Решение № 439 от 9.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 40088/2024 г.

дело № 20241110140088 по описа за 2024 година Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. П. и Г. И. Г. искова молба. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството им на собственици на следния топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••, аб. №327601. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си. Въз основа на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че живущите на петия етаж в процесната сграда /в апартаменти №13 и №14/ били ремонтирали помещенията на шестия мансарден етаж и ги били усвоили като жилищни. Сочат, че в мансардния етаж на процесния вход има монтирани отоплителни тела и разпределители, които се отчитат ежегодно след края на отоплителния сезон. Заявяват, че за тях не са откривани отделни партиди, а радиаторите с уредите за дялово разпределение са включени към партидите на съответните апартаменти, към които принадлежат. Поддържат, че сумите за топлинна енергия за новопостроените обеми се разпределят не само на собствениците, а на всички абонати в сградата, пропорционално на отопляемите им обеми по проект. С оглед на изложеното считат, че ищецът е доставил много по-малко от претендираното количество топлинна енергия. Оспорват претенцията за обезщетение за забава, тъй като нито една от представените към исковата молба обобщени фактури за процесния период не е била издадена към момента на изтичане на 45-дневния срок за плащане на задълженията по изравнителните сметки за процесния период. Твърдят, че изравнителните сметки не им били връчени, нито били представени доказателства да е изтекъл срокът за подаване на възражения срещу тях. Считат, че не са изпаднали в забава за заплащане на услугата „дялово разпределение“, тъй като не са получили адресирана до тях покана. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че от 2022г. нито те, нито съседите от процесния вход, не получавали фактури от „Топлофикация София“ ЕАД. Твърдят, че през април 2023г. подали заявление до ищеца с искане да им бъдат изпращани хартиени фактури, което останало неудовлетворено. Оспорват размера на претендираното от ищеца юрисконсултското възнаграждение. Считат предявените искове за неоснователни, поради което молят същите да бъдат отхвърлени. Претендират разноски. Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД /конституирано на мястото на „Далсия Елвеко“ ООД в качеството му на негов правоприемник/, не е взело становище по основателността на предявените искове. Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. А. П. и Г. И. Г. за признаване за установено, че дължат при условията на разделност при равни квоти по 1/2 следните суми: сумата от 1 435,42 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••, аб.№327601, ведно със законната лихва за периода от 12.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 180,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 14.03.2024г., сумата от 55,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за периода от 12.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 11,28 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2024г. по ч.гр.д. № 22327/2024г. по описа на СРС, 25 състав. За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането на ответниците в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, както и при установяване на горните факти да докажат погасяване на дълга Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва бъде взето предвид, че съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. В §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК. В случая с приетия за окончателен по делото доклад съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че същите са били собственици на процесния имот през процесния период. Посоченото обстоятелство се установява и от представения по делото Нотариален акт за продажба №164, том I, рег. №2205, дело №123 от 2017г. по описа на нотариус рег. №002 в НК, с който Ю.Д. и Д.Д. са прехвърлили на ответниците по делото М. А. П. и Г. И. Г. собствеността върху процесния топлоснабден имот, а именно- апартамент №7, находящ се в •••. Предвид изложеното по-горе, с придобиването на собствеността върху процесния имот същите са станали клиенти на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ. Обстоятелството, че Г. И. Г. е подал на 19.10.2017г. молбадекларация до „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на негово име не обуславя извод, че облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало единствено с него, респ. че само той дължи цената на доставената топлинна енергия за цялото жилище, тъй като същият няма качеството на „трето ползващо лице“ съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС. В случая не е приложимо по аналогия и даденото в тълкувателния акт разрешение относно лицето, което дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди до топлоснабден имот – жилище, притежавано в режим на СИО, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, тъй като същото касае различна хипотеза. В случая не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че през процесния период ответницата е била във фактическа раздяла със съпруга си, с оглед на което съдът приема, че потребители на топлинна енергия се явяват и двамата съпрузи. На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД. Във връзка с извършваната от ищеца доставка на топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза /“СТЕ“/, от което се установява, че исковият период съвпада със следните два отчетни периода- м.05.2021г. - м.04.2022г. и м.05.2022г.- м.04.2023г., за които фирмата за дялово разпределение е изготвила две индивидуални справки за потребена топлинна енергия. Отбелязано е, че за отопление на имота е разпределяна топлинна енергия по отчет на 3 бр. ИРРО /индивидуални разпределители на разходите за отопление/, за сградна инсталация- от припадащия се дял на имота, за общите части- пропорционално на отопляемия обем на имота, а за битово горещо водоснабдяване - по отчет на един узаконен водомер. Посочено е, че монтираният в абонатната станция на процесния адрес топломер е преминавал метрологични проверки през две години, като технологичните разходи на абонатната станция са приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. Отбелязано е, че сумите за потребена топлинна енергия в имота за процесния период са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а именно- на месечни вноски, определени по прогнозно потребление в размер на 455,43 лева за периода от 05.2021г. до 04.2022г. и изравнителна вноска за доплащане в размер на 300,59 лева, съответно прогнозно потребление в размер на 815,17 лева за периода от 05.2022г. до 04.2023г. и изравнителна вноска за връщане в размер на 108,35 лева или общо 1 462,83 лева. В проведеното на 09.10.2025г. открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че разпределената за процесния имот топлинна енергия за сградната инсталация за периода 2021г.- 2022г. е в размер на 165,99 лева, а за периода 2022г.-2023г. същата е в размер на 170,97 лева. Във връзка с поставени от ответниците въпроси е допуснато изготвяне на допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съгласно направените на място от вещото лице констатации процесният бл. №100 има три входа с 14 апартамента във всеки от тях. Същият има двускатен покрив, като над таванската плоча на ет.5 е налице междинно въздушно пространство, което е неотопляемо по проект. Вещото лице е посочило, че на двускатния покрив, в участъка над стълбищната площадка, над ап. №13 и №14, е извършено конструктивно изменение, вследствие на което са създадени условия за оформяне на жилище. Отбелязало е, че това новопостроено жилищно помещение съгласно бланките с отчетите на топлинните разпределители от ФДР е приобщено като потребление на топлинна енергия, към ап. №13, със забележка: „радиатори с номера 6 /ИРРО № 46146/, 7 /ИРРО №46147/ и 8 /ИРРО №461468/ са на тавана“. Въз основа на изложените констатации вещото лице е заключило, че извършената реконструкция на подпокривното пространство не се е отразила на потреблението на топлинна енергия за отопление от радиаторите на апартаментите, тъй като същото се определя от отчетите на ИРРО, но същото рефлектира върху отопляемите обеми на всички жилища. Допълнило е, че без архитектурно замерване и изчисляване на обема на новоизграденото жилище не е възможно да се дадат верни стойности за потребената топлинна енергия в частта за сградна инсталация, тъй като една актуализация ще се отрази не само на процесния ап. №7, а на всички апартаменти в бл. 100. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е разяснило, че извършеното преустройство влияе единствено на разпределението на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, тъй като енергията за отоплителните тела в апартаментите се определя въз основа на отчетите на индивидуалните разпределители. Посочило е, че приобщеното подпокривно пространство увеличава отопляемия обем на вх. А. След направено оспорване от страна на ответниците по делото е прието и повторно допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че в реконструираното подпокривно пространство, представляващо ет.6 от процесния блок, са монтирани радиатори, които се отчитат от фирмата за дялово разпределение. Посочено е, че за намиращите се на ет.5 ап. №13 и ап. №14 не са открити отделни нови партиди, като от отчетите на фирмата за дялово разпределение се установява, че по отношение на тези апартаменти не е извършвана промяна в отопляемите обеми. Разяснено е, че промяна в пълния отопляем обем на сградите се извършва от Общото събрание на етажните собственици, като до този момент не е постъпило взето такова решение в Топлофикационен район „Земляне“. Направен е извод, че промяна на пълния отопляем обем в сградата би довела до промени в разпределянето на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като за всеки имот същата ще намалее. Посочено е, че поради липса на данни за обема на мансардния етаж не могат да бъдат направени точни изчисления. Изразено е становище, че промяната няма да е повече от 2%. Съгласно чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като видно от първоначално приетото по делото заключение на съдебнотехническа експертиза, в случая е начислявана топлинна енергия и за трите посочени компонента. От приетите по делото заключения на допълнителна съдебно-техническа експертиза и повторна допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява също, че извършената реконструкция на подпокривното пространство, чрез обособяване на жилищно помещение, оказва влияние единствено на разпределяната топлинна енергия за сградна инсталация, но не и върху останалите изброени в чл.142, ал.2 ЗЕ компоненти, тъй като същата се отразява единствено на отопляемия обем на сградата. Този извод следва както от приетите по делото заключения на съдебнотехнически експертизи, така и от разпоредбите на закона. Съгласно чл.141 ЗЕ вр. чл.69, ал.2, т.1 Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда - етажна собственост, се определя чрез количеството вода, консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено по общия водомер, и разпределено между клиентите въз основа на показанията на индивидуалните водомери за топла вода. В случая от приетото по делото първоначално заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че същата е изчислявана въз основа на отчетите на намиращия се в имота водомер, като за определяне на нейната стойност отопляемият обем на сградата не е от значение. Аналогично е положението и по отношение на топлинната енергия за отопление, която съгласно чл.142, ал.1 ЗЕ вр. чл.70 Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. се отчита въз основа на разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сграда - етажна собственост и количеството топлинна енергия за гореща вода, определено по чл.141, ал.1 ЗЕ, като същата се разпределя на база отчетите на монтираните индивидуални уреди за дялово разпределение, в случая въз основа на показанията на 3 бр. ИРРО /индивидуални разпределители на разходите за отопление/. Въз основа на изложеното съдът намира за доказано по делото количеството доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. По отношение на отдадената от сградна инсталация топлинна енергия следва да бъде посочено, че в настоящия случай същата е разпределяна въз основа на припадащия се на съответния имот дял по правилото на т.6.1.3 от Приложението към Наредбата. Доколкото обаче последният шести мансарден етаж на сградата е усвоен и ремонтиран от собствениците на апартамент №13, а отчетената от монтираните в него радиатори топлинна енергия е отнесена към този апартамент, без да е съобразена извършената промяна на отопляемия обем на същия, съответно и на сградата, то извършеното разпределение на сумите за топлинна енергия за сградна инсталация между всички абонати в сградата е незаконосъобразно извършено, а начислените въз основа на него суми- недължими. За установяване размера на претендираните вземания по делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, чиито изводи съдът кредитира като обосновани и компетентно изготвени. От същото се установява, че начислените и незаплатени суми за топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. възлизат на 1 435,42 лева /прогнозни фактури на стойност 1 270,74 лева + изравнителни сметки 465,24 лева -кредитно известие 300,56 лева/. Посочено е още, че с изравнителните сметки за възстановяване, съобразно месеците на осчетоводяване, не са погасявани задължения извън процесния период, като общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат на сумата от 1 435,42 лева и 55,92 лева- цена на услугата дялово разпределение. В същото време при допълнителното изслушване на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза в проведеното на 09.10.2025г. открито съдебно заседание същото е посочило, че за процесния период стойността на начислената топлинна енергия за сградна инсталация е в общ размер на 336,96 лева. Предвид изложените по-горе съображения относно нейната недължимост, претенцията на ищеца за стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. се явява основателна за сумата от 1 098,46 лева. На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. В настоящия случай видно от представените от ищеца Договор №489- III/14.10.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия и Протокол от ОС на собствениците на бл.100, вх. „A“ от ж.к. „Христо Михайлов“ /понастоящем ж.к. „Западен парк“/, дяловото разпределение е възложено на привлеченото като трето лице-помагач дружество „Далсия“ ООД /предходни наименования „МХ-ЕЛВЕКО” ООД и „Далсия Елвеко“ ООД/. От представените от същото индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и формуляри за отчет се установява, че същото е предоставяло възложената му услуга по дялово разпределение през процесния период. Съгласно чл.36 ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат тази услуга на топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 55,92 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер, с оглед на което исковете срещу ответниците следва да бъдат изцяло уважени. По делото не са ангажирани доказателства за извършвани плащания, поради което следва да бъдат разгледани претенциите за мораторна лихва. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.32, ал.1 ОУ за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл.32, ал.3 ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава съгласно чл.33, ал.4 ОУ се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. От изложеното следва, че лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана или получаване на фактура. В случай че общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане, считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл.33, ал.2 ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а единствено е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата собствена забава, тоест кредиторът не би могъл да претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура /в този смисъл Решение №131 от 09.01.2026г. по в. гр. д. №499/2025г., Решение №4369 от 19.07.2024г. по в. гр. д. №12438/2022г. по описа на