Решение № 2095 от 27.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 15766/2024 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана на 11.12.2024 г., от В. М. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, ••••, м. ••••, ••••; М. П. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, ••••, м. ••••, ••••; В. Н. Б., гражданин на ••••, роден на •••••••••• г., с идентификационен код ••••, с адрес: ••••, ••••, м. ••••, ••••; и А. В. С., гражданин на ••••, роден на •••••••••• г., постоянно пребиваващ в Република България, с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, ••••, м. ••••, ••••, всички чрез процесуален представител адв. Н. Х. от АК – Варна, срещу Етажна собственост в сграда с административен адрес: ••••, ••••, м. ••••, ••••, ЕИК ••••, представлявана от председателя на Управителния съвет В. Т. Д., ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв. Н. Йотова-Х.а от АК – Варна, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията на Общото събрание (ОС) на ответната етажна собственост, взети на проведеното на 12.09.2024 г. Общо събрание. Ищците се легитимират като етажни собственици на самостоятелни обекти в сградата, както следва: В. М. Н. – собственик на ателие № 7, ет. 3, и гараж № 1; М. П. Т. – собственик на ателие •••• и гараж № 10; В. Н. Б. – собственик на апартамент № 4, ет. 2, и прилежащо мазе № 1; А. В. С. – собственик на ателие № 4, ет. 2, и гараж № 5, при съответните идеални части от общите части на сградата, придобити по съответните нотариални актове. По свикването на Общото събрание ищците навеждат твърдения за съществени пороци: поканата е поставена на таблото на сградата на 04.09.2024 г. в 22:00 часа, което не осигурява реална възможност за запознаване на всички собственици; липсват данни за надлежно удостоверяване на точния час на поставяне; няма подпис на свидетел и доказателства за реалността на поставянето; няма надлежно писмено искане от собственици, притежаващи най-малко 20 % идеални части по смисъла на чл. 12, ал. 6 ЗУЕС; нарушени са разпоредбите на чл. 12, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС относно формата, начина и съдържанието на поканата; не е спазен срокът за оповестяване най-малко 10 дни преди провеждането; липсва яснота относно приложените проекторешения. Поддържа се, че до Управителния съвет не е подавано искане за свикване по обявения дневен ред преди 04.09.2024 г., поради което събранието е свикано в нарушение на чл. 12, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 2 ЗУЕС. Навежда се, че разпоредбата на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС е неприложима, тъй като след ОС от 28.07.2022 г. са проведени и последващи събрания – на 01.09.2023 г. (Протокол № 25), на 13.11.2023 г. (Протокол № 26) и на 22.07.2024 г. По кворума и начина на гласуване се навеждат твърдения, че решенията са приети при нерешен спор за изчисляване на идеалните части от общите части за нуждите на ЗУЕС, доколкото изпълнението на решението по т. 2.1 от Протокол № 25/01.09.2023 г. е било спряно с Определение № 13682/15.11.2023 г. по гр. д. № 14423/2023 г. на ВРС, 26 състав, като преюдициално; че дори след влизането му в сила кворумът и мнозинството не съответстват и на това решение; че са използвани присъствени списъци с неправилно изчислени проценти идеални части; че е налице гласуване „по обекти“, а не по идеални части, в нарушение на чл. 17 ЗУЕС; че са констатирани грешки, водещи до изкуствено завишаване на кворума и мнозинствата; както и несъответствие между декларираните в присъствените листове идеални части и тези по нотариалните актове и кадастралната карта. По съдържанието, изготвянето и съобщаването на протокола се навежда, че в протокола не са отразени изказванията и възраженията на собствениците; че липсва точно отразяване на резултатите от гласуването по всяка точка; че протоколът не е изготвен и съобщен в 7-дневния срок по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС; че изпращането на линк с интернет адрес на 14.11.2024 г. (над два месеца след ОС) не отговаря на изискването на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС; и че подадените от ищците възражения по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС не са разгледани надлежно. По същество се атакуват всички решения на ОС от 12.09.2024 г. по дневния ред, като се навеждат следните доводи: По т. 1 от дневния ред (избор на нов Управителен съвет; включва и избора на председател и секретар на събранието). Твърди се, че в поканата е посочен проект за решение за избор на тричленен Управителен съвет с мандат 2 години без възнаграждение, докато според протокола са приети решения, несъответстващи на обявения проект – Управителният съвет да се състои от петима членове, като поименно са избрани конкретни лица след гласуване на отделни предложения за всяко лице. Поддържа се, че решенията са приети в противоречие с чл. 11, чл. 19, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 и ал. 9 ЗУЕС и не съответстват на предварително обявените проекти за решения. Изборът на председател и секретар на събранието се атакува поради твърдяна липса на надлежен кворум и неправилно установено присъствие. По т. 2 от дневния ред (избор на професионален управител – търговец и възлагане на правомощия). Твърди се, че в поканата е обявен проект за избор на професионален управител с изброени 18 конкретни правомощия, а според протокола е прието различно решение – Управителният съвет да бъде подпомаган от фирма – професионален домоуправител, като ОС възлага на Управителния съвет сам да избере фирмата и да сключи договор с нея, при изменени и допълнени правомощия. Поддържа се, че решението противоречи на ЗУЕС, тъй като законът предвижда като органи на управление Общо събрание и Управителен съвет (управител) или професионален управител – търговец, но не и едновременно двете; че съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС само Общото събрание може да възлага на професионалния управител правомощия на Управителния съвет и не може да дерогира тази своя компетентност в полза на УС; както и че е налице нарушение поради липса на уведомление по чл. 46, ал. 6 ЗУЕС до •••• (удостоверение от 29.10.2024 г. с изх. № 24000696-001) и липса на прозрачност при избора. По т. 3 от дневния ред (приемане на годишен бюджет). Твърди се, че приетият бюджет в размер на 39 000 лева за разходите за управление и поддържане на общите части е незаконосъобразен поради липса на обоснованост на разходните пера, липса на яснота относно разпределението по обекти съобразно идеалните части по чл. 52 ЗУЕС, противоречие с предходно приети бюджети без отчет за изпълнението им и липса на надлежен кворум и мнозинство. Навежда се несъответствие между периода на проекта за бюджет, обявен в поканата (12.09.2024 г. – 12.09.2025 г.), и приетото решение (04.09.2024 г. – 04.09.2025 г.), както и че приетото решение не кореспондира с приложения към протокола проект на бюджет в табличен вид. Поддържа се и че посочените в приложението проценти идеални части за всеки обект не кореспондират с тези в присъствения лист, като се дават конкретни примери. По т. 4 от дневния ред (разпределяне на разходите за управление и поддръжка). Твърди се, че по тази точка Общото събрание е приело приетият бюджет от 39 000 лева да се разпредели „поравно според броя на апартаментите/ателиетата“, в които живеят собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните семейства, независимо от етажа, „като се приема, че броят на едно домакинство се състои от двама човека“. Поддържа се, че решението противоречи на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, който предвижда разпределяне поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, без да допуска ограничаване на този брой или определяне на еднакъв такъв за всеки обект. Навежда се, че съгласно чл. 51, ал. 9 ЗУЕС разходите може да се разпределят по един от три начина (поравно според броя на лицата, като необитаемият обект се заплаща като за един обитател; съобразно идеалните части; или поравно на самостоятелен обект), поради което законът допуска разпределяне между всички обекти в сградата – общо 47 на брой, а не само между обекти с определено предназначение. Поддържа се, че с приетото решение от участие в разходите неоснователно се изключват складовете, гаражите и паркоместата със самостоятелен идентификатор. По т. 5 от дневния ред (завеждане на искове срещу собствениците за дължими вноски), както и по т. 6 (откриване на банкова сметка), т. 7 (зареждане на електрически автомобили) и т. 8 (разни) от дневния ред ищците не излагат конкретни самостоятелни доводи за незаконосъобразност извън посочените общи пороци при свикване, кворум и гласуване. В обобщение ищците молят за отмяна на всички атакувани решения на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Претендират разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната етажна собственост, с който исковете се считат за допустими, но неоснователни по същество. По свикването ответникът поддържа, че събранието е свикано по реда на чл. 12, ал. 2 ЗУЕС – по писмено искане на собственици, притежаващи общо 20 % от идеалните части, отправено до управителя В. Д. и получено от него на 28.08.2024 г., след което на 04.09.2024 г. е поставена покана с обявен дневен ред и проекторешения; че възраженията за неприложимост на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС са неотносими. По протокола