Решение № 513 от 29.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2908/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Ищците в първоинстанционното производство П. З. Ш., Б. И. Ш. и З. И. Ш., в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 12.09.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 25.09.2023 г.-пощенско клеймо) обжалват с въззивна жалба вх.№ 900330/27.09.2023 г. изцяло Решение № 900392/28.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 309/2019 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, с което са отхвърлени исковете им с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците в качеството им на наследници на починалия И. Б. Ш. не дължат на ответника „Банка ДСК“ АД, както солидарно, така и разделно заплащането на следните суми: 65885, 45 лв., от която: 55 000 лв. главница и лихва в размер на 10885, 45 лв., законна лихва върху дължимата сума от 03.06.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2 146, 55 лв. разноски за заповедното производство, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение № 297/04.06.2008 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 408/2008 г. по описа на РС-Гоце Делчев, поради погасяване на вземанията по давност. С обжалваното решение съдът се е произнесъл и по разноски с оглед изхода на спора. Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Г. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивниците са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК с Определение № 11716/20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2092/2020 г. по описа на Апелативен съд-София, 4 граждански състав. Предвид горното въззивната жалба е редовна. Въззивниците поддържат неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Твърдят, че изпълнително дело № 342/2011 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 01.03.2014 г. и тъй като този факт е настъпил преди постановяване на 26.05.2015 г. на Тълкувателно решение по т.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, то именно от 01.03.2014 г., когато е било прекратено изпълнителното дело започнала да тече новата 5-годишна давност, която е изтекла на 01.03.2019 г., а лихвите са погасени с изтичане на 3-годишен давностен срок на 01.03.2017 г. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е преценил правилно фактите, свързани с начина, по който въззивниците отговарят за процесното вземане. Твърди се, че същите не отговарят солидарно, а съобразно дела от наследството, който получават. Поддържа се, че погасителната давност не тече общо за наследниците. Твърди се, че прекъсването или спирането на давността по отношение на някой от длъжниците, не произвежда действия спрямо останалите. Твърди се, че действията предприети след 29.02.2012 г. са насочени само и единствено срещу П. З. Ш., с оглед на което течащата в полза на другите двама ищци не е прекъсвана. Твърди се, че тези факти не са обсъдени от съда и не са преценени в първоинстанционното решение. Поддържа се, че първостепенният съд изобщо не е разгледал възражението на ищците, че не дължат задължението или поне не в пълния му размер и поради сключената застраховка „Живот“, като полицата за нея се е държала от банката и се съдържала в кредитното досие. Моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд и да постанови ново решение по същество на спора, с което да уважи изцяло или частично, с оглед възраженията предявените от ищците искове. Претендират се сторените и пред двете инстанции разноски. В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът „Банка ДСК“ АД чрез неговия процесуален представител юрисконсулт Д., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора на въззивната жалба. Поддържа се, че на първо място в депозираната жалба се навеждат нови обстоятелства, които са преклудирани на основание чл.266, ал.1 от ГПК. Твърди се, че с жалбата се сочи нов начален момент, от който според въззивниците започва да тече погасителна давност. Поддържат неоснователност на жалбата. В открито съдебно заседание въззивниците-ищци, чрез своя процесуален представител поддържат въззивната си жалба и молят съда да отмени обжалваното решение по съображения в представени по делото писмени бележки. Не претендират разноски. Заявяват възражение срещу разноските на въззиваемия, като считат че такива не му се дължат. В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник, чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение по съображения изложени в писмено становище. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв. Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: Окръжен съд-Благоевград е бил сезиран с активно субективно предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК от П. З. Ш., Б. И. Ш. и З. И. Ш., в качеството им на наследници на И. Б. Ш. срещу „Банка ДСК“ АД. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства: Не се спори, а и с представеното удостоверение за наследници изх.№ 203/11.12.2019 г. на община •••, обл.Благоевград се установява, че тримата ищци са наследници по закон на починалия на •••••••• г. И. Б. Ш., като първата ищцата П. Ш. е негова съпруга, а вторият и третият ищец-негови синове. Не е спорно също така, че техният наследодател действащ като ЕТ „И. Б.-МАЛ ШОП“ на 30.05.2003 г. е сключил с ответната „Банка ДСК“ АД договор за кредит, по силата на който е получил кредит за оборотни средства в размер на 25 000 лв. Поради неизпълнение по договора, ответната банка се е снабдила със Заповед № 297 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от 04.06.2008 г. по ч.гр.д.№ 408/2008 г. по описа на Районен съд- Гоце Делчев, с която е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист на 11.06.2008 г. срещу тримата ищци в качеството им на наследници по закон на починалия кредитополучател за сумата от 65 885, 45 лв., от която: 55 000 лв. главница и лихва в размер на 10 885, 45 лв., законна лихва върху дължимата сума от 03.06.2008 г. до изплащане на вземането, както и за разноски. За принудителното събиране на сумите по молба на взискателя и на 23.07.2008 г. е образувано изпълнително дело № 74/2008 г. по описа на ЧСИ Г. Ц. с рег.№ 703 на КЧСИ. На 28.07.2008 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на тримата длъжници в с.•••, а на 15.08.2008 г. е извършен опис на недвижимия имот. На 12.10.2009 г. взискателят е депозирал молба с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и на тримата длъжници в ЕВИ-2006 и Пиринстил. Запорите са наложени съответно на 22.10.2009 г. и 23.10.2009 г. С молба от 12.09.2011 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде предадено на ЧСИ С.. Въз основа на тази молба и на 28.09.2011 г. първоначално образуваното изпълнително дело е преобразувано в изпълнително дело № 20117980400342 по описа на ЧСИ Г. С. с район на действие: Окръжен съд-Благоевград с рег.№ 798 на КЧСИ. Към момента на образуване на второто изпълнително дело не е настъпила перемция, с оглед наложения запор върху трудовото възнаграждение и на тримата длъжници съответно на 22. и 23.10.2009 г. С молба от 29.02.2012 г. взискателят е поискал да бъде насрочена нова публична продан и е възложил на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника. С молба от 05.03.2012 г. взискателят е поискал опис на движими вещи и оборудване, машини, находящи се в недвижимия имот на длъжниците в с.•••. Описът е извършен на 10.04.2013 г. С протокол от 26.03.2015 г. частният съдебен изпълнител е обявил поредната насрочена публичната продан на недвижим имот за нестанала. С молба от 06.04.2015 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан. Такава е насрочена, но с протокол от 26.06.2015 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. С молба от 01.07.2015 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот. Такава е насрочена но с протокол от 30.10.2015 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. С молба от 13.11.2015 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот. Такава е насрочена но с протокол от 01.03.2016 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. С молба от 22.03.2016 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот, както и да бъде насрочена публична продан и на движимите вещи, представляващи машини и съоръжения. Насрочена е нова публична продан на недвижимия имот, но с протокол от 05.05.2016 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. С молба от 14.05.2016 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот. Насрочена е нова публична продан на недвижимия имот, но с протокол от 11.07.2016 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. С молба от 19.07.2016 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот. Насрочена е нова публична продан на недвижимия имот, но с протокол от 03.10.2016 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. С молба от 10.10.2016 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот. Насрочена е нова публична продан на недвижимия имот, но с протокол от 28.02.2017 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. С молба от 15.03.2017 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот. Насрочена е нова публична продан на недвижимия имот, но с протокол от 06.06.2017 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. С молба от 15.06.2017 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот. Насрочена е нова публична продан на недвижимия имот, но с протокол от 27.02.2018 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. Насрочена е нова публична продан за периода от 27.03.2018 г. до 27.04.2018 г., която с протокол от 30.04.2018 г. е обявена за нестанала. С молба от 25.06.2018 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот. Насрочена е нова публична продан на недвижимия имот, но с протокол от 10.09.2018 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. С молба от 08.03.2018 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот. Насрочена е нова публична продан на недвижимия имот, но с протокол от 10.09.2018 г. частният съдебен изпълнител е обявил публичната продан на недвижим имот за нестанала. Молби от взискателя с искане за насрочване на нова публична продан са подавани по изпълнителното дело и на 21.09.2018 г., 11.12.2018 г., 19.03.2019 г., 03.06.2019 г., 17.07.2019 г., 28.10.2019 г., 21.01.2020 г. С молба от 31.01.2019 г. взискателят е поискал