Решение № 58 от 27.2.2026 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 1097/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС. От ищцата Г. И. Ч. с ЕГН ••••••••••, постоянен адрес в село ••••••••••, ул. „•••••••••“ № •••, община ••••••••, област •••••••, против ответника М. А. У. с ЕГН ••••••••••, постоянен адрес в село ••••••••••, ул. „•••••••••••“ № ••, община ••••••••, област ••••••••, е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска ответника да бъде осъден да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на ищцата върху собствения й УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел•• от квартал ••• по действащия регулационен план на село Д., община Г., област с административен център Бл., утвърден със Заповед № •••/•••• година на Кмета на Общината, с площ за урегулирания поземлен имот от 790 квадратни метра, при съседи за имота по скица: от изток - УПИ ••••• на М. А., от запад - улица, от север - УПИ ••• на наследници на А. У., и от юг - УПИ•••на И.Ш., които действия се изразяват в изграждане на незаконна стопанска постройка в югозападната част на собствения на ответника УПИ •• - ••• от квартал•• по действащия план на село Д., община Г., област с административен център Бл., на уличната регулационна линия и на страничната регулационна линия между двата съседни урегулирани поземлени имота, както и неотвеждане на водите от неговия имот в канализационната мрежа, като бъде осъден ответника да премахне описаната по - горе стопанска постройка, ведно с произтичащите от това законни последици. В изпълнение на дадените от съда указания с протоколно определение от ••••••г., с което исковата молба е оставена без движение, по делото е постъпила уточняваща молба с вх. № ••••••. (л. 86 от делото), с която процесуалния представител на ищцата индивидуализира предмета на делото и на искането на ищцата за осъждане на ответника да събори незаконно изградената в неговия имот сграда, а именно масивна сграда със застроена площ от 62 кв. метра съгласно приложената към исковата молба скица, и представляваща масивна сграда с площ от 38.52 кв. метра и барбекю с площ от 14.60 кв. метра, двата обекта с обща площ от 53.12 кв. метра, съгласно заключението на назначената и изслушана по делото СТЕ, двата обекта застроени в УПИ ••• — •••• от кв. ••• по плана на село Д., община Г., област с административен център Бл., собственост на ответника, на уличната регулационна линия и на страничната регулационна линия между имота на ответника и имота на ищцата, респ. УПИ ••• – •••• и УПИ••• – •••• в кв.••• по плана на с. Д., общ. Г., обл. Б. В исковата молба и в хода на производството ищеца излага твърдения, че е собственик на основание покупко - продажба на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел ••• от квартал ••• по действащия регулационен план на село Д., община Г., област с административен център Бл., утвърден със Заповед № •••/•••• година на Кмета на Общината, с площ за урегулирания поземлен имот от 790 квадратни метра, при съседи за имота по скица: от изток - УПИ ••••••на М. А., от запад - улица, от север - УПИ ••••на наследници на А. У., и от юг - УПИ•••на И. Ш. Сочи се, че правото на собственост върху описания имот ищцата е придобила по силата на Договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от ••••••• година, вписан във вх. peг. №••••, по партиди № •••• и •••••, като акт № •••, том * от ••••• година по описа на Службата по вписванията при Районен съд - Г.Д., както и че отделно от това е собственик на част от застроената в северозападната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, на застроената в югозападната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда и на застроената в същия имот стопанска постройка. В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е собственик на основание покупко - продажба на съседния УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел •••, имот планоснимачен № ••• от квартал ••по действащия регулационен план на село Д., община Г., област с административен център Благоевград, утвърден със Заповед № •••••••••• година на Кмета на Общината, с площ за урегулирания поземлен имот от 730 квадратни метра, при съседи за имота по документ за собственост: улица, УПИ •••• - Д.Х., УПИ ••- И.К., УПИ •••••- М. А., както и че е собственик на застроените в същия имот сгради по силата на наследствено правоприемство и дарение. Излагат се твърдения в исковата молба, че преди доста време бащата на ответника /понастоящем покойник/ започнал да изгражда висок зид на странична регулационна линия между двата им съседни имота, на което ищцата реагирала и се поинтересувала какво се строи на границата на имота й без нейно знание и съгласие, при което й било отговорено, че се строи плътна ограда на височина 2 метра, попадаща изцяло в съседния имот, на което съседите й имали право и без нейното съгласие. Сочи се, че съседите не изградили въпросната ограда, а само една стеничка от няколко метра - около 4 - 5 метра дължина и може би малко повече от 2 метра височина, след което спряли, а след известно време върху стеничката се появили прозорци, а впоследствие и покрив. Излагат се твърдения също така, че всичко това се правело в момент, в който ищцата е на работа в града и при прибирането й вечер се намирала пред свършен факт. Сочи се в исковата молба, че след известно време - преди около 3 - 4 години до въпросната сграда, отразена на приложената скица като масивна стопанска постройка, било долепено и барбекю, че се опитвала да реагира, но