Решение № 677 от 1.11.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 441/2022 г.

Производството е по чл.258 ГПК- чл.273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение № 260005/28.01.2022год., постановено по т.д.№ 16/2010год. по описа на Окръжен съд-София, с което е прекратено на основание чл.740, ал.2 от ТЗ производството по несъстоятелност по т. д. 16/2010год. В жалбата се поддържа неправилност на решението, произтичаща от неправилен извод на съда, че Б. И. е единствен кредитор на „ Авоар Груп“ ЕООД в несъстоятелност, с когото е сключено споразумение по смисъла на чл. 740, ал.1 от ТЗ. Поддържа се също така, че НАП е кредитор на несъстоятелното дружество с приети вземания в производството по несъстоятелност, които не са погасени.Твърди се, че несъстоятелното дружество има и нови непогасени задължения към НАП и че липсва сключено с него споразумение по чл.740, ал.1 от ТЗ, поради което не са налице предпоставките на чл.740, ал.2 от ТЗ прекратяване на производството по несъстоятелност на „ Авоар Груп“ ЕООД. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Към въззивната жалба се представя заверено копие на справка за неплатени задължения на „ Авоар Груп“ ЕООД към 01.02.2022год. към Община Разлог. В подаден писмен отговор от Г. Г.-Синдик на „ Авоар Груп“ ЕООД се излагат твърдения, че НАП е кредитор на „ Авоар Груп“ ЕООД с прието вземане в размер на 448.09 лева, което е погасено от длъжника. Посочва се, че други вземания не са предявявани от НАП, респ. приети от синдика по предвидения в ТЗ за това процесуален ред, както и че от направени справки било видно, че всички задължения на „ Авоар Груп“ ЕООД към Община Разлог за данък сгради и такса битови отпадъци са погасени. Към писмения отговор се представят ксерокопия на два броя приходни квитанции от 10.03.2022год., и ксерокопие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том-1, рег.№ 1039, дело № 94/2020год. С молба вх.№261172/21.04.2022год. на Синдика на „ Авоар Груп“ ЕООД по делото е представено ксерокопие на Удостоверение № 51080000493/15.04.2022год. на Община Разлог. Кредиторът Б. Б. И. не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание през въззивната инстанция се представя Удостоверение за наличие или липса на задължения на „ Авоар Груп“ ЕООД -в несъстоятелност, издадена от Община Разлог под № 51080000493/15.04.2022год. –в оригинал. Предвид нормата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни норми. При изпълнение правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Решението е и правилно по следните мотиви: С влязло в сила Решение № 30/10.05.2010год., постановено по т.д.№ 16/2010год. на ОС- София е обявена неплатежоспособността на " Авоар Груп“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С Решение № 93/15.09.2010год. дружеството е обявено в несъстоятелност като е постановена обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратена е дейността му, прекратени са управителните и представителни правомощия на органите му като длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване на осребряване на имуществото му и разпределение на осребреното имущество. С Решение № 33/04.03.2015год. постановено по делото производството по несъстоятелност на „ Авоар Груп“ ЕООД е спряно на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ, а в последствие е възобновено с постановеното по делото Решение № 23/22.06.2016год. На 16.07.2010год. в ТРРЮЛНЦ към АВ е обявен списък на приетите от синдика вземания към несъстоятелното дружество, който е одобрен с определение на съда по несъстоятелността, обявено в ТРРЮЛНЦ към АВ на 11.08.2010год. Като единствен кредитор в така цитирания списък е посочен „ Сибанк „ АД с вземане, произтичащо от Договор за банков кредит № 852/25.09.2006год. и анекси от № 1 до № 5 в размер на 574 611.91 лева –главници, лихва и разноски. Това вземане е цедирано от „ Сибанк „ АД на „ Обединена българска банка „ АД, която от своя страна го е прехвърлила на Б. Б. И. с договор за цесия от 07.02.2019год., надлежно съобщена на „ Авоар Груп“ ЕООД. На 26.08.2016год. в ТРРЮЛНЦ към АВ е обявен допълнителен списък на приетите от синдика вземания към несъстоятелното дружество, който е одобрен с определение на съда по несъстоятелността, обявено в ТРРЮЛНЦ към АВ на 21.11.2016годКато единствен кредитор в него е посочена НАП с вземане в общ размер на 448.09 лева, представляващо публични вземания за данък върху недвижими имоти и такси битови отпадъци, установени с влязъл в сила акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК за периода 2010год-м.03.2016год. В производството по несъстоятелност е разрешена и извършена публична продан по реда на чл.718 от ТЗ на имущество от масата на несъстоятелността с предложена от купувача Б. И. – кредитор в производството по несъстоятелност цена в размер в размер на 200 710 лева. С оглед на това е съставена частична сметка за разпределение, в която е предвидено целият размер на предложената от кредитора-купувач цена на основание чл. 717д, ал.2 от ТЗ да бъде прихваната до размера на задълженията на „ Авоар Груп“ ЕООД към кредитора Б. И..Така съставената сметка за разпределение е обявена в ТРРЮЛНЦ към АВ по партидата на несъстоятелния търговец на 24.06.2019год. На 21.12.2021год. между „ Авоар Груп“ ЕООД в несъстоятелност и кредитора Б. И. е сключено споразумение, по силата на което е договорено разсрочено погасяване на остатъчното задължение на „ Авоар Груп „ ЕООД в несъстоятелност към кредитора Б. И..В споразумението това остатъчно задължение е посочено в размер на 373 901.91 лева както и е договорено че със заплащането на задълженията на „ Авоар Груп“ ЕООД в несъстоятелност към Б. И. ще бъдат погасени всички задължения на „ Авоар Груп“ ЕООД към всички кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на длъжника. От представено удостоверение изх.№ 230202100190316/16.09.2021год., издадено от ТД на НАП-София е видно, че към датата на издаването му „ Авоар Груп“ ЕООД в несъстоятелност няма публични задължения. Към въззивната жалба е представена справка от партидата на „ Авоар Груп“ ЕООД в несъстоятелност, от която е видно, че към дата 01.02.2022год. са начислени неплатени задължения за такса битови отпадъци и данък за недвижим имот за период 2008 - 2021год. в общ размер на 1 355.28 лева. Към писмения отговор на въззивната жалба са представени приходни квитанции от 10.03.2022год.за внесени суми по сметка на Община Разлог за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за 2020год., 2021год. и 2022год. в общ размер на 208.86 лева. С представено като ксерокопие и в оригинал Удостоверение № 51080000493/15.04.2022год., издадено от Община Разлог е удостоверено, че към дата 15.04.2022год. „ Авоар Груп“ ЕООД в несъстоятелност няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към Община Разлог. С обжалваното Решение № 260005/28.01.2022год. е прекратено на основание чл.740, ал.2 от ТЗ производството по несъстоятелност на „ Авоар Груп“ ЕООД. За да постанови този резултат е прието от съда по несъстоятелността, че са налице предпоставките на чл.740, ал.2 от ТЗ предвид представеното по делото споразумение по чл.740, ал.1 от ТЗ, сключено между несъстоятелното дружество и единствения негов кредитор- Б. И. и липсата на предявени искове по чл.694, ал.1 от ТЗ.За наличието на предпоставките на чл.740, ал.2 от ТЗ са изложени мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Съгласно нормата на чл.740, ал.1 от ТЗ във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения. С ал. 2 на същата законова разпоредба е предвидено, че ако договорът отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че няма предявени искове по чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуването на приети вземания. В случая е налице сключен между длъжника и кредитора Б. И. договор, с който е уредено плащането на паричните задължения на несъстоятелното дружество. Договорът /споразумение / е сключен в писмена форма, носи подписите на длъжника и кредитора и в него е уговорен начин на плащане на остатъчното задължение към последния, което го определя като отговарящ на законовите изисквания. Налице са и данни / съдържащи се в изготвения от синдика М. отчет вх.№ 260172/24.08.2020год./, че „ Авоар груп“ ЕООД в несъстоятелност не е страна по висящи съдебни производства, в кръга на които следва да се разбират и искове по чл. 694, ал. 1 за установяване на несъществуването на прието вземане.Предявяването на такива не е отразено в нито един от отчетите на синдиците по делото, нито са налице твърдения в този смисъл във въззивната жалба, поради което се явява налично и второто условие за прекратяване на производството по несъстоятелност, предвидено в чл. 740, ал.2 от ТЗ. Предвид оплакването във въззивната жалба спорен се явява въпроса по делото дали Националната агенция за приходите следва да е страна по споразумението по чл.740, ал.2 от ТЗ. В чл.740, ал.1 от ТЗ е предвидено договора за уреждане плащането на паричните задължения следва да бъде сключен с всички кредитори с приети вземания. Прието вземане е това, което е включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания по чл.692 от ТЗ.В конкретния случай е установено, че жалбоподателят НАП е кредитор с прието вземане в размер на 448.09 лева, което е погасено и данни за това се съдържат в цитираното по-горе удостоверение от Община Разлог от 15.04.2022год. Последното установява погасяването и на всички останали задължения на несъстоятелното дружество за данък недвижим имот и такса битови отпадъци към дата 15.04.2022год., дори и да се приеме, че същите е следвало служебно да бъдат вписани в списъка на приетите вземания, макар и да не са били предявени в производството по несъстоятелност. Липсата на публични задължения на длъжниковото дружество, удостоверена по надлежния ред, макар и във въззивното производство се явява обстоятелство, което следва да бъде съобразено предвид правилото по чл. 235, ал.3 от ГПК, приложимо и в производството по несъстоятелност съгласно чл. 621 от ТЗ. При съобразяването му се налага извод, че дори и да се приеме, че към датата на сключване на споразумението и / или към датата на постановяване на обжалваното решение НАП е имало качеството „кредитор с прието вземане“ на несъстоятелното дружество и е следвало да е страна по споразумение по чл.740, ал.2 от ТЗ с длъжника, то към настоящия момент НАП няма това качество, тъй като вземането му е погасено, респ. че са налице предпоставките на чл. 740, ал.2 от ТЗ и споразумението по чл.740, ал.1 от ТЗ е сключено с единствения кредитор несъстоятелното дружество. Гореизложеното обосновава извод, че са налице предпоставките на чл.740, ал.2 от ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност на „ Авоар Груп“ ЕООД, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което постановеното от него решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав