Решение № 6227 от 21.4.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 32369/2022 г.

производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 6 800 лв., представляваща обезщетение за недопускане на ищеца до работа за изпълнение на длъжността „..... за периода от 12.05.2022 г. до 14.06.2022 г., поради оттегляне, поради което предмет на разглеждане по делото са останали посочените по-горе искове, по които съдът дължи разглеждане и произнасяне по същество с настоящия съдебен акт. По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил своевременно наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него /в този смисъл са решение № 216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС/. В настоящия случай, трудовото правоотношение с ищеца Н. С. Я. е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието. Съгласно посочената разпоредба, освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключване на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Следователно, фактическият състав на процесното прекратително основание включва кумулативното наличие на следните материални предпоставки: сключен договор за управление с новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на работодателя; на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, които той трябва да постигне; правото на уволнение да е реализирано спрямо работник или служител, който заема и изпълнява ръководна длъжност; уволнението да е извършено от новоназначения управител в срок от девет месеца от започване изпълнението на договора за управление. В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че от страна на ответника „.... е доказано наличието на предпоставките за прилагане на процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ. С договора за управление по смисъла на посочената разпоредба собственикът на едно предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на определена стопанска цел. Право да приложи това специфично по цел основание за прекратяване има управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, задължаващ се срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Следователно, следва да е налице или договор с нов управител или нов договор – за нов период и задачи, сключен със същия управител /в този смисъл е решение № 351/31.10.2013 г. по гр. дело № 2188/2013 г. по описа на ВКС, I V г. о./ В случая, общоизвестен, доколкото е вписан в устава на дружеството, който е публикуван в ТРРЮЛНЦ, е фактът, че ответната болница е еднолично акционерно дружество с държавно имущество с едностепенна система на управление, която правноорганизационна форма съответства на нормативно определената в чл. 63, ал. 2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, Закона за публичните предприятия /ЗПП/ и Търговския закон /ТЗ/. В тази връзка неоснователни са доводите на ищеца за неприложимост на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ по отношение на ответника, тъй като е лечебно заведение по ЗЛЗ, поради което не осъществява стопанска дейност с цел постигането на печалба. Терминът на закона е „сключване на договор за управление на предприятието“, а § 1, т. 2 от ДР на КТ конкретизира понятието предприятие, в обхвата на което несъмнено попадат и лечебните заведения и конкретно „...., имаща характер на публично предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗПП. Нещо повече, в съдържанието на понятието „предприятие" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ попадат и стопанските субекти по смисъла на § 1, т. 13 от ЗЗК. На следващо място, от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че с решение от 10.11.2021 г. на едноличния собственик на капитала – държавата, упражняване правата на която са възложени на министъра на здравеопазването – арг. чл. 13 и чл. 15 от ЗПП, за член на съвета на директорите на „.... и негов.... е определен... за срок до 23.04.2024 г. – до изтичане на мандата на съвета на директорите, във връзка с проведен конкурс, открит със Заповед № РД-16547/26.08.2021 г. Също така, общоизвестно е, доколкото е вписано в ТР, че на 16.11.2021 г. между министъра на здравеопазването, от една страна, и..., .... и...., от друга страна, е сключен договор за възлагане на управлението № РД- 16-642, представен в заверен препис по делото, по силата на който принципалът възлага на членовете на съвета на директорите цялостното управление на ответното лечебно заведение срещу възнаграждение. В случая, процесният договор № РД-16-642/16.11.2021 г. не само е наименован „договор за възлагане на управлението“, но също така съдържа белезите и характеристиките на такъв тип договор по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, още повече, че с него се поема задължение за разработването и приемането на бизнес – програма за целия срок на действие, която следва да се представи за одобрение на принципала в двумесечен срок от сключването му. Доколкото течението на 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ се обвързва със започването на фактическото изпълнение на договора за възлагане на управлението, то следва да се приеме, че началото на срока е 16.11.2021 г., а процесната уволнителна заповед № 131 е издадена и връчена на ищеца на 12.05.2022 г., считано от когато тя е произвела и своето правно действие, поради което изискването на посочената разпоредба за спазване 9-месечния срок е било изпълнено. В случая, няма основание да се приеме, че 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ е започнал да тече считано от 14.07.2021 г. /датата на сключване на допълнително споразумение № РД-16-469 към договор № РД-16- 294/19.04.2021 г./, както се поддържа от ищеца с исковата му молба, доколкото въпросът относно управлението на ответното лечебно заведение е бил преуреден посредством сключването на последващия договор № РД-16-642/16.11.2021 г. Нещо повече, изрично в последния се предвижда, че отменя действието на договор № РД-16-294/19.04.2021 г., с оглед на което не може да се направи извод, че датата на сключване на допълнително споразумение № РД-16-469/14.07.2021 г. към него, се явява релевантна за началото на течението на срока по чл. 328, ал. 2 КТ, още повече, че видно от мотивите на процесната заповед № 131/12.05.2022 г., като фактическо основание за издаването й е посочен именно по-късно сключеният договор № РД-16-642/16.11.2021 г. С последния съветът на директорите на болницата е поел задължения да разработи и приеме бизнес програма, която се актуализира ежегодно, като изпълнението на тази програма се отчита пред принципала и АКПП след приключване на финансовата година, каквото задължение е предвидено и в ЗПП. В случая, такава бизнес програма, както и инвестиционна такава, е приета на 15.11.2021 г., видно от представения протокол от заседание на съвета на директорите № СД-I-20 от същата дата. Съгласно легалното определение на понятието „ръководство на предприятието“, дадено в § 1, т. 3 от ДР на КТ, в ръководството на предприятието са включени ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, т. е. неговото организиране и планиране, разпределение на задачи между подчинените работници и служители, контролиране на тяхното изпълнение и др. Касае се за специфичен кръг от служители, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, респ. успехът на управлението, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя – такива, които имат правомощия да възлагат задачи на подчинени, да контролират тяхното изпълнение, да вземат самостоятелни решения и т. н. За преценката дали съответната длъжност е ръководна са от значение нейното място в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в нея трудови функции, като само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител или според класификатора на длъжностите е от клас „ръководни“ не обосновава извод, че служителят има ръководни /управленски/ функции и съответно, че е част от ръководството на предприятието – в този смисъл са решение № 111/12.03.2012 г. по гр. дело № 726/2011 г., IV г. о. ВКС, решение № 442/08.06.2010 г. по гр. дело № 1621/2009 г., III г. о., ВКС и решение № 15/02.02.2017 г. по гр. дело № 2303/2016 г., IV г. о. ВКС. В случая, по делото безспорно се установява, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника – 12.05.2022 г., ищецът Н. Я. е заемал длъжността.... в....., възложена му най-напред с допълнително споразумение № 553/20.01.2020 г. /до заемане на длъжността въз основа на конкурс/, както и с допълнително споразумение № 840/10.07.2020 г. /за определен срок до 13.07.2023 г./, като видно от съдържанието на част от вменените му с приложената по делото длъжностна характеристика трудови функции, отнасящи се за тази длъжност, а именно: осъществява непосредствено ръководство на отделението, носи отговорност за качеството и културата на медицинското обслужване в него, системно контролира работата на лекарите, специалистите по здравни грижи и помощния персонал в отделението, отговаря за цялостната лекарствена политика на поверената му структура, контролира и отговаря за точното и своевременно попълване и водене на медицинската документация, осъществява връзката с останалите отделения в болницата, организира провеждането на обучение на медицинския персонал, носи отговорност за управлението на човешките ресурси в поверената му структура, отговаря за финансовите показатели на отделението, като се отчита непосредствено пред изпълнителния директор, то безспорно може да се направи извод, че обсъжданата длъжност има ръководен характер по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Това е така, тъй като не става въпрос за изпълнението само на организационни, изпълнителски и технически функции, а също така и за редица правомощия, свързани с възможността за контролиране на голяма група от хора в рамките на самостоятелна структура /отделение/, които са били непосредствено подчинени на ищеца Я., както и за координацията с други структури, като допускането на отклонение при изпълнение на дейности като осигуряване на необходимите медикаменти, организацията на режима на пациентите, както и допускането на пропуски при попълване на медицинската и немедицинска документации, макар и касаещи само едно отделение, безспорно би имало проявление върху резултатите и цялостната дейност на лечебното заведение. Нещо повече, следва да се отбележи, че от страна на ищеца Н. Я. изобщо не е наведено оспорване, че заеманата от него към 12.05.2022 г. длъжност „началник, отделение“ не е имала ръководен характер, твърдейки единствено, че към този момент трудовият му договор за длъжността „..... все още не е бил прекратен, поради което по отношение на тази длъжност основанието по чл. 328, ал. 2 КТ не е било приложимо, тъй като сама по себе си тя не е ръководна. В случая, този негов довод съдът намира за неоснователен, тъй като към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника считано от 12.05.2022 г., той е заемал само една длъжност и това е била длъжността.... в отделение по „Лицево-челюстна хирургия“, която сама по себе си не изключва възможността за осъществяването от него на съответните медицински дейности, свързани с непосредственото лечение на пациенти в отделението, вменени на всеки един лекар в него. В същото време обаче, няма основание да се приеме, че между страните е съществувало повече от едно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът Я. да е заемал и изпълнявал различни длъжности – „лекар“ и „началник, отделение“. Точно обратното, считано от 20.01.2020 г. той е бил преназначен на длъжността.... и в тази връзка е съставено допълнително споразумение № 553/20.01.2020 г., като уговореното от страните с последващото допълнително споразумение № 840/10.07.2020 г. изменение касае единствено срока на заемане на длъжността, но не и самата длъжност. Нещо повече, прави впечатление, че непосредствено след преназначaването му на длъжността...., на 22.01.2020 г. на Я. е връчена и длъжностната характеристика, отнасяща се за новозаетата от него длъжност, като извършеният по-горе анализ на вменените му с нея трудови функции безспорно показва, че към момента на уволнението му - на 12.05.2022 г. той е бил част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Следва да се отбележи още, че с уточнителната си молба от 13.10.2022 г. /л. 170-171 от делото/ ищецът също заявява, че между него и ответника е съществувало само едно трудово правоотношение, в рамките на което той е заемал длъжността: .... в...... Отделно от посоченото, съдът приема, че релевантен за настоящия казус би бил и изводът, че давайки съгласието си за заемане на ръководна длъжност в рамките на съответното предприятие, в съзнанието на всеки един служител би следвало да възникне и представата за съществуваща вероятна опасност от прилагане по отношение на него именно на прекратителното основание по чл. 328, ал. 2 ГПК в случай, че предпоставките за това са налице, както е в настоящия случай. Що се отнася до останалите изложени от ищеца доводи във връзка с нивото на професионалната му квалификация и постижения в областта на лицево-челюстната хирургия, съдът намира, че те се явяват ирелевантни за законосъобразността на извършеното със заповед № 131/12.05.2022 г. прекратяване на трудовото му правоотношение на посоченото в нея основание, поради което не следва да ги обсъжда. Въз основа на всичко гореизложено, за ответника „.... валидно е възникнало, съответно е упражнено правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца от последната заемана от него длъжност –.... в.... при него. При това положение, предявеният от Н. С. Я. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 131/12.05.2022 г. на Изпълнителния директор на „...., е неоснователен и следва да се отхвърли. По искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2-3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ В тежест на ищеца е докаже, че при наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото му правоотношение няма срочен характер, оставането си без работа за посочения период, както и размера на брутното си трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. Ето защо, доколкото уважаването им е предпоставено от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който съдът счете за неоснователен, то искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.... в.... при ответника „...., както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 20 400 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 12.05.2022 г. до 12.11.2022 г., също са неоснователни и следва да се отхвърлят. По отговорността за разноските: При този изход на спора - цялостна неоснователност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „.... следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 142 лв., касаещо исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, останали предмет на разглеждане по настоящото дело, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура № 22/23.08.2022 г., договор за правна защита и съдействие от 16.08.2022 г., преводно нареждане от 03.10.2022 г. и извлечение от банкова сметка на ответника /л. 266-268 от делото/. По въпроса относно сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, касаещо първоначално предявения иск по чл. 213, ал. 2 КТ, които също са предмет на представения списък по чл. 80 ГПК /л. 265 от делото/, съдът вече се произнесъл с влезли в сила определения съответно № 30928/16.11.2022 г. и № 831/09.01.2023 г. /л. 177 и л. 215 от делото/, с които същото е счетено за недължимо, поради което не се налага повторно формиране на мотиви и произнасяне в тази насока с настоящия съдебен акт. При този изход на спора, сторените и претендирани от ищеца Н. С. Я. разноски следва да останат за негова сметка. По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото следва да остане за сметка на бюджета на съда. Така мотивиран, съдът