Решение № 1193 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 118/2026 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 145 и сл. от /Административно-процесуален кодекс /АПК/. Образувано е по ЖАЛБА на Ц.К.П. •••, чрез пълномощник – * П.Н.К.••• , против Решение № 28/02.03.2026 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е отхвърлена и оставена без уважение жалба с вх. № Ж-06-4/18.02.2026г. и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№ С260006-022-0005117/23.01.2026г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ Враца. С Определение № 589/07.04.2026г. по адм.дело № 119/2026г. по описа на АдмС Враца, IV състав, това дело е присъединено към настоящето. Производството по адм.дело № 119/2026г. е образувано по ЖАЛБА на М.В.П. •••, чрез същия пълномощник – * П.К.••• , против Решение № 29/02.03.2026 г. на Д-ра на ТД на НАП – Велико Търново, с което е отхвърлена и оставена без уважение жалба с вх. № Ж-06-5/18.02.2026г. и е потвърдено същото ПНОМ изх. № С260006-022-0005117/23.01.2026г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ Враца. В двете жалби се развиват подробни съображения, че ПНОМ е незаконосъобразно, немотивирано и необосновано. На първо място се сочи, че наложените възбрани /по ½ идеална част от всеки имот/ са наложени върху имоти, които не са собственост на М.П., а на Ц.П., тъй като въз основа на сключен брачен договор от ••.••.•••• г. нотариално заварен, недвижимите имоти по време на брака се придобиват в законов режим на разделност, в зависимост от това на името на коя от страните са вписани при придобиването им, като възбранените имотите са придобити на името на Ц.П. с Нот.акт от ••.••.•••• г. На второ място, се излагат доводи, че ПНОМ е немотивирано. Твърди се, че не е ясно, защо е необходимо обезпечаване и защо е предприет този начин на обезпечаване. Сочи се, че не-мотивирано и необосновано е прието, че данъчната оценка на имотите е 0.00 евро. Твърди се нарушен принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Иска се отмяна на двете решения и отмяна на ПНОМ. Претендират се разноски. Ответникът - Директорът на ТД на НАП Велико Търново, чрез пълномощник – •• Д.М., сочи пред съда, че процесните решения са правилни и законосъобразни. Сочи, че за публични задължения на М.П. е образувано изпълнително дело по реда на ДОПК и за обезпечаване на тези задължения са наложени обезпечителните мерки. Установено е, че въпросния брачен договор не е бил вписан в Агенцията по вписванията, т.е. същия няма действие по отношение на трети лица. Моли за оставяне на жалбите без уважение. Претендират се разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. По делото от страна на ответника са представени /към двете дела/ заверени копия на образуваната административна преписка по издаване на оспорените актове. По указание на съда са изискани и представени – Удостоверение за сключен граждански брак /л.89/ и справки от Агенция по вписванията – Враца /л.88 и л.103/. Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Със съобщение за доброволно изпълнение на осн.чл.221 от ДОПК /л.37/ с изх. № С17006-048-0175335/16.10.2017г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново /К.К./, М.П. е поканена в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението да плати доброволно свое задължение в размер от общо 410 лв. С Разпореждане за присъединяване от 31.08.2023г. са присъединени други вземания, като е уточнено, че общия размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в т.ч. и присъединените е главница 102 798.07 лв. и лихва 19 540.94 лв./към 31.08.2023г./ и нелихвоносно вземане 510 лв. С ПНОМ от 30.11.2023г. /л.47/ за задължения по изп.дело в размер на общо 126 207.83 лв. на М.П. е наложен запор върху л.а. „БМВ“ и л.а. „Порше“. С ПНОМ от 13.08.2024г. /л.42/ за задължения по изп.дело в размер на общо 137 199.04 лв. на М.П. е наложен запор върху банкови сметки в •• . С оспореното Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С260006-022-0005117/23.01.2026г. /л.31/ на Публичен изпъл-нител при ТД на НАП-В.