по някакви причини общинската администрация не обръщала внимание на нейното несъгласие със ситуацията, че теренът на двата им съседни имота има лек наклон от север към юг, а същевременно между имотите има денивелация от около 50 см., като нейния имот е по - ниско разположеният от двата. Навеждат се твърдения, че при това положение естествения отток на водите от съседния имот на ответника идвал към нейния имот, че доколкото цялото лице на урегулирания поземлен имот на ответника е застроено, събиращата се вода няма как де се оттича в канализацията на селото и че с изграждането на описаната по - горе стопанска постройка и барбекю ответникът по същество създава предпоставки за наводняване на имота й при по - силни валежи. Сочи, че това се случило това лято при проливните и продължителни дъждове през месец юни - цялата вода от двора на ответника, примесена с пръст и кал, се стекла в нейния двор и наводнила приземния етаж на двуетажната масивна жилищна сграда, застроена в югозападната част на имота й, в който е устроен и лекарския кабинет на дъщеря й. Излагат се твърдения, че въпросната стопанска постройка представлява незаконно строителство, че не е и търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Заключва, че видно от гореизложеното, ответникът с действията си извършва следното: наводнява двора и къщата й и ги замърсява с пръст и кал, което е предпоставка за унищожаване на насажденията и посевите й, а и създава пречки за нормалното ползване на лекарския кабинет на дъщеря й, което се дължи на изграждането на незаконната стопанска постройка в югозападната част на неговия имот на граничната регулационна линия между нейния и неговия имот без да бъде осигурено отвеждането на водите от неговия двор до канализацията, както и че с тези свои действия ответникът смущава и възпрепятства нормалното упражняване на правото й на собственост върху собствения й имот. Въз основа на горните твърдения, ищцата е предявила своя иск. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответника депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Излага становище за недопустимост на предявения иск, като счита, че не може да се иска премахване на постройка по реда на чл. 109 от ЗС, при положение, че Закона за собствеността е общ закон по отношение на ЗУТ, който се явява специален закон, и ако се твърди от ищцата, че се касае за незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, то следва да проведе процедура по реда и условията на същия закон, установяване на незаконния строеж, и неговото премахване. Излага съображения в тази насока. Оспорва твърденията в исковата молба, че изградената постройка, която сочи, че представлява гараж, пречи за оттичане на дъждовните води, които се събират, съответно да влизат в канализацията, като излага твърдения, че е поставил съответните водоотводни тръби. В тази връзка оспорва да пречи на ищцата да ползва имота си съобразно нейното право. Оспорва постройката на границата с имота на ищцата да е незаконна, тъй като притежавал удостоверение за търпимост издадено на основание Параграф 127 от ЗУТ. Твърди, че процесната СТОПАНСКА постройка, представлява масивна сграда - гараж, на един етаж, със застроена площ от 62 квадратни метра. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 от ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна: По предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС ищецът следва да докаже, че притежава собственост върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел •••••от квартал •• по действащия регулационен план на село Д., община Г., че ответника с изграждането на описаните постройки по същество създава предпоставки за упражняване правото на собственост в пълен обем, че имота й при по - силни валежи се наводнява, че ответника извършва действие/бездействие, които са неоснователни и пречат на ищеца като собственик да упражнява в пълен обем правото си на собственост. От Договор за продажба на недвижим имот – •••••••••••••• (л. 3 от делото) и Разрешение за строеж от •••••••• (л. 5 от делото) се установява, че ищцата е собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел ••• от квартал •• по действащия регулационен план на село Д., община Г., област с административен център БЛ., утвърден със Заповед № ••••••••• година на Кмета на Общината, с площ за урегулирания поземлен имот от 790 квадратни метра, при съседи за имота по скица: от изток - УПИ ••••••• на М. А., от запад - улица, от север - УПИ•••• на наследници на А. У., и от юг - УПИ •••на И. Ш. и на построените в него сгради. От Договор за продажба на недвижим имот – •••••••••. (л. 7 от делото) и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••, том *, рег. № ••••, дело № •••••••••••••• на нотариус Е.Л. (л. 8 от делото) се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху съседния УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел ••, имот планоснимачен № ••• от квартал•• по действащия регулационен план на село Д., община Г., област с административен център Бл., утвърден със Заповед № •••••••• година на Кмета на Общината, с площ за урегулирания поземлен имот от 730 квадратни метра, при съседи за имота по документ за собственост: улица, УПИ ••• - Д.Х., УПИ •• - И.