Решение № 343 от 20.4.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 3343/2024 г.

Предявен е от Д. Т. И., ЕГН:••••••••••, с адрес: гр.Хасково, ул. „•••••••••••••“ №•••, ет.*, ап.* срещу „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ••••••••••••, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр.чл.70, ал.1 от ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 129,35 лева, представляваща стойността на невъзстановени два броя неразрешени платежни банкови операции в размер съответно на 6145,35 лв. и 4984 лв., които ответникът допуснал да бъдат неправомерно изтеглени на 23.02.2024г. от банковата разплащателна сметка на ищцата, открита и обслужвана при него, съгласно сключен между тях Рамков договор за предоставяне на платежни услуги. Ищецът твърди, че е клиент на ответната банка, по силата на сключен между тях Рамков договор №7048008/29.03.2022г. за предоставяне на платежни услуги. Твърди, че съгласно Договор за разплащателна сметка с номер IBAN: ••••••••••••••••••••••• и договор за електронно банкиране и електронни разплащания, на ищцата е издадена безконтактна дебитна карта, с номер 474836хххххх5288 към разплащателна сметка ••••••••••••••••••••••• и е открит онлайн профил за интернет банкиране, с възможност да прави онлайн плащания. Твърди се от ищеца, че на 23.02.2024г. е станала жертва на операция „източване на карти", в резултат на която от банковата й сметка при ответната банка са изтеглени финансови средства в размер на 11129,36 лв., представляващи два броя неразрешени банкови операции, съответно в размер на 6145,35 лв. и в размер на 4984 лв. Излага твърдения, че е извършено прехвърляне на средства от спестовната й сметка в разплащателната й такава, без това да е потвърдено от нея при неясни за нея обстоятелства как са извършени и одобрени транзакциите. Сочи, че научава за извършвани тегления от нейната сметка от служител на банката, който по телефона я уведомява, че в момента в Истанбул, Турция, се нарежда прехвърляне и теглене на средства от сметките й. Тя му съобщава, че в момента се намира в България и веднага му заявява да се спрат операциите и да се блокират сметките и картата й, която се намира у нея, тъй като тя не е наредила тези транзакции. Уведомява служителя, че веднага лично ще посети обслужващ офис на „Банка ДСК", което е направила. Ищцата твърди, че не е получила код за потвърждение на процесните трансакции от разплащателната си сметка, но получила обаждане от служител на банката за съмнителна операция. Поддържа, че въпреки, че е уведомила служителката на ответната банка, че не тя е наредила трансакциите и че незабавно следва същите да бъдат спрени, а сметките й - блокирани, това не е било направено и от сметките й са източени 11129,35 лева, с което й е нанесена финансова вреда на посочената стойност. Сочи, че веднага след разговора тя посещава клон на ответника, където по нейно настояване сметките й са блокирани, а картата - деактивирана и издадена нова карта. Още същия ден ищецът подава жалба за оспорване на транзакциите и отправя искане за възстановяване на сумите по сметките до ответната банка, регистрирана от неин служител с вх.№ 16-1003026/ 23.02.2024г., като в системата е посочен краен срок за отговор - 24.03.2024г. Излага, че едва на 28.05.2024г. банката е изготвила отговор по жалбата, връчен й на 26.07.2024г. по електронната поща, като в този случай банката е подходила некоректно към нея, представила й невярна информация по казуса и я въвела в заблуда. С получения отговор е уведомена от банката, че няма данни, които да свидетелстват за неправомерна употреба на банковата й карта и че трансакциите са наредени от лице, овластено да използва картата и/или знаещо нейните данни, необходими и използвани при извършването на операциите - пълният номер на картата (16 цифри), датата на изтичане на валидността й и допълнителния код за сигурност(СУС2/СУУ2) от гърба на картата. Посочва се, че с Покана вх Рег.№ 16-10-03026/3 от 04.09.2024г, ищецът отправя отново изрично искане до „Банка ДСК" АД, ЦУ-София, в срок до 10 дни от получаването й, да възстанови средствата по разплащателната й сметка, които банката е допуснала да бъдат изтеглени чрез неразрешени от нея трансакции, но от страна на банката не последвали никакви действия за възстановяване на сумата, нито отговор на поканата. Ищецът счита за неоснователен отказа на ответника да възстанови незабавно неправомерно изтеглените суми от банковата йсметка. Излага, че сумите са изтеглени неправомерно, тъй като нарежданията за същите не са направени нито от нея, нито от друго лице, което да е оправомощено от нея да го направи, като твърди, че никой друг освен нея няма достъп до онлайн профилай и никой освен нея не знае ПИН-кода за банковата й карта. Освен това посочва, че картата е винаги в нея и не я предоставя на никого, нито е предоставяла данните по нея. Поддържа, че като потребител на банковите услуги на ответника, тя е направила всичко необходимо, за да уведоми банката за извършване на измама с нейни средства от банковите й сметки, но от негова страна не били предприети необходимите действия, за да защити интересите й. Отбелязва, че по банковите си сметки има определен максимален лимит, съгласно ОУ на банката, който и самата банка не разрешава да се надхвърля при една операция, но въпреки това в случая са разрешени операции над договорения максимален лимит. Според нея в настоящия случай от ответника са нарушени и добрите практики, които изискват при такива ситуации банката да се увери, че е налице съгласие от клиента за извършването им, които в конкретния случай не били спазени. Излага още, че в случая ответната банка е нарушила и разпоредбите на чл.123 от Закона за защита на потребителите, тъй като следва да отговаря за всяка липса на съответствие на предоставената услуга с уговорената такава, вкл. за предоставяна й такава от лице, което действа от името и за сметката на банката, след като служителите на банката са били информирани, че въпросните операции не са наредени от ищцата и не са извършили всички необходими действия за спиране на нерегламентираните разплащания от нейната банкова сметка при ответника. Поради тази причина, счита, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, за което й се дължи обезщетение чрез възстановяване стойността на неразрешените платежни операции от банковата й сметка, така, че сметката отново да е в състоянието преди изпълнението на неразрешените платежни операции. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната банка, чрез неин процесуален представител, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че оспорваните платежни операции са автентични, точно извършени по нареждане на клиента, правилно осчетоводени и извършени чрез използване на договорените между страните персонализирани средства за сигурност. Ответникът твърди, че е изпълнил всички свои нормативни и договорни задължения, произтичащи от качеството му на доставчик на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС. Не оспорва обстоятелствата, че ищецът е оправомощен държател на процесната дебитна карта, издадена й от ответната банка по силата на сключен между тях договор, че за същата е направена регистрация на посочен от нея мобилен номер за генериране на еднократна 3-D парола за плащания в интернет, получавана чрез СМС на регистрирания номер към дебитната карта, както и че чрез тази карта от нейната разплащателна сметка са извършени две платежни операции на дата 23.09.2024г. - за сума в размер на 4984 лева и за сума в размер на 6 145,35 лева. Сочи, че процесните отношения между страните се регламентират от Общите условия на „Банка ДСК" АД за предоставяне на платежни услуги. Съгласно ОУ, за установяване на идентичност на и/или удостоверяване на автентичността на наредените от клиента платежни операции от разстояние, банката изисква едно или повече персонализирани средства за сигурност, като се поддържа, че в случая това изискване е спазено, тъй като за плащания с банкова карта между страните е уговорено ползване на ПИН-код като комбинация от цифри, определяна от клиента и известна само на него, както и еднократна 3-D парола в случаите на платежна операция в интернет, която се получава на регистрирания мобилен номер на клиента чрез СМС или Тоукън технология. Излага се от ответника, че в случая поведението на ищцата сочи на проявена от нейна страна груба небрежност в качеството □ на ползвател на платежни услуги, тъй като не е положила дължимата грижа за запазване в тайна на прилаганите средства за защита на своите инструменти за отдалечен достъп. Сочи, че за осъществяване на оспорваните платежни операции е необходимо правилно въвеждане на номера на банковата сметка, валидност, C W код, изписани върху пластиката на картата, на генерирания и изпратен на телефонния номер на ищцата CMC код, а така също и допълнително въведен статичен ПИН код, който е определен предварително от клиента. Излага твърдения, че в случая ищцата сама е причинила вредоносния резултат, като е предоставила данните си на трето лице, въвеждайки своите данни за достъп до банковата си сметка, чрез последване на линк, изпратен в електронната й поща, което и самата тя споделила пред служител на банката и в саморъчно попълнен от нея Анкетен лист към подаденото искане за оспорване на трансакциите, с което е нарушила и задълженията си по чл.75 ал.3 ЗПУПС и чл.63.2 от ОУ. Изтъква още, че от своя страна ответникът е изпълнил всички свои законови и договорни задължения. В тази връзка подробно излага твърдения, че в случая от него не с а м о е извършена проверка за правомерното използване на платежния инструмент и автентичността на платежните операции, но е приложена и процедура за задълбочено установяване на идентичността съгласно императивното изискване на чл. 100 от ЗПУПС, тъй като използваните при нареждане на процесните платежни операции персонализирани средства за сигурност отговарят на минимум два от включените независими елементи съгласно чл. 100 от ЗПУПС, а именно - използване на статичен ПИН код, който е известен само на клиента и динамичен код (3-D парола), изпратен на мобилния телефон на ищцата. Счита, че доколкото процесната трансакция е разрешена по уговорения начин, с прилагане на два отделни, независими един от друг елементи на задълбочено установяване на идентичността, тя се явява автентична по смисъла на чл. 78, ал. 3 от ЗПУПС, при което приложима се явява хипотезата на чл.80 ал.3 от ЗПУПС и не следва да бъде ангажирана отговорността на банката като доставчик на платежните услуги. По тези и останалите подробно изложени в отговора съображения, се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС: На основание чл. 154 ГПК, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационно отношение между страните по договор за откриване на разплащателна сметка, по която ищцата е платец, а ответникът е доставчик във връзка с процесната сметка, изпълнението от страна на търговската банка на конкретните платежни операции, своевременното й уведомяване за операциите (след като ищцата е разбрала за тях), при което в тежест на ответника е да установи точното изпълнение на платежната операция, конкретно чрез установяване автентичността на платежната операция (че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност), нейното точно регистриране, осчетоводяването, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В тежест на ответника е и да установи при пълно и главно доказване, че при иницииране на платежните операции, извършени чрез използване на услугата "интернет банкиране" платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС. В случая, не е спорно между страните, че по силата на сключен между т я х договор ищцата е титуляр на открита при ответната търговска банка разплащателна сметка, както и че въз основа на договора за разплащателна сметка и договор за електронно банкиране и електронни разплащания, на ищцата е издадена дебитна карта към разплащателната сметка ••••••••••••••••••••••• и е открит онлайн профил за интернет банкиране, с възможност да прави онлайн плащания. Посоченото не се оспорва от ответника, а и се установява от приложените писмени доказателства. Видно от представения Договор за издаване и обслужване на дебитни карти на Банка ДСК от 21.07.2006г. , същият е сключен между страните във връзка с разкрита разплащателна сметка на клиента в Банката, която сметка е обвързана с дебитната карта. Дебитната карта е преиздадена при изтичане на срока на валидност, като последната преиздадена карта, вид Visa Debit pay Wave, е предадена на ищцата на 09.06.2021 г.,видно от приложената по делото декларация за предаване на банкова карта. Не е спорно, че на 23.06.2021 г. е депозирано искане от Клиента за регистрация на мобилен номер/тоукън устройство за получаване / генериране на еднократна 3-D парола за плащания в Интернет, с което ищцата е заявила, че по издадената й карта и разплащателна сметка за получаване на 3-D парола чрез SMS и ПИН код за нея за извършване на плащания в интернет, ще използва мобилен номер +••••••••••••• към оператор А1 България ЕАД. На 29.03.2022г. страните са подписали Рамков Договор за предоставяне на платежни услуги, имащ за предмет уреждане на отношенията между страните във връзка с откриването, обслужването и предоставянето на платежни услуги по разплащателни сметки, използването на инструменти за отдалечен достъп до сметки, както и ползването от Клиента на пакет от продукти и услуги на Банката. Приложени са по делото Общите условия на Банка ДСК АД за предоставяне на платежни услуги на граждани (в сила от 29.10.2023 г.). Видно от приложената по делето декларация от 23.02.2024г., ищцата е декларирала, че е запозната със същите, както и че ОУ са публикуване на интернет-страницата на банката. Не е спорно и че на 23.02.2024г. са извършени трансакции от разплащателната сметка на ищцата. По-конкретно, на 23.02.2024 г. от нейната разплащателна сметка с IBAN •••••••••••••••••••••••, чрез дебитна карта № 474836••••••5288 са извършени две платежни операции, както слева: за сума в размер на 4984 лева (четири хиляди деветстотин осемдесет и четири лева) и за сума в размер на 6145,35 лева (шест хиляди сто четиридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки). И двете са в полза на Emag Bulgaria (платформа за електронна търговия), което е видно от приложеното извлечение по сметка за периода. Плащанията са потвърдени с въвеждането на 3-D пароли, изпратени чрез SMS съобщения на тел. номер +••••••••••••• и въвеждане на ПИН-код. Не е спорно между страните, че ищцата е провела разговор със служител на Контактен ценrър на Банка ДСК АД и на отдел Сигурност още в същия ден - на 23.02.2024 г., както и на същата дата е подала Искане за оспорване вх. № 16-10- 03026/23.02.2024г. относно двете трансакции за сума в общ размер на 11 129,35 лв. (единадесет хиляди сто двадесет и девет лева и тридесет и пет стотинки). Последното се установява и от приложеното искане за оспорване на трансакции с банкова карта от 23.02.2024г., за оспорване на две платежни операции – и двете от дата 23.02.2024г., едната – за сумата от 6145,35 лв., а другата – за сумата 4984 лв. В същата ищцата е декларирала, че не е участвала в посочените трансакции, не е упълномощавала никого за това, не е предоставяла на друго лице картата си и тя е била в нейно държание в момента на оспорваните трансакции. Попълнила е анкетен лист, в който е отговорила на поставените в него въпроси, в това число – че е получила e-mail за актуализиране на личните си данни. Представя се покана за отправена претенция за възстановяване на паричните суми по процесните трансакции, като не се спори, че банката не е възстановила същите. Представя се кореспонденция между страните по повод оспорването на банковите операции. Приложено беше и заверено копие на ДП № 142/2025г. по описа на ОДМВР-Хасково, пр.пр. № 2278/2025г. по описа на РП Хасково, ТО- Димитровград видно от което същото е водено за извършено на 23.02.2024г. престъпление по чл.209, ал.1 НК, с конституирано като пострадало лице (пострадал) – ищцата Д. Т. И.. На ищцата бяха поставени въпроси от страна на ответника. На поставените въпроси ищцата посочва, че е получавала ли сте имейли от „Банка ДСК“ АД, но не за актуализация на платежни документи, а за лични данни. Не е получавала код за потвърждение за която и да е от двете трансакции чрез СМС. Въвеждала е обаче код, получен чрез СМС на телефонния си номер на съответната дата, което е било при въвеждане на промяна на лични данни и номер на карта, без парола. Сочи, че е започнала да сменя номера на картата и получила код, който се състоял от три цифри и в момента, в който натиснала кода, системата й се блокирала и тогава се усъмнила, че нещо не е както трябва , както и че посоченият имейл не е изпратен от банката. Това съмнение обаче възникнало едва след като се блокирал кода. В началото у ищцата не възникнало никакво съмнение. Не се усъмнила, че посоченият линк и сайт не изглежда т като сайта на Банката или като онлайн – банкирането на Банката, тъй като то било със същото лого, изглеждало по един и същи начин и нямало как да се усъмни. След това отново била получавала много такива имейли, но вече не ги отваряла. За изясняване на обстоятелствата по делото бяха назначени няколко експертизи. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Зл.И., оспорените платежни операции са картови трансакции и представляват плащане на виртуален ПОС терминал. Картовите трансакции не представляват теглене на суми от сметка. Картовите разплащания са отразени в системата на Банка ДСК Smart Vista. Системата Smart Vista e информационна система при Банка ДСК, която се използва за регистрация и отчет на плащанията, извършени с платежни карти, издавани от банката и разплащанията извършени от тях. Съдържа подробни данни за ID на платежната операция, видът й, картата с която е извършена, данни за търговеца, референтен номер на трансакцията, картодържател и др. Направени са две успешни нареждания за плащания, както следва: На 23.02.2024 г. в 11:30:43 ч., за сума - 4984,00 лв. и на 23.02.2024 г. в 11:28:22 ч., за сума - 6145.35 лв. Направена е и една неуспешна трансакция — на 23.02.2024г. в 11:25:22 ч., със статус неуспешна авторизация, която е в турски лири. Записите в системата за обработката на плащ ането и последователността е следната: първата операция в 11:25:22ч е неуспешна операция в турски лири, втората операция в 11:28:22ч. към Емаг е успешна и третата операция е в 11:30:43ч. - също е към Емаг и е успешна. Получател на средствата от картовите плащания е ЕМАГ. В системата на банката няма зададен интервал между трансакциите, за да се увери банката, че е налице съгласие на клиента . Съгласието представлява така наречената авторизация, която може да я има за две трансакции и да не е налице за една, както в настоящият случай. Съгласно Общите Условия на банката, картовите трансакции се осчетоводяват до 45 дни след авторизация. В случая осчетоводяването на картовите трансакции е на 26.02.2024г. В извлечението от банковата сметка за периода се съдържат данни за номер на ПОС устройството, На въпрос къде са извършени банковите трансакции, вещото лице сочи, че се ка с а е за плащане на виртуален ПОС терминал (Притежателят на картата не е налице, електронно плащане). В системите на банката са отразени две успешно извършени трансакции. Плащанията са отчетени от картовата система, без да има данни за т.нар. „скициране" на картата (метод за копиране на данните от платежната карта). Плащанията са направени в сайт на търговец, като при потвърждаването им са използвани необходимите защитни характеристики на картата — Номер на карта, имена на картодържател, CVV код, дата на валидност на картата, като и код за потвърждение, получен като СМС. Трансакцията е потвърдена и с СМС код, т.нар. 3DS f1ow. В системата са отразени изпратените СМС кодове за потвърждаване. Касае се за картово плащане, инициирано чрез въвеждане на данните от картата на клиента в сайта на Емаг и иницииране на покупка от сайта. При картовите плащания не се инициира превод на входа, а по — скоро потвърждение на трансакцията чрез СМС код, изпратен на телефония номер на клиента регистриран в банката. Системата е отчела смяна на паролата в 12:27ч. Преди да бъдат направени процесните картови плащания е извършена промяна на лимита. При справка в системата Smart Vista на 23.02.2024г. в 1 1 :24ч. има запис за промяна на лимита от 8000,00 лв. на 25 000,00 лв (запис — set entity limit). Извършва се чрез ДСК Директ. Вещото лице сочи, че по информация от Банка ДСК , IP адреса на спорните трансакции е 181.214.218.243, който след проверка в публични информационни източници е с локация Brussels, но вещото лице не може да потвърди информацията, тъй като в справките от системата не е открила този адрес. По информация от банка ДСК АД на този ден не е имало профилактика или технически проблем в системата на банката Видно от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице Зл.