СГС, Решение №2128 от 11.04.2024г. по в. гр. д. №10008/2022г. по описа на СГС и др./ В настоящия случай общата фактура за първия период от 05.2021г. до 04.2022г. е издадена на 31.07.2022г., след изтичане на 45- дневния срок по чл.33, ал.2 ОУ, като в нея е посочен срок за плащане до 14.09.2022г. и едва след този момент е начислявана и претендираната мораторна лихва. От изложеното следва, че в настоящия случай ответниците са изпаднали в забава за плащане на главницата с изтичането на 45-дневния срок от издаване на общата фактура, поради което дължимата от тях мораторна лихва е за периода от 15.09.2022г. до 14.03.2024г. Предвид установената частичната основателност на главния иск за топлинна енергия за сумата от 1 098,46 лева, дължимата за процесния период от 15.09.2022г. до 14.03.2024г. сума, изчислена с помощта на лихвен калкулатор, е в размер на 200,82 лева. С оглед регламентирания в чл.6, ал.2 ГПК принцип за диспозитивно начало исковете срещу ответниците следва да бъдат уважени до претендирания от ищеца размер от 180,14 лева. По различен начин е уреден въпросът относно изпадането в забава за плащане на сумите за предоставена услуга по дялово разпределение. В чл.36, ал.2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените срещу ответниците искове за сумата от 11,28 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024г. следва да бъдат изцяло отхвърлени. Не на последно място, следва да бъде обсъдено направеното в рамките на законоустановения срок възражение на ответниците за погасяване на част от вземанията по давност. Съобразявайки естеството на задължението на потребителите за заплащане на цената на консумирана топлинна енергия - а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР №3/2021г. по т. д. №3/201 г. на ОСГТК на ВКС/, съдът намира, че същото представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. "в" от ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната погасителна давност. На следващо място, съгласно чл.116, б. "б.", пр.1 от ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иск, в случая с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.04.2024г. Следователно погасени по давност биха били вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 12.04.2021г. При срочните задължения давността започва да тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение на възникналото задължение. Обстоятелството, че за отоплителния сезон се изготвя т.нар. „изравнителна сметка“ /т.е. фактурираното консумирано количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл.32, ал.2 ОУ, чиято цел е корекция/, не променя падежа на всяко едно от периодичните ежемесечни задължения на потребителя на топлинна енергия и съответно началния момент на течение на давността за тях. Съгласно чл.33, ал.1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници тригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. При това положение погасени по давност биха били задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 12.04.2021г., в случая тези, възникнали в периода преди м.02.2021г., които не са предмет на разглеждане в настоящото производство. По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в ОУ на ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане за м.05.2021г. е възникнало на 01.06.2021г., като давността за същото би следвало да изтече на 01.06.2024г., тоест след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 12.04.2024г. От изложеното следва, че вземането за цена на услугата дялово разпределение не е погасено по давност. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В исковото производство ищецът „Топлофикация София“ представя доказателства за следните понесени от него разноски: държавна такса в размер на 166,34 лева за разглеждане на депозираната искова молба, депозити за експертизи в размер на общо 600 лева, като претендира и юрисконсултско възнаграждение за представителство в рамките на производството, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 150 лева. С оглед уважената част от исковете, съдът намира, че на дружеството следва да бъде присъдена сумата от 580,42, представляваща разноски в исковото производство, както и 103,61 лева- юрисконсултско възнаграждение. От своя страна, ответниците претендират сумата от 400 лева- депозит за допълнителна съдебно-техническа експертиза, като съобразно отхвърлената част от исковете им се следва сума в размер на 97,04 лева. Същите представят и доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 960 лева. В рамките на законоустановения срок ищецът е направил възражение за неговата прекомерност, което съдът намира за неоснователно, предвид фактическата сложност на спора, изразяваща се в по-големия от обичайния за този вид дела обем от доказателства и проведени съдебни заседания. Съобразно отхвърлената част от исковете на ответниците следва да бъде присъдена сумата от 232,90 лева- адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд и сумата от 97,04 лева- депозит за повторна съдебнотехническа експертиза. Следва да бъде разгледана и претенцията за разноски на ищеца в рамките на заповедното производство за сумата от 83,66 лева, включваща 33,66 лева- държавна такса за разглеждане на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на спора пред първоинстанционния съд на същия се следва сума в размер на 25,49 лева- държавна такса и 37,87 лева- юрисконкултско възнаграждение. Така мотивиран, СЪДЪТ