Решение № 9 от 11.2.2025 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 392/2024 г.

Производството е по въззивно и е по реда на глава 21 от НПК, приложима по препращане къгл.чл.378, ал.5 от НПК. Образувано е по въззивна жалба от обвиняемите М. С. Р., с ЕГН •••••••••• и Е. А. Р., с ЕГН ••••••••••, чрез адв. Ч. Д. срещу РЕШЕНИЕ № 131/ 13.06.2024 г., постановена по НАХД № 108/ 2024 г. по описа на Кюстендилски районен съд, с което са признати за виновни по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК и на осн.чл.78а от НК са освободени от наказателна отговорност, като им е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на по 2 000 лв. С жалбата се моли за отмяна на решението, като неправилно, поради противоречието му с установената константна практика на ВКС по посочени 7 бр. решения по различни дела. Въз основа на същите жалбоподателите твърдят, че „в случай, че изначално не съществува правен спор по иск, предявен от Н. М. С, който да е приключил с влязло в сила съдебно решение, не (се) оправдава намесата на наказателноправната репресия“. Сочи се, че поради гореизложеното описаното деяние на жалбоподателите е изначално несъставомерно като самоуправно. Отбелязва се и че отсъства съставомерния обективен признак „наличие на правен спор, предшестващ действията, за които се твърди, че са самоуправни“. Пояснява се, че правният спор е възникнал по повод на процесното деяние, което не е самоуправно, както и че между страните има гражданскоправен спор за собствеността на имот, предмет на гр.дело № 49/22 г. по описа на КнОС Прави се оплакване и че наложената глоба на жалбоподателите не е съобразена с финансовото им състояние. Моли се за отмяна на решението, без мотиви към него, като незаконосъобразно и за признаване на обвиняемите за невиновни По време на въззивните съдебни прения прокурорът е изразил становище за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, в съдържанието на което са обсъдени и преценени събраните доказателства Адв.Д., като защитник на обвиняемите, е пледирал за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения. Последните е допълнил с доводи за бланкетен извод за извеждането на обвиняемите от спорния имот, какъвто от доказателствата не може да бъде направен. Наведени са доводи за неправомерни действия по въвод от страна на ДСИ, доколкото не се е съобразила със Заповедта на спиране на изпълнителните действия на ОС- Кюстендил Обвиняемите са молили за правосъдие и решаване на въпроса. Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка на жалбата, становищата на страните по време на въззивните съдебни прения и доказателствата по делото, в пределите на правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното решение е постановено след провеждане от КнРС на съдебно следствие по време на което са разпитани като свидетели Н. С., К. Ф., М. К., П. В., Д. С. и С. Я.-полицейски служители, Д. К.-ключар, Е. Т., С. М.-ДСИ и обвиняемите. Приети са като доказателства писмени доказателства, събрани на досъд.п-во, които не са посочени. С обжалваното решение, постановено на 13.06.2024 г. по АНД № 108/2024 г. по описа на Кюстендилски районен съд, всеки от двамата обвиняеми М. С. Р. и Е. А. Р., с посочена самоличност, е признат за ВИНОВЕН, за това, че на неустановена дата, в периода от 16.06.2023г. до 08.07.2023г., в гр.Кюстендил, местност „•••“ №44, в съучастие с другия, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго ( а именно- Н. М. С) свое предполагаемо право на собственост ( КАТО след подмяна на патронниците на бравите на вратите Е ЗАЕЛ НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор ••••, с адрес гр.Кюстендил, местност „•••“ №44, с площ 2664 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: За друг вид застояване; стар идентификатор: няма, номер на предходен план: няма, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор •••, със застроена площ 205 кв.м., и РЗП 636, 00кв.м., брой етажи: 2; предназначение: друг вид сграда на обитаване; стар идентификатор: няма, номер на предходен план: няма, както и застроен гараж с идентификатор ••••.3 със застроена площ - 61.00 кв.м- РЗП192.00 кв.м и зимна градина със застроена площ - 48.кв.м. с идентификатор ••••.2, при граници на съседи на поземления имот с идентификатори: •••), ОТ ЧИЕТО ВЛАДЕНИЕ Е ОТСТРАНЕН ПО НАДЛЕЖЕН РЕД ( с протокол за принудително отнемане на недвижим имот - въвод във владение от 15.06.2023г. на държавен съдебен изпълнител С. М.) - престъпление по чл. 323, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 78а от НК са ОСВОБОДЕНИ от наказателна отговорност и им е НАЛОЖЕНО административно наказание „ГЛОБА” в размер на по 2000 лева. За да постанови решението, КнРС приел следната фактическа обстановка: С постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2017г., влязло в сила на 20.04.2017г., ЧСИ Н. С., като взел предвид, че по изп.