Решение № 393 от 19.6.2026 г. на Районен съд - Видин по дело № 2445/2024 г.

Делото е във фаза по извършване на делбата. С влязло в законна сила решение № 133 от 17.03.2025 г. съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба между В. М. Х. от с.••••••••• ,ЕГН •••••••••• , Л. Н. Л.,ЕГН •••••••••• и Н. Л. Н. ,ЕГН •••••••••• ,двамата от с.••••••••• на следният недвижим недвижим имот в с.••••••••••••,материализиран в нотариален акт за собственост,№ 178,т.V,рег.№ 7542,нот.дело №599/2012 г. на нотариус с район на действие РС- Видин,вписан в регистъра на НК под № 161, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 82 кв. м., като всеки от етажите е обособен като самостоятелно жилище, построена в поземлен имот № 240 в квартал 34 по кадастралния план на с. ••••••••••••,целият с площ от 784 кв.м,за който е имот по регулационния план на селото е отреден парцел/УПИ/ IX-240 в квартал 34, ведно с правото на строеж върху описания поземлен имот, при следните права на съделителите:-за ищеца В. М. Х. – 1/6 ид.ч.-за ответника Л. Н. Л. – 4/6 ид.ч.-за ответника Н. Л. Н. – 1/6 ид.ч. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното: - страните по делото не са постигнали спогодба по отношение предмета му . По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза , относно поделяемостта , действителната пазарна стойност на имота и извършени подобрения . В заключението по назначена съдебно-техническа експертиза вещото лице е посочило,че пазарната стойност на цялата сграда , съставляваща имот с идентификатор •••••.1, ведно с прилежащото дворно място от 784 кв.м. по нот акт, а по скица- 802 кв.м. , и правото на строеж е 62 000 евро,както и че сградата е обособена в два самостоятелни жилищни имоти по етажи със самостоятелни входове : СОС с идентификатор ••••••••• по КККР на с •••••н, с площ от 82 кв.м. , на първи жилищен етаж с пазарна стойност от 31500 евро и СОС с идентификатор имот с идентификатор •••••• по КККР на с •••••н, с площ от 82 кв.м. , на втори жилищен етаж с пазарна стойност от 30500 евро. Посочено е също така,че къщата е поделяема на два самостоятелни обекта ,както са по етажи с отделни входове. В случая по делото страните са заявили претенции по сметки и възлагателни претенции . Съделителителят В. М. Х. в първото по делото заседание , чрез процесуалния си представител е заявил претенция за възлагането му в дял на основание чл.349 от ГПК, на целия допуснат до делба имот, ако е неподеляем , а ако е поделяем на първия етаж , като заявява , че това е единствено жилище и претендира първи етаж . Съделителят Л. Н. Л. е заявил претенция за възлагането му в дял на основание чл.349, ал.1 от ГПК – като преживял съпруг на обособено жилище :имот с идентификатор ••••••••• по КККР на с •••••н, с площ от 82 квм , на първи жилищен етаж . Представил е подписана от същия декларация , че са изпълнени материалните предпоставки на чл 349, ал.1 от ГПК, че е живял и живее в имота , че не притежава друг жилищен имот , а първи етаж представлява семейното жилище , неоспорена от останалите съделители . Съделителят Н. Л. Л.а е заявила претенция за възлагането й в дял на основание чл.349, ал. 2 от ГПК на обособено жилище : имот с идентификатор •••••• по КККР на с ••••, , с площ от 82 квм , на втори жилищен етаж от построената двуетажна масивна жилищна сграда . Представила е саморъчно изписана и подписана декларация , че са изпълнени материалните предпоставки на чл 349, ал.2 от ГПК, процесния имот е единственото й жилище и постоянен адрес , където е живяла и живее и не притежава други жилищни имоти , неоспорена от останалите съделители . Съделителят В. М. Х. в първото по делото заседание , чрез процесуалния си представител е предявил иск за извършени подобрения в имота на стойност 54200 лева в период 2011- 2023г до смъртта на наследодателката в 7 позиции , изразяващ се в ремонт на покрива на къщата ; външна изолация на къщата ; монтаж на парна инсталация , смяна на вътрешни врати , цялостен основен ремонт на първи етаж; цялостен ремонт на баните на първи и втори етаж ; монтаж на кухненски шкафове и вградени уреди . Съделителят Л. Н. Л. в първото по делото заседание , чрез процесуалния си представител е предявил иск за извършени подобрения срещу съделителя В. М. Х. за заплащане на сумата от 5259,32 евро , представляващи 1/6 ид ч от стойността на извършените от Л. Л. подобрения в имотите общо 31555,91 евро /или 61718 лева / , които са довели до увеличаване на пазарната стойност на допуснатите до делба недвижими имоти, в 9 позиции , в периода 1998- 2023г, до смъртта на наследодателката , изразяващи се в ремонт на покрива на къщата на стойност ;смяна на външна дограма на къщата с алуминиева дограма на лева , вкл балконска врата на терасата на първия и втория етаж ;ремонт- циментова замазка , иззиждане и покрив на терасата на първия етаж на къщата ;Поставяне на външна изолация / саниране / на къщата през 2017г година на стойност; ремонт през 2020г на банята на втория етаж на къщата, където е живял ищеца , жената, с която той живее на съпружески начала и която е майка на детето му - Д. В. Г. ; ремонт със залепване плочки в кухнята на първия етаж на стойност ; параван за банята на втория етаж ; Ремонт на първия етаж, изразяващ се поставяне на ламинат, лайсни за първия етаж , батерия за банята . Твърди , че всички подобрения и ремонтни дейности в имота са извършени изключително и само със негови и на починалата му съпруга К. Л. средства, като двамата с К. Л. са заминали да работят в Италия , откъдето са изпращали пари на двете си деца В. и Н. , както за издръжка , така и за ремонт и подобрения в имота . Представя извлечение за преведени парични средства чрез Moneygram за периода 01.01.2016г- 31.12.2024г на стойност 3000 евро /три хиляди евро / до съделителя В. Х. , получени от Д. В. Г. – жената с която същият живее на съпружески начала . По делото са допуснати и разпитани по трима свидетели на ищеца и ответниците . На основание чл 344, ал.2 от ГПК , съдът по молба на съделителя Л. Н. Л. , е приел, че достъпа на съделителя до имота е ограничен от съделителя В. М. Х., като с определение в публично заседание от 13.10.2025г е определил общо ползване на тримата съделители по делото на следните обекти в имота в село ••••, със следните номера : имот •••••.1; имот •••••••••- първи етаж и имот •••••• втори етаж , а именно : общо ползване на кухня и баня на първи етаж , както и общо ползване на дворното място , прилежащо към имот номер ••••••••••. При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: -способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан. Допуснатите до делба имоти са два обособени жилищни имота-всеки от етажите е обособен в самостоятелно жилище :имот с идентификатор ••••••••• по КККР на с •••••н, с площ от 82 кв.м. , на първи жилищен етаж и имот с идентификатор •••••• по КККР на с ••••, , с площ от 82 кв.м. , на втори жилищен етаж от построената двуетажна масивна жилищна сграда , построена в ПИ с идентификатор № ••••• по КККР. В случая двамата съделители В. М. Х. и Л. Н. Л. са заявили претенции при неподеляемост да им се възложи на всеки от тях цялата сграда, а при поделяемост- първи жилищен етаж, а само съделителя Н. Л. Л.а е заявила претенция за поставянето й в дял на втори жилищен етаж . Съгласно задължителните указания дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 10.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, участващият в делбата преживял съпруг на неподеляем недвижим жилищен имот - съпружеска имуществена общност, има двойното качество: на наследник и съсобственик. Предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище на един от съделителите са подробно уредени в чл. 349 ГПК /чл. 288 ГПК (отм.)/ и по спорните въпроси, свързани с прилагането на отделните хипотези, има задължителна практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2004 г., ОСГК. В ГПК /отм/ и в действащия ГПК от 2008 г. са въведени ограничения при възлагането на неподеляемо жилище. Хипотезите на възлагането са: възлагане на жилище, което е било съпружеска имуществена общност на преживял съпруг, или на бивш съпруг на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца. При наведени по делото твърдения от съделител, поискал възлагане, че е преживял съпруг, който не притежава друго жилище, претенцията намира своето основание в чл. 349, ал. 1 ГПК. Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липса на собствено жилище. В решение № 72/8.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че според ТР № 1/2004 г., ОСГК, наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), аналогичен с чл. 349, ал. 1 ГПК, изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ще намери приложение, доколкото не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 1 ГПК. Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия. Безспорно съсобствеността върху масивната жилищна сграда и обособените два жилищни имота е възникнала на основание смесени юридически факти :съсобственост, възникнала в резултат на прекратяване на брак поради смърт и смесена собственост, произтичаща от : Решение за съдебна делба по гр. дело № 988/1991г на ВРС, между наследодателката К. Л. и трети лица, с което й е поставен в дял част от втори етаж от двуетажната сграда ; нот акт № 37, том 8, нот дело 2848 / 1995г на ВРС за покупка в режим на СИО от Л. Л. и К. Л. на първия етаж от имота ; нот акт № 5951 от 20.09.2012г , акт 2 , том 18,дело 273/2012г на Служба по вписвания за покупка в режим на СИО от Л. Л. и К. Л. на втория етаж от имота . Качеството на преживял съпруг на Л. Н. Л. не е спорно и съдът го приема за установено. В случая е основателна възлагателната претенция на преживелия съпруг - съделителя Л. Н. Л. за възлагане на основание чл. 349, ал.1 от ГПК на обособено жилище :имот с идентификатор ••••••••• по КККР на с •••••н, с площ от 82 кв.м. , на първи жилищен етаж , ведно с отстъпеното право на строеж върху същото и ½ ид. част от дворното място , съставляващо имот с идентификатор ••••• с площ от 784 кв.м. по нот акт, а по скица- 802 кв.м . Същият няма собствено жилище според приложената по делото декларация, жилището на първия етаж е неподеляемо и е било семейно жилище -съпружеска имуществена общност , в който смисъл са Решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 6017/2014 г. на ВКС, І г. о. и Решение № 28 от 26.05.2016 г. по гр. дело № 3863/2015 г. на ВКС, І г. о. Наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК за същия обособен жилищен имот от съделителя В. Х... Съделителят В. Х. е заявил претенция за възлагане само на първи етаж от допуснатите до делба имоти/ протокол от с.з от 13.10.2025г ,стр.91 от делото/, като не е заявил претенция за възлагане на втори жилищен етаж с идентификатор •••••• по КККР на с •••••н, с площ от 82 кв.м. Не представя писмени доказателства ,че са изпълнени материалните предпоставки на чл 349, ал.2 от ГПК. Съгласно чл. 349 от ГПК съдът не може да действа служебно – той се произнася единствено по направени искания (диспозитивно начало) на чл. 349 ГПК. В случая е налице само една валидна претенция за възлагане на втори жилищен етаж / идентификатор •••••• по КККР на с •••••н, с площ от 82 квм./,а именно на съделителя Н. Л. Л.а .При данните по делото същата се явява основателна - съделителката е представила саморъчно изписана и подписана декларация , че процесния имот е единственото й жилище и постоянен адрес , където е живяла и живее и не притежава други жилищни имоти , неоспорена от останалите съделители . Във връзка със заявените искове по чл. 346 от ГПК за извършени подобрения от съделителите В. Х. и Л. Л. е нужно да се разграничи кои от претенциите представляват необходими разноски и кои подобрения . Първите са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено,като чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота. Основанието на иска за необходимите разноски не е в правилата на чл. 72 - 74 ЗС, а в правилата на неоснователното обогатяване или на чл. 30, ал. 2 ЗС. С извършването им изобщо не е необходимо да се увеличава стойността на имота,вкл. и в необходимите разноски не се включват обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота. Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ - имота, и които не са били необходими за запазването и съхраняването им. При тях необходима предпоставка е именно увеличаването на стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не е налице подобрение . При необходимите разноски могат да се търсят само действителните разноски, докато за подобренията , ако са извършени при условията на чл. 72 - 74 ЗС или увеличената стойност на имота при добросъвестното владение или по-малката стойност между увеличената стойност на имота и разходите за извършването им. По силата на чл. 74, ал. 2 ЗС добросъвестният подобрител, ако е извършил подобренията , със знанието и непротивопоставянето на собственика, има право да търси увеличената стойност на имота. Безспорно е, че съделителят В. Х. / както и незаявилата искове за подобрения съделителка Н. Л.а / се явяват съсобственици от 09.12. 2023г. на допуснатите до делба имоти на основание наследяване по закон от наследодателката – тяхна майка К. Виденова Л.а, поч. на 09.12.2023г . В случая съдът счита, че по отношение на претенцията по сметки от съделителя В. Х. следва да бъде взето предвид решение № 40/13.02.2015 г. на ВКС по гр. дело № 6110/2014 г., I ГО ГК, в частта, с която е прието, че "Разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика от извършените от владелеца подобрения в имота. Когато недобросъвестният подобрител на един имот е и собственик (сънаследник) на имота, той обеднява с такава част от по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота в следствие на тези подобрения (чл. 74, ал. 1 ЗС), която съответства на притежаваната от останалите съсобственици (сънаследници) идеална част от имота. Поради това за тези подобрения останалите съсобственици (сънаследници) дължат на подобрителя, когато той е недобросъвестен, такава част от по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, която съответства на притежаваната от тях идеална част от съсобствената (сънаследствена) вещ, а не част, съответстваща на притежаваната от подобрителя идеална част от вещта. " За да се уважат тези искове , същите следва да са доказани и по основание , и по размер От ангажираните по делото гласни доказателства не се установи по никакъв начин, че заявените от съделителя В. Х. подобрения в имота са извършени с негови средства. Разпитаните свидетели на ищеца сочат следното:-св. М. заявява „ … Изолацията на къщата я правиха В. и Л. и още един човек , те работиха. Това беше преди около 10 години …“ Същият свидетел сочи : „ … След като заминаха за Италия Л. и К. , започнаха ремонтите по къщата …“. Св. Н. – сестра на починалата К. Л. заявява: „… Преди около 20 години К. и Л. заминаха за Италия за пари . Преди това нямаше нищо в тази къща. Ремонтите ги е правил В., който ми е племенник…“. Свидетелите М. и Н. заявяват , че В. Х. е полагал труд при извършване на строително – ремонтни дейности , като никой от тях не заяви , че ремонтните дейности са извършени с пари на В. Х. , а в обратен смисъл : ремонтните дейности в къщата на двата етажа и подобренията са извършени , след като К. и Л. Л.и са заминали за Италия. Свидетелите на ищеца заявяват , че докато са били в България , Л. и К. Л.и са живеели на първия етаж заедно с майката на К. , В. и Н. на втория етаж, докато са били деца . Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. И. Илиевбивш съпруг на съделителката по делото Н. Л.а , който заяви , че са имали дела за издръжка и други дела с Н. Л.а, като показанията му се явяват противоречи и непоследователни. Основателно се явява възражението на съделителя Л. Л. , че до 09.12.2023г. В. Х. не е имал качеството на съсобственик в имотите и това му качество възниква след смъртта на майка му К. Л.а на 09.12.2023г , а за периода на твърдяните подобрения се е явявал държател , а не съсобственик на имот – така напр. Определение № 22 от 18.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3367/2016 г., II г. о., ГК,поради което претенцията на Х. по сметките следва да се отхвърли. Основателно се явява възражението на съделителя Л. Л., че представените от съделителя В. Х. : договор- поръчка от 31.07.2018г , касов бон за смесител от 26.02.2020г , за фаянс от 03.02.2020г ; от 31.07.2018; от 18.11.2021г от 08.12.2021г от 08.08.2018г от 04.08.2023г от -03.02.2020г, не удостоверяват , че описаните материали са вложени от В. Х. за имотите в с •••• , още повече , че разпитаните негови свидетели по делото заявиха, че В. Х. е работил като строител на други обекти. Съдът