Решение № 179 от 30.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 167/2024 г.

Производството пред ПОС е проведено по предявени искове с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД от ищеца „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр. София, чийто правоприемник е „Обединена българска банка“ АД, гр. София за осъждане на ответника М. Ф. М. да заплати на ищеца следните парични суми в общ размер от 110 190, 95 лв.: сумата от 82 144, 92 лв., представляваща непогасена главница, от която: редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. вкл. в размер на 2 400, 81 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 79 744, 11 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на ИМ – 22.07.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 27 994, 38 лв., представляваща непогасена редовна лихва по кредита, от която: сумата от 2 368, 05 лв., представляща начислена възнаградителна (редовна) лихва за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. вкл.; сумата от 263, 60 лв., представляща начислена възнаградителна (редовна) лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.07.2022 г. до 21.07.2022 г. вкл. и сумата от 25 243, 45 лв., представляща отложена възнаградителна лихва за периода от 25.06.2015 г. до 05.07.2022 г., изискуема към 22.07.2022 г.; сумата от 51, 65 лв., представляща начислено обезщетение за забава в размер на за периода от 05.03.2022 г. до 21.07.2023 г. вкл.. С ИМ, депозирана на 22.07.2022 г. Банката - ищец е основала исковете си на неизпълнение на задълженията на ответника по договор за студенски кредит, сключен между тях на 25.06.2015 г., по силата на който от Банката са заплатени 12 бр. такси за обучение на ответника в МУ Плевен, общо в размер на 82 144, 92 лв., а ответника се е задължил да заплати лихва в размер на 7 % годишно за целия период на действие на договора за кредит. Твърди се, че през договорения гратисен период, през който главницата е усвоявана поетапно ответникът не е дължал заплащане на главница и лихва по кредита, но Банката е начислява възнаградителна лихва върху усвоената част от кредита, която е капитализирала съгласно договореното между страните. Твърди се, че въпреки уговореното между страните Банката не е капитализирала редовната лихва, начислена през гратисния период, а единствено е отложила същата до влизане на кредитополучателя в погасителен план и същата става изискуема с обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че е налице неизпълнение на задължението за заплащане на 5 последователни погасителни вноски по кредита за периода от 05.03.2022 г. д о 05.07.2022 г., поради което в полза на Банката е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право тя упражнява с подаване на ИМ, с която се обявява предсрочната изискуемост на кредита и с връчването й на ответника кредитът ще стане предсрочно изискуем. Твърди се, че в резултат на гореизложеното в полза на Банката е възникнало право да получи претендираните с ИМ вземания за главница /падежирала и предсрочно изискуема/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ, възнаградителна лихва до подаване на ИМ, отложена възнаградителна лихва за гратисния период и обезщетение за забавено плащане на главницата до датата на подаване на ИМ. С ИМ е поискано заплащане на направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и е направено искане при условие на евентуалност при частично уважаване на исковете разноските по делото да бъдат присъдени по съразмерност и след компенсация. Ответникът не е намерен на адресите, на които е регистриран в РБ, ищецът е декларирал, че не му е известен друг адрес на ответника, прието е, че е призован при условията на чл. 48 от ГПК чрез публикация в ДВ, поради което препис от ИМ е връчен на назначения особен представител на ответника - адвокат Я. А. от ПлАК на 26.04.2023 г. /л.130 от І инст. дело/. С отговора на ИМ ответника чрез особения си представител адвокат Я. А. от ПлАК е оспорил сключването на договора от ответника и е направил редица възражения за нищожност на отделни клаузи на договора за кредит и на договора като цяло като сключен в противоречие с императивни норми на ЗКСД, ЗЗД и ЗЗП, за липса на предсрочна изискуемост на кредита, вкл. поради връчване на ИМ на особения представител, а не лично на ответника и за недължимост на претендираните парични суми по кредита, а при условие на евентуалност за дължимост само на падежиралите вноски по кредита. Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на въззивната Банка за допуснато от първоинстанционният съд процесуално нарушение при отказа му в о.с.з на 07.11.2023 г. при условията на чл. 214 от ГПК да допусне увеличение на цената на исковете чрез съединяване на нови искове в хода на производството, тъй като едновременното увеличение на цената на иска чрез прибавяне на нов период, за който е предявен този иск съставлява недопустимо предявяване на нов иск както правилно е приел първоинстанционният съд. За да уважи частично предявените искове на заявеното основание в посочените по - горе размери, респ. за да отхвърли частично иска за заплащане на отложена възнаградителна лихва за гратисния период за разликата над сумата от 25 243, 45 лв. до сумата от 27 994, 38 лв., ПлОС е приел, че между страните по делото е сключен на 29.05.2015 г. валиден договор за студентски кредит, по силата на който на кредитополучателката е предоставен кредит в размер на 82 144, 92 лв. с цел плащане на семестриални такси при обучение в университет. Приел е въз основа на заключението на съдебно-графическата експертиза /СГЕ/, че подписите и ръкописно изписаните имена на ответника върху договора за студентски кредит, искането за студентски кредит са изписани от същия. Приел е въз основа на заключението на приетата СИЕ и представения по делото подписан погасителен план, че кредитът е усвоен изцяло, че вноските по кредита не са заплащани на съответните падежи и е налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да заплати 5 последователни погасителни вноски, поради което е направил извод, че в полза на Банката – ищец е възникнало право на основание чл. 6.2 от договора за кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем и да иска връщане на дължимите суми по кредита преди изтичане на срока на договора. Приел е за основателно възражението на особения представител на ответника за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от договора, като е приел, че същата е договорена в противоречие с императивните разпоредби на чл. 24 ал.1 от ЗКСД и чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, приел, е клаузата не следва да се взема предвид при изчисляване размера на претендираното вземане за възнаградителна лихва за гратисния период при условията на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, но същата не води до нищожност на договора като цяло. Приел е на основание 235 ал. 3 от ГПК, че следва да вземе предвид настъпилия факт на предсрочна изискуемост на кредита при връчване на ИМ на назначения особен представител на ответника на 26.04.2023 г., като се е позовал на цитирана практика на ВКС в тази насока. При тези изводи първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове за заплащане на главницата по кредита, възнаградителна и мораторна лихва до датата на подаване на ИМ и отхвърлил частично иска за заплащане на отложената възнаградителна лихва за гратисния период поради нищожността на клаузата на чл. 4.4 от договора довела до увеличаване на размера на тази лихва. Въззивният съд приема от фактическа страна следното: На 25.06.2015 г. е сключен договор за студентски кредит /наричан по- долу за краткост Договора/, на български и аглийски език, по силата на който „Райфайзенбанк България”/в последствие пренаименована на „Кей Би Си Банк България“/ ЕАД, гр. София /наричана за краткост Банката/, в качеството на кредитодател е предоставила на М. Ф. М. в качеството на кредитополучател кредит в размер на 82 144, 92 лв. с цел заплащане на 12 бр. такси за обучение в МУ Плевен, всяка в размер на 6 845, 41 лв., като е посочено, че окончателният размер на кредита се определя от сумата, усвоена от кредитополучателя до изтичане на срока, посочен в чл. 4.2 от Договора. Съгласно чл. 2.1 на Договора крайният срок за погасяване на кредита е 05.02.2032 г.. Съгласно чл. 3.1 от Договора за ползвания кредит кредитодателят се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, която се начислява от датата на усвояване на сумата по креди на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината, вкл. първия и без последния ден от този период. Съгласно чл. 3.2 от Договора при забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на Банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент /ОЛП/, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума – вноска или част от вноска за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл. 3.4 от Договора в случай на недостатъчно плащане за покритие на задълженията на кредитополучателя по договора, същите се погасяват в следния ред: 1. просрочена лихва, 2. лихва за забава на дължими суми, 3. просрочена главница, 4. редовна главница, освен ако страните не се уговорят изрично за друго, като при обявена предсрочна изискуемост на кредита Банката може да не се спазва тази договорена поредност. Съгласно чл. 3.5 от Договора кредитополучателят има право при поискване във всеки един момент от изпълнение на Договора в офис на Банката да получава безвъзмездно извлечения от сметката, обслужваща кредита под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Съгласно чл. 4.1 от Договора крайният срок за погасяване на всички дължими по Договора суми – главница, лихва, евентуална лихва за забава е 05.02.2032 г.. Съгласно чл. 4.2 и чл. 4.3 от Договора при погасяване на кредита кредитополучателят ползва 80 месеца гратисен период, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2022 г., по време на който не дължи плащане на главницата и лихва по кредита. Съгласно чл. 4.4 от Договора по време на гратисния период Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно. Съгласно чл.4.5 от Договора гратисният период, уговорен в чл. 4.2 може да бъде удължен, след като кредитополучателя подаде писмено уведомление до Банката, придружено от всички изискани от Банката документи за настъпване на едно от следните събития: прекъсване на обучението на студента за срок от две години поради болест или майчинство, записване на обучение в следваща образователно-квалификационна или образователна и научна степен „доктор“ в рамките на гратисния период и сключване на договора за кредит за срок, равен на срока на обучение съгласно учебния план. Съгласно чл. 4.8 от Договора кредитът следва да бъде погасен на 120 равни месечни анюитетни вноски, дължими до 5 –то число на съответния месец, считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г.. Съгласно чл. 4.12 – 4.14 кредитополучателят има право да погасява предсрочно задълженията си по кредита, в който случай страните могат да постигнат и съгласие за изменение на начина на погасяване на кредита, но предсрочните погашения не освобождават кредитополучателя от задължението да осигурява ежемесечно постъпление на погасителните вноски съгласно чл. 4.8 от договора. Съгласно чл. 4.15 на Договора кредитополучателят има право да отсрочи задълженията си след изтичане на гратисния период при писмено поискване, придружено с изисканите от Банката документи за едно от следните събития: трайна неработоспособност 70 % или над 70 % за срока посочен в ЕР на ТЕЛК или НЕЛК, но не повече от три години от датата на инвалидизиране, записване в редовна форма на обучение за придобиване на следваща образователна степен „доктор“ в рамките на една година след изтичане на гратисния период по чл. 4.2, за срока на обучение съгласно учебния план за съотвената специалност и научнообразователна степен. Съгласно чл. 6.2 от Договора страните са постигнали съгласие, че Банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски. Безспорно е по делото, че с оглед разпоредбата на чл. 7 от ЗКСД е налице одобрен от съответните министри на образованието, младежта и науката и на финансите образец на типов договор, обнародван в ДВ бр. 33/2010 г., съдържащ всички основни елементи на договора за студенски кредит. Съгласно чл. 6 от типовия договор, договорът за студенски кредит следва да съдържа задължителни реквизити, изрично посочени в типовия договор, един от които в т. 9 е срока и начина на погасяване на кредита. Съгласно чл. 10 ал. 2 на типовия договор по време на гратисния период Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно. Съгласно чл. 26 ал. 1 на типовия договор, кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период в съответствие с погасителен план, изготвен от Банката, като погасителният план се изготвя към последния ден от гратисния период, предоставя се на кредитополучателя в срок не по-късно от 10 работни дни след изтичането на гратисния период и е неразделна част от сключения между Банката и кредитополучателя договор за кредит. Съгласно чл. 26 ал. 2 на типовия договор погасителният план задължително съдържа общия размер на задължението по договора за кредит, размера на месечните погасителни вноски, както и срока, в който следва да се заплати първата вноска. Съгласно чл. 27 от типовия договор след изтичане на гратисния период Банката изчислява общия размер на задължението на кредитополучателя, което включва: 1. главница, равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихва, дължима за срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния период. С оглед настъпилото правоприемство в хода на първоинстанционното производство по делото като ищец е конституиран въззивника „Обединена българска банка“ АД, гр. София. Установява се от представените по делото в първата инстанция с ИМ два погасителни плана, изготвени от Банката - кредитодател, че същите отразяват различни крайни задължения на кредитополучателя М. Ф. М.. Установява се от първия погасителен план, който не е подписан от страните по договора, че Банката е извършила капитализация