поддържа, че срокът по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС е инструктивен, а съобщаването е извършено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. По кворума и идеалните части поддържа, че според присъствения лист са участвали собствениците на 44 от общо 47 обекта (95,3922 % идеални части); че сборът по нотариалните актове не е равен на сто, поради което се прилага чл. 17, ал. 5, т. 1 вр. ал. 4 ЗУЕС; и че въпросът е разрешен с влязлото в сила Решение № 815/15.07.2024 г. на ВОС и с Решение № 476/11.02.2025 г. на ВРС, 26 състав. По същество поддържа, че подлагането на гласуване на отделни предложения не съставлява нарушение; че законът допуска УС да бъде подпомаган от професионален управител (чл. 19, ал. 8 ЗУЕС); че решението по разпределянето на разходите съответства на чл. 51, ал. 1 вр. ал. 9, т. 1 ЗУЕС; и че решенията подлежат на контрол само за законосъобразност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски, като прави възражение за прекомерност. С протоколно определение от 20.02.2026 г. съдът е допуснал поправка на доклада в частта относно номерацията и описанието на атакуваните решения, приведена в съответствие с дневния ред на ОС от 12.09.2024 г.: решението за избор на нов Управителен съвет се чете заедно с избора на председател и секретар като част от т. 1 от дневния ред; решението за избор на професионален управител – търговец съответства на т. 2; решението за приемане на бюджет – на т. 3; решението за разпределяне на разходите – на т. 4; решението за завеждане на искове срещу собствениците – на т. 5. Заличени са от доклада решенията относно избор на мандатна комисия и приемане на отчетен доклад на УС, тъй като в исковата молба не се съдържат конкретни самостоятелни твърдения за тяхната незаконосъобразност, а доклада е допълнен в смисъл, че се атакуват и решенията по т. 6, т. 7 и т. 8 от дневния ред, по които не са наведени самостоятелни доводи. По съгласие на страните са заличени като ненаведени възраженията за дублиране или несъответствие между собственици, обекти и идеални части в присъствените листове, за включване на лица без качество собственик и за участие на пълномощници в нарушение на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС, поради което оплакванията, свързани с представителството по чл. 14 ЗУЕС, не са предмет на делото. Прието е и уточнението на ищеца, че самостоятелните обекти в сградата са общо 47 на брой, като ателиетата са 14, а не 15. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, заедно с доводите и възраженията на страните, и след като съобрази приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на Общото събрание на етажната собственост като незаконосъобразни. По силата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост може да иска отмяна на взето от Общото събрание решение, което противоречи на закона. Контролът за законосъобразност е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска и обхваща както пороци във връзка с процедурата по свикване, провеждане, протоколиране и обявяване на решенията, така и неспазване на императивни материалноправни разпоредби на ЗУЕС. Преценката на съда се свежда до законосъобразността на решението; съдът няма правомощие да преценява неговата целесъобразност. Предмет на отмяна могат да бъдат единствено позитивни решения, доколкото съдът не може да формира воля вместо Общото събрание. На последно място, предвид преклузивния характер на срока по чл. 40, ал. 2 вр. чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, съдът е ограничен до конкретно наведените в исковата молба пороци и не може да основе отмяната на нарушение, което не е въведено своевременно с нея. Страните не спорят, а и от представените нотариални актове се установява, че ищците са собственици на посочените самостоятелни обекти в сградата. В качеството си на етажни собственици те разполагат с активна процесуална легитимация по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Направеното в хода на устните състезания възражение за липса на легитимация на В. Н. Б., основано на изтекло пълномощно от 2004 г., е неоснователно – процесуалната легитимация произтича от качеството му на собственик, удостоверено с нотариален акт, а не от пълномощно, като в процеса той участва чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Безспорно е, че исковата молба е депозирана на 11.12.2024 г. – в 30- дневния преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, считано от съобщаването по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, поради което исковете са процесуално допустими. Видно от приложената покана, Общото събрание е свикано на 04.09.2024 г. с обявен дневен ред и проекторешения и е проведено на 12.09.2024 г. Свикването е извършено по реда на чл. 12, ал. 2 вр. ал. 4 ЗУЕС – по писмено искане на собственици, притежаващи най-малко 20 % идеални части, отправено до управителя и получено от него на 28.08.2024 г., след което, при несвикване на събранието от органа на управление в законоустановения срок, поканата е поставена на видно и общодостъпно място в сградата. Възражението за неприложимост на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС е неотносимо, тъй като събранието не е свикано на това основание, а оплакванията за пороци в начина и съдържанието на поканата са останали недоказани от ищците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Съгласно протокола от ОС са участвали лично или чрез представители собствениците на 44 имота, представляващи 95,3922 % идеални части според данните в присъствения лист. От заключението на в.л. О. се установява, че действителният процент на присъствалите, изчислен съобразно нотариалните актове за собственост, е 93,0859 % (приравнен към 100 % чрез коефициент 1,0284 – 95,7314 %), който значително надхвърля изискуемия по чл. 15, ал. 1 ЗУЕС (в редакцията, в сила от 29.09.2023 г.) минимум от 51 на сто идеални части, поради което кворумът е бил налице. Безспорно е, че сборът от процентите идеални части по нотариалните актове не е равен на сто (97,2365 %), поради което за нуждите на ЗУЕС намира приложение правилото на чл. 17, ал. 5, т. 1 вр. ал. 4 ЗУЕС и приравняването им чрез коефициент. Установеното от вещото лице незначително отклонение не съставлява само по себе си основание за отмяна, доколкото разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗУЕС е предвидена с оглед спазването на изискуемите мнозинства, а когато при правилно изчисление мнозинството е налице, неточността не опорочава валидно формираната воля на ОС. В същия смисъл са и постановените между страните Решение № 815/15.07.2024 г. на ВОС и Решение № 476/11.02.2025 г. на ВРС, 26 състав, потвърдено от ВОС. По делото категорично се установи – и от заключението на в.л. О., и от изричните му разяснения в о.с.з. от 24.04.2026 г. – че при изчисляване на гласовете по действителните идеални части и при прилагане на коефициента за приравняване крайните резултати от гласуването по нито една точка от дневния ред не претърпяват промяна, която да обуслови липса на изискуемо мнозинство; вещото лице изрично заяви, че прилагането на коефициента няма да повлияе на крайните резултати, а дори ще ги затвърди. Оплакванията, че протоколът не отразява изказванията на собствениците и че не е изготвен и съобщен в срок, са неоснователни. Срокът по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС е инструктивен и неспазването му не влече незаконосъобразност на взетите решения, а на отмяна по чл. 40 ЗУЕС подлежат самите решения, а не направените при разискванията изявления. Безспорно е, че съобщаването е извършено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и че исковата молба е подадена в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. По исковете за отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от дневния ред. Оплакванията за пороци при свикването и кворума са неоснователни по изложените съображения – събранието е свикано от легитимирани собственици, кворумът по чл. 15, ал. 1 ЗУЕС е налице, а установените от вещото лице разминавания в идеалните части не са довели до промяна в крайните резултати от гласуването. Оплакванията, свързани с представителството по чл. 14 ЗУЕС, са оттеглени и не са предмет на делото. Неоснователни са и специфичните оплаквания по т. 1 и т. 2. Изборът на петчленен Управителен съвет не е сам по себе си незаконосъобразен – ЗУЕС не въвежда ограничение в числеността на органа извън изискването за нечетен брой членове по чл. 19, ал. 3 ЗУЕС, което в случая е спазено, а определянето на конкретния състав е в компетентността на самото Общо събрание, при положение че въпросът „избор на Управителен съвет“ е надлежно обявен в дневния ред; разминаването с предварителния проект не опорочава волята на мнозинството, доколкото проектът има именно характер на проект, подлежащ на обсъждане и изменение. По т. 2 възлагането на дейности по управление на професионален управител – търговец е извършено по решение на самото Общо събрание, което е компетентният за това орган съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, поради което твърдението за недопустимо делегиране на правомощия от страна на Управителния съвет не намира опора в съдържанието на протокола; несъщественото отклонение между обявените и приетите правомощия не опорочава решението, а евентуалната липса на уведомление по чл. 46, ал. 6 ЗУЕС е относима към действието на решението, но не и към законосъобразността на волеизявлението на ОС. Доколкото исковете за отмяна на решенията по т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от дневния ред се основават изцяло на общите пороци при свикване, кворум и гласуване, които съдът намери за неосъществени, а самостоятелни доводи не са наведени, същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По изложените съображения неоснователни са исковете за отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от дневния ред. По исковете за отмяна на решението по т. 3 (приемане на годишен бюджет) и обусловеното от него решение по т. 4 (начин на разпределяне на разходите). Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. Това е установеното от закона общо правило, което се прилага, когато Общото събрание не е приело изрично друго решение. По силата на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС общото събрание може да реши разходите по ал. 1 да се разпределят по един от следните три начина: 1. поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, като собственикът на необитаем самостоятелен обект заплаща разходите за поддръжка в размер като за един обитател; 2. съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата; или 3. поравно на самостоятелен обект, независимо от неговото предназначение. Извън общото правило по ал. 1, законът предоставя на Общото събрание възможност да избере единствено между тези три законово очертани способа, но не и да въвежда самостоятелен, непредвиден в закона критерий. Възприетият от мнозинството по т. 4 способ на разпределяне не съответства на нито един от законово допустимите критерии. Той не представлява разпределяне „според броя на лицата“ по чл. 51, ал. 1, съответно по чл. 51, ал. 9, т. 1 ЗУЕС, тъй като не отчита действителния брой на обитателите, а замества законовия критерий с обобщена и необорима фикция от двама души на домакинство, еднаква за всеки обект, без оглед на реалния брой на лицата. Възприетият критерий не съставлява и разпределяне съобразно идеалните части по чл. 51, ал. 9, т. 2 ЗУЕС – способ, изрично предложен, но отхвърлен от събранието, нито разпределяне поравно на самостоятелен обект по чл. 51, ал. 9, т. 3 ЗУЕС, доколкото бюджетът е разпределен само между апартаментите и ателиетата, а не поравно между всички 47 самостоятелни обекта. Нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е императивна и установените в чл. 51, ал. 9 ЗУЕС способи са изчерпателно изброени, поради което Общото събрание не разполага с правомощие да въвежда хибриден и непредвиден в закона критерий, основан на фиктивно възприета и еднаква численост на домакинствата при едновременно изключване на част от самостоятелните обекти от участие в разходите. Изводът за незаконосъобразност се подкрепя от заключението на в.л. инж. О.. От Приложение № 3 към СТЕ е видно, че при разпределяне на бюджета съобразно идеалните части задължението на всеки собственик се различава – при отделни обекти съществено (най-силно изразено при апартамент № 3) – от начисленото му по протокола (съпоставка между колона 5 и колона 6, с отразена разлика в колона 7). Доколкото изборът на критерий за разпределяне предопределя пряко конкретния размер на дължимата от всеки собственик вноска, възприемането на непредвиден в чл. 51 ЗУЕС способ не е въпрос на целесъобразност, а рефлектира непосредствено върху имуществената сфера на собствениците и обуславя незаконосъобразност на решението. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че при по-голямата част от домакинствата крайните разлики са относително неголеми – меродавно е, че приложеният критерий по принцип не намира опора в закона и че за част от обектите отклоненията са съществени. Решението по т. 4 е неразривно свързано с решението по т. 3, тъй като определя самия принцип на разпределяне на приетия бюджет и непосредствено предопределя дължимите вноски. По изложените съображения за нарушение на чл. 51, ал. 1 вр. ал. 9 ЗУЕС, то също е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Поради това исковете за отмяна на решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред са основателни и следва да бъдат уважени. По разноските. С оглед изхода на спора и частичното уважаване, съответно отхвърляне на исковете, и предвид близката по обем работа и направени от двете страни разноски, съдът намира, че сторените от страните съдебно-деловодни разноски следва да останат за всяка от тях така, както са направени, без да се възлагат в тежест на насрещната страна. Постигнатата процесуална равнопоставеност на резултата обуславя извод за взаимно компенсиране на дължимите разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, поради което всяка страна понася разноските, които е направила. Така мотивиран, съдът