РЕШЕНИЕ

№ 1810

гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20221100112748 по описа за 2022 година Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД, както и предявен по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД.

По изложените в исковата молба обсстоятелства Б. А. С., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Т. Х. – пълномощник, е предявила срещу С.О. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди претърпени от ищцата, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, в резултат на злополука, настъпила на 07.01.2019г. при падане в необезопасена дупка на тротоарната площ, както и иск за сумата 4080 лв., представляващи претърпени имуществени вреди - сторени разноски за лечение на получената травма, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 07.01.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 07.01.2019 г., около 15: 00 ч., в гр. София, ищцата заедно с В.К.М. вървели по ул. „д-р Любен Русев“ в посока към МБАЛНП „Свети Наум“ и на около 20-25 м. след отбивката, водеща към комплекс „Каса Вива“, като левият крак на ищцата попаднал в необезопасена дупка на тротоарната площ, представляваща пространство, на което изцяло липсват поставени плочки, а наред с това и дупка с дълбочина стигаща до самото пътно платно – пространство предвидено за отводняване на пътните ленти на ул. „д-р Любен Русев“. Твърди се, че посоченото място не е било сигнализирано или обезопасено. Ищцата загубила равновесие и паднала на лявата си страна, като почувствала силна болка в областта на тазобедрена става - ляв долен крайник и лява ръка. Транспортирана е до УМБАЛ „Света Анна - гр. София“ АД, където са установени следните увреждания в областта на долен ляв крайник - тазобедрена става - петрохантерна фрактура на ляв фемур и в областта на ляв горен крайник - раменна става - фрактура коли хумери. Извършени са две оперативни интервенции на 08.01.2019 г. и на 14.01.2019 г. Болничното лечение продължило до 17.01.2019 г., след което пострадалата била освободена за домашно лечение. Ищцата посочва, че за периода от 04.04.2019г. до 11.04.2019г., е провеждала рехабилитационни процедури за възстановяване на движенията в долния крайник при „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД. През първите три седмици след инцидента, ищцата изпитвала интензивни болки в областта на фрактурите, невъзможност за осъществяване на движение с ляв долен крайник и лява ръка, силно главоболие и обща отпадналост. Това наложило повишен прием на обезболяващи и седативни средства. Сънят на пострадалата бил труден, тъй като тя се събуждала при всяко преместване на позицията на тялото й. По-голямата част от възстановяването прекарала на легло, тъй като движения й били изцяло оограничени. Разчитала на близките си за задоволяване на ежедневните си битови нужди. Невъзможността да стъпва с левия си крайник продължила около два месеца, като впоследствие започнало поетапно раздвижване и ход с патерици. Твърди се, че възстановителният период отнел повече от пет месеца. По отношение на лявата ръка, възстановяването продължило около четири месеца, като въпреки правилно проведеното лечение е констатиран двигателен дефицит при осъществяване на движения. Наред с това, вследствие на проведените оперативни интервенции, по тялото на ищцата са останали множество дълбоки белези, от които тя се притеснява и прикрива. Към момента на предявяване на иска ищцата продължава да изпитва болка в увредените крайници, при всяка промяна на метеорологичните условия, както и при физическо натоварване. По отношение на същите все още е налице двигателен дефицит. Вследствие на изживения шок, ищцата се оплаква и от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и вниманието. Сочи се, че във връзка с проведеното лечение, ищцата е извършила разходи в общ размер от 4 080 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.О., чрез пълномощника юрк. п. п. е депозирал отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищцата не е конкретизирала мястото на инцидента. Счита, че от представените доказателства не се установява начинът на получаване на увреждането, неговия механизъм, както и че причинените на ищцата вреди се дължат на виновно и противоправно поведение на ответника. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради това, че същата не е положила необходимата обичайна грижа и по този начин сама е създала причината за настъпване на инцидента и за претърпените вреди, поради проявена разсеяност и небрежност. Поддържат се доводи, че при обичайно внимание, ищцата е разполагала с възможност да възприеме повърхността на тротоара и да заобиколи процесния пътен участък, респективно да премине без да претърпи инцидент, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника С.О.. Наведено е и възражение за прекомерност на исковата претенция.

