Решение № 12 от 19.3.2026 г. на Районен съд - Кнежа по дело № 20/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление /НП/ № 496 от 23.12.2024 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – гр. Ловеч, на основание чл. 96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН на Г. Н. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. П., общ. И., ул. „•••” № •••, ловец в ЛРД – П., е наложено административно наказание Глоба по чл. 84, ал.1, пр. 3 от ЗЛОД в размер на 200 лв. и е лишен от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД, за нарушение по чл. 84, ал.1, пр.3 от ЗЛОД, във вр. с чл. 43, ал.3, пр.1, т.1, от с. закон. Със същото са отнети в полза на държавата 1 бр. ловна пушка „ИЖ 27“ – надцевка, с фабр.№ 022713835, кал. 12 и 2 бр. ловни патрони – бренекета 12 кал., на осн. чл. 20 от ЗАНН и чл. 95, ал.1 от ЗЛОД. Недоволен от така наложеното му административно наказание е останал жалбоподателят Г. Я., който е депозирал жалба пред съда, с която моли за отмяна на така издаденото НП, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Алтернативно, моли съда да приеме, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с адв. В. В. от АК-Плевен, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа жалбата, позовава се на писмени и гласни доказателства. В хода по същество излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда да го отмени с доводи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Претендира разноски по делото. Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. се представлява от юрк. С. Т., с пълномощно по делото. Процесуалният представител взема становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди атакуваното НП със съображения за безспорна установеност и несъмнена доказаност на фактическия състав на нарушението, авторството и вината. Претендира разноски за юрсконсултско възнаграждение. Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимиран субект, чрез административнонаказващия орган /АНО/, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. На 26.10.2024 год. около 09:00 часа служители при РДГ Ловеч – свидетелите Ц. Д. П. и П. П. К., изпълнявали служебните си задължения по график и извършвали проверки по закона за лова и опазване на дивеча. В землището на с. Глава, общ. Червен бряг, в близост до границата със с. П. проверили група лица от ловната дружина в с. Глава. Същите извършвали групов лов на дива свиня, съгласно разрешително за групов лов. На мястото обаче не били всички вписани в разрешителното ловци. От там горските инспектори продължили със служебния си автомобил към с. П.. Движили се по каменист път, еко пътека, в землището на с. П., когато забелязали паркиран на пътя л.а. Лада Нива и до него ловец. Последният бил със сглобена ловна пушка през рамо. Горските инспектори спрели до ловеца, представили се и му поискали разрешително за лов, членска карта и ловен билет. Същият представил съответни документи, вкл. талон по разрешително за групов лов в землището на с. Глава, от които контролните органи констатирали, че това е жалб. Г. Н. Я.. С помощта на GPS свидетелите Ц. П. и П. К. направили справка за координатите на мястото, където установили жалбоподателя и му обяснили, че в момента се намира в землището на с. П., а там, където имал право да ловува – землището на с. Глава, е на около 2 км по въздух от мястото на проверката. После горските инспектори извършили проверка на ловната пушка и установили, че тя била заредена с 2 бр. боеприпаси, бренекета в двете цеви. Междувременно при тях пристигнал и св. Х. В. Х. – служител в ДГС – Плевен, заедно с председателя на ловната дружинка в с. П.. На място св. Ц. Д. П., на длъжност гл. специалист горски инспектор в РДГ Ловеч, в присъствието на свидетелите П. П. К. – инспектор в същата дирекция и Х. В. Х. – горски стражар при ТП ДГС Плевен, съставил на жалб. Г. Н. Я. Акт за установяване на административно нарушение с бл.№ 001582 за това, че на 26.10.2024 год. около 09:25 часа, общ. И., в землище на с. П. на каменист път с координати 43º25'06"N и 24º14'41"E, като ловец в ЛРД с. П., притежаващ билет за лов № 369156 и членска карта № 1430, заверени за 2024 год. и талон № 8 от разрешително за групов лов на дива свиня серия СЗ № 083654 за ловно стопански район с. Глава, ловище „Гамиците“, ловува по смисъла на чл. 43, ал.3, предложение 1, т.1 от ЗЛОД, осъществено чрез престой в землището на с. П. с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Ловна пушка „ИЖ 27“ – надцевка, калибър 12 с фабр.№ 022713835. Ловната пушка е заредена с 2 бр. ловни патрони – бренекета 12 калибър. Нарушението било квалифицирано по чл. 84, ал.1, предложение 3 от Закона за лова и опазването на дивеча във връзка с чл. 57, ал.1 от ЗЛОД, във вр. с чл. 43, ал.3, предл. 1, т.1 от с. закон. Като доказателства със съставения акт били иззети: 1. Билет за лов № 369156; 2. Членска карта № 1430; 3. Талон № 8 по разрешително № 083654; 4. 2 бр. ловни патрони бренекета 12 калибър; 5. Ловна пушка марка ИЖ 27 – надцевка, с фабр.№ 022713835, калибър 12. Нарушителят е подписал акта, като в същия писмено отразил следното: „На мястото дойдох, за да хвана кучетата си, които следих с тракер“. Получил е екземпляр от акта. Жалбоподателят се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, но възражението му било оставено без последствия. Въз основа на така съставения АУАН от директора на РДГ – Ловеч било издадено атакуваното НП, с което на Г. Н. Я. е наложена Глоба в размер на 200 лв. и е лишен от право да ловува за срок от 3 години, като наказващият орган е приел за установено, че на дата 26.10.2024 год. в землището на с. П., общ. И., на каменист път на място с географски координати 43 градуса, 25 минути и 6 секунди – северна ширина и 24 градуса, 14 минути и 41 секунди – източна дължина, като ловец в ЛРД – с. П., притежаващ Билет за лов № 369156 и Членска карта № 1430, заверени за 2024 год. и Талон № 8 от разрешително за групов лов на дива свиня Серия СЗ № 083654 за ловностопански район с. Глава, ловище „Гамиците“, ловува по смисъла на чл. 43, ал.3, предложение 1, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, осъществено чрез престой с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – Ловна пушка „ИЖ 27“ – надцевка, калибър 12 с фабр.№ 022713835. Ловната пушка е заредена с 2 бр. ловни патрони – бренекета 12 калибър, с което виновно е нарушил чл. 84, ал.1, пр.3 от ЗЛОД, във вр. с чл. 43, ал.3, пр.1, т.1 от с. закон, във вр. с чл. 57, ал.1 ЗЛОД. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на РГД Ловеч, който е бил оправомощен да издава НП със Заповед № РД-49-171/ 23.05.2024 год. на министъра на земеделието и храните, въз основа на АУАН съставен от компетентно (териториално и материално) лице – главен специалист горски инспектор, като нормативната компетентност на наказващия орган и актосъставителя произтича от чл. 96, ал. 1 ЗЛОД . Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Ц. Д. П., П. П. К., Х. В. Х., Митко Генчов Стоянов и Крум Г.ов Иванов и обясненията на жалбоподателя Г. Н. Я., дадени в съдебното заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. При извършената служебна проверка на обжалваното НП, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са довели до опорочаване на същото и до ограничаване правото на защита на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН , а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите по своето съдържание отговарят на предписания от законодателя съдържателен минимум относно задължително включени реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно, достъпно и точно, с нужната фактическа и юридическа прецизност, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. По отношение на приложимия материален закон съдът намира следното: Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 84, ал.1, предл. 3 от ЗЛОД . В диспозитива на изпълнителното деяние е очертано съставомерно поведение на лице, което ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Според дефиницията, дадена с чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. От данните по делото е видно, че жалбоподателят се е намирал извън населено място (землището на с. П.) с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. По делото са ангажирани доказателства, че същият е притежавал писмено разрешително за лов в землището на същото село – ловище Ливадето ІІ, но не и за района, в който е бил установен, а именно ловище 1 – „Тульово Гамки“, от служителите на РДГ Ловеч. Доказателствена обезпеченост на тази теза съдът формира чрез анализа на фактическите данни, извеждащи се от показанията на свидетелите Ц. П., П. К., Х. Х., обясненията на жалбоподателя Г. Я. и писмените доказателства по делото, представляващи своеобразен коректив на твърденията от жалбоподателя и послужили за всеобхватна проверка на истинността на фактическите установявания в АУАН. Съдът подложи на преценка показанията на очевидците на нарушението Ц. П. и П. К., с оглед характера на пресъздадената чрез тях информация, която е основана на непосредствени визуални възприятия относно местонахождението на жалбоподателя на процесната дата и особеностите относими към начина на държане на притежаваното от него оръжие марка ИЖ-27, калибър 12. Предвид произхода на тази информация от длъжностни лица, формиращи възприятия в обхвата на длъжностната си функция, както и с оглед връзката на възпроизведената фактология със събитието на нарушението, предвид пълнотата и точността й, съдът прие, че показанията на свидетелите са достоверен източник на информация относно правнозначимите факти. Следва да се отбележи още, че мястото на което е установен жалбоподателя несъмнено е извън територията на землището на с. Глава, местността „Гамиците“, за която същият е разполагал с Талон 8 по разрешително за групов лов сер. СЗ № 083654. Същото не попада и в ловище Ливадето – ІІ в землището на с. П., в обсега на което единствено поражда правно действие издаденото му Разрешително за индивидуален лов сер. СЗ № 227448 за времето от 08.10. до 27.10.2024 год., макар и в него да не е отбелязана процесната дата – 26.10.2024 год. От представената и приета по делото карта на ТП „ДГС Плевен“ – ЛРС – Червен бряг – ПЛР „Конаре; ПЛР „Глава“, ПЛР „П.“ безспорно се установява, че мястото на което Г. Я. се е намирал с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, а именно на каменист път, еко пътека, в землището на с. П., се намира на територията на 1 ловище „Тульово гамки“, което не попада в границите на ловище „Гамиците“ в землището на с. Глава, за което в момента на проверката жалбоподателят е имал разрешение за групов лов. Като притежател на валиден ловен билет и член на сдружение на ловците и риболовците – Д. Дъбник, ловна дружина с. П., жалбоподателят е бил длъжен да познава териториите, в които има право да ловува, вкл. на процесната дата, на която е следвало да се осъществява груповия лов на дива свиня в землището на с. Глава. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че безспорно е доказано, че по време на извършената проверка санкционираното лице се е намирало с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие на каменист път, еко пътека, в землището на с. П., 1 ловище „Тульово гамки“, което несъмнено е извън пределите на разрешеното място за лов съгласно обхвата на издаденото разрешително за групов лов, а именно землището на с. Глава. В случая, като притежател на валиден ловен билет и член на ловна дружинка жалбоподателят е бил длъжен да познава територията, в която единствено има право да ловува. Тук е мястото да се уточни, че няма законова пречка лицата да преминават от едни в друг район или да спрат в ловище, различно от това за което имат разрешение за лов, но това следва да бъде извършвано с оръжие, което е сглобено и в калъф, а в разглеждания случай това не е било така. В случая, доколкото се касае за място извън урбанизираната територия – посочване на землището в границите на ловностопанския район, в съчетание с тясна индивидуализация на GPS координати, изпълва фактическата рамка за прецизно определяне на мястото на нарушението и удовлетворява критерия за достатъчност на административнонаказателното обвинение. Според разпоредбата на чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД , ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗЛОД правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. Същевременно съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЛОД , който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Предвид така изложените мотиви, настоящият състав счита, че нарушението е безспорно установено от обективна и субективна страна, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. Я. за извършеното нарушение. Относно съблюдаването на правилата за законосъобразно индивидуализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя: Санкционната част на разпоредбата на чл. 84, ал.1, пр.3 ЗЛОД предвижда наказание глоба в размер от 50 лв. до 400 лв. за деец, който ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. В обсега на правомощията по контрол върху индивидуализацията на наказанието, при съобразяване размера на наказанието в санкционната част на приложимата административнонаказателна разпоредба на чл. 84, ал.1, пр.3 ЗЛОД и с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО е изложил мотиви по отношение на наложеното административно наказание глоба за нарушението по чл. 84, ал.1, пр.3 ЗЛОД вр. чл. 43, ал.3, пр.1, т.1 от с. закон. Наказанието „глоба“ в случая е индивидуализирано от наказващия орган в минималния посочен в закона размер, но е определен размер от 200 лв. Съгласно нормата на чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, в т.ч. че се касае за първо нарушение на жалбоподателя, намира, че наказанието „глоба“ следва да се редуцира до минимума от 50 лева (25,56 евро), което би било ориентирано с по-висока степен на ефективност към постижимостта на корективната цел на чл. 12 ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съгласно чл. 94, ал.1 от ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл. 84, ал.1 и ал.2, чл. 85 и чл. 86, ал.1 от същия закон се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Санкционният механизъм в чл. 94, ал.1 ЗЛОД чрез изчерпателно изброяване препраща към състава на чл. 84, ал.1 ЗЛОД във всички визирани нормативни хипотези, което обуславя виждане, че единствена предпоставка за кумулативно налагане на описаното наказание е извършено нарушение, в случая на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД. Други изисквания законът няма, като продължителността на това кумулативно административно наказание е в строго фиксиран срок, който не подлежи на корекция. Същите изводи следва да се направят и относно приложението на чл. 95, ал.1 от ЗЛОД, който регламентира отнемането в полза на държавата на оръжието и другите средства за ловуване. Разпоредбата, както и тази на чл. 94, по силата на препращаща нормативна регулация, въздига в необходима предпоставка, за да се отнеме в полза на държавата оръжието и другите средства за ловуване, единствено извършването на нарушение на чл. 84, чл. 85 и чл. 86 ЗЛОД. Визираната предпоставка е налице, затова и постановеното с НП отнемане на ловното оръжие е извършено законосъобразно. В този смисъл настоящият съдебен състав прие, че наказателното постановление следва да бъде изменено с намаляване размера на наложената глоба от 200 на 50 лева (25.56 евро). В останалата си част относно наказанието по чл. 94, ал. 1 ЗЛОД и отнемането на ловното оръжие – ловна пушка „ИЖ-27“ – надцевка, с фабр.№ 022713835, калибър 12 и 2 бр. ловни патрони – бренекета 12 кал., на осн. чл. 95, ал.1 ЗЛОД, законът е приложен правилно от наказващия орган и НП в тази част следва да бъде потвърдено. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като деянието не може да се квалифицира като „маловажно“. В дефинитивната пояснителна норма на чл. 93, т.9 НК, приложима по арг. на чл. 84 ЗАНН, законодателят синтезирано е указал характеристиките на маловажен случай, респ. основните разграничителни направления, в които следва да се търсят съществените му отлики спрямо основната и типична обществена опасност от състава на съответното нарушение. На първо място са липсата на вредни последици или наличие на други смекчаващи обстоятелства. Но не каква да е липса на вредни последици, респ. съчетание на смекчаващи обстоятелства, а единствено имащите тежест и значение, което минимизира степента на обществена опасност, типична за състава на нарушението, правейки неоправдано използването на административносанкционните механизми. Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно някой от тях да компенсира съдържателно или да замести другия. Този текст държи сметка за дължимата преценка относно степента на обществена опасност на едно деяние, изразима като балансираност и пропорционалност между засегнатия с него или поставен в риск правно защитен интерес, от една страна и правата на самия нарушител, от друга. В случая с признаването на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението на чл. 84, ал.1, пр.3 ЗЛОД този баланс на ценности не е накърнен, поради установимо пълно съответствие между фактически извършеното от Г. Я. и базисните характеристики на състава на нарушението в чл. 84, ал.1, пр.3 ЗЛОД, консумиращи типичното и обичайно ниво на обществена опасност за това нарушение. Преценката за „маловажност“ следва да се прави по линия на фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии настоящият случай е лишен от правоизключващи или намаляващи обществената опасност на деянието и административнонаказателна отговорност фактори, правещи административната санкция необоснована репресивна мярка на естеството и правната укоримост на извършеното. Процесният случай не се отличава от останалите типични такива, тъй като поставя в опасност от увреждане обществените отношения, свързани със закрилата на биоразнообразието и съхраняването на дивеча като животински екземпляри и ресурсни разновидности, обезпечаващи биологичното равновесие в стриктно определени граници на отделни ловностопански райони, респ. нарушението накърнява разрешителния режим за ловни дейности. При този изход на спора, с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на структурата, към която принадлежи наказващия орган /Изпълнителна агенция по горите/ следва да се определи възнаграждение в размер на 130 лв. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 и чл. 64д, ал.4 от ЗАНН, съдът