насрочване на публична продан за продажба на движимите вещи, както и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на Б. Ш. в Бул Гейм Вали. С протокол от 21.08.2020 г. е обявен купувач на имота за сумата от 7 920 лв., на който имотът му е възложен с Постановление от 03.09.2020 г., което е влязло в сила на 02.02.2021 г. след отхвърляне на жалбата на тримата ищците срещу постановлението. При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че вземането на ответника не е погасено по давност и е отхвърлил предявените искове като неоснователни. При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани да обжалват страни-ищците в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима. На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Искът е процесуално допустим, тъй като ищците се позовават на новонастъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК факти. От доказателствата, намиращи се в том І от приетото по делото копие от изпълнително дело, не може се установи редовно връчване на покани за доброволно изпълнение на тримата длъжници по първоначално образуваното изпълнително дело № 74/2008 г. по описа на ЧСИ Ц.. Първите товарителници на Спиди съдържат указания, че се изпращат ПДИ по процесното изпълнително дело, но не съдържат датата на която евентуално са връчени и на кое лице са връчени. По делото са представени и три броя товарителници на куриера Спиди от 31.07.2008 г., удостоверяващи връчване на документи на Ш. и за тримата длъжници на 01.08.2008 г., без да може да се установи какво представляват тези документи и дали това са ПДИ. С оглед данните по делото и обективираната в Определение № 457/11.08.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 408/2008 г. по описа на РС Гоце Делчев информация за подадена от тримата длъжници частна жалба срещу разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, въззивният съд намира, че препис от издадената заповед е връчена на длъжниците на основание чл.54 от ГПК на 08.08.2008 г. Това обстоятелство безспорно се установява и с приетото пред първоинстанционния съд копие на възражение вх.№ 3113/08.08.2008 г. (л.40 от първоинстанционното дело), в което се съдържа твърдение на тримата ищци, че са получили ПДИ на 04.08.2008 г., което обаче не се установява с приетите по делото писмени доказателства. От самото възражение е видно, че тримата длъжници не са оспорили главницата, присъдена със заповедта, а само вземането на банката за лихви в размер на 10 885, 45 лв. С оглед обаче на Определение № 213/10.02.2009 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1136/2008 г. по описа на ОС-Благоевград, с което частната жалба, респ. подадените възражения по чл.414 от ГПК са върнати като просрочени, то производство по реда на чл.422 от ГПК не се е развило. От друга страна тримата длъжници и с оглед постановеното определение, са пропуснали възможността да се защитят по реда на чл.423 от ГПК. Ето защо и по горните съображения въззивният съд приема, че препис от издадената заповед е връчена на тримата длъжници на 08.08.2008 г., като в срока по чл.414 от ГПК, ищците не са възразили срещу вземането на банката, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила след изтичане на двуседмичния срок, съобразно разпоредбата на нормата на чл.414 от ГПК, в редакцията й към 2008 г., т.е. на 23.08.2008 г. Следователно и от тази дата-23.08.2008 г., когато заповедта е влязла в сила за сумите по издадената заповед е започнала да тече новата 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. За срока на давността- Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК. Съответно всички възражения на длъжниците срещу дължимостта на вземането, които са били могли да бъдат заявени, включително и че вземането на банката към 23.08.2008 г. е било погасено по давност, са преклудирани с изтичане на двуседмичния срок по чл.414, ал.2 ГПК, съобразно действащата към този момент редакция на нормата. Изцяло в този смисъл Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г., III г. о., ГК, с което съставът на ВКС е приел, че когато исковете по чл. 439 ГПК се основават на факти и обстоятелства относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК, те са недопустими. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим. В този смисъл са и преклудирани и възраженията за сключена между наследодателя на ищците и банката договор за застраховка „Живот“. Наличието на такъв не може да бъде изведен от договора за кредит, доколкото такова задължение в тежест на кредитополучателя не е уговаряно между страните (уговорена е само застраховка на вещните обезпечения-чл.15, б.“к“, изменена с последващ Анекс от 27.05.2005 г., т.3, но не е уговаряна и застраховка „Живот“ на кредитополучателя), а и се отрича от ответника (изявления на процесуалния представител на банката в проведеното на 10.05.2022 г. открито съдебно заседание). Това отрицателно обстоятелство се установява и с отговора на Групама изх.№ 20-02-554 от 07.06.2022 г. (л.139 от първоинстанционното дело), от който е видно, че И. Б. Ш. не е сключвал застраховки с „Групама Застраховане“ ЕАД и „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Предвид обстоятелството, че първото изпълнително дело № 74/2008 г. е образувано на 23.07.2008 г., първият въпрос на който следва да се отговори е: тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На този въпрос е отговорено с Решение № 252/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 1609/19 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и с Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о., както и със задължителното за съда Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г., т.д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Съобразно посочената практика, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК). В конкретния случай съставът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е осъществен на 23.10.2011 г., т.е. преди датата 26.06.2015 г. и следва да бъде зачетен. Това е така, защото последните изпълнителни действия по дело № 74/2008 г. са осъществени с налагането на запор върху трудовите възнаграждения на тримата длъжници в Пирин стил и Еви 2006 съответно на 22.10.2009 г. и на 23.10.2009 г., от която дата и в рамките на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Молбата от 08.09.2011 г. на взискателя не съдържа искане за извършване на конкретно изпълнително действие, а само искане делото да бъде прехвърлено за работа на ЧСИ С.. Такова изпълнително действие е поискано едва с молба от 05.03.2012 г., а именно опис на движими вещи. Молбата обаче е подадена след изтичане на законоопределения двугодишен срок. Следователно перемцията по преобразуваното изпълнително дело № 342/2011 г. е настъпила на 23.10.2011 г., от която дата е започнала да тече новата 5 годишна давност за вземането на банката. До 26.06.2015 г. взискателят редовно и в кратки срокове е искал извършването на конкретни изпълнителни действия. След 26.06.2015 г. перемцията е без правно значение, като н овата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. С оглед на горното от 23.10.2011 г. е започнала да тече петгодишна давност, която към датата на приключване на съдебното дирене не е изтекла, тъй като взискателят е поддържал висящността на изпълнението с многобройни молби с искане за извършване на изпълнителни действия. Давността е била прекъсвана съответно на: 29.02.2012 г., 05.03.2012 г., 10.04.2013 г., 06.04.2015 г., 01.07.2015 г., 13.11.2015 г., 22.03.2016 г., 14.05.2016 г., 19.07.2016 г., 10.10.2016 г., 15.03.2017 г., 15.06.2017 г., 25.06.2018 г. 08.03.2018 г., 21.09.2018 г., 11.12.2018 г., 19.03.2019 г. с редовно подавани от взискателя молби след всеки акт на съдебния изпълнител, с който насрочената публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот е обявявана за нестанала и с искане за насрочване на нова публична продан до реализирането й на 21.08.2020 г., когато е обявен купувач на имота за сумата от 7 920 лв., на който имотът му е възложен с Постановление от 03.09.2020 г., което е влязло в сила на 02.02.2021г. Не е вярно твърдението на въззивниците, че изпълнителни действия са предприемани само спрямо П. Ш., тъй като недвижимият имот спрямо който е било насрочено принудителното изпълнение е собственост и на тримата длъжници по наследяване след смъртта на техния наследодател. Т.е. видно от описаните по-горе в хронологичен ред действия (всичките от вида, прекъсващи давността, съобразно примерно посочените в обявеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС), взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес, като е искал извършване на съответните изпълнителни способи. Следва да се посочи, че не само осъществените изпълнителни способи прекъсват давността, а и искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността. В този смисъл изцяло мотивите на т.10 от цитираното постановление: „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение“. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че исканите от взискателя способи не са били приложени, но това не се е дължало на негово виновно поведение, доколкото същият своевременно е внасял дължимите такси за осъществяването на тези способи и в определените му срокове и внасял искани за насрочване на нови публични продани. И доколкото всички молби на взискателя за изпълнение, посочени по- горе, съдържат искане за прилагане на посочените в тях изпълнителни действия, те прекъсват давността, с ефект от поискването им, доколкото не осъществяването им, не е по причина, за която взискателят отговаря, като напр. - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане. Изцяло в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК и др., които се споделят от настоящия въззивен състав. Следователно и към датата на предявяване на исковата претенция 23.12.2019 г., както и към настоящия момент сумите не се погасени по давност, поради което и предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид гореизложеното първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноските: При този изход на делото на въззивниците - ищци разноски не се дължат. Същите обаче и на основание чл.78, ал.3 от ГПК дължат на въззиваемия направените от него разноски в размер на 300 лв. юрисконсулстко възнаграждение. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав