Решение № 2108 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2707/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозята и виното /ИАЛВ/ срещу решение № 848 от 23.07.2025 г. по анд № 2697/25 по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № РД-09-2/ 27.01.2025 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което на “Видинска гъмза“ АД [ЕИК] на основание чл.93, ал.2 от ЗУАХВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер от 8000 лева за нарушение по чл. 7, параграф 1, букви ,,а‘‘ и ,,б‘‘ от Регламент ЕС № 1169/2011 г., във връзка с чл. 118 от Регламент ЕС № 1308/2013 г., чл. 182, ал. 2 от ЗВСН и чл. 93 от ЗУАХВ. Жалбоподателят счита, че постановеното решение на Районния съд е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, а спорното НП бъде потвърдено. В касационната жалба се излага доводи за допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1 т. 1 от НК. Посочва, че от описанието на нарушението описаните факти ясно и непротиворечиво водят до датата и мястото на нарушението. В действителност е описан моментът на извършване на противоправното деяние, т.е. АУАН формално отговарят на изискванията на чл.42, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е посочена датата на установяване на нарушението – 04.06.2024 г., когато е предоставено копие на ф.№ 840/ 04.10.2023 г. на „Видинска Гъмза“ АД, с която същата е продала на 04.10.2023 г. на „Брайт Калърс“ ООД 48 броя бутилки с напитка, етикетирана като: „ВИДИНСКА ГЪМЗА, Celebrity, специална селекция, сорт Мускат пенливо, реколта 2021, общ брой 680, технолог А. М., произведено и бутилирано от „ВИДИНСКА ГЪМЗА“ АД - Vidin Bulgaria, BRUT NATURE, 13 % vol, e 0.750 1, 100 % MUSCAT, SUGAR 3 g/I, contains sulfates, произведено по метода „Шармат““, c което за предлаганата напитка (храна) е предоставило на „БРАЙТ КАЛЪРС" ООД и на всички потребители по веригата на доставка на продукта (като например клиентите на магазин „Винотека Хисаря” в гр. Хисаря) информация: заблуждаваща относно характеристиките на продукта, и по-специално по отношение на: неговата същност (Заблуждение, че е Пенливо вино от сорт Мускат отонел) и метод на производство (заблуждение, че е произведено по класическия метод „Шармат“), и с която се приписват на храната ефекти или свойства, каквито тя не притежава - заблуждение че е лимитирана серия от ограничен брой бутилки (680 броя) от реколта 2021 година, произведена от „ВИДИНСКА ГЪМЗА“ АД - Vidin Bulgaria. Видинска гъмза АД не е регистрирала в технологичните си дневници производство на такава серия продукт. Твърди се в касационната жалба, че датата на нарушението е 04.10.202г. – датата на издаване на фактурата. Относно мястото на нарушението посочва, че първоначално преписката е била изпратена към Районен съд – Видин, който с определение от 24.02.2025 г. я е изпратил по местна подсъдност на Районен съд – Пловдив, като последният не я е оспорил и е разгледал делото по същество. Претендира отмяна на постановеното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Не се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба – ”Видинска гъмза“ АД депозира писмено възражение по касационната жалба и в писмена защита изразява становище за неоснователността на жалбата. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба, при което моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Пловдивският административен съд в настоящия касационен състав във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното : Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. За да отмени процесното наказателно постановление, състав на Районен съд- Пловдив е приел, че от представеното копие от Фактура № 0000000840 от 04.10.2023 г. се установява, че ,,Видинска Гъмза‘‘ АД е продало на ,,Брайт Калърс‘‘ определен брой бутилки вина от които и 48 броя бутилки с напитка, етикирана като ,,ВИДИНСКА ГЪМЗА“, Celebrity. От представеното копие от Фактура № 0000002533 от 28.03.2024 г. се установява, че три броя бутилки с напитка, етикирана като ,,ВИДИНСКА ГЪМЗА“, Celebrity е била продадена от ,,Брайт Калърс‘‘ ООД на ,,Н. К. 34‘‘ ЕООД. От копие от констативен протокол № ТЗ-13-158/18.04.2024 г. се установява, че в обект, стопанисван от ,,Н. К. 34‘‘ ЕООД в гр. Хисаря, са се предлагали бутилки с напитка, етикирана като ,,ВИДИНСКА ГЪМЗА“, Celebrity. Въз основа на така възприетата от фактическа обстановка, съдът е приел, че на дружеството е ангажирана административно- наказателната отговорност за това, че е предлагала на ,,Брайт Калърс‘‘ ООД напитка /храна/ и на всички потребители по веригата на доставка на продукта /като например клиентите на ,,Винотека Хисаря‘‘/ информация заблуждаваща относно характеристиките на продукта и по-специално по отношение на неговата същност и метод на производство, като по този начин се приписват на храната ефекти и свойства, каквито тя не притежава – заблуждение, че е лимитирана серия от ограничен брой бутилки от реколта 2021 г. Съдът е посочил, че в конкретния случай дружеството жалбоподател, а и съдът е изправен пред невъзможност да установи датата на извършване на нарушението и по- специално дали това е датата на която ,,Видинска Гъмза“ АД е продало на ,,Брайт Калърс‘‘ ООД процесните бутилки или по време на извършената проверка от служители в обекта стопанисван от ,,Н. К. 34‘‘ ЕООД. Посочено е единствено кога е открито установено нарушението и това е 04.06.2024 г., когато е била предоставена от ,,Брайт Калърс‘‘ ООД фактура № 0000000840 от 04.10.2023 г. Съдът е приел, че както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е актът в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. Посочил е, че горното е в унисон и със задължителните указания по Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, според което сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, което гарантира в максимална степен на правото му на защита, като пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени. Съдът се е позовал и на ПВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. Датата /времето/ на извършване на деянието е не само основен съставомерен признак, но и белег на деянието, който го отграничава от всички останали действия/бездействия реализирали се в действителността. На следващо място съдът е приел, че липсва и посочване на място на извършване на нарушението. Сочи се, че нарушението е установено след извършена проверка в обект, находящ се в гр. Хисаря. Съдът е приел, че в случай, че се приеме нарушението да е извършено на 04.10.2023 г., когато са били продадени на ,,Брайт Калърс‘‘ ООД определен брой бутилки, липсва каквото и да било посочено място на извършване на деянието, което по същество затруднява и определянето на местната подсъдност. Посочил, е, че доколкото липсва посочване на мястото на извършване на нарушението, то отново не е спазено изискването на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, т.5 ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на РС - Пловдив относно непосочване на датата и мястото на извършване на административното нарушение в конкретния случай. Конкретиката относно датата и мястото на осъществяване на нарушението е елемент от обективната страна на нарушението и непосочването на тези факти в съставения АУАН и НП не може да бъде санирано на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Възприемането на конкретни факти едва с касационната жалба съществено ограничава правото на защита на обвиненото лице, поради което правилно районният съдия е отменил на това основание НП като незаконосъобразно и необосновано. Законът изисква в наказателното постановление да бъдат индивидуализирани всички признаци на нарушението, включително къде и кога е извършено конкретното изпълнително деяние, още повече, че в контекста на изброяването в АУАН и НП на повече от една дати – за извършвани проверки, за изискване и събиране на доказателства, и на повече от една фактури при описанието на нарушението, е невъзможно и недопустимо едва във фазата на касационното съдебно производство тези обстоятелства да бъдат установявани. В този смисъл са правилни и обосновани са изводите на районният съд за липсата на яснота в АУАН и в НП относно датата и мястото на извършване на нарушението. Посочването на обстоятелствата за датата извършени проверка и установени множество факти, изискването за представяне на документи и т.н., не замества по никакъв начин императивното минимално съдържание на АУАН и НП да е посочена датата и място, на което е извършено нарушението, което в конкретния случай не е сторено. Тази информация следва да се съдържа в самия административнонаказателен акт като елементи от фактическия състав на дата и място на нарушението, а не да се извлича от доказателствата по делото. Изискването за посочване на датата и мястото на извършване на нарушението има за цел да индивидуализира нарушението, като се даде възможност на адресата на акта или на постановлението да получи достатъчна, с оглед охрана на правния му интерес, информация, а също така да бъде изяснена местната подсъдност. От една страна на определена дата е извършена проверка в гр. Хисаря на „Н. комерс 34“ ЕООД – гр. Хисаря, обл. Пловдив, въз основа на която се установяват определени факти. На следващо място описани са като събрани доказателства, в това число е извършен анализ на взета проба, която е изследвана в изпитвателна лаборатория с протокол № 411/ 25.04.2024 г. в гр. София. На следващо място – изискани са доказателства от трети лица както при проверката в гр. Хисаря, така и последващо от фирма „Брайт Калърс“ ООД със седалище гр. Видин, така и от соченото за нарушител лице „Видинска Гъмза“ АД със седалище и адрес на управление гр. София. По този начин при липса на ясно посочен и съставомерно релевантен момент и място на извършване на нарушението, съдът е поставен в невъзможност както да извърши пълноценен контрол за законосъобразност, а така също да прецени въобще своята материална компетентност съгласно изискването на чл. 59, ал.1 ЗАНН. Последното не е само предположение, тъй като видно от приложените към делото дела, в действителност липсата на ясно посочено място на нарушението е довело до невъзможност за съда да се определи кой от районните съдилища на гр. Видин или гр. Пловдив е компетентният съд. Обстоятелството, че състав на Районен съд – Пловдив не е оспорил подсъдността, а е разгледал и решил делото като въззивна инстанция е в изпълнение на чл.120 от Конституцията на Република България за осигуряването на справедлив процес, право на жалба и спазване върховенството на закона, а не поради обстоятелството, че е установена по категоричен начин подсъдността на делото. Въз основа на приетите по делото доказателства административнонаказващият орган не е имало пречка в АУАН и в НП ясно да посочи както датата, така и мястото на нарушението/ във ф.№ 840/ 04.10.2023 г. се съдържат реквизити както за момента, така и за мястото на сделката – гр. София/, в случай, че се твърди от АНО, че именно с фактурата, обективираща сочената сделка, е било извършено нарушението, т.е. същите са били определяеми по аргумент на противното от чл.48 ЗАНН, но като не ги е посочил, е допуснал съществено процесуално нарушение. В хода на произнасяне настоящата касационна инстанция намира, че при провеждане на административно- наказателното производство е допуснато и друго нарушение на процесуалните правила. Така АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. АУАН е връчено на представител на дружеството на 22.01.2025 г., а НП е издадено на 27.01.2025 г. Това е така, защото не даване възможност на жалбоподателя в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да упражни правото си като вземе отношение относно вменените му за нарушение действия/бездействия, накърнява пряко правото му на защита, респ. води до съществено процесуално нарушение опорочаващо както процесния АУАН, така и последвалото НП, издадено въз основа на него. Възприета за установена от районният съд се подкрепя от събраните по делото доказателства, като въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка районният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи относно приложението на закона, при което е отменил обжалваното пред него наказателно постановление. Поради изложените съображения, настоящата инстанция не констатира сочените от жалбоподателя касационни основания и жалбата му се явява неоснователна, а решението на районния съд, като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът