Решение № 398 от 2.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2285/2025 г.

Производството е образува по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН по жалба на Д. Г. Г. ЕГН ••••••••••, подадена чрез адв. М. Р., против НП № 11- 01-925 от 19.05.2025год. на директора на АДФИ, с което в качеството му на лице по чл.7, ал.1 от ЗОП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 6000лв. на основание чл.247, ал.1 пр.1 от ЗОП (ДВ бр. 86 от 2018год., в сила от 01.03.2019год. ) за нарушение на чл. 2, ал.2 от ЗОП, вр. чл.2, ал.1 т.2 от ЗОП вр. чл. 59, ал.2 от ЗОП вр. чл. 61, ал.1 т.2 от ЗОП. В жалбата си въззивникът оспорва констатациите по АУАН и НП и твърди, че последното е незаконосъобразно, необосновано и е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли НП да бъде отменено. В писмено допълнение към така депозираната жалба, представено преди даване ход на делото, процес. представител на въззивника развива доводи както за несъставомерност на вмененото на въззивника нарушение от обективна и субективна страна (вкл. позовавайки се на практика на ЕС), така и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - НП страдало от липса на мотиви, в него не били изложени съображения относно обективната и субективна страна на Д.ието квалифицирано като нарушение, не били преценени и обсъдени доводите и възраженията на жалбоподателя нито събраните доказателства не било извършено разследване на спорните обстоятелства, не били изследвани причините и обстоятелствата дали основание за въвеждане на такива критерии към кандидатите за обществени поръчки. В съдебното производство въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. М. Р., който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент, че вмененото нарушение не е осъществено нито от обективна нито от субективна страна. Отправя искане за присъждане на разноски. Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага становище за безспорна доказаност на нарушението за което е наложена санкция. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В. районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. След като прецени обжалваното НП с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Със заповед № ФК-10-1056 от 31.10.2024год. на директора на АДФИ на св. М. С. Е. – държавен финансов инспектор било възложено извършването на финансова инспекция на М. у. „Пр. д-р П. С.“ гр.В.като една от поставените със заповедта задачи била проверка за законосъобразност относно спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при провеждане на процедура „публично състезание“ с предмет „Осигуряване на хотелско настаняване на територията на страната за нуждите на М. у. „Пр. д-р П. С.“ гр.В., вписана в Регистъра на обществените поръчки с УИН 00983-20203- 0041, в частта на установените данни евентуални нарушения при определяне на критериите за подбор, както и използването на незаконосъобразна методика за оценка. В хода на проверката св. Е. констатирала следното: М. у. „Пр. д-р П. Ив. Ст., гр. В.а (МУ - В.) попада в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). МУ - Варна е държавно висше училище, което съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) е юридическо лице с ЕИК 000083633 и седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „М. Д.” №55. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗВО, органи за управление на висшето училище са общото събрание (ОС), академичният съвет (АС) и ректорът, които се избират с четиригодишен мандат. Общото събрание избира с тайно гласуване председател на общото събрание, заместник-председател на общото събрание и ректор, регламентирано с чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗВО. АС е орган за ръководство на учебната и научната дейност, с разписани правомощия в чл. 30, ал. 1 от ЗВО. Правомощията и задълженията на ректора са определени с чл. 32, ал. 1 от ЗВО. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВО, ректорът представлява висшето училище, член е на академичния съвет и негов председател. МУ - В. се представлява от проф. д-р Д.р И. Р., д.м.н. - ректор на МУ - В.. За проверявания период длъжността ректор е изпълнявана от: проф. д-р В. Л. И., д.м.н. - за периода от 01.01.2023 г. до 18.06.2023 г. включително, от проф. д- р С. Ж. Г., д.м.н. - за периода от 19.06.2023 г. до 10.03.2024 г., включително и от проф. д-р Д. И. Р. д.м.н., считано от 11.03.2024 г. На основание чл. 90, ал. 1 от ЗВО, държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет. Съгласно чл. 90, ал. 3 от ЗВО, в приходната част на бюджета постъпват: трансфери от държавния бюджет; финансова помощ от общините; дарения, завещания, наследство, спонсорство; собствени приходи и приходи по чл. 13, ал. 2 и по чл. 89, ал. 3 от ЗВО. Съгласно чл. 11, ал. 9 от ЗПФ, разпоредителите с бюджет по бюджетите на Българската академия на науката и държавните висши училища, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но бюджетните им взаимоотношения, утвърдени със закона за държавния бюджет за съответната година, се включват в бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, са със статут на второстепенен разпоредител с бюджет. С Постановление №13 от 31.01.2018г. Министерският съвет е определил второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката, включително с чл. 2, т. 2 - ректорите на висшите училища, посочени в Приложение №2. МУ-В. е вписано в Приложение №2 по т. 23. На основание чл. 11, ал. 13 от ЗПФ, първостепенните разпоредители с бюджет упражняват контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджет от пониска степен. Правомощията на министъра на образованието и науката, относно контролиране дейността на второстепенните разпоредители с бюджет са разписани и в чл. 5, т. 16 от Устройствения правилник на МОН. Ректорът на МУ - В. е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на университета, като контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета се осъществява от министъра на образованието и науката. МУ - В. е организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Ректорът на университета е ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗФУКПС и на бюджетна организация по смисъла на §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси (ЗПФ). Всички средства, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и разходват от организациите от публичния сектор са публични средства по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗФУКПС. МУ-Варна е публичноправна организация по смисъла на §2, т. 43 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗОП. Партидният номер в Регистъра на обществените поръчки (РОП) на Агенцията по обществени поръчки (АОП) на МУ-В. е 00983. През 2023 г. в приходната част на бюджета на МУ - В. са отчетени общо приходи в размер 86 167 032 лв., от тях: 44 017 501 лв. собствени приходи, представляващи 51.08% спрямо общите приходи. Съобразно §2, т. 43 от ДР на ЗОП „публичноправна организация“ е юридическо лице, за което са изпълнени следните условия: а) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14. Юридическото лице е публичноправна организация, когато отговаря едновременно на посоченото в б. „а“ и на едно от условията в б. „б“ от §2, т. 43 от ДР на ЗОП. МУ-В. отговаря на изискването, посочено в б. „а“ - създадено е с конкретна цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗВО, висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност: подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; повишаване квалификацията на специалисти; развитие на науката, културата и иновационната дейност. Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост (чл. 6, ал. 2 от ЗВО). МУ-В. отговаря и на условието, посочено в б. „б“ - обект е на управленски контрол от страна на министъра на образованието и науката. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗВО министърът на образованието и науката е държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование. Правомощията на министъра са регламентирани в чл. 10, ал. 2 от ЗВО. Министърът на образованието и науката утвърждава политика за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им (чл. 10, ал. 2, т. 9 от ЗВО). Министърът на образованието и науката сключва договор за управление с ректора на държавното висше училище при условията и по реда на този закон за срока на неговия мандат, осъществява контрол по договора и приема ежегоден отчет за изпълнението му (чл. 10, ал. 2, т. 10 от ЗВО). В чл. 31, ал. 2 от ЗВО е разписано съдържанието на договора за управление, включително задължението на ректора да отчита пред министъра на образованието и науката резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото състояние на висшето училище и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното решаване. Министърът на образованието и науката упражнява контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на МУ - В.. Ректорът на МУ-В. е публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), който на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОП е отговорен за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане на резултатите от обществените поръчки. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОП, възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки. С изключение на случаите по ал. 1, в отсъствие на възложителя правомощията му, свързани с възлагане на обществени поръчки, се изпълняват от лицето, което го замества, съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя (чл. 7, ал. 2 от ЗОП). Длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП за МУ - В. е Д. Г. Г., помощник ректор на МУ - В., който с Пълномощни №099-127/12.01.2023 г. и № 099- 1713/20.06.2023 г. на ректора на университета е оправомощен да организира и/или да възлага обществени поръчки, включително да сключва договори за обществени поръчки и подписва приемо-предавателните протоколи за изпълнение на договорите. При проверката за законосъобразност относно спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при провеждането на процедура „публично състезание“ с предмет: „Осигуряване на хотелско настаняване на територията на страната за нуждите на М. у. „Пр.. д-р П. Ст.“, гр. В.“, вписана в Регистъра на обществените поръчки с УИН 00983-2023- 0041, в частта на установените данни за евентуални нарушения при определянето на критериите за подбор, св. Е. констатирала, че процедурата за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, чрез публично състезание, с предмет: „Осигуряване на хотелско настаняване на територията на страната за нуждите на М. у. „Пр.. П. С.“ - В.“ е била открита с Решение №F381324 от 09.06.2023г. на пом. ректора инж. Д. Г. Г.. В решението било направено описание на обществената поръчка, а именно, че: поръчката включва осигуряване на настаняване при индивидуални и групови пътувалия на служители, студенти и други лица, както и при мероприятия, изискващи настаняване на групи от хора в хотели с 3 , 4 и 5 ; настаняванията се реализират на територията на страната при служебни пътувания, посрещане на гости, участия в конференции, обучения, семинари, кръгли маси, промоции, научни журита, спортни състезания, работни срещи, фестивали и други. Уточнено било, че параметрите на всяко отделно настаняване се посочват в конкретно запитване, подадено по електронна поща от представител на Възложителя в срока на договора, като в запитването се посочват минимум: дати на настаняване, местоположение, категоризация на хотела, броя на нощувките и лицата (конкретен или индикативен) и изисквания за единично/двойно настаняване. Определен бил и прогнозен брой нощувки - 1 700, като възложителят си запазвал правата да увеличи или намали посочените обеми, съобразно потребностите и финансовата си обезпеченост. Обектът на обществената поръчка бил услуги, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Обществената поръчка била с прогнозна стойност в размер 250 000 лв. без ДДС, без обособени позиции, мотивирано в решението и с код по CPV 55220000 „Услуги по хотелско настаняване“. С Решение №F381324 от 09.06.2023г. възложителят бил одобрил обявление за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие (Указания за провеждане на обществената поръчка, Приложение №1 Техническа спецификация, Приложение №2 Методика за комплексна оценка и проект на договор). Обществената поръчка била регистрирана в електронния регистър на АОП с уникален номер 00983- 2023-0041. В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка бил сключен Договор № ЗОП-ДУ-13/14.08.2023г. с определения за изпълнител участник „К. T.“ ЕООД, гр. С.като съгласно чл. 7, ал. 2 от договора максималната стойност на договора не може да надвишава 250 000 лв. без ДДС. Договорено било, че общата стойност на услугите е максимална за срока на договора (12 месеца, считано от датата на сключването му или до достигане на максимално допустимата стойност, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано) и не е обвързваща за страните като възложителят има право да заявява услугите, предмет на договора в зависимост от нуждите си и финансовата си обезпеченост. Изискванията към участниците и критериите за подбор възложителят бил определил в Раздел III. 1.1) Годност за упражняване на професионалната дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри и в Раздел III. 1.2) Икономическо и финансово състояние от обявлението за обществената поръчка, в Раздел II Изисквания към участниците, т. 3 Критерии за подбор от Указанията за провеждане на обществената поръчка. Сред изискванията за икономическо и финансово състояние бил въведено и такова участникът в процедурата да притежава валидна застраховка „Професионална отговорност“ на туроператора, с минимално изискване - да притежава валидна застраховка „Отговорност на туроператора” в съответствие с чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма. Вписано било мястото на деклариране на съответствието с критерия за подбор в ЕЕДОП, документите за доказване на съответствието (заверено копие на застрахователна полица или еквивалентен документ (за чуждестранните лица), съобразно декларираното в ЕЕДОП), както и възможността за доказване на икономическото и финансово състояние на участника с помощта на всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ, когато по основателна причина участникът не е в състояние да представи поисканите от възложителя документи. Не били поставени изисквания за технически и професионални възможности. С оглед на поставените от