на възнаградителната лихва, начислена по време на гратисния период към усвоената главница по кредита, поради което дължимата сума по кредита в края на гратисния период е 108 737, 65 лв.. Видно от този план, че при 120 равни месечни анюитетни вноски в размер на 1 262, 54 лв. за периода от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. кредитополучателят следва да погаси главница в размер на 108 737, 65 лв. и възнаградителна лихва в размер на 42 766, 71 лв. или общо сумата от 151 504, 36 лв.. Установява се от втория погасителен план без капитализирана лихва /уточнен във въззивната инстанция като изработен при симулация на дълга/, който е подписан от Банката, че в края на гратисния период дължимата главница по кредита е в размер на 82 144, 92 лв.. Видно от този план, че при 120 равни месечни анюитетни вноски в размер на 953, 77 лв. за периода от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. кредитополучателят следва да погаси главница в размер на 82 144, 92 лв. и възнаградителна лихва в размер на 32 307, 48 лв.. В него е посочено, че дължимата отложена възнаградителна лихва за гратисния период от 25.06.2015 г. до 05.02.2022 г. е в размер на 25 362, 73 лв., като при сумиране на всички посочени от Банката задължения на кредитополучателя се формира общо задължение в размер на сумата от 139 815, 13 лв.. Установява се от представеното в първата инстанция извлечение от сметката на кредитополучателя М. Ф. М. към 21.07.2022 г., подписано от служител на Банката, че задълженията на кредитополучателя отразени в него съответстват на претендираните с ИМ суми, изчислени на база месечна погасителна вноска в размер на 953, 77 лв.. Видно е, че при дата на предсрочната изискуемост - 21.07.2023 г. предсрочно изискуема главница е в размер на 79 744, 11 лв., просрочената главница за периода 05.03.2022 г. – 05.07.2022 г. е в размер общо на 2 400, 81 лв., а общо дължимата главница в размер на 82 144, 92 лв., просрочената възнаградителна лихва за периода 05.03.2022 г. – 21.07.2022 г. по кредита е в размер на 2 631, 65 лв., обезщетението за забава за периода от 05.02.2022 г. – 21.07.2023 г. вкл. е в размер на 51, 65 лв., предсрочно изискуемата отложена възнаградителна лихва е в размер на 25 362, 73 лв. и общия размер на задълженията на кредитополучателя е 110 190, 95 лв., съвпадащ изцяло по пера с исковите претенции в подадената ИМ. В извлечението е посочено, че по кредита е начислена отложена възнаградителна лихва в размер на 26 592, 73 лв., от която след плащане на сумата от 1 230 лв. се дължи сумата от 25 362, 73 лв.. Установява се от представените във въззивната инстанция 4 бр. извлечения от сметката на кредитополучателя М. Ф. М. към 26.04.2023 г. и 26.06.2023 г., подписани от служител на Банката, че същите отразяват различни крайни задължения на кредиполучателя при отчитане на едно плащане по кредита на сумата от 1 230 лв.. От двете извлечения за дата на предсрочна изискуемост 26.04.2023 г. се установява, че дължимата сума по кредита съгласно първото от тях е в размер на 114 921, 59 лв., а съгласно второто е в размер на 112 170, 66 лв.. Установява се, разликата в размера на общия дълг по кредита се дължи на това, че в първото извлечение размерът на начислената отложена възнаградителна лихва с капитализиция за гратисния период е 26 592, 73 лв., колкото е в представеното в първата инстанция извлечение от 21.07.2022 г., а във второто извлечение размерът на начислената отложена възнаградителна лихва за гратисния период без капитализация е 23 841, 80 лв., като и в двата случая постъпилото плащане по кредита в размер на 1 230 лв. е сторнирано от отложената възнаградителна лихва по кредита, а погасителните вноски са приети за просрочени в резултат на което дължимите суми за главница, редовна възнаградителна лихва и мораторна лихва изцяло кореспондират с извлечението от 21.07.2022 г.. От двете извлечения, актуални към 26.06.2024 г. се установява, че дължимите сума по кредита са нарастнали в резултат единствено на отчитане на нови падежирали вноски по кредита до датата на издаване на всяко от извлеченията, но начина на формиране на дълга по кредита е идентичен с този посочен по-горе и отново постъпилата сума по кредита е сторнирана само от отложената възнаградителна лихва за гратисния период съобразно размерите й с капитализация или без. От извлеченията се установява, че по кредита не са постъпили плащания от страна на кредитополучателя след подаване на ИМ. Установява се от заключенията на вещото лице Т. И. по приетите СИЕ /основно заключение и първо допълнително заключение, приети в първата инстанция и второ допълнително заключение, прието във въззивната инстанция/, че кредитът по Договора между страните е усвоен изцяло през периода 01.06.2015 г. – 25.11.2020 г. чрез 12 бр. преводи, всеки от които в размер на 6 845, 41 лв. като общо преведената сума по кредита в полза на кредитополучателя М. Ф. М. за заплащане на таксите му за обучение в МУ Плевен е в размер на 82 144, 92 лв.. Установява се от второто допълнително заключението на СИЕ, изготвено във въззивната инстанция, че при изготвяне на заключенията в първата инстанция вещото лице е работило само с данните, предоставени му от Банката по погасителния план при симулация на дълга, при който лихвата за периода от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. е начислявана върху дължима главница в размер на 82 144, 92 лв., а размерът на месечната погасителна вноска по кредита е 953, 77 лв., н о действителните счетоводни записвания на Банката са се извършвали съгласно другия представен по делото погасителен план по Договора при погасителна вноска в размер на 1 262, 54 лв., при който възнаградителната лихва е капитализирана към главницата по време гратисния период и в края му дължимата главница по кредита е в размер на 107 737, 65 лв., формирана като сбор от усвоената главница в размер на 82 144, 92 лв. и възнаградителната лихва за гратисния период с капиталиция от 25.06.2015 г. – 05.02.2022 г. в размер на 26 592, 73 лв.. Пред въззивната инстанция вещото лице установява, че на 17.02.2022 г. кредитополучателят е заплатил на Банката сума в размер на 1 230 лв., след което по кредита не са постъпвали парични суми. Установява, че с постъпилата сума Банката е погасила изцяло месечната вноска по кредита с падеж 05.03.2022 г., лихва за забава на тази вноска и част от лихвата на вноската с падеж 05.04.2022 г. в размер на 9, 74 лв.. Установява, че към датата на подаване на ИМ – 21.07.2022 г. съобразно счетоводните записвания на Банката дължимите суми по кредита са: непогасена падежирала главница за периода 05.04.2022 г. – 05.07.2023 г. в размер на 2 549, 80 лв. и непогасена падежирала възнаградителна лихва за същия период в размер на 2 490, 52 лв., като е налице неизпълнение на задължението за заплащане на 4 последователни погасителни вноски. Установява, че при тези записвания към 26.04.2023 г. /датата на връчване на препис от ИМ на особения представител на ответника/ дължимите суми по кредита са: непогасена падежирала главница за