Решение № 10461 от 15.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1623/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, против Решение № 751/08.06.2024г., постановено по АНД № 135/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2300768/23.08.2023г., с което за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ, вр. чл.761 от Наредба № 9/09.06.2004г. на „Пертито“ ЕООД, ЕИК 148102917, гр. Варна, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, вр. чл.413 ал.2 от същия Кодекс. Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Счита, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, които от своя страна категорично водят до извода за осъществен състав на вмененото нарушение. Намира за неправилни изводите на съда, че в производството пред АНО и с постановяване на процесното НП съществено е нарушено правото на защита на наказаното лице поради наличието на съществена празнота в НП при описание на обстоятелствата, тъй като не било посочено какви конкретни действия не е извършил работодателя в изпълнение на задължението му да осъществи ефикасен контрол за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците, както повелява разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ. В допълнение поддържа, че такава празнота в описанието на фактите не е налице, а от друга страна сочи, че АНО не разполага с правомощия да тълкува понятието „ефективен контрол“, както и да дава указания на работодателите как точно да осъществяват такъв. Твърди, че когато работата се извършва от работници на няколко работодателя, то за всеки от тях възниква задължението за осигуряване на ефективен контрол. На изложените основания отправя до касационната инстанция искане решението на ВРС да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което процесното НП да се потвърди в неговата цялост. В депозирана по делото, чрез процесуален представител – ю.к.Н.Т. писмена молба, касационната жалба се поддържа, ведно с наведените в нея възражения и доводи. Моли се уважаването й. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касация - „Пертито“ ЕООД, в депозирана чрез пълномощника адв. Н.С. писмена молба, оспорва жалбата. Отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде оставено в сила решението на Варненския районен съд, като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила и закона, поради което моли да се остави в сила. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Варна е сезиран с редовна жалба от „Пертито“ ЕООД, ЕИК 148102917, гр.Варна, срещу НП № 03-2300768/23.08.2023г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, вр. чл.413 ал.2 от същия Кодекс. След като се запознал с цялата административнонаказателна преписка и с доказателствата, събрани в хода на въззивното производство, съдът приел от фактическа страна, че оспорващото дружеството жалбоподател е санкционирано с процесното НП за това, че в качеството си на работодател при изпълнение на обект - „изграждане на съоръжения за организирано градинско мероприятие“ в Университетска ботаническа градина /УБГ/-ЕКОПАРК Варна, находящ се в к.к. „Св. Св. К. и Елена", общ. Варна, не е осигурило ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал на 14.07.2023г., шестима работници да сглобяват и монтират четири сглобяеми шатри за предстоящо организирано градинско мероприятие в близост до минаващ през УБГ-ЕКОПАРК Варна въздушен електропровод 20 KV „Фармахим". Управителят на дружеството е посочил местата, където трябва да се монтират шатрите, след което е напуснал Екопарка. По-късно същия ден, в процеса на работа, шестимата работници са сглобили и монтирали две от необходимите шатри, в страни от въздушната кабелна линия. След сглобяването на третата шатра, четирима от работниците, в т.ч. А. Н. М. с [ЕГН] на длъжност „сценичен работник", повдигат сглобената трета шатра, държейки по един от нейните четири метални крака, с цел тя да бъде монтирана до другите две шатри. При издигане на шатрата на височина същата е навлязла в обхвата на сервитутната зона, докосва (или се приближава прекомерно до) най-ниско разположения проводник на намиращата се над тях далекопроводна мрежа, шатрата попада под опасно напрежение, вследствие на което възниква токов удар и през четиримата работници протича електрически ток, довел до летален край за един от тях и причинил тежки поражения (дълбоки изгаряния по крайниците) на останалите трима работници, в т.ч. на А. Н. М.. По повод настъпилия инцидент е извършена проверка от служители на Дирекция „ИТ“ – Варна, резултатите от която са обективирани в съставения Протокол за извършена проверка ПР2326971/07.08.2023 година. Въз основа на установените при проверката факти срещу „Пертито“ ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с който е прието извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ)/ДВ, бр. 124/1997 г./, вр. чл.761 от Наредба № 9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи / ДВ. бр.72 от 17.08.2004 г./ и т.10 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти /ДВ. бр.88 от 08.10.2004 г./. В АУАН е прието също, че описаното нарушение е извършено на 14.07.2023 г. в обект - „изграждане на съоръжения за организирано градинско мероприятие“ в УБГ-ЕКОПАРК Варна, находящ се в к.к. „Св. Св. К. и Елена", община Варна, към който момент е следвало работодателят да осигури ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин, без риск за живота и здравето на работещите, като същите бъдат предпазени по подходящ начин срещу риск от поражения от електрически ток. Въз основа на фактите, описани в АУАН, срещу оспорващото дружество „Пертито“ ЕООД, в качеството на работодател, е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.413 ал.2 от същия Кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. При тези факти и след анализ на събраните във въззивното производство доказателства – писмени и устни, въззивната инстанция приела от правна страна, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени и издадени от компетентни лица, в сроковете, установени в ЗАНН, и удовлетворяват критериите за форма и съдържание, съгласно установеното в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от приложимия закон. Независимо от това, оспореното НП е отменено като незаконосъобразно, поради допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения, довели и до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Този извод на въззивната инстанция е мотивиран с това, че при налагане на наказанието АНО неправилно е определил кой е субектът на административното нарушение. Съдът се е позовал на легалната дефиниция на понятието „работодател“, дадена в т. 2 на §1 от ДР на ЗЗБУТ и на данните от приобщеното към доказателствата от образуваното по случая досъдебно производство. От тях е установено, че пострадалите работници А. И., Б. Г. и Т. Й. Й. имат трудови договори с дружеството „Бляк Сий Рентал“ ЕООД, и само А. М. има сключен трудов договор с дружеството „Пертито“ ЕООД. В допълнение към това е коментирано в мотивите на съдебното решение, че от Договор за мероприятие от 14.07.2023 г. относно провеждане на тържества на 14, 17 и 19 юли 2023 г. и приложената към него оферта става ясно, че страните са се договорили монтажът, демонтажът и транспортът на шатрите с размери 6х6х6 метра да се извърши от „Бляк Сий Рентал“ ЕООД, от което следва извод, че именно на това дружество са вменени задълженията по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, следователно при тяхното неизпълнение именно това дружество е субект на нарушението и то трябва да понесе неблагоприятните последици от неправомерното си поведение. В допълнение към основния извод е посочено и това, че дори и да се приеме, че именно „Пертито“ ЕООД е субект на нарушението, то както в АУАН, така и в НП не са конкретизирани действията, които дружеството е следвало да извърши във връзка с изпълнение на задължението си да осъществява ефективен контрол и да осигури на работниците работа без риск за техния живот и за тяхното здраве. Отчетено е и установеното при проверката обстоятелство, че дружество Електроразпределение Север е допуснало вертикалните разстояния от най-ниско разположения проводник на ВЕ 20 kV "Фармахим" в участъка в който е възникнал инцидента, при най-големия му провес до повърхността на терена да е 5, 70 метра, вместо изискуемото съгласно чл. 177 от Наредба № 16-116/08.02.2008 г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането, а именно, разстоянието от най-ниския проводник на ВЕ при най-голям провес до повърхността на земята в урбанизирани територии е не помалък от: т. 2 за ВЕ с напрежение на 1 kV до 110 kV – 7 метра. При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия и при спазване на процесуалните норми. Фактическата обстановка е изяснена в пълнота, като въззивният съд е проявил и процесуална активност, изисквайки образуваното ДП, както и информация от трети лица. Въззивният съд обаче неправилно е ценил тези доказателства, което е довело до постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон. Не се споделят изводите на ВРС, че неправилно АНО е определил субекта на административнонаказателната отговорност. По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че „Пертиро“ ЕООД е работодател на лицето А. Н. М., по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ, вр. §1, т.1 от ДР на КТ. Нормата чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ вменява задължение именно на работодателя да осъществи контрол. Действително тази разпоредба има бланкетен характер, но волята на законодателя е ясна. В нея е посочено, че работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Това негово задължение е императивно установено и то следва да бъде изпълнено при стриктно съблюдаване правилата за безопасност при полагане на труд. В тази връзка настоящата инстанция съобрази и чл. 6, т. 1 от Директива 89/391/ЕИО, в която изрично е регламентирано: В рамките на своите отговорности работодателят предприема необходимите мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на професионалните рискове, предоставянето на информация и обучение, както и осигуряването на необходимата организация и средства. Работодателят следи за адаптирането на тези мерки, за да се отчитат променящите се обстоятелства и има за цел подобряване на съществуващото положение. Съгласно т.2 от същата Директива от 1989г. работодателят прилага мерките, предвидени в първата алинея на параграф 1 на основата на следните общи принципи на превенция, от които относими към конкретния случай са: а)избягване на рисковете; б) оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати; в) борба с рисковете при източника им; и) даване съответни инструкции на работниците. Съгласно т.3. без да се засягат другите разпоредби на настоящата директива, работодателят трябва, предвид естеството на дейностите в предприятието и/или ведомството: а) да оценява