Решение № 1896 от 10.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 248/2026 г.

Производство с правно основание чл. 73 вр. чл. 70, ал.1 т.1 и ал.2 т. 5 от ЗАНН. Образувано е по предложение на наблюдаващия прокурор по пр.преписка № 343/24г. по описа на РП-Плевен и досъдебно производство № ЗМ 81/24г. по описа на Първо РУ на МВР-Плевен. Посочва се, че в съдебно заседание от 11.03.2026г. в определение по АНД № 1996/25г. по описа на РС-Плевен, било установено наличие на влязло в сила НП № 23-0938-004222/11.01.2024г. по отношение на П. Й. Я. с [ЕГН]. Сочи се, че деянието за което е приключило административното наказателнопроизводство съставлява престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“ пр.2 и пр.последно вр. чл. 342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1 т.1 и чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Иска се от съда на основание чл. 72, ал.1 т.1 вр. чл. 70, ал.2 т.5 от ЗАНН да бъде възобновено административнонаказателното производство и да бъде отменен постановения по него акт. В съдебно заседание вносителят- прокурор от РП-Плевен, редовно призован, не се явява. Ответникът Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, редовно призован не се явява и не се представлява. Заинтересованата страна П. Й. Я., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.А. А. – АК-Разград, който моли съда да остави без уважение искането на РП-Плевен. Контролиращата страна – Окръжна прокуратура гр.Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор А. Б., която взема становище за основателност на предложението на прокурора от РП-Плевен и моли съда да го уважи. Предложението за възобновяване на основание чл. 70, ал.2 т.5 вр. ал.1 т.1 от ЗАНН е допустимо, тъй като е направено от компетентния за това орган по чл. 72, ал. 1 от ЗАНН-наблюдаващ прокурор по Досъдебно производство ЗМ №81/24г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Плевен, пр.пр. №343/24г. по описа на Районна прокуратура – Плевен. В тази насока са приобщените по делото предложение за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 27.10.2025г. по пр.пр. № 343/25г. по описа на РП-Плевен. От писмените доказателства по делото се установява следното от фактическа страна: На 21.12.2023г. на третокласен път 3501 (Гривица - Плевен) – Згалево – Одърен-Каменец – летница при 7,7 км. в посока на движение към село Згалево, П. Й. Я. управлявал лек автомобил Х. Д., с рег.№ [рег. номер], като при избиране на скоростта си на движение и наличието на предвидимо препятствие, не съобразил разположението на обозначен и спрял в дясно на платното за движение автомобил поради техническо неизправност – товарен автомоболи Т. Х. с рег.№ [рег. номер], вследствие на което не успял да спре и го ударил в задната лява част. В настъпилото пътно транспортно произшествие са причинени материални щети по двата автомобила, както и пострадали лицата Н. Й. П. – водач на товарния автомобил и пешеходец – И. А. А., стояли на платното за движение за отстраняване на възникналата техническа неизправност на автомобила. Бил съставен АУАН GA № 1139906 от 21.12.2023г. от мл.автоконтролъор при ОД на МВР-Плевен за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. АУАН бил връчен на водача на същата дата срещу подпис. Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 23-0938-004222/11.01.2024г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен, с което на П. Й. Я. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, затова че не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, в резултат на което е настъпило пътно транспортно произшествие, като на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП му била наложена Глоба в размер на 200 лв. НП било връчено на водача на 12.02.2024г. Видно от справка за нарушител, издадена от АИС на КАТ- л.33-34 от делото, НП е влязло в сила на 27.02.2024г. Междувременно в РП-Плевен било образувано досъдебно производство срещу П. Й. Я. за престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“ пр.2 и пр.последно вр. чл. 342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1 т.1 и чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – пр.пр. №343/25г. по описа на РП-Плевен, досъдебно производство № ЗМ 81/24г. по описа на първо РУ Плевен, приключило с издаване на постановление за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК от 27.10.2025г. С Определение рег.№ 588/16.03.2026г. по АНД № 1996/25г. на основание чл. 290 ал.1 вр. чл. 25 ал.1 т.5 от НПК състав на РС-Плевен спрял наказателното производство. С предложение вх.№ 1895/25.03.26г. е инициирано настоящето производство. Горната фактическа обстановка се установява от материалите административнонаказателната преписка, представена от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, материалите по пр.пр. №343/25г. по описа на РП-Плевен и представените от РС-Плевен документи към писмо с вх.№ 2184/03.04.2026г. С оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че разгледано по същество, направеното на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН предложение за възобновяване на административнонаказателното производство се явява основателно по следните съображения: Съгласно чл. 70 от ЗАНН административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато: а) с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното постановление, решението или определението на съда, са неистински; б) с влязла в сила присъда се установи, че административнонаказващ орган, съдия или съдебен заседател е извършил престъпление във връзка с издаване на наказателното постановление, решението или определението на съда; в) се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда; г) ако с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление; д) когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление. В случая от доказателствата по делото се установява, че е налице образувано наказателно производство за същото деяние, за което е било проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., чийто постановки са потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 4/2017 г., е прието, че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. В тази насока е и практиката на ЕСПЧ в делата Zolotukhin v. Russia, Van Esbroeck C-436/04, Gasparini and others C-467/04, решение от 28 септември 2006 г.), Jean Leon Van Straaten C-150/05, Gfzutokand Brugge по съединени дела С -187/01 и С 385/01 и др. В конкретния случай е налице е приключило първо по ред административнонаказателно производство с наказателен характер с влязло в сила наказателно постановление за административно нарушение по ЗДвП и образувано за същото деяние и срещу същото лице наказателно производство. Това, с оглед нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ и съгласно тълкувателно решение ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, безспорно се осъществява нарушение на принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Налице са еднакви фактически обстоятелства, станали основание за ангажиране последователно на административнонаказателната и наказателната отговорност на П. Й. Я.. Фактите, предмет на наказателното дело, и тези, осъществяващи състав на нарушение по ЗДвП, за които той е наказан с цитираното по- горе наказателно постановление, са едни и същи - касаят едни и същи време, място, обстановка, поведение, механизъм на извършване. Налице е идентичност на всички факти относно място, време, превозно средство, час и др. С наказателно постановление е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДвП, за това, че затова че не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, в резултат на което е настъпило пътно транспортно произшествие. Същевременно изпълнителното деяние по чл.343, ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК съдържа същите обективни и субективни признаци. Съдебната практика на ВКС разграничава престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“ пр.2 пр.последно вр. чл. 342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1 т.1 и чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата от аналогичното му по деяние - административно нарушение по ЗДП в степента на обществената им опасност. В случая обаче като се съпоставят съществените елементи на правонарушението от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца, то изводът е, че е налице съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение, вменено едновременно като административно нарушение и като престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК . Предвид изложеното е налице основание за възобновяване на административнонаказателното производство съгласно чл. 70, ал.1 т.1 вр. ал.2 т.5 и чл. 73, ал.4 т.2 вр. ал.2 от ЗАНН, както и за отмяна на наказателното постановление и прекратяване на административнонаказателното производство, с цел безпрепятствено продължаване на образуваното за същото деяние наказателно производство. Водим от горните мотиви и на основание чл. 73, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, АС-Плевен, трети състав,