К., УПИ ••••• - М. А., ведно с построените в него сгради на основание покупко - продажба и дарение. От заключението на вещото лице по изготвената експертиза (л. 61 – л. 66 от делото), което съдът възприема изцяло, като компетентно и обосновано се установява, че на страничната линия между двата имота на ищцата и ответника, респ. парцели /УПИ/ •••• - ••• и ••• - ••• от квартал ••• по действащия план на с. Д., ответникът по делото е изградил, върху собствения си парцел /УПИ/ •••• - ••• от квартал •• по действащия план на с. Д. едноетажен масивен кабинет за обучение на водачи на МПС, със застроена площ от 38,52 м2, с външни носещи стени от тухлена зидария, с дървен гредоред на таванската конструкция, с дървен двускатен покрив, покрит с ондулин. На 1,72. м от страничната регулационна линия между двата парцела и до кабинета цитиран по-горе е изградено барбеко /паянтов навес/ с две огредни стени, едната от които е на кабинета, със застроена площ от 14,60 м2, с дървен едноскатен покрив, покрит с ондулин. Вещото лице заключва, че изграденият обект не е нито гараж, както е отразено в представеното по делото удостоверение за търпимост, нито стопанска сграда, както е отразено в скицата, приета като доказателство по делото, нито пък навес и барбекю, както е отразено в писмо-отговор до ищцата от община Г., в което писмо се твърди, че издаденото удостоверение за търпимост е за навес и барбекю (л. 41 от делото). Процесните обекти на експертизата представляват допълващо застрояване, масивна едноетажна сграда – кабинет и паянтов навес - барбекю, които към момента на експертизата се ползват като кабинет за обучение на водачи на МПС и барбекю. Обектът „Кабинет за обучение на водачи на МПС“ е изграден на самата странична регулационна линия, а обекта „Барбекю“ отстои на 1,72 м. от страничната регулационна линия между парцели /УПИ/ ••• - ••• и •• - •••• от квартал ••• по действащия план на с. Д. Вещото лице сочи, че височината на кабинета е 3,20 м., считано от ниво улица до стрехата; 3,35 м., считано от ниво улица до стрехата и 3,20 м., считано от ниво терен на парцел /УПИ/ ••• - •••• от квартал •• по действащия план на с. Д., собственост на ищцата по делото, до стрехата, който терен е на кота - 0,45 м. спрямо нивото на парцел /УПИ/ •••• - •••• от квартал •• по действащия план на с. Д., собственост на ответника по делото; 3,35 м., считано от ниво терен на парцел /УПИ/ ••• - •••• от квартал ••• по действащия план на с.Д., собственост на ищцата по делото, до стрехата, който терен е на кота - 0,45 м. спрямо нивото на парцел /УПИ/ •••• - •••от квартал ••• по действащия план на с.Д., собственост на ответника по делото. Височината на билото на кабинета е 4,10 м., считано от ниво терен на парцел /УПИ/ ••• - ••••от квартал •• по действащия план на с.Д., собственост на ищцата по делото, който терен е на кота — 0,45 м. спрямо нивото на парцел /УПИ/••• - ••• от квартал •• по действащия план на с.Д., собственост на ответника по делото. Височината на барбекюто, мерена от нивото на парцел /УПИ/ ••• - ••• от квартал •• по действащия план на с.Д., собственост на ответника по делото, до билото е 2,70 м., а височината му, мерена от нивото на парцел /УПИ/ •• - ••• от квартал •• по действащия план на с.Д., собственост на ответника по делото, до стрехата е 2,20 м. По отношение на това дали процесния кабинет и барбекю имат характеристиките на строеж от гледна точка на разпоредбите ЗУТ - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, вещото лице е развило съображения на база нормативната уредба, като според обобщеният му отговор същите обекти на допълващото застрояване в парцел /УПИ/ •••- ••• от квартал •• по действащия план на с. Д., представляват строеж по смисъла на ЗУТ и за тях важат разпоредбите на същия закон. За процесните постройки няма съставени строителни книжа, като при изграждането им не са спазени изискванията на ЗУТ, които са приложими за конкретния случай, в частност разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която нежилищни сгради се застрояват на 3 м . от вътрешните граници и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ регламентираща, че постройките на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулиран имот, ако се покриват калканни стени или плътни огради. Установява се от заключението на вещото лице, че процесната сграда, представляваща кабинет за обучение на водачи на МПС е изградена на страничната регулационна линия между имота на ищцата и ответника, а процесното барбекю - на 1,72 м. от страничната регулационна линия между двата парцела. Като прецени събраните по делото доказателства и изготвеното експертно заключение, съдът намира предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за основателен. По допустимостта на иска: Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Съдът намира същия за процесуално допустим, предявен пред надлежния съд, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник, оспорващ претендираното право. Съображенията за това са следните: С оглед възприетото в Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК на ВС тълкуване, иск по чл. 109 от ЗС е допустим срещу собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, и в този смисъл съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без строителни книжа или в нарушение на строителните правила и норми строеж подлежи на премахване (в т. см. и практика по чл. 290 ГПК - решение № 324/21.06.2010 г. по гр. д.№ 1320/2009 г. на ВКС, второ г.о., решение №226/28.06.2010г. по гр. д. №347/2009 г. на ВКС, І г.о.). Следва да се има предвид също така, че искът по чл. 109 ал. 1 от ЗС е правен способ за защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което дори и да не накърнява пряко владението, ограничава, смущава и пречи на нормалното и пълноценно ползване на имота според неговото предназначение. Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск, поради обстоятелството, че в ЗУТ е предвидена административна процедура за премахване на незаконните строежи и която следва да бъде използвана в настоящия случай, а не съда да бъде ангажиран за разрешаване на настоящия спор. Още повече, че според приетото в ТР № 31/1984г. на ВС, ОСГК, възможността по административен ред да бъде дадено предписание за премахване на незаконен строеж от техническите контролни органи на общината не изключва възможността за защита на правото на собственост от засегнатите лица по общия гражданскоправен ред и в това производство съдът има правомощия да установи дали строежът е извършен в съответствие с нормативните изисквания и дали нарушаването им е в пряка причинна връзка с нарушаване на правото на съсобственика. Съдът намира, че иска е предявен и срещу надлежен ответник. Съгласно решение № 81 от 20.06.2022 г. по гр. д. № 4021/2021 г., Г. К., І г.о. на ВКС надлежен ответник по негаторния иск е не само извършилият неоснователното действие, но и този, който поддържа създаденото от такова действие състояние. Според решение № 340 от 25.05.1994 г. по гр. д. № 918/1993 г., IV г.о. на ВС пасивно легитимирано по негаторния иск е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в имота. Безспорно по делото се установи, че независимо, че строежът на регулационната линия на двата имота да е започнат от бащата на ответника, то към настоящия момент ответника поддържа противоправното състояние. Според решение № 348 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 903/2011г., Г. К., І г. о. на ВКС смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие като се поддържа противоправно състояние в съседен имот, в случая този на ответника, което е довело до трайно и продължително смущаващото въздействие върху веща, собственост на ищеца. Затова в случая ответника М. У. притежава надлежна процесуална легитимация по предявения иск и същия се явява допустим. По основателността на иска: По същество предявения иск следва да се приеме за основателен, поради следното. За да бъде уважен иска по чл. 109 от ЗС е необходимо наличието на предвидените две кумулативни предпоставки - ищеца да е собственик на претендираната вещ, в конкретния случай – имот, и друго лице да извършва неоснователно въздействие, което ограничава възможността от пълноценно упражняване на правото на собственост от страна на титуляра му. В тези случаи закона дава възможност на собственикът да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, с помощта на уредения в чл. 109 от ЗС негаторен иск. Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. В този смисъл общата разпоредба на чл. 50 от ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновените. Същото важи и в случаите когато неоснователни действия се извършват извън имота на претендиращия защита, но те по естеството си са такива, които реално пречат на пълноценно упражняване на правото му на собственост. Преценката, дали е налице такова непозволено препятстване пред упражняване собственическите правомощия е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на съответните действия. Основание за защита чрез иска по чл. 109 от ЗС се поражда само при състояния, от които възниква заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, които обаче пречат или ограничават тези на потърсилия правна защита. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което осъществява неоснователни ограничаващи правото на собственост въздействия, като това може да е и странично лице, ако при упражняването на своите права той създава ограничения, смущаващи или заплашващи правото на собственика. Следва да се има предвид също така, че когато се касае за строителни дейности, каквито са процесните, актуалната съдебна практика на ВКС /ТР № 4 от 06.11.2017 год. на ОСГК на ВКС и др./, приема, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже двете задължителни условия, а именно - неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Хипотезата на чл. 109 от ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че по отношение на този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца обективни пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените, като преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на закона, както вече се каза, е конкретна по всяко дело (в т. см. Решение № 53/30.04.2018г. по гр. дело № 3540/2016г. на ВКС, I г.о.). Следователно само по себе си съществуването на незаконна постройка в съседен имот не е достатъчно, за да се приеме, че предявеният по реда на чл. 109 от ЗС иск е основателен и постройката да бъде премахната. Както беше посочено по-горе съгласно възприето в ТР №4/06.11.2017г. ОСГК на ВКС тълкуване, необходимо е предявилото иска лице да посочи в исковата си молба по какъв начин тази постройка пречи на пълноценното ползване на неговия имот, тъй като именно около това негово твърдение следва да бъде съсредоточено събирането на доказателствата по делото и ответникът следва да има възможност да организира защитата си (в т. см. и Решение № 64 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 2941 / 2019 г. на ВКС. I г.