Решение № 263040 от 13.5.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 1270/2021 г.
Софийски градски съдГражданско13.05.2021 г.докладчик ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение №20247195 от 09. 1 1.2020 г постановено по гр.д. №49638 /201 8 г на СРС, 69-ти състав; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на “ М.5“ ЕООД гр.София ЕИК•••••••• срещу “ Ч.Е.Б.” АД ••• ЕИК••••••••, който иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, да се признае за установено, че ищецът не дължи сумата от 4822, 22 лева – корекция на сметка за ел.енергия по фактура №0244794042 от 13.07.2018 г за фурна с магазин в гр.София Монтана ул.••••••••№ • за периода 04.11.2017 г – 01.02.2018 г. ОСЪЖДА “ М.5“ ЕООД гр.София ЕИК•••••••• да заплати на “ Ч.Е.Б.” АД ••• ЕИК•••••••• сумата от 500 лева разноски пред СРС и 150 лева разноски пред СГС. Решението е постановено при участието на „ЧЕЗ Разпределение“ АД като трето лице помагач на “ Ч.Е.Б.” АД ••• ЕИК••••••••. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК / въззивно обжалване /. В. гр.д. №1270 / 2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “ Ч.Е.Б.” АД ••• ЕИК•••••••• срещу решение №20247195 от 09. 1 1.2020 г постановено по гр.д. №49638 /201 8 г на СРС, 69-ти състав; с което по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е признато за установено, че “ М.5“ ЕООД гр.София ЕИК•••••••• не дължи на въззивника сумата от 4822, 22 лева – корекция на сметка за ел.енергия по фактура №0244794042 от 13.07.2018 г за фурна с магазин в гр.София Монтана ул.••••••••№34 за периода 04.11.2017 г – 01.02.2018 г. В ъззивни кът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като в чл.17 ал.2 от ОУ съществува ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция и е спазен чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ. Без значение е след измененията в ЗЕ /2012 г/ не са приети и одобрени нови ОУ. Освен това според актуалната практика на ВКС дори и в ОУ да не е предвиден ред за уведомяване за корекцията, от това не следва че сумата по корекцията не е дължима. При установяване на другите предпоставки за извършване на колекция не е необходимо въззивникът да доказва вина на клиента. Отмяната на ПИКЕЕ /отм./ от ВАС няма обратно действие, а според ВКС дори и без ПИКЕЕ корекцията е дължима по чл.183 ЗЗД. Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Към момента на съставяне на констативния протокол не са действали чл.48-51 ПИКЕЕ и не е имало основание за извършване на корекция. При отмяната на чл.41-47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на метрологични и други проверки на изправността на СТИ и тези разпоредби не могат да се заместят от ОУ. По делото не е доказано неточно измерване/неизмерване на ел.енергия. В ОУ не е предвиден ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция и не е спазен чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ. Не е ясно кога е монтирано СТИ, а според СТЕ на началната дата 01.02.2018 г не е имало отчет и няма точен измерител. Потребителят не е търсен да присъства на проверката и е трябвало да има полицейски служител. Третото лице помагач на ответника „ЧЕЗ Разпределение“ АД не взема становище по въззивната жалба. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 21. 01.20 20 г и е обжалвано в срок на 04.02.2020 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивния т съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да уважи иск а СРС е приел, че корекцията е извършена при действието на чл.48-51 ПИКЕЕ /отм./. Ответникът не е доказал, че е спазил чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ - не е предвидил в ОУ ред за уведомяване на клиента за корекцията, поради което корекцията е незаконосъобразна и без основание. Решението на СРС е неправилно. Според решение №118/18.09.2017 по дело №961/2016 на ВКС, ТК, II ТО крайният снабдител на електрическа енергия не следва да доказва виновно поведение на потребителя при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а ал.2 т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ / обн.ДВ, бр.54/2012 г, в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ / обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ чл.54/12 г съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. В случая в чл.17, чл.18 и чл.49 ал. 2 от ОУ ответникът е предвидил ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция. Чл.17 ал.2 от действащите Общи условия на ответното дружество установява задължение за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл.49 ал.2 от тези общи условия. Освен това според Решение №124 от 18.06.2019 г по гр.д.№2991/18 г на ВКС, III ГО съдът не може да се позовава на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърли иск за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Извънсъдебната процедура по корекция на сметки предвидена в ОУ е само предварителна процедура. И да има нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, то е пречка единствено потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Предмет на настоящото производство не е административно наказание или имуществена санкция, която следва да бъде отменена при процесуални нарушения, а начисляване на корекция – на задължение за плащане на ел.енергия, която не е била отчетена. Дори да не е възразил извънсъдебно потребителят има възможност да реализира правата си и да възрази по корекцията в съдебното производство. В ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде осъществено преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване, а втората хипотеза – е при субективно въздействие върху измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели. Втората визирана група обхваща случаите, при които при извършената проверка е установено нарушение на целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент – обстоятелства, които предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на свързване, какъвто е и разглежданият случай, като извършената промяна в дадената хипотеза е довела до неотчитане на потребената от абоната електрическа енергия за обекта. Действително с решение № 12 897/01.12.2015 г. по адм.дело № 9 462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/ 06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм.дело № 2385/2016 г. са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. са отменени и последните четири разпоредби от ПИККЕ. Отмяната на норми от ПИКЕЕ /отм./ няма обратно действие. Освен това според решение №124 от 18.06.2019 г по гр.д.№2991/18 г на ВКС, III ГО и решение №150 от 26.06.2019 г по гр.д.№4160/18 г на ВКС, III ГО и след отмяната на част от ПИКЕЕ трябва да се приложат разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през процесния период. Дори да е налице непълнота в ПИКЕЕ, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. С констативния протокол от проверката, констативния протокол на БИМ и показанията на св.П.по делото е установено, че СТИ не е отчитало изцяло ползваната ел.енергия, поради неправомерно въздействие върху него. При липса на доказателства за предходно извършена проверка на уреда за търговско измерване, както е в случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението, предвид вероятността неизмерената или неточно измерената електрическа енергия да е, както за малък период от време преди констатацията, така и в пъти повече от 90 дни. Тази законова регламентация е въведена именно защото е практически невъзможно всички СТИ да се проверяват ежемесечно или за по-малък период. Чл.48 ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на СТИ между страните по доставките на електрическа енергия. Не е необходимо ответникът да доказва, че СТИ е действително е отчитало неточно за целия 90-дневен период, а в тежест на ищеца е да докаже, че това реално не е било така. СТИ е от одобрен вид и е преминало метрологична проверка. Не е доказано от ищеца, че СТИ е повредено след демонтажа му. Корекцията има нормативно основание за извършване на корекция и това са чл.86 ал.1 т.6 ЗЕ, чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ и издадените при надлежна законова делегация чл.48-51 ПИКЕЕ /отм./ - решение №118 от 8.09.2017 по дело №961/2016 на ВКС, ТК, II ТО, решение №115 от 20.09.2017 г по т.д.№1156/16 г на ВКС, II ТО, р ешение №111 от 17.07.2015 г по т.д.№1650/14 г на ВКС, I ТО. Чл.86 ал.1 т.6 ЗЕ изрично предвижда издаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Ч л.48 ПИКЕЕ предвижда максимален 90 дневен срок за изчисляване на “ корекцията ” и то по предварително установена методика като чрез “ корекцията ” се установява количество на доставена ел.енергия. Не е надхвърлена законовата делегация и е налице специална уредба спрямо тази на чл.82 ЗЗД. Според решение №115 от 20.09.2017 г по т.д.№1156/16 г на ВКС, II ТО отмяната на части и на целия ПИКЕЕ /2013 г/ няма обратно действие – чл.195 АПК. Чл.48-51 ПИКЕЕ не противоречат на нормативен акт от по-висока степен т.е. не противоречат на материалния закон и не са издадени от некомпетентен орган, за да са нищожни. От заключението на вещото лице инж.Н.Б.е видно, че изчислението на корекцията е математически вярно. Върху СТИ е осъществен нерегламентиран достъп, което е пречело то да измерва точно консумираната ел.енергия. Не се доказа от ищеца СТИ да е бил негоден още в деня на монтирането му т.е. че е налице вина на ответника. Както се посочи по-горе разпоредбите уреждащи корекцията почиват на разпределение на риска между страните за неотчетено количество ел.енергия, поради което не се изследва вина на потребителя. Не е било необходимо присъствие на представител на МВР, защото не е променена схемата на свързване по чл.48 ал.2 ПИКЕЕ /отм./, а посегателството е във вътрешността на СТИ. Според св.П.представител на ищеца е търсен, за да присъства на проверката, но не е намерен. Налага се изводът, че решението на СРС трябва да бъде отменено и искът да се отхвърли. С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноските на ответника пред СРС и СГС. На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.
Цитирани разпоредби
24- чл. 48
- чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ
- чл. 183 ЗЗД
- чл. 17, ал. 2
- чл. 49, ал. 2
- чл. 195 АПК
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 273 ГПК
- чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
- чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ
- чл. 82 ЗЗД
- чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ
- чл. 48 ПИККЕ
- чл. 17
- чл. 18
- чл. 258
- чл. 41
- чл. 54
- чл. 83, ал. 1, т. 6
- чл. 98, ал. 1, т. 6
- чл. 98, ал. 2, т. 5
- чл. 98, ал. 2, т. 6