Решение № 147 от 8.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 210/2026 г.

Производството е по реда на чл.341 ал.1 чл.419-424 НПК. Образувано е по искане на и.ф.Главен прокурор на РБългария за възобновяване на производството по НОХД №17611/25г. по описа на РС София 7-ми състав и отмяна на постановеното по делото определение от 10.12.2025г., с което е било одобрено споразумение по реда на чл.381 от НПК относно вида и размера на наказателната отговорност на осъдения В. С. Д., поради допуснати процесуални нарушения на закона и процесуалните правила – чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и на основание чл.419 ал.1 чл.420 ал.1 предл.последно, вр. чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.424 ал.1 и чл.425 ал.1 т.1 от НПК. Изложени са съображения, че посоченият съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а са били допуснати съществени нарушения на материалния закон. При одобряване на споразумението за извършеното на 12.08.2025г. деяние по чл.343б ал.1 от НК от страна на осъдения Д. неправилно била приложена разпоредбата на чл.343г. ал.2 от НК / ДВ бр.61 от 2025г. в сила от 29.07.2025г./, тъй като срокът на наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство не надминавал срока на наложеното наказание лишаване от свобода с една до пет години, каквито били законовите изисквания. Прокурорът изтъква мотивите към законопроекта за изменението и допълнението на НК, обнародван в ДВ бр.61 от 2025г. в сила от 29.07.2025г. по отношение на новата разпоредба според които било посочено, че същата предлага минимален и максимален срок на лишаването от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК, с който да надвишава срока на наказанието лишаване от свобода, като по този начин се давали законови гаранции, че осъденото лице няма да може да управлява МПС непосредствено след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Одобрявайки споразумението с наложеното на обв.В. Д. наказание по чл.343г. вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК наказание в размер на 7/седем/ месеца, който е по-малък от предвидения минимален такъв в разпоредбата на чл.343г ал.2 от НК съдът нарушил закона, тъй като неправилно приложил посочената разпоредбата в конкретния случай. При така наложеното наказание лишаване от свобода, наказанието лишаване от правоуправление следвало да бъде за срок не помалък от 1/една/ година и 6/шест/ месеца. Друго съществено процесуално нарушение било допуснато с одобряване съгласието на страните по чл.343б ал.5 от НПК за присъждане на паричната равностойност на моторното превозно средство, послужило на осъденото лице за извършване на престъплението, което било извън допустимите в посочената разпоредба способи, по които можело да бъде постигнато съгласие и противоречало на предвидения в чл.383 ал.2 от НПК ред по прилагането на чл.53 от НК. Последица от неспазване процедурата по чл.383 ал.2 от НПК, която препращала към процедурата по чл.306 ал.1 т.1 от НПК била лишаването на страните от възможността да инициират инстанционен контрол за проверка правилността и законосъобразността на съответното произнасяне на съда. На следващо място в искането се излагат доводи за нарушаването и на процесуалните правила от страна на РС гр.София, тъй като първостепенния съд не спазил разпоредбата на чл.382 ал.7 от НПК и съобразно правомощията си по чл.382 ал.5 от НПК не предложил промени в споразумението, а го одобрил в нарушение на закона. В съдебно заседание осъденият В. С. Д. нередовно призован не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен защитник - адв.А. Д. с пълномощно от 21.04.2026г., поради което съдът счете интересите му за защитени. Осъденото лице е било надлежно призовано на известния му по делото адрес, но призовката е върната с отбелязван от призовкаря, че от 1999г. апартамента е продаден и лицето не живее на адреса. Прокурорът поддържа искането съобразно мотивите изложени в него и моли да бъде уважено. Твърди, че става въпрос за съществени процесуални нарушения допуснати от Районния съд при одобряване на споразумението по НОХД №17611/2025г. съгласно чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и е налице абсолютно основание на чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Защитникът на осъденото лице адв.Д. иска съдът да остави депозираното искане за възобновяване на наказателното производство без разглеждане. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК е вменено единствено на Главния прокурор да направи искане за възобновяване, без да делегира правомощията си на други лица. Освен това според защитника към датата на подаване на искането и.ф. Главен прокурор Б. С. бил нелегитимен, поради което нямал правото да иска възобновяване на производството, нито да ги делегира на други лица. Относно наказанието лишаване от права адв.Д. намира искането за неоснователно, тъй като в самото искане се сочело, че лишаването от правоуправление се налага с цел гаранция осъденото лице да няма възможност да управлява моторно превозно средство след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, а конкретния случай изпълнението на това наказание било отложено с изпитателен срок. Относно паричната равностойност на автомобила адв.Д. изразява становище, че същото подлежало на обжалване, независимо от стилистичното оформление на споразумението по този въпрос. Следвало да се има предвид, че равностойността на моторното превозно средство била заплатена изцяло от доверителя му, както и разноските по досъдебното производство. Апелативния съд, като прецени изложените в искането на и.ф.Главен прокурор доводи, становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното: Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от лице, което има право на това срещу влязъл в сила акт, подлежащ на контрол по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.419 от НПК. Същото е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО поради следните съображения: Още с насрочване на делото за разглеждането му по същество с определение от 17.11.2025г. САС е приел, че искането изхожда от легитимно лице. В този смисъл направеното възражение от адв.Д. за прекратяване на производството, поради това, че функциите на и.ф.главен прокурор Б. С. са прекратени по силата на чл.173 ал.15 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ на 21.07.2025г. е неоснователно. Депозиралият искането заместник на Главния прокурор при ВКП е бил оторизиран да го изготви и внесе в съда съгласно заповед №РД-05-76 от 12.01.2026г. на и.ф. Главен прокурор Б. С.. Последният е назначен за и.ф. главен прокурор и изпълнява тази длъжност и след влизане в сила на посочената разпоредба въз основа на Решение от 16.06.2023г. на Прокурорската колегия на ВСС. Посоченият административен акт е влязъл в сила, не е отменен, нито оспорен пред ВАС. Съгласно чл.174 ал.4 от ЗСВ прокурорската колегия е единственият оправомощен от закона орган, който да определи кой да изпълнява функциите на главен прокурор при предсрочно прекратяване на мандат. Относно приетата през 2025г. промяна в ЗСВ, ограничаващи мандата на главния прокурор до 6 месеца Прокурорската колегия при ВСС е излязла с решение, че тези нови правила не се отнасят за и.ф. главен прокурор Б. С., тъй като неговото правоотношение е възникнало преди промяната, а законът не урежда изрично заварените правоотношения. Поради факта, че нов Главен прокурор, респективно ново лице изпълняващо тази длъжност не е избрано, не може да се толерира „институционален вакум“ и Държавата остане без лице, което да изпълнява тези функции, тъй като това би блокирало работата на държавното обвинение и институции по ключови въпроси, какъвто е и настоящия случай относно оспорване на законосъобразността на влезли в сила съдебни актове. В подобен смисъл е и Решение №12 по КД №7/2022г., което би могло да се приложи по аналогия, според което Главният инспектор и Инспекторите в ИВСС продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на техният мандат, докато на тяхно място бъдат избрани нови от Народното събрание, тъй като противното би означавало държавният орган да спре да функционира и да бъдат застрашени конституционния ред и правовата държава. В този смисъл неоснователно е направеното възражение от защитника на осъденото лице за недопустимост на искането, в това число и относно делегиране на правомощията по чл.422 от НПК от страна на и.ф. Главен прокурор на негов заместник. Съобразно НПК и ЗСВ заместниците на Главния прокурор могат да изпълняват функциите му при наличието на надлежно овластяване, което в случая е направено с изрична писмена заповед. Атакуваният акт е от категорията на актовете, подлежащи на проверка по реда на Глава 33 та от НПК. С влязло в сила определение от 10.12.2025г. по НОХД №17611/2025г. на РС-София на основание чл.384 ал.1 от НПК е било одобрено споразумение относно вида и размера на наказателната отговорност на подсъдимия В. С. Д., който е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал.1 от НК за това, че на 12.08.2025г. в гр.София по бул.“Мадрид“ с посока на движението от ул.“Александър Екзарх“ към бул“Ситняково“, в района на ЖП гара „Подуене“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №•••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.76 на хиляда, установено по надлежния ред - Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №511/13.08.2025г. издаден от Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Ана“-София АД, поради което на основание чл.381 ал.1 и ал. 4 от НПК вр. чл.343б ал.1, чл.343г ал.1 вр. чл.37 ал.1 т.7 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НПК му е наложено наказание 6/шест/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3/три/ години. Наложено му е било също и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 7/седем/ месеца. На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК приспаднато е времето, през което В. Д. е бил задържан по ЗМВР на 12.08.2025г., както и времето на основание чл.59 ал.4 вр. ал.37 ал.1 т.7 от НК през което на осъденото лице му е било отнето свидетелството за правоуправление като ПАМ по чл.22 от ЗАН считано от 12.08.2025г. до момента на сключване на споразумението. На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не е наложил на осъденото лице предвиденото в разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК по-леко наказание „глоба“. На основание чл.343б ал.5 вр. ал.1 от НК Д. е осъден с влязлото в сила споразумение да заплати в полза на Държавата сумата 3100 лева, представляваща паричната равностойност на управляваното от него моторно превозно средство „Голф“ с рег.№ •••. По делото е приложена справка от КАТ, според която лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№••• е собственост на лицето Д. Ц. Н. от гр.София / л.42 от ДП/. Последният не е установен и разпитан по делото. На първо място неоснователно е направеното в искането възражение за нарушение на закона от Районния съд, одобрил споразумението на 10.12.2025г., тъй като липсва твърдяното нарушение на чл.343г. ал.2 от НК при определяне на срока, за който осъдения Д. е бил лишен от правоуправление, а именно с наложения му срок от 7/седем/ месеца. Деянието, за което осъденият се е признал за виновен квалифицирано по чл.343б ал.1 от НК към датата на извършване на деянието 12.08.2025г. предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. Действително за престъплението по чл.343б ал.1 от НК се предвижда и налагането на допълнително наказание - лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК, в случая лишаване от право да управлява моторно превозно средство, чийто срок съобразно чл.343г. ал.2 от НК в сила от 29.07.2025г. съгласно изменението в ДВ бр.61/2025г. не може да бъде помалък от срока на наказанието лишаване от свобода и да надминава основното наказание в диапазона от една до пет години. Според настоящият съдебен състав наказанието 7 месеца лишаване от правоуправление в конкретния случай е правилно и законосъобразно отмерено предвид определяне на наказанието лишаването от свобода при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, която разпоредба е приложима и за кумулативно налаганото наказание. Не се споделя виждането на и.ф.Главния прокурор, че лишаването от правоуправление съгласно чл.343г ал.2 от НК е следвало да бъде за срок не по-малък от една година и шест месеца и с определянето на по-кратък срок Районният съд е нарушил закона. В случая наказанието лишаване от свобода, респективно лишаването от правоуправление е било определено по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а не при условията на чл.54 от НК, в който случай направеното възражение би било резонно. Посоченото становище на прокурора противоречи на разпоредбата на чл.57 ал.2 от НК, както и на утвърдената съдебната практика относно приложението на чл.55 от НК визирана в ТР №1/13.04.2023г. по ТД №1/2022г. на ОСНК на ВКС и ТР №2/13.05.2025г. по ТД №2/2024г. на ОСНК на ВКС, които указания са задължителни за съдилищата. Съобразно посоченото ТР № 1/23г. нормата на чл.55 и ал.3 от НК намира универсално приложение в случаите на чл.343г. от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл.37 ал.1 т.7 от НК, когато основното наказание за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК е определено при условията на чл.55 от НК. Второто ТР №2/25г. указва, че законът не въвежда каквито и да било ограничения при прилагането на правилата по чл.55 от НК, свързани било то с вида на престъпленията или с техния характер /умишлени или непредпазливи/, или с вида на предвидените за тях санкции/прости или усложнени/ и не изключва възможността за определяне на кумулативните санкции по правилата на чл.55 от НК, т.е. под определения законов минимум. Единственото изискване съобразно разпоредбата на чл.57 ал.2 от НК при индивидуализиране на кумулативно налаганата санкция е да бъде определена по такъв начин, че заедно с наказанието лишаване от свобода да въздействат комплексно на извършителя на престъплението за ефективното постигане на заложените от законодателя цели съгласно чл.36 от НК. Съобразно гореизложеното САС намира, че страните постигнали споразумение по НОХД №17611/25г. относно вида и размера на наказателната отговорност на В. С. Д. за извършеното от него деяние на 12.08.2025г. в гр.София не са се отклонили от правилното приложение на материалния закон чл.343б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.343г ал.2 от НК при определяне на основното наказание лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото лишаване от право да управлява моторно превозно средство, а Районния съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон, одобрявайки съгласието на страните по тези въпроси съобразно чл.381 ал.5 т.2 от НПК относно вида и размера на наказанието. Основателен е обаче наведения в искането на и.ф.Главен прокурор довод за нарушение на материалния закон относно постигнатото споразумение между страните с приложението на чл.343б ал.5 от НК, което е било одобрено от съда в нарушение на закона и игнориране на процедурата по чл.383 ал.2 НПК. Чл.381 ал.5 от НПК изрично изброява какво може да се договаря в едно споразумение – извършено виновно деяние, правна квалификация, вид и размер на наказанието, веществените доказателства и възлагане на разноските по делото, като в конкретния случай Районния съд е излязъл извън правомощията си, одобрявайки споразумението в частта относно чл.343б ал.5 от НК. Конфискацията по чл.343б ал.5 от НК не е наказание по чл.37 от НК, а специфична последица, която не може да бъде предмет на споразумението, още повече, че законодателят е предвидил реда по чл.306 ал.1 т.1 от НПК вр. чл.53 от НК, по който въпросът за отнемането на вещи / в случая автомобил по чл.343б ал.5 от НК или присъждането на неговата равностойност/ да бъде решен. Нарушението е съществено, тъй като се засягат основни принципи в наказателния процес и правото на защита, лишаване от инстанционен контрол на заинтересованите страни, които могат да обжалват акта. В тази част искането за възобновяване на производството се явява основателно. РС София е нарушил чл.381 ал.5 чл.383 ал.2 от НПК и чл.343б ал.5 вр. чл.53 от НК при одобряване на споразумението в частта относно произнасянето на чл.343б ал.5 вр. чл.53 от НК с влязъл в сила съдебен акт. Съдът е разполагал с процесуалната възможност след одобряване на споразумението да открие процедура по чл.306 ал.1 т.1 от НПК по отношение отнемането в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението – можел да върне делото на прокуратурата без да одобри споразумението или да предложи промени в него, съобразно нормата чл.382 ал.5 от НПК, което да обсъди със страните, като по този начин е разполагал с възможности да преодолее нарушението на материалния закон, но не е направил това, а е предпочел да одобри споразумението относно приложението на чл.343б ал.5 вр. чл.53 от НК при очевидното нарушение на закона. В конкретния случай в частта относно приложение разпоредбата на чл.343б ал.5 от НПК атакуваният съдебен акт действително не отговаря на изискванията на закона, противоречи на съдебната практика и обуславя претендираните от молителя нарушения на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК , което налага частична отмяна по реда на възобновяване на определението за одобреното споразумение от 10.12.2025г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС –София съобразно изискването на чл.383 ал.2 вр. чл.306 ал.1 т.1 вр чл.53 от НК .