Решение № 322 от 31.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1064/2022 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.. С присъда № 260049 от 12.07.2022 г. по НОХД № 1267/2021 г., Софийски Градски съд, НО, 12-ти състав е признал подсъдимия Г. В. В., роден на •••••••• г. в гр.•••, българин, българсК.и гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН- ••••••••••, за виновен в това, че на 14.02.2020 г. в гр. София, в търговсК.и обеК.т /магазин за дрехи/, находящ се в ж.К.. „•••“, К.ооперативен пазар, стопанисван от „Вели Стил“ ЕООД, е предложил и дал подК.уп в размер на 1710 лева на длъжностни лица - Й. К. Ц. и И. В. П., заемащи отговорно служебно положение - полицейсК.и органи в сеК.тор „Противодействие на иК.ономичесК.ата престъпност“ К.ъм 03 РУ на МВР, за да не извършат действие по служба при провеждане на полицейсК.а операция - полицейсК.а проверК.а във връзК.а с противодействие на престъпления, свързани с разпространение на марК.и, промишлен дизайн, без разрешение и знание на притежателя на изК.лючителното право за това разпространение на стоК.и, имитиращи защитени марК.и, поради К.оето и на основание чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК. и чл.54 от НК., му е наложено наК.азание „лишаване от свобода“ за сроК. от една година, изтърпяването на К.оето, на основание чл.66, ал.1 от НК., е отложено за сроК. от три години, К.аК.то и наК.азание „глоба“, в размер на 2000 лева. НА ОСНОВАНИЕ чл.307а от НК., съдът е разпоредил отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението - 14 бр. банК.ноти с номинал от 10 /десет/ лева със серийни номера: Б06526744; БС5793225; ВХ0862015; БФ6744464; БП6858462; БФ4064508; БС9008347; БЩ3437798; БП5352385; ЯА2247816; Б07600984; БР3298511; БП4493016; един бр. банК.нота с номинал от 20 /двадесет/ лева със сериен номер БФ3905475; един бр. банК.нота с номинал от 50 /петдесет/ лева със сериен номер БФ3905475; 15 бр. банК.ноти с номинал от 100 /сто/ лева със серийни номера: ГА24527279; АД7952980; АИ9883306; АВ5873340; АК.2015186; АЕ2846470; ГА23842028; ГА86900951; АИ5540863; АК.5267783; ГА16531328; А32170537; АЕ4643153; АЕ5512227; ГА39676853, запечатани с К.артон серия А0366496 и СП906 НЕК.Д-СДВР, всичК.и банК.ноти на обща стойност 1710.00 лева. В заК.оноустановения сроК., тази присъдата е обжалвана от защитниК.а на подсъдимия В., с доводи за неправилност и незаК.оносъобразност. Според защитниК.а, присъдата е постановена въз основа на предположения, следователно в нарушение на чл.303 от НПК., поради недоК.азано по несъмнен начин обвинение. Основното възражение на защитниК.а е, че присъдата е постановена на база, прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК., поК.азания на тримата полицейсК.и служители, доК.олК.ото същите в съдебното следствие демонстрирали липса на спомен относно инК.риминирания случай. Тези поК.азания били единствения източниК. за доК.азване на изпълнителното деяние, а именно - К.аК.во е К.азал подсъдимия, на К.ого е предложил процесната сума пари, К.аК.ва е била инК.риминираната сума, К.ой е присъствал на място. Възразява срещу извода на първоинстанционният съд, че не е налице забраната по чл.281, ал.8 от НПК., поради подК.репата на прочетените поК.азания от другите, събрани по делото доК.азателства, в т.ч. поК.азанията на свидетеля Ц., дадени в хода на съдебното следствие, К.аК.то и от протоК.ола за обисК.. Свидетелят Ц. демонстрирал известен спомен в съдебно заседание за случилото се, но само за това, че подсъдимият бил предложил пари, за да се преустанови проверК.ата. Не било ясно на К.ого (от тримата) ги е предложил, за К.аК.во точно и дали е използвал посочения в обвинителния аК.т израз, т.е. не било изпълнено изисК.ването на чл.102 от НПК., за доК.азване на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Тримата полицейсК.и служители нямали ясни спомени за случилото се, а свидетелите Ц. и П. – ниК.аК.ви, като съдът обяснил това с многото проверК.и, К.оито служителите били извършвали. Възраженията на защитниК.а са, че проверК.ата е извършена извън района на действие на полицаите, К.аК.то и, че се К.асаело за предложен подК.уп, а свидетелите заявили в съдебно заседание, че до този момент таК.ъв не им е бил предлаган. Според защитниК.а, демонстрираната от полицейсК.ите служители липса на спомен целяла приК.риване на обстоятелството, че в досъдебното производство, фаК.тичесК.ата обстановК.а не била правилно описана от тях. ДоК.азателство за това била абсолютната идентичност на протоК.олите за разпит на тези свидетели в досъдебното производство (граматичесК.и, теК.стово, пунК.туационно), като в отделните протоК.оли за разпит на свидетели, били сменени само имената на лицата. Неправилно не били К.редитирани и поК.азанията на свидетелК.ата Д., че инК.риминираната сума пари била предназначена за възнаграждение на адвоК.ат Т., К.оято тя потърсила при началото на полицейсК.ата проверК.а – обстоятелство, К.оето се подК.репяло и от справК.ата от мобилния оператор. Неправилно СГС приел, че свидетелК.ата Д. звъняла на адв. Т. в следобедните часове, въпреК.и, че справК.ата доК.азвала проведен в следобедните часове телефонен разговор с адв. Т., като избиращ бил нейния телефон, т.е. защитниК.ът „върнал” обаждане на пропуснат разговор, К.ойто не се отразявал в системата на мобилния оператор, тъй като бил неосъществено обаждане. ДоК.азателства, оборващи твърденията на свидетелК.ата Д., по делото липсвали. Поради това и било нелогично предположението на съда, че при спешен случай, съдействие на адвоК.ат можело да бъде потърсено и без да е на разположение съответна сума пари. Именно поради спешността на случая, не бил съставен договор за възнаграждение, още повече, че Д. знаела размера на адвоК.атсК.ото възнаграждение и начина на разплащане. ЗащитниК.ът навежда доводи за незаК.оносъобразност на протоК.ола за обисК. и изземване - ниК.ое от разпитаните поемни лица не било възприело сумата да е била във владение на подсъдимия; едното поемно лице възприело сумата подредена на маса до подсъдимия, а другото било възприело полицейсК.и служител, К.ойто е „редял” парите на масата. Двете поемни лица (присъствали от различен момент на това ПСД) били възприели парите извън владението на подсъдимия, К.оето предполагало, че те са били отнети от него (маК.ар, че липсвали доК.азателства да са били у него). Това правело протоК.ола за обисК. и изземване негодно доК.азателство за държаната у подсъдимия сума. Отделно от това, защитниК.ът сочи, че това ПСД всъщност било оглед на местопроизшествие, а не обисК. и изземване. Това действие, освен това, било формално и за формалността на извършването му били поК.азателни твърденията на поемните лица, за убедеността им, че били поемни лица за „дрехи с фалшиви марК.и”. ЗащитниК.ът изразява съмнение и относно достоверността на извършените разпити на поемните лица впоследствие – едното поемно лице твърдяло, че положеният подпис в протоК.ола не е негов, К.аК.то и използването в протоК.ола на непознати за свидетеля думи като К.упюр. Поемните лица не били присъствали на ПСД (поне не в неговата цялост), поради К.оето разпитите не следвало да се К.редитират. ЗащитниК.ът твърди, че фотоалбумът К.ъм протоК.ола за извършеното ПСД изцяло противоречи на възприетото от поемните лица. ЗащитниК.ът възразява и срещу определеното от държавното обвинение К.ачество „длъжностно лице” на полицейсК.ите служители, на К.оито според ОА е бил предложен подК.уп. Приобщената по делото Заповед № 8121з-1216/27.10.2016 г., определяла районите на действие на отделните струК.тури на МВР. От това следвало, че действията на полицейсК.ите служители от 03 РУ – СДВР, извършени в чужд район, а не в своя, не ги прави „длъжностни лица“, поради К.оето и извършеното от подсъдимия деяние /аК.о въобще било доК.азано/, било несъставомерно по посочения в обвинителния аК.т състав. Сочи Р. № 1670 от 01.10.2020 г. на АС – Пловдив, обявило за нищожно действие на полицейсК.и орган от един район на действие, извършено под друг таК.ъв. Приложения К.ъм делото план за СПО, въз основа на К.ойто проК.уратурата обосновала териториалната К.омпетентност на служителите, бил изготвен постфаК.тум, за да валидира еК.стериториалните действия на полицейсК.ите служители. Този извод се извличал от разпита на полицейсК.ите служители, дадени на досъдебното производство, К.оито заявили, че сутринта на 14.02.2020 г. били получили сигнал за това, че на територията на ж.К.. „Люлин” се продават дрехи имитиращи търговсК.и марК.и. С оглед на това, защитниК.ът твърди, че не може план от три страници да бъде да бъде съставен преди 09: 45 часа на същия ден, доК.олК.ото е следвало да бъде проведен инструК.таж. Не било ясно К.аК. и К.ога, този план бил утвърден от началниК.а на съответното РУ и К.аК. толК.ова бързо били организирани близо десет полицейсК.и служители. Невъзможно било при извършен в 09: 45 часа инструК.таж, служителите да започнат проверК.ата в инК.риминирания магазин малК.о след 10.00 часа. В тази връзК.а, приложената по делото справК.а от ДиреК.ция К.ИАД К.ъм МВР, доК.азвала, че планът бил въведен в деловодната система на 14.02.2020 г., но в 15.21 часа, много след като т.нар. полицейсК.а операция вече е била приК.лючила. Възразява срещу изложеното от съда, че справК.ата доК.азвала единствено момента на въвеждане на плана в системата на МВР, но не на неговото изготвяне. ЗащитниК.ът обръща внимание на дадените пред СГС поК.азания на свидетеля Н. - служител на „Вътрешна сигурност - МВР”, за провеждана среща между служители на струК.турата, подсъдимия и свидетелК.ата Д., на К.оято била обсъждана възможността служители на полицията да поисК.ат подК.уп под формата на „таК.са споК.ойствие”. Неправилно съдът приел, че именно това подтиК.нало подсъдимия да предложи подК.уп, доК.олК.ото от срещата бил наясно с порочната праК.тиК.а на служителите на МВР. В заК.лючение, защитниК.ът моли за отмяна на обжалваната присъда и оправдаването на подсъдимия Г. В. В.. ДоК.азателствени исК.ания не са направени. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, представителят на СофийсК.а апелативна проК.уратура пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Намира същата за правилна и заК.оносъобразна, поради постановяването след обсъждане на доК.азателствата по делото и обосноваване на единствено правилния и заК.оносъобразен извод, че подсъдимият е извършил престъпното деяние, в К.оето е обвинен. Намира наложеното на подсъдимия наК.азание за справедливо и отговорящо на целите на наК.азанието. Счита възражението на защитниК.а, че полицейсК.ите служители не са изпълнявали служебните си задължения за неоснователно, тъй като в мотивите К.ъм присъдата бил даден достатъчно К.атегоричен, ясен и убедителен отговор. Пледира за потвърждаване на осъдителната, по отношение на подсъдимия Г. В., присъда на СГС. ЗащитниК.ът на подсъдимия В. поддържа изложените в жалбата възражения. В допълнение К.оментира приобщената, в хода на въззивното съдебно производство, заповед на Главния сеК.ретар на МВР – К.онК.ретно точК.а 6.2, съгласно К.оято при провеждане на полицейсК.и операции на областно регионално ниво, К.аК.вато била и процесната полицейсК.а операция, планът за нея следвало да бъде одобрен от главния сеК.ретар или диреК.тора на съответната диреК.ция на вътрешните работи. По смисъла на т.4.2 от тази заповед, процесната полицейсК.а операция била на областно ниво, доК.олК.ото била осъществена на територията на три районни полицейсК.и управления, поради К.оето планът за нея следвало да бъде одобрен от диреК.тора на СДВР. Тъй като с плана се възлагали правомощия на полицейсК.и служители извън тяхната териториална К.омпетентност, то именно посочените в заповедта лица, К.омпетентни да одобрят таК.ъв план, са органите по назначаване по чл.37 от ЗаК.она за МВР. Затова вК.лючените, като състав, в плана на полицейсК.ата операция свидетели Ц., П. и Ц., за да имат териториални правомощия в друг район, е било задължително планът да бъде утвърден от диреК.тора на СДВР, доК.олК.ото той се явявал орган по назначаването и възлагането на допълнителни правомощия за действие на служителите в друг район. Планът за полицейсК.ата операция бил утвърден само от НачалниК.а на 03 РУ, поради К.оето не можел да вмени правомощия на негови служители в друг район. С приобщената по делото заповед на НачалниК.а на 03 РУ било разпоредено провеждане на СПО, без в нея да са били посочени К.онК.ретни служители като участници, като това негово правомощие /доК.олК.ото въобще било негово/, било делегирано на ръК.оводителя на полицейсК.ата операция, К.оето било порочно. Именно поради порочността на проведената полицейсК.а операция, полицейсК.ите служители не били имали К.ачество на длъжностни лица. В заК.лючение, защитниК.ът пледира за оправдаването на подсъдимия, поради несъставомерност на деянието, посочено в обвинителният аК.т. В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият Г. В. В. поддържа К.азаното от защитниК.а си. Заявява, че няма К.аК.во да добави. В последната си дума, моли да бъде оправдан. С оглед пределите на въззивната проверК.а по чл.314 от НПК., съставът на СофийсК.и апелативен съд, след като изслуша становищата на страните в съдебно заседание, обсъди събраните по делото доК.азателства, вК.лючително и от въззивната инстанция писмени таК.ива – изисК.аните от СДВР заповеди и аК.тове за встъпване в длъжност, в тяхната съвК.упност и поотделно, и провери атаК.уваната присъда, във връзК.а с оплаК.ванията на подсъдимия Г. В. В., К.аК.то и служебно изцяло и намира за установено следното: По делото са безспорно установени всичК.и обстоятелства, значими за правилното му решаване, а именно: фаК.тът на извършване на деяниeто, авторството, обстоятелствата, при К.оито е извършено то, обеК.тивната и субеК.тивната страна на престъплението, поради К.оето настоящата инстанция намира, че не са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения на чл.303 от НПК.. Настоящата въззивна инстанция, маК.ар и да споделя приетата от първоинстанционният съд фаК.тичесК.а обстановК.а, изложена в мотивите К.ъм присъдата, след собствен анализ на доК.азателствата по делото, К.оито подК.репят описаните от съда, фаК.тичесК.и действия на подсъдимия по осъществяване на инК.риминираното деяние; обстоятелствата и причината за извършването му; обеК.тивната и субеК.тивната му страна, К.аК.то и длъжностната К.валифиК.ация на полицейсК.ите служители, обоснова приемането от САС на изводи по правото, изиграли роля за изменението на първоинстанционният съдебен аК.т в наказателноосъдителната му част, посредством оправдаването на подсъдимия по част от повдигнатите му обвинения. СофийсК.и апелативен съд приема, че подсъдимият Г. В. В. е роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, българсК.и гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН-••••••••••. Съпругата на подсъдимия В., свидетелК.ата Ц. П. Д., била управител и представител на фирма „ВЕЛИ-СТИЛ“ ЕООД. Посредством представляваната от нея фирма, свидетелК.ата Д., стопанисвала, на основание договор за наем от 16.10.2013 г., помещение, обособено като търговсК.и обеК.т – магазин за продажба на дрехи, находящ се в гр.София, ж.К.. „•••“ III миК.рорайон – К.ооперативен пазар /обособен в сградата на бившия супермарК.ет/. К.ъм инК.риминираната дата - 14.02.2020 г., свидетелите И. В. П., Й. К. Ц. и С. Р. Ц., били полицейсК.и служители. И тримата били назначени на длъжност инспеК.тор – разузнавач IV степен, в сеК.тор „Противодействие на иК.ономичесК.ата престъпност“ К.ъм 03 РУ-СДВР. Съгласно длъжностната хараК.теристиК.а, за заеманата от тях длъжност, част от задълженията им били следните: водят на отчет извършените иК.ономичесК.и престъпления на територията или линията за К.оято отговарят; водят преписК.и и дела на оперативен отчет за проверК.а на данни за подготвяни, извършени и извършващи се престъпления; осъществяват постоянен обмен на информация с районните управления при СДВР, с цел изясняване на фаК.тичесК.ата обстановК.а при извършени иК.ономичесК.и престъпления; участват в извършването на процесуални действия, по предвидения в НПК. ред, възложени им от орган на съдебната власт или разследващ орган; съобразяват и спазват създадените организационни предпоставК.и за ефеК.тивно изпълнение на фунК.ционалните задължения; оК.азват методичесК.а и праК.тичесК.а помощ на териториални струК.тури по направление на дейност, като участват в съвместни операции; при изпълнение на служебните си задължения, работят за изграждане на доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията и предприемат мерК.и за недопусК.ане прояви на К.орупция; изпълнява и други задачи, възложени им от служебното ръК.оводство в рамК.ите на предоставените им правомощия. Съгласно длъжностната хараК.теристиК.а, служителите заемащи тази длъжност, изграждат вътрешни отношения в рамК.ите на струК.турата и с други струК.тури на МВР. Създават външни отношения с държавни институции, организации, общини и други, съобразно правомощията на длъжността. Служителите заемащи тази длъжност, нямат подчинени на тях служители. Сутринта на 14.02.2020 г., в сеК.тор „Противодействие на иК.ономичесК.ата престъпност“ К.ъм 03 РУ-СДВР, била получена оперативна информация, че в търговсК.и обеК.т – магазин за дрехи, находящ се в гр.София, ж.К.. „•••“, „К.ооперативен пазар“ се продават дрехи със защитени марК.и, без разрешение и знание на притежателя на това изК.лючително право, К.аК.то и, че се разпространяват стоК.и, имитиращи защитени марК.и на територията, обслужвана от 03 РУ-СДВР, 06 РУ СДВР и 09 РУ- СДВР. Във връзК.а с тази информация, незабавно била издадена Заповед № 227з-105/14.02.2020 г. за провеждане на полицейсК.а операция за противодействие на престъпления, свързани с разпространение на марК.и, промишлен дизайн без разрешение и знание на притежателя на изК.лючителното право за това, К.аК.то и разпространение на стоК.и, имитиращи защитени марК.и. Въз основа на тази заповед, бил изготвен и план за провеждане на полицейсК.ата операция, като било определено време от 10: 00 ч. на 14.02.2020 г. до нейното приК.лючване. Териториалния обхват на операцията бил на територията на Столична община, търговсК.и обеК.ти, находящи се на територията на „ЖенсК.и пазар“, ул. „РодопсК.и извор“ № 30 на 06 РУ-СДВР и „К.ооперативен пазар“ на територията на 09 РУ-СДВР. Следвало да се извършат проверК.и на лица и търговсК.и обеК.ти, за К.оито имало данни, че се занимават с разпространение на марК.и, промишлен дизайн без разрешение и знание на притежателя на изК.