възложителя изисквания за „годност за упражняване на професионалната дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри“, св. Е. приела, че в обществената поръчка могат да участват лица, които осъществяват туроператорска и туристическа агентска дейност и са вписани в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, както и лица по чл. 62, ал. 1 от ЗТ (туроператор или туристически агент, в случаите на свободно предоставяне на услуги на територията на Р. Б.), които имат валидна застраховка, покриваща отговорността за причинени вреди вследствие на не разплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност, и за които е налична информация в публичния регистър на туроператорите и туристическите агенти. Приела също така, че при определяне на критериите за подбор за покриване на изискванията за икономическо и финансово състояние възложителят е изискал участникът да притежава валидна застраховка „Отговорност на туроператора” в съответствие с чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, каквато застраховка не бил длъжен да сключва туристическия агент, тъй като дейността му била различна от тази на туроператора. Св. Е. приела, че с въведеният критерий за подбор участниците в процедурата да притежават застраховка „Отговорност на туроператора” в съответствие с чл. 97, ал. 1 от ЗТ към потенциалните участници, които могат да бъдат туроператори, туристически агенти и лица по чл. 62, ал. 1 от ЗТ, туристически агенти не могат да покрият този критерий, съответно не могат да участват в процедурата, като така поставеното условие (критерий за подбор) е ограничително предвид разубеждаващото му въздействие и възпрепятстване от участие на тези потенциални кандидати, които могат да изпълнят дейностите по поръчката, но не изпълняват поставеното изискване. Св. Е. счела, че с поставения критерий за подбор въззивникът Д. Г., помощник-ректор на МУ – В., в качеството си на длъжностно лице по чл.7, ал.1 от ЗОП, е ограничил конкуренцията, а именно участието на регистрираните туристически агенти, и е дал необосновано предимство на регистрираните туроператори, с което Д.ие е нарушил разпоредбите на чл. 2, ал.2 от ЗОП, вр. чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОП вр. чл. 59, ал.2 от ЗОП и вр. чл. 61, ал.1, т.2 от ЗОП. За констатираното нарушение на 16.12.2024год. св. Е. съставила срещу въззивника АУАН № 11-01-925/16.12.2024год. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че има възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН, на 18.12.2024год., въззивникът подал писмено възражение срещу АУАН, в което излагал доводи, както за това, че МУ В. не бил публичноправна организация по смисъла на §2, т. 43 от ДР на ЗОП, така и такива за липса на извършено нарушение от негова страна. Възражението не било прието от АНО и на 19.05.2025год. било издадено процесното НП, в което АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗОП вр. чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОП, вр. чл. 59, ал.2 от ЗОП вр. чл. 61, ал.1 т.2 от ЗОП и на основание чл. 247, ал.1 от ЗОП му наложил адм. наказание глоба в размер на 6000лв. В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката М. Е., която в показанията си потвърждава констатациите си от извършената проверка с нужната конкретика. Като свидетел по искане на въззиваемата страна е разпитана като свидетел и И. К. – Кр. . Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, същата е процесуално допустима и приета от съда за разглеждане по същество. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 261 от ЗОП и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение от обективна и субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Що се касае до направеното в допълнително изложение към жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в липса на мотиви и съображения относно обективната и субективна страна на Д.ието и необсъждане на в НП на възражението подадено срещу акта то не се споделя от съда първо защото вменено задължение на АНО да излага изрични мотиви в НП досежно подаденото възражение няма. Формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени в нормата на чл. 57 от ЗАНН и там такъв реквизит не е предвиден. И второ защото в конкретния случай в атакуваното НП наказващият орган пространно е обсъдил подаденото възражение и е подал отговор на всеки от залегналите в него въпроси. Отделен е въпроса, че в случая възражението е било свързано с навеждане на доводи за липса на нарушение и тълкуване на материалния закон, които очевидно не са били възприети от АНО доколкото НП е било издадено. След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения: С НП на въззивникът е наложено наказание за това, че е като лице по чл. 7, ал.1 от ЗОП е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл. 59, ал.2 вр. чл. 61, ал.1, т.2 от ЗОП. Разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗОП регламентира принципите на които следва да съответстват обществените поръчки като в т.1 е прокламиран принципа на свободната конкуренция. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. Съгласно чл. 61, ал.1, т.2 от ЗОП по отношение на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците възложителите могат да поставят изискване към участниците да имат застраховка "Професионална отговорност", когато такова изискване произтича от нормативен акт. В конкретния случай спрямо въззивника е повдигнато обвинение и същият е наказан за това, че е открил процедура за възлагане на обществена поръчка като одобрил обявление и документация за участие в обществената поръчка, в които били поставени изисквания към участниците да бъдат регистрирани туроператори и/или , или лица по чл. 62 от ЗТ като е поставил критерий за подбор с който е било ограничено участието на регистрираните туристически агенти и е било дадено предимство на туроператорите, а именно: въвел е изискване за притежание на валидна застраховка „Отговорност на туроператора“, която застраховка била задължителна само за туроператорите, но не и за турагентите. Съгласно разпоредбата на §1, т 59 от ДР на ЗТ “Туроператорска дейност“ е организирането на туристически пакети, предлагани за продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на конгресни и делови събития или с друга цел; Дефиницията за „туроператор“ е дадена в §1, т. 60 от ДР на ЗТ. Съгласно посочената разпоредба „туроператор“ е лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за упражняване на туроператорска дейност, което изготвя туристически пакети и ги продава или предлага за продажба пряко или чрез посредничеството на друг търговец, или съвместно с друг търговец, или което предава данните на пътуващия на друг търговец в съответствие с §1, т. 67, буква „б“, подбуква „дд“ от допълнителните разпоредби; Съгласно §1, т. 61 от ДР на ЗТ „туристическа агентска дейност“ е извършването на посредничество при: продажби на туристически пакети на крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване. Съгласно §1, т. 62 от ДР на ЗТ „туристически агент“ е лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за осъществяване на туристическа агентска дейност, различно от туроператор, което продава или предлага за продажба туристически пакети, изготвени от туроператор. Анализът на посочените по-горе норми води на извод, че дейността на туроператора и турагента е различна, като туроператорската дейност не включва в себе си агентската дейност. В случай, че туроператор желае да извършва и дейност като туристически агент, той е длъжен, съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗТ, да направи допълнителна регистрация като туристически агент. Законът обаче не прави разграничение между туроператорите и туристическите агенти при залагане на изискванията за регистрация, необходима за осъществяване на дейността, включително и задължителното наличие на застраховка. Съгласно чл.61, ал.2. т.4 от ЗТ туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на Р. Б. се извършва от регистрирано по този закон лице, което има валидна застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност. Съгласно ал.4 на същия член от закона регистрацията на лицата по ал.2 се извършва от министъра на туризма чрез вписване в публичния регистър на туроператорите и туристическите агенти. Разграничение не се прави и при дефиниране на условията за прекратяване на регистрацията на лицата, осъществяващи туроператорска и туристическа агентска дейност. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗТ министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице, със заповед прекратява регистрацията на туроператорите и туристическите агенти, в изчерпателно посочени хипотези, а съгласно ал.2, т.6 на същия член заличава регистрацията когато лицето извършва дейност без валидна застраховка по чл.97. ал.1 от ЗТ. При това положение очевидно ако и в нормата на чл. 97, ал.1 от ЗТ да е посочено, че Туроператорът, установен на територията на Р. Б., ежегодно сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането, то волята на законодателя е такава застраховка да има и турагента. Последното е изискване за регистрацията му като такъв, а при липса на такава застраховка същият се заличава от регистъра. В контекста на горното съдът не споделя становището на АНО, че туристическият агент не бил длъжен да сключва застраховка по смисъла на чл. 97, ал.1 от ЗТ и въвеждането на такъв критерии за подбор ограничавало участието му в процедурата. Нещо повече в чл. 97, ал.2 от ЗТ е предвидено сключването на задължителна застраховка не само за туроператора, а и за търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги като съгласно чл.97б от ЗТ, застраховките по чл.97 покриват отговорността на застрахования при неплатежоспособност или несъстоятелност. Легалната дефиниция за „търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги“ е дадена в разпоредбата на §1, т.68б от ЗТ. Съгласно посочената разпоредба това е всяко физическо или юридическо лице независимо дали е частна, или държавна собственост, което действа включително чрез посредничеството на друго лице, извършващо дейност от негово име или за негова сметка, за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия във връзка с договори за туристически пакети или свързани туристически услуги, независимо дали действа като туроператор, туристически агент, търговец, който улеснява предоставянето на свързана туристическа услуга, или като доставчик на туристическа услуга. От друга страна дори и да се приеме, че туристическия агент не следва да сключва застраховка по смисъла на чл. 97, ал.1 от ЗТ, а друга такава, то доколкото в обявлението за процесната обществена поръчка (ОП) и указанията към него изрично е посочено, че когато по основателна причина участникът не е в състояние да представи поисканите от Възложителя документи, той може да докаже своето икономическо и Финансово състояние с помощта на всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ според настоящият съд не са били ограничени правата на други лица различни от туроператори, които са имали желание да участват в процедурата и да представят съответната застраховка за своята „професионална отговорност“. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че вмененото на въззивника нарушение не е било осъществено от обективна страна. Такова впрочем видно, от приобщените по делото обявления за други ОП и становища за осъществен контрол по чл. 229, ал.1 т2, б. „г“ от ЗОП, е и становището на органите на АОП и Сметната палата на които е вменено задължение до осъществяват контрол по ЗОП при проверка на подобни обществени поръчки с поставени идентични изисквания и критерии за подбор. Видно от приобщеното по делото обявление за ОП № 121004469 (л.55- 58 от делото) същото е за обществена поръчка с предмет „осигуряване на самолетни билети за превоз ….“ и възложител Сметна палата. От т. ІІІ1.2 икономическо и финансово състояние е видно, че е въведено изискване за притежаване на валидна застраховка „Отговорност на туроператора“ в съответствие с чл.97 от ЗТ, а от т. ІІІ.1.3 е видно, че участници в поръчката могат са както туроператори, така и турагенти, които следва да притежават валидна регистрация в регистъра на Туроператорите и туристическите агенти. В идентичен смисъл са и обявлението за ОП с възложител Пл. ун. „П.Х.“, обявлението за ОП с възложител Д. а. „Т.О.“ като в тези случаи е бил осъществен контрол по чл. 229 от ЗОП от Агенцията за обществени поръчки, която е излязла със становище, че не са установени несъответствия с изискванията на ЗОП. Съдът счете, че в случая Д.ието за което е ангажирана отговорността на въззивника е и субективно несъставомерно, но не по мотивите изложени от страна на процес. представител въззивника, а именно че той нямал правни познания и бил сформирал екип който да подготви документите - липсвал умисъл. Безспорно твърденията на процес. представител на въззивника са верни и се споделят от съда, доколкото действително доказателства за наличие на умисъл по делото липсват. Нарушението обаче би могло да бъде извършено и по непредпазливост. В случая обаче събраните доказателства не сочат и на тази форма на вината и това е така защото очевидно екипът подбран е въззивника е включвал участието на юристи, които освен собствено тълкуване на закона са извършили и проверка в публичните регистри на обществените поръчки и са установили, че именно органите които са призвани да контролират по ЗОП процедират по този начин. При положение, че по предходно публикувано в регистъра за ОП през 2022год. обявление за ОП от самата Сметна палата, на която е вменено задължение да извършва последващ контрол по ЗОП въвежда същите правила за участници и критерии за подбор, то очевидно няма как да се приеме наличие на виновно поведение у всички възложителите за последващи ОП при подобни критерии. Нещо повече при извършена служебна проверка на сайта на АДФИ на посочения в допълнителното изложение към жалбата публично достъпен адрес https://www.adfi.minfin.ba/ba/34 съдът констатира, че действително е налице доклад за осъществен от АДФИ последващ външен контрол по изпълнението на ЗОП върху обществена поръчка с предмет „Осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж и на хотелско настаняване при служебни пътувания за нуждите на Тр.у. гр. Ст. З., по обособени позиции по Проект: № BG-RRP-2.004-0006 „Развитие на научните изследвания и иновациите в Тракийски университет в услуга на здравето и устойчивото благосъстояние“ финансиран от ЕС - NextGenerationEU чрез НПВУ и с бюджетни средства“ с възложител ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ, видно от който доклад при идентично заложени критерии финансовият инспектор не е констатирал нарушение. Поръчката е публикувана в Регистъра на обществените поръчки под № 00373- 2024-0021, публично достъпна на адрес https://app.eop.bg/todav/380427. В контекста на горното съдът изцяло споделя наведеното в допълнителното изложение към жалбата становище, че подобно противоречие в практиката на контролните органи, включително и АДФИ създава правна несигурност и буди съмнения в обективността и последователността на действията, още повече при добросъвестно от страна на университета следване и съобразяване със законовите изисквания и утвърдена практика. Що се касае до наведеното в допълнителното изложение към жалбата становище че МУ – В.не е публичноправна организация по смисъла на §2, т. 43 от ДР на ЗОП, то не се споделя от съда. Съгласно §2, т. 43 от ДР на ЗОП „публичноправна организация“ е юридическо лице, за което са изпълнени следните условия: а) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14. ЮЛ е публичноправна организация, когато отговаря едновременно на посоченото в б. „а“ и на едно от условията в б. „б“ от §2, т. 43 от ДР на ЗОП. МУ-В. отговаря на изискването, посочено в б. „а“ - създадено е с конкретна цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗВО, висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност: подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; повишаване квалификацията на специалисти; развитие на науката, културата и иновационната дейност. Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост (чл. 6, ал. 2 от ЗВО). МУ-В. отговаря и на условието, посочено в б. „б“ - обект е на управленски контрол от страна на министъра на образованието и науката. Според настоящия съд, нормативно признатата автономия на висшите учебни заведения не дерогира другото нормативно създадено положение, въвеждащо контрол върху държавните висши училища, каквото няма спор, че е МУ-В., а именно в областта на обществените поръчки. Осъществяването на контрол под формата на влияние върху решенията в областта на обществените поръчки представлява същностен белег на публичноправната организация, според цитираното от въззивника във възражението срещу АУАН решение на СЕС по съединени дела № С-155/19 и С-156/2019 год. Такъв контрол по отношение на МУ-В. е наличен не поради сключения между ректора и министъра на образованието и науката договор за управление, а поради статута на МУ-В. като второстепенен разпоредител с бюджет. В качеството му на държавно висше училище, за МУ-В. е приложима разпоредбата на чл.11, ал.9 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), според която разпоредителите с бюджет по бюджетите на БАН и държавните висши училища, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но бюджетните им отношения утвърдени със закона за държавния бюджет за съответната година, се включват в бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, са със статут на второстепенен разпоредител с бюджет. В този смисъл, министъра на образованието и науката е първостепенен разпоредител с бюджет, а ректора на МУ-В. е второстепенен разпоредител с бюджет, като съгласно чл.5, т.16 от Устройствения правилник на МОН, първия осъществява контрол върху дейността на втория. В областта на обществените поръчки такъв контрол е регламентиран в разпоредбата на чл.7, ал.4 от ЗОП, която предвижда именно възможност за контрол от страна на първостепенния разпоредител с бюджет под формата на влияние върху решенията на второстепенния разпоредител с бюджет по смисъла на цитираното решение на СЕС, чийто обем дори позволява изземване от разпоредителя с бюджет от по-висока степен на правомощията по възлагане на обществените поръчки на разпоредителя с бюджет от по-ниска степен. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено. По разноските. С оглед крайния изход на делото съдът счете, че разноски на въззивника се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК. В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. В тази насока са представените по делото Пълномощно с което е упълномощил да го представлява адв. М. Р. и договор за правна защита и съдействие от 02.02.2026год.. Видно от представения договор да правна защита и съдействие в него е договорено възнаграждение в размер на 500евро като е налице и изявление, че сумата е платена в брой при подписването на договора. Налице са и подписи на адвокат и клиент, поради което и в тази част договора има характер на разписка и съобразно константната съдебна практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. Посочената сума следва да бъде присъдена в полза на въззивника като същата следва да му бъде изплатена от АДФИ. Водим от горното Варненският районен съд