Търново /Т.Й./ за задължения в общ размер 80 495.48 евро е наложена на осн. чл. 200 от ДОПК и чл.205 вр. чл.195 ал.1-3 от ДОПК на М.П. възбрана по ½ идеална част от четири имота находящи се във •••, м.••• . С Жалба вх.№ Ж-06-4/18.02.2026г. /л.19/ жалбоподателят Ц.П., като съпруг на М.П., е обжалвал ПНОМ от 23.01.2026г. с мотив, че същото е нищожно, незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, с искане да бъде отменено. Към жалбата приложил заверени копия от Брачен договор от ••.••.•••• г. /л.24-26/ и Нот.акт от ••.••.•••• г. /л.27-30/. С Жалба вх. № Ж-06-5/18.02.2026г. /на л.22 от приложеното адм.дело № 119/2026г./ жалбоподателя М.П., също обжалвала ПНОМ от 23.01.2026г. с мотив, че същото е нищожно, незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, с искане да бъде отменено, като приложила същите документи /на л.22-33 от приложеното адм. дело № 119/26г. на АдмС Враца/. Съгласно писмо-справка от Община Враца от 24.02.2026г. /л.39/ в Акт за брак № •• /••.••.•••• г. няма вписан брачен договор. С искане на осн. чл. 212 от ДОПК /л.40/ на публ.изпълнител е изискана информация от Служба по вписвания – Враца, вписан ли е брачния договор. С писмо-отговор изх. № 16/26.02.2026г. /л.41/ Агенция по вписвания–Враца уведомила НАП, ТД-В.Търново, Офис Враца, че лицата М.П. и Ц.П. нямат регистриран режим на имуществените отношения между съпрузите. Приложено е Удостоверение изх. № 20260226 104140/26.02.2026г. /л.41гръб/, за режим на имуществените отношения – •• . С Решение /срещу ПНОМ/ № 28/02.03.2026 г. на ЗА Директор на ТД на НАП – Велико Търново /Г.Н./, е отхвърлена и оставена без уважение жалба с вх. № Ж-06-4/18.02.2026г. /на Ц.П./ и е потвърдено ПНОМ изх.№ С260006-022-0005117/23.01.2026г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново /на л. 16-18 от настоящето дело/. С Решение /срещу ПНОМ/ № 29/02.03.2026 г. на ЗА Директор на ТД на НАП – Велико Търново /Г.Н./, е отхвърлена и оставена без уважение жалба с вх. № Ж-06-5/18.02.2026г. /на М.П./ и е потвърдено ПНОМ изх. № С260006-022-0005117/23.01.2026г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново /на л.16-19 от прил. адм.дело № 119/26г./ Прието е в двете решения № 28 и № 29 от 02.03.2026г. срещу ПНОМ от 23.01.2026г., че на първо място не е налице „нищожност“, за което са изложени подробни доводи. Посочено е, че съгласно чл.195 ал.3 от ДОПК обезпечението се налага с постановление на публичен изпълнител, какъвто е органът издал процесното ПНОМ. Същото е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.196 ал.1 от ДОПК. Издаването на ПНОМ и налагането на възбрана е предвидено в чл.195 ал.1-3 от ДОПК. Описани са възбранените имоти и как са придобити. Посочено е, че от Агенцията за вписване е изпратено удостоверение че съпрузите нямат регистриран режим на имуществени отношения, като от Община Враца има писмо, че няма вписан брачен договор. Уточнено е, че в Семейния кодекс /СК/ липсва изрична законова разпоредба, която да урежда правното значение на отбелязването на Брачния договор в Акта за сключен граждански брак и регистрацията му. Смисълът на тези действия се изяснява от разпоредбата на чл.20 от СК, според която при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, ако няма вписване на режим на имуществените отношения в регистъра, се прилага законовия режим на общност. Съгласно чл.19 ал.1 от СК брачните договори и приложимия законов режим се регистрират в централен електронен регистър /ЦЕР/ към Агенцията по вписвания. Поради липсата на вписване на брачния договор за НАП е липсвала възможност за узнаване на същия при налагането на оспорените обезпечителни мерки. Липсата на оповестяване на актуалната воля на страните, така както е предвидено в СК, води до правна несигурност при отношенията на съпрузите с трети лица. Санкцията за неизпълнение на това изискване е неговата непротивопоставимост спрямо трети добросъвестни лица. Публ. изпълнител е действал добросъвестно и в защита на интересите на държавата, в качеството и на кредитор на публични задължения. Прието е, че са налице материално-правните предпоставки за налагане на обезпечителната мярка съгласно чл.195 от ДОПК и в ПНОМ е изложена обезпечителната нужда във връзка със затруднения при събиране на установени публични задължения. Наложената обезпечителна мярка - запор на недвижими имоти е нормативно предвидена, като вид обезпечителна мярка с разпоредбата на чл.198 ал.1 т.1 от ДОПК и е съобразена със съответните задължения в не малък размер. Недвижимите имоти са годно да послужи за обезпечението имущество. В ПНОМ са посочени основните констатации по изпълнителното дело, вкл. и размера на публичното задължение. Нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно публично задължение възниква, поради опасността публ.изпълнител да не открие в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника . В чл. 195 ал. 2 от ДОПК е посочено, че обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Това обстоятелство е констатирано от публ.изпълнител и го е мотивирало да пристъпи към налагането на процесната обезпечителна мярка, съответстваща на размера на имущественото положение на длъжника. В решение № 29/02.03.2026г. допълнително са изложени мотиви, че е спазен принципа на съразмерност по чл. 195 ал. 7 от ДОПК. Възбранените имоти са с посочена данъчна оценка, възлизаща едва на 1 176 лв. или 601.28 евро към 03.02.2026г. Наложени са запори на банкови сметки в три банки и запори на два броя МПС. Налице е спазване на чл.195 ал.7 от ДОПК и обезпеченията съответстват на размера на дълга, който към 26.02.2026г. е общо 81 004.58 евро. Прието е с двете решения № 28 и № 29 от 02.03.2026г., че фактически са налице всички законови основания за налагане на ПНОМ от 23.01.2026г. и същото е законосъобразно, поради което са оставени без уважение двете жалби, като неоснователни. За Решение № 28/02.03.2026г. Ц.П. е уведомен на 05.03.2026г. /л.15/. Жалбата против това решение е подадена на 12.03.2026г. /л.13/. За Решение № 29/02.03.2026г. М.П. е уведомена на 06.03.2026г. /л.21, адм.дело № 119/26г./. Жалбата против това решение е подадена на 12.03.2026г. /л.15, адм.дело 119/26г./. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-66/04.10.2023г. на Изп.Директор на НАП /л.68/, е оправомощил Г.Н. – •• да изпълнява длъжността на Директор на ТД на НАП В.Търново при нейно отсъствие /отпуск, командировка и др./. Съгласно Заповед № 902/ 16.02.2026г. /л.67/ Директора на ТД на НПА-В.Търново /Х.В./ е била в отпуск от 27.02.2026г. до 02.03.2026г. включително. Съгласно Удостоверение за сключен граждански брак от ••.••.•••• г. /л.89/ Ц.К.П. и М.В.Т. са сключили граждански брак на ••.••.••••г. в ••• , за което е съставен Акт за брак № •• /••.••.•••• г., като след брака съпругата ще носи фамилното име П.. Съгласно писмо с изх. № 25/26.05.2026г. от Агенция по вписванията – Враца, брачния договор е вписан в Община Враца с Уведомление № •• на ••.••.•••• г. Съгласно чл. 2 от Брачен договор от ••.••.•••• г. /л.24/, нотариално заверен в същия ден - Недвижимите имоти ще се придобиват в законов режим на разделност, в зависимост от това, на името на коя от страните за записвани при придобиването. По Нот.акт № ••, том * ,рег. № •• , дело ••/•••• г. от ••.••.•••• г. /л.27/ имотите във ••• , местност ••• са придобити от Ц.П. – купувач, за сумата от общо 2 700 лв. В Нот.акт е посочено, че общата стойност на имотите по данъчна оценка възлиза на 2 497.70 лв. Съгласно справка за имущество /л. 33/ имотите земя и сграда са с данъчна оценка 1 176 лв. към 03.02.2026г. При така установената фактическа обстановка и съобразно чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбите са процесуално ДОПУСТИМИ, като подадени в срока по чл.197, ал. 2 от ДОПК, от две физически лица, съпрузи, чрез пълномощник, надлежно упълномощен, имащи правен интерес от оспорването, срещу подлежащи на обжалване пред съда административни актове и след като е осъществено обжалване по административен ред, съобразно изискванията на чл. 197, ал. 1 ДОПК. По основателността на жалбите: Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съгласно нормата на чл. 195 от ДОПК обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197 ДОПК. На осн. чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законо-съобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на Директора на ТД на НАП. По аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на Постановленията за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материално-правните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона. В случая са налице три административни акта – едно ПНОМ и две решения на Директор на ТД на НАП, по жалби против ПНОМ на две ФЛ – съпрузи. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ е издадено от компетентен орган съгласно чл. 167 вр. с чл. 195, ал. 3 ДОПК. Спазена е формата, установена в нормата на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Директорът на ТД на НАП-В.Търново, е компетентен горе стоящ административен орган и същия по време на отпуск е бил заместен от оправомощено лице по надлежния ред – Зам. Директора на ТД на НАП-В.Търново, което е постановило решение в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма. В настоящия случай безспорно по делото е установено, че с ПНОМ /Постановление за налагане на обезпечителни мерки/ от 23.01.2026г. на основание чл.200 от ДОПК и чл.205 ал. 1 във вр. с чл.195 ал.1-3 от ДОПК издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, за публично задължение размер на общо 80 495.48 евро, е наложена на М.П. обезпечителна мярка – възбрана по ½ идеална част от четири имота находящи се във •••, м.••• . Съгласно чл.197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в, ал. 3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на обезпечение наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане и следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с адм. акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на, ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава адм. органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в чл. 196, ал. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал.1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел. В процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки са изложени мотиви обосновали нуждата от обезпечение, с оглед изискването възведено в чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 не съдържа подробни изисквания досежно минимален обем и съдържание на фактическите и правни основания, които трябва да са задължителна част от съдържанието на ПНОМ. Необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за наличие на задължителни реквизити - фактически и правни основания е от съдържанието на обстоятелствената част на акта да става ясно какво е приел за установено от фактическа страна административния орган, издател на акта и какви са правните основания за издаване на акт с точно такова съдържание. В обжалваното ПНОМ тези изисквания за наличие на фактически и правни основания на акта са изпълнени, поради което и съдът счита, че не е налице порок, правещ същото незаконосъобразно и налагащ отмяната му. Административният орган е посочил фактическо и правно основание за налагане на обезпечителните мерки, размерът на вземанията, както и това че събирането им ще бъде затруднено. При наличие на други активи, които биха могли да послужат за обезпечаване на публичното задължение, длъжникът разполага с възможността, дадена му с нормата на чл. 199, ал. 1 от ДОПК – да отправи до публ. изпълнител искане за замяна на наложените обезпечителни мерки, като предложи друго равностойно обезпечение. По делото не се съдържат данни такова искане да е било направено. Според чл. 199, ал. 2 от ДОПК, без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Видно от административната преписка, длъжникът М.П. не е предприел такива действия. Не се спори по делото и е безспорно установено, че двамата жалбоподатели са съпрузи и е налице брачен договор. Спорно е обстоятелството относно правното действие на същия при положение, че същия не е бил вписан към момента на постановяването на ПНОМ и двете решения по жалби срещу ПНОМ, а е вписан в Община Враца и Агенция по вписвания – Враца едва след това – на •• .••. ••••г. Съдът напълно възприема становището на ответника, че поради липсата на вписване на брачния договор, към момента на издаване на ПНОМ и двете решения по жалби срещу ПНОМ, е липсвала възможност за узнаване на същия при налагането на оспорените обезпечителни мерки. Последствията от неизпълнение на това изискване е неговата непротивопоставимост спрямо трети добросъвестни лица. Публ. изпълнител е действал добросъвестно и в защита на интересите на държавата, в качеството и на кредитор на публични задължения. ПНОМ е с дата от 23.01.2026г., двете решения по жалби против ПНОМ са дати от 02.03.2026г., а брачния договор, който е с дата от ••.••.••••г. е вписан в Община Враца и съответно в Агенцията по вписвания – Враца едва на ••.••.••••г. От представеното Удостоверение за сключен граждански брак от ••.••.••••г., е видно, че Ц.К.П. и М.В.Т. са сключили граждански брак на ••.••.••••г. в ••• за което е съставен Акт за брак № ••/••.••.••••г. и след брака съпругата ще носи фамилното име П.. В това удостоверение също не е отбелязан брачния договор. Съдът приема, че са налице материално-правните предпоставки за налагане на обезпечителната мярка съгласно чл. 195 от ДОПК. В ПНОМ е изложена обезпечителната нужда във връзка със затруднения при събиране на установени публични задължения. В решението по жалбата, са обсъдени детайлно възраженията срещу ПНОМ и са изложени подробни съображения, защо двете жалби се приемат за неоснователни. Наложената обезпечителна мярка – възбрана на недвижими имоти, е нормативно предвидена, като вид обезпечителна мярка с разпоредбата на чл. 198 ал.1 т.1 от ДОПК и е съобразена със съответните вземания съгласно чл. 195 ал. 7 от ДОПК. С оглед изложеното, Решение № 28 и № 29 от 02.03.2026г., с което са оставени без уважение, като неоснователни две жалби от 18.02.2026г. срещу ПНОМ от 23.01.2026г. са правилни и законосъобразни, и жалбите срещу тях следва да бъде отхвърлени. Твърденията в двете жалби, че е ПНОМ е незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, се явяват напълно неоснователни. Наложените възбрани /по ½ идеална част от всеки имот/ са наложени върху имоти, които са собственост на двамата съпрузи съгласно СК, за задължения на единия съпруг – М.П.. Действително съгласно сключен брачен договор от ••.••.•••• г. нотариално заверен, собственик на имотите се явява само съпругът Ц.П., но брачния договор е вписан в Агенцията по вписванията след налагана на възбраните - на ••.••.•••• г. и е непротивопоставим спрямо трети добросъвестни лица – в случая публ. изпълнител, който е действал добросъвестно и в защита на интересите на държавата, в качеството и на кредитор на публични задължения. ПНОМ е мотивирано в минимално необходимото по обем съдържание и с всички задължителни реквизити по чл. 196 от ДОПК. Ясно е защо е необходимо обезпечаване и защо е предприет този начин на обезпечаване. Посочени са съответно приложимите норми на ДОПК, конкретизирани са имотите. Не е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. По разноските по производството: Предвид изхода на спора на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК (доколкото чл. 161 от ДОПК е приложим само за производствата по обжалване на РА и на другите актове, които съгласно чл.144 от ДОПК подлежат на обжалване по реда на Глава 19) в полза на ответника ТД на НАП – В.Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение към минималния размер /от 130 до 450 лв./ установен в чл. 24 изр. 2-ро от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - сумата от 100 евро /сто евро/, или 195.58 лв. В случая материалния интерес е сумата на публичното вземане по оспорения ПНОМ в размер на общо 80 495.48 евро. Следва да се осъдят двамата жалбоподатели Ц.П. и М.П. да заплатят на ТД на НАП-Велико Търново съразмерно разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение, от 100 евро, или по 50 евро /петдесет евро/ всеки един от тях. Воден от горното и на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК съдът