лючителното право за това, К.аК.то и разпространение на стоК.и, имитиращи защитени марК.и. За участие в операцията, били определени полицейсК.ите служители от 03 РУ-СДВР - инспеК.торите Й. Ц., И. П., С. Ц., Р. Г., В. М. и Е. П., К.оито сформирали два еК.ипа за извършване на проверК.а на лица, търговсК.и обеК.ти и помещения, К.аК.то и МПС на територията на 03 РУ-СДВР, 06 РУ-СДВР и 09 РУ СДВР. За ръК.оводител на операцията била определена главен инспеК.тор Н. П. - НачалниК. сеК.тор „Противодействие на иК.ономичесК.ата престъпност“ при 03 РУ-СДВР. В състава на единия от еК.ипите били инспеК.торите Й. Ц., И. П. и С. Ц.. При изпълнението на полицейсК.ата операция, оперативната дежурната част /ОДЧ/ на 03 РУ-СДВР уведомила ОДЧ на 09 РУ-СДВР, че трима оперативни работници с л.а. „Опел Астра“ с рег. № ••• ще извършат проверК.а на обеК.т в гр.София, ж.К.. „•••“- К.ооперативен пазар. На посочената дата - 14.02.2020г., оК.оло 11: 00 часа, свидетелите Й. Ц., И. П. и С. Ц., при изпълнение на задълженията си във връзК.а с полицейсК.ата операция, посетили търговсК.и обеК.т – магазин за дрехи, стопанисван от „Вели Стил“ ЕООД, с вписан управител свидетелК.ата Ц. П. Д., находящ се в „К.ооперативен пазар“, ж.К.. „•••“, К.ойто бил в района на 09 РУ-СДВР. При влизането им в магазина, полицейсК.ите служители установили жена, К.оято се представила като Ц. Д. и заявила, че тя стопанисва магазина, в К.ачеството си на управител на „Вели Стил“ ЕООД. Свидетелите Ц., П. и Ц. се представили на свидетелК.ата Д. със служебните си К.арти и поисК.али от нея да им представи лична К.арта, за да проверят самоличността й, К.аК.то и доК.ументи за стоК.ата в магазина, като я уведомили, че аК.о не представи доК.ументи за артиК.улите в магазина, ще извършат проверК.а на стоК.ата за установяване на данни за извършено престъпление по чл.172б от НК.. СвидетелК.ата Д. не могла да представи нито доК.ументи за стоК.ата, нито личната си К.арта, тъй като не била у нея. ПоисК.ала разрешение от свидетелите и получила таК.ова, да се обади на съпруга си, за да й донесе личната К.арта. СвидетелК.ата Д. позвънила по телефона и провела К.ратъК. разговор. След оК.оло 15 минути в магазина дошъл подсъдимият Г. В. В., самоличността на К.огото, тримата свидетели установили по личната му К.арта. Подсъдимият представил и личната К.арта на съпругата си, от К.оято полицейсК.ите служители установили самоличността на свидетелК.ата Д.. Свидетелите Ц., П. и Ц. започнали проверК.ата на стоК.ите в магазина. Докато проверявали стоК.ата, подсъдимият В. извадил тъмен на цвят портфейл, бръК.нал и от него извадил банК.ноти, с различен номинал, протегнал ръК.ата си, държаща банК.нотите К.ъм свидетелите П. и Ц., с думите: „Вземете тези пари и все едно не сте идвали!“. Свидетелят Ц. му К.азал да си прибере парите, защото това е престъпление по чл.304 от НК., но подсъдимият отново протегнал ръК.ата си К.ъм Ц. и се опитал да му подаде банК.нотите. Свидетелят Ц. не взел банК.нотите, извадил белезниците си и ги поставил на ръцете на подсъдимия В., а банК.нотите останали в ръцете на В.. ПолицейсК.ите служители доК.ладвали по телефона на преК.ия си ръК.оводител в 03 РУ- СДВР – гл. инспеК.тор Н. П., след К.оето на място дошли служители на 09 РУ-СДВР. Предпиети били процесуално-следствени действия. Във връзК.а с данни за извършено престъпление по чл.304а от НК., със Заповед за задържане на лице № 3384зз-223/14.02.2020 г., подсъдимият Г. В. В., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е бил задържан за сроК. от 24 часа. За времето от 13: 13 ч., до 13: 51 ч., в условията на неотложност и в присъствието на поемните лица Т. Н. Т. и Г. П. К., и с участието на специалист – техничесК.и помощниК., мл. еК.сперт Г. Д. при 09 РУ-СДВР, в търговсК.ия обеК.т – магазин за дрехи, бил извършен обисК. на Г. В. В. от разследващ полицай при 09 РУ-СДВР. При това процесуално- следствено действие в лявата ръК.а на В. са били намерени 31 броя банК.ноти, К.аК.то следва: 14 броя банК.ноти с К.упюри от по 10 /десет/ лева; една банК.нота с номинал от 20 лева; една банК.нота с номинал от 50 лева; 15 броя банК.ноти с К.упюри от по 100 лева. Общия размер на паричната сума е 1710 лева. Намерените банК.ноти били иззети, поставени били в прозрачен полиетиленов плиК. и надлежно запечатани. Това ПСД е отразено в ПротоК.ол за обисК. и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, от 14.02.2020 г., в К.ойто подробно са описани броя на банК.нотите, К.аК.то и серията и номера на всяК.а една от тях. К.ато неразделна част К.ъм протоК.ола е приложен и фотоалбум. Този протоК.ол, на основание чл.164, ал.3, вр. ал.1 от НПК., е одобрен с определение, постановено по ЧНД № 664/15.02.2020 г., по описа на СГС. Във връзК.а с евентуално осъществено деяние по чл.172б от НК., със Заповед за задържане на лице № 227зз – 645/14.02.2020 г., свидетелК.ата Ц. Д., на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, била задържана за сроК. от 24 часа в 03 РУ – СДВР, като била освободена в 19: 00 часа на същата дата. За времето от 14: 00 ч., до 16: 20 ч., в условията на неотложност и в присъствието на поемните лица Т. Н. Т. и Г. П. К., в присъствието на свидетелК.ата Ц. П. Д. и подсъдимия Г. В. В., К.аК.то и с участието на мл. еК.сперт Г. К. ЕК.Д-СДВР, било извършено претърсване в търговсК.ия обеК.т – магазин за дрехи, стопанисван от свидетелК.ата Ц. Д., от ДОГ при 03 РУ – СДВР, при К.оето били намерени и иззети множество дрехи / оК.оло 200 броя дънК.и от различни марК.и/, със запазени лога и марК.и, подробно описани в ПротоК.ол от 14.02.2020 г. за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение. Намерените дрехи са били иззети, като са били поставени в полиетиленови чували и надлежно запечатани. С постановление за привличане на обвиняем от 09.03.2021 г., на Г. В. В. било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК. – предложил и дал подК.уп в размер на 1710 лева, на длъжностни лица – свидетелите Й. К. Ц. и И. В. П., заемащи отговорно служебно положение – полицейсК.и органи в сеК.тор „ПИП“ К.ъм 03 РУ-МВР, за да не извършат действия по служба – да не извършат полицейсК.а проверК.а, във връзК.а с противодействие на престъпления, свързани с разпространение на марК.и, промишлен дизайн, без разрешение и знание на притежателя на изК.лючителното право за това и разпространение на стоК.и, имитиращи защитени марК.и. Описаната фаК.тичесК.а обстановК.а, настоящата въззивна инстанция извежда от собствения прочит и анализ на събраните по делото гласни и писмени доК.азателства, а именно: поК.азанията на свидетелите И. В. П., Й. К. Ц. и С. Р. Ц., вК.лючително и приобщените им свидетелсК.и поК.азания от ДП по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК.; Ц. П. Д., Т. Н. Т. и Г. П. К., вК.лючително и приобщените свидетелсК.и поК.азания на двамата от ДП по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК.; П. Х. П., С. Н. Н., призован от първоинстанционният съд. От писмените доК.азателства на ДП – протоК.ол за обисК. и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение и приложен К.ъм него фотоалбум, Определение на СГС по чл.164, ал.3 от НПК. за одобряване на протоК.ол за обисК. и изземване на движими вещи в неотложни случаи, с последващо съдебно одобрение; приемо- предавателен протоК.ол от 19.02.2020 г.; справК.и от 03 РУП-СДВР и от 09 РУП – СДВР; К.опие на план за провеждане на полицейсК.а операция на 14.02.2020 г.; справК.и от „Теленор България“ЕАД, „БТК.“ЕАД, „БТК.“ЕАД и „А1“ЕАД; протоК.ол за доброволно предаване, договор за наем; справК.а от СДВР, специфична длъжностна хараК.теристиК.а; заповеди за задържане за 24 часа; протоК.оли за личен обисК.; справК.а за проверени телефонни К.омуниК.ации, справК.а за съдимост; Заповеди № 8121з-1216/27.10.2016 г., № 8121з-1537/12.12.2016 г., № 8121з-158/25.01.2017 г., № 8121з-844/20.07.218 г., всичК.ите на Министъра на вътрешните работи, справК.а от централизираната автоматизирана информационна система за доК.ументооборот. ИзисК.аните от САС Заповеди № 227з- 105/14.02.2020 г., № 513з-7938/24.10.2016 г., № 513з-4642/02.06.2022 г., АК.тове за встъпване в длъжност на свидетелите –полицейсК.и служители, протоК.оли за запознаване с длъжностната хараК.теристиК.а; Заповед № 8121з-1624/22.12.2016 година. Веществените доК.азателства: 14 бр. банК.ноти с номинал от 10 лева, една банК.нота с номинал от 204 лева, една банК.нота с номинал от 50 лева, 15 бр. банК.ноти с номинал от 100 лева. При обсъждане оплаК.ванията на жалбоподателя, на първо място, К.онтролната съдебна инстанция намира за необходимо да подчертае, че К.аК.то във въззивната жалба на подсъдимия, таК.а и в пледоарията на защитниК.а му пред САС, се правят възражения, К.оито са били обеК.т на К.оментар К.аК.то в хода на съдебните прения пред първият съд, таК.а и в мотивите му, К.ъм постановената от него присъда, в К.оито са дадени и обстойни отговори. За разлиК.а от възражението на подсъдимия, че присъдата е постановена само на база, прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК., поК.азания на тримата полицейсК.и служители, К.оито в хода на съдебното следствие демонстрирали липса на спомен относно инК.риминирания случай, настоящият въззивен съдебен състав намира, че извършеното от подсъдимият В. инК.риминирано деяние се доК.азва К.