рисковете за безопасността и здравето на работниците, inter alia, при избора на работно оборудване, използването на химични вещества или препарати и организацията на работните места. Така в рамките на своите отговорности работодателят следва да предприеме всички необходимите мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на професионалните рискове, чрез първоначална оценка на всеки един от тях, предоставянето на информация и обучение; оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати, както и даване на съответни инструкции на работниците. Задължение е на работодателя да извърши всички, конкретни описани от законодателя (национален и общностен) в коментираните норми действия, включително и да разработи и въведе такива ефективни мерки на контрол, съобразени с конкретните оценени и отчетени рискови фактори за конкретна работна среда и трудова функция, да ги сведе до знанието на работници и служители и да осигурява спазването им, като предварително е предприел действията, визирани в чл. 6, т. 2 от Директивата. Доколкото директивите са част от европейското законодателство, което има предимство пред нормите на вътрешното право, тълкуванието чл. 6 от Директива № 89/391/ЕИО, макар и също общо регламентирано, не се различава от това на съответната му разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ. Анализът на двете коментирани норми сочи на извод, че същите целят постигане на една цел – осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд чрез превенция на риска и осъществяване на ефективен контрол. В случая „Пертито“ ЕООД не е изпълнило това особено съществено от гледна точна на цитираните норми задължение. Осъществяването на ефективен контрол от работодателя предполага предприемането на всички мерки в тяхната съвкупност, необходими за опазване на безопасността и здравето на работниците, като на първо място стои оценка на рисковете - общи и специфични за конкретната трудова дейност - които не могат да бъда избегнати, както и даване на съответни инструкции на работниците. В настоящия случай доказателствата сочат, че работодателя не е извършил никакъв контрол. Оставянето на работниците на обекта от представляващия дружеството и посочване на мястото, на което следва да са разположени шатрите, не може да обоснова извод за предприеме на каквито и да са мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците. Видно от снимковия материал по приложеното делото ДП, сервитутната зона е точно над мястото където е следвало да се разположат шатрите, а преминаващите кабели видимо са по-ниско разположени. Вината на трети лица, в т.ч. електроразпределтелното дружество, другия работодател и Екопарка, не изключва тази на „Пертито“ ЕООД, още повече, че между тях самите няма сключен договор, уреждащ изрично отговорността за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, извършване на инструктаж на отделните работници, координиране и информиране за рисковете при работа, и т.н. Работодателят не е предприел мероприятия по извършването на оглед на терена и не е извършил оценка на риска към момента на монтирането и използването на шатрите, т. е. не е осъществил ефективен контрол. В заключение – бланкетният характер на правните норми не освобождава задълженото лице от спазване на въведеното с тях императивно правило за поведение. Внимание заслужават и удостоверените в Протокол за извършена проверка ПР2326971/07.08.2023г. констатации за редица нарушения на трудовото законодателство, в т.ч. и липса на документирано провеждане на инструктаж /общ и конкретен такъв за работа с метални, сглобяеми елементи/, както и липса на осигурено предпазно работно облекло на работника на „Пертито“ ЕООД А. М.. Предвид горното касационната инстанция намира, че в разглеждания случай АНО се е справил с доказателствената тежест да установи неизпълнението на императивно за работодателя задължение по осъществяване на ефективен контрол - налице е бездействие по предприемане на онези адекватни по време и място практически мерки, съобразени със специфичните за конкретната работа рискови фактори, целящи превенция. Като е достигнал до различни правни изводи, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, като настоящата инстанция се произнесе по същество. НП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в законоустановените срокове и при спазване изискванията на чл.57 от ЗАНН. Фактическата обстановка е коректно установена и правилно е приложена нарушената материално-правна норма. По отношение на санкцията, съдът намира, че неправилно АНО е наложил имуществена санкция в средния, предвиден от закона размер от 5 000 лв., тъй като посоченото от него отегчаващо обстоятелство - трудов инцидент с летален изход, касае работник на друго дружество. Настоящият състав, съобразявайки гореизложените обстоятелства, намира, че регламентираните в чл.12 от ЗАНН цели ще се постигнат и с по-нисък размер на санкцията, като определя такъв от 2 500 лв. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на ю.к. възнаграждение. На основание чл.63д от ЗАНН, в полза на Дирекция „ИТ“ - Варна следва да се присъди такова в размер на 40 лева. Същият се определя, като дължимият по наредба размер от 80 лв. по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, се редуцира съобразно уважената част от жалбата. От ответника по касация не е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което такива не му се следват. Воден от горните съображения, съдът