В отговора на ответника е наведено искане за привличане на „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, като трето лице помагач на ответната страна. Поддържат се доводи, че С.О. е изпълнила задълженията си да обезопасява, поддържа и управлява с грижата на добър стопанин имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности. Излагат се съображения, че в изпълнение на задълженията си, С.О. е открила с Решение № СО-РД-09-146/08.09.2014. на кмета на СО процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП (отм., в сила до 14.04.2016 г.), уникален № 00087-2014-0121 в регистъра на АОП, в изпълнение на Заповед за класиране № СО 15-РД-09-02-83/03.04.2015 г. и при условията на чл. 74, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗОП (отм.) е бил сключен Договор № С015-РД-55- 272/04.05.2015 г. между С.О. и „ГБС-Инфраструктурно строителство” АД с предмет „възлагане на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база посочените в договора режими за съответните обекти. Поддържа се, че договорът е бил действащ към датата на инцидента, описан в исковата молба (07.01.2019 г.), като по силата на същия, дружеството се е задължило да извършва на територията на СО - VI зона, включваща районите „Панчарево“, „Младост“, „Студентски“ и „Изгрев“, дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с Техническа спецификация, Техническо предложение и Ценово предложение на Изпълнителя.

По реда на чл. 219, ал. 1 ГПК е привлечен, като третото лице - помагач на страната на ответника „ГБС-Инфраструктурно строителство” АД.

В срока и по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК ответникът по първоначалния иск С.О. е предявил за съвместно разглеждане с насрещна искова молба, ОБРАТЕН ИСК с правно основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД да бъде осъден третото лице помагач „ГБС-Инфраструктурно строителство” АД да му заплати сума в общ размер на 64 080 лв., от които 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 4080 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочените суми от датата на увреждането (07.01.2019 г.) до окончателното им изплащане, в случай, че С.О. бъде осъдена да заплати обезщетение на Б. А. С.. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор обратния иск от „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва факта, че с Договор № С015- РД-55-272/04.05.2015г., сключен между С.О. и „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, дружеството се е задължило да извършва на територията на С.О. - VI зона „райони Панчарево, Младост, Студентски, Изгрев“ дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението. Излагат се съображения, че в процесния случай инцидентът е настъпил на ул. „Д-р Любен Русев“, попадаща в ж.к. „Изток“, р-н Изгрев, но спрямо тази улица изпълнителят не е следвало да осъществява абонаментна поддръжка, а напротив - строителните дейности е трябвало да бъдат възложени изрично от С.О. с конкретно възлагателно писмо. Поддържа довод, че изпълнителят няма нито правна, нито фактическа възможност да изпълнява работи по улични участъци, които не попадат в обхвата на абонаментната поддръжка и за които липсва нарочно възлагане.

В открито с.з. ищцата, чрез пълномощника адв. Х. поддържа предявения иск. Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощника юрк. п., която оспорва предявения иск. Поддържа предявеният обратен иск.

Третото лице – помагач, чрез пълномощника юрк. А. поддържа становище за неоснователност на предявения обратен иск.

Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

От приетата Епикриза по ИЗ № 483/2019г. на УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София, се установява, че Б. А. С. на 57 год. е постъпила в лечебното заведение на 07.01.2019г. с окончателна диагноза: Фрактура пертрохантерика фемурис. Фрактура коли хумери синистри. Пертрохантерно счупване, закрито. /л. 8 от делото/ Отразено е, че на 08.01.2019 г. ищцата е оперирана – извършено е открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, а на 14.01.2019г. е изписана с указания за ХДР и медикаментозно лечение в дома, както и за носене на имобилизацията 35 дни.

Видно от неоспорената Епикриза по ИЗ №1064/2019г. на УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София, Катедра по ортопедия и травматология се установява, че ищцата Б. А. С. е постъпила в лечебното заведение на 14.01.2019г. за извършване на оперативно лечение по повод на счупване на горния край на раменната кост (хумерус). След извършеното на 14.01.2019 г. оперативно лечение, ищцата е било изписана от лечебното заведение на 17.01.2019 г. с препоръки за ХДР и медикаментозно лечение у дома.

