Решение № 953 от 9.8.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 722/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №261449/27.11.2020г., постановено по гр.д.№6002/2019г., СГС е отхвърлил предявените от Д. Р. П., поданик на Великобритания, род. на •••г., притежаващ паспорт №551565376 и Л. П., поданик на Великобритания, родена на •••г., притежаваща паспорт №551568123, срещу А. С. П., ЕГН••••••••••, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.40, ал.2 от ЗАдв за сумата от 28 653.29лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за правна помощ, сключен с ответницата като адвокат и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 251лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за периода 13.06.2018г. до 07.05.2019г. Срещу решението е постъпила жалба от ищците, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Необосновани са изводите на съда, че ищците не са установили, че ипотеката върху техния имот е била учредена преди сключването на договора за продажба, с който са го придобили.По делото е представена справка, от съдържанието на която се установява, че след придобиването на имота от страна на ищците, не са регистрирани последващи вписвания по партидата на имота.Същото се отнася и за посочената в решението възможност купувачите да предявят своите права срещу дружеството-продавача, което не е изпълнило задължението си да прехвърли имот, който не е обременен с вещни тежести.Ищците са били отстранени от имота на 13.06.2018г., а считано от 20.07.2011г. дружеството е обявено в несъстоятелност. Установява се по безспорен начин, че между страните по делото е бил сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който ответницата в качеството си на адвокат е следвало да представлява ищците при придобиване на имота.Същата е следвало да се увери, че имотът не е обременен с тежести и права на трети лица, което в случая не е сторено.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски. Ответницата не е депозирала отговор на подадената жалба. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата на ищците е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално допустимо.Разгледана по същество е частично основателна. От представените по делото доказателства се установява, че ответницата А.П., която безспорно е имала качеството на адвокат към м.09.2008г., е била упълномощена от ищците да ги представлява при сключването на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ: апартамент, находящ се на трети етаж в блок/вход А на масивна жилищна сграда с аптека и подземен паркинг – „Невина 2“, бл.“А“, изградена в УПИ V-3214, 3215, 3313, 3315, 3324, в гр.Банско.От представената електронна кореспонденция и копие от н.а.№194, н.д.№1111/2008г. на Нотариус К. М. се установява, че е възникнало и основното правоотношение – договор за правна защита и съдействие, по силата на което адв.П. е представлява купувачите при придобиване на имота.Уговорената продажна цена за имота е била в размер на 16 268евро, която е била получена от продавача преди сключване на договора/факта на плащане се установява не само от признанието на продавача в нотариалния акт, но и от представените от ищците платежни документи/. С договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена надлежно правото му на защита на накърненото субективно право.При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин, тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства.Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди. В процесния случай се установява, че по отношение на придобития от ищците имот е било проведено принудително изпълнение за удовлетворяване на четирима взискатели, като с протокол от 03.04.2018г. за купувач на имота е бил определен взискателя „Токуда Банк“АД.На 13.06.2018г. е изготвено възлагателно постановление в полза на дружеството, което е обявено за купувач.В исковата молба е било наведено фактическо твърдение, че върху имота е съществувала ипотека отпреди сключването на договора за продажба, която е била учредена в полза на „Токуда Банк“АД.Насрещната страна не е депозирала отговор на исковата молба, поради което следва да се приеме, че това фактическо твърдение не е било оспорено. От изложеното по-горе следва, че правото на собственост на ищците е било прекратено, тъй като трето за процеса лице е придобило собствеността на публична продан за удовлетворяване на вземането си към продавача „Съни Випс Турс“ООД, което е било обезпечено с вписана върху имота ипотека.Упълномощеният от купувачите адвокат не е направил нужната проверка в съответната служба по вписвания, от която да се увери, че върху имота няма права на трети лица, които са противопоставими на купувачите, с което не е положил установената в чл.2, ал.2 от ЗА дължима грижа.Горното е формално основание да се ангажира отговорността на адвоката за претърпените от доверителите му вреди. Претърпените от купувачите вреди са платената продажна цена и всички разходи във връзка с договора.Продажната цена е в размер на 31 817лв., която ищците биха могли да претендират от адвоката.С оглед диспозитивното начало претенцията следва да бъде уважена в заявения размер – 28 653.29лв. Вземането за обезщетение е такова без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава е необходимо отправянето на покана.Такава в случая е изпратена по имейл на ответника на 12.06.2019г., в която е даден тридневен срок за изпълнение.Ответникът е изпаднал в забава, считано от 16.06.2019г., което е след подаване на исковата молба в съда.Искът за заплащане на законната лихва следва да се отхвърли като неоснователен. На ищците следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в размер на 1 794.26лв. Предвид горното, съдът