д №214/12г. за изнесения на публична продан имот, собственост на М. Р. и Е. Р., описан по-горе, за купувач е обявен Н. М. С за сума в размер на 155 000 лв. и на основание чл.496, ал.1 ГПК имота му е възложен. С протокол за принудително отнемане-въвод във владение на ДСИ С. М., на основание постановлението за възлагане от 19.01.2017г., на 15.06.2023г. Н. С. е въведен във владение на този имот, като досегашните владелци-обвиняемите в производството са отстранени от имота. Въвода във владение бил извършен в присъствието на полицейски служители и, като с помощта на ключар била отключена входната врата на имота и сменени патронниците на вратите.Ключовете от новите патронници били предадени на св.Н. С.. В периода 15.06.2023г. до 08.07.2023г. обвиняемите самоволно заели имота, от който били изведени, като сменили патронниците на вратите, като и към момента обитават този имот. На 08.07.2023г. св.Н. С., при отиване в имота, установил че патронниците са подменени и не може да влезе.Подал сигнал за това на тел.112, като на място бил изпратен патрул в състав К. и Ф..От имота излязъл обвиняемия М. Р. и заявил пред служителите, че за имота се водят граждански дела и представил обезпечителна заповед, издадена от Окръжен съд гр.Кюстендил от 05.07.2023г., с която била определена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.д. №102/22г. по описа на ДСИ“ до приключване на производството по делото.“ Гореописаната фактическа обстановка, КнРС е посочил, че „се установява от всички събрани в хода на производството доказателства-показанията на св.С. са подробни и последователни и в тях подробно се описват извършените действия по въвеждането му във владение и отстраняването от имота на двамата обвиняеми. Подробно описва, че в последствие при посещение на имота ключалката е била подменена, като от вътре отново е излязъл обвиняемия Р., като и към момента този имот се обитава от обв.Р. и неговата съпруга обв.Р..За извършения въвод във владение е съставен и протокол за въвод, в който също подробно са описани извършените действия по въвеждането във владение на придобилия имота въз основа на публична продан.В тази насока са и показанията на св.Ф., К., К., В., Т., Я. и М..“ При така описаната фактическа обстановка, КнРС е посочил, че „ обв.М. Р. и Е. Р. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 323, ал.2 вр.чл.20, ал.2 НК, за това, че на неустановена дата, в съучастие като съизвършители, самоволно, не по установения ред са заели недвижим имот, от чието владение са отстранени по надлежния ред. От обективна страна с поведението си двамата обвиняеми, след отстраняване им от имота са се върнали, сменили са патронниците на бравите на имота и са заели недвижимия имот, като отново са заживяли в него. От субективна страна деянията на обвиняемите са извършени при пряк умисъл.Двамата са съзнавали ощественоопасния характер на деянията си, предвиждали и са искали настъпването на общественоопасните последици.Съзнавали са, че са отстранени по надлежния ред от имота, предупредени са за последиците от това /показанията на св.М./, въпреки което са се върнали и самоволно са заели имота, като и към момента продължават да го обитават.“ КнРС е отбелязал още и че наличието на висящо гражданско дело и производство по обезпечавене на предявения иск, чрез „спиране на изпълнението“, като в последствие след въвода е и издадена обезпечителна заповед за това действие, по никакъв начин не променя извода на съда относно обективната и субективна съставомерност на извършеното от Р.и. Налице е извършен въвод във владение, с който обвиняемите е следвало да се съобразят и да търсят правата си пред съда, а не с извършените действия. Относно наказанието в мотивите на решението КнРС е посочил, че за извършеното престъпление по чл.323, ал.2 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба 500 лева, от деянието не са налице съставомерни имуществени вреди и двамата обвиняеми не са осъждани. При това положение то налице са предпоставките на чл.78а НК и следва да се освободят обвиняемите от наказателна отговорност като им се наложи административно наказание “глоба”. При преценка размера на наказанието съдът е отбелязал, че „следва да отчете като отегчаващи вината обстоятелства липсата на съзнание за извършено престъпление и факта, че и към момента обитават имота, и при това положение им наложи наказания около средния размер, а именно “глоба” в размер на 2000 лв., което счита, че изцяло ще изпълни целите по чл.36 НК“ Кюстендилският окръжен съд, констатира, че горецитираните мотиви към първоинстанционното решение не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3, НПК, тъй като не са анализирани всички събрани по делото и относими към предмета му доказателства. Направеният анализ пък е изключително формален и повърхностен. Той се свежда до констатация, че показанията на свид. С. са подробни и последователни, че подробно описва извършените действия по въвеждането му във владение и отстраняването от имота на двамата обвиняеми, както и че подробно описва, че впоследствие, при посещение на имота, ключалката била подменена, а от вътре отново излязъл обвиняемия Р., който и съпругата му-обвиняемата Р. и към момента обитават този имот. Посочено е още, че за извършения въвод във владение е съставен и протокол за въвод, в който също подробно са описани извършените действия по въвеждането във владение на придобилия имота въз основа на публична продан. Анализът завършва с отбелязване, че в тази насока са и показанията на св.Ф., К., К., В., Т., Я. и М.. Фактическите обстоятелства също са схематични и на места неясни, поради непълнота на факти. ( срвн.първи абзац от фактическата обстановка). Прави впечатление, че диспозитивът на присъдата и мотивите са с еднакъв обем, което не е типично за двата съдебна акта. А пък в диспозитива на решението словесното описание на престъплението включва обективните признаци от съставите на престъпленията по чл.323, ал.1 и ал.2 от НК. В съдебната теория е прието, че самоуправството по чл.323, ал.2 от НК разкрива алтернативен, но също така основен състав на престъплението, както този по чл.323, ал.1 от НК. Или всеки от цитираните 2 престъпни състава е основен състав на престъплението и съществува самостоятелно. Поради това не става ясно, защо при описание на престъпление по чл.323, ал.2 от НК, с изпълнително деяние, изразяващо се в „самоволно заемане на недвижим имот, от чието владение деецът е бил отстранен по надлежния ред, в словесното описание на същото в решението е посочено и изпълнителното деяние на чл.323, ал.1 от НК, изразяващо се в „(самоволно), не по установения от закона ред, осъществяване на спорно право-посочено в решението, като „едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право на собственост....“ Мотивите за определяне на наложеното наказание също са изключително лаконични. Липсват съображения за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на административното наказание по чл.78а от НК, посочени в чл.27 от ЗАНН предвиждащ, че наказанието следва да бъде съобразено с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съгласно т. 6. от Постановление № 7/85 г. Върховният съд на РБ, в производството на глава XXII, раздел пети НПК (сега Глава ХХVІІІ НПК), когато се решават въпросите за освобождаване от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а НК, се прилага Общата част от Наказателния кодекс, но при определяне на административното наказание се прилагат разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН. Не става ясно от мотивите на решението каква е тежестта на извършеното престъпление и как е определена. Не се сочат и подбудите за извършването му. Дали са налице смекчаващи адм.наказателната отговорност обстоятелства също не е ясно, тъй като липсва обсъждане и евентуално посочване на обстоятелства, които принципно се преценяват като такива, сред които са трудова ангажираност, семейно положение, възраст, влошено здравословно положение, и др. положителни личностни характеристики, факти, събития относно обвиняемите. Неправилно и очевидно поради грешка е отчетено като отегчаващо вината обстоятелство от районния съд „липсата на съзнание за извършено престъпление“, който извод е в противоречие със съображенията за субективна съставомерност на деянието. Неправилно вместо на осн.чл.12 от ЗАНН, съдът се е позовал на чл.36 от НК, който е неприложим при определяне на наказание по чл.78а от НК. Дори не са и посочени целите, а единствено разпоредбата. Горепосочените недостатъци в решаващата дейност на първостепенния съд, не позволява да бъде извършена проверка от въззивния съд на действителната воля на този съд и на съдържанието на взетото от него решение по въпросите, посочени в чл. 301, ал.1 от НПК (намиращ приложение и в производството по гл.28 от НПК), като от процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Последната се констатира не само когато такива липсват изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано, по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение. Липсата на мотиви на проверявания съдебен акт пък винаги води до невъзможност контролиращата инстанция да извърши проверка за правилното приложение на закона от решаващия съд, както е и в случая. Констатираната липса на мотиви, съгласно чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК представлява съществено нарушение на процесуалните правила, която е от категорията на абсолютните основания за отмяна на решението, защото накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите интереси. Това съществено нарушение може да бъде отстранено единствено от съда, който го е допуснал, при ново разглеждане на делото от същия, от друг съдебен състав. Гореизложеното обуславя извод за частична основателност на жалбата, имаща за последица отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При това положение КнОС не следва да обсъжда оплакванията в жалбата за несъставомерност на деянието на обвиняемите. Те ще следва да се коментират от първоинстанционния съд, който ще следва да разгледа делото повторно. По изложените съображения и на основание чл. 334, т.1, пр.2 във вр. с чл. 335, ал.2 от НПК, Кюстендилският окръжен съд