Приета е Епикриза № 718/2019г. на „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД, от която се установява, че ищцата Б. А. С. е постъпила в лечебното заведение на 04.04.2019г. и е изписана на 11.04.2019 г. за лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури поради последици от счупване на бедро. След проведена физикална терапия и рехабилитационна програма, ищцата е изписана с подобрение от лечебното заведение на 11.04.2019 г. /л.12/ От приетите неоспорени Договор № СО15-РД-55-272/04.05.2015г. и Допълнителни споразумения № СО15-РД-55-362/17.06.2015г., № СОА18-ДГ55- 560/19.09.2018 г. и № СОА18-ДГ55-714/30.11.2018 г., сключени между С.О., в качеството на Възложител и „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД - Изпълнител се установява, че са сключени в изпълнение на заповед СО15-РД-09-02-83/03.04.2015 г. на кмета на СО, за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 74, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗОП, като същите имат за предмет: възлагане от Възложителя и извършване от страна на Изпълнителя на територията на С.О. – VI зона „Район Панчарево, Младост, Студентски Изгрев“ дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната, съгласно Приложение 11. /л. 38-л.58 от делото/.

По делото е приета Стойностна сметка - Приложение 11 към Договор от 04.05.2015г., която съдържа списък на улиците, за които е предвидено текущо и превантивно поддържане в границите на VI зона, като ул. „д-р Любен Русев“ не е посочена там.

По делото е прието Писмо изх. № СОА18-ВК08-1445 – 46 от 30.04.2018г. от Зам. кмета на С.О. до изпълнителен директор на „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, от съдържанието на което се установява, че към 30.04.2018 г. на изпълнителя „ГБС-Инфраструктурно строителство“ е възложено извършване на ремонтни дейности на пътната и тротоарната настилка на част от годишната програма за текущ ремонт на р-н „Изгрев“, сред които е и ул. „д-р Любен Русев“. По отношение на ул.“д-р Любен Русев“ са били възложени: направа на асфалтова кръпка при ръчно изрязване и ръчно полагане на асфалтобетон с дебелина 6 см – 20 кв.м. / л.76-л. 78 от делото/.

Приети са Протокол № 36 от 28.06.2018 г. за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове СМР към Договор СО15-РД 55-272 от 04.05.2015 г., Количествена сметка № ИКС-48 за ремонт на уличната мрежа на територията на ж.к. Изток, ул. „д-р Любен Русев“ и Схема към нея, видно от които на 28.06.2018г. при извършена проверка на място е констатирано, че дейностите по ул. „Д-р Любен Русев“ са извършени и приети от възложителя. /л. 83-85/.