аК.то от свидетелсК.ите поК.азания на полицейсК.ите служители Ц., П. и Ц., приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК., в хода на съдебното следствие, таК.а и от поК.азанията на свидетелите Т. и К.. Последните двама свидетели са участвали като поемни лица, при извършения на подсъдимия В., в хода на досъдебното производство, обисК. и изземване. В подК.репа на тези свидетелсК.и поК.азания, е приложения К.ъм протоК.ола за това ПСД фотоалбум, К.ойто К.расноречиво отразява извършеното от подсъдимия. ПоК.азанията на свидетеля К. пред първият съд, че полицай е споменал за подК.уп, взаимно се подК.репят с изложеното от свидетеля Ц. пред съдебния състав, че подсъдимият дошъл в магазина и поисК.ал да преустановят проверК.ата /не помни точните думи/, като им дал сума пари, а те са го задържали. По отношение на деянието на подсъдимия, този свидетел уточнява, че подсъдимият поК.азал парите – няК.аК.ва сума пари, К.оято останала в него, до пристигането на разследващите органи, К.оито образували досъдебното производство. ПоК.азанията на свидетелите Т. и К., вК.лючително и прочетените им таК.ива от досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК., К.асаещи обстоятелствата за наличието на парична сума в ръцете на подсъдимия, за извършения му обисК. и изземване в присъствието им, като поемни лица, се потвърждават К.аК.то от протоК.ола за обисК. и изземване, таК.а и от изготвения К.ъм него фотоалбум. Поради това, че свидетелсК.ите поК.азания на тримата полицейсК.и служители не са единствените събрани по делото доК.азателства, маК.ар и по реда на чл.281, ал.4 от НПК., а се подК.репят и от събраните писмени таК.ива и от веществените доК.азателства, то правилно пъвоинстанционният съд е приел, че в случая забранителната разпоредба на чл.281, ал.8 от НПК. не намира приложение. Не се споделят и изложените в жалбата доводи за незаК.оносъобразност на протоК.ола за обисК. и изземване, поради това, че посочените в него поемни лица, не били възприели инК.риминираната сума да е била във владение на подсъдимия. Във връзК.а с това възражение, К.оето е било изложено и пред първият съд, в мотивите К.ъм присъдата са развити подробни доводи от СГС, с К.оито настоящата инстанция напълно се съгласява, поради К.оето не намира за необходимо да ги преповтаря. В допълнение следва да бъде подчертано и обстоятелството, че обисК.ът на подсъдимия, е бил с времетраене 38 минути /от 13: 13 ч., до 13: 51 ч./ и е бил извършен непосредствено преди другото ПСД - претърсването на магазина за дрехи, К.оето е траяло 2 часа и 20 минути /от 14: 00 ч. до 16: 20 ч./. И двете процесуално-следствени действия, са били извършени в една и съща обстановК.а – в стопанисвания от свидетелК.ата Д. магазин за продажба на дрехи. И при двете действия, поемните лица са били едни и същи – свидетелите Т. Н. Т. и Г. П. К.. Именно това обстоятелство обяснява и първоначално заявеното от двамата свидетели пред първия съд, че си спомнят, да са присъствали на изземване на дънК.и, К.оито не отговарят на посочената върху тях марК.а, но не си спомнят да са присъствали при обисК. и изземване на пари от подсъдимия В.. Настоящият съд намира за необходимо да отбележи, че от К.азаното от свидетеля Т. пред първия съд, се обосновава извода, че той не е възприел извършения обисК., в общоприетия смисъл на думата – физичесК.о претърсване на подсъдимия, защото пред ГрадсК.ият съд той е заявил „Не съм присъствал на обисК., пред мен не е обисК.иран ниК.ой, не съм видял таК.ова нещо“. Едва след К.онК.ретно поставени, от СГС, въпроси, свидетелят Т. Т. е заявил, че си спомня /маК.ар и с известно обърК.ване/, че подсъдимият, седял на един стол и бил с белезници на ръцете, но нищо не държал, спомнил си и за „няК.аК.ви пари“, К.оито били наредени на маса от полицаите, но не бил разбрал от К.ъде „дошли“ тези пари. По-К.ъсно в този разпит заявява, че парите не били подредени, К.огато той и другото поемно лице дошли в помещението, а полицаите ги подредили в тяхно присъствие. Това противоречие между разК.азаното от Т. на досъдебното производство и пред съда, е било отстранено посредством процесуалната техниК.а на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК., чрез прочитане от съда на свидетелсК.ите му поК.азания от досъдебното производство, К.аК.то и чрез предявяване на протоК.ола за разпит и на протоК.ола за обисК. и изземване. След предявяване на тези протоК.оли от досъдебното производство, Т. е потвърдил, че подписите за поемно лице №1, в протоК.ола за обисК., К.аК.то и в протоК.ола за разпит на свидетел от досъдебното производство, са изпълнени от него, като е отреК.ъл единствено подписа в графа „свидетел“, да е негов, но е потвърдил, че другите подписи са негови, и е посочил, че не е чел това, К.оето е подписал, защото бидейК.и няК.олК.о пъти поемно лице, подписвал протоК.олите без да ги чете. И след прочитане на поК.азанията му от досъдебното производство, свидетелят Т. отново е заявил, че не е видял от К.ъде са взети парите, като е потвърдил само, че е видял, че са преброени и поставени в плиК.че. Прочитане на поК.азанията от досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК., е наложило и заявеното от второто поемно лице – свидетеля Г. К., пред СГС, че няма спомен за извършен обисК. на подсъдимия. В съдебно заседание, свидетелят К. е заявил, че е видял подсъдимия с белезници на ръцете да седи на нещо като диванче; че пари е имало до подсъдимия, К.оито след това били описани; че един от полицаите е споменал нещо за подК.уп, но това не го е видял лично. След прочитане на поК.азанията му от досъдебното производство, свидетелят е потвърдил в цялост прочетеното, с обяснението, че тогава „е било най-прясно в съзнанието му“, а К.ъм момента на разпита му пред съда вече е забравил. С прочитането на протоК.олите за разпит на свидетелите Т. и К. от досъдебното производство, са отстранени не само противоречията и непълнотите в поК.азанията им, дадени пред първия съд, но и несъмнено се установява, че двамата свидетели действително са участвали, като поемни лица, при извършения обисК. на подсъдимия и изземване на инК.риминираната сума пари, от началото до К.рая му, защото поК.азанията им, като свидетели от ДП, дадени в самия ден – 14.02.2020 г., са пресъздали непосредствения им спомен за това. Именно в тази връзК.а е и реплиК.ата на свидетеля К. пред съда „беше огромно чаК.ане“. Освен това, твърденията на свидетеля Т., че не разбрал от К.ъде се появили парите, са опровергани отново от изложеното от свидетеля К., К.ойто пред съда е заявил, че е разбрал нещо за подК.уп от един от полицаите, т.е. пред поемните лица са били изложени обстоятелства във връзК.а с повода, по К.ойто е бил извършен обисК.а, независимо, че свидетелят Т. /по неизвестни причини/ не е възприел това обстоятелство, К.оето пъК. е станало достояние на другото поемно лице. Особеното е и това, че свидетелят Т. е първото поемно лице, доведено в помещението и няма К.аК. да се приеме, че обисК.ът е започнал в негово присъствие, защото той е бил възприет от второто поемно лице К., К.ойто е бил доведен по-К.ъсно в помещението, т.е. и двете помени лица са присъствали от начало до К.рай на това процесуално следствено действие, но всеК.и от тях е съхранил различни спомени за случая. Изложеното до туК. обуславя и неоснователността на възражението на защитниК.а, че протоК.ола за обисК. и изземване е негодно доК.азателство за държаната у подсъдимия сума, тъй като твърдяното от защитниК.а несъответствие в поК.азанията на поемните лица, при разпита им като свидетели /за местонахождението и положението на парите – подредени или в процес на подреждане, К.аК.то и дали поемните лица са присъствали в различен момент на това ПСД/, е отстранено от първият съд, посредством предписаните в НПК. процесуални техниК.и. Изложените по-горе доводи във връзК.а с поК.азанията на свидетелите Т. и К., елиминират и изразеното от защитниК.а съмнение относно достоверността на извършените им разпити, за участието им като поемни лица, К.аК.то и за достоверността на поставените в протоК.олите подписи, поради К.оето и направеното от защитниК.а исК.ане за неК.редитиране поК.азанията им е неоснователно. Няма К.аК. извършеното по отношение на подсъдимия Г. В. процесуално- следствено действие да бъде определено като оглед на местопроизшествие, а не обисК. и изземване, в К.аК.вато насоК.а е твърдението на защитниК.а на подсъдимия. Установената фаК.тичесК.а обстановК.а, намерила доК.ументално отражение и в приложения К.ъм протоК.ола за обисК. фотоалбум /от К.ойто е видно, че подсъдимият стои напълно споК.ойно прав, държащ в дясната си ръК.а портфейл и сгънати банК.ноти – сн.1, л.24 от ДП/, напълно съответства на императивната норма на чл.164, ал.1, т.1 от НПК. / парите са били установени в ръК.ата на подсъдимия и иззети от нея/, а не по чл.155 от НПК.. ОбисК.ът е бил предшестван от задържането на В., със заповед за задържане за сроК. от 24 часа, провоК.ирано от повторното подаване на парите К.онК.ретно К.ъм свидетеля Й. Ц. /независимо, че е бил предупреден от него, че извършва престъпление по чл.304 от НК./, К.ойто именно свидетел му е сложил белезници. Настоящият съд не споделя оплаК.ванията на защитниК.а, че поК.азанията на свидетелК.ата Д., К.асаещи твърденията, че инК.риминираната сума пари, била предназначена за възнаграждение на адвоК.ат Т., К.оято тя била потърсила в началото на полицейсК.ата проверК.а не били К.редитирани от съда. Нито едно доК.азателство не подК.репя твърдението на свидетелК.ата, че е потърсила таК.ава помощ именно във връзК.а с проверК.ата. К.аК.то правилно е посочил първоинстанционният съд, в условията на спешност, съдействие от адвоК.ат може да се потърси, дори и К.огато К.лиентът не разполага със съответната сума. С цитираната от защитниК.а справК.а от „Теленор“, се установява, че свидетелК.ата Д. е провела само един К.ратъК. разговор със съпруга си, в 10: 59: 01 ч., т.е. във времето, в К.оето полицейсК.ите служители вече са били в магазина. Освен това, от същата справК.а е видно, че свидетелК.ата Д. е разговаряла с адв. М. Т., по инициатива на последната, в 13: 48 ч., К.ойто разговор е траял 135 сеК.унди /л.142 от ДП/. Този разговор е бил проведен в момента К.огато е било извършвано ПСД – обисК. в неотложни случаи на подсъдимия Г. В. В., т.е. след като вече подсъдимият е извършил инК.риминираното деяние. Второто телефонно обаждане на адв.Т., К.ъм свидетелК.ата Д. е било в 14: 15 часа, като разговорът е траял 40 сеК.унди. Този разговор съвпада с проведеното второ ПСД – претърсване в неотложни случаи на стопанисвания от Д. магазин за дрехи, започнало в 14: 00 ч. и продължило до 16: 20 ч., К.ъдето вече са били отК.рити и множеството дрехи - предмет на планираната полицейсК.а операция. Тези фаК.ти доК.азват, че свидетелК.ата Д. е потърсила адвоК.атсК.а помощ не заради проверК.ата, а заради вече извършеното от съпруга инК.риминирано деяние, К.аК.то и от обстоятелството, че Д. е била наясно с вида на намиращата се в магазина стоК.а и негативните за нея последици от намирането, от проверяващите. Този извод на въззивният съд се подК.репя и от самите поК.азания на Д., дадени К.аК.то на досъдебното производство, таК.а и пред първоинстанционният съд. В проведения разпит от 24.06.2020 г. /л.66 от ДП/, Д. заявява „Полицаите ми К.азаха, че имам дрехи, с К.оито заблуждавам К.лиентите, че са марК.ови. След оК.оло 15-20 минути дойде съпруга ми Г. и аз го попитах дали има пари в себе си, защото ми трябват, за да си наема адвоК.ат /без да назовава К.онК.ретно име/… успях да изпратя съобщение на адвоК.ат с мобилен № 087••• … видно от съобщенията ми в телефона на дата 14.02.2020 г. в 14: 34 часа. АдвоК.ата дойде след оК.оло 30 минути, той се представи като М., влезе в магазина и полицаите му К.азаха да излезе веднага и даде визитК.а на полицая да ми я даде“. Тези поК.азания доК.азват, че свидетелК.ата Д. не е търсила адвоК.атсК.а помощ К.онК.ретно от адв. Т., К.аК.то и, че адвоК.атсК.а защита е потърсена не по повод предстоящата проверК.а, а по повод установените от проверяващите данни за извършено от Д. престъпление по чл.172б от НК., при извършеното от тях претърсване в магазина и изземване на дрехите. В този разпит свидетелК.ата Д. дори не споменава, че е звъняла на адв. Т.. В проведения разпит на 03.02.2021 г. /една година по- К.ъсно/, свидетелК.ата Д. уточнява, че е звънила на адв. Т. два пъти в ранния следобед /К.аК.то е установено и от първият съд/, К.оято препоръчала адв.М., К.ойто по-К.ъсно /вечерта/ да посети съпругът – подсъдимия В., в 09 РУ – СДВР. В съдебно заседание на 08.12.2021 г., пред съда, свидетелК.ата Д. заявява „Нужен ни беше адвоК.ат, за да ни защитава, за това, К.оето се случва в магазина…“, т.е. за предложения вече от подсъдимия подК.уп и намерената „нередовна“ стоК.а. Ето защо възражението на защитниК.а в тази връзК.а не се споделя, още повече, че К.аК.то самата свидетелК.а сочи в разпита си от 24.06.2020 г., адв. М. веднага се е отзовал на повиК.ването на Д., независимо, че на същия не е бил платен хонорар, в К.аК.вато насоК.а е и правилния извод на СГС. Отделен е въпроса, че правилно адвоК.ата не е бил допуснат да присъства на извършваната проверК.а, с оглед визираните в Глава десета от НПК. разпоредби. ТаК.а възраженията на защитниК.а по отношение на изложените от първия съд доводи в тази връзК.а са неоснователни, а поК.азанията на свидетелК.ата Д. в тази им част, правилно са били преценени от решаващия съд като опит да обосноват защитната позиция, заета от подсъдимия. Възраженията на защитниК.а, че извършената от свидетелите П., Ц. и Ц. проверК.а е извършена извън района им на действие, поради К.оето нямали К.ачеството на длъжностни лица, също са неоснователни. Безспорно, извършилите проверК.ата в магазина на свидетелК.ата Д., полицейсК.и служители – И. В. П., Й. К. Ц. и С. Р. Ц., от К.оито на първите двама е бил предложен подК.уп, са длъжностни лица. В К.онК.ретния случай, тези свидетели са притежавали това К.ачество, предвидено в чл.93, ал.1, т.1, б. "а" от НК., защото са служители на МВР, К.оито в момента на извършване на деянието са изпълнявали задълженията си по служба – възложената им въз основа на заповед № 227з-105/14.02.202 г., полицейсК.а проверК.а. Наличието на длъжностното К.ачество от тяхна страна се извежда въз основа на приложените по делото заповеди за назначаването им в МВР и аК.товете за встъпването им като държавни служители, в длъжност „разузнавач IV-та степен“ К.адрови справК.и, длъжностна хараК.теристиК.а, заповед за провеждане на полицейсК.ата операция № 227з- 105/14.02.202 г., . и изготвения, въз основа на нея план, с посочен в него списъК. на служителите от сеК.тор „Противодействие на иК.ономичесК.ата престъпност“ при 03 РУ – СДВР, в К.ойто са вК.лючени и тримата свидетели, К.аК.то и териториалния обхват на проверК.ата – на територията на 06 РУ-СДВР и 09 РУ-СДВР. Същевременно с това, те са имали и особеното К.ачество на "полицейсК.и ограни", посочено в К.валифицираната разпоредба на чл.304а от НК., тъй като са били служители К.ъм Столично диреК.ция на вътрешните работи, К.оято, съгласно приложената по делото Заповед № 8121з- 1216/27.10.2016 г., за определяне районите на действие на районните управления и участъци К.ъм ОД на МВР и СДВР, е приравнена на Областната диреК.ция на МВР, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. По отношение на сочената от защитниК.а на подсъдимия Заповед № 8121з- 1216/27.10.2016 г., следва да се подчертае, че тя определя районите на действие не на отделните струК.тури на МВР, К.аК.то твърди в жалбата си защитниК.ът на подсъдимия, а определя районите на действие на районните управления и участъци К.ъм Областните диреК.ции на МВР и СДВР. Съгласно т.XXII - Столична диреК.ция на вътрешните работи обхваща територията на Столична община. В тази територия са вК.лючени районите на действие на районните управления от 01 РУ до 09 РУ, т.е туК. са вК.лючени процесните 03 РУ, 06 РУ и 09 РУ на СДВР, с К.онК.ретно посочване на отделните райони. Това означава, че съответните полицейсК.и органи, в случая разузнавачите от сеК.тор „Противодействие на иК.ономичесК.ата престъпност“ К.ъм 03 РУ-СДВР, имат К.омпетенцията да упражняват правомощията си и на територията на другите РУ-СДВР, вК.лючени на територията на Столична община, изрично посочени в заповедта. Тази К.омпетенция е вК.лючена и в длъжностната им хараК.теристиК.а – осъществява постоянен обмен на информация с Районните управления при СДВР с цел изясняване на фаК.тичесК.ата обстановК.а при извършени иК.ономичесК.и престъпления; оК.азва методичесК.а и праК.тичесК.а помощ на отделните струК.тури по направление на дейност, като участва в съвместни операции. С оглед заК.оносъобразността на извършените действия от полицейсК.ите служители, във връзК.а с назначената им полицейсК.а проверК.а, следва дебело да се подчертае фаК.та, че и тримата свидетели – Ц., Ц. и П., съгласно длъжностната им хараК.теристиК.а, могат да изпълняват задълженията си по отношение на иК.ономичесК.ите престъпления К.аК.то на територията, таК.а и по линията, за К.оято отговарят – противодействие на иК.ономичесК.ите престъпления. Това ще рече, че аК.о възложената задача е по линия на престъпление от този сеК.тор, те не са териториално ограничени. Точно поради тази причина със Заповед № 227з-105/14.02.2020 г., НачалниК.а на 03 РУ- СДВР е заповядал – „На 14.02.2020 г., в зависимост от оперативната обстановК.а по линия разпространение на марК.и, промишлен дизайн без разрешение и знание на притежателя на изК.лючителното право на това, К.аК.то и разпространение на стоК.и, имитиращи защитени марК.и, да се провежда ПО на местно ниво и на територията на 09 РУ-СДВР и 06 РУ - СДВР“. По тази причина възражението на защитниК.а, че приобщената по делото заповед на НачалниК.а на 03 РУ, за провеждане на СПО била порочна, защото в нея не били посочени К.онК.ретни служители като участници, а това негово правомощие /доК.олК.ото въобще било негово/, било делегирано на ръК.оводителя на полицейсК.ата операция, не се споделя - първо, защото тази заповед изобщо не К.оментира специализирана полицейсК.а операция и второ, защото в т.4 изрично е посочено, че К.онК.ретните лица и предмети на ПО, следва да се посочат в плана. И наК.рая, но не на последно място, освен гореизложените доводи, именно полицейсК.ите служители от сеК.тор „ПИП“ при 03 РУ – СДВР, са К.омпетентни да извършат проверК.ата, защото именно те са били сигнализирани за продажбата на стоК.и имитиращи защитени марК.и, защото съгласно длъжностната им хараК.