И., на въпрос дали процесните две платежни операции са осъществени след въвеждане на коректните данни за ползвания от страна на ищцата Д. Илчев а платежен инструмент — данни за номер на карта, имена на картодържател, CVV код, данни за валидност на картата, сочи, че картово плащане не може да бъде инициирано и изпълнено, без да се използват данните на платежният инструмент: Номер на карта; Имена на картодържател; Дата на валидност на картата - месец/година; CVV код за картите от картовата система на VISA. Всички трансакции, отчетени в системата на Банката Smart Vista за дата 23.02.2024г., са изпълнени, след въвеждане на всички данни за картата. Трансакциите с а протекли при авторизация. Процесните две платежни операции са осъществени след въвеждане на коректните данни от картата и данните за потвърждение на плащанията. В системата на Банката данните за успешна авторизация се допълват от СМС известия за изпратен и получен смс-код за всяка една от двете трансакции. Налице са договорни отношения между А1 и Банка ДСК АД по доставка на СМС пакети, съдържащи всякакъв вид пароли и кодове — 3DS пароли за потвърждаване на плащания, временни пароли, парола за ресет на PIN код и др. Съгласно договореностите А1 се задължава да осигури на банката определен пакет с определен брой SMS съобщения и да обезпечи технически разпространението им до предварително определени от банката нейни крайни потребители. Независимо от това на кой оператор е клиента, Банката изпраща СМС съобщения, чрез тази платформа, като използва само и единствено мрежата на А1 България ЕАД и Мобика за доставка на съобщенията,т.е. банката доставя изпратените от нея съобщения само чрез мрежата на А1, като ги изпраща до телефонният номер на клиента, независимо дали е на Виваком или на Йетел ( Теленор). Съдържанието на съобщенията, крайният потребител, до който се изпращат и самото им изпращане се осъществява от банката, посредством уеб базирано приложение - платформа, като А1 единствено осигурява преносната среда чрез своята мрежа и подава обратна връзка при доставяне на съобщението. Същото се потвърждава от имейл, на който е Д. И. е предоставила снимка от телефона си за получените оБщо 4 бр. СМС – два, от които за процесните трансакции. На въпрос, дали е била точно регистрирана и осчетоводена оспорената операция и засегната ли е от техническа повреда или друг недостатък, пополучената от Банката информация се твърди, че няма данни за технологичен или счетоводен проблем. Вещото лице сочи, че в картовата система на банката двете трансакции са преминали успешно, като са спазени изисквания за авторизация. От Банката се твърди, че няма данни за технологичен или счетоводен проблем. В картовата система на банката двете трансакции са преминали успешно, като са спазени изисквания за авторизация. Видно от извършената комплексна съдебно-техническа и счетоводна/икономическа/ експертиза, вещите лица Зл.И. и Д. К., пояснявата на първо място, че „трансакция" (транзакция) представлява платежна операция, извършена чрез платежен инструмент или платежна сметка, която след авторизация се отразява счетоводно в системите на банката като завършено движение на парични средства. При трансакции, извършени с банкова карта, включително дистанционни плащания (онлайн покупки), осчетоводяването се извършва след потвърждение на трансакцията от картовата система и получаване на информация за успешна авторизация. При онлайн трансакции с банкова карта, плащането се инициира чрез въвеждане на картови данни; трансакцията подлежи на авторизация, включително чрез двуфакторна автентикация. При успешна авторизация сумата се блокира, а при сетълмент окончателно дебитира по картовата сметка; транзакцията се осчетоводява като валидно извършена. От счетоводна гледна точка успешното преминаване на всички етапи по авторизация е основание за отразяване на операцията като редовна. Процесът по оспорване на една платежна операция с банкова карта - „трансакция" и процеса по разплащане и осчетоводяване в системата на Банката са два различни процеса, които са подложени на влияние както на вътрешни, така и на външни фактори. В процеса по осъществяване на една трансакция с банкова карта, който довежда и до осчетоводяването, т.е. отразяването по клиентската сметка участници са : 1. Клиента на Банката и картодържател; 2. Банка ДСК- издател; 3. Търговец, към който е насочено конкретното плащане; 4. Банка на Търговеца. Всеки от гореизброените участници има различна роля, в зависимост от вида на използваното платежно средство и методите за авторизация на плащането. При картови онлайн трансакции, в конкретния случай на физически лица с двуфакторна автентикация банката издател получава заявката за плащане чрез картовата организация Visa в конкретния случай и извършва проверки за валидност на картата, наличност по сметката и успешност на двуфакторната автентикация. След положителен резултат банката издател предоставя авторизация, с което потвърждава, че към момента на заявката транзакцията отговаря на всички изисквания за изпълнение. При одобрена транзакция: сумата се блокира , а при сетълмент окончателно се дебитира по сметката на картодържателя; трансакцията се осчетоводява в системите на издаващата банка. Сетълмента се извършва в последствие между участниците. След предоставяне на авторизацията банката издател няма техническа възможност едностранно да спре или анулира транзакцията. Авторизацията представлява разрешение за извършване на плащането, докато сетълментът е последващ процес на окончателно финансово уреждане между участниците. Сетълментът се извършва автоматично от картовата система след авторизацията и не подлежи на предварително блокиране от банката издател. Когато клиентът използва карта първата стъпка е авторизация: търговецът изпраща заявка към банкатаиздател, за да се провери: дали картата е валидна и дали има достъпна наличност. За това в картовата система има запис — Response code, т.e. запис, че е изпратен успешен отговор, че е налице авторизация. Такива данни има и за двете трансакции. След като търговецът получи потвърждение за авторизация, картовата трансакция е заредена в картовата система на V ISA. Такива данни има и за двете трансакции . Банката издател получава заявката за плащане чрез картовата организация Visa и проверява валидността на картата, наличността по сметката и успешното преминаване на двуфакторната автентикация. След положителен резултат банката издател предоставя авторизация, с която потвърждава, че към момента на заявката транзакцията отговаря на изискванията за плащане. След предоставяне на авторизацията банката издател няма техническа възможност едностранно да спре или анулира транзакцията, а последващото възстановяване зависи от процедурата по оспорване. Картодържателят може да подаде жалба за транзакции, които твърди, че не е наредил физически (например поради кражба на данни чрез фишинг). Жалбата се обработва чрез процедура по оспорване, която включва проверка на: валидността на транзакцията, успешността на двуфакторната автентикация, съответствие с правилата на картовата схема. Ако транзакцията е валидно автентикирана (успешна 3-D Secure) и няма нарушения от страна на търговеца, възстановяване по основание „Fraud" по правило не се уважава, съгласно правилата на картовата схема. Съгласно чл. 71.1. от Общите условия на Банката, платежни операции с картата в онлайн режим се допускат след проверка на: достъпната наличност, състоянието на картата и лимитите по нея, като идентичността на клиента може да бъде установена след използване на някой или на комбинация от персонализираните средства за сигурност по т. 62.3 и/или други елементи (например: CVC/CVV код, име върху картата, срок на валидност или подпис). Плащането се изпълнява незабавно, а се осчетоводява впоследствие. При условие, че в картовата система плащането е протекло успешно, при наличието на авторизация, технически сумите се обозначават като блокирана сума или задържана сума, за да има яснота какъв размер на сумите ще премине през фазите clearing (изчистване на транзакциите) и settlement (разплащане). При т.нар изчистване на трансакциите, търговецът ги изпраща за обработка към неговата банка. В процеса на разплащане банката-издател прехвърля реално средствата към банката на търговеца. След прехвърляне на средствата, сумите се осчетоводяват като дебитирани от сметката. Касае се за процес, който има множество стъпки, в които няма място за оспорване и спиране на сумите в реално време. Принципът е, че сумите се прехвърлят веднага и се оспорват впоследствие. Uт казаното дотук следва, че подаването на жалба за оспорване на извършени транзакции, в условията на извършена транзакция с банкова карта V1SA с двуфакторна автентикация не спира сетълмента или осчетоводяването на наредените средства. Банката издател няма механизъм да спре, предотврати, върне, възстанови и т.н. плащане по транзакция, чиято авторизация е успешна. Налице ли е успешна авторизация, търговецът (насрещната страна) подаде ли в клиринг файл тази транзакция към картовата схема, последната — Банката на търговеца взема парите от Банката-издател. 3атова картовите схеми са предвидили chargeback процес, при който, на базата на подадено от картодържателя искане за оспорване, издателя на картата стартира процес, при който издателя на картата и институцията на терминала спорят съгласно правилата на картовата схема и определят кой поема финансовата отговорност на базата на доказателства от двете страни. Възстановяване на сума по картово плащане чрез процеса по оспорване е възможно при наличие на основание, предвидено в правилата на картовата схема, и след приключване на съответната процедура. Част от основанията са свързани с неспазване на правилата от страна на търговеца, но възстановяването не е ограничено единствено до такива случаи. Възстановяване може да настъпи и при: технически грешки; дублирани транзакции; неправилна сума; неизпълнена или отказана услуга. В чистия смисъл вложен в думата „осчетоводяване на оспорена транзакция", такова не се извършва в системата на БАНКА ДСК. Извършва се регистриране на подадената жалба по оспорените транзакции по Правилата и Процедурите, описани по-горе. В обобщение се сочи, че че след извършване на двуфакторна автентикация по инициирано плащане с банкова карта Visa, към търговец, Банката издател след проверка на наличността по сметката и успешен процес по автентикация, блокира сумата по сметката, която в последствие се нарежда-осчетоводява и дебитира клиентската сметка, когато търговецът подаде в клиринг файл тази транзакция към картовата схема. Осъществяването на тези транзакции извън правилата в самата Банка се ръководят и по правилата на международната картова платежна организацияв случая VISA , която осигурява технологичната инфраструк тyра за обработка на картови плащания между участниците в платежния процес. В конкретиката на разглеждания случай, вещите лица сочат, че при успешна авторизация, сумата се задържа или се маркира като блокирана, но тя все още не е окончателно осчетоводена (дебитирана) от сметката. Клиентът вижда сумата като блокирана в сметката си, до датата на осчетоводяване. Съгласно приложеният от Д. И. екран от мобилното й банкиране към 23.02.2024г. - блокира се салдото по сметката, за да се обезпечи наличността. Блокировката не означава последващ преглед и анализ на платежното нареждане и не включва допълнителни изисквания от клиента за потвърждаване на плащането. Всички действия по потвърждение са изнесени преди изпълнение на трансакцията, а не след това. Банката осъществява и изпълнява само и единствено трансакции, които са протекли със запис успешна авторизация. Банката не осъществява самостоятелно трансакции, без да са изпълнени стъпките по двуфакторната автентикация на клиента - статична парола (Пин код - известен само на клиента) и динамична парола — СМС код, със срок на валидност 15 минути, който се изпраща като СМС на клиента. .Банката разглежда постъпили възражения и повдигнати спорове от Клиента или упълномощено от него лице във връзка с предоставянето на платежни услуги и го уведомява за решението си в срок от 15 работни дни от подаването им. Проверка по жалбите се извършва в предвидените в закона и Общите Условия срокове. Не се извършва незабавна проверка, тъй като успешно извършена трансакция е възмОжна само и единствено след успешна авторизация, което означава че се прави проверка преди да се изпълни трансакцията, а не след като се оспори. Проверката, която се осъществява след подадена жалба за оспорване на платежна операция включва проверка за наличие на авторизация и включва справки в системата Смарт Виста, в която много подробно с тачност до секунда е посочено кога и как е извършена авторизация на плащането. Осчетоводяването на трансакцията е функция от изпълнението и е последващ етап. Наредена трансакция не може да не бъде осчетоводена, поради това че се оспорва. В процесите по clearing (изчистване на транзакциите) и settlement (разплащане), паричните системи действат като автоматични системи и човешката намеса е изключена. Съгласно чл. 72.1., б. „д" от Общите условия, с банкова карта може да се извършва плащане на стоки и услуги чрез Интернет. Съгласно чл. 73, б. „б" от Общите условия, платежните операции с банкова карта се изпълняват незабавно след получаване на надлежно нареждане от картодържателя, а сметката му се задължава в рамките на 45 дни. Съгласно чл. 71.1. от Общите условия, платежни операции с картата в онлайн режим се допускат след проверка на: достъпната наличност, състоянието на картата и лимитите по нея, като идентичността на клиента може да бъде установена след използване на някой или на комбинация от персонализираните средства за сигурност по т. 62.3 и/или други елементи (например: CVC/CVV код, име върху картата, срок на валидност или подпис). От този текст е видно, че плащането се изпълнява незабавно, а се осчетоводява впоследствие. При условие, че в картовата система плащането е протекло успешно, при наличието на авторизация, технически сумите се обозначават като блокирана сума или задържана сума. за да има яснота какъв размер на сумите ще премине през фазите clearing (изчистване на транзакциите) и settlement (разплащане). При т.нар изчистване на трансакциите, търговецът ги изпраща за обработка към неговата банка. В процеса на разплащане банкатаиздател прехвърля реално средствата към банката на търговеца. След прехвърляне на средствата, сумите се осчетоводяват като дебитирани от сметката. Касае се за процес, който има множество стъпки, в които няма място за оспорване и спиране на сумите в реално време. Принципът е, че сумите се прехвърлят веднага и се оспорват впоследствие. В противен случай. няма да има бързина и ефективност. До извършване на реалното осчетоводяване и задължаване на сметката със сумите. не само в Банка ДСК АД, но и в нито една друга платежна система, не съществува възможност сумите да бъдат спрени, стопирани, задържани за последващо одобрение от наредилия ги платец. Касае се за автоматизирана система, без човешка намеса, в която не са заложени допълнителни потвърждения, следващи авторизацията на плащането. Трансакцията се изпълнява веднага, което изключва последваща проверка в периода на осчетоводяване. Естеството на картовите разплащания изключва последващи защити, защото се презюмира, че клиентът е дал съгласие предварително и процедури за незабавна последваща ратификация и допълнително потвърждение не са предвидени съгласно европейското законодателство. Не са предвидени защити за успешно потвърдени трансакции в периода между изпълнението им и осчетоводяването им. В последствие е възможен т.нар. Charge back , което е практическо оспорване на трансакцията и се инициира чрез банката издател на картата, която чрез системата на Виза изисква съгласие за сумите от търговеца. При съгласие на търговеца сумите се възстановяват. Банката е въвела формуляр за оспорване на платежни операции, като за всяка жалба се съставя досие в информационните масиви на Банката. Служителят регистрирал жалбата е Н.И. - Финансов Център (Фц) Хасково. След получаването на хартия на искане за оспорване на платежна операция с вх. № за Фц Хасково (2601-10-10254/23.02.2024г.), жалбата е регистрирана в единната система на банката за жалби с вх. № 16-10-03026 от 23.02.2024г. След уведомяване се инициира оспорване пред международната картова организация V1SA. Оспораването на трансакция по естеството си изисква трансакцията да е преминала успешно, да е разплатена и осчетоводена и впоследствие същата може да бъде оспорена. Механизмите за защита са съсредоточени преди изпълнение на трансакцията с двуфакторна идентификация и задължение за платеца да не предоставя информацията за платежния си инструмент и кодовете за потвърждение на самоличността му. От заключението на съдебно-техническата експертиза, в частта относно предоставен от ответника аудио запис на диск (CD-R) за проведена комуникация между техен служител и ищцата относно процесните операции се установява следното: На електронния носител CD-R, предоставен от ответника има записан един звуков файл с име: Д. Т. И. _1_1_Д. Т. И.. Записания телефонен разговор е един. От телефонният разговор се разбира, ч е същият изхожда от служителка на Банка ДСК АД, която в началото на разговора се представя като „сигурност на електронните услуги" и търси Д. И.. Д. И. потвърждава, че е тя. От така проведения разговор може да се приеме, че обаждането е от служител на Банка ДСК към Д. И.. При прослушване на записа и анализ на спектрограмата се установява, че няма прекъсвания, допълнителни наслагвания или изрязване в последователността на разговора или следи, които свидетелстват за редактиране или манипулиране. Разговора няма прекъсвания и е представен в цялост. Разговорът е иницииран от служителка на банка ДСК АД към Д. Т. И., която казва в разговора, че е в клона на банката в Хасково, от което може да се направи заключение, че обаждането е до мобилния телефон на Д. И.. В разговора не се споменават предишни разговори. Темата на разговора са спорните трансакции. Видно от съдържанието на записания разговор, на ищцата е бил поставен въпрос от служителя на банката дали е попълнила фишинг съобщение от името на банка ДСК, при което ищцата отговаря, че е започнала, но паролата, последната, го отхвърля. Изпраща, но я отхвърля. Видно от съдържането на разговора, служителят на банката информира ищцата, че това не е съобщение от Банка ДСК, а фишинг имейл, както и че не е трябвало да попълва данните с и в имейла. Уведомява я, че са изтеглени парични суми - 6145 лева и 4984 лева, направен е опит да се изтеглят още 1330, при което ищцата потвърждава, че е видяла това. Служителят я информира, че временно са й блокирани картите. Разяснява, че същите трябва да се преиздадат и да се дадат нови идентификатори за банкирането, както и да подаде молба за оспорване – всичко това в клон на банката . Служителят задава въпрос на ищцата къде се намира, при което тя отговаря, че се намира в Хасково. Служителят я информира, че има логове от Панагюрище и задава въпрос на ищцата дали има познати там, при което ищцата отговаря отрицателно. Н а въпрос към вещото лице дали му е известна практика Банките да изискват потвърждаване на банкови данни по имейл , същото сочи, че Банка ДСК АД не комуникира с клиенти чрез имейл, в който се изисква предоставяне на чувствителни данни и потвърждение на данните за онлайн банкиране. Съдът цени заключенията на вещите лица като пълни, ясни и обосновани, поради което ги кредитира напълно. Предвид така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, като всяка операция, извършена при липса на изрично съгласие от страна на платеца, по закон се дефинира като неразрешена. Операцията, при която ползвателят изобщо не правил волеизявление за разпореждане със средствата по сметката си в полза на конкретния получател, е неразрешена. Между страните по делото е спорно дали ищцата е направила волеизявление за разпореждане със средствата по откритата й от ответника банкова сметка. Според нормата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. При неточно изпълнената операция е налице действително волеизявление на наредителя, но банката не го е изпълнила точно, според указанията, а при неразрешената операция ползвателят изобщо не е правил волеизявление за разпореждане със средствата си в полза на съответния получател. В настоящият случай, от твърденията на ищцата се извлича, че оспорените преводи не са нареждани от нея и следователно се касае за неразрешена операция и затова ответникът носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на три обстоятелства: 1) автентичността на платежната операция; 2) нейното точно регистриране и осчетоводяване и че 3) операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в предоставената услуга. Според правилото на чл. 78, ал. 3 ЗПУПС установяването на автентичността е процедура, чрез която доставчикът проверява дали е налице правомерно използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност (пароли, ПИН кодове, токени и др.). От събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по – горе, не се установява ищцата да е направила волеизявление за разпореждане с наличните си средства по откритата от ответника банкова сметка. Особеността при доказателствената тежест в случая е, че при твърдения от ползвателя на платежната услуга, че оспорената транзакция не е разрешена, в тежест на банката е да докаже в производството, пълно и главно, че плащането е извършено надлежно, или че е извършено въз основа на измама, или при груба небрежност на оправомощения ползвател. Според нормата на чл.78, ал.1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнение на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на операцията, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В чл.78, ал.4 ЗПУПС е предвидено също така, че при твърдения на ползвателя за неразрешена платежна операция и същевременно регистрирано от доставчика на платежните услуги използване на платежен инструмент, не е достатъчно установяване разрешаването на операцията чрез използване на идентификаторите на платеца. В този случай доставчикът на услугата дължи доказване, че ползвателят не е изпълнил някое от вменените му задължения по ползване на персонализираните средства за сигурност. Доставчикът на платежни услуги следва да ангажира доказателства, че операцията е извършена при измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. Нормата на чл.78, ал. 4 ЗПУПС възпроизвежда тази на чл. 72, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар. В нея също е уредено, в случай на оспорване от ползвателя на платежните услуги на изпълнена от него платежна операция, регистрираната от доставчика на услугите /банката/ като надлежно извършена, надежното регистриране на операцията не е достатъчно, за да се приеме за доказано, че тя е била разрешена от платеца или че последният не е изпълнил умишлено или поради груба небрежност задълженията си по чл. 69 от Директивата. Следователно, доставчикът дължи доказването на измамата или грубата небрежност при извършеното плащане. Тълкуването на чл.78, ал.1 и ал.4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.80, ал.3 ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено, или поради груба небрежност. В Определение №508/17.02.2025г.по т. д. № 1593/2024 г. на ВКС, I т. о. е бил разгледан въпросът достатъчно ли е доставчикът на платежна услуга да установи използването на конкретен платежен инструмент, вкл. коректното въвеждане на неговите персонализирани защитни характеристики, или следва да проведе пълно и главно доказване на съгласието на платеца, т. е. че въвеждането им изхожда от самия него. Изрично е посочено, че няма противоречива практика по тълкуването на чл. 78, ал. 4 вр. с ал. 1 и предвид ал. 3 на същата разпоредба от ЗПУПС, като последната единствено възпроизвежда определението за "установяване на идентичност", съгласно чл. 1, т. 29 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Света от 25.11.2015 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, отменяща Директива 2007/64/ЕО. Налице е и коментирано от СЕС приложение на идентична по съдържание на разпоредбата на чл. 72, т. 2 от Директива /EC/2015/2366, разпоредба от отменената Директива 2007/64 - чл. 59, т. 2, която чл. 78, ал. 4 ЗПУПС транспонира дословно. Така с решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 / идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 ЗПУПС /, предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната трансакция като неразрешена при извършването и без съгласието на платеца, съдът е приел, че законодателят на Съюза очевидно не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. В съответствие с решение на СЕС по дело С-409/22 е и постановеното Решение № 159/14.10.2024 г. по т. д. № 904/2023 г. на ВКС, II Т. О. Няма основание чл.78, ал.4 ЗПУПС възприет като пояснение /допълнение/ на ал. 1 на същата разпоредба, а не като различно преценим, досежно разпределението на доказателствената тежест, фактически състав - да се прилага различно, съобразно вида на платежния инструмент. Определянето на една платежна операция като разрешена или неразрешена, е обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на лицето, което е титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на платежни операции по тази сметка. В идентична на настоящата хипотеза е споделено същото и в Определение по т. д. № 2456/2022 г. на ВКС, I т. о.: При твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-токен и др.) не е достатъчно да изключи неговата отговорност, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност, способствали операцията. Задължението за опазване на предоставените персонални средства за достъп до платежния инструмент за активно опериране с платежната сметка на ищцата изисква предприемане на всички разумни действия за запазването им в тайна, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Разумните действия обичайно се свеждат до наличие на парола за достъп до функционалностите на телефона, използване на антивирусна програма и поддържането й в състояние на актуалност, съответно фактическо опазване в тайна на предоставените пароли и периодичната им промяна. Съгласно чл.100, ал.1,т.1-3 ЗПУПС доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено установяване на идентичността на платеца, когато платецът: достъпва платежната сметка онлайн; инициира електронна платежна операция; извършва друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащането или друга злоупотреба. Задълбоченото установяване на самоличността изисква включването на два или повече от следните елементи: знание – нещо, което само ползвателя знае (т. е. обстоятелство, с което единствено ползвателя на платежни услуги е запознат); притежание – т. е. нещо което само ползвателят притежава (обичайно самият платежен инструмент); характерна особеност– т. е. нещо характерно и с което се характеризира ползвателя – арг. чл.100,ал.4 ЗПУПС. Според чл. 56 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, дейността по задълбочено установяване на идентичността на платеца се осъществява при спазване на мерките за сигурност в съответствие с изискванията на глава втора от Регламент (ЕС) № 2018/389. В чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 2018/389 , представляващ пряко приложимо вторично право на ЕС (арг. чл. 288 ДФЕС), е изяснено, че когато доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено установяване на идентичността на клиента в съответствие с член 97, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2366, установяването на идентичността се основава на два или повече елемента, категоризирани като знание, притежание и принадлежност, и води до генерирането на код за установяване на идентичността. Кодът за установяване на идентичността се приема само веднъж от доставчика на платежни услуги, когато платецът използва кода, за да получи достъп до своята платежна сметка онлайн, да инициира електронна платежна операция или да извършва каквото и да било действие дистанционно, което би могло да е свързано с риск от измама при плащането или други злоупотреби. Според съображение № 1 от преамбюла на Регламента, платежните услуги, предлагани по електронен път, следва да се извършват по сигурен начин посредством технологии, които могат да гарантират безопасно установяване на идентичността на ползвателя и възможно най-голямо ограничаване на риска от измами. Процедурата за установяване на идентичността следва по принцип да включва механизми за мониторинг на операциите с цел откриване на опитите за използване на персонализираните средства за сигурност на ползвателя на платежни услуги, които са били изгубени, откраднати или незаконно присвоени, и следва също така да гарантира, че ползвателят на платежни услуги е законният ползвател, който чрез нормално използване на персонализирани средства за сигурност дава съгласие за прехвърляне на финансови средства и достъп до своята информация за сметка. Освен това, е необходимо да се уточнят изискванията за задълбочено установяване на идентичността на клиента, които следва да бъдат прилагани всеки път, когато платецът получава достъп до своята платежна сметка онлайн, инициира електронна платежна операция или извършва дистанционно действие, което би могло да е свързано с риск от измама при плащането или други злоупотреби, като се изисква генерирането на код за удостоверяване на идентичността, който да е устойчив срещу риск от цялостно подправяне, или чрез оповестяване на някой от елементите, въз основа на които е генериран кодът. Тълкуването на закона,в това число и регламента, че самите "защити", т. е. име, номер на банкова карта, срок на валидност, CVC код, не могат да се вземат предвид при установяването на задълбочената самоличност. Същите не представляват фактор за последната съобразно изискванията на закона и регламента. Тоест дали при извършените транзакции ищецът е въвел номер на карта, име и CVC код принципно е ирелевантно, за да се направи еднозначен извод за това, че ответникът е спазил изискванията на чл. 100 ЗПУПС и чл. 4 от Регламента. В случая установява се, че са извършени процесните операции, както и че за същите има авторизация. Същевременно, установи се, че на същата дата е проведен телефонен разговор между ищцата и ответната банка, като от съдържанието може да се направи заключение, че въпросните операции не са направени от нея, а от друго лице, без нейно съгласие и в резултат на фишинг съобщение, в което ищцата не се е усъмнила. От приложеното извлечение от системата на банката в експертизата на вещото лице се установява, че на същата дата са правени и неуспешни опити за трансакция. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване автентичността на процесната операция, а именно – че съгласието за извършването й е дадено от платеца. Това е така, тъй като процесната платежна операция е извършена посредством виртуален ПОС-терминал. Процедурата, чрез която са верифицирани процесните плащания, не изключва възможността данните на ищцата, необходими за разрешаване на плащанията, да са станали известни и ползвани от трети неоторизирани лица. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано от ответника, че процесните плащания, са извършени от ищцата. С оглед на така приетото, съдът дължи отговор на спорния между страните въпрос: налице ли е основанието на чл.80, ал.3 изцяло в тежест на ищеца платеца да останат понесените от него загуби в резултат на неразрешена платежна операция, поради неизпълнението на някое или някои /едно или повече/от вменените му с нормите на чл.75, т.1,т.2 и т.3 ЗПУПС задължения умишлено или поради груба небрежност, които задължения са: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. В трайно установената практика се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай ( в този смисъл Решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV Г О , Решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 315 от 01.03.2023 г. по к. гр. д. № 3559/2022 г. на ВКС и др.) В случая не се налага извода, че действително се касае за неполагане не само на дължимата грижа за опазване на персонализиращите защитни характеристики и кодове. Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая ответникът не е доказал както операциите да са наредени от ищеца, така и последният да е допуснал груба небрежност, която да освобождава банката от отговорност. С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по-неблагоприятно положение, но той е икономически и по-силната страна. А и част от спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск. Съществува риск за банката както от невъзстановяване на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме разумен риск. Ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е включено и извършването на платежни услуги по смисъла на чл.5 ЗПУПС. По гореизложените съображения, извършените платежни операции представлява неразрешени такива, за които доставчикът на платежни услуги е уведомен своевременно и дължи възстановяване на тяхната стойност. Предвид всичко изложено съдът намира, че няма основание за освобождаване на ответника от обективната му и безвиновна отговорност по чл.79 ЗПУПС, тъй като не се установява неизпълнение поради умисъл или груба небрежност от страна на ищцата на задълженията й да предприеме всички разумни действия по съхраняване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент. С оглед на горните съображения предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗПУПС е основателен и следва да бъде уважен. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата, която е доказала извършването на разноски за държавна такса –228,04 евро ( 446 лева), за вещи лица по назначените експертизи – общо 689,66 евро (400лв. плюс 300 лв. плюс 331,76 евро), възнаграждение за един адвокат – 255,65 евро (500 лв.) предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че последното е разглеждано в няколко съдебни заседания с разпити на свидетели и изслушване заключения на вещи лица, не приема за основателно възражението за прекомерност на същото. Предвид Закона за въвеждане на еврото в Р. България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., то всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро предвид смяната на националната валута (лев) с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс (1 евро е равно на 1,95583 лева) . Мотивиран от горното, съдът