о.). Между страните е безспорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че ищцата е собственик на процесния УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел••••••от квартал•••••• по действащия регулационен план на село Д., община Г., както и че съседния УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел ••••, имот планоснимачен № •••• от квартал••• по действащия регулационен план на село Д., община Г., е собственост и се стопанисва от ответника и че в него са налице процесните постройки – кабинет и барбекю. При това положение, спорния по делото въпрос на който следва да се отговори, е дали изградения в имота на ответника кабинет и барбекю, по начина по който са осъществени и на мястото, на което са реализирани, съставлява неоснователно въздействие, което ограничава, смущава и пречи на нормалното и пълноценно ползване на имота на ищцата, по смисъла на чл. 109 от ЗС изяснен по-горе. Действително в исковата молба не само е посочено, че постройките, изградени в имота на ответника на регулационната линия представляват незаконен строеж, но са изложени и твърдения в какво се изразява преченето на ищцата да ползва имота си пълноценно и в пълен обем, а именно неотвеждане/неоттичане на дъждовните води от имота на ответника в канализационната мрежа, което води до наводняване на имота на ищцата. От допълнителното заключение на вещото лице (л. 95 от делото) се установява, че ответникът по делото - М. А. У., посредством PVC тръба Ф110, минаваща под юго-западната част на кабинета за обучение на водачи на МПС, отвежда повърхностните води от собствения му парцел /УПИ/ ••• - ••• от квартал ••• по действащия регулационен план на с.Д., общ.Г., до прилежащата на парцела /УПИ/ улица, т.е. не е на лице безусловно отвеждане на повърхностните води от имота на ответника в имота на ищцата, които да представляват необходимо условие за наводняване на този имот, представляващ парцел /УПИ/ ••• - ••• от квартал •• по действащия регулационен план на с.Д., общ.Г. Заключението на вещото лице не може да бъде опровергано от останалите, събрани в хода на производството доказателства, вкл. и от показанията на разпитаната свидетелка Р.Х. В показанията си свидетелката излага, че до настоящия момент имота на майка й се е наводнявал два пъти, в рамките на една година. Липсват данни по делото преди това, а и след този инцидент, вкл. докато е трае разглеждането на настоящото производството, да е имало случаи на други наводнения. В тази връзка съдът намира, че неоттичането на водите се дължи по-скоро на денивелацията между двата имота, а не на изградените в имота незаконни постройки, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от съда. Въпреки горното обаче съдът извърши и самостоятелна преценка, а именно дали с построяването, респ. наличието на построени на регулационната линия обекти, не се нарушава правото на собственост на ищцата, доколкото съгласно приетото в ТР № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС тълкуване, понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. В решението са посочени изключения от случаите ищецът да доказва в какво се изразява преченето да упражнява пълноценно и в пълна степен правото си на собственост. Едно от тези изключения е, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Съгласно чл. 50 от ЗС, собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Текста цели да се съобразят интересите на всеки собственик. Нормативно установените строителни правила и норми в благоустройствените закони /ЗТСУ, ЗУТ/ определят съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС. Ако изискванията им не са спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху собствениците при упражняване правото на собственост. В някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава правото на собственост в съседния или близък имот, но в други, техническите и строителните правила и норми защитават друг интерес и нарушаването им няма пряко отношение към упражняване правото на собственост на ищеца (в т. см. Решение № 35 от 18.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3422/2016 г., II г. о., Решение № 123 от 4.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2018 г., I г. о.). В конкретния случай съобразно изложените твърдения в исковата молба и установеното по делото, изградените незаконни постройки в имота на ответника М. У. на регулационната линия с имота на ищцата, без спазването на изискуемото от закона отстояние попада в изключенията дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение, т.е. налице е хипотезата, при която естеството на нарушението е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Нормите за отстояние са строителни правила. Нарушаването на нормативно установените ограничения на собствеността, каквито са изискванията за отстояния на сгради, постройки и съоръжения до границите на съседните имотите, обуславя неоправдани пречки за ползването на тези имоти, поради което собственикът разполага с правно признатата възможност чрез иска по чл. 109 от ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво строежите в съседния имот пречат на спокойното упражняване на правата му - Решение № 50031 от 21.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 880/2022 г., I г. о. При наличието на такива изрични законови норми, не е в компетентността на вещо лице или на съда да преценява, че в конкретния случай, въпреки нарушението на тези норми, не се нарушавало безусловно отвеждане на повърхностните води от имота на ответника в имота на ищцата, които да представляват необходимо условие за наводняване на нейния имот (Решение № 197 от 29.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2019 г., I г. о.). Незаконният строеж създава пречки на собственика в съседен имот, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение. Такъв е случаят при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построената сграда до съседния имот, собственост на ищеца, тъй като се нарушава правото на последния да ползва по предназначение частта от дворното си място, граничеща с имота на ответника. В този случай самото нарушение на такива строителни /респ. санитарнохигиенни/ норми предполага ограничаване правата на собственика на засегнатия съседен имот да го ползва по предназначение и не е необходимо той да доказва с какво такъв незаконен строеж му пречи. В процесния случай е съобразено, че сградата, чиято събаряне се иска е постройка на допълващо застрояване. Според сега действащите правила н а ЗУТ разполагането на постройки от допълващото застрояване на вътрешната регулационна граница със съседен поземлен имот е допустимо, ако са построени на калкан и калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот /чл. 42, ал. 1, предл. второ ЗУТ/. По делото безспорно се установи, че настоящият случай не е такъв, поради което за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС за премахване на разположената на регулационната линия постройка на допълващо застрояване не е необходимо ищцата да докаже освен, че е собственик на имота, и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, и че същото й създава пречки за използването на собствения й имот по-големи от обикновените. Същото се установява от естеството на извършеното нарушение на строителните правила. От доказателствата по делото безспорно се установи, че на страничната регулационна линия между двата имота на ищцата и ответника, респ. парцели /УПИ/ ••• - •••• и •• - •••• от квартал ••• по действащия план на с. Д., ответникът по делото е изградил, върху собствения си парцел /УПИ/ ••• - •••• от квартал ••по действащия план на с. Д. едноетажен масивен кабинет за обучение на водачи на МПС, със застроена площ от 38,52 м2, с външни носещи стени от тухлена зидария, с дървен гредоред на таванската конструкция, с дървен двускатен покрив, покрит с ондулин, а на 1,72 м от страничната регулационна линия между двата парцела и до кабинета цитиран по-горе е изградено барбеко /паянтов навес/ с две огредни стени, едната от които е на кабинета, със застроена площ от 14,60 м2, с дървен едноскатен покрив, покрит с ондулин. От заключението по техническата експертиза се установява, че процесните сгради са обекти на допълващото застрояване в парцел /УПИ/ ••• - •••от квартал•• по действащия план на с. Д., и представляват строеж, съгласно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. По делото не се установява за изградените от ответника постройки да са налице строителни книжа. Липса и изрично дадено от ищцата съгласие за построяване на процесните обекти на границата на двата имота. Но липсата на издадени строителни книжа не обосновава сама по себе си уважаване на негаторния иск (в т. см. решение № 66 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 3338/2020 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Фактите по делото сочат, че в разглеждания случай изпълненото строителство е именно такова, което обуславя основателност на исковата претенция. Както вече се посочи, искът основан на чл. 109, ал. 1 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което дори и да не накърнява пряко владението, ограничава, смущава и пречи на нормалното и пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, отдадено от собственика му. Функцията на иска е да предотврати неоснователното действие или състояние, като при упражняването му ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот, но и премахване на източника на въздействието, за да възстанови състоянието такова, каквото то е било преди нарушението. Затова, ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, ищецът може да иска премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние. Прекратяването на това състояние чрез премахването на строежа, който смущава или ограничава правото на собственост, е предпоставено от недопустимост и нетърпимост на този строеж изобщо, или в състоянието, в което е извършен. Основна предпоставка за това, в подобни хипотези, каквато е и настоящата, е строежът да е незаконен, какъвто в случая е процесния. Незаконен по смисъла на ЗУТ е строеж изграден без разрешение за строеж и строителни книжа или в отклонение от действащите строителни правила и норми установени с благоустройствените закони. В настоящия случай, по отношение на изградения от ответника в УПИ ••• -•••• от квартал ••• по действащия план на с. Д. кабинет и барбекю, от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано, безспорно се установява, че: същия има характеристиките на строеж по смисъла на т. 38 от § 5 на ДР на ЗУТ, в частност съставляват постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл. 41 ал. 1 от ЗУТ; разположени са на вътрешната имотна граница, респ. на 1,72 м., с имота на ищцата УПИ•••• - •••• от квартал •• по действащия план на с. Д.; изградени са без наличие на строителна документация и разрешение за строеж; изпълнени са в нарушение на строителни правила и норми, регламентиращи нормативните изисквания за разположение и отстояние от регулационните граници с имота на ищцата, уредени в чл. 42 ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, както и без писмено съгласие от ищцата, изискуемо съгласно чл. 21 ал. 4 и 5 от ЗУТ в случаите на свързано допълващо застрояване на вътрешните имотни граници. Несъответствията с нормативните разпоредби на ЗУТ за разположение и изискуеми отстояния са обстойно изяснени в заключението на вещото лице, поради което не е необходимо да се преповтарят. За пълнота само следва да повтори, че според правилото на чл. 42 ал. 3 от ЗУТ, при свободно разполагане, постройките на допълващото застрояване се изграждат на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 метра, а когато са с височина до 2,5 м., са най-малко на 1,5 м. от граница към съседния урегулиран поземлен имот, което изискване в случая не е спазено. Нарушена е и разпоредбата на чл. 42 ал. 2 от ЗУТ, според която постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, само ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, каквито в случая няма реализирани или предвидени, или плътна ограда, каквато също няма. От изложеното следва, че процесните постройки, като такива изпълнени без разрешение за строеж и строителни книжа, и в нарушение на строителни правила и норми отнасящи се до обектите на допълващо застрояване, установени в чл. 42 ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, както и чл. 21 ал. 5 от ЗУТ, представлява незаконен строеж. Посочените нарушения са налични, дори и да се приеме, че постройката е изградена преди влизането в сила на ЗУТ, доколкото правния режим относно изискванията за отстояние от регулационните граници, респективно за разполагане на постройки на вътрешните граници на имотите, е идентичен. При тези данни относно разположението и параметрите на застрояване на процесният навес, и имайки предвид характера на нарушенията на ЗУТ, правещи тези постройки незакони, а именно - не само отсъствието на одобрени строителни книжа, но и фактическо отклонение от устройствените правила и норми, то иска по чл. 109 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен, без да е необходимо ищцата допълнително да установява как и с какво строителството ограничава правото й на собственост, защото самото нарушение, по естеството си е такова, че предполага ограничаване на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост пълноценно и по предназначение, и такъв строеж е недопустим както по принцип, така и в конкретния вид и състояние, в което е извършен (в т. см. Решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр. д.№ 312/10 г. на II г. о. и Решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр. д.№ 296/10 г. на I г. о.). За пълнота на изложението съдът намира, че отново следва да се отбележи, че по въпроса относно това има ли необходимост, в производството по чл. 109 от ЗС, и в кои случаи, ищеца да доказва с какво незаконното строителство му пречи да упражнява своето право, съдебната практика е разнородна, като постановеното ТР № 4 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС очертава само основните рамки. Според практиката на ВКС, само когато при изграждане на незаконния строеж са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряване на възможност за ползване на съседния имот по предназначение, например при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно изградената сграда до съседния имот, какъвто е и настоящия случай или при нарушаване на санитарно-хигиенни изисквания, установени с цел опазване здравето на всички живущи в населеното място или в част от него, самото нарушаване по естеството си предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост пълноценно и по предназначение, поради което не е нужно да доказва в производството по предявен от него иск по чл. 109 ЗС с какво такъв незаконен строеж му пречи. Във всички останали случаи обаче, когато незаконният строеж е изграден в нарушение на други строителни правила и норми, ищецът по чл. 109 ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост. В тази връзка е посочено, че сам по себе си незаконният строеж не създава такива пречки за собственика на съседния имот, когато е изграден без строително или друго предвидено в закона разрешение, но в съответствие с установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, което условие в случая не е налице. Тази теза е възприета и в Решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр. д.№ 312/10 г. на II г. о. и Решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр. д.№ 296/10 г. на I г. о., според които, при осъществен незаконен строеж в собствен имот на регулационната линия със съседен УПИ или при нарушаване на нормите за отстояние от страничната регулационна линия, собственикът на съседния имот, предявил иск по чл. 109 ЗС, не е необходимо да доказва, как и с какво такъв строеж му пречи да упражнява правото си на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка, дали твърдяното накърняване е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма и дали отправеното искане съответства на нарушението, както и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му. Според Решение № 88 от 22.07.2013 г. по гр. д.№ 479/12 г. на I г. о., при преценка на основателността на иска по чл. 109 ЗС за премахване на изграден в съседен имот незаконен строеж е от значение в какво се изразява незаконността. Ако същата произтича от нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите, не е необходимо ищецът да доказва с какво точно му пречи незаконният строеж, тъй като преценката за това, кога един строеж смущава нормалното ползване на съседния имот, е направена от законодателя. Относно конкретния случай, настоящия състав споделя изцяло тезата застъпена в цитираната практика, в частност Решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр. д.№ 719/09 г. на I г. о. Решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., II г. о., Решение № 40 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 296/2010 г., I г. о. и др., според която осъществяването на незаконно строителство в собствен имот в нарушение на изискуемите от благоустройствените норми правила за застояване, разположение и отстояния, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл. 50 от ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот. В този смисъл, когато чрез искът по чл. 109 от ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма. Приема се също така, че нормативно установените строителните правила и норми определят нормативно съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 от ЗС, като нормата на чл. 53 от ЗС изрично препраща за ограниченията на собствеността с оглед благоустройствени и здравни цели към отделен закон. Така всяко нарушение на строителните правила и норми по определение на закона е вече пречка по смисъла на чл. 50 от ЗС и съдът е длъжен да го приеме за такава. В случая нормата на чл. 42 ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ изрично предвижда конкретни и точни отстояния на допълващото застрояване от вътрешните граници на урегулираните поземлени имоти и случаите в които е допустимо изграждане на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот. Тези нормативно предвидени отстояния са установени в общ интерес, за да се предотврати прекомерна гъстота на застрояването, за да се осигури нормално осигуряване на светлина, огряване от слънцето и проветрение на имотите и сградите в тях. Затова не е необходимо ищеца да доказва, че неспазването на нормативно установеното отстояние му пречи да упражнява правото си на собственост, а ответника да установи, че е строил в съответствие с благоустройствените норми и спазвайки забраната на чл. 50 от ЗС, което в конкретния случай не беше сторено. В допълнение по делото бяха ангажирани и гласни доказателства - показанията на свидетелката Хаджиева, които макар и да не са от решаващо значение, потвърждават фактологията изложена в исковата молба и извода, че изградените в имота на ответника кабинет и барбекю, на мястото на което са реализирани и по начина по който се ползват, пряко, а и косвено смущава правото на собственост на ищцата и пречи на нормалното и пълноценно ползване на имота й според неговото предназначение. По аргумент на приетото в цитираната практика и доколкото разглеждания случай е именно такъв - налице е извършено незаконно строителство в собствен имот, без одобрени строителни книжа и без да са спазени изискуемите от благоустройствените закони отстояния, и доколкото ответника не доказа противното, а именно - че строителството е в съответствие с тези норми и липсва твърдяното от ищцата увреждане на правата й, предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъдат осъден да премахне незаконно изградената на вътрешната имотна граница постройки на допълващото застрояване – кабинет и барбекю, за да бъде прекратено неоснователно поддържаното от тях състояние накърняващо правата на ищеца. Що се отнася до твърдението на ответника, че изградените сгради в имота му има характера на търпим строеж и досежно представено удостоверение за търпимост, следва да се има предвид следното: На първо място, видно от заключението на вещото лице, а и от самото удостоверение е, че не касае процесните сгради. Даже и да се приеме, че е допусната грешка при изписването на сградите, то същото не следва да се взема предвид. Удостоверението за търпимост или в последствие приемането на един строеж за търпим по смисъла на ЗУТ, от страна на администрацията, не прави същия законен, напротив потвърждава, че не е такъв, защото търпим може да бъде само строеж, който е незаконен /съвсем различен е случая на строеж, който е узаконен по съответния ред/. На следващо място, представеното удостоверение за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ не обвързва съда в производството по иск с правно основание чл. 109 от ЗС нито по отношение преценката относно материалните права на страните, нито относно това съответства ли извършеното строителство на благоустройствените правила и норми (в т. см. Решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г. на ВКС, II г. о., Решение № 74 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. 6580/2013 г., II г. о., и др.). От значение в производството по чл. 109 от ЗС е не дали има издадено удостоверение за търпимост, а дали строителството действително отговаря на условията за търпимост, а видно от изложеното по-горе процесните постройки не покриват тези критерии. По разноските: По делото е напрано искане от ищцовата страна за присъждане на разноски, което, предвид основателността на иска, следва да бъде уважено. Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Поради това и с оглед резултата от спора ответника следва да понесе сторените от ищеца разноски в настоящето производство, съобразно представени списък по чл. 80 от ГПК, а именно за сумата в общ размер на 2289,29 лева, от които: за заплатена държавна такса в размер на 139,29 лева, за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, разноски за експертиза в размер на 1 140 лева и за 2 броя съдебни удостоверения – 10 лева, и за които суми са представени доказателства по делото на л. 13, 14, 19, 54, 81, 92, 126 и 128 от делото. Доколкото съдът се произнася по същество на спора след влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България, присъдените суми следва да бъдат превалутирани в евро, съобразно чл. 12 от същия закон. В тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 1170,50 евро. Така мотивиран, съдът