Решение № 1337 от 10.6.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 276/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.64, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ): Образувано е по жалба на „•••“ ООД – [населено място], с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. Ц. срещу Решение от 20.03.2026г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“ за отказ от верифициране на средства, по искане за окончателно плащане № 9 от 29.05.2024 година (съдържащо се в ПОД № 9 от 31.01.2024 година), по АДБФП № BG16M1ОP002-1.016-0004-C04 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „•••“ ООД - Перник“ с бенефициент „•••“ ООД-Перник, с което не са верефицирани средства в размер на 323 250,14 евро / 632 222,33 лева от БФП, както и не са признати съответстващите според АДБФП на тази сума средства в размер на 36 356,20 евро / 71 106,55 лева, от допустимото собствено финансиране. Жалбоподателят оспорва административният акт като незаконосъобразен, тъй като същият е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при несъобразяване с неговата цел. По същество излага доводи в посока на това, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото в решението като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите на чл.60, ал.1 и на чл.62, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕФСУ, като при анализ на същите се установява, че те не съдържат основания за отказ от верифициране на исканите средства, а така посочените разпоредби само указват начина на извършване на разплащането. Посочва, че процедурата по издаване на отказ от верифициране е уредена в чл.64 от ЗУСЕФСУ, като там са посочени няколко хипотези, всяка от които самостоятелна и в тежест на административния орган да посочи, коя от тях счита, че следва да бъде приложена, като конкретния случай, това не е направено. На следващо място сочи, че процесното решение не отговаря на изискванията на чл.35 от АПК, както и, че при постановяването му са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби, изразяващи се в следното: 1) по отношение на отказа за верифициране на сума в размер на 13 336,60 лева, от фактура № 0000000005 от 21.08.2023 година, по договор № ОП -117 от 14.02.2022 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗ, счита че неправилно управляващият орган е отказал верифициране на посочената сума с мотив, че не са представени изисканите документи, като сочи, че изброените от страна на органа документи, с изключение на тези, които жалбоподателят е посочил изчерпателно в жалбата, респективно е приложил, в хода на административното производство, са неприложими към подаденото искане за плащане по тази фактура. В тази връзка изразява становище, че фактическите основания посочени от органа са крайно недостатъчни, а дори и да се приеме противното, то те са неясени и нелогични; 2) по отношение на отказа за верифициране на сума в размер на 200 720,27 лева, по фактура № 0000000006 от 02.10.2023 година, по договор № ОП-117 от 14.02.2022 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗД, изразява идентични доводи като по т. 1; 3) по отношение на отказ за верифициране на сума в размер на 40 013,59 лева, по фактура № 0000000009 от 30.11.2023 година, по договор № ОП-117 от 14.02.2022 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗД посочва, че неправилно управляващият орган е постановил отказ с мотив, че процентно отчитане на изпълнението на позициите по КСС е недопустимо. В тази връзка се сочи, че Договор № ОП-117 от 14.02.2022 година, не е приключил към датата на подаване на искането за окончателно плащане, като съгласно подписаното споразумение между жалбоподателя и изпълнителя по договор, изпълнението на договора ще продължи и във втора фаза; 4) по отношение на отказа за верифициране на суми в размер на 119 615,19 лева, за непредвидени СМР, от фактура № 0000000006 от 03.05.2023 година, по договор № ОП-77 от 29.04.2021 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗД, твърди че направеното от страна на административния орган заключение, че не са представени изисканите доказателствени документи е неправилно, като същите доводи се навяват и по отношение на отказа за верифициране на сума в размер на 305 534,71 лева, за непредвидени СМР, от фактура № 0000000009 от 15.12.2023 година по Договор № ОП-83 от 25.05.2021 година, с изпълнител „РАДОМИР-2020“ ДЗЗД. По изложените аргументи, иска от съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното решение. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призова не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът по жалбата – Ръководителът на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Г.. Процесуалният представител пледира неоснователност на жалбата, поддържа Становище вх. рег. № 1649 от 26.05.2026г. и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С формуляр за кандидатстване, жалбоподателят е заявил участие по Оперативна програма „Околна среда“, с приоритетна ос „Води“, с наименование на процедурата „Изграждане на ВиК инфраструктура“, с код на процедурата BG16M1OP002-1.016 и наименование на проекта „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособена територия обслужвана от „•••“ ООД [населено място] със срок на изпълнение 54 месеца. В проектното предложение са описани и видовете дейности, които са предвидени да бъдат извършени: 1. Подготовка на проектно предложение, като е определено тази дейност да се осъществява в рамките на 7 месеца и същата е предвидено да бъде на стойност от 459 213,04 лева; 2. Организация и управление на проект, като е определено тази дейност да се осъществи в рамките на 49 месеца и същата е предвидено да бъде на стойност от 3 290 387, 36 лева; 3. Информация и комуникация по проекта, за която дейност е предвиден срок от 49 месеца и същата е предвидено да бъде на стойност от 375 683,62 лева; 4.Подготовка на тръжна документация (вкл. техническо задание/ техническа спецификация) за обществените поръчки, която е предвидено да бъде за срок от 24 месеца и да е на стойност от 180 000 лева; 5. Проектиране, авторски надзор и строителство по проекта, като е предвидено тази дейност да бъде за срок от 27 месеца и да е на стойност от 96 173 278,92 лева; 6. Упражняване на независим строителен надзор, оценка на съответствието на работния процес и изпълняване на функциите на Инженер по „ФИДИК“ на обекти по проекта, за което е предвидено да бъде извършена за срок от 42 месеца и да бъде на стойност от 3 204 567,70 лева; 7. Проектиране и изграждане на интегрирана географска информационна система, която да бъде извършена в срок от 6 месеца и която да бъде на стойност от 1 230 000 лева. В следствие на одобрено проектно предложение, е сключен Административен договор № Д-34-67 от 21.08.2019 година за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ година, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз по процедура чрез директно предоставяне между министъра на околната среда и водите и „•••“ ООД – [населено място]. С този договор е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 78 591 375,19 лева / седемдесет и осем милиона петстотин деветдесет и една хиляди триста седемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/по процедура BG16M1OP002-1.015 „Изграждане на ВиК инфраструктура“, по приоритетна ос „Води“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, съфинансирана в размер до 85% от Кохезионния фонд на Европейския съюз за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1OP002-1.016-0004 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, [населено място]“, като максималният размер на предоставената безвъзмездна помощ възлиза на 1 350 000 000 лева, а стойността на проекта е 104 913 130,63 лева, от които 66 802 668,91 лева от Кохезионния фонд, 11 788 706,28 лева национално съфинансиране от бюджета на Република България; 8 839 234,67 лева собствен принос и 17 482 520,77 лева недопустими разходи. Към административния договор са сключени четири допълнителни споразумения, както следва: Допълнително споразумение № 1 от 05.11.2019 година, с което са заменени и отменени определени разпоредби в него; Допълнително споразумение № 2 от 15.05.2020 година, с което е променен максималният размер на безвъзмездната помощ, като от 78 591 375,19 лева се променя на 75 584 683,88 лева и общата стойност на проекта се променя от 104 913 130,63 лева на 100 899 303,08 лева, а така също и средствата, предоставени от страна на Кохезионния фонд стават от 66 802 668,91 лева на 64 246 981,30 лева, тези които представляват национално съфинансиране от 11 788 706, 28 лева стават 11 337 702,58 лева, тези които са собствен принос от 8 839 234, 67 лева стават 8 51 069,69 лева и недопустимите разходи стават в размер на 16 813 549,51 лева. С това допълнително споразумение са направени и няколко заличавания в текстовете на административния договор и се внася изменения в Приложение № 1; Допълнително споразумение № 3 от 27.10.2023 година, с което отново се прави промяна по отношение на стойността на проекта, а именно максималният размер на безвъзмездната помощ става 84 984 464,91 лева, общата стойност на проекта става 113 692 657,13 лева, от която 72 236 795,15 лева са средства от Кохезионния фонд, 12 747 669,76 лева, са средства представляващи национално съфинансиране, 9 558 270,53 лева, собствен принос и 19 149 921, 69 лева са недопустими разходи. Променен е и срокът на проекта, а именно 57 месеца, считано от датата на влизане на договора, но не по- късно от 31.05.2024 година. Налице е и Допълнително споразумение № 4 от 31.05.2024 година. В резултат на така сключения административен договор и проведена процедура по възлагане на обществената поръчка, са сключени следните договор с изпълнители: Договор № ОП-77 от 29.04.2021 година, за инженеринг (проектиране и строителство), сключен между „•••“ ООД [населено място], в качеството си на възложител и „ •••“ ДЗЗД, в качеството на изпълнител, по обособена позиция № 2- Реконструкция на водопроводната мрежа и разширение и реконструкция на канализационната мрежа на [населено място] (без кв. Върба), с предмет: Реконструкция на водопроводната мрежа, разширение и реконструкция на канализационната мрежа на [населено място] с цена на договора 2 588 932,00 лева /два милиона петстотин осемдесет и осем хиляди деветстотин тридесет и два лева/; Договор № ОП-83 от 25.05.2021 година, за инженеринг (проектиране и строителство) по Обособена позиция № 1 – Реконструкция на водопроводна мрежа, разширение и реконструкция на канализационната мрежа на [населено място], по Обособена позиция № 2- Реконструкция на водопроводната мрежа и разширение и реконструкция на канализационната мрежа на [населено място] (без км. Върба) и Обособена позиция № 3 – Реконструкция на водопроводна мрежа, разширение и реконструкция на канализационна мрежа на [жк], [населено място], 2 КПС и тласкатели до ПСОВ Батановци с възложител „•••“ ООД – Перник и изпълнител Обединение „Радомир 2020“, с предмет на договора реконструкция на водопроводна мрежа, разширение и реконструкция на канализационна мрежа на [жк], [населено място], 2 КПС и тласкатели до ПСОВ Батановци на стойност 8 344 133,15 лева /осем милиона триста четиридесет и четири хиляди сто тридесет и три лева и петнадесет стотинки/ и Договор № ОП-117 от 14.02.2022 година за инженеринг (проектиране и строителство) с възложител отново „Водоснабдяване и канализация“ ООД – [населено място] и изпълните ДЗЗД „КАС“, с предмет на договора инженеринг ( проектиране, авторски надзор и строителство) по проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „•••“ ООД [населено място] – Реконструкция и разширение на ПСОВ Батановци, доставяне и монтаж на SCADA с цена от 19 111 788,00 лева /деветнадесет милиона сто и единадесет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева/. На 31.01.2024 година от страна на жалбоподателя е представено Окончателно искане за плащане № 9 от 31.01.2024 година, като са представени чрез ИСУН 2020 пакет отчетни документи № 9, съдържащи окончателното искане за плащане по проекта. Във връзка с така подаденото искане за плащане, на 01.05.2024 година от страна на УО на ОПОС са върнати компоненти „Технически отчет“, „Финансов отчет“ и „Искане за плащане“ с мотив, че е необходимо нанасянето на корекции и/или представяне на допълнителни документи и с конкретни указания за представяне на допълнителни документи и разяснения по следните фактури и договори, както следва: 1) за извършено междинно плащане по фактура № 0000000002 от 13.12.2023 година; 2) по Договор № ОП-70 от 09.04.2021 година, с изпълнител „Регионален исторически музей“; 3) по Договор № ОП-119 от 24.03.2022 година, с изпълнител „Проджект Управление 2020“ ДЗЗД; 4) По Договор № ОП-65 от 22.12.2020 година, с изпълнител „Диляна Момчилова Иглева“; 5) По Договор № ОП-51 от 22.07.2020 година, с изпълнител „Ейч Ди Ченъл“ ЕООД; Що се отнася до Договор № ОП-77 от 29.04.2021 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗД, фактура № 000000007 от 14.12.2023 година и Договор № ОП-83 от 25.05.2021 година с изпълнител „Радомир 2020“, фактура № 0000000008 от 15.12.2023 година е указано бюджетните редове да се обвържат с приложимите дейности. От страна на административен орган е определен срок за отстраняване на несъответствията до 09.05.2024 година, като същият е удължен до 15.05.2024 година. Постъпило е ново уведомление от страна на УО на ОПОС, относно върнатия ПОД № 9, с допълнителни указания и искания за представяне на документи, като е определен краен срок за отговор – 15.05.2024 година, като е посочено следното: 1) по отношение на Договор № ОП-117 от 14.02.2022 година, сключен с изпълнителя „КАС“ ДЗЗД: да бъдат представени изрично изброените документи, свързани с осъществяване на строеж, а така също и по отношение на фактура № 0000000005 от 21.08.2023 година, фактура № 000000006 от 02.10.2023 година и фактура № 000000007 от 02.10.2023 година, да бъдат представени всички разходооправдателни документи, относими към отчитане и доказване на реалното изпълнение на СМР, средствата, за които са поискани за възстановяване с настоящото искане. Посочено е също да бъдат представени Приложения № 3.5.1 за определяне размера на индексацията върху актовете и да се представят относимите доказателства, от които да бъде установено наличието на причинна връзка между настъпилите инфлационни процеси и увеличената стойност на вложените стоки и материали. Също така е констатирано, че в Акт №,6 има частично атакувани позиции, с коефициенти 0,05; 0,5; 0,8 и 0,9.; 2) по отношение на Договор № ОП-77 от 29.04.2021 година, сключен с изпълнител „ КВ-Радомир“ ДЗЗД е посочено: да бъдат представени изрично изброените, документи, свързани с осъществяване на строежа, а така също и във връзка с поисканите за възстановяване средства по фактура № 00000006 от 03.05.2023 година, да бъдат представени всички отчетни и разходооправдателни документи, относими към отчитане и доказване на реалното изпълнение на СМР, средствата, за които са фактурирани с посочения РОД, съобразно изискванията на ОПОС за обем, съдържание и подредба на документите, посочени в „Таблица отчетни документи“. Посочено, че следва да се представи Приложение № 3.5.1 за определяне размер на индексацията и други относими документи, които установяват наличие на пряка причинна връзка между настъпилите инфлационни процеси и увеличената стойност на вложените стоки и материали, подлежащи на индексация; 3) по отношение на Договор № ОП-83 от 263.05.2021 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗД, отново е поискано представянето на документи, свързани с осъщественото строителство, а така също и всички съпроводителни документи към фактура № 000000008 от 15.12.2023 година и фактура № 00000009 от 15.12.2023 година. Управляващият орган е посочил, че следва да бъде представено Приложение № 3.5.1 за определяне на индексацията и доказателства в тази връзка, които да докажат наличието на причинна връзка между инфлационния процес и увеличената стойност на вложените стоки и материали. Също така се посочва, че акта на инженера за индексация на АМП № 2, не е подписан от самия инженер по ФИДИК; 4) по отношение на Договор № ОП-76 от 29.04.2021 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗД, е поискано представяне на документи, във връзка с изпълнението на договора. На второ място е поискано да се представят доказателства за необходимостта и обезателността за извършване на конкретните СМР. Посочено е, че с оглед на приложената и отчетена с РОД, по фактура № 000000011 от 01.12.2023 година разходите по заменителна таблица следва да бъдат изтеглени от отчета, а промените да бъдат отразени в компонент „искане за плащане“. Също така разходите за индексация на СМР да бъдат редуцирани до размера на приетите от УО на ОПОС за допустими 6 539 630,55 лева без ДДС, съгласно изменението на АДБФП и създадените нови бюджетни редове. На следващо място управляващият орган е посочил, че представените Приложения № 3.5.1 за определяне на размера на индексацията са некоректно попълнени, доколкото вписаните номера, не съответстват на номерата на самите актове. Поискано е предоставяне на обяснение за извършената индексация и да се представят доказателства за наличие на пряка причинна връзка между инфлационните процеси и увеличаване цената на стоките и материалите. Да бъдат приложени съпроводителни документи към фактура № 00000007 от 04.08.2023 година и фактура № 000000008 от 21.08.2023 година и разходите за фактура № 000000004 от 02.05.2023 година следва да бъдат оттеглени от искането за плащане. Срокът за отстраняване на нередовността е удължен, като на 29.05.2024 година, е подадено окончателно коригирано искане за плащане № 9, за сума от 15 300 292,58 лева, технически и финансов отчет. На 30.05.2024 година жалбоподателят е допълнил кореспонденцията от 29.05.2024 година и представя документи във връзка с коректно извършените стопански операции по три кредитни известия. Във връзка с така направеното искане за плащане са извършени планирани проверки, за които са съставени доклади, както следва: 1) по Договор № ОП-117 от 14.02.2022 година, с изпълнител ДЗЗД „КАС“, е извършена проверка на място на 03.11.2023 година, при която е установено, че до момента няма регистрирани нередности, като СМР се изпълняват в съответствие с изискванията на договора и съгласно графика за изпълнение и към момента на извършване на проверката не е имало формирани препоръки по отношение на изпълнителя. Тези констатации са обективирани в изготвен Доклад от проверка на място № 5 от 03.11.2023 година. Последвало е извършването на нова проверка на място на 30.11.2023 година, чиято цел е била да провери реалното изпълнение на СМР в Междинен сертификат № 6 от 30.11.2023 година на изпълнителя по договора и издадената фактура, като заключението след извършената проверка е обективирано в Доклад от проверка на място № 6 от 30.11.2023 година със същите констатации; 2) по Договор № ОП-77 от 29.04.2021 година с изпълнител „•••“ ДЗЗД, е извършена проверка на място на 03.05.2023 година, като целта на проверката е била проверка на реално изпълнение на СМР в Междинен сертификат № 5 от 02.05.2023 година на изпълнителя по договора и издадена фактура, а заключението от проверката е, че и тук СМР се изпълняват в съответствие с изискванията на договора и съгласно графика за изпълнение и, че не са формирани препоръки към изпълнителя в момента на проверката. Тези констатации са обективирани в доклад. Последвало е извършването на нова проверка на 12.06.2023 година със същия обхват и констатации; 3) по Договор № ОП-76 от 29.04.2021 година, с изпълнител „КЛПВ 2020“ ДЗЗД, също е осъществена проверка на място на 01.11.2023 година, чиито обхват също е бил във връзка с реално изпълнение на СМР в Междинен сертификат № 10 от 01.11.2023 година на изпълнителя по договора и издадена фактура. Констатациите са, че СМР се изпълнява в съответствие с изискванията на договора и съгласно график за изпълнение. За проверката е съставен доклад с дата 01.12.2023 година; 4) по отношение на Договор № ОП-83 от 25.05.2021 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗД, е осъществена планирана проверка, на дата 10.10.2023 година, с обхват реално изпълнение на СМР в Международен сертификат № 4 от 10.10.2023 година на изпълнителя по договора и издадена фактура, като отново не са били констатирани нередности. На 15.11.2023 година е осъществена отново проверка във връзка с изпълнение на СМР в Междинен сертификат № 5 от 15.12.2023 година на изпълнителя по договора и издадена фактура. И за двете проверки е съставен доклад. Административното производство приключва на 20.03.2026 година, с издаване на оспорения в настоящото производство акт, с който ръководителят на УО на „•••“, на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ и във връзка с Решение № 1981 от 13.11.2024 година, постановено по адм. дело № 422 по описа за 2024 година на Административен съд – Перник, за отмяна на Решение от 31.05.2024 година на Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020, отказва верифициране на средства в размер на 323 250,14 евро, равностойни на 632 222,33 лева и не е призната съответстващата според АДБФП на нея сума в размер на 36 356,20 евро /71 106,55 лева/ от допустимото собствено финансиране. Мотивите на административния орган се изразяват в следното: 1) по отношение на Договор № ОП-117 от 14.02.2022 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗД, по Дейност 5: „Проектиране, авторски надзор и строителство по проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „•••“ ООД [населено място], по фактура № 00000005 от 21.08.2023 година не е верифицирана сума в размер на 6 834,23 евро / 13 366, 60 лева от БФП и не е призната сума в размер на 768,65 евро / 1 503, 35 лева от допустимото собствено финансиране; по фактура № 00000006 от 02.10.2023 година, не е верифицирана сума в размер на 102 626,64 евро / 200 720,27 лева от БФП и не е призната сума в размер на 11 542,50 евро, съответстваща на 22 575,11 лева от допустимото собствено финансиране. Като фактическо основание за така постановения отказ, Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020, сочи, че от страна на бенефициента не са представени никакви документи в компонент „Технически отчет“ към ПОД 9, относно заявените за верифициране суми по двете посочени фактури, в частност, че не са представени изискуемите и необходими за установяване на извършените СМР документи, както следва- измервателни протоколи за конкретните позиции от КСС, чиято верификация се иска от бенефициента, сметка-опис за сумите по конкретни позиции от КСС, чиято верификация се иска от бенефициента, сметка- опис за сумите по конкретни позиции от КСС, чиято верификация се иска от бенефициента, протоколи за изпитвания, актове по Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и сертификати за качество на материалите за конкретните позиции от КСС, чиято верификация се иска от бенефициента, ситуации, схеми и чертежи и др., визуализиращи изпълнените участъци/ работи, чиято верификация се иска от бенефициента. Освен това на второ място е посочено, че за верификация е поискана само част от неверифицираната в ПОД № 8 сума, а именно сума от общо 114 169,15 евро /223 295,44 лева, без да е изяснено за точно, кои позиции от КСС се отнася същата. Административния орган е посочил, че частично отчитане на суми от фактури и липсата на яснота за конкретните изпълнени СМР, води до невъзможност за установяване на съответствието на изпълнението с изискванията на закона и подзаконовата нормативна уредба. На следващо място не е верифицирана сума в размер на 20 458,62 евро, равностойност на 40 013,59 лева от фактура № 00000009 от 30.11.2023 година и не е призната сума в размер на 2 068,36 евро / 4 045,37 лева от допустимото собствено финансиране, представляващи надвишение на стойността на допустимите разходи за завършените в цялост позиции за изпълнение на СМР от Акт/ Протокол/ Сертификат № 6 от 30.11.2023 година. Фактическите основания за така постановения отказ се изразяват в това,че следва да бъдат разпределени по бюджетен ред I.1.3 „Дейност 5- СМР-ПСОВ допустими разходи в размер на 113 491,39 евро, равностойни на 221 969,87 лева, вместо сумата, която е посочена от бенефициера в размер на 133 950,02 евро, равностойност на 261 983,46 лева. при това положение надвишението е в размер на 20 485,62 евро или 40 013,59 лева, което означава, че именно тази сума не следва да бъде верифицирана на основание чл.57, ал.1, т.2, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ, във вр. с т.14.2 от Общите условия за допустимост на разходите по процедурата и т.14.3 Предвидени ограничения в размера/ стойността на определени категории разходи от Условията за кандидатстване към Насоки за кандидатстване и във връзка с чл.40, ал.6 и ал.7 от Условията за изпълнение; 2) по отношение на Договор № ОП-77 от 29.04.2021 година, с изпълнител „КВ- Радомир“ ДЗЗД, по Дейност 5: „Проектиране, авторски надзор и строителство по проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – [населено място], не е верфицирана заявената за възстановяване сума в общ размер на 61 158,28 евро, равностойност на 119 615,19 лева, в това число 54 975,17 евро от БФП и не е призната сума в размер на 6 183,10 евро за непредвидени СМР от фактура № 00000006 от 03.05.2023 година за междинно плащане по КСС с наверижване на стойностите – Акт/ Протокол/ Сертификат 5.1 от 02.05.2023 година за претендирани за разплащане от провизорни суми непредвидени строително-монтажни работи, извършени в периода от 01.06.2022 година до 31.12.2023 година. Мотивите на административния орган се изразяват в това, че от страна на бенефициера не са приложени и няма данни за издадени от инженера указания и Решения в съответствие с Под-Клауза 3.5, нито за изпълнение на Промени, нито за ползване на провизорни суми, а това водело до невъзможност да се формира увереност, че разходите са извършени съгласно изискванията за допустимостта им по смисъла на ЗУСЕФСУ. Поради това на основание чл.64, ал.1, предл.първо от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.63, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ са отказани да бъдат признати горепосочените разходи; 3) по отношение на Договор № ОП-83 от 25.05.2021 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗД, по Дейност 5: „Проектиране, авторски надзор и строителство по проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „•••“ ООД [населено място], не е верифицирана сума в общ размер на 156 217,42 евро /305 534,71 лева/, в това число 140 423, 84 евро или 274 645,15 лева от БФП и не е призната сума в размер на 15 793,58 евро или 30 889,56 лева от допустимото собствено финансиране за непредвидени „СМР“ от фактура № 00000009 от 15.12.2023 година, за междинно плащане по КСС с наверижване на стойностите – Акт/ Протокол/ Сертификат № 5.1 от 15.12.2023 година за претендирани за разплащане от провизорни суми непредвидени стротиелно-монтажни работи, извършени в периода от 01.03.2023 година до 15.02.2023 година, разпределени по бюджетни редове I.4.1 и I.4.2. Мотивите за това са, че след преглед на представените отчетни документи, включително и изисканите по реда на чл.63, ал.1 от ЗУСЕФСУ се установява, че не са представени доказателствени документи, които да удостоверят характера, основателността и допустимостта за извършване на претендираните като „непредвидени СМР“, а също така и към представените от страна на бенефициента отчетни документи не са приложени и няма данни за процедирани по Под – клаузи 13.3 изменения, включително за издадени от Инженера указания и Решения в съответствие с Под. клауза 3.5. Поради това на основание чл. 64, ал.1, предл.1 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.63, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ не са верифицирани тези разходи. В решението си Ръководителят на УО на ОПОС, приема също, че общият размер на приетите за допустими разходи остава непроменен и е в размер на 11 364 248,75 евро / 22 226 538,64 лева от БФП и 1 278 146,13 евро / 2 499 836,55 лева от допустимото собствено финансиране. Решението е връчено по електронен път чрез ИСУН 2020 на 23.03.2026 година, съобщение лист 71. Решението е оспорено с депозирана на 03.04.2026 година чрез административния орган жалба, като именно по повод на нея е образувано и настоящото съдебно производство. По делото като доказателства, представени на електронен носител, са приети също: фактура № 00000006 от 02.10.2023 година, фактура № 00000005 от 21.08.2023 година, фактура № 0000000009 от 30.11.2023 година, Акт/Протокол/Сертификат № 6 от 30.11.2023 година, Акт/ Протокол/ Сертификат № 5.1 от 02.05.2023 година, фактура № 000000006 от 03.05.2023 година, фактура № 000000009 от 15.12.2023 година, Акт/ Протокол/ Сертификат №2 5.1 от 15.12.2023 година, Насоки за кандидатстване по процедурата, Технически отчет към искане за окончателно плащане № 9, Финансов отчет към искане за окончателно плащане № 9. При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията са следните: Относно компетентността на административния орган: Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверките на място, когато това е приложимо. Съответно в чл.9, ал.1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органите на управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващият орган е ръководител на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В чл.33, ал.2 от Устройствения правилник на МОСВ е предвидено, че Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ изпълнява функциите на Управляващ орган на ОПОС за програмния период 2014-2020 и всички произтичащи от това задължения и отговорности. В настоящият случай решението е издадено от Ю. П., в качеството му на министър на околната среда и водите и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. Видно от Указ № 57 от 19.02.2026 година, издаден на основание чл.99, ал.5 от Конституцията на Република България, от президента на Република България и обнародван в Държавен вестник № 19 от 19.02.2026 година именно Ю. Г. П. е определен за служебен министър на околната среда и водите. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен за това административен орган, предвид което липсват основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Относно формата на акта: Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и има реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. В същото са изложени фактическите и правни основания, които обосновават ясно волята на административния орган. Успоредно с това, административният орган се е позовал и на конкретни документи, които са приложени в административната преписка. Предвид изложеното не се констатира да са налице основания за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила: Административното производство е започнало по инициатива на жалбоподателя, във връзка с подадено от него Окончателно искане за плащане № 9 от 31.01.2024 година. Производството е приключило с издаване на оспореното решение. В ЗУСЕФСУ липсват разписани административнопроизводствени правила, задължителни за изпълнение от страна на административния орган при постановяване на акт с такова съдържание. По виждане на настоящият състав актът е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.35 от АПК, доколкото оспореният акт е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелствата от значение за случая . Предвид изложеното при издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените и които да водят до неговата отмяна на основание чл.146, т.3 от АПК. Относно съответствието на акта с материалния закон: Спорният по делото въпрос е да се установи, дали правилно административния орган е отказал верифициране на поисканите от страна на жалбоподателя разходи в размер на 323 250, 14 евро, равняващи се на 632 222, 33 лева от БФП и не е призната съответстващата според АДБФП сума в размер на 36 356,20 евро, равняваща се на 71 106,55 лева от допустимото собствено финансиране. Уредбата на производството по верификация на разходите се съдържа в чл.60- чл.68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от страна на управляващия орган. Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходи въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕФСУ. Според чл.59, ал.1 от ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл.3, ал.2 от закона се определят с нормативен акт на Министерски съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕФСУ. От друга страна чл.63, ал.1 от ЗУСЕФСУ предвижда, че управляващия орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от страна бенефициента когато: 1) сума, включена в искането за плащане не е дължима; 2) не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейности в съответствие с условията за допустимост по раздел I; 3) има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи; 4) представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнение или не съдържат цялата задължителна информация. Освен тези основания за недопустимост на разход, т.е. за отказ от верификация, в чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ законодателят е регламентирал още две основания за отказ да се верифицира даден разход, както следва: 1) когато бенефициерът не представи в срок документи или разяснения по чл.63 от ЗУСЕФСУ и 2) когато е започнала процедура по администриране на нередност. Отказът на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ не е отказ, защото разходът е недопустим на някое от основанията по чл.57, чл.58 и чл.59 от ЗУСЕФСУ, а защото в първата хипотеза не е доказано, че съответства на изискванията за допустим разход, т.е. не са налични изискуемите доказателства, въз основа, на които органът може да направи обоснован извод за допустимостта или за недопустимостта им, и във втория случай- това е разход, при осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до установяването по надлежен ред на това обстоятелство той не трябва да бъде възстановяван. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода, следва да подведе своите фактически установявани, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответни мотиви, в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от ответника по касационната жалба разходи са недопустими е именно на управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събираните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. От мотивите на обжалвания в настоящото съдебно производство административен акт става ясно, че основанията за постановения отказ за верифициране на поисканите разходи условно могат да бъдат разделени на две групи: 1) на основание чл.64, ал.1, предл. първо от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.63, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ и 2) на основание чл.57, ал.1, т.2, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ, във вр. с т.14.2 от Общите условия за допустимост на разходите по процедурата и т.14.3 Предвидени ограничения в размера/ стойността на определени категории разходи от Условията за кандидатстване към Насоки за кандидатстване, във вр. с чл.40, ал.6 и ал.7 от Условията за изпълнение (Приложение № 2 към АДБФП). В тази връзка съдът дължи произнасяне, дали са били налице изискуемите се от закона предпоставки за всяка една от тези хипотези, за да се стигне до постановения отказ за верифициране на поисканите суми. На първо място по отношение на отказа за верифициране на основание чл.64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.63, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ: Производството по верификация започва по искане на бенефициера и именно той е този, който трябва да представи релевантни доказателства на органа за преценка на допустимостта на разход. Безспорно е, че за да извърши верификацията органът трябва, както изрично го задължава чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ да направи проверка за допустимостта на разходите. Както вече настоящият съдебен състав имаше повод да посочи, разпоредбата на чл.64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕФСУ регламентира, че в случай че бенефициента не представи в срок документ или разяснение по чл.63, съответния разход не се верифицира, като той може да бъде включен в следващото искане за плащане. Това предполага, че за да е налице хипотезата на чл.64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕФСУ е необходимо да са налице кумулативно следните елементи: 1) да е налице входирано искане до ръководителя на управляващия орган за верифициране/ плащане на средства по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; 2) до бенефициера да е изпратено писмо с искане за представяне на документи по чл.63 от ЗУСЕФСУ; 3) от страна на управляващия орган да е определен срок за тяхното предоставяне; 4) бенефициента да не е представил изисканите от страна на управляващия орган документи в срок. Видно от мотивите на административния орган, на това основание е отказано верифицирането на следните групи разходи, като съдът следва да даде отговор, дали по отношение на всички тях са били налице посочените по- горе изискуеми предпоставки или не. Предвид това съдът ще разгледа всяка една група разходи по отделно като на база установените факти и доказателства ще направи своя правен извод: По отношение на постановения отказ за верифицирани на разходи във връзка с Договор № ОП-117 от 14.02.2022 година с изпълнител „КАС 2020“ ДЗЗД следва да се посочи, че не е спорно, че управляващият орган е отказал да верифицира сума в размер на 6 834,23 евро (13 366,60 лева) от БФП и не е признал сума в размер на 768,65 евро (1 503, 35 лева) от допустимо собствено финансиране от фактура № 000000005 от 21.08.2023 година, а така също и сума в размер на 102 626,64 евро ( 200 720,27 лева) от БФП и не е признал сума в размер на 11 542,50 евро ( 22 575,17 лева) от допустимо собствено финансиране по фактура № 000000006 от 02.10.2023 година. Като мотив за това, управляващият орган е посочил, че от страна на бенефициера не са представени доказателства, които са изискуеми и необходими за удостоверяване на извършените СМР, а именно: измервателни протоколи за конкретни позиции от КСС, чиято верификация се иска от бенефициента; сметка – опис за сумите по конкретните позиции от КСС, чиято верификация се иска от бенефициента; протоколи за изпитвания, актове по Наредба № 3 от 31.07.2003 гаденя за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и сертификати за качество на материалите за конкретните позиции от КСС, чиято верификация се иска от бенефициента; ситуации, схеми, чертежи и др., визуализиращи изпълнените участъци/ работи, чиято верификация се иска то бенефициента, както липсвала и информация за завършване, приемане и разплащане на съоръженията, чиято верификация се иска. В настоящият случай, видно от приложените чрез административната преписка доказателства е, че предпоставките на чл.64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕФСУ по отношение на така посочения отказ за верифициране на посочения размер средства са налице. На първо място „Водоснабдяване и канализация“ – Перник ООД е входирала до ответника искане за Окончателно плащане № 9 от 31.01.2024 година. Осъществена е комуникация чрез ИСУН, в резултат, на която с уведомление от страна на УО на ОПОС е поискано допълнително представяне на документи, като е определен краен срок за отговор – 15.05.2024 година, който впоследствие е бил удължен до 29.05.2024 година. Изрично в това уведомление е посочено, че от страна на бенефициера се изисква да представи всички отчетни и разходооправдателни документи, относими към отчитане и доказване на реалното изпълнение на СМР, средствата за които са поискани за възстановяване с настоящото искане за плащане, съобразно изискванията на ОПОС за обем, съдържание и подредба на документите, посочени в „Таблица отчетни документи“ – неразделна част от актуализираното Ръководство за бенефициента за изпълнение на административни договори. От представената административна преписка, настоящият съдебен състав установи, че са налице изпитателен протокол № 5.4.1 от 17.10.2023 година, изпитателен протокол № 5.5.1 от 17.10.2023 година, сметка-опис № 5 от 03.11.2023 година и Акт/Протокол/Сертификат № за реално изпълнени работи от 03.11.2023 година, но от страна на бенефициера не са представени останалите изискуеми документи, актове по Наредба № 3 от 31.07.2003 година, ситуации, схеми, чертежи и др. като на практика непредставяйки ги в определения за това от страна на управляващия орган срок, жалбоподателят е реализирал състава на чл.64, ал.1, предложение първо. Поради това правилно от страна на управляващия орган този разход не е бил верифициран. На второ място, по отношение на постановения отказ за верифициране на разходи по Договор № ОП-77 от 29.04.2021 година, с изпълнител „ КВ-Радомир“ ДЗЗД следва да се отбележи, че по делото няма спор, че с депозираното искане за окончателно плащане бенефициерът е поискал верифициране на разходи в общ размер на 61 158,25 евро (119 615,19 лева), в това число 54 975,17 евро, които се равняват на 107 522,09 лева представляващи част от БФП и 6 183,10 евро (12 093,10 лева) представляващи допустимо собствено финансиране. Същите представляват разходи за непредвидени СМР, от фактура № 00000000006 от 03.05.2023 година и са разпределени по бюджетни редове, както следва: I.4.1 „Дейност 5 – Н. В. в размер на 50 7776,72 евро или 99 310,64 лева от БФП и 5 710,90 евро или 11 169,55 лева и I.4.2 „Дейност 5 – Н. К. в размер на 4 198,45 евро (8 211,45 лева) от БФП и 472,20 евро или 923, 55 лева от допустимо собствено финансиране. Няма спор, че в случая става въпрос за верифициране на непредвидени разходи, които съобразно дадената дефиниция в Приложение 3 на Таблица за отчетни документи към Ръководство на бенефициенти за изпълнение на административни договори/ заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“ посочва, че това са разходи, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционни проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за реализиране на инвестиционния проект и за въвеждането му в експлоатация. С цитираното вече уведомление управляващия орган е указал на бенифицента, че в определния срок с цел верифициране на поискания разход, следва да представи всички относими документи, удостоверяващи непредвидимостта на възникналите обстоятелства, налагащи извършването на „непредвидени разходи“ и обосноваващи относимостта на разходите към хипотезата на непредвиден разход за СМР, с достатъчен обхват на доказателствения материал за обективността на възникнали непредвидени работи. Видно от така вече цитираното ръководство в IV.3 „Документи, необходими за удостоверяване на извършени строително-монтажни работи“ към Приложение 3 се посочва, че с цел доказване реалността на извършените разходи, когато те имат характеристиката на непредвидени от страна на бенефициера следва да се представят констативни протоколи, сертификати за настъпили форсмажорни обстоятелства, официални справки от държавни институции, експертни становища и други доказателствени документи, доказващи необходимостта от изпълнение на непредвидените СМР, а така също и обяснителни записки/ становища, обосноваващи нуждата от разплащане на изпълнени непредвидени СМР както от възложителя, така и от строителния надзор или инженера. При направения от страна на настоящият съдебен състав преглед на представения доказателствен материал не се установи наличие на така посочените документи, такива не бяха представени и от жалбоподателя в хода на самото съдебно производство, с цел доказване на неговите твърдения. Нещо повече, настоящият съдебен състав не се солидаризира с направеното от страна на жалбоподателя твърдение, че изброяването на необходимите документи, които следва да бъдат представени, за да се приеме, че този разход е реално осъществен, респективно че са налице основания за неговата верификация е неизчерпателно, напротив в случая се посочват конкретни видове документи, които е следвало бенефициера да представи. Той не е оставен на произволен принцип да представи, каквито и да е доказателства, а от него се иска представянето на точно тези документи, ето защо следва да се приеме, че макар да е представил, както сам посочва Акт- протокол 5.1 за действително изпълнение работи, измервателни протоколи и подробна количествена сметка, той на практика не е представил конкретно предвидените за това документи. Всичко това води до извод за абсолютно правилен извод от страна на административния орган, а именно правилно поисканата сума не е била верифицирана. Същото с пълна сила важи и по отношение на отказа да бъдат верифицирани сума в размер на 156 217,42 евро (305 534,71 лева) по Договор № ОП-83 от 25.05.2021 година, с изпълнител „•••“ ДЗЗД. Доколкото и тук се касае за непредвидени разходи за СМР и доколкото след преглед на представения доказателствен материал, чрез административната преписка, се установи абсолютно същото. Във връзка с изложеното, с цел избягване преповтарянето на мотивите, съдът препраща към направените вече изводи във връзка с отказаното верифициране по Договор № ОП-77 от 29.04.2021 година. Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав счита, че правилно за така очертаните разходи от страна на административния орган е била приложена разпоредбата на чл.64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.63, ал.1, т.2 от ЗЕСУФСЕ. За пълнота съдът следва да отбележи, че константно в практиката на Върховен административен съд се приема, че така постановения отказ за верифициране на поисканите разходи на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ не преклудира възможността на лицето отново да включи тези разходи в следващото искане за плащане / в този смисъл е например Решение № 7003 от 12.07.2022 година, постановено по адм. дело № 15 по описа за 2022 година на Върховен административен съд/. Следващата група правно основание, въз основа на което е постановен отказ за верифициране на поисканите разходи е чл.57, ал.1, т.2, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ: Разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ регламентира, че разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно условията, които са изчерпателно изброени в 7-те точки на тази алинея, като с цитираната в решението т.2 се поставя условието, разходите да попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи, като съответно чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ регламентира, че ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящ условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, като документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл.59, ал.2 от същия закон. Подробна регламентация на условията и реда за верифициране на разходите се съдържа и в Глава трета „Подлежащи на възстановяване разходи“, Раздел I „Допустими разходи“ в Приложение № 2 към АДПБФП, където както правилно отбелязва и административния орган в чл. 40, ал.6 е предвидено, че в случай че съгласно приложимото право, в условията за кандидатстване или в самия проект е определен максимален процент на определена категория разходи спрямо общия размер за безвъзмездна финансова помощ или по друг начин бъде определен максимален размер на определена категория разходи на възстановяване подлежат само разходите до съответно определения максимален размер, а направените над този размер разходи са за сметка на бенефициера. В случая е договорен именно такъв максимален размер. По делото няма спор, че със сключения Договор № ОП-117 от 14.02.2022 година, страните са се договорили по отношение на него да бъдат прилагани освен договорените условия в самия договор, така и общите условия – „Договорни условия за технологично оборудване и проектиране – строителство за електро и машинно- монтажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектирани от изпълнителя. Общи условия“ на М. Ф. на инженерите – Консултанти ( наричани за кратко Жълта книга на ФИДИК). Именно, както правилно отбелязва административния орган при направеното искане за верифициране на средства жалбоподателят не се е съобразил с предвиденото в тези условия, тъй като на първо място не е задържал 10% от цената, посочена в офертата и на второ място не е приспаднал 10% за покриване на авансово плащане, така както е било договорено. При това положение от страна на бенефициера е поискана за верифициране сума, която надвишава максимално предвидения за това размер и по тази причина правилно административния орган е отказал да верифицира размера на средствата над този праг. Средствата надвишаващи посочения размер, а именно 20 458,62 евро, както правилно са били изчислени от страна на управляващия орган е следвало да бъдат отнесени към собствено финансиране и това произтича именно от цитираната вече разпоредба на чл.40, ал.6 от АДПБФП. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че договорът не е приключил към датата на подаване на искането за окончателно плащане, тъй като в настоящия случай в разглежданата от съда хипотеза на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ е ирелевантн,о дали са били изпълнени всички предвидени в проекта дейност, доколкото в настоящия случай се касае за нарушения регламентирани в Условията за кандидатстване правила в разпределението на разходите, за което се ползва БФП. От всичко това следва изводът, че оспореното решение и в тази му част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното съдът не констатира при издаване на оспорения административен акт да са налице отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Издаденият административен акт е и в съответствие с целта на закона, която е да бъдат защитени финансовите интереси на Европейския съюз и да се гарантира предоставянето на безвъзмездната финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предвид което не се констатира отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. Въз основа на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предвидената от закона форма при спазване на процесуалните правила и със съдържание, включващо обосновани и подробни мотиви, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно разноските: С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, като съгласно чл.143, ал.3 от АПК, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на Министерство на околната среда и водите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 276,10 /двеста седемдесет и шест евро и десет цента/. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник