Решение № 4855 от 2.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 462/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на С. П. К., [ЕГН] и Т. А. К., [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място], [жк], [адрес] против Решение № 02-020-6500/45#1 от 10.02.2026 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Жалбоподателите намират оспорения административен акт за незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Сочат, че исканата информация е свързана с администриране и контрол върху публични средства, включително средства от ЕС, осъществявани чрез ИСАК/LPIS от ДФ „Земеделие“ - задължен субект по ЗДОИ. Считат, че административният орган не е извършил конкретен анализ по отделните точки от заявлението, а е постановил общ отказ, без мотивирана преценка за всяка част от поисканата информация, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като наличието на процесуална възможност за събиране на доказателства по реда на ГПК не изключва и не дерогира правото на достъп до обществена информация по ЗДОИ. Молят за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират разноски.

В съдебно заседание, от двамата жалбоподатели, редовно призовани се явява само жалбоподателят Т. А. К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения Сочи, че има съмнения за измами и за злоупотреба с публични средства, като моли да се отмени решението и да се уважи жалбата, тъй като счита, че изисканата информация ще установи точно и прецизно дали съмненията му са основателни.

Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, в съдебното заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представя административната преписка по постановеното от него решение като не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Бургас, в настоящия си състав, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по постъпило в ДФ „Земеделие” заявление за достъп до обществена информация с вх. № 02- 020-6500/45 от 02.02.2026г. от С. П. К. и Т. А. К., с което същите са направили искане на основание чл.4 и сл. от Закона за достъп до обществена информация, като са поискали да им бъде предоставена обществена информация, свързана с администрирането, контрола и проверките по Кампания 2016 г., осъществявани от Държавен фонд „Земеделие“ чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК/LPIS). Посочили са, че информацията им е необходима за периода 01.02.2016 г. -15.05.2016 г., във връзка с проверка, спор и доказване на фактическо състояние на земеползване. Исканата информация е в няколко точки:

I.Информация относно БЗС (LPIS)

В кои блокове за земеделска стопанска дейност (БЗС/LPIS) попадат следните поземлени имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР):

1.ПИ 59015.160.283. местност „До село"

2.ПИ 59015.160.105, местност „До село"

3.ПИ 59015.160.285. местност „До село"

4. ПИ 59015.160.203, местност „До село"

5.ПИ 59015.160.3, местност „Турски гробища"

(имотите са в непосредствено съседство, в землището на [населено място]. общ. Средец, обл. Бургас),

За всеки от посочените имоти да бъде посочено:

• номер/идентификатор на съответния БЗС:

• дали имотът попада изцяло или частично в БЗС;

• площ от имота, включена в БЗС;

• цифрови граници на БЗС (в GIS формат - SHP, GPKG или GeoJSON), когато това е възможно.

II. Поискано е предоставяне на информация и копия (в електронен вид), относно ортофотокартите (аерофотоснимки и/или сателитни изображения), използвани от ДФ „Земеделие" като контролна и референтна основа при администриране и проверки по Кампания 2016г. за същия период (01.02.2016г. - 15.05.2016г.) и за горепосочените имоти/територия, включително:

1. вид на изображенията (аеро- и/или сателитни):

2. източник (напр. доставчик/програма):

3. дата/дати на заснемане:

4. пространствена резолюция:

5.предоставяне на самите изображения (GeoTIFF или друг използван от ДФЗ формат) доколкото същите са налични в електронен вид.

Поискано е информацията да бъде предоставена в електронен формат на посочените електронни адреси.

С Решение № 02-020-6500/45#1 от 10.02.2026 г., Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на осн. чл.28 от ЗДОИ във връзка с чл.2, ал.1 от ЗДОИ, е отказал да предостави достъп до исканата информация по заявление с вх. № 02-020-6500/45 от 02.02.2026г. от С. П. К. Т. А. К., като в мотивите на решението е приел, че исканата информация не е обществена по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Посочил е, че с исканата информация се цели изясняване на спор за фактическо ползване на земя, тоест на гражданскоправен спор, като в случая не се иска информация за предприети действия от страна на ДФ „Земеделие“ и не се цели и не може да се състави мнение за дейността на ДФ „Земеделие“. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.186 от ГПК Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. Следователно на основание чл. 186 от ГПК при наличие на съдебно разпореждане ДФ „Земеделие“ ще може да предостави исканата информация. Реда уреден в ГПК се явява специален по отношение на ЗДОИ.

В Решението изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване пред административния съд по седалището на териториалната структура на ДФ „Земеделие“, в чийто район се намира постоянният адрес на адресата, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Решението е получено от жалбоподателите на 11.02.2026 год. и е оспорено с жалба, подадена чрез административния орган на 18.02.2026 год.

В хода на съдебното следствие страните не са ангажирали доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирани лица, подали заявлението за достъп, срещу годен за оспорване акт и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Следователно, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" попада в кръга на задължените по чл.3, ал.1 от ЗДОИ субекти и оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Спазена е и предвидената от закона писмена форма, като формално са посочени правните и фактическите основания за постановения отказ, мотивирали го да откаже да предостави исканата информация.

Отказът е постановен в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ, съгласно който заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че решението не е мотивирано по начин, по който да позволи както на заявителите, така и на съда да разбере какви са причините за отказване на достъпа до поисканата информация. Това е така, тъй като ответникът е посочил, че поисканата информация не е обществена такава по смисъла на ЗДОИ. Посочил е, че с исканата информация се цели изясняване на спор за фактическо ползване на земя, тоест на гражданскоправен спор, като в случая не се иска информация за предприети действия от страна на ДФ „Земеделие“ и не се цели и не може да се състави мнение за дейността на ДФ „Земеделие“. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.186 от ГПК Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. Следователно на основание чл. 186 от ГПК при наличие на съдебно разпореждане ДФ „Земеделие“ ще може да предостави исканата информация. Реда уреден в ГПК се явява специален по отношение на ЗДОИ.

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ "Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти." Обществената информация съгл. чл.9 от ЗДОИ е официална и служебна. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията според чл.11 от същия закон, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации.

В чл.3, ал.1 от ЗДОИ е посочено, че този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, а нормата на чл.2, ал.3 ЗДОИ предвижда, че информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор.

В случая, видно от съдържанието на оспореното решение, изчерпателно цитирано по-горе, същото не е мотивирано по начин, различен от формалното преписване на законовите разпоредби, което възпрепятства заявителите да разберат защо достъпа да поисканата информация им е отказан.

Съдът намира за основателно възражението на Кишеви, че органът е постановил общ отказ, като не е изложил мотиви за всяка част от поисканата информация. Видно от подаденото заявление със същото е поискана информация в два пункта, а от мотивите на постановения отказ е видно, че не е обсъден нито един от двата пункта и административният орган не е извършил отделен анализ на вида и характера на търсената информация.

Нито един от въпросите, поставени в заявлението не е обсъден и не е преценено коя част от исканата от заявителите информация попада в обхвата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като целта на ЗДОИ е да осигури информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от публичните субекти във връзка с тяхната работа.

Съдът намира, че напълно необосновано ответникът е посочил, че „с исканата информация се цели изясняване на спор за фактическо ползване на земя, тоест на гражданскоправен спор, като в случая не се иска информация за предприети действия от страна на ДФ „Земеделие“ и не се цели и не може да се състави мнение за дейността…“, тъй като такива данни в материалите по делото не се съдържат и за съда остава неясно как органът е достигнал до извод, че се касае за гражданскоправен спор и е цитирал разпоредбата на чл.186 от ГПК.

С оглед изложеното, настоящия състав счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и съдът следва да го отмени като върне преписката на основание чл.173, ал.2 от АПК на същия орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в установения с чл.28, ал.1 от ЗДОИ срок.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното от жалбоподателите искане за присъждане на разноски следва да се уважи, като на основание чл.143, ал.1 от АПК следва ДФ „Земеделие“ да им заплати сумата от 10.22 евро, с равностойност 20 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал. 2 от АПК, вр. чл. 40, ал.3 от ЗДОИ, съдът