Решение № 48 от 20.4.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 109/2022 г.

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба от подс. В. А. К. и допълнение към нея, депозирани чрез защитника му - адв. Г. М. от САК, против присъда № 260030 от 16. 11. 2021 год., постановена по н.о.х.д. № 212 / 2020 год. по описа на Районен съд - К.. С посочената присъда, първи състав на Районен съд - К. признал подсъдимия В. А. К. с установена по делото самоличност, за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 31.05.2020 год., около 00: 55 часа, в гр. Г., обл. С., на ул. „П. м.“, с посока на движение от ул. „О. м..“ към ул. „М. К.“, продължавайки движението си по ул. „М. К.“, с посока към ул. „С. ш.“, управлявал лек автомобил, марка „УАЗ 469“, с регистрационен номер., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно: 1.45 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно чл. 3 и чл. 6 от Наредба № 1/2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества, или техни аналози, с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен № ARDM 0178, след като е осъден с влязло в сила на 29.05.2020 год. споразумение по НОХД № 160/2020 г. по описа на Районен съд - К., за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и „глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева, постановявайки съобразно нормата на чл. 57, aл. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието „лишаване от свобода“ да бъде търпяно при първоначален „общ“ режим. Със същата присъда, първи състав на Районен съд - К. е лишил на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия К. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 12 (дванадесет) месеца. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдебния състав от Районен съд - К. е постановил подс. К. да изтърпи и наложено му по НОХД № 160/2020 г. по описа на Районен съд - К. с протоколно определение от 29. 05. 2020 год., влязло в законна сила на същата дата, наказание, а именно: 3 (три) месеца лишаване от свобода, след изтърпяване на наказанието по посочената присъда, постановявайки съобразно нормата на чл. 57, aл. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието „лишаване от свобода“ да бъде търпяно при първоначален „общ“ режим. В жалбата на подсъдимия К. и допълнението към нея, депозирани чрез упълномощения защитник адв. Г. М. от САК се твърди, че присъдата е незаконосъобразно и неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие на събраните по делото доказателства, както и на материалния закон. Изложени са доводи за липса на мотиви, като се изтъква, че състава на първоинстанционният съд не е аргументирал както от материално-правна, така и от процесуално-правна страна решението си да наложи именно това наказание на подс. К.. Към окръжния съд е отправено искане постановения от първи състав на Районен съд - К. съдебен акт да бъде отменен, с упражняване правомощието на въззивната инстанция по чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК. Алтернативно, моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от подс. К. и защитника адв. Н. Д. от САК. Районна прокуратура - К. не е депозирала становище по жалбата. Представителят на СОП счита въззивната жалба за неоснователна. СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, първи въззивен състав, след като се запозна с депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл.314 от НПК, прие за установено следното: Атакуваната присъда е постановена при наличие на касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1-во от НПК, т.е., при постановяване на обжалвания съдебен акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 334, т. 1 от НПК. Съгласно разпоредбите на чл. 305 и чл. 301 от НПК решаващият съдебен състав е задължен след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани посредством различни доказателствени средства и какви са правните съображения за взетото решение, като в диспозитива се излага решението на съда по въпросите посочени в разпоредбата на чл. 301 от НПК. В настоящият случай, видно от самите мотиви, /представляващи на практика сбит преразказ на обстоятелствената част на обвинителния акт/ липсват изложени с необходимата яснота и категоричност както изводи от фактическо естество /т.напр. подсъдимият е назован само и единствено по фамилно име/, така и такива касателно доказателствата по делото установени чрез гласните доказателствени средства, посредством способите на доказване по смисъла на чл. 139 от НПК. Вътрешното убеждение на решаващия съд следва да се основава на доказателствените източници, събрани и проверени по изискуемия от наказателно-процесуалния закон ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Анализирането на доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност, както поотделно, така и в съвкупност на доказателствените материали за изясняване на фактите визирани в нормата на чл. 102 от НПК. Нарушение винаги ще е налице, когато решаващият орган е игнорирал напълно, или пък формално е обсъдил някои от доказателствените източници, или пък, превратно е интерпретирал същите. ВКС е категоричен в практиката си, че оценката на доказателствената съвкупност не е произволна, а следва да се обуславя от обективните условия и дадености, и когато това не е сторено, е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В обобщение се налага извода за допуснато съществено нарушение на разпоредбите на 14, 107 и чл. 305, ал. 3 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на първата инстанция, касателно правилното приложение на закона. Конкретно допуснатото нарушение с оглед естеството си, препятсва възможността на въззивната инстанция по чл. 316 от НПК поради и което, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Доводите изложени в жалбата на подс. К. депозирана чрез неговия защитник и тези, наведени в съдебно заседание пред настоящата инстанция касаещи съществото на делото, не следва да бъдат обсъждани, тъй като е налице отменителното основание по чл. 335, ал. 2 от НПК. Всичко гореизложено обуславя извода на въззивния съд, че следва да постанови решение с което отмени атакуваната присъда и върне делото на друг състав на Районен съд - К. за ново разглеждане, по посочените в мотивите на настоящето решение, съображения. Воден от горното, и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от НПК СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД