамата подсъдими са неосъждани към момента на извършване на деянието и към постановяване на присъдата. Престъплението е извършено по непредпазливост. Данните за личността им сочат, че не притежават трайно изградени престъпни навици и не представляват лица с висока степен на обществена опасност. След инцидента не са извършили други престъпления, а изминалият значителен период от време не сочи необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието за постигане целите на специалната превенция. Съдът приема, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване, поради което изпълнението на определените наказания следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, който е достатъчен както за въздействие върху подсъдимите, така и за предупреждение към останалите членове на обществото относно необходимостта от стриктно спазване на правилата за безопасност при упражняване на дейности с повишена опасност.

ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

В хода на съдебното производство на основание чл. 84 НПК бяха приети за съвместно разглеждане предявения от В. Р. В. с ЕГН: ••••••••••, действаща чрез своята майка и законен представител В. Г. А., против подсъдимите А. Г. Х. и К. Е. С., граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, с цена на иска 160 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, който да бъде изплатен солидарно от двамата подсъдими, ипредявения от В. Г. А. с ЕГН: ••, против подсъдимите А. Г. Х. и К. Е. С., граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, с цена на иска 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, който да бъде изплатен солидарно от двамата подсъдими.

Предявените искове са от лица, претърпели неимуществени вреди от престъплението, и произтичат непосредствено от деянието, предмет на настоящото наказателно производство. С признаването на подсъдимите за виновни са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД – противоправно и виновно поведение, вреди и причинна връзка между поведението на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат. Всеки от подсъдимите чрез собствените си нарушения е допринесъл за настъпването на един и същ неделим резултат – смъртта на Р. В., поради което на основание чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно за причинените неимуществени вреди.

По делото не съществува спор, че смъртта на Р. В. е причинила на неговите най-близки хора тежки и продължителни морални страдания. От събраните гласни доказателства/св.В. А. и св.З. А./ се установява, че към момента на настъпване на инцидента починалият и неговата В. Г. А. са живели съвместно около четири години, през който период са създали семейство и им се е родило общо дете. Независимо че продължителността на семейния им живот не е била значителна, събраните доказателства установяват отношения, основани на взаимна привързаност, общо домакинство и общи грижи за тяхното малолетно дете В.. Смъртта на Р. В. внезапно е прекъснала естественото развитие на тези семейни отношения и е лишила В. Г. А. от човека, с когото е създала семейство и който е издържал семейството. Същевременно съдът отчита, че гражданската ищца В. Г. А. е сравнително млада жена, като към момента на настъпване на инцидента съвместният им живот е бил в началния етап на своето развитие. Това обстоятелство не омаловажава преживените страдания, но представлява един от релевантните критерии при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД наред с всички останали конкретни факти по делото. По отношение на В. Р. В. вредите са с още по-тежък и продължителен характер. Към момента на смъртта на своя баща тя не е била навършила две години. Смъртта на пострадалия Р. В. практически я е лишила от възможността да изгради трайна емоционална връзка със своя баща, да получава неговите непосредствени грижи, възпитание, морална подкрепа и участие в нейното израстване. Последиците от тази загуба не се ограничават до първоначално преживената скръб, а ще съпътстват детето през целия му живот, при всяка значима житейска ситуация, в която естествено би следвало да разчита на родителската подкрепа. Несъмнено претърпените от двете граждански ищци неимуществени вреди са значителни както по своя интензитет, така и по своята продължителност.

При определяне размера на обезщетението на всяко от тях съдът приложи критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като съобрази всички относими към конкретния случай обстоятелства – характера на увреждането, начина на настъпването му, степента и продължителността на претърпените болки и страдания, възрастта на починалия и на гражданските ищци, характера на отношенията между тях, внезапността и необратимостта на настъпилата загуба, обществено-икономическите условия към момента на постановяване на присъдата, както и трайно установената практика на Върховния касационен съд по аналогични случаи. Наред с тези обстоятелства съдът отчете и още един факт с особено значение за настоящото производство. От представените по делото доказателства се установява, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 200 КТ, работодателят „••“ * вече е осъден да заплати на В. Р. В. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, а на В. Г. А. – 50 000 лева, като въз основа на това решение са издадени изпълнителни листове. Действително по настоящото дело не се установява дали присъдените суми вече са изплатени. Това обстоятелство обаче не е определящо за настоящата преценка. Макар отговорността по чл. 200 КТ и деликтната отговорност на преките причинители да почиват на различни юридически основания, и двете имат една и съща обезщетителна цел – репариране на едни и същи неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Р. В.. Ето защо съдът не може да определя размера на обезщетението така, сякаш вече постановеното и влязло в сила осъждане срещу работодателя не съществува. В противен случай би се стигнало до присъждане на множество самостоятелни изпълнителни титули за едни и същи вреди, което не съответства на обезщетителната функция на гражданската отговорност и на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Настоящият съдебен състав съобрази и принципа, че гражданската отговорност има обезщетителен, а не санкционен характер. Нейната цел е да осигури пълна репарация на действително претърпените вреди, но не и да доведе до неоснователно обогатяване на увреденото лице. Поради това в съдебната практика последователно се приема, че едни и същи неимуществени вреди не могат да бъдат обезщетявани многократно въз основа на различни правни основания. Макар имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ и деликтната отговорност на преките причинители по чл. 45 ЗЗД да произтичат от различни юридически факти, те са насочени към репариране на един и същ вредоносен резултат. Ето защо наличието на влязло в сила съдебно решение, с което на гражданските ищци вече е признато право на обезщетение за част от претърпените неимуществени вреди, представлява обстоятелство, което съдът е длъжен да отчете при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Присъдените по гражданското дело обезщетения представляват един от релевантните фактори при тази преценка наред с характера на увреждането, личните отношения между починалия и гражданските ищци, възрастта им, интензитета и продължителността на претърпените страдания и всички останали обстоятелства, които законът изисква да бъдат отчетени.

След извършване на комплексна преценка съдът намира, че справедливо обезщетение, което следва да бъде присъдено в настоящото наказателно производство на основание личната деликтна отговорност на двамата подсъдими, възлиза на 20 000 евро за В. Р. В. и 10 000 евро за В. Г. А.. Тези размери, разгледани съвместно с вече присъдените по реда на чл. 200 КТ обезщетения от гражданския съд, осигуряват справедлива и пълна репарация на претърпените неимуществени вреди, без да се допуска тяхното свръхобезщетяване.

Поради изложените съображения гражданският иск, предявен от В. Р. В., следва да бъде уважен до размер на 20 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендираните 160 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Гражданският иск, предявен от В. Г. А., следва да бъде уважен до размер на 10 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендираните 100 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят така определените обезщетения солидарно, тъй като чрез съвместния си причинен принос са осъществили един деликт, довел до настъпването на общия вредоносен резултат.

РАЗНОСКИ:

След като призна подсъдимите А. Х. и К. С. за виновни в извършването на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, за което им е повдигнато обвинение, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК пристъпи към индивидуализиране на отговорността им за направените в производството разноски, както следва:

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия С., да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 11 (единадесет) евро, половина от направените от ОД на МВР – Бургас в досъдебното производство разноски от 42,93 лв., сумата от 326,33 евро (триста двадесет и шест евро, и тридесет и три евроцента), представляваща половина от направените от Окръжна прокуратура – Бургас в досъдебното производство разноски от 1 276, 50 лева

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Х., да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 11 (единадесет) евро, половина от направените от ОД на МВР – Бургас в досъдебното производство разноски от 42,93 лв., сумата от 326,33 евро (триста двадесет и шест евро, и тридесет и три евроцента), представляваща половина от направените от Окръжна прокуратура – Бургас в досъдебното производство разноски от 1 276, 50 лева

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия С., да заплати по сметка на Окръжен Съд – Бургас сумата от 269,70 (двеста и шестдесет и девет евро, и седемдесет евроцента) евро, представляваща половина от направените от съда по делото разноски, както и сумата от 600 (шестотин) евро, представляваща половината от държавната такса върху уважените части на гражданските искове.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Х., да заплати по сметка на Окръжен Съд – Бургас сумата от 269,70 (двеста и шестдесет и девет евро, и седемдесет евроцента) евро, представляваща половина от направените от съда по делото разноски, както и сумата от 600 (шестотин) евро, представляваща половината от държавната такса върху уважените части на гражданските искове.

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът по отношение на веществените доказателства постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА № 1 - Един брой лява обувка с бели връзки, с надпис на езика „Ехеnа“, запечатана в прозрачен полиетиленов плик, залепен със стикер за оглед на ВД, № 2 - Един брой дясна обувка с бели връзки, с надпис на езика „Ехеnа“, запечатана в прозрачен полиетиленов плик, залепен със стикер за оглед на ВД, и № 3 - Един брой церен на цвят мобилен телефон с надпис „Sony“ и един брой кожен портфейл, запечатани заедно в прозрачен полиетиленов плик, залепен със стикер за оглед на МГI, да се върнат на В. Г. А. -законен представител на В. Р. В. с ЕГН: ••••••••••, а ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: № 4 - Един брой бял кабел, опакован в лилав полиетиленов плик, залепен със стикер за оглед на ВД, и № 5 - Черна лампа с един брой черен кабел, опаковани заедно в черен полиетиленов плик, залепен със стикер за оглед на ВД, да останат по делото и да се унищожат като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

За изготвянето на мотивите да се уведомят страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:..................

/Г.И./