Решение № 218 от 22.6.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 548/2025 г.

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение №47/17.04.2025г., постановено по търг.д. №34/2024г. по описа на окръжен съд Пазарджик, „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 121446665, е осъден да заплати на П. К. Б., ЕГН ••••••••••, на основание чл.557, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. /25 564,59 евро/, претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2021г., ведно със законната лихва за забава, дължима от 19.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, по посочена банкова сметка при „Обединена Българска банка“ АД, с титуляр Д. С. Т.. ОТХВЪРЛЕН е предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 50 000лв. до р-ра на 70 000лв. /35 790,43 евро/, ведно със законната лихва за забава, дължима от 19.01.2023г. до окончателното изплащане. „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 121446665 е осъден да заплати на адвокат Г. Х. - САК, на основание чл.38 от ЗАдв. сумата в р-р на 6 350лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 121446665 е осъден да заплати на П. К. Б. съдебно-деловодни разноски представляващи Д.Т. в р-р на 2 000лв. и депозити за експертизи в р-р на 200лв. по посочена банкова сметка. П. К. Б., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 121446665 съдебно-деловодни разноски представляващи депозити за експертизи в общ р-р на 350лв. С определение №297/10.07.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молба вх. №5332/19.05.2025г. от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”, БУЛСТАТ 121446665, депозирана чрез пълномощника - адв. А. Н., съдържаща искане за изменение на Решение №47/17.04.2025г. по т.д. №34/2024 г. на ПзОС, в частта за разноските. С решение №9/22.01.2026г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №47/17.04.2025г., като е допълнено в диспозитива да се чете и следното: „като отхвърля претенцията за присъждане на законна лихва за забава за периода 19.10.2022г. до 18.01.2023г., като неоснователна“. Срещу постановеното решение №47/17.04.2025г. е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – П. К. Б.. Въззивната жалба е срещу отхвърлителната част на решението. Въведено е основна оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и като последица е присъдил занижен размер обезщетение за претърпените от страната неимуществени вреди. Въведено е оплакване, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразена конкретната икономическа конюнктура в страната. Изложени са подробно съображения, коментирани са събраните в производството по делото доказателства. В тази въззивната жалба се съдържа и оплакване относно неприсъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 19.10.2022г. – датата на предявяване на доброволна претенция, до 19.01.2023г. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над присъдените 50 000лв. до сумата от 70 000лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за законна лихва за периода от 19.10.2022г. до 19.01.2023г. В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, подадената от П. К. Б. въззивна жалба се оспорва изцяло. Решение №47/17.04.2025г. е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 35 000лв. /17 895,22 евро/ до 50 000лв. /25 564,59 евро/, ведно със съответната законна лихва. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въведено е оплакване, че в случая не са налице основания за ангажиране отговорността на ГФ, поради наличие на случайно събитие, което оплакване е в несъответствие с искането, с което е сезиран въззивният съд – да се отмени решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 35 000лв. до присъдените 50 000лв. По отношение на претенцията за законната лихва се позовава на разпоредбата на чл.558 ал.7 от КЗ. Въведено е оплакване за нарушавана от страна на първостепенния съд на принципа на справедливостта, въведен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се твърди, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно неоснователно завишен съобразно претърпените от ищеца вреди, социалноикономическите условия на живот в страната, с практиката на съдилищата по сходни случаи. Развити са и оплаквания, свеждащи се до поддържане на релевираното в първонистанционното производство възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като жалбоподателят – ответник счита, че степента на съпричиняване от страна на пострадалия е изключително висока – повече от 50%. В този смисъл е изразено несъгласие и с възприетата от първостепенния съд липса на съпричиняване от страна на пострадалия. В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна - П. К. Б., подадената от Гаранционен фонд въззивна жалба се оспорва изцяло, с насрещни доводи и твърдения. От Гаранционен фонд е подадена частна жалба и срещу определение №297/10.07.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна по изложените в частната жалба съображения. С постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна - П. К. Б., подадената от Гаранционен фонд частна жалба се оспорва изцяло. Възразява се срещу нейната допустимост, с доводи, че обжалващата страна не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК. Евентуално се поддържа неоснователност на частната жалба. Срещу решение №9/22.01.2026г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е подадена въззивна жалба от ищеца - П. К. Б., като се поддържат съображенията относно началния момент, от който следва да се присъди законната лихва, развити във въззивната жалба. Иска се отмяна на това решение, като с въззивната жалба срещу основното решение се иска законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди да се присъди считано от 19.10.2022г. По тази въззивна жалба също е постъпил отговор от насрещната страна - Гаранционен фонд, с който тя се оспорва. С въззивните жалби и постъпилите отговори не са заявени доказателствени искания. Страните претендират сторените по делото разноски. Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон. Подадените въззивни жалби, както и частната жалба, са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание. Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ. Ищецът в първоинстанционното производство – П. К. Б., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.1 от КЗ, а именно: На 21.12.2021г., около 12:30ч., в гр. Пазарджик, на кръстовище от ул. „Димчо Дебелянов“ и ул.„Пловдивска“, пешеходецът П. К. Б. се движил на пешеходна пътека, в посока от запад на изток. Пешеходната пътека е пресечена от разделителен остров. Пешеходецът преминал двете ленти за движение за идващи от ул. „Пловдивска“ и завиващи по ул. „Димчо Дебелянов“ МПС-та, преминал и лентата за идващи от ул. „Димчо Дебелянов“ и завиващи западно по ул. „Пловдивска“ МПС-та, където имало спрени автомобили преди пешеходната пътека, изчакващи пешеходеца да премине. При преминаване на пешеходеца в лентата за движение за идващи от ул. „Димчо Дебелянов“ и завиващи на изток по ул. „Пловдивска“, в източния край на пешеходната пътека, непосредствено до бордюра на тротоара, имало гьол с вода. Когато наближил гьола, пешеходецът променил посоката си на движение на север, за да го избегне, като останал в границите на пешеходната пътека. В този момент по ул. „Димчо Дебелянов“, се движел автомобил, който е в източната лента за движение за предприемане на десен завой по ул. „Пловдивска“. При така създалата се ситуация траекториите на пешеходеца се пресичат и настъпва сблъсък между предната част на автомобила и лявата половина на пешеходеца. Вследствие на инцидента сериозно е пострадал пешеходецът П. Б.. Позовава се на образувано по случая ДП № ••••/••••г., по описа на ОД на МВР - П., съотв. пр. пр. №••••/••••г., по описа на РП – П., като към момента на предявяване на исковата молба наказателното производство е спряно, тъй като водачът на процесния инцидент е неустановен. След пътния инцидент пострадалият постъпва по спешност в „МБАЛ – Пазарджик“ АД. Хоспитализиран е за периода от 21.12.2021г. до 27.12.2021г. След проведени прегледи и изследвания специалистите установяват, че П. Б. е получил следните увреждания: фрактура на стилоидния израстък на лява тибия (голямопищялен глезен вляво); фрактура с дислокация на шийката на лява раменна кост. Още на същия ден на пострадалия е извършена оперативна интервенция под обща интубационна анестезия, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, с поставяне на гипсова имобилизация. На увредения горен крайник е проведена мануална репозиция, като раменната кост е фиксирана с мека имобилизация. На 05.01.2022г. ищецът посетил съдебен лекар, който констатирал следните увреждания: кръвонасядане в областта на страничната лява част на гърдите с размер 22 х 19 см; кръвонасядане в областта на левите ребра с размери 29 х 17 см; кръвонасядане в лява странична поясна област с размери 17x9 см; кръвонасядане по предно-горната повърхност на лявото рамо с размери 38 х 24 см, с охлузване всред него с размери 8x3 см; кръвонасядане в областта на дясна предмишница с рамери 18 х 10 см; оточна дясна длан с окръглена рана по външната повърхност с размери 1x1 см; кръвонасядане в областта на дясната седалищна гънка на дясното бедро с размери 37 х 21 см; кръвонасядане в областта на предната и страничната срединна повърхност на дясната подбедрица с размери 18 х 13 см; травматичен оток в областта на лявото коляно с размели 6x5 см, с разкусно- котузна рана всред него с размери 1 х 0,8 см; счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост; счупване на медиален малеол на левия глезен. Възстановяването на пострадалия продължило в домашни условия при постелен режим. През първите месеци той бил обездвижен и неспособен да се обслужва и придвижва самостоятелно, което налагало близките му да са неотлъчно до него и да му помагат в ежедневните битовите и хигиенни нужди - храна, къпане, тоалет и др. Ищецът чувствал силни болки в областта на травмите, което пораждало нуждата от регулярен прием на обезболяващи медикаменти. Към момента на предявяване на исковата молба пострадалият усеща остатъчни болки в областта на счупванията, които особено се засилват при натоварване и промяна на времето. Ищецът се придвижва с накуцваща походка с левия крак и има намален обем на движения в лявото рамо. Преживеният пътен инцидент драстично рефлектирал върху психическото здраве на пострадалия. Отговорността на Гаранционен фонд се ангажира с оглед на обстоятелството, че превозното средство, което е предизвикало настъпването на процесния пътен инцидент, е неидентифицирано и виновният водач не е бил открит. На 19.10.2022г., от името на П. Б. е подадена молба за завеждане на щета до Гаранционен фонд, с която е претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него, в резултат на процесния пътен инцидент. По повод подадената молба в Гаранционен фонд е заведена Щета с №22210164/19.10.2022г. С Уведомление с изх. №24-01- 408/21.10.2021г., по описа на Гаранционен фонд е изискано представянето на допълнителни документи, а с Уведомление с изх. №24-01- 408/22/13.01.2023г., Гаранционен фонд е постановил отказ по искането на П. Б. за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да се осъди Гаранционен фонд да заплати на П. К. Б. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на пътен инцидент, настъпил на 21.12.2021г. в гр. Пазарджик, в размер 70 000лв. /след допуснато увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК в ОСЗ от 17.03.3035г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на щетата - 19.10.2022г. до окончателното плащане на дължимата сума. Обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба и заявената претенция се поддържат и с допълнителната искова молба. В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба, както и с отговора на допълнителната искова молба, ответникът Гаранционен фонд е оспорил така предявените искове. Относимите за въззивното производство възражения срещу основателността на предявения иск се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и наличие на съпричиняване от страна на пострадалия: той се е движел неправилно по пътното платно и е предприел пресичане на неопределено за целта място, както и не се е съобразил с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл.107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП; П. К. Б. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприел пресичането на пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно да премине безопасно; предприел е пресичането на пътното платно при силен трафик, на необезопасено и необозначено място, на място, на което е забранено пресичането на пешеходци, без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на движението, с разС.ието и посоката на движението на превозните средства; ако П. К. Б. не е предприел подобно пресичане удар не би настъпил. Независимо че във въззивната жалба на ГФ се съдържат оплаквания за липса на виновно поведение от страна на неустановения/неизвестен водач, то, според предметните предели на въззивната жалба, очертани и с искането, с което е сезиран въззивният съд - да се отмени решението „в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 35 000лв. до 50 000лв.“, ведно със съответната законна лихва и „вместо него да постановите друго, с което да отхвърлите иска на ищеца над сумата от 35 000лв. до присъдените 50 000лв.“, въззивният съд приема, че възраженията срещу иска, предмет на въззивното производство, се свеждат само до възражения по размер, а със сила на пресъдено нещо, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е уважен до размера на сумата от 35 000лв., е установено деликтното поведение на неизвастния водач. От събраните по делото доказателства се установи следното: По смисъла на гл.51-ва от КЗ Гаранционният фонд е фонд за незастраховани МПС. Ангажиране безвиновната отговорност на Гаранционен фонд се обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на виновно и противоправно деяние; настъпили вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с установеното противоправно деяние. При хипотезата на чл.577 ал.1, т.1, от КЗ, на която основава претенцията си ищецът, отговорността на Гаранционния фонд се ангажира за изплащане на увредените лица обезщетения вследствие ПТП, настъпило на територията на Република България от превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано превозно средство/. Установени в първоинстанционното производство са елементите от фактическия състав на чл.577 ал.1, т.1 от КЗ: При ПТП, настъпила на 21.12.2021г., в гр. Пазарджик, на кръстовище от ул.„Димчо Дебелянов“ и ул. „Пловдивска“, пешеходецът П. К. Б. е претърпял вреди – телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на стилоидния израстък на лява тибия /голямопищялен глезен вляво/; фрактура с дислокация на шийката на лява раменна кост с дислокация; хематом в областта на лявата раменна става; хематом в областта на лявата глезенна става /съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част/. Както се посочи, със сила на пресъдено нещо е установено виновно противоправно поведение на водач на неидентифицирано превозно средство /като относно механизма на ПТП ще бъдат изложени по-подробно съображения по повод въведеното с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба на ГФ възражение за съпричиняване от страна на пострадалия/. По същата причина установено е и че настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние. С оглед на гореказаното първият спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция /очертан с предметните предели на въззивната жалба на жалбоподателя –ищец и въззивната жалба на жалбоподателя – ответник/, се свежда до еквивалентния размер на дължимото се от ГФ обезщетение за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на Гаранционен фонд за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от делинквента по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.577 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни доказателства и писмени такива – медицинска документация и преди всичко заключението от назначената при първоинстанционното разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска и автотехничедска експертиза в медицинската й част. Непосредствени и убедителни относно характера и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, са показанията на свидетеля Б. – брат на ищеца, полагал и полагащ и към момента на депозираните гласни доказателства /ОСЗ от 28.10.2024г./ грижи за пострадалия, както по време на болничния му престой, така и по време на домашното лечение. Свидетелят депозира показания за изключително влошено физическо и психическо съС.ие на ищеца, както по време на болничния престой, така и след болничния престой. След първоначалното постъпване на ищеца в болница, непосредствено след ПТП, била направена първа операция на левия крак, като било счупено и лявото рамо. П. Б. споделил, че му сложили планка на крака и игла на рамото. Пострадалият имал гипс на крака с планка. Рамото било с „титаниева игла, негипсиран горе“. В домашни условия ищецът имал нужда от непосредствени грижи /които упражнявал свидетелят/, тъй като не бил в съС.ие да осъществява действия от първа необходимост /а съпругата му била починала преди 6 години/. Гипсът стоял 45 дни и след това, като го свалили, започнали да ходят на раздвижване - два пъти по 10 дни. През юни месец 2022г. му свалили с операция на крака планката. Към месец октомври 2024г. ищецът поС.но има болки в крака и в рамото и има ограничено вдигане на ръката, „повече от 70 % не може да я вдигне“. Преди инцидента не е имал проблеми с опорно двигателната система, пазарувал, обслужвал се за всичко сам. Свидетелят депозира показания, че след инцидента е поС.но с брат си, „защото с една ръка не може нито да сготви, нито да изпере“. Преди инцидента брат му не е ползвал бастун или патерица. Показанията на свидетеля Б., преценени и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, се кредитират напълно, като непосредствени и убедителни, почиващи на лични възприятия и преди всичко, като подкрепени от писмените доказателства – медицинска документация и от заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската и част. Съгласно заключението на експерта д-р П. – съдебен лекар, вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил горепосочените увреждания /фрактура на стилоидния израстък на лява тибия /голямопищялен глезен вляво/; фрактура с дислокация на шийката на лява раменна кост с дислокация; хематом в областта на лявата раменна става; хематом в областта на лявата глезенна става/. Претърпял е оперативна интервенция – открито наместване на фрактурата на лявата глезенна става с вътрешна фиксация /с два спонгиозни винта и една К игла/ и е поставена гипсова имобилизация. Претърпял е и мануална репозиция /ръчно наместване/ на фрактурата на лявата проксимална част на раменната кост и фиксация с мека имобилизация. Хоспитализиран е за периода от 21.12.2021г. до 27.12.2021г. Счупването на шийката на лява раменна кост, както и счупването на стилоидния израстък на лява тибия /голямопищялен глезен вляво/, са причинили на ищеца трайно затруднение на движението съответно на ляв долен и ляв горен крайник по смисъла на чл.129 от НК, за период около 3-4 месеца - при обичайно протичане на оздравителния процес, като при ищеца оздравителният и възстановителен период са продължили по-дълго време. След дехоспитализацията възстановяването на пострадалия продължило в домашни условия при постелен режим. През първите месеци ищецът е бил обездвижен и неспособен да се обслужва и придвижва самостоятелно, което налагало непрекъснати чужди грижи за ежедневните битовите и хигиенни нужди - храна, къпане, тоалет и др. Ищецът чувствал силни болки в областта на травмите, което пораждало нуждата от регулярен прием на обезболяващи медикаменти. Непосредствено след инцидента болките и страданията са били най-силни, включително и след извършената операция, като постепенно са намалели след около 20 - 25 дни след травмата. През м. август 2022г., при втора оперативна интервенция, са премахнати металните импланти от оперирания голямопищялен глезен на лявата подбедрица. Към момента на извършения от експерта личен преглед – на 02.01.2025г. /т.е. – повече от 4 години след инцидента/ пострадалият все още усеща остатъчни болки в областта на счупванията, които особено се засилват при натоварване и промяна на времето. Ищецът се придвижва с накуцваща походка с левия крак и има значително намален обем на движения в лявата раменна и лявата глезенна става, които, според експерта, ще останат трайно. Заключението на експерта – съдебен лекар, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло и от настоящата инстанция /заключението от КСМАТЕ е оспорено от процесуалния представител на ответника само в автотехническата част, поради което е допусната повторна САТЕ/. При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от ищеца, вследствие категорично установените увреждания, като пряка и непосредствена последица от ПТП и преценката на тези увреждания като обективен критерий, обстоятелството, че се касае за две комплексни средни телесни повреди, продължителността на оздравителния процес /за период около 3-4 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, като при ищеца оздравителният и възстановителен период са продължили по-дълго време, независимо от правилно проведените рехабилитационни процедури/,фактът, че пострадалият е имал нужда от чужда помощ за продължителен период от време, двукратната оперативна интервенция, следва да се приеме, че сумата от 70 000лв. /35 790,43 евро/ е справедлив паричен еквивалент на понесените и понасяните от П. Б. страдания. При определяне на този размер на обезщетението се съобразява възрастта на ищеца – на 73 години към момента на ПТП, но активен и в съС.ие /преди ПТП/ да се грижи сам за себе си. Преценява се и моментът на настъпване на събитието – края на 2021г., съпоставимо с общественоикономическата обстановка в страната към този момент, както и към настоящия момент. Отчита се и фактът на претърпени две оперативни интервенции, както и негативната прогноза за пълно възстановяване – според експерта – съдебен лекар болките, както и значително намаленият обем на движения в лявата раменна и лявата глезенна става ще останат трайно. Като справедлив паричен еквивалент за репариране на понесените от ищеца страдания обезщетението в размер на 35 790,43 евро /70 000лв./ в поголяма степен съответства и на социално-икономическата обстановка в страната, която не е без значение при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди /доколкото и в двете въззивни жалби се съдържа позоваване на този фактор/. Конкретните икономически условия в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането, като една от възможните проявни форми на тези условия, се отчитат при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен иск срещу ГФ, аналогично на хипотезата на пряк иск по чл.432 от КЗ. Лимитите за отговорността на застрахователя /което е относимо и към ГФ – като фонд на незастраховани МПС/ съставляват една от проявните форми на обществено икономическите условия и нарастващите нива на застрахователното покритие са обективен израз на динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка. Тези лимити, макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото разбиране за справедливост. А, размерът на тези лимити непрекъснато нараства. До 01.01.2010г. нормативно определените минимални размери на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000лв. – при две или повече лица. След тази дата са определени значително по –високи размери. Пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000лв. при едно пострадало лице и от 5 000 000лв. при две или повече пострадали лица. Съгласно чл.266 от КЗ /отм./, в сила от 11.06.2012г., задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият КЗ, влязъл в сила на 01.01.2016г., в чл.492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000лв., а след изменението с ДВ бр. 101/2018г. - действащата към датата на събитието разпоредба – 10 420 000лв. /понастоящем е 6 450 000 евро/ за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно материално благо, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на търпените страдания. Ето защо въззивната инстанция намира, че сумата от 35 790,43 евро /70 000лв./ – обезщетение за неимуществени вреди за понесените от ищеца болки и страдания съответства на момента на настъпване на събитието /края на 2021г./, икономическата конюнктура в страната към този момент, възрастта на пострадалото лице, като критерии, включени в понятието справедливост. Що се отнася до позоваването от страна на жалбоподателя - ответник на съдебната практика следва да се посочи, че преценката относно еквивалентния размер обезщетение за понесени неимуществени вреди винаги е свързана с конкретиката на случая. Неимуществените вреди са индивидуално определими. Спазване принципа за справедливост изисква съвкупна и конкретна преценка на релевантните обстоятелства при всеки конкретен случай – характера и вида на увреждането, икономическото съС.ие в страната към момента на увреждането, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, като в случая следва да се акцентира, че с оглед гласните доказателства и заключението на експерта – съдебен лекар, прогнозите за отзвучаване на търпените от ищеца страдания са в негативен аспект. Ето защо въззивната инстанция намира, че при определяне размер на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от 50 000лв., окръжният съд не е отчел в достатъчна степен критериите за справедливост съобразно характера и степента на претърпените от ищеца телесни увреждания, интензитета на търпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и негативната прогноза за пълно възстановяване, причинените на ищеца неудобства в ежедневието, при което е изградил необоснован правен извод относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост, намиращ приложение и в хипотезите на чл. 577 от КЗ. Следващият спорен въпрос, очертан с въззивната жалба на жалбоподателя – ответник, е наличието на съпричиняване. В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на П. Б. с отговора на исковата молба, а и с въззивната жалба се поддържа нарушение правилата за движение по пътищата – чл.107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. От значение в тази насока е механизмът на ПТП, конкретни констатации за който механизъм се съдържат в приетите при първоинстанционното разглеждане на делото заключения от комплексна съдебномедицинса и автотехническа експертиза и допълнителна автотехноческа експертиза. Фактическата обстановка, представляваща механизъм на ПТП е констатирана по идентичен начин и от двамата експерти – инж. М. и инж.Г.: Произшествието е настъпило в гр.Пазарджик, на кръстовището образувано от пресичането на ул. „Пловдивска“ и ул. „Димчо Дебелянов“. Двете улици са предназначени за двупосочно движение. По ул. „Пловдивска“ има обособени две платна за движение, разделени с разделителен остров между тях. В посока от запад на изток-южно и в обратна посока- северно. Южното пътно платно е с обособени 2 ленти за движение. Платното по ул. „Д.Дебелянов“ непосредствено преди кръстовището има две ленти за движение, като в зоната на кръстовището лентите се разделят на три посредством разделителни острови. В посока от запад на изток те са предназначени: първа - за движение от запад на ул. „Пловдивска“ към ул. „Д.Дебелянов“ широка 5м; втора - за движение от изток на ул. „Пловдивска“ към ул. „Д.Дебелянов“ широка-4,5м. и трета за движение от ул. „Д.Дебелянов“ към ул. „Пловдивска“-широка 6 метра. По ул. „Д.Дебелянов“ в зоната на кръстовището има пешеходна пътека с широчина 3 метра. Пешеходната пътека е изградена по цялата дължина на платното, като е разделена на две от западния разделителен остров. Пешеходецът П. Б. се движи по пешеходната пътека в посока от запад на изток, която пешеходна пътека е пресечена от разделителния остров. Пешеходецът преминава двете ленти за движение за идващи от ул. „Пловдивска“ и завиващи по ул. „Д.Дубулянов“ МПС, преминава и лентата за идващи от ул. „Д.Дебелянов“ и завиващи западно по ул. „Пловдивска“, където има спрени автомобили преди пешеходната пътека, изчакващи пешеходеца да премине. При преминаване на пешеходеца в лентата за движение на идващи от ул. „Д.Дебелянов“ и завиващи на изток по ул. „Пловдивска“ в източния крей на пешеходната пътека, непосредствено до бордюра на тротоара има локва вода. Когато наближава локвата пешеходецът променя посоката си на движение на север, за да го избегна, като остава в границите на пешеходната пътека. В този момент от ул. „Д. Дебелянов“ се движи процесният автомобил, който е в източната лента за движение за преминаване на десен завой по ул. „Пловдивска“. При тази ситуация траекториите на пешеходеца и на л.а. се пресичат и настъпва сблъсък между предната част на автомобила и лявата половина на пешеходеца. При така описаната фактическа обстановка и двамата експерти са категорични, че от техническа гледна точка при конкретните обективни условия е съществувала възможност произшествието да бъде избегнато, при условие че водачът на процесния автомобил е възприел положението, скоростта и посоката на движение на пешеходеца Б., пропуснал го е да премине и след това извърши предприетата маневра, без да създава опасност за останалите участници в движението. Този извод се извежда и от заключението от допълнителната САТЕ, която сочи два варианта на опасна зона за спиране на л.а. – в зависимост от скоростта му: при скорост 10 км.ч. – 4.1м. и при скорост 13км.ч. – около 5.1.м., както и че към момента на потегляне на автомобила пешеходецът се е намирал на разС.ие от 1.7м до 3.4м – т.е. – във всички случая пешеходецът се е намирал извън опасната зона за спиране на л.а. и водачът му е бил в съС.ие и е можел да избегне удара. Също така, както инж. М., така и инж. Г. са категорични, че преди да потегли водачът на лекия автомобил е имал необходимата видимост и е бил в съС.ие да възприеме пешеходеца преди да потегли. За пешеходеца възможността да избегне удара от техническа гледна точка е била единствено, ако не продължи движението си по пешеходната пътека /което пък е неправоимерно/. Съгласно заключението от допълнителната САТЕ, което не е оспорено от страните, няма обективни данни за внезапно навлизане на пешеходеца на платното за движение; Б. се е движел по пешеходната пътека със скорост, при която водачът на автомобила е имал обективна възможност да го възприеме /а, според показанията на свидетелката Ч. – очевидец на инцидента: „имаше един гьол, който му пречеше да мине и дядото леко се обърна да мине“; „Нямаше нещо да бърза, да тича, вървеше нормално, като по-възрастен човек, като дядо, по-бавничко“/. От заключенията и на двете експертизи, съпоставимо с гласните доказателства - показанията на свидетелката Ч. /възпроизведени подробно в мотивите на обжалваното решение, поради което и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да се преповтарят/ следва категорично изводът, че липсва поведение от страна на пострадалия, което да е допринесло или способствало за настъпване на инцидента. Този извод не се опровергава от цитираната във въззивната жалба на жалбоподателя – ответник т.4.2 от заключението от допълнителната САТЕ относно обективни данни, касаещи движението на неидентифицирания л.а. Относно наличието на съпричиняване относимо е поведението на пострадалия, а то е конкретно описано и установено от експертите. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде успешно проведен процесуалният способ за защита на пасивно легитимираната страна по иск за репариране на вреди от непозволено увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи по пътя на пълно и главно доказване, че категорично крайният вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на поведение, сочено като съпричиняване. Като страна, черпеща изгодни последици от установяването на този факт, доказателствената тежест за установяването му носи ответникът. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. С оглед на изложеното възражението за наличие на съпричиняване е неоснователно и всички възражение на жалбоподателя – ответник в насока, че Б. е предприел пресичането на пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно да премине безопасно; предприел е пресичането на пътното платно необезопасено и необзначено място, на място, на което е забранено пресичането на пешеходци – обобщено – възраженията за нарушение на правилата за движение, визирани в чл.107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП, са само в сферата на твърденията. Ето защо изводите на първостепенния съд за липсата на поведение на съпричиняване от страна на пострадалия са правилни и се възприемат изцяло от въззивната инстанция. В допълнение следва да се добави и че в случая би намерила приложение разпоредбата на чл.119 ал.5 от ЗДвП, по смисъла на която при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. По отношение на началния момента на дължимата се законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, в която насока са оплакванията на жалбоподателя – ищец: Вярно е, че действащата правна уредба изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2, т.2 от КЗ, а разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ, регламентира, че от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е найранна. Но в случая се ангажира отговорността на Гаранционния фонд. А специалната разпоредба от гл.51-ва от КЗ - чл.558 ал.1 от КЗ, относно лихвите за забава, дължими от Гаранционния фонд препраща към разпоредбата на чл.497 от КЗ, регламентираща собствената забава на застраховател, но Гаранционен фонд не е застраховател, нито делинквент, а носи отговорност за чуждо задължение. Разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ предвижда две хипотези на забава – ако застрахователното обезщетение не е определено и изплатено в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496 ал.1 /не по-дълъг от три месеца/. Ищецът е сезирал Гаранционния фонд с искане за заплащане на обезщетени на дата 19.10.2022г. /С Уведомление с изх. №24-01-408/21.10.2021г., по описа на Гаранционен фонд е изискано представянето на допълнителни документи, а с Уведомление с изх. №24-01- 408/22/13.01.2023г., Гаранционен фонд е постановил отказ по искането на П. Б. за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди./ С оглед разпоредбата на чл.558 ал.1, във вр. с чл.497 от КЗ, началният момент от който дължи лихва Гаранционният фонд, като фонд за незастраховани МПС, не е този, от който дължи лихва застрахователят, а той е тримесечен след предявяване на извънсъдебната претенция или в случая ГФ дължи лихва считано от 19.01.2023г., както правилно е прието и от първостепенния съд. По изложените съображения обжалваното решение, поправено по реда на реда на чл.247 от ГПК, следва да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлен искът на П. Б. за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 25 564,59 евро /50 000лв./ до 35 790,43 евро /70 000лв. и следва да се постанови друго, с което да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 225,84 евро /20 000лв./. В останалата обжалвана част решението, ведно с постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение, като правилно, следва да бъде потвърдено. По подадената от Гаранционен фонд частна жалба срещу определение №297/10.07.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК: Възраженията на насрещната страна за недопустимост на тази частна жалба, свеждащи се до твърдения за непредставен списък по чл.80 от ГПК /какъвто в действителност е представен – л.248/, са неоснователни, тъй като непредставянето на списък по чл.80 от ГПК рефлектира по отношение допустимостта на искането по чл.248 от ГПК, но не и по отношение на обжалването на постановения по този процесуален ред съдебен акт. Но частната жалба е неоснователна. Определение №297/10.07.2025г. е постановено по повод подадена от Гаранционен фонд молба вх. №5332/19.05.2025г., съдържаща искане за изменение на крайния съдебен акт в частта за разноските, като бъде осъден ищеца да заплати и дължимото се юрисконсултско възнаграждение в размер на 540лв. Правилно окръжният съд е оставил частната жалба без уважение, позовавайки се на факта, че такива разноски не са включени в представения от страната списък по чл.80 от ГПК, независимо че те са своевременно поискани /с отговора на исковата молба/. Правилно е посочено, че за претенцията за разноски съдът не следи служебно, а при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер /в каквато насока е константната съдебна практика, цитирана в определение №599/27.07.2023г. по ч.т.д. №602/2023г. на ВКС, първо т.о. и изброена в мотивите на определението/. Цитираната в частната жалба съдебна практика касае различна хипотеза /пропуск от страна на съда за се произнесе по искане за разноски, непреклудиращ възможността да се иска допълване на решение в частта за разноските/. На следващо място частната жалба се явява неоснователна и с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК – с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция на ответника не се дължат разноски за първоинстанционното производство. Ето защо определение №297/10.07.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, като правилно, следва да бъде потвърдено. По разноските, сторени в първоинстанционното производство: С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция следва да бъде отменено решението и в частта, с която в тежест на ищеца са присъдени разноски в размер на 350лв. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените в първоинстанционното производство разноски в пълен размер, които, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК –л.249, са 3 100лв. Или, освен присъдените 2 200лв., следва да се присъдят допълнително 460,16 евро /900лв./. В полза на адвокат Г. Х. - САК, на основание чл.38 от ЗАдв. е присъдено адвокатско възнаграждение в р-р на 6 350лв. Независимо от изхода на спора пред въззивната инстанция не следва да се присъжда допълнително адвокатско възнаграждение. Първоинстанционниаят съд неправилно се е позовал на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като действащата правна уредба е Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа /загл. Изм. ДВ, БР. 14/18.02.2025г./, непредвиждаща минимум на адвокатското възнаграждение. Освен това следва да се приложи наднационалната съдебна практика – Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. Съгласно цитираното решение на СЕС, националният съд не само може, но и е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба /Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решение на СЕС е постановено по повод преюдициално запитване конкретно по приложението на Наредбата и съгласно чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища и това се отнася и към изменението на Наредбата – ДВ бр.14/18.02.2025г., доколкото разпоредбите /относно размерите на адв. възнаграждения, макар и непосочени като минимални/ са идентични с тези, преди изменението. Ето защо, преценявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител процесуални действия – изготвяне на искова молба и допълнителна такава, лично явяване на адвоката в проведените по делото три съдебни заседания, като процесуалните действия на адвоката сочат на много добра подготовка, задълбочено проучване на казуса, въззивният съд намира, че еквивалентно на положения труд е присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 6 350лв. /3 246,70 евро/. По разноските, сторени във въззивното производство: С оглед изхода от спора, на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК, жалбоподателят – ответник дължи разноски на жалбоподателя – ищец. Съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.88/ те са в размер на 2 574,52 евро, от които 2 370 евро адвокатско възнаграждение, с представено доказателство за извършено плащане /л.89/. От насрещната страна е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. То е основателно, при съобразяване на горецитираната наднационална съдебна практика, фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния представител процесуални действия по подаване на въззивна жалба, отговор на въззивна жалба, изготвяне на писмено становище, без лично явяване в съдебно заседание. Съобразява се и фактическата и правна сложност на делото във фазата на въззивното производство, както и че то е приключила само с едно съдебно заседание. Доколкото Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа все пак е ориентир за размер на адвокатското възнаграждение, въззивният съд определя и присъжда това възнаграждение съобразно обжалваемия материален интерес /35 000лв./ и съгласно размера, посочен в чл.7 ал.2, т.4 от Наредбата, но без процентното увеличение /2 650лв./, при което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 1 400 евро. При това положение жалбоподателят – ответник следва да заплати на жалбоподателя – ищец разноски за въззивното производство в размер на 1 604,52 евро. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд