Решение № 62 от 31.7.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 239/2025 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен срещу присъда № 22/12.09.2025 г., постановена по НОХД № 493/2025 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Д. П. С. е признат за невинен в това, че в неустановен период през лятото на 2017 г., в с. Жеравна, общ. Котел, в условията на продължавано престъпление, е наредил осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство, а именно демонтаж и премахване на камбанария от метална конструкция, намираща се в двора на църква „Св. Н.“, с. Жеравна, общ. Котел, обявена като единична архитектурно-строителна и художествена недвижима ценност с категория „местно значение“ (ДВ., бр.53 от 1978 г.), декларирана със списък от 15.12.1978 г. като художествен паметник на културата, включен в I-ва група с предварителна категория „национално значение“, като нарушил чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ и „г“ от Закона за културното наследство, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С присъдата, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, е постановено направените по делото разноски в размер на 30,74 лева, да останат за сметка на държавата. С подадения протест и с допълнително писмено изложение към него се заявява позиция, че първоинстанционната присъда е неправилна – поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради нарушение на материалния закон. В обсега на твърдените съществени нарушения на процесуалните правила на първо място се излагат съображения за наличие на основания за отвод на съдебния състав. В подкрепа на това се посочва, че след постановяване на присъдата съдът е изложил накратко мотивите за оправдаването на подсъдимия Д. С., като е изтъкнал съображения, свързани с липсата на обективен признак от престъпния състав на чл. 277а, ал. 4 НК, а именно, че камбанарията, находяща се в църковния двор на църква „Св. Н.“ в с. Жеравна, общ. Котел, самостоятелно не е предмет на опазване на културното наследство. Твърди се, че непосредствено след това съдията-докладчик е заявил, че още при първото си посещение на църковния храм в с. Жеравна преди повече от двадесет години е видял металната камбанария, възприел я е като „грозотия“ и си е помислил, че същата „няма място там и трябва да бъде премахната“. Според прокурора, подал протеста, тези изявления безусловно поставят под съмнение безпристрастността на съдебния състав и сочат на заинтересованост от изхода на делото. Поддържа се становище, че демонстрираните от съдията-докладчик лично предубеждение и пристрастност, както и формираната от него оценка за естетическата стойност на процесната камбанария (определена като „грозотия“), наред с превратната оценка на доказателствата, свързани със защитения статут на обекта, дават основание да се приеме, че е налице основателно съмнение по отношение безпристрастността на съда. Счита се, че това във всички случаи представлява основание за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК, а неизвършването му съставлява абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, което е основание за отмяна на постановената присъда. На следващо място се излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилна оценка на доказателствената съвкупност, аргументирани с твърдение, че първоинстанционният съд е игнорирал доказателства, които подкрепят обвинителната теза, което е довело до накърняване процесуалното право на прокурора да докаже правилността на защитаваното от него обвинение. По отношение на твърдяното нарушение на материалния закон се изтъква, че по делото е безспорно установено, че църквата „Св. Н.“ в с. Жеравна, общ. Котел, и прилежащият й двор представляват защитена територия за опазване на културното наследство по смисъла на чл. 79, ал. 5 от ЗКН (редакция към 2017 г., изм. ДВ, бр. 54 от 2011 г.), сега чл. 70, ал. 6 ЗКН (изм. ДВ, бр. 89 от 2018 г.). Посочва се, че доказателствата по делото установяват, че разположената отделно от основната сграда на църквата, но в нейния двор, камбанария е изпълнявала литургични функции, поради което следва да се приеме, че представлява част от църковния храмов комплекс. Акцентира се, че това е била единствената действаща камбанария, която, макар да не представлява сграда, същата е проектирана и е функционирала като част от църковното пространство и църковния живот. Предвид на това се прави извод, че независимо, че не е физически свързана със сградата на църквата и е изградена в по-късен момент, камбанарията се явява неделима част от църковния храмов комплекс. Тези обстоятелства според прокурора сочат на обективна съставомерност на процесното деяние. На тези основания, изложени в протеста и в допълнението към него, се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 277а, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Бургас не поддържа протеста. Прокурорът намира за недоказано твърдението за проявена пристрастност от съдията-докладчик, тъй като соченото в протеста изявление не е обективирано в съдебния протокол или в друг съдебен акт. Според него, дори да се приеме, че подобно изказване е било направено след постановяване на присъдата, то изразява лична естетическа оценка за металната конструкция и не установява предубеденост при разглеждането и решаването на делото. Поддържа се още, че производството пред първата инстанция е проведено при спазване на процесуалните правила, а доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност. По съществото на обвинението прокурорът излага, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен резултат, но не по правилните материалноправни съображения. Според него предмет на преценката по чл. 277а, ал. 4 НК не е самостоятелният статут на премахнатата метална конструкция като недвижима културна ценност, а обстоятелството, че дейността е осъществена в защитена територия. Църквата „Св. Н.“, нейният двор и архитектурният резерват „Село Жеравна“ безспорно притежават такъв статут. Подсъдимият е наредил премахването на конструкцията без съответното съгласуване по Закона за културното наследство, поради което деянието формално осъществява обективните и субективните признаци на престъплението. Независимо от това представителят на Апелативната прокуратура счита, че е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. В тази насока сочи, че металната конструкция е била изградена значително след Възрожденската епоха, липсват документи или други данни, които да й придават самостоятелна историческа или културна стойност, а поставената на нея камбана е запазена. Конструкцията е била силно корозирала, с компрометирани елементи и реална опасност да падне и да причини вреди на хора или на съседен имот. С премахването й този по-съществен риск е бил отстранен. В подкрепа на явно незначителната обществена опасност се сочат и данните за личността на подсъдимия - възрастта му, липсата на осъждания към момента на деянието, трудовата и обществената му ангажираност като енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство. Поради това прокурорът предлага протестът да бъде оставен без уважение, а оправдателната присъда да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия С. - адв. Н. К., се присъединява към становището, че не са налице основания за отвод и че при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Допълнително поддържа, че употребеният в чл. 277а, ал. 4 НК изпълнителен способ „нареди“ предполага отношения на зависимост или подчиненост между дееца и лицето, осъществило дейността, каквито според защитата не са доказани. Излага и довод, че липсват данни металната конструкция да е била законно поставена, поради което премахването й е възстановило облика на защитената територия и не е общественоопасно. Пледира за потвърждаване на оправдателната присъда. Подсъдимият Д. С. в лична защита поддържа казаното от защитника си. Посочва, че конструкцията е била силно корозирала и е съществувала опасност да падне върху хора или имоти, включително след сигнал от собственик на съседен имот. Обяснява, че църквата не е разполагала със средства за демонтажа и поради това е било уговорено изпълнителят да задържи металните отпадъци. В последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Апелативният съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и след извършената на основание чл. 314, ал. 1 НПК цялостна проверка на правилността на присъдата, приема следното: Протестът е подаден в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Крайният извод на Окръжен съд - Сливен за оправдаване на подсъдимия Д. С. е правилен. Въззивният съд обаче не споделя основните материалноправни съображения, с които първата инстанция е обосновала този резултат. Приетите по делото факти установяват формално осъществяване на признаците на престъпния състав по чл. 277а, ал. 4 НК, но конкретното деяние не е престъпно поради приложението на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. По оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила Неоснователно е възражението, че първоинстанционната присъда е постановена от незаконен състав поради наличие на основание за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК. Това оплакване се основава изцяло на твърдението в протеста, че непосредствено след обявяване на присъдата съдията-докладчик е дал негативна естетическа оценка на премахнатата конструкция и е заявил, че още при предходно свое посещение в Жеравна е счел, че тя няма място в двора на църквата. Сочените изявления не са отразени в протокола от съдебното заседание, в което е постановена присъдата. Съгласно чл. 131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда на НПК, са доказателствени средства за извършването на съответните процесуални действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Следователно именно съдебният протокол удостоверява съдържанието и последователността на извършените в заседанието процесуални действия и на направените от участниците изявления. Когато страна счита, че протоколът не отразява точно извършено действие или направено изявление, процесуалният закон предоставя специалния ред по чл. 312 НПК за искане на поправка или допълване. По делото не е направено такова искане. Не е представен и друг допустим процесуален източник, който да установява по несъмнен начин твърдените думи, техния точен контекст, момента и обстоятелствата, при които са били произнесени. Самото им възпроизвеждане в протеста представлява довод на страната, а не доказателствено средство за случилото се в съдебното заседание. При това положение въззивният съд не може да приеме за установена фактическата основа, върху която е изградено искането за отвод. Абсолютното процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК предполага делото действително да е разгледано от съдебен състав, за който е съществувала пречка по чл. 29 НПК. Подобна пречка не може да се извежда от непроверено твърдение, което не е удостоверено по предвидения в процесуалния закон ред. Независимо от изложеното, дори хипотетично да се приеме, че след обявяване на присъдата е била изразена лична естетическа оценка за вида на металната конструкция, това само по себе си не е достатъчно, за да установи предубеденост при ръководенето на съдебното производство и формирането на вътрешното убеждение. Основанието по чл. 29, ал. 2 НПК изисква конкретни обстоятелства, които обективно могат да породят основателно съмнение в безпристрастността на съдията. В случая не се сочи процесуално поведение на състава при събирането и проверката на доказателствата, ограничаване правата на обвинението или предварително демонстрирана позиция относно вината на подсъдимия. Твърдяното изказване е отнесено към момент след приключване на разглеждането на делото и след постановяване на присъдата. Само по себе си то не доказва, че решението е било обусловено от лична заинтересованост или предубеждение. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд е накърнил процесуалното право на прокурора да докаже обвинението, като е игнорирал доказателства. От мотивите към присъдата се установява, че съдът е посочил и обсъдил гласните и писмените доказателствени източници, изложил е кои факти приема за установени и е дал правна оценка на доказателствената съвкупност. Обстоятелството, че част от изводите му не се споделят от обвинението или от настоящия съд, не превръща доказателствената оценка в съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилното тълкуване на установените факти или неточният материалноправен извод подлежат на корекция от въззивната инстанция и не обуславят сами по себе си връщане на делото за ново разглеждане. Производството пред Окръжен съд - Сливен е проведено по реда на чл. 371, т. 1 НПК, след валидно изразено съгласие на подсъдимия и защитника му да не бъдат разпитвани част от свидетелите и при постановяване на присъдата да се ползват протоколите за разпит от досъдебното производство. Страните са имали възможност да правят доказателствени искания, а съдът е събрал и допълнителни доказателства. Не се установява ограничаване на процесуални права, което да е повлияло върху правилността на съдебния акт. По фактите и доказателствата Фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, са в съществената си част правилно установени и се подкрепят от доказателствата по делото. Необходимо е единствено тяхната правна оценка да бъде коригирана. Църквата „Св. Н.“ в с. Жеравна е построена през 1840 г. и притежава статут на единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „местно значение“. Тя е включена и в списъка на художествените паметници на културата с предварителна категория „национално значение“, а територията на с. Жеравна е обявена за архитектурен резерват. По силата на преходните разпоредби на Закона за културното наследство заварените статути и категории са запазени. Дворът на църквата попада както в териториалния обхват на единичната недвижима културна ценност, така и в границите на груповата недвижима културна ценност - архитектурния резерват „Село Жеравна“. В югоизточната част на двора е била разположена метална конструкция, използвана като камбанария. Тя се е състояла от четири вертикални метални елемента, свързани с диагонални и хоризонтални връзки, и е завършвала с метален купол, под който е била поставена камбаната. Конструкцията не е била физически свързана със сградата на храма. Данните по делото сочат, че е поставена значително след построяването на църквата - вероятно около средата на ХХ век. Не са открити строителни книжа, проектна документация, архивни снимки или други материали, които да установяват времето и правното основание за изграждането й или да й придават самостоятелен статут на културна ценност. Към 2017 г. металната конструкция е била в силно влошено техническо състояние. В основата й е имало значителна корозия, част от диагоналните връзки са били деформирани, липсвали са нитове, отделни елементи са били разединени, а бетонната основа е била частично разрушена. Собственикът на близкия имот - свидетелят В. Д., е сигнализирал подсъдимия и кмета на селото, че конструкцията може да падне върху дома му, и е поискал нейното премахване. За опасност от падане са съобщили и други свидетели. Тези данни се подкрепят от приложените фотоснимки и от писмото на Сливенската митрополия. През 2016 г., като председател на Църковното настоятелство и представител на църквата, подсъдимият е предприел действия за финансиране на проект „Ремонт на храм „Св. Н.“ - с. Жеравна и подобряване на прилежащото пространство“. Поради защитения статут на обекта проектът е бил съгласуван с Министерството на културата и с общинските органи. На 24.04.2017 г. е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ, а на 17.07.2017 г. е открита строителната площадка. Одобреният инвестиционен проект не е предвиждал ремонт или премахване на металната камбанария. В най-ниската част на двора, в близост до мястото на конструкцията, е било предвидено изграждане и ремонт на дренажни съоръжения и дъждоприемен резервоар. Това обстоятелство е имало практическо значение за решението конструкцията да бъде отстранена, но не е включвало самото й премахване в обхвата на съгласуваните строително-монтажни дейности. След сигналите за опасното състояние на конструкцията подсъдимият е уведомил Сливенския митрополит Йоаникий и е получил устно съгласие тя да бъде премахната, а камбаната да бъде запазена. Впоследствие той многократно е разговарял със свидетеля С. M. и е настоявал да бъде намерено лице, което да извърши демонтажа. Обяснил е, че църквата не разполага със средства за това и че изпълнителят може да задържи и продаде металните отпадъци. Свидетелят M. е установил контакт със свидетеля И. П., който е разполагал с необходимата техника. След координация с подсъдимия П. и негов помощник са демонтирали конструкцията отгоре надолу, свалили са камбаната, нарязали са металните елементи и са ги предали като вторични суровини. Подсъдимият е присъствал при демонтажа. Камбаната не е унищожена или повредена, а е запазена и впоследствие продължава да изпълнява предназначението си. След приключване на ремонта, реставрацията и благоустрояването изпълнените дейности са приети през 2021 г. с акт на министъра на културата, без да са отразени увреждания на храма, на автентични елементи от културната ценност или на архитектурния ансамбъл. Това последващо приемане не замества необходимото предварително съгласуване на демонтажа и не заличава неговата формална противоправност, но има значение при оценката на реално настъпилите последици и на степента на обществена опасност. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въззивният съд възприема доказателствената основа, послужила на първата инстанция при установяване на релевантните факти, макар да не споделя изведените от тях материалноправни изводи. Обясненията на подсъдимия С. относно причините за премахването на металната конструкция, нейното влошено състояние, подадения от собственика на съседния имот сигнал, проведените разговори със Сливенския митрополит и предвидените в тази част на двора отводнителни дейности се подкрепят от показанията на свидетелите С. M., В. Р., И. П., В. Д., в. Ч. и М. С., както и от писмото на Сливенската митрополия и приложения снимков материал. Тези доказателствени източници са взаимно допълващи се и непротиворечиви относно съществените обстоятелства, свързани с техническото състояние на конструкцията, съществувалата опасност от срутването й и начина на нейното демонтиране. Решението на подсъдимия да бъде премахната конструкцията, предприетите от него действия за намиране на изпълнител и непосредственият механизъм на демонтажа се установяват от показанията на свидетелите К. К., С. M. и И. П.. Същите доказателства установяват и че камбаната е била предварително свалена, запазена и не е била предмет на увреждане или разпореждане. Статутът на църквата „Св. Н.“, на прилежащия й двор и на архитектурния резерват „Село Жеравна“, както и режимът за извършване на дейности в тях, се установяват от удостоверението и останалите материали на Министерството на културата и НИНКН. Данните за времето и начина на изграждане на металната конструкция, липсата на архивни сведения за нея и обстоятелството, че не е била включена в съгласувания инвестиционен проект, се извеждат от писмата на Държавен архив - Сливен и Регионалния исторически музей - Сливен, договорната и проектната документация, справката на Службата по геодезия, картография и кадастър и показанията на проектанта арх. Ч.. Посочените доказателства са събрани по надлежния процесуален ред и при съпоставянето им не се констатират съществени противоречия, които да поставят под съмнение възприетите фактически положения. Доколкото отделни свидетели са изразили предположения или лични оценки относно правния статут на конструкцията или относно действията на починалия митрополит, тези части от показанията им не са използвани при изграждането на фактическите изводи. Правната оценка на установените обстоятелства, включително относно защитения характер на територията, съставомерността на деянието и степента на неговата обществена опасност, принадлежи на съда и следва да бъде извършена въз основа на приложимите материалноправни разпоредби. По приложението на материалния закон Въззивният съд не споделя извода на първата инстанция, че обективната съставомерност на деянието зависи от това дали самата метална конструкция е била самостоятелна недвижима културна ценност или съставна част от сградата на църквата. Разпоредбата на чл. 277а, ал. 4 НК криминализира нареждането или допускането на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство. Непосредственият предмет на защитата е установеният режим за опазване на културното наследство в съответната територия. Поради това за осъществяването на състава не е необходимо обектът, спрямо който е извършена намесата, сам по себе си да е обявен за недвижима културна ценност. Достатъчно е дейността да е осъществена в територия, подчинена на специалния охранителен режим, и да е извършена в нарушение на приложимите правила. В случая не се налага назначаване на съдебна архитектурноисторическа експертиза, поискано условно в допълнението към протеста. Въпросът дали металната конструкция е притежавала самостоятелен статут на недвижима културна ценност не е решаващ за обективната съставомерност на обвинението, тъй като тя безспорно се е намирала в защитена територия. От друга страна, наличните архивни справки, проектни документи, свидетелски показания и фотоматериали са достатъчни за оценка на времето на поставяне, функционалното предназначение, техническото състояние и отсъствието на данни за самостоятелна културна индивидуализация. По делото е безспорно, че дворът на църквата „Св. Н.“ се намира в защитена територия. Той е прилежаща площ към единична недвижима културна ценност и едновременно попада в границите на архитектурния резерват „Село Жеравна“. Демонтажът и окончателното премахване на трайно намираща се в този двор конструкция представляват намеса, която изменя съществуващото състояние на защитеното пространство. Тази дейност не е била включена в съгласувания инвестиционен проект и за нея не е проведена отделна процедура по Закона за културното наследство. Устното съгласие на епархийския митрополит има значение за вътрешноцърковната организация и за мотивите на подсъдимия, но не може да замести изискуемото съгласуване с компетентните държавни и общински органи. Също така последващото приемане на изпълнения инвестиционен проект не придава обратно действие на разрешение, което не е било дадено преди премахването на конструкцията. Не се споделя и възражението на защитата, че изпълнителното деяние „нареди“ задължително предполага служебна, трудова или друга формализирана подчиненост между дееца и непосредствения извършител на дейността. Съдържанието на този изпълнителен способ следва да се извежда от фактическата власт на лицето да вземе решение за извършването на дейността в защитената територия и да организира нейното осъществяване. Подсъдимият е бил председател на Църковното настоятелство, енорийски свещеник и представител на юридическото лице, което стопанисва храма. Той е взел решението за отстраняване на конструкцията, възложил е на свидетеля M. да намери изпълнител, настоявал е това да бъде направено, определил е начина на заплащане чрез задържане на металните отпадъци, координирал е изпълнителя и е присъствал при демонтажа. Съвкупността от тези действия осъществява фактическото съдържание на „нареждане“ по смисъла на чл. 277а, ал. 4 НК. Деянието е извършено и при необходимата форма на вина. Подсъдимият е знаел за защитения статут на храма и двора, тъй като лично е водил кореспонденцията с Министерството на културата и е участвал в съгласуването на инвестиционния проект. Знаел е и че премахването на металната конструкция не е включено в одобрените дейности. Въпреки това съзнателно е организирал демонтажа без предварително разрешение по специалния режим. Обстоятелството, че е действал с цел да отстрани опасност и е считал конструкцията за несъвместима с облика на църковния двор, се отнася до мотива, но не изключва съзнанието и волята му относно фактическите признаци на деянието. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отделните разговори и настоявания на подсъдимия са части от едно организационно поведение, насочено към един-единствен резултат - демонтирането на конкретната конструкция. Те не представляват самостоятелни довършени престъпления, осъществени през непродължителни периоди при еднородност на вината, поради което квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК не намира фактическа опора. Този извод обаче не променя обстоятелството, че деянието формално покрива признаците на чл. 277а, ал. 4 НК. По приложението на чл. 9, ал. 2 НК Въпреки формалната съставомерност въззивният съд приема, че деянието не е престъпно поради явно незначителната му обществена опасност. Налице е втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 НК. Преценката за малозначителност не може да се основава на един изолиран факт, а изисква съпоставка между характера и значимостта на охраняваните обществени отношения, начина на извършване, предмета и последиците на конкретната намеса, подбудите на дееца и всички останали обстоятелства, които определят действителната степен на обществена опасност. Приложението на чл. 9, ал. 2 НК е допустимо и при формален престъпен състав, когато конкретното засягане или застрашаване на защитеното обществено отношение остава явно под типичната за съответния вид престъпление степен. На първо място, премахнатата метална конструкция не е била автентичен елемент от възрожденската църква. Тя е поставена приблизително век след изграждането на храма, вероятно през средата на ХХ век. По делото не са открити документи за проектирането и изграждането й, данни за авторство, художествени особености, историческо събитие или друг белег, който да й придава самостоятелна културна стойност. Тя не е била предмет на отделно деклариране или обявяване като културна ценност и не е била включена като елемент за консервация или реставрация в одобрения проект. На второ място, същинският предмет с литургична и потенциална историческа стойност - камбаната - е запазен. Тя не е повредена, отчуждена или унищожена и продължава да се използва. Следователно намесата не е довела до загуба на предмета, чрез който се осъществява религиозната функция на камбанарията. На трето място, доказателствата установяват не просто занемарено, а опасно техническо състояние на конструкцията. Корозията в основата, липсващите нитове, деформираните и разединени елементи и нарушената бетонна основа са създавали реална опасност от срутване. Конструкцията се е намирала в посещаван църковен двор, в близост до жилищен имот, а съседът изрично е сигнализирал, че при падане тя може да засегне дома му. Потенциалните последици за живота и здравето на поклонници, жители и туристи, както и за чуждото имущество, са били значително по-съществени от риска за културното наследство, произтичащ от премахването на самата амортизирана метална конструкция. Действията на подсъдимия са били мотивирани именно от необходимостта този риск да бъде отстранен. По делото не се установява стремеж към лично облагодетелстване. Уговорката демонтиралите конструкцията лица да задържат металните отпадъци е била начин да се обезпечи извършването на работата при липса на средства у църквата, а не форма на присвояване от подсъдимия. Той е уведомил своя църковен ръководител и е получил устно съгласие, което, макар да не е достатъчно по държавния разрешителен режим, показва, че не е действал прикрито, своеволно или с намерение да увреди културна ценност. Допълнително значение има обстоятелството, че конструкцията е била разположена в най-ниската част на двора, в зона, в която съгласуваният проект е предвиждал дренажни и водоотвеждащи дейности. Премахването й е улеснило благоустрояването и отводняването на прилежащото пространство. Завършеният проект е приет от Министерството на културата без констатации за увреждане на храма, на защитени автентични елементи, на ансамбловата среда или на силуета на архитектурния резерват. Не са настъпили имуществени вреди за държавата, църквата или други лица. Не е доказано нарушаване на конструктивната цялост на храма, засягане на археологически пластове, унищожаване на художествени или архитектурни елементи или друго необратимо отрицателно въздействие върху културното наследство. Деянието е останало ограничено до демонтирането на една силно амортизирана и културно неиндивидуализирана метална конструкция. Данните за личността на подсъдимия също подкрепят, макар да нямат самостоятелно решаващо значение, извода за явно незначителна обществена опасност. Към момента на деянието той не е бил осъждан, бил е в напреднала възраст, дългогодишен енорийски свещеник, председател на Църковното настоятелство и обществено ангажирано лице. Цялостното му поведение по организирането на законно съгласувания ремонт на храма показва отношение към опазването му, а процесното отклонение от административния ред е било инцидентно и продиктувано от конкретна практическа и обезопасителна необходимост. Съобразени в тяхната съвкупност, тези обстоятелства отличават случая съществено от типичните прояви по чл. 277а, ал. 4 НК, при които се нарежда или допуска незаконна дейност, създаваща реален риск от увреждане, унищожаване или обезличаване на културна ценност или защитена среда. В конкретния случай формалното нарушение на предварителния съгласувателен режим е налице, но действителното засягане на охраняваните обществени отношения е минимално, а предприетото действие едновременно е отстранило сериозен риск за живота, здравето и имуществото на хората. Изложеното не означава, че всяко премахване на опасен обект в защитена територия може да се извършва без участие на компетентните органи, нито че устно църковно разрешение замества предвидените в Закона за културното наследство процедури. Деянието остава формално противоправно. Именно съотношението между характера на конкретния обект, непосредствената обезопасителна цел, липсата на културни вреди и всички останали факти обаче обуславя извода, че обществената му опасност е явно незначителна и то не следва да бъде третирано като престъпление. Не са налице достатъчно данни за приложение на чл. 13 НК относно крайната необходимост, тъй като доказателствата не установяват с изискуемата категоричност, че опасността е била непосредствена и че не е могла да бъде отстранена по друг, законосъобразен начин. Състоянието на конструкцията и съществувалият риск обаче са релевантни при оценката по чл. 9, ал. 2 НК и имат съществена тежест за намаляване на обществената опасност. По изложените съображения не са налице основания нито за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, нито за постановяване на осъдителна присъда. На основание чл. 337, ал. 3 НПК въззивният съд може да измени основанията, на които е постановена оправдателната присъда, без да изменя нейния диспозитив. В случая крайният оправдателен резултат следва да бъде запазен, като вместо възприетата от първоинстанционния съд обективна и субективна несъставомерност се приеме, че деянието формално осъществява признаците на чл. 277а, ал. 4 НК, но не е престъпно по силата на чл. 9, ал. 2 НК. С оглед потвърждаването на оправдателната присъда правилно направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата. При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира други основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда. Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Апелативен съд – Бургас