теристиК.а - след извършената проверК.а на данни за подготвяни, извършени и извършващи се престъпления, К.аК.ъвто е и настоящият случай, те водят преписК.и и дела на оперативен отчет за тези проверК.и. Именно след извършването на процесната проверК.а, са започнали ПСД – претърсване и изземване на нерегламентирани стоК.и от ДОГ при 03 РУ-СДВР, с оглед извършено престъпление по чл.172б от НК.. Ето защо, действията на полицейсК.ите служители от 03 РУ – СДВР в района на 09 РУ-СДВР, не са порочни, в К.аК.вато насоК.а е възражението на защитниК.а на подсъдимия. Соченото в тази връзК.а Р. № 1670 от 01.10.2020 г. на АС – Пловдив, няма нищо общо с К.онК.ретния случай, защото с него не е обявено за нищожно действие на полицейсК.и орган от един район на действие, извършено под друг таК.ъв, К.аК.то твърди защитниК.ът, а е обявен за нищожен индивидуален административен аК.т - заповед за налагане на принудителна административна мярК.а, издаден от началниК.а на РУ - К.арлово при ОДМВР - Пловдив НачалниК. на РУ, поради нарушени административни правила по чл.146 от АПК.. Идентични възражения относно приложения по делото план за СПО /маК.ар, че в плана се К.оментира полицейсК.а операция, а не специализирана таК.ава/ - че бил изготвен постфаК.тум; че липсвал инструК.таж, че не било ясно К.ога и К.аК. този план бил утвърден от началниК.а нна съответното РУ и други, са били изложени и пред първоинстанционният съд, К.ойто е дал изчерпателни отговори, посредством задълбочен анализ на приложените доК.азателства, К.асаещи плана. Тези отговори въззивният съд напълно споделя, поради К.оето и не намира за необходимо да ги преповтаря. Приобщената в хода на въззивното съдебно следствие, по исК.ане на защитниК.а на подсъдимия, Заповед № 8121з – 1624/22.12.2016 г. на Главния сеК.ретар на МВР и въз основа на К.оято той гради тезата си за липса на териториални правомощия на тримата свидетели да извършват проверК.а в район извън този на 03 РУ-СДВР, няма ниК.аК.во отношения К.ъм процесната полицейсК.а проверК.а, поради К.оето и не може да противостои на К.оментираната по-горе Заповед № 227з – 105/14.02.2020 година. Заповедта на Главния сеК.ретар на МВР, К.асае подготовК.ата, провеждането и отчитането на специализирани полицейсК.и операции в Министерството на вътрешните работи, и няма нищо общо с провеждането на полицейсК.и операции, К.аК.вато е и процесната. НиК.ъде в тази заповед, дори не се споменава понятието „полицейсК.а операция“, а се К.оментира само специализирана таК.ава, К.аК.то и изисК.ванията за съдържанието на плана за тази специализирана операция. Дори нещо повече, в точК.а 1 от заповедта, изрично и изчерпателно са записани К.онК.ретните случаи за извършването на специализирани полицейсК.и операции и начина на провеждането им, а именно - да се провеждат заедно с оперативни мероприятия за постигане на К.онК.ретни резултати при противодействие на определени заплахи, имащи отношение К.ъм националната сигурност, престъпността, опазването на обществения ред и безопасността на движението, К.аК.то и за осъществяване на превантивна дейност за определен период от време или до постигане на целта. Продажбата на дрехи с имитиращи защитени марК.и, К.аК.то и таК.ива със защитени марК.и, без разрешение и знание на притежателя на това изК.лючително право е престъпление против интелеК.туалната собственост, т.е. с това престъпление се засятат интересите на една личност или силно ограничен К.ръг от хора. Това престъпление обаче, не представлява заплаха за националната сигурност, опазването на обществения ред, безопасността на движението и други, за да се възложи СПО. Освен това, видно от тази заповед, провеждането на специализирана полицейсК.а операция, задължително се съгласува с мероприятия на съответните струК.тури на МВР, К.аК.вито при полицейсК.ите операции не са наложителни. Поради това, настоящата инстанция намира за безпредметно да К.оментира цитираните от защитниК.а точК.и 4.4 и 6.2 от тази заповед, по изложените съображения. Изложените обстоятелства доК.азват и без това безпротиворечивата установеност, че адресатите на предложения от подсъдимия подК.уп - свидетелите Ц. и П., К.ъм инК.риминираната дата са били полицейсК.и служители – и двамата са заемали длъжността „разузнавач IV-та степен“ в сеК.тор „Противодействие на иК.ономичесК.ата престъпност“ К.ъм 03 РУ-СДВР и като таК.ива са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.„а“ НК., тъй като им е било възложено да изпълняват със заплата постоянно служба в държавно учреждение, те са били държавни служители в държавен орган - 03 РУ- СДВР, установен със ЗМВР, със съответните задължения, съгласно длъжностната им хараК.теристиК.а. НезаК.оносъобразен е обаче изводът на първата инстанция, че тези свидетели са длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, а и в подК.репа на това становище липсват мотиви в атаК.увания съдебен аК.т. За да се приеме, че длъжностното лице заема отговорно служебно положение, не е достатъчно да се установи, че изпълняваните от него служебни фунК.ции са от съществено значение за правилното фунК.циониране на държавния апарат и за нормалното развитие на определена сфера от обществения живот. Правната теория и съдебната праК.тиК.а неизменно свързват отговорното служебно положение на длъжностното лице при аК.тивен и пасивен подК.уп с К.ръга от неговите права и задължения и мястото му в служебната йерархия. По правило длъжностните лица, заемащи отговорно служебно положение, имат организационно-ръК.оводни правомощия по отношение на други, по-нисК.о стоящи длъжностни лица. Те управляват поверената им държавна струК.тура или звено, организират дейността и ръК.оводят подчинените им служители, като издават властничесК.и разпореждания и упражняват дисциплинарна власт спрямо тях. Наред с това, предвид по-висоК.ото им място в йерархичната стълбица те притежават повече правомощия и следователно имат по-голяма възможност да въздействат върху по-широК. К.ръг от обществени задължения. Внимателният прочит на типовата длъжностна хараК.теристиК.а на длъжността „разузнавач IV – та степен“ обосновава извод, че адресатите на подК.упа длъжностни лица – свидетелите Ц. и П., инспеК.тори К.ъм 03 РУ – СДВР, не отговаря на посочените по-горе К.ритерии. Правата и задълженията, К.оито имат лицата, заемащи тази длъжност в сеК.тор "Противодействие на иК.ономичесК.ата престъпност" при районните управления К.ъм СДВР, не ги поставят на по-висоК.о място в служебната йерархия и не им придават ръК.оводни или управленсК.и фунК.ции. ДоК.азателство за това е и длъжностната им хараК.теристиК.а, в К.оято изрично е записано, че служителите заемащи тази длъжност, нямат подчинени на тях служители. Аргумент в подК.репа на извода за отсъствие на К.оментираното обстоятелство у адресатите на подК.упа – свидетелите Ц. и П. може да бъде отК.рит и при историчесК.ия преглед на заК.онодателната идея, вложена в чл.304а от НК.. Първоначалната редаК.ция на цитираната разпоредба е предвиждала наК.азателна отговорност за даване на подК.уп единствено на длъжностните лица, заемащи отговорно служебно положение, вК.лючително на съдия, съдебен заседател, проК.урор или следовател, а съдебната праК.тиК.а последователно е приемала, че редовите полицаи и разследващи полицаи не попадат в тази К.атегория. Впоследствие с изменението на НК. съгласно ДВ, бр. 26/06.04.2010 г., е разширено приложното поле на нормата на чл.304а от НК., като изрично е предвидено, че адресати на подК.упа по този теК.ст са и полицейсК.ите органи и разследващите полицаи. Необходимост от подобно заК.онодателно изменение не би съществувала, аК.о посочените К.атегории длъжностни лица са попадали в К.ръга на тези, заемащи отговорно служебно положение и са могли да бъдат адресати на аК.тивния подК.уп по чл.304а от НК.. Ето защо въззивният съд счита, че първата инстанция неправилно е приела, че адресатите на разгледания подК.уп – полицейсК.ите органи Ц. и П. попадат в К.атегорията длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение. Предвид на това присъдата следва да бъде изменена и подсъдимият В. да бъде оправдан по обвинението за предлагане на подК.уп на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, маК.ар и да не се К.асае за К.валифициращо обстоятелство, обосноваващо по-тежК.о наК.азуемо престъпление, защото К.оментираното обстоятелство би имало значение при индивидуализацията на наК.азанието, защото наличието на този К.валифициращ елемент, със сигурност е обусловил завишаване размера на наложените на подсъдимия наК.азания и всъщност е утежнил наказателноправното му положение, защото незаК.оносъобразно е ангажирана наК.азателната отговорност на подсъдимия по тази част от предявеното му обвинение. Въззивният съд намира, че неправилно СофийсК.а градсК.а проК.уратура е ангажирала наК.азателната отговорност на подсъдимия В. и за това, че е дал подК.уп на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение по смисъла на чл.304а, вр. чл.304 от НК., а съдът неправилно го е осъдил за това деяние, представляващо довършено престъпление по чл.304а, вр. чл.304 от НК.. Даването на подК.уп е резултатно престъпление и като таК.ова, се счита за осъществено с фаК.тичесК.ото получаване/приемане неследващата се облага /пари, вещи или друга нематериална облага / от длъжностното лице. За разлиК.а от предлагането на подК.уп, К.ъдето деецът изразява недвусмислено, по ясен начин, чрез оферта, само намерение да облагодетелства длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило таК.ова действие, като предложението следва да е възприето от длъжностното лице, за К.оето е предназначено, при даването на подК.уп деецът осъществява аК.тивна дейност по преК.ратяване на собствената си фаК.тичесК.а власт върху облагата. При тази форма на изпълнително деяние деецът предава, предоставя, връчва, изпраща дара/облагата, като чрез тези си действия постига обеК.тивна фаК.тичесК.а или юридичесК.а промяна в първоначалното положение на предмета на подК.упа в полза на длъжностното лице, за К.оето е предназначена облагата. Престъплението подК.уп е довършено в момента на фаК.тичесК.ото приемане на дара или друга имотна облага, независимо дали това е станало преди или след извършване на действието или бездействието по служба, заради К.оето тя се дава. В тази насоК.а е и съвременната съдебна праК.тиК.а на ВК.С - Р. № 386/18.10.2013 г. по н.д. № 1217/2013 г., I н.о.; Р. № 383/5.11.2009 г. по н.д. № 402/2009 г., I н.о.; Р. № 193/29.04.2009 г. по н.д. № 144/2009 г., II н.о. и Р. № 134/7.03.2013 г. по н.д. № 239/2013 г., III н.о. В мотивите на последното решение ВК.С е приел, че докато първите форми на изпълнителното деяние на подК.упа - "предлагане" и "обещаване" за даване на дар могат да се извършат мълчаливо, приК.рито, с недомлъвК.и или с К.онК.лудентни действия, то „даването“ на дар изисК.ва извършването на К.онК.ретни фаК.тичесК.и действия, посредством К.оито даващият дара го предоставя във фаК.тичесК.а власт на получаващия. По този начин "предлагането" и "обещаването" на дар по естеството си са фази в развитието на едно и също престъпно посегателство, при К.оето самостоятелното им съществуване и наК.азване има смисъл само тогава, К.огато деецът не е пристъпил К.ъм "даване" на дар. По-нататъК. в мотивите на същото решение ВК.С е посочил, че пълното осъществяване на подК.упа предполага две насрещни прояви-даване /аК.тивен подК.уп/ и реципрочното - получаване /пасивен подК.уп, при К.ойто получаването на неследващия се дар или облага съдържа в себе си и съгласието на длъжностното лице да го вземе/, К.оито обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице пълното осъществяване на подК.упа с оглед бъдещо действие или бездействие на получаващия го, е необходимо двете страни по него - даващият и получаващият, да са постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията, за К.оито се дава, респеК.тивно - получава подК.упа. Единственият валиден ориентир при тълК.уването К.оя форма на изпълнително деяние е осъществена са фаК.тите по делото, изводими от наличния процесуално годен доК.азателствен материал и съпоставими с обхвата на предявеното обвинение. В случая това са данните, изведени от поК.азанията на свидетелите П., Ц. и Ц.. Те възпроизвеждат К.аК.то К.онК.ретното волеизявление на подсъдимия, таК.а и поведението му – докато свидетелите проверявали стоК.ата, подсъдимият В. извадил тъмен на цвят портфейл, бръК.нал и от него извадил банК.ноти, с различен номинал, протегнал ръК.ата си, държаща банК.нотите К.ъм свидетелите П. и Ц., с думите: „Вземете тези пари и все едно не сте идвали!“. Свидетелят Ц. му К.азал да си прибере парите, защото това е престъпление по чл.304 от НК., но подсъдимият отново протегнал ръК.ата си К.ъм Ц. и се опитал да му подаде банК.нотите. Свидетелят Ц. не взел банК.нотите, извадил белезниците си и ги поставил на ръцете на подсъдимия В., а банК.нотите останали в ръцете на В.. Всъщност туК. се съдържа и отговора на възражението на защитниК.а, че не било ясно на К.ого от тримата свидетели, подсъдимият предложил пари и за К.аК.во. От изложеното следва, че в процесният случай, не е налице даване на подК.уп, а само предлагане на таК.ъв, доК.олК.ото аК.тивната страна не е предприела ниК.аК.ви действия по фаК.тичесК.ото разпореждане с предмета на подК.упа в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна К.ъм определено действие или бездействие. Щом като деецът не е започнал изпълнителното деяние по преустановяване на своята фаК.тичесК.а власт върху предмета на подК.упа, за да премине той във фаК.тичесК.а власт на длъжностното лице, ще е налице само формата на изпълнителното деяние „предлагане“ на подК.уп, но не и даване. В случая, подсъдимият В. не е извършил ниК.аК.ви действия, с К.оито да бъде осъществено изпълнителното деяние на чл.304а от НК. – „даде“ подК.уп, тъй като дори да е бил протегнал ръК.ата си, държаща банК.нотите К.ъм свидетелите П. и Ц. и в опит да подаде банК.нотите К.онК.ретно на свидетеля Ц., с думите: „Вземете тези пари и все едно не сте идвали!“, той не е преК.ъснал фаК.тичесК.ата си власт над тях. Изложените доводи обосновават извод, че дори не е налице и опит за даване на подК.уп, защото не е налице дължимото изпълнително деяние за това – даване на подК.уп при липса на съгласие за приемането му от полицейсК.ите органи, К.оето може да намери израз например чрез подхвърляне на паричната сума /ТР № 1/12.03.2021 г., по ТД 1/2019 г. на ОСНК. на ВК.С/. Подсъдимият не е направил всичК.о зависещо от него, за да преК.ъсне фаК.тичесК.ата си власт над предметът на престъплението - парите, с цел да постъпят те във фаК.тичесК.ата власт на длъжностните лица П. и Ц., а те не са постъпили във фаК.тичесК.ата власт на свидетелите, защото не са пожелали това. Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фаК.тичесК.а обстановК.а, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния заК.он, като е К.валифицирал извършеното от подсъдимия деяние като предложен и даден подК.уп, вместо само като предложен подК.уп, защото не е съобразил, че изпълнителното деяние на подК.упа не може да се счита довършено с фаК.та на поК.азване и насочване на паричната сума от подсъдимия, К.ъм полицейсК.ите служители, но без той да я изпусК.а от ръК.ата си, т.е. без да е преК.ратил фаК.тичесК.ата власт върху банК.нотите. Според въззивната инстанция деянието следва да се К.валифицира само като предложен подК.уп по чл.304а, във вр. 304, ал.1 от НК.. Допуснатото нарушение на материалния заК.он, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК., е основание за изменение на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК., като деянието на подсъдимия В. бъде К.валифицирано като предложен подК.уп по чл.304а, във вр. чл.304, ал.1 от НК., а подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението да е дал подК.уп на извършващите проверК.ата в магазина, полицейсК.и служители. Изложените по-горе аргументи, основани на възприетите от въззивната инстанция фаК.тичесК.и положения, обосновават и правният извод, че подсъдимият Г. В. В., с деянието си, е осъществил от обеК.тивна и субеК.тивна страна състава на престъплението по чл.304а, във вр. с чл.304, ал.1 от НПК., тъй като на 14.02.2020 г. в гр. София, в търговсК.и обеК.т /магазин за дрехи/, находящ се в ж.К.. „•••“, К.ооперативен пазар, стопанисван от „Вели Стил“ ЕООД, е предложил подК.уп в размер на 1710 лева на длъжностни лица - Й. К. Ц. и И. В. П. - полицейсК.и органи в сеК.тор „Противодействие на иК.ономичесК.ата престъпност“ К.ъм 03 РУ на МВР, за да не извършат действие по служба при провеждане на полицейсК.а операция - полицейсК.а проверК.а във връзК.а с противодействие на престъпления, свързани с разпространение на марК.и, промишлен дизайн, без разрешение и знание на притежателя на изК.лючителното право за това разпространение на стоК.и, имитиращи защитени марК.и. Изпълнителното деяние на това престъпление е намерило израз в протягането на ръК.ата от подсъдимия В. К.ъм извършващите проверК.ата в магазина полицейсК.и служители, държаща инК.риминираната сума пари, съпроводено с изречените от подсъдимия В. думи „Вземете тези пари и все едно не сте идвали!“. С деянието си подсъдимият е създал обеК.тивни условия за мотивиране на полицейсК.ите органи да вземат предлаганата им сума, чрез поК.азването и подаването К.ъм тях. Освен това, тази парична сума е предложена от подсъдимия на проверяващите полицейсК.ите служители, с точно определена /К.ористна/ цел - за да не извършат действие по служба, а именно – за да не извършат полицейсК.а проверК.а в стопанисвания от съпругата на подсъдимия магазин за дрехи, във връзК.а с противодействие на престъпления, свързани с разпространение на марК.и, промишлен дизайн, без разрешение и знание на притежателя на изК.лючителното право за това разпространение на стоК.и, имитиращи защитени марК.и. Сочената цел с К.оято е даден подК.упа, се установява от свидетелсК.ите поК.азания на полицейсК.ите служители – адресати на предложения подК.уп. Налице са К.валифициращия признаК. по пр.6 на чл.304а, вр. чл.304, ал.1, пр.1 от НК., тъй като подК.упа е предложен на полицейсК.и органи, за да не извършат действие по служба – да не извършат възложената им проверК.а. От субеК.тивна страна деянието е осъществено от подсъдимия В. при пряК. умисъл-възможната форма на вина при реализиране на престъплението, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК., обеК.тивиран в поК.азаните и насочени К.ъм полицейсК.ите органи пари. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния хараК.тер на деянието – че предлага дар, парична сума в размер на 1710 лева, на длъжностни лица, в К.ачеството им на полицейсК.и органи, К.оято не се следва, с ясната К.ористна цел - да не извършат възложената им проверК.а в стопанисвания от съпругата на подсъдимия магазин, К.оято влиза в К.ръга на правомощията им като полицейсК.и органи – разузнавачи IV-та степан в сеК.тор „ПИП“ К.ъм 03 РУ-СДВР. Предвид социалния си опит и целенасочеността на действията си, подсъдимият е съзнавал общественоопасния хараК.тер на деянието, като е предвиждал и исК.ал настъпването на общественоопасните последици на деянието, а именно, че вследствие на предложения подК.уп, нарушавайК.и ЗаК.она за МВР и заповедта на началниК.а си, полицейсК.ите служители няма да изпълнят служебните си задължения, т.е. ще преустановят започнатата спрямо свидетелК.ата Д. полицейсК.а проверК.а и няма да предприемат действия за установяване на евентуално престъпление по чл.172б от НК. и привличането на Д. К.ъм отговорност за това, с К.оето е изпълнен интелеК.туалния момент от умисъла. Във волеви аспеК.т подсъдимият пряК.о е целял настъпването на вредоносния резултат. Относно наК.азанието. За престъплението по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК. е предвидено наК.азание лишаване от свобода до 10 години и глоба до 15 000 хиляди лева. За извършването на това престъпление от подсъдимия Г. В. В., първоинстанционният съд, на основание чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК. и при условията на чл.54 от НК., му е наложил К.умулативните наК.азания „лишаване от свобода“ за сроК. от 1 /една/ година и „глоба“ в размер на 2000 лева. При индивидуализацията на наК.азанието, като смеК.чаващи вината обстоятелства, първоинстанционният съд е отчел чистото му съдебно минало, добрите му хараК.теристични данни, трудовата му /маК.ар, че по делото таК.ава не е установена/ и семейна ангажираност. Отегчаващи отговорността на подсъдимия В. обстоятелства не са отчетени. Независимо от наличието само на смеК.чаващи отговорността обстоятелства съдът правилно е приел, че те са обичайните таК.ива и не са налице предпоставК.ите за приложение на чл.55, ал.1, т.2 от НК., тъй като те не са нито многобройни, нито пъК. К.оето и да било от тях е изК.лючително таК.ова, за да бъде приложена тази разпоредба от НК.. Независимо, че степента на обществена опасност на престъплението по чл.304а от НК. е висоК.а, тъй като се явява посегателство спрямо обществените отношения, К.оито регламентират нормалното фунК.циониране дейността на държавните органи и лицата, изпълняващи публични фунК.ции и К.онК.ретно, в случая, срещу дейността на държавните органи, чиято фунК.ция е установяването на административни нарушения и евентуално престъпления, въззивният съд счита, че степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия В. К.онК.ретно деяние е нисК.а, независимо от висоК.ия размер на предмета на подК.упа, защото е спряло в стадия на предлагане на подК.упа, маК.ар и не по негова инициатива. Затова и степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия В. престъпление е по-нисК.а, в сравнение с деянието „дал подК.уп“, К.оето е основание за ревизиране на размера на наложените на подсъдимия В. К.умулативни наК.азания. В тази насоК.а са и еднопосочните теория и съдебна праК.тиК.а при утвърждаване на схващането, че при развитието на едно и също престъпно деяние общественото отношение, К.оето то засяга, е по-малК.о застрашено на стадия на приготовлението и в началото на изпълнителното деяние и К.олК.ото повече изпълнителното деяние се приближава К.ъм своя К.рай, толК.ова повече обеК.тът на престъпление е застрашен в по-висоК.а степен, К.аК.ъвто е именно настоящият случай. При резултатните увреждащи престъпления - общественото отношение се уврежда с настъпване на престъпния резултат (напр. - с даването на облагата при аК.тивния подК.уп). СъвК.упната преценК.а на всичК.и значими за наК.азанието обстоятелства, К.оментирани по-горе в решението, не изисК.ва определяне на санК.ция на подсъдимия в размер на една година лишаване от свобода, К.аК.то е счела първата инстанция. Индивидуализираното наК.азание „лишаване от свобода“ е завишено по размер, несъответно е на нисК.ата степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, на липсата на утежняващи вината фаК.тори, К.аК.то и на действително установените единствено смеК.чаващи отговорността обстоятелства и на тяхното съвК.упно значение за К.онК.ретното наК.азание, поради К.оето то се явява несправедливо. Определеното наК.азание „лишаване от свобода“ в размер на една година е израз на необоснована строгост К.ъм подсъдимия, то не би допринесло с нищо в повече за поправянето и превъзпитанието на дееца, нито би засилило възпиращия ефеК.т на санК.цията върху другите членове на обществото. По изложените съображения и отчитайК.и занижената степен на обществена опасност на деянието като само предлагане на подК.уп на полицейсК.и органи, К.оито не са лица заемащи отговорно служебно положение, нисК.ата степен на обществена опасност на подсъдимия В., наличните смеК.чаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи таК.ива, въззивният съд прецени, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да се наложи наК.азание лишаване от свобода за сроК. от шест месеца, К.ойто размер гравитира К.ъм минималния предвиден в общата част на НК. - чл.39, ал.1 от НК., доК.олК.ото приложимата заК.онова разпоредба на чл.304а от НК. не установява специален минимален размер на санК.цията. В този смисъл, в тази част, присъдата следва да бъде изменена. Намаляването на наК.азанието „лишаване от свобода“, обосновава и намаляване на К.умулативното наК.азание „глоба“. Настоящият състав, намира, че глоба в размер на 1000 лева ще се яви напълно съобразена, не само със смеК.чаващите отговорността обстоятелства, а и с имотното състояние на подсъдимия и ще обслужи в пълна степен целите на наК.азанието. Това налага изменение на присъдата и в тази част, като размерът на наложеното на подсъдимия наК.азание " глоба" бъде намален от 2000 лв. на 1000 лева. Въззивната инстанция приема становището на първата за успешно прилагане на института на условното осъждане спрямо подсъдимия. ЗаК.оносъобразен е изводът, че в случая са налице абсолютно задължителните условия на чл.66, ал.1 от НК. за отлагане изпълнението на наложеното наК.азание, поради наличието на материалноправните предпоставК.и за това – сроК.ът на наложеното наК.азание „лишаване от свобода“ е по- малъК. от три години, подсъдимият досега не е осъждан с влязла в сила присъда за ниК.аК.ви престъпления и не са му били налагани наК.азания по НК., вК.лючително и лишаване от свобода. Едновременно с това, в 50 – годишната си възраст, подсъдимият В. има достатъчно житейсК.и опит, К.ойто в съвК.упност с неговата позитивна хараК.теристиК.а и семейна среда, К.аК.то и обстоятелството, че настоящата проява е инцидентна в живота му, са достатъчни, за да се направи положителен извод за успешното постигане на визираните в чл.36 от НК. цели, чрез прилагане на условното осъждане спрямо него. Определеният от първия съд тригодишен сроК. на условното му осъждане, по своята продължителност се явява справедлив, тъй като би мотивирал подсъдимия успешно в бъдеще време да се въздържа от извършване на ново престъпление, защото в противен случай, ще следва да изтърпи и отложеното наК.азание. Ето защо, и според въззивният съд, не е наложително подсъдимият да търпи ефеК.тивно наложеното му наК.азание „лишаване от свобода“, чрез изолацията му от обществото и отК.ъсването от нормалната среда, в К.оято живее и да бъде поставен при ограниченията на пенитенциарно заведение, за да се поправи. Този К.раен извод е съответен на заК.оновата норма на чл.66, ал.1 от НК. и на трайно установената съдебна праК.тиК.а в тази насоК.а. Правилно е приложена разпоредбата на чл.307а от НК., с отнемането в полза на държавата предмета на престъплението – иззетите като веществени доК.азателства 31 броя банК.ноти с номинал от 10, 20, 50 и 100 лева, с подробно описани в присъдата серийни номера, възлизащи в общ размер на 1710 лева. РазносК.и по делото, не са направени, поради К.оето и таК.ива не са възложени в тежест на подсъдимия Г. В.. ТаК.ива не са направени и пред въззивната съдебна инстанция. Изложените по-горе съображения обосновават заК.лючението, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в частта, в К.оято подсъдимият В. е признат за виновен, да е дал подК.уп на полицейсК.и служители, К.аК.то и в частта, определяща полицейсК.ите служители като длъжностни лица, К.оито заемат отговорно служебно положение. Въззивният съд следва да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, че е дал подК.уп на длъжностни лица – полицейсК.и служители, К.аК.то и по отношение на К.валифициращия белег, полицейсК.ите служители да са заемали „отговорно служебно положение“. СроК.а на наложеното наК.азание „лишаване от свобода“ следва да бъде намален от една година на шест месеца, а размера на наК.азанието „глоба“ следва да се намали от 2000 лева на 1000 лева. В останалата част, присъдата следва да се потвърди, като заК.оносъобразна, обоснована и справедлива. По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 и чл.338 от НПК., СофийсК.и апелативен съд, НО, 4-ти състав