Решение № 5592 от 24.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 39871/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предявени са по реда на чл. 422 и сл. ГПК от /фирма/ против /фирма/ обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 1395,00 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № 26020030100045, ведно със законна лихва за период от 18.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 516,24 лева, представляваща лихва за период от 18.02.2022 г. до 18.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2025 г. по ч. гр. д. № 9588/2025 г. по описа на СРС, 124 състав. Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е застраховало по застраховка „•••••” на МПС, участвало в реализирано ПТП. Водачът на другото МПС бил със сключена задължителна застраховка “•••••••••” с ответното дружество. В резултат от пътно-транспортното произшествие (ПТП) настъпили щети по застрахования при ищеца автомобил. По заведената щета ищецът определил обезщетение, което било изплатено на увреденото лице. Твърди, че след покана ответникът е заплатил само част от дължимата сума в размер на 17 200 лева. Претендира разноски. Ответникът оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е погасил изцяло регресния дълг, както и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "•••••••••", застрахователят може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "•••••••••”. С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени всички факти, включени във фактическия състав на вземането за главница и некасаещи неговия размер, както и че ответникът е погасил част от регресното вземане в размер на 17 200 лева. Досежно размера на претърпените вреди е прието заключение на вещо лице по САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, съгласно което средната пазарна стойност на ремонта, без прилагане на коефициент на овехтяване, е 25 913,82 лева. Съгласно вещото лице действителната стойност на застрахованото МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП е 21 560 лева. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от действителната стойност на имуществото. В настоящия случай е налице тотална щета, доколкото ремонтът на увреденото МПС надвишава неговата стойност. Съгласно Общите условия на ищеца при тотална щета се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието, намалена със стойността на запазените части. Реалната стойност на полученото обезщетение се измерва със стойността на погиналата вещ. Този механизъм на определяне на обезщетението съответства на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието /вредата не би била стойността на погиналия автомобил в цялост, ако от същия са останали запазени части/. Този размер следователно е и противопоставимият на делинквента/на застрахователя на неговата •••••••••. Според вещото лице по САТЕ стойността на запазените части е в размер на 3 300 лева. След приспадане на тази сума от стойността на автомобила размерът на дължимото обезщетение възлиза на 18230 лева, към което следва да се включат и ликвидационните разноски от 15 лева, както и останалите сторени разноски в размер на 310 лева. Общият размер на регресния дълг възлиза на 18555 лева, от които ответникът е погасил 17200 лева /който факт е обявен за безспорен/. Искът за остатъка от 692,80 евро (1355 лева) следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 713,25 евро (1395 лева) - отхвърлен. Основателна се явява и исковата претенция за мораторна лихва за период от 18.02.2022 г. до 18.02.2025 г., доколкото ответникът е получил поканата на 23.01.2021 г., която с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът определя в размер на 256,66 евро (501,98 лева), до който размер следва да бъде уважена, а за разликата до пълния предявен размер от 263,95 евро (516,24 лева) – отхвърлена. При този изход на делото, от сторените от ищеца разноски – заплатени ДТ, депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 218,04 евро (426,45 лева), в тежест на ответника следва да се възложат съразмерно с уважената част от иска разноски в размер на 211,75 евро (414,15 лева) в настоящото производство, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 49,68 евро (97,16 лева). На основание чл. 78, ал. 3 в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 11,54 евро (22,57 лева). Така мотивиран, съдът