Решение № 4951 от 4.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1709/2025 г.

Производството е по реда на чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Ю. Г. М., [ЕГН] от гр. Бургас, ул. „Дебелт“ №11, вх.2, ет.2, ап.3; Е. Д. Т., [ЕГН], от гр. София, ул. „Любляна“ №56, ет.1, ап.1; Д. Р. П., [ЕГН] от гр. Средец, ул. „Максим Горки“ №51; С. Г. П., [ЕГН] от гр. София, ул. „Панагюрище“ №20; Е. Б. М., [ЕГН] от гр. София, бул. „Васил Левски“ №58, вх.Б, ет.3; В. Т. В., [ЕГН] от гр. София, ул. „Зайчар“ №30; Т. Н. Д., [ЕГН], от гр. Чирпан, бул. „Георги Димитров“ №26, вх.А, ет.6, ап.16 и В. Ц. В., [ЕГН] от с. Николово, община Русе, ул. „Липник“ №93, чрез процесуален представител адв. М. И., против Заповед №18-9294/01.09.2025г., издадена от началника на СГКК гр.Бургас.

Със заповедта е одобрено изменение в кадастралната карта на гр. Созопол, съгласно скица-проект №15-1519164-01.09.2025г., изразяващо се в отстраняване на непълнота или грешка, както следва: нанасяне на нов обект в КККР - сграда с идентификатор 67800.4.20.4, с площ 118 кв.м, предназначение: друг вид сграда за обитаване; собственост на: няма данни, като сградата попада в поземлен имот с идентификатор 67800.4.20, с площ 2 460 кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване.

Жалбоподателите искат отмяна на оспорения акт. Считат, че същият е постановен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В жалбата се твърди, че част от заинтересованите лица не били уведомени за инициираното административно производство по изменение на КККР относно съсобствения им имот, с което били лишени от правото да упражнят правото си на защита. Според жалбоподателите административният орган тенденциозно не е отчел, че в хода на производството заинтересованото лице Е. Т. е подала възражение, в което били наведени доводи за наличие на спор за материално право по отношение на нанасящата се сграда, като в такъв случай органът е бил длъжен да откаже поисканото изменение. Наред с това не били изследвани въпросите, свързани с фактическото състояние на сградата – същата не била подземна, а двуетажна масивна сграда с три самостоятелни обекта в нея. Твърди се, че административният орган неправомерно е квалифицирал като „поправка на непълнота“ фактическото нанасяне на нова сграда, изградена след 2007г., тъй като тя не е била заснета и не е била построена към датата на влизане в сила на КККР, а посочените в акта нормативни разпоредби не съответствали с установената фактическа и правна обстановка. Според жалбоподателите в случая не били извършени необходимите действия, за да се установи точното предназначение на сградата – същата попадала в категориите за жилищна сграда, а не в посочената от органа „друг вид сграда за обитаване“; не било спазено и изискването да се посочат обособените самостоятелни обекти в сградата. Претендират присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание се представляват от адвокат И.. Същият поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноските за държавни такси, депозита за съдебно-техническата експертиза и заплатен адвокатски хонорар съгласно представената разписка (л.263). Аргументира позицията си в представена по делото писмена защита (л.267).

Ответникът по оспорването - началник на Службата по геодезия, картография и кадастър Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо от 09.10.2025г., с което е постъпила административната преписка, оспорва жалбата като неоснователна (л.76). В случай на прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност.

Заинтересованите страни П. Т. В., Н. Д. К., М. Д. К.-А., М. Г. К. и А. А. К., чрез процесуален представител адвокат Х. К., оспорват жалбата и искат заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. Претендират адвокатско възнаграждение.

Заинтересованите страни Г. М. Т., Й. С. В., В. В. Т., И. Г. М.-Н., Л. К., П. К., С. Й. Д., П. И. Г., В. С., Л. М. Т.-Н., К. Г. Ч.-Й., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Не изразяват становище по съществото на спора.

ФАКТИТЕ:

Със заявление вх.№ 01-193469-11.03.2025г. П. Т. В. е поискал от СГКК Бургас да бъдат нанесени настъпили промени в кадастралната карта по отношение на ПИ с идентификатор 67800.4.20 чрез нанасяне на сграда с проектен идентификатор 67800.4.20.4 съгласно проект за изменение №25-78579-10.03.2025г. (л.156).

Легитимирал се като собственик на имота с нотариален акт № 21, том 20, дело № 4916, вх.рег.№ 8030 от 31.05.2007г. на СВ Бургас, по силата на който „Кана“ АД продава на П. В. УПИ IV с пл. №5072, урегулиран с площ от 2 450 кв.м. по плана на м. „Буджака“, землището на гр. Созопол (л.180).

Със заявлението В. представил проект за изменение на КК за нанасяне на сграда в имот с идентификатор 67800.4.20 по КК на гр. Созопол (л.160); обяснителна записка (л.161); скица-проект (л.162); кадастрален регистър на недвижимите имоти (л.164); справка за предоставяне на идентификатор за проектен имот № 25-17089-16.01.2025 (л.165).

Съгласно обяснителната записка, основание за изменението било нанасяне на съществуваща и неотразена в КККР сграда в поземлен имот с идентификатор 67800.4.20 по реда на чл.51, ал.1, т.2, във вр. с чл.54 от ЗКИР. Обхватът и целта на проекта се изразявали в допълване на сграда с проектен идентификатор 67800.4.20.4 в съответствие с геодезическо заснемане на съществуващото на място състояние на сградата. Посочено било още, че за сградата е била изработена проектна документация, която не е била одобрена от Община Созопол и не било издавано разрешение за строеж. В уверение на това бил приложен инвестиционен проект, част Архитектура, за обект „Подпорни стени и вертикална планировка в УПИ IV-5072, м. „Буджака“, гр. Созопол“ (л.172-179).

Към заявлението били приложени удостоверение за приет проект № 25-78579-10.03.2025г. (л.157), както и графична част на приложението към удостоверението за приетия проект (л.158).

След като прегледал заявлението и приложените към същото документи, началникът на СГКК Бургас пристъпил към изменение на КККР на гр. Созопол по реда за отстраняване на непълнота или грешка.

На основание чл.26, ал.1 от АПК изпратил до заинтересованите страни уведомление изх.№ 24-13102-28.03.2025 за започната процедура по изменение на КККР за сграда в ПИ 67800.4.20, изразяващо се в нанасяне на сграда с проектен идентификатор 67800.4.20.4 с площ 118 кв.м., бр. етажи – 2, без данни за собственост (л.154-155).

На заинтересованите страни била предоставена възможност в 7-дневен срок от получаване на уведомлението да се запознаят с документите към заявлението, като в случай на несъгласие с исканото изменение да представят документи, доказващи претенции на права.

Отправено било предупреждение, че при непредставяне в указания срок на нови писмени доказателства, различни от приложените към заявление вх.№01-193469-11.03.2025г., СГКК Бургас ще продължи процедурата по изменение на КККР, като ще бъде издадена заповед за одобряване изменението по реда на чл.54, ал.4 от ЗКИР.

Уведомлението било връчено лично на четиринадесет от заинтересованите страни според представените по делото известия за доставяне (л.140-153).

От пощенския оператор били върнати писма с отбелязване „непотърсен“ от следните заинтересованите страни – Л. К. (л.131), П. К. (л.132), В. В. Т. (л.133), С. Й. Д. (л.134), В. Т. В. (л.135), Л. М. Т.-Н. (л.136), Ю. Г. М. (л.137), Д. Р. П. (л.138) и М. Г. К. (л.139).

До тези лица било изпратено повторно уведомление изх.№ 24-22526-22.05.2025г. с идентично съдържание (л.130).

На гърба на уведомлението е посочено, че същото било поставено на таблото и публикувано на електронната страница на АГКК на 23.05.2025г., като било свалено на 31.05.2025г.

На 17.04.2025г. заинтересованата страна Е. Д. Т. подала до СГКК Бургас възражение вх.№02-2706002-17.04.2025г. против процедираното изменение на КККР на гр. Созопол (л.125).

В него посочила, че представеният проект за изменение на КККР не отразява обект, предмет на вписване в КККР съгласно изискванията на ЗКИР. Проектът неправилно определял процесния обект като сграда, подлежаща на нанасяне в кадастралната карта и кадастралните регистри. За доказване на твърденията си, че сградата е подземно строителство, което не попада в обхвата на чл.23 от ЗКИР, приложила заключение на СТЕ по гр.дело 2291/2007г. по описа на Районен съд Бургас (л.128-129).

Във възражението било изложено, че нанасянето на обект, неподлежащ на нанасяне в КК поради липсата на характеристики на такъв и неотговарящ за обем данни за попълване на кадастралния регистър, представлявало нарушение на правата й на собственик на идеална част от недвижимия имот, в който се иска нанасяне на процесния обект. Затова било изразено несъгласие с продължаване на процедурата по изменение на КККР за сграда в ПИ 67800.4.20, респ. с издаването на заповед за одобрение на изменението по реда на чл.54, ал.4 от ЗКИР.

Във връзка с възражението, в СГКК Бургас е постъпило становище вх.№ 05-4191-03.06.2025г. от правоспособното лице по кадастъра – „КАД-ПРОЕКТ“ ЕООД (л.123). В становището били развити доводи, че проектната сграда подлежи на нанасяне в КККР по реда на чл.51, ал.1, т.2, във вр. с чл.54 от ЗКИР и чл.74, ал.1 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г., в която хипотеза се отразяват в КККР след заснемане на съществуващото на място състояние на сградата. Въпросът за законността на същата бил неотносим към процедурата по нанасяне на обекти в кадастъра - след като тя съществува на терен, подлежи на отразяване.

Заявителят П. Т. В. е подал допълнително заявление вх.№ 05-5312-07.07.2025г.(л.114), към което приложил договор за разпределение на реалното ползване на поземлен имот с идентификатор 67800.4.20 (л.115-121).

С писмо изх.№ 15-984452-13.06.2025г. началникът на СГКК Бургас е изискал от Община Созопол писмено становище за вида на сградата, предмет на административното производство, вкл. да се конкретизира какъв строеж представлява тя – подземна, полуподземна или надземна (л.122).

В отговор, с писмо вх.№ 07-15876-26.08.2025г. главният архитект на Община Созопол уведомил началника на СГКК Бургас, че сградата представлява подземна такава, състояща се от два подземни етажа, съгласно §5, т.48 от ДР на ЗУТ (л.113).

Въз основа на скица-проект №15-1519164-01.09.2025г. на СГКК Бургас; (л.111-112), началникът на СГКК Бургас е издал оспорената Заповед № 18-9294-01.09.2025г. (л.107-110), с която на осн. чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.1 и 4 от ЗКИР, във вр. с чл.70 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г., одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, изразяващо се в отстраняване на непълнота или грешка, както следва:

• нанасяне на нов обект в КККР: сграда с идентификатор 67800.4.20.4, с площ 118 кв.м, предназначение: друг вид сграда за обитаване; собственост на: няма данни,

• сградата попада в поземлен имот с идентификатор 67800.4.20: площ 2460 кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване

В мотивите на заповедта било прието, че с оглед установените по преписката факти, подземната сграда, предмет на изменението съставлява обект на кадастъра по смисъла на чл.23, т.2 от ЗКИР, във вр. с чл.38, ал.5 от Наредбата за ССПКККР, във вр. с §1б от ДР на ЗКИР, вр. с §5, т.38 от ДР на ЗУТ и като такава подлежи на отразяване в КККР по реда на чл.51, ал.1, т.2, вр. с чл.54 от ЗКИР, в поземлен имот с идентификатор 67800.4.20 (имотът, в който тя следва да се отрази).

Възражението на заинтересованата страна Е. Т. било прието за неоснователно, тъй като предмет на изменението е сграда с идентификатор 67800.4.20.4, която е отделен обект на кадастъра, за разлика от ПИ 67800.4.20 – друг обект на кадастъра, върху който права проявява Таджер. В случая не би могло да се приеме, че заинтересованата страна повдига спор за материално право върху обекта на изменението, което да обоснове постановяването на отказ.

Отделно от това било прието, правата на собственост на лицето върху ПИ 67800.4.20 не били засегнати от изменението. С него не се вписвала собственост в КР, а само се нанася подземно строителство в КК, отразявайки съществуващото положение, без кадастърът да има правомощия да следи за законността на строителството.

С уведомление изх.№ 24-41328-01.09.2025 г. (л.105-106) издадената заповед и скицата-проект били изпратени до жалбоподателите и до заинтересованите страни.

Поради невръчване на уведомлението на част от заинтересованите страни (л.81-83), с допълнително уведомление изх.№ 24-46866-02.10.2025г. заповедта била поставена на таблото за съобщения и на електронната страница на АГКК на 02.10.2025г. (л.80).

В хода на производството е допусната и приета без възражения съдебно- техническа експертиза (л.246-256).

Според заключението на вещото лице процесната сграда с проектен идентификатор 67800.4.20.4 е самостоятелна сграда, разположена в имот с терасирана вертикална планировка. Горната тераса е на ниво 2,50 м. под нивото на улицата, а долната тераса е на ниво 2,80 м. над нивото на прилежащата пясъчна ивица.

Покривът на сградата е на нивото на горния прилежащ терен и е използваем – същият има пешеходни алеи и озеленяване. Експертът сочи, че и двата етажа на процесната сграда спрямо прилежащия терен на горната тераса и спрямо нивото на улицата са „подземни“. Прилежащ терен за входа на сградата е нивото на долната тераса в двора на имота.

За да определи характера на процесния обект и степента му на вкопаване, вещото лице е анализирало разположението на сградата спрямо нивото на преобладаващия прилежащ терен в имота. Изчислява, че спрямо котата на средното ниво на прилежащ терен за сградата (съгласно §5, т.52 от ДР на ЗУТ), тавана на първия етаж се намира на ниво 1,25 м. под нея и това напълно отговаря на критериите за подземен етаж.

В заключението се сочи още, че функцията и архитектурата на обекта са на самостоятелна, надземна сграда, тъй като притежава напълно оформена и функционално завършена североизточна фасада с прозорци, обхващаща фасадата на целия втори етаж. По отношение на горната тераса, която граничи с улицата и представлява прилежащ терен на по-високо ниво в имота, сочи, че липсват фасади, прозорци и входове, т.е. не се формира надземен обем.

Обобщено е, че вторият етаж на процесната сграда е „полуподземен“, защото отговаря на критериите на §5, т.49 от ДР на ЗУТ. Височината на видимата част от фасадата определя етажа от сградата като полуподземен.

Фактически сградата е двуетажна, а предвид специфичното терасиране на ската, тя се дефинира като обект с преобладаващо подземен характер, реализиран в условията на денивелация на терена. Тя не формира надземен обем спрямо горното ниво на терена и не оказва въздействие върху уличния силует.

Вземайки предвид критерия за определяне вида на етажите според ЗУТ и легалните определения в §5, т.48, 49 и 50 от ДР на ЗУТ, вещото лице заключава, че процесната сграда може да бъде определена като сграда с един подземен и един полуподземен етаж.

С оглед конструктивните и технически характеристики на сградата, същата е определена в заключението като самостоятелен обект на кадастъра, защото отговаря на условията на ЗКИР, а именно:

• има конструктивна обособеност - притежава собствени конструктивни елементи като фундамент, носещи стени и покривна плоча, които формират самостоятелно пространство и собствена обвивка;

• притежава функционална автономност - разполага със самостоятелен достъп през английския двор, а освен това липсва вътрешна връзка с горните сгради, а има независим вход от вертикалната планировка;

• има пространствена отделеност и самостоятелност - сградата отстои на 10,25 м. хоризонтално разстояние от основното застрояване в имота, като липсват общи конструктивни елементи с него.

Въз основа на тези констатации вещото лице приема, че сградата отговаря на изискванията за самостоятелен обект на кадастъра - тя е трайно прикрепено към земята съоръжение, което е конструктивно и функционално завършено, притежава индивидуализиращи белези (площ, обем, граници) и може да бъде предмет на самостоятелни вещни права. Поради това следва да бъде отразена в кадастралната карта със собствен идентификатор като „сграда“ съгласно §1, т.1 и 1б от ДР на ЗКИР.

При разпита в съдебно заседание вещото лице сочи, че не е посещавала Община Созопол с цел запознаване с одобрените инвестиционни или архитектурни проекти в имота, но една от заинтересованите страни й е представил чертежи от основната триетажна сграда. От тях експертът е установила липса на вертикална планировка и това, че сградата изобщо не е предвидена като самостоятелен обект в имота. Според вещото лице сградата не е правилно определена от главния архитект на Община Созопол като изцяло подземна, тъй като тя е такава само от страната на уличната регулация (заради денивелацията на терена). Определяйки средното ниво на прилежащия терен, в заключението били определени най-високата средно аритметична кота на най-високата и на най-ниската точка. Съобразно тази методика вещото лице приема, че първият етаж е изцяло подземен, а вторият – полуподземен. По нормативните определения на ЗУТ сградата е със смесен характер – с преобладаващо подземен характер (на първия етаж).

ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.54, ал.4 от ЗКИР - началник на СГКК Бургас, съобразно местонахождението на имота.

Заповедта е в изискуемата писмена форма. Съдържа фактически и правни основания.

Съществени нарушения на процесуалните правила не са допуснати.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателите относно неосигуряване на участието в административното производство на всички заинтересовани лица и лишаването им от възможност да изразят становище по постъпилото заявление с искане за изменение на КККР.

По делото е доказано, че административният орган е предприел действия по уведомяване на всички заинтересовани лица за започване на административното производство по изменение.

Действително обаче, по отношение на девет от заинтересованите лица изпратените от СГКК съобщения са били върнати от пощенския оператор с отбелязване „непотърсен“ (л.131–139).

От доказателствата по делото е видно, че впоследствие до същите лица е било изпратено повторно уведомление изх.№24-22526/22.05.2025г. за започналата процедура по изменение на КККР чрез нанасянето на сграда в ПИ с идентификатор 67800.4.20 (л.130).

На гърба на това уведомление е налице отбелязване, че същото е било поставено на таблото на службата и публикувано на електронната страница на АГКК на 23.05.2025г., като е свалено на 31.05.2025г.

Съдът констатира, че по делото не са представени удостоверителни документи, от които да се установи по несъмнен начин, че уведомлението действително е било публикувано на интернет страницата на кадастъра за посочения период. С горепосочения запис не може да се приеме за доказано надлежното провеждане на процедурата по съобщаване на уведомлението за иницииране на производството по изменение на КККР.

Допуснатото нарушение обаче не е от категорията на съществените процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на оспорения административен акт.

Съществено е онова нарушение на административнопроизводствените правила, което, ако не беше допуснато, би могло да доведе до различен резултат на административното производство или е ограничило по недопустим начин правото на защита на заинтересованите лица.

В случая подобни последици не се установяват.

На първо място, предмет на производството е изменение на кадастралната карта чрез нанасяне на съществуваща на място сграда, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да отрази действителното фактическо състояние на обектите на кадастъра, когато са налице законовите предпоставки за това.

Следователно участието на заинтересованите лица в производството не би могло само по себе си да промени релевантните факти относно съществуването и местоположението на сградата, установени въз основа на представените документи и геодезически данни.

На следващо място, целта на уведомяването по чл.26, ал.1 АПК е да осигури възможност на заинтересованите лица да участват в административното производство и да изложат възраженията си пред административния орган. Съобщаването на административния акт (в т.ч. на всички предхождащи неговото издаване актове) има значение преди всичко за преценката относно допустимостта и срочността на неговото оспорване, а не за материалната законосъобразност на постановения акт.

Съдът отбелязва, че всички заинтересовани лица са надлежно конституирани в настоящото съдебно производство, в рамките на което са имали възможността да изложат всички свои доводи, възражения и доказателствени искания, както и да оспорят фактическите и правните изводи на административния орган.

По този начин правото им на защита е било гарантирано в пълен обем.

При това положение, не може да се приеме, че допуснатият пропуск при уведомяването за започване на производството е довел до ограничаване на процесуалните им права до такава степен, че да обоснове отмяна на издадената заповед.

Съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.

Постъпилото в административния орган искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта по отношение на ПИ с идентификатор 67800.4.20 чрез нанасяне на сграда с проектен идентификатор 67800.4.20.4 правилно е квалифицирано като такова по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР.

Съгласно посочената разпоредба КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти и грешки.

„Непълнотите или грешките“ по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая се касае до отстраняване на непълнота- нанасяне на съществуваща сграда в кадастралната карта.

Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред.

Обекти на кадастъра, съгласно чл.23 от ЗКИР, са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения, като данните за тези обекти се документират в КККР, съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализираните на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания - чл. 29 от ЗКИР и чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.

Предвид изложените в оспорваната заповед фактически и правни основания, следва да се установи дали отстраняването на непълнотата или грешката е свързано със спор за материално право, което би представлявало пречка за одобряване на изменението на КККР по арг. от чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите, че административният орган неправилно е анализирал подаденото от заинтересованата страна Е. Т. възражение, в което били наведени доводи за наличие на спор за материално право относно нанасяната сграда, респ. че поради това е следвало да бъде постановен отказ на основание чл.54, ал.2 ЗКИР.

Тази норма предвижда, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаването му по съдебен ред.

За да е налице пречка за извършване на исканото изменение не е достатъчно заинтересовано лице формално да заяви наличие на спор. Необходимо е от съдържанието на възражението и представените доказателства да се установи действително съществуващ спор относно правото на собственост или друго вещно право върху обекта, чието отразяване се иска в кадастралната карта.

В случая от изложеното във възражението на заинтересованата страна Е. Т. не може да се направи извод за наличие на спор за материално право по смисъла, вложен в горецитираната норма.

От съдържанието на възражението се установява, че Таджер не е оспорила правото на собственост върху процесната сграда, нито е заявила някакви самостоятелни права върху нея.

Изложените доводи са насочени единствено срещу преценката на административния орган за това дали процесният обект представлява сграда, подлежаща на нанасяне в кадастралната карта и кадастралните регистри. В подкрепа на тези твърдения е представено заключение по съдебно-техническа експертиза по гр. д. № 2291/2007 г. по описа на Районен съд – Бургас (л. 128–129), с което се поддържа тезата, че обектът представлява подземно строителство.

Така наведените възражения обаче не съдържат никакви претенции за принадлежност на вещни права върху обекта на изменението, нито противопоставяне на конкуриращи се права между различни правни субекти. Същите касаят единствено фактическия и технически характер на обекта и неговата годност да бъде отразен като самостоятелна сграда в кадастралната карта.

Обстоятелството, че лицето е собственик на идеална част от поземления имот, в който се намира сградата, не е достатъчно да обуслови наличие на спор за материално право по отношение на самата сграда. Още повече, че по делото не се установява наличие на висящ съдебен спор относно собствеността върху сградата, нито са ангажирани каквито и да било доказателства, от които да се установява противопоставяне на самостоятелни вещни права върху един и същ обект.

Поради това административният орган правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл.54, ал.2 ЗКИР за постановяване на отказ и законосъобразно е пристъпил към одобряване на изменението на кадастралната карта.

Не може да бъде споделено и другото възражение на жалбоподателите, че в административното производство не са били изследвани обстоятелствата относно фактическото състояние на процесната сграда и че същата не представлявала изцяло „подземна“, а двуетажна масивна сграда с три самостоятелни обекта.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че въз основа на критериите за определяне вида на етажите и легалните дефиниции, съдържащи се в § 5, т. 48, т. 49 и т. 50 от ДР на ЗУТ, процесната сграда се квалифицира като сграда с един подземен и един полуподземен етаж.

Тези изводи съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени, тъй като вещото лице е анализирало подробно разположението на сградата спрямо нивото на преобладаващия прилежащ терен в имота. Установено е, че спрямо котата на средното ниво на прилежащия терен по смисъла на § 5, т. 52 от ДР на ЗУТ таванът на първия етаж се намира на 1,25 м. под това ниво, което напълно съответства на нормативните критерии за подземен етаж.

Не съставлява съществено нарушение обстоятелството, че сградата е нанесена в кадастралната карта като подземна, докато според заключението на вещото лице само първият етаж е изцяло подземен, а вторият е полуподземен.

Административният орган е съобразил наличните към момента на издаване на акта официални данни, като е изискал становище от главния архитект на Община Созопол, който е предоставил информация, че сградата представлява подземна такава, състояща се от два подземни етажа по смисъла на §5, т.48 от ДР на ЗУТ.

Съдът отбелязва, че предназначението на кадастралната карта е да отразява съществуващото фактическо положение на обектите, а не да съдържа изчерпателни технически характеристики на всяка сграда.

Наред с това, вещото лице дава заключението, че предвид специфичното терасиране и денивелацията на терена процесният строеж има преобладаващо подземен характер. Тоест неточността в начина на описването му не е от естество да опорочи оспореното изменение.

По делото е доказано, че с оглед конструктивните и техническите характеристики на процесния строеж същият представлява самостоятелен обект на кадастъра.

Според констатациите на вещото лице процесната сграда притежава конструктивна обособеност, пространствена отделеност и функционална самостоятелност, поради което отговаря на изискванията на ЗКИР за самостоятелен кадастрален обект. Тя представлява трайно прикрепено към земята съоръжение, което е конструктивно и функционално завършено, притежава индивидуализиращи белези (площ, обем и граници) и може да бъде предмет на самостоятелни вещни права.

Поради това правилно е отразена от органа в кадастралната карта със собствен идентификатор като „сграда“ по смисъла на §1, т.1б от ДР на ЗКИР.

Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателите в писмената защита, че нанасянето на сградата без данни за собственост противоречи на целта на ЗКИР за поддържане на пълни и актуални кадастрални данни.

Основното предназначение на кадастъра е да отразява действителното фактическо състояние на недвижимите имоти и обектите в тях, като нанесените граници и очертания съответстват на реалното им местоположение и състояние.

Оттук следва, че отразяването на действителните очертания на сградата не зависи от наличието на данните за собственост или от съгласието на трети лица, а от това дали тези очертания съответстват на установеното фактическо положение. Този извод следва от характера на кадастралната карта, която няма конститутивно действие, а единствено удостоверява съществуващото положение към момента на нейното изготвяне или изменение.

Съгласно нормата на чл.70, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. началникът на СГКК издава заповед за изменение, когато искането е основателно и от представените документи еднозначно се определят местоположението и очертанията на обектите – предмет на проекта.

Именно такава е настоящата хипотеза.

От събраните доказателства несъмнено се установяват местоположението, размерите и очертанията на процесната сграда, като чрез оспореното изменение е отстранена непълнота в одобрената кадастрална карта.

Липсата на вписани данни за собственост не представлява пречка за извършване на изменението, доколкото това обстоятелство подлежи на последващо отразяване в кадастралните регистри на недвижимите имоти (КРНИ) при наличие на надлежно заявено искане в тази насока и представени доказателства за собственост.

Неоснователно е и възражението, че в случая не са били извършени необходимите действия за определяне предназначението на сградата и че същата следвало да бъде отразена като жилищна сграда, а не като „друг вид сграда за обитаване“.

Както вече се посочи, в производството е установено съществуването на самостоятелен строеж с конкретни очертания и характеристики, като за целите на кадастралното отразяване определящо значение има неговата идентификация като самостоятелен обект на кадастъра.

Евентуална неточност в класифицирането на предназначението на обекта не засяга законосъобразността на извършеното изменение, доколкото не променя установените местоположение, граници и обем на сградата.

По същите съображения неоснователно е и възражението относно липсата на отразени самостоятелни обекти в сградата. Предмет на производството е нанасянето на самата сграда като самостоятелен кадастрален обект, а не индивидуализирането на самостоятелните обекти в нея, за които не са представени данни и не е било инициирано производство по кадастрално отразяване.

За пълнота на изложението съдът отбелязва, че от разясненията на вещото лице се извеждат данни, че процесната сграда не е била предвидена като самостоятелен обект съобразно действащите устройствени предвиждания, което би могло да постави въпроса за нейната законност.

Тези обстоятелства обаче са извън предмета на делото. Производството по изменение на кадастралната карта има за цел да осигури съответствие между кадастралните данни и действителното фактическо състояние на терена, като законността на процесната сграда не е сред предпоставките или пречките за нейното нанасяне в кадастъра.

Следва да се има предвид и че органите по кадастъра не упражняват контрол за законосъобразност на строителството. Тяхно задължение е да поддържат кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние съобразно съществуващите на място, обекти.

Следователно наличието на евентуално незаконен строеж не препятства неговото отразяване в кадастралната карта, докато същият съществува фактически. При евентуално последващо премахване на строежа по предвидения в закона ред и удостоверяване на това обстоятелство пред компетентната служба, кадастралното отразяване подлежи на заличаване.

По изложените съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен - П. Т. В., Н. Д. К., М. Д. К.-А., М. Г. К. и А. А. К., имат право на разноски.

Такива са своевременно поискани, но не са доказани. Макар процесуалният представител адв. К. да е претендирала адвокатско възнаграждение, по делото не са представени договор за правна защита и съдействие, списък на разноските и/или други доказателства за плащане. Затова разноски не следва да бъдат присъждани.

Поради това и на основание чл.172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,