периода 05.04.2022 г. – 26.04.2023 г. в размер на 8 508, 44 лв. и непогасена падежирала възнаградителна лихва за същия период в размер на 7 894, 81 лв., обезщетение за забава в размер на 43, 05 лв. за периода от 05.04.2022 г. до 05.07.2022 г.. От заключенията на СИЕ се установява, че съобразно погасителния план, изготвен при сумулация на дълга и предоставената на вещото лице от Банката в първата инстанция счетоводна информация до датата на депозиране на ИМ – 22.07.2022 г. по кредита са просрочени 5 погасителни вноски, всяка от които в размер на 953, 77 лв. включваща главница и лихва, както и че при съобразяването на този погасителен план дължимите суми по кредита са в размерите, посочени в ИМ, както следва: главница в размер на 82 144, 92 лв., от която предсрочно изискуема главница в размер на 79 744, 11 лв. и просрочената главница за периода 05.03.2022 г. – 05.07.2022 г. в размер общо на 2 400, 08 лв., просрочената възнаградителна лихва за периода 05.03.2022 г. – 05.07.2022 г. в размер на 2 368, 05 лв. и просрочената възнаградителна лихва за периода за периода 05.07.2022 г. – 21.07.2022 г. вкл. в размер на 263, 60 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.03.2022 г. – 21.07.2022 г. вкл. в размер на 51, 65 лв.. Установява се, че отложената възнаградителна лихва за гратисния период от 25.06.2015 г. – 05.03.2022 г. е в размер на 25 362, 73 лв. е формирана след приспадане на извършеното плащане от 1 230 лв. от начислената възнаградителна лихва за гратисния период в размер на 26 592, 73 лв. при капитализация на лихвата за гратисния период. Установява се от заключенията на СИЕ, че размерът на лихвата за гратисния период, изчислена от вещото лице без капитализация е 23 841, 80 лв.. С допълнителното заключение, представено пред въззивната инстанция вещото лице установява в табличен вид компонентите на всяка от падежиралите погасителни вноски по кредита за периода 05.02.2022 г. до 17.11.2023 г., при начисляване на лихва от 7 % само върху усвоената главница по кредита в размер на 82 144, 92 лв., всяка от които в размер на 953, 77 лв., като по отношение на погасителната вноска с падеж 05.03.2022 г. посочва, че същата е формирана от главница в размер на 474, 59 лв. и възнаградителна лихва в размер на 479, 18 лв., погасителната вноска с падеж 05.04.2022 г. е формирана от главница в размер на 477, 36 лв. и възнаградителна лихва в размер на 476, 41 лв. и т.н.. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Между страните е сключен договор за студенски кредит в полза на физическо лице - студент с цел плащане на семестриални такси при обучение в университет, който се регулира от нормите на ЗКСД и ЗЗП с оглед изрично предвидената в разпоредбата на чл. 17 ал. 5 на ЗКСД потребителската закрила на кредитополучателя срещу неравноправни клаузи. Кредитополучателят М. Ф. М. е физическо лице, получател на финансова услуга по договор с търговец, сключил договора в рамките на търговската си дейност, като получената финансова услуга от нея не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, поради което следва да се приеме, че същият има качеството на потребител по § 13 т. 1 от ЗЗП и съдът служебно дължи преценка и произнасяне относно наличието на неравноправни клаузи в договора и индивидуалното им договаряне. По делото липсват доказателства за приложими Общи условия на Банката към процесния договор за кредит, съобщени предварително на кредитополучателя, поради което съдът приема, че правата и задълженията на страните по Договора са тези, които са изрично посочени в него, както и тези произтичащи от императивни норми на закона. Съгласно императивната разпоредба на чл. 20 ал. 1 ЗКСД дължимата лихва по кредитите, уредени от този закон не може да надхвърля седем процентни пункта, а съгласно ал. 2 на тази разпоредба уговорката за по-висока лихва е нищожна. Съгласно императивната разпоредба на чл. 24 ал. 1 от ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период. Въззивният съд обсъди направеното възражение на особения представител на въззивника М. Ф. М. за нищожност като цяло на договора за студентски кредит поради липса на подписан при сключването му от страните погасителен план, респ. липса на яснота за кредитополучателя на поетите задължения по Договора, но в мнозинството си приема, че възражението е неоснователно. Действително страните не са подписали погасителен план съобразно Договора между тях, от който да се установява размера на дължимата погасителна вноска за срока на договора като съществен елемент от съдържанието му, но съдът приема, че размерът на дължимите месечни погасителни вноски по кредита е определяем както съгласно чл. 4.8 от Договора, така съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗКДС, тъй като срокът на плащане на погасителните вноски е ясно договорен за период от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г., а месечната вноска следва да е в размер на 1/120 част от дължимите суми по кредита, формирани от реално усвоената главница по кредита, възнаградителна лихва за гратисния период и възнаградителната лихва от 7 % върху усвоената главница по кредита. В тази връзка съдът намира за неоснователни и доводите на Банката, че в нейна полза е възникнало право да определи едностранно размера на погасителната вноска по кредита при условията на чл. 130 ал. 1 и чл. 131 ал. 1 от ГПК, тъй като размерът на погасителната вноска следва от клаузите на Договора и императивна норма на закона и Банката няма правна възможност без съгласието на кредитополучателя и в нарушение на закона да изменя този размер. С оглед постигнатото съгласие в чл. 4.8 от Договора между страните съдът приема, че счетоводните записвания на Банката – кредитодател, установени с помощта на приетото във въззивната инстанция допълнително заключение на СИЕ, както и с представения с ИМ неподписан страните погасителен план, съгласно който за периода от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. кредитополучателят дължи по кредита общо сумата от 151 504, 36 лв., разпределена на 120 равни месечни погасителни вноски в размер на 1 262, 54 лв. отразяват коректно договореното между страните и при липса на нищожни клаузи в договора именно този размер на погасителната вноска следва да бъде съобразен от съда. При тези изводи съдът приема, че не е налице нищожност на Договора поради противоречие с императивни разпоредби на ЗКСД, ЗЗП или на типовия договор поради липса на подписан при сключването му от страните погасителен план, респ. същият е породил валидно правно действие за страните с изключение на нищожните клаузи на същия при условията на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД. Съгласно клаузата на чл. 4.4 от Договора за кредит за гратисния период в полза на Банката е възникнало правото веднъж годишно да капитализира начислената възнаградителна лихва към усвоената част от кредита, превръщайки я в главница и в последствие да начислява нова възнаградителна лихва върху така капитализираната главница, респ. след изтичане на гратисния период в следващите 10 години да начислява нова възнаградителна лихва от 7 % върху нарасналата чрез капиталицията главница. Въззивният съд приема за доказано по делото, че в съответствие с клаузата на чл. 4.4 от Договора в счетоводните си записвания по време на гратисния период върху усвоената част от кредита, предназначена за заплащане на учебни такси, веднъж годишно Банката е прибавяла и начислената възнаградителна лихва в размер на 7 % за предходния едногодишен период, върху която сума като цяло + усвоените нови суми по кредита отново е начислявала възнаградителна лихва от 7 % през следващата година и капитализирането на лихвите е продължило до приключване на гратисния период, в резултат на което при усвоената сума по кредита в размер н а 82 144, 92 лв. чрез капитализиране на възнаградителната лихва към главницата веднъж годишно през гратисния период в края му на 05.02.2022 г. дължимата главница по кредита е нараснала на 108 737, 65 лв. със сумата от 26 592, 73 лв.. При начисляване на възнаградителна лихва върху сумата от 108 737, 65 лв. в края на срока на договора кредитополучателката е следвало да заплати общо по кредита сумата от 151 504, 36 лв. лв.. При съпоставяне на размера на договорената възнаградителна лихва за гратисния период с капитализиране на лихвата в размер на 26 592, 73 лв. и без капитализиране на лихвата в размер на 23 814, 80 лв. може да се направи обоснован извод, че при начисляване на лихви върху лихви общият размер на възнаградителната лихва за гратисния период е нараснал с 2 777, 93 лв.. При съпоставяне на размера на договорената възнаградителна лихва за периода 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. при двата представени по делото погасителни плана с начисляване на възнаградителна лихва върху капитализирана главница от 108 737, 65 лв. и с начисляване на възнаградителна лихва само върху усвоената главница по кредита от 82 144, 92 лв. може да се направи обоснован извод, че при начисляване на лихви върху лихви общият размер на възнаградителната лихва за този период е 42 766, 71 лв., а без начисляване на лихви върху лихви общият размер на възнаградителната лихва за този период е 32 307, 48 лв., т.е. общият размер на възнаградителната лихва за този период е нараснал с 10 459, 23 лв.. При съобразяване на представения по делото погасителен план със симулация и заключенията на СИЕ, въззивният съд приема, че ако към размера на месечна погасителна вноска по кредита без капитализация, изчислена от Банката и вещото лице в размер на 953, 77 лв. се прибави прибави 1/120 част от лихвата от гратисния период без капитализация, т.е. 1/120 част от 23 814, 80 лв., която е 198, 46 лв. може са се направи обоснован извод, че без прилагане на клаузата на чл.4.4 от Договора размерът на погасителната вноска по кредита би бил 1 152, 23 лв.. При съпоставяне на размера на договорената погасителна вноска по кредита, определяема в размер на 1 262, 54 лв. с размера на определяемата погасителна вноска от 1 152, 23 лв. без капитализация на лихвата може да се направи обоснован извод, че при капитализиране на лихвата общият размер на дълга по кредита е 151 504, 36 лв., а при липса капитализиране на лихви е 138 267, 20 лв., т.е. капитализирането на лихвата води до увеличаване на дълга по кредита със сумата от 13 237, 16 лв.. Следователно в резултат на приложението на клаузата на чл.4.4 от Договора размерът на възнаградителната лихва по кредита за гратисния период се увеличава с 2 777, 93 лв. въпреки, че Банката е начислила максимално предвидения в закона размер на възнаградителната лихва по кредита от 7 %, а за периода от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. размерът на възнаградителната лихва по кредита се увеличава с 10 459, 23 лв. въпреки начисляване на възнаградителна лихва по кредита от 7 % и като цяло дългът се оскъпява с 13 237, 16 лв., която сума съставлява с 9, 13 % от неговия размер при съобразяване на общия размер на дълга без капитализиране на лихвата към общия размер на дълга с капитализирането й. Горепосочените изводи опровергават твърденията на Банката в ИМ, че при претендиране на дължимите суми по кредита не е съобразила действието на разпоредбата на чл. 4.4 от Договора, тъй като действието на разпоредбата на чл. 4.4 от Договора рефликтира както върху размера на възнаградителната лихва по време на гратисния период, така и върху размера на възнаградителната лихва през следващия 10 годишен период от действието на Договора, а по делото се доказа, че гратисния период Банката претендира заплащане на остатъкът от възнаградителната лихва с капитализиране в размер на 26 592, 73 лв. след приспаднатото плащане по кредита в размер на 1 230 лв.. При съобразяване и на горепосоченият анализ на дълга по кредита въззивният съд споделя изцяло правният извод на първоинстанционния съд, че тази клауза на договора е нищожна като противоречаща на закона - чл. 24 ал. 1 ЗКСД, чл. 10 ал. 3 от ЗЗД и чл. 143 т. 19 от ЗЗП и не поражда валидно действие за страните по договора при условията на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД. Съдът съобрази доводите на въззивната Банка, че договорът за кредит възпроизвежда типовия договор, който е утвърден съответните министри и обнародван в ДВ и според Банката има характер на подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗКСД, тъй като клаузата на чл.4.4 от Договора възпроизвежда клаузи на типовия договор, ясно формулирана е и е позволила на кредитополучателя да прецени предварително икономическите последици от сключване на договора, но намира същите за неоснователни. Въззивният съд приема, че типовия договор не съставлява подзаконов нормативен акт /постановление, правилник, наредба или инструкция/, а договорна рамка, която има за цел да фиксира както условията за отпускане на заема, така и задължителното съдържание на самия договор, сключван между кредитиращата институция - банката и студента или докторанта, обстоятелството, че е публикуван в ДВ не променя правната му природа, а одобряването му от съответните министри не може да санира нищожни клаузи, в случай, че се съдържат в него. Разпоредбата на §12а от ЗЗП е неприложима при извършването от съда на преценка за наличие на неравноправни клаузи в Договора, а наред с това в разпоредбата на чл. 17 ал. 5 от ЗКСД изрично е предвидено, че за договорите за студентски кредит се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 ЗЗП. Безспорно е, че съгласно чл. 7 ал. 2 от ЗКСД типовият договор определя правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон, но това не изключва задължението на съда служебно, при всеки един договор сключен с потребител да извърши преценка за наличието на неравноправни клаузи, в който смисъл е и императивната разпоредба на чл. 7 ал. 3 ГПК. Съдът приема, че договорената капитализация на изтекли възнаградителни лихви към главницата съгласно чл. 4.4 от договора противоречи на първо място на императивните разпоредби на чл. 24 ал. 1 и чл. 20 от ЗКСД относно общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период и максималния размер на лихвата по кредита от 7 %. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗКСД с този закон изрично са уредени правата и задълженията на Държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа чрез целево кредитиране на този конкретен кръг лица, обезпечено с държавната финансова гаранция, предоставяна на банките кредитодатели. В този контект понятието „лихва“ по конкретния кредит следва да бъде тълкувано в съответствие с целите на закона, изрично посочени в чл. 2 от ЗКСД като се избягва тълкуване, което води до предоставяне на неоправдано икономическо предимство в отклонение на целите, преследвани от държавната подкрепа, насочени към стимулиране на банковото кредитиране за обучение на студентите и докторантите. В ЗКСД не е предвидена капитализация на лихвата от гратисния период към усвоената главница по време на този период и според въззивният съд това е достътъчно да се приеме, че постигнатото съгласие между страните с клаузата на чл.4.4 е в противоречие със закона, който с оглед целите си не позволява на банките да договарят други задължения на кредитополучателите освен предвидените изрично в него, като допълнителен аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 19 от ЗКСД, която ограничава правото на Банката да търси допълнително обезпечение на кредита, да начислява такси и комисионни по кредита и да натоварва кредиполучателя с допълнителни разходи във връзка с отпускане и управление на кредита под санкцията на нищожността, предвидена в ал. 3 на разпоредбата. Възнаграждението на Банката по конкретния кредит е изрично уредено в разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗКСД, както и поетата държавна гаранция, която поставя Банката в по-благоприятно положение по тези кредити спрямо останалите и същата като търговец е имала възможността да прецени икономическата полза от предоставяне по посочения кредит, съобразявайки поведението си със закона. Съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Съдебната практика приема, че анатоцизмът е образуване на сложна лихва в резултат на капитализиране на лихва от първичен дълг, при което се достига до преобразуване на лихвите в главница, което на свой ред носи лихва. Въззивният съд приема, че и в конкретният случай начисляването на възнаградителна лихва върху начислена в предходен период възнаградителна лихва по кредита в резултат на капитализиране на тази лихва към главницата води до анатоцизъм. Категорична и непротиворечива е практиката на ВКС, че уговорката в договор за кредит или допълнително споразумение към него за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени /изтекли/ задължения за лихви върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10 ал. 3 от 33Д, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294 ал. 1 от ТЗ, каквото качество кредитополучателя по Договора няма. В този смисъл са решение №50053/18.07.2023 г. по т.д. №614/2022г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 60259/16.12.2021 г. по гр.д. № 687/2021 г., ІІІ г.о. на ВКС решение №112/28.10.2020 г.по т.д. №2029/2019 г., І т.о. на ВКС, решение №66/29.07.2019 г. по т.д.№ 1504/2018г., ІІ т.о. на ВКС, решение №30/20.05.2020 г. по т.д. №739/2019 г., І т.о. на ВКС и др.. Олихвяване на изискуеми или неизискуеми изтекли лихви не е допустимо от закона, освен при изрично предвиден в наредба на БНБ ред и механизъм, а по делото липсват доказателства към датата на сключване на договора да е налице приета наредба на БНБ, която да допуска капитализиране или олихвяване на лихви. Налице е трайна съдебна практика на ВКС, в която се приема, че в нито една от разпоредбите на чл. 13 от Наредба № 9/03.08.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм., действала през периода 11.04.2008 г. – 16.05.2014 г./, т.е. по време на одобряване на типовия договор, но преди сключване на Договора между страните не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви и тази наредба не се явява наредба на БНБ по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД. В този смисъл са решение № 66/20.07.2019 г по т.д. № 1504/2018 г., І т.о. на ВКС, решение № 60091/27.07.2021 г. по т.д. № 1345/2019 г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 338/20.03.2023 г. на САС по в.гр.д. № 2699/2022 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1456/03.06.2024 г. по т.д. № 1877/2023 г., I т. о. на ВКС, и др. Капитализирането на други задължения на длъжника към главницата с изключение на лихвите не е ограничено от закона, но в конкретния случай са касае именно за изтекла лихва, поради което при капитализирането на лихви се е достигнало до начисляване на т.нар. сложна лихва, при която се увеличава както размера на лихвата по кредита, така и размера на дълга като цяло. Наред с гореизложеното съдът приема, че клаузата се явява договорена в противоречие с императивната разпоредби на чл. 143 т. 19 от ЗЗП и е неравноправна, тъй като не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици от Договора в тази му част към датата на сключването му и значителното нарастване на дълга по кредита предвид обстоятелството, че се явява по-слабата икономически страна по договора. Нарастването на дълга по кредита със сума, която е по –голяма от 10 % от размера на усвоената сума по кредита, при положение, че потребителят не е снабден с погасителен план при сключване на договора не може доведе до извод, че същият се е съгласил с икономическите последици от капитализацията по време на гратисния период. Следва да се има предвид, че една от целите на ЗКСД е да гарантира равен достъп до висше образование на лица независимо от социалния им статус, поради което получаването на допълнително, забранено от закона възнаграждение за Банката чрез капитализиране на лихви и анатоцизъм в резултат на начисляване на възнаградителна лихва върху начислена възнаградителна лихва в предходен период не би могло да се приеме за допустимо от закона, още повече, че става въпрос за обезпечен с държавна гаранция кредит и при неизпълнение от страна на кредитополучателя увеличаването на дълга ще засегне пряко правната сфера на Държавата. В този смисъл е и решение № 89/17.04.2024 г. по в.гр.д. № 51/2024 г. на ВтАС и др. С оглед нищожността на клаузата на чл. 4. 4 от Договора за кредит, съдът приема, че същата не следва да се взема предвид при изчисляване размера на претендираното вземане за възнаградителна лихва и следва да се приеме, че размерът на възнаградителната лихва по кредита за гратисния период е 23 841, 80 лв. с оглед изчисленията на СИЕ, а размерът на дължимата месечна погасителна вноска по кредита е 1 152, 23 лв., формирана след като към месечната вноска без капитализация в размер на 953, 77 лв. се прибави прибави 1/120 част от лихвата от гратисния период без капитализация в размер на 198, 46 лв.. С изключение на клаузата на чл.4.4, в останалата си част въззивният съд приема, че Договорът е действителен като изготвен в писмена форма, на български и английски език и в същия по ясен и разбираем начин са посочени всички негови параметри и са спазени изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7, поради което намира за неоснователно възражението на особения представител на въззивника М. Ф. Мия за нищожност на Договора като цяло като сключен в противоречие с чл. 17 ал. 4, чл. 18 ал. 3 и чл. 19 ал. 2 от ЗКСД и ЗЗП. Неоснователно е и направеното в отговора на ИМ възражение, че уговореният в Договора гратисен период не е съобразен с разпоредбата на чл. 23 ал. 2 от ЗКСД, съгласно която гратисният период е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит. В конкретният случай с клаузата на чл. 4.2 от Договора страните са договорили гратисен период от 80 месеца, считано от сключване на договора, т.е. от 25.06.2015 г. до 05.02.2022 г. вкл., а от представените в първата инстанция уверения от МУ Плевен ясно се установява, че датата на последният държавен изпит на кредитополучателя е 01.03.2021 г., поради което не може да се направи обоснован извод, че договореният краен срок на гратисния период до 05.02.2022 г. вкл. нарушава цитираната законова разпоредба. При тези правни изводи въззивният съд приема, че цялото задължение по кредита - главница и възнаградителна лихва, в т.ч. отложената лихва по време на гратисния период и редовната възнаградителна лихва след гратисния период съгласно чл. 4.8 от договора следва да бъде погасено на 120 равни месечни вноски, тъй като отношенията между страните следва да се уредят съобразно Договора и закона с изключение на нищожната клауза на чл. 4.4 от Договора. В чл. 4.8 от Договора страните са постигнали съгласие в съответствие с чл. 24 от ЗКСД, че кредитът ще бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски, поради което при съобразяване на направените по-горе математески изчисления, съдът приема, че размерът на дължимата от кредиполучателя месечна погасителна вноска по кредита без капитализация на лихвата е определяема в размер на 1 152, 23 лв.. Въззивния съд възприема като меродавно за размера на дължимите суми по кредита този вариант на изчисление на дълга, при който отложената възнаградителна лихва през гратисния период в размер на 23 930, 98 лв. е изчислена без капитализиране на лихвата към главницата без да се съобразява нищожната клауза на чл.4.4 и при съставения нов погасителен план тази отложена лихва е разпределена поравно на 120 равни месечни вноски. При този вариант на изчисления към датата на подаване на ИМ – с постъпилата сума от 1 230 лв. на 17.03.2022 г. се погасяват дължимите суми към тази дата по кредита парични суми в размер на главница в размер на 474, 59 лв., редовна възнаградителна лихва в размер на 479, 18 лв., възнаградителна лихва от гратисния период в размер на 198, 46 лв. и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 1, 71 лв. /изчислено от съда с онлайн калкуратор/, а с останалата част от внесената сума в размер на 76, 06 лв. се погасява част от възнаградителната лихва за гратисния период, включена в погасителната вноска с падеж 05.04.2022 г., като се приеме, че главницата от 477, 36 лв., редовната възнаградителна лихва в размер на 476, 41 лв. и остатъкът от възнаградителната лихва за гратисния период в размер на 122, 40 са останали непогасени. Следователно към 22.07.2022 г. /датата на подаване на ИМ/ са налице 4 непогасени последователни месечни вноски с падежи от 05.04.2022 г. до 05.07.2022 г., поради което в полза на Банката – ищец е възникнало правото на основание чл. 6.2 от Договора за кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем, като упражни правото си да предяви осъдителен иск срещу неизпълнилия задължението си длъжник. Доказа се по делото с помощта на приетата във въззивната инстанция СИЕ, че с извършеното плащане по кредита, което е надлежно осчетоводено от Банката кредитополучателят е погасил част от задълженията си по кредита. Въззивният съд счита, че възприетия от Банката с ИМ способ постъпилите плащания да се отнасят за погасяване само на отложената възнаградителна лихва за гратисния период явно противоречи на счетоводните записвания на Банката и разпоредбите на ЗКСД. Съгласно чл. 24 ал. 3 ЗКСД кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период. В чл. 3.4 от Договора страните са уговорили ред на погасяване на вземанията на Банката, която клауза тълкувана в съответствие с клаузата на чл. 4.8 от Договора установява, че цялото задължение главница и възнаградителна лихва по кредита следва да се изплати на 120 равни месечни вноски и постъпилите плащания от кредитополучателя следва да се отразят за погасяване на падежиралите месечни вноски, като с всяка вноска се погасява както част от главницата, така и част от възнаградителната лихва, в т.ч. и възнаградителната лихва начислена през гратисния период. Касае са за една и съща възнаградителна лихва по договора, дължима за различен период от време, съответно по време на гратисния период и след изтичането му, като единствената разлика е, че по време на гратисния период възнаградителната лихва се начислява, но плащането й е отложено разсрочено до края на срока на Договора. Липсва уговорка между страните отложената възнаградителна лихва за гратисния период да се дължи като глобална обща сума на падежа на първата вноска по кредита, както и да бъде изключена от общия размер на кредита, разпределен за плащане в 120 равни анюитетни вноски както и липсва уговорка, предвиждаща извършените плащания да погасяват само тази възнаградителна лихва. При тези изводи въззивният съд приема, че неправомерно и в нарушение на Договора и счетоводните си записвания с подаване на ИМ Банката е отнесла платените суми за погасяване по кредита единствено към лихвата за гратисния период, приемайки, че това задължение на въззивника е станало изискуемо изцяло с изтичане на гратисния период. При наличие на постъпило плащане от кредитополучателя по договора сумата следва да бъде отнесена за погасяване на падежиралите вноски съгласно направените по-горе от съда изчисления като се приеме, че с постъпилата сума е погасена изцяло погасителната вноска по кредита с падеж до 05.03.2022 г. и към датата на подаване на ИМ – 10.03.2023 г. дължимите суми по кредита са: непогасена падежирала главница за периода 05.04.2022 г. – 21.07.2023 г. в размер на 1 926, 22 лв., непогасена падежирала възнаградителна лихва за същия период в размер на 2 136, 96 лв., непогасена възнаградителна лихва от гратисния период за същия период в размер на 823, 63 лв. и е налице неизпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане на 4 последователни погасителни вноски. По отношение на наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първоинстанционният съд, които съответстват на установената практика на ВКС, в която се приема, че материалноправният ефект от обявяване на предсрочната изискуемост настъпва и когато изявлението за нея достигне до назначения на кредитополучателя - ответник при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК представител, като не счита, че следва да ги преповтаря. Въззивният съд приема, че в конкретният случай при обективирано в ИМ изявление на Банката за упражняване на право й да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем и при съобразяване, че към датата на подаване на ИМ са настъпили обективните предпоставки на чл. 6.2 от Договора - неплащане на 4 последователни месечни вноски с връчването на ИМ и приложенията към нея на 26.04.2023 г. на особения представител на ответника, волеизявлението на Банката - кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за кредит е породило своето действие, поради което цялото задължение за главница, възнаградителна лихва, отложена възнаградителна лихва и обезщетение за забава е станало изискуемо. При тези изводи и като съобрази изчисленията направени по-горе съобразно СИЕ, приети по делото, въззивният съд приема, че към 26.04.2023 г. от страна на кредитополучателя към Банката по кредита са дължими следните суми: непогасена падежирала главница за периода 05.04.2022 г. – 05.07.2023 г. в размер на 1 926, 22 лв., непогасена падежирала възнаградителна лихва за периода 05.12.2022 г. – 21.07.2023 г. в общ размер на 2 136, 96 лв., падежирала главница за периода 05.08.2022 г. – 05.05.2023 г. в размер на 4 501, 41 лв., предсрочно изискуема главница, считано от 26.04.2023 г. в размер на 75 242, 70 лв. /арг. 82 144, 92 лв. - 1 926, 22 лв - 4 501, 41 лв. – 474, 59 лв./, падежирала възнаградителна лихва от гратисния период до 26.04.2023 г. и предсрочно изискуема лихва от гратисния период, считано от 26.04.2023 г. в общ размер от 23 567, 28 лв. /арг. 23 841, 80 лв. – 198, 46 лв. – 76, 06 лв./; обезщетение за забавено плащане на главницата от неплатените погасителни вноски за периода от 05.04.2022 г. – 21.07.2022 г. в размер на 33, 33 лв. /арг. 51, 65 лв. – 18, 32 лв./. С оглед изложеното въззивният съд приема, че предявените искове на Банката се явяват частично основателни до горепосочените размери, а в останалата им част като недоказани по основание и размер следва да бъдат отхвърлени от съда като неоснователни. Предявеният осъдителен иск за падежирала и предсрочно изискуема главница по кредита общо за сумата от 82 144, 92 лв. се явява частично основателен за сумата от 81 670, 33 лв., от която падежирала главница в размер на 6 427, 63 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 75 242, 70 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата над 81 670, 33 лв. до 82 144, 92 лв., т.е. за сумата от 474, 59 лв. с оглед извършеното погасяване на главницата от падежиралата погасителна вноска по кредита за 05.03.2022 г.. Съдът приема, че кредиполучателят дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на предсрочната изискуемост на вземането 26.04.2023 г. до окончателното й заплащане, а не от датата на подаване на ИМ, тъй като предсрочната изискуемост е настъпила в хода на производството. Исковата претенция за падежиралата редовна възнаградителна лихва по кредита до датата на подаване на ИМ общо в размер на 2 631, 65 лв. се явява частично основателна и доказана за сумата от 2 136, 96 лв. и неоснователна за разликата от 479, 18 лв. с оглед извършеното погасяване на възнаградителната лихва от падежиралата погасителна вноска по кредита за 05.03.2022 г.. Исковата претенция за падежиралата и предсрочно изискуема отложена възнаградителна лихва за гратисния период е основателна до размер на сумата от 23 567, 28 лв., като се възприеме размерът на лихвата без капиталиране и се приспаднат извършените плащания до подаване на ИМ на част от тази лихва общо в размер на 274, 52 лв., поради което за разликата над 23 567, 28 лв. до предявения размер от 25 362, 73 лв. същата се явява неоснователна. С оглед произнасяне от страна на първоинстанционния съд общо по исковите претенции за възнаградителните лихви по кредита – падежирали и предсрочно изискуеми – редовни възнаградителни лихви и лихви от гратисния период, въззивният съд приема, че така обединената искова претенция в размер общо на 27 994, 38 лв. се явява основателна за сумата от 25 704, 24 лв. /арг. 2 136, 96 лв. +23 567, 28 лв./ и следва да се отхвърли като неоснователна за разликата до предявения размер. Предявеният осъдителния иск за обезщетението за забава се явява основателен и доказан за сумата от 33, 33 лв., представляваща начислено обезщетение за забава за периода от 05.04.2022 г. до 21.07.2023 г. и следва да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 51, 65 лв. и за периода от 05.03.2022 г. до 05.04.2022 г. с оглед извършеното плащане от страна на кредиполучателя на 17.03.2022 г.. При тези правни изводи въззивният съд намира, че въззивната жалба на въззивната Банка, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен частично иска за присъждане на възнаградителна лихва по кредита за частично основателна за разликата над 25 243, 45 лв. до 25 704, 24 лв., т.е. за сумата от 460, 79 лв., но не по изложените в същата правни доводи, а въззивната жалба на въззивника М. Ф. М. е частично основателна, в частта, в която искът за главницата и искът за обезщетение за забава са уважени изцяло. Първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно поради събраните във въззивната инстанция нови доказателства следва бъде отменено в частта, в която предявения иск за главницата е уважен за разликата над 81 670, 33 лв. д о 82 144, 92 лв., т.е. за сумата от 474, 59 лв., в частта относно присъдената законна лихва върху главницата за периода от 22.07.2022 г. до 26.04.2023 г. и в частта, в която предявения иск за обезщетение за забава е уважен за разликата над 33, 32 лв. до 51, 65 лв., т.е. за сумата от 18, 32 лв. и за периода от 05.03.2022 г. до 05.04.2022 г., като вместо него бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени в тази им част. По същите съображения първоинстанционното решение следва бъде отменено в частта, в която предявения осъдителен иск за отложената възнаградителна лихва за гратисния период е отхвърлен за разликата над 25 243, 45 лв. до 25 704, 24 лв. и вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде уважен в тази му част за сумата от 460, 79 лв.. Относно разноските: В първата инстанция Банката е направила разноски по делото в общ размер от 10 247 лв., от които с оглед изхода на делото във въззивната инстанция следва да се приеме, че се дължат разноски по делото в общ размер о т 9 988, 20 лв.. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски за разликата над 9 988, 20 лв. до 9 991, 18 лв.. Във въззивната инстанция Банката е направила разноски по делото в общ размер от 3 136 лв. за възнаграждения на вещо лице, особен представител и юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса по въззивната жалба в размер на 55, 01 лв., от които с оглед изхода на делото в полза на Банката следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 3 111, 67 лв.. С оглед уважената част от въззивната жалба, депозирана от особения представител на въззивника на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК Банката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВтАС държавна такса в размер на 19, 07 лв. и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лв.. Водим от горното, Съдът