От прието Писмо изх. № СОА19-ТД26-3905/ 15.03.2019 г. от Зам.кмета на С.О. до Изп. директор на „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, е видно, че към сочената дата на дружеството е възложено извършване на ремонтни дейности на пътната и тротоарната настилка, за текущ ремонт на територията на район „Изгрев“ за периода от 01.02. до 25.04.2019 г. Видно от приложената годишна програма за възлагане на дейности по текущ ремонт на пътната инфраструктура за месец март 2019 г. е включена и ул. „д-р Любен Русев“ като е предвидено да бъде направена асфалтова кръпка при ръчно изрязване и полагане на плътен асфалтобетон с дебелина 6 см. – 20 кв.м. /л.88 –л.91, л.92/ Приета е фактура от 08.01.2019 г. и фискален бон от същата дата, установяваща заплатена от ищцата сума в размер на 2 100 лева за медицинско изделие./л.13/, както и фактура от 16.01.2019 г. за заплатена от ищцата сума в размер на 1980 лева за медицинско изделие. /л.14/ От приетото, неоспорено заключение на изслушаната съдебно медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Т. Г. Д.– с., спец. ортопед травматолог, се установява, че ищцата С. е получила следните травматични увреждания: счупване на горния край на лявата раменна кост; счупване на горния край на лявата бедрена кост – пертрохантерно. На ищцата е било проведено общо 17 дни болнично лечение и около 6 месеца домашно - амбулаторно лечение. По време на болничното лечение е била оперирана на 08.01.2019 г. – извършено е било открито наместване и фиксация на лявата бедрена кост с метален пирон и винтове, а на 14.01.2019 г. е извършено открито наместване и фиксация с метална пластина и винтове на лявата раменна кост. По време на болничното лечение от 04.04.2019 г. до 11.04.2019 г., ищцата е провеждала рехабилитация, а по време на домашното - амбулаторно лечение е ходила на превръзки, прегледи и е провеждала раздвижване на увредените крайници. Лечебният период е продължил около 3 месеца, а възстановителният около 5-6 месеца. Вещото лице посочва, че ищцата е претърпяла болки с много голям интензитет за около 7-8 дни, болки с голям интензитет около 30 дни, болки с умерен интензитет около 7-8 месеца, след което болките са намалявали постепенно. Вещото лице сочи, че и понастоящем ищцата изпитва болки при влажно и студено време, при по- продължително ходене - за крака и при по-голямо и по-продължително натоварване на ръката. Обосновано е, че ищцата ще продължава да изпитва болки при промяна на времето и при натоварване до около 2 - 3 години след инцидента. Д-р Д. обосновава извод, че при ищцата са налице остатъчни явления - затруднена походка с бастун. По външната повърхност на лявата раменна става е налице белег от операция с дължина 10 см., а ставата извършва движения в обем 45 % от нормата. По външната повърхност на лявото бедро са налице оперативни белези - в горна 1/3 - 4 см. и средна 1/3 - 4 см., а лявата тазобедрена става извършва движения в обем 88 % от нормата. Движенията на лявата колянна става са възстановени. С оглед характера, вида, степента и местоположението на травматичните увреди на ищцата, давността на получаването им, вида на проведеното лечение, сегашното й състояние и възрастта й, вещото лице приема, че не се очаква подобрение. Съгласно заключунието на СМЕ, направените разходи, описани във фактура от 08.01.2019 г. за медицинско изделие - 2100.00 лв., и фактура от 16.01.2019 г. за медицинско изделие - 1980.00 лв. са били направени за лечение на получените травматични увреди на 07.01.2019 г., като същите са били необходими.

В проведено открито с.з. на 19.12.2023г. вещото лице д-р Д. пояснява, че е извършила преглед на ищцата, при който е установила, че белезите от извършените оперативни интервенции може да бъдат определени като загрозяване към настоящия момент. Сочи, че от приложеното експертно решение на ТЕЛК е видино, че на ищцата Б. С. е била определена 100% трайно намалена работоспособност до 01.12.2023г. за злокачествено новообразувание на яйчника, перитонеум, медиастинума /гръден кош/, дебелото черво и млечната жлеза.

По искане на ищцата в о.с.з. на 19.12.2023 г. е разпитан свидетелят В.К.М. – очевидец на инцидента. Свид. М. сочи в показанията си, че са приятелски семейства с ищцата и нейния мъж, като живеят в съседство. Знае за инцидента, тъй като той е трябвало да закара ищцата до София, където тя е следвало да посети майка си, която е била в болница, находяща се на 4-ти километър. Свидетелят посочва, че се наложило да отидат с градски транспорт до София, поради което се придвижили с автобус от гр.Перник до гр.София, а след това на спирка на „Орлов мост“ взели автобус №280, след което слезли на спирка „Изток“ и тръгнали пеша до болницата, която е на 200-300 м. разстояние. Инцидентът станал в светлата част на деня около 15.00 – 16.00 ч. Свид. М. сочи, че ищцата вървяла пред него, защото тротоарът бил тесен, поради което те се придвижвали бавно. Спомня си, че времето било лошо, но тротоарът бил почистен. Там наоколо имало един комплекс „Каса..“, който е на около 20-30 м. от болницата, при който те завили надясно. На тротоарът имало една дупка, която била много дълбока – на нивото на асфалта. Ищцата стъпила в тази дупка с левия си крак, изкрещяла силно и паднала на лявата страна. Свидетелят се опитал да я вдигне, но не успял тъй като изпитвала силни болки и за момент изпаднала в несвяст. Свид.М. сочи, че той изтичал до болницата и казал на пазача там, че се е случил инцидент и трябва да повика някой за помощ. Една мед. сестра изтичала с него, взели стол и двамата вдигнали ищцата и я сложили да седне го. Сестрата казала, че ищцата има счупвания и не трябва да я докосват. Тя се обадила на линейка. Чакали около 1 час, през който ищцата започнала да посинява цялата. След това дошла линейката и заедно с мед. сестра и шофьорът я качили в нея. Свидетелят сочи, че дупката не е била обозначена със знак или ленти. Била е все едно като току-що изкопана /все едно като да се засади в нея някакво дърво/.

На показанията на свид. М., съдът дава вяра, доколкото почиват на преки лични впечатления и изхождат от лице, което не е заинтересовано.

В хода на съдебното дирене е разпитан и свидетелят М.Г.М. – живеещ на семейни начала с ищцата. Свидетелят М. сочи, че след инцидента, който станал на 07.01.2019 г., ищцата му се обадила по телефона. Тя била приета в Окръжна болница. Когато отишъл да я види за първи път операцията на крака вече била минала, а Б. била с упойка и на обезболяващи. Ищцата останала в болницата 10 дни, през които и направили и втората операция на ръката и след това я изписали и я прибрал в къщи. Когато са прибрали у дома се налагало непрекъснато да има човек с ищцата, който да се грижи за нея. Тя не можела да става и да се обслужва. Не можела да си вземе вода, да ходи до тоалетна. Трябвало непрекъснато да има човек с нея. Ищцата била непрекъснато на обезболяващи. Било много трудно. След това започнала да се раздвижва с проходилка, тъй като нямало как да ползва патерица, а впоследствие почнала да ходи на рехабилитация, раздвижили я, но продължила да ходи дълго време с проходилка в къщи. След това ходела с бастун, което продължавало и до момента. След инцидента, за период от около 3-4 месеца било необходимо постоянно човек да се грижи за нея и да ú помага. Тя не можела да ходи сама до тоалетна и да се къпе.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М. М., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични и вътрешно непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства.

По искане на ответника е допуснато изслушването на съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Р. П. - геодезист, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно. От заключението на СТЕ се установява, че от отбивката на ул. „Д-р Любен Русев“ за комплекс „Каса Вива“, в продължение на 20- 25 метра по десния тротоар в посока на МБАЛНП „Св. Наум“ има четири участъка от тротоара (улицата) със счупени, неравно поставени тротоарни плочи и липсващи тротоарни плочи. Първият участък е непосредствено преди отбивката за „Каса Вива“.

В този участък липсват тротоарни плочи, бордюри и разместени плочи. Съгласно експертното становище между нормално подредените плочи по тротоара и липсващите такива (в т.ч. липсващи бордюри) са се образували дупки (неравности) по тротоара. Вторият участък с неравности по тротоара се намира на 4-5 м след отбивката. В този участък лошо (некачествено) положени шахти на подземни колектори и около тях липсват тротоарни плочи. Има вдлъбнатини около шахтите. Тротоарът е неравен, в частта на шахтите и около тях. На около 1 м след шахтите има дупка в тротоара, образувала се от липсващ бордюр. На около 20-25 м. по тротоара напред към МВАЛНП „Св. Наум“ има трети участък с липсващи плочи, лошо подредени и изпочупени, от което са се образували дупки (неравности). Непосредствено до счупените площи в този участък липсва бордюр я плочи и на това място съществува дълбока дупка, в който отвор се вливат повърхностно течащите води, събиращи се от улицата. Експертното становище е, че на това място би трябвало да съществува обезопасителна решетка, която да е наравно с пътното платно, до нея да има бордюр и до бордюра - плоча, плочник, вече на ниво тротоар. На около 10 м. напред (четвърти участък) също липсва бордюр, което е довело до образуване на дупка. Съгласно заключението в описания участък от улицата са налице липсващи тротоарни плочи. Сочи се в СТЕ, че в описаните участъци на процесната улица е невъзможно нормално използване на тротоара на ул. „Д-р Любен Русев“ в посока МБАЛНП „Св. Наум“, при обичайно внимание от страна на преминаващи пешеходци. Вещото лице посочва, че е необходимо повишено внимание на движение и заобикаляне на описаните препятствия по тротоара от страна на пешеходците. Тези дупки по тротоара, образувани от липса на тротоарни плочи, бордюр, решетка за отводняване, счупени плочи и лошо подредени такива, могат да предизвикат падане от описания вид. Според експертното становище, самото падане се е случило в дупката, в която се вливат повърхностните води от улицата. Тази дупка, която е с дълбочина около 30-40 см. и пространството около нея е описано като трети участък от тротоара след отбивката.

При преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема заключението на СТЕ, като обективно и компетентно дадено.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По допустимостта: Ищцата е предявила главни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД. Предвид поддържаните в исковата молба твърдения, предявеният иск е допустим.

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници или служители, на които са възложили работа.

За възникване на отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването й. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения. С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи настъпването на посочените факти.

По делото се установи, че процесното събитие е станало в границите на населено място - гр. София, на сочената в исковата молба дата ищцата движейки се по десния тротоар на ул. „Д-р Любен Русев“ – в посока към болница „Св.Наум“, на около 20 – 25 м. след отбивката, водеща към комплекс „Каса Вива“ стъпва в дълбока дупка на тротоара с левия си крак, след което пада на лявата страна като си уврежда левия крак и лявата раменна кост. От доказателствата по делото се установи, че е налице причинена неимуществена вреда на ищцата, която с оглед установеното от СМЕ, чието заключение съда приема като компетентно дадено, е получила счупване на горния край на лявата раменна кост, както и счупване на горния край на лявата бедрена кост – пертрохантерно.

Настоящият съдебен състав намира, че механизмът за злополуката се установи посредством събраните в производството гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля М., както и от представените писмени доказателства и приетата съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза. От показанията на свид. М. се установи, че двамата с ищцата се движели пеша по десния тротоар на ул. „Д-р Любен Русев“ в посока към МБАЛ „Свети Наум“ като се придвижвали бавно, тъй като тротоарът бил тесен. Те завили надясно при комплекс „Каса Вива“, който е разположен на около 20-30 м. от болницата и именно там на тротоара имало необезопасена дълбока дупка - на нивото на асфалта, в която ищцата стъпила и паднала на лявата страна. Съдът кредитира показанията на свидетеля М., тъй като същият като пряк очевидец на инцидента. От заключението на СТЕ се установи, че процесният трети участък с липсващи плочи, лошо подредени и изпочупени плочи, от което са се образували дупки (неравности) на тротоара се намира на около 20-25 м. по тротоара напред към МВАЛНП „Св. Наум“. При направените констатации на място, вещото лице е установило, че непосредствено до счупените площи в този участък липсва бордюр и плочи и на това място съществува дълбока дупка (отвор), в който отвор се вливат повърхностно течащите води. Процесната дупка е с дълбочина около 30-40 см. и пространството около нея е описано като трети участък от тротоара след отбивката. Поради изложеното неоснователни са релевираните от ответника твърдения, че ищцата не е конкретизирала мястото на инцидента, поради което не можело да се направи категорично заключение, че С.О. има отговорност, съгласно чл. 49 ЗЗД. Съдът намира, че по делото са доказани мястото на настъпване на инцидента, както и механизмът на настъпването му.

Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП. По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината. Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника.

Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на С.О., съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и площадите в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките на градовете и селата е задължение на съответната община. Необезопасяването на улиците и тротоарите представлява бездействие от страна на задължените лица относно вменените им със закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние.

Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно доказване не е извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност на претенцията на увреденото лице по чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и ангажиране отговорността на С.О. за причинената на ищцата вреда.

Установи се, че бездействието на С.О. се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, ответната община като задължено лице по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените места, следва да заплати на пострадалия обезщетение за причинената със своето бездействие вреда.

От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на неравност на тротоар /наличие на дупка, счупени плочки/, находящ се на територията на общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай. Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските показания, СМЕ и съдебно- техническа експертиза.

С оглед на събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с процесното събитие ищцата е претърпяла телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

По претенцията за неимуществени вреди: Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83- 2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване. В тази връзка съдът взема предвид обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 58 г., вида и характера на травмите – счупване на горния край на лявата раменна кост и счупване на горния край на лявата бедрена кост – пертрохантерно, което е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от няколко месеца, обстоятелството, че интензитета на болката е бил много голям непосредствено след инцидента за около 7-8 дни, а след това ищцата е изпитвала болки с голям интензитет за около 30 дни, болки с умерен интензитет около 7-8 месеца, едва след което интензитетът на болката е намалявал постепенно, но и факта, че същата ще продължава да изпитва болки при промяна на времето и при по- продължително натоварване. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по повод на получените травматични увреждания на ищцата са били извършени две операции – за фиксация на лявата тазобедрена става, както и открито наместване и фиксация с метална пластина и винтове на лявата раменна кост, както и че в резултат от това се е наложило болнично лечение за период от общо 17 дни, а след това и продължително домашно-амбулатирно лечение, както и провеждането на рехабилитация преди и след проведеното болнично лечение. Съдът взема предвид и изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия, в резултат от което ищцата е имала нужда от постоянни грижи от страна на други хора, както и отражението на произшествието върху психо- емоционалното й състояние. Следва да бъде отчетено също така и обстоятелството, че при ищцата са налице остатъчни явления - затруднена походка с бастун, ограничени движения на лявата тазобедрена става - в обем 88% от нормата и ограничени движения на лявата раменна става – в обем 45 % от нормата, както и белези от операцията по външната повърхност на лявата раменна става и по външната повърхност на лявото бедро, които вещото лице определя като загрозяващи към днешна дата. Като взема предвид всички тези обстоятелства, както и становището на експерта, че с оглед характера, вида, степента и местоположението на травматичните увреди на ищцата, давността на получаването им, вида на проведеното лечение, установеното състояние и възрастта й, при нея не се очаква подобрение, както и като отчита обществено – икономическите условия през 2019 г., съдът намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от травмите вследствие процесната злополука. За разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По възражението за съпричиняване: Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищцата. В тази връзка се сочи, че ищцата не е проявила необходимата съобразителност и предпазливост при преминаването по тротоара, респ. че същата не е положила необходимата обичайна грижа за себе си при преминаването през тротоара и по този начин сама е създала причината за настъпване на инцидента и за претърпените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в редица постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай липсват както нормативни, така и общоприети правила, според които пешеходец трябва да избира своя маршрут, съобразявайки се с потенциалния риск в определен участък от него да е налице необезопасена и несигнализирана дупка или да знае на кое конкретно място може да има препятствие по пътя/тротоара, което да е длъжен да избегне. Такова задължение би било налице само в случай, че ответникът е предприел действия по сигнализиране и обезопасяване на процесната дупка, доказателства за което, обаче не са събрани по делото. Поведението на пострадалата не се изразява в поемане на предвидим и реално очакван риск или в неговото неоправдано игнориране.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест неустановените по несъмнен начин от ответника фактически твърдения се считат за неосъществени в обективната действителност, поради което и поради своята недоказаност, съдът намира, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат се явява неоснователно.

По иска за обезщетение за имуществените вреди: По предявеният иск за сумата от 4 080 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи разходи за лечението, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:

Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД е напълно относимо и спрямо този иск.

Настоящият съдебен състав намира претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди за доказана. От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза по делото се установи, че разходите, описани във финансовите документи – фактура от 08.01.2019 г. за медицинско изделие в размер на 2100 лева, както и по фактура от 16.01.2019 г. за медицинско изделие в размер на 1980 лева са били направени за лечение на получените травматични увреди на 07.01.2019 г., като те са били необходими и целесъобразни.

За разлика от неимуществените вреди, които поради това, че представляват болки и страдания от увреждане здравето на пострадалото лице настъпват в момента на самото увреждане, което е основание за дължимост на лихва за забава от този съвпадащ момент, то при имуществените вреди, които настъпват в последващ момент лихва за забава се дължи от момента на разхода. По тези съображения искането за мораторна лихва следва да бъде уважено за периода от датата на извършване на разходите – съответно от 08.01.2019 г. върху сумата от 2100 лв. за заплатено медицинско изделие, както и от 16.01.2019г. – върху сумата от 1980 лева за заплатено медицинско изделие до окончателното изплащане на сумите и отхвърлен за периода от датата на увреждането – 07.01.2019г. до датата на извършване на всеки от разходите.

По иска по чл. 86 ЗЗД: Основателна е и предявената претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за вреди за забава в размер на законна лихва за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането - 07.01.2019г. до изплащането.

По обратния иск с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД:

Предвид основателността на главната искова претенция, то е налице процесуалното условие за разглеждане на предявения обратен иск.

От събраните писмени доказателства - Договор № СО15-РД-55-272/04.05.2015г. и Допълнителни споразумения № СО15-РД-55-362/17.06.2015г., № СОА18-ДГ55- 560/19.09.2018 г. и № СОА18-ДГ55-714/30.11.2018 г., сключени между С.О. и „ГБС- Инфраструктурно строителство“ АД се установи, че между страните е възникнало и съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е поело задължението да извършва дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната на територията на С.О. – VI зона „Район Панчарево, Младост, Студентски Изгрев“, на чиято територия се намира и процесната ул. „Д-р Любен Русев“.

По делото безспорно се установи, че процесният инцидент е настъпи на ул. „ Д-р Любен Русев“, попадаща в ж.к. „Изток“, р-н „Изгрев“. Видно от приетото Приложение 11, ул. „Д-р Любен Русев“ не е включена в списъка с улици, за които е предвидено текущо и превантивно поддържане по показатели на изпълнение в границите на зона VI, от което следва, че за посочената улица, съгласно чл. 1.1.2. от сключения Договор № СО15-РД-55-272/04.05.2015г. дружеството следва да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания от С.О. при необходимост.

Видно от приложените по делото конкретни възлагания от страна на С.О., касаещи процесната ул. „Д-р Любен Русев“ с Писмо изх. № СОА18-ВК08-1445 – 46 от 30.04.2018г. на дружеството „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД е било възложено извършване на ремонтни дейности на пътната и тротоарната настилка на част от годишната програма за текущ ремонт на район „Изгрев“. Конкретните ремонтни дейности, които са били възложени на процесната ул. „д-р Любен Русев“ са „направа на асфалтова кръпка при ръчно изрязване и ръчно полагане на асфалтобетон с дебелина 6 см – 20 кв.м.“. Посоченият вид СМР се извършва върху платното за движение, което се установява и от приложената Схема към Количествена сметка № ИКС – 48 за ремонт на уличната мрежа на територията на ж.к. „Изток“, от което следва извод, че не касае прилежащите тротоари. В настоящия случай, съдът намира за установено наличие на неравност (дупка) на десния тротоар на ул. „Д-р Любен Русев“, стъпването в която е довело до процесния инцидент и последващо увреждане на ищцата. От изложеното следва, че Възложителят – С.О. не е констатирал необходимост от извършване на други ремонтни дейности, освен посочените във Писмото от 30.04.2018 г., а както вече бе изложено задължение на С.О. е да извършва преценка и анализ на състоянието на цялата пътна мрежа, включително и на прилежащите тротоари, както и да възлага извършването на конкретни ремонти. В случая от страна на ответника С.О. не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че е изпълнила посоченото задължение, а именно че е възложила на изпълнителя „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД извършването на строителни работи по тротоарната настилка. От своя страна, съгласно предвиденото в договора сключен между С.О. и „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, дружеството няма правомощия да извършва самостоятелни дейности по ремонт на тротоара на процесната ул. „Д-р Любен Русев“ по своя преценка и без възлагане.

От страна на С.О. не са представени доказателства, които да установят конкретно възлагане, поради което не следва да се приеме, че от страна на „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД е налице неизпълнение на поетите с договора задължения, което от своя страна да обоснове основание за ангажиране отговорността на посоченото дружество. Поради изложеното, съдът намира, че предявеният обратен иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По разноските: При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищцата съразмерно уважената част, ответникът на отхвърлената.

С оглед изхода на спора на адв. Т. Х. - САК, за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА се следва адвокатско възнаграждение в размер на 3450 лв. На основание чл.78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски в размер на 156, 05 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. /Общо сторените разноски са в размер на 500 лв./ На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1763, 20 лв., както и сумата от 343, 95 лв., представляваща разноски платени от бюджета на съда.

Разноски по обратния иск: На основание чл. 78, ал. 3, вр., ал. 8 ГПК, С.О. дължи на „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД разноски по делото в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав