Решение № 130 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Девня по дело № 938/2025 г.

дело № 20253120100938 по описа за 2025 година Производството е образувано по молба от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, за определяне на срок за приемане или отказ от наследството на А. К. А., ЕГН ••••••••••, б.ж. на с. Б., общ. В. д., поч. на 09.02.•••••г. В тази връзка е поискано призоваване на наследниците А. М. Д., ЕГН ••••••••••, Ж. М. В., ЕГН ••••••••••, М. М. В., ЕГН •••••••••• и К. М. В., ЕГН ••••••••••. „Банка ДСК” ЕАД излага, че е кредитор на А. К. А., ЕГН ••••••••••, за което представя по делото заверено копие от Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 07.01.•••••• г. за сумата от 15000 лева От представение удостоверениея за наследници се установява, че А. К. А., ЕГН ••••••••••, е починала на 09.02.•••••г., като е оставила за свои наследници А. М. Д., ЕГН •••••••••• - дъщеря, Ж. М. В., ЕГН •••••••••• - дъщеря, М. М. В., ЕГН •••••••••• – син и К. М. В., ЕГН •••••••••• – дъщеря. Видно от извършената служебно справка по реда на Наредба №14/2009г. постоянният адрес на А. К. А., ЕГН ••••••••••, е в с. Бретак, общ. Вълчи дол, поради което местно компетентен да се произнесе по молбата по смисъла на чл. 1 ЗН е Девненският районен съд. С разпореждане от 03.02.2026г. съдът е насрочил открито съдебно заседание с призоваване на посочените в молбата наследници на А. К. А.. С разпореждането съдът е указал на наследниците, че най – късно до датата на с.з. следва да заявят с писмена декларация с нотариална заверка на подписа, дали приемат наследството на своя наследодател А. К. А. или се отказват от него или да направят това устно в с.з. Със същото разпореждане съдът е указал на наследниците М. И. А., А. М. Д. , Ж. М. В., М. М. В. и К. М. В., че ако в указания им от съда срок не отговорят било устно в с.з., било писмено с декларация с нотариална заверка на подписа, губят правото да приемат наследството съгласно чл. 51, ал.2 ЗН. Редовно уведомени К. М. В. и А. М. Д., не се явяват в съдебно заседание . Уведомени по реда на чл.47 ГПК Ж. М. В. и М. М. В. не се явяват в съдебно заседание Съгласно изготвена справка от деловодство на гражданско отделение на РС Девня, по отношение на А. М. Д., ЕГН ••••••••••, Ж. М. В., ЕГН ••••••••••, М. М. В., ЕГН •••••••••• и К. М. В., ЕГН ••••••••••, няма вписани откази от наследството, останало след смъртта на А. К. А., ЕГН ••••••••••. Производството е по реда на чл. 51 ЗН. Съгласно тази разпоредба по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви, приема ли наследството или се отказва от него. "Всеки заинтересован" е лице с правен интерес от волеизявлението на призования наследник Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде изрично или мълчаливо с конклудентни действия. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля пред съда лично и самостоятелно. В случая молителят извежда интереса си от твърдението, че е кредитор на А. К. А., ЕГН ••••••••••, поради което съдът приема, че е заинтересовано лице. Като негови наследници ответниците по молбата са призовани към наследяване - така чл. 5 ЗН. След като в указания им от съда срок наследниците А. М. Д., ЕГН •••••••••• и К. М. В., ЕГН ••••••••••, не са изразили волеизявление, дали приемат или се отказват от наследството, нито са представени доказателства за извършване на действия, които несъмнено предполага намерението им, да приемат наследството, с изтичането на срока, определен от съда, се погА.ва правото им да приемат наследството. Поради това съдът следва да постанови да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство по чл. 49, ал.1 ЗН, че съгласно чл. 51, ал 2, вр ал.1 ЗН А. М. Д., ЕГН •••••••••• и К. М. В., ЕГН ••••••••••, са загубили правото да приемат наследството, останало от А. К. А., ЕГН ••••••••••. По отношение на Ж. М. В., ЕГН •••••••••• и М. М. В., ЕГН ••••••••••, същите не са намерени, поради което няма как да бъде осигурено личното им явяване пред съда за посочената процедура. Същевременно същите не са получили съобщението с указанията на съда по прилоЖ.ето на процедурата на чл. 51 ЗН. Поради това няма как да намери прилоЖ.е и нормата на ал. 2 на чл. 51 ЗН, тъй като за прилагане последиците, предвидени в нея, наследника следва да бъде уведомен лично. Настоящето производство е охранително и е свързано с упражняването на лични права от наследника. Съдът приема, че в производството не могат да намерят прилоЖ.е разпоредбите на 47 ГПК и да се приеме, че лицето е било редовно призовано, съответно книжата са му връчени редовно, без да се налага назначаване на особен представител. Също изявлението на лицето дали приема наследството на своя наследодател или се отказва от него е строго личен акт и няма как да бъде заместено от трето лице, дори и назначен от съда особен представител по делото. Още повече, че отказа от наследство освен изричен е и строго формален акт предвид процедурата, предвидена в чл. 52 вр. чл. 49, ал.1 ЗН, с единствено изключение - устно от наследника пред съда в производството по чл. 51 ЗН. Тъй като молителят иска издаване на охранителен акт съгласно процедурата по чл.51 ЗН и е налице невъзможност да бъде издаден такъв по отношение на Ж. М. В. и М. М. В. поради което така подадената молба по отношение на същите следва да се отхвърли, като съгласно чл. 538, ал.3 ГПК отхвърлянето на молбата не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт. - така мотиви на Определение от 16.06.2016г. по ч. гр. д. №439/2016г. на РС Монтана. Съгласно Тълкувателно решение №4/2024г. на ОСТК на ВКС актовете на съда по чл. 51 ЗН, с които съдът е разпоредил вписване на приемане или отказ от наследство, респ. че е изгубено правото да се приеме наследството, не подлежат на обжалване. Те не са нито преграждащи, нито в закона е предвидена тяхната обжалваемост. Това са актове, с който производството по чл. 51 ЗН приключва, т. е. те не преграждат развитието на делото и не подлежат на обжалване. От друга страна в чл. 537, ал. 1 ГПК изрично е предвидено, че решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. Следователно молителят в производството по чл. 51 ЗН, чиято молба е уважена, не може да обжалва постановения охранителен акт. Призованият наследник, на когото актът по чл. 51, ал. 2 ЗН се противопоставя, също не може да го обжалва. Охранителните актове, с които се уважава искането, независимо от техните особености, не подлежат на обжалване, а могат само да се атакуват по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Следователно ако молбата не е уважена и е налице отказ да бъде издаден искания акт, този отказ би подлежал на обжалване по реда на чл. 538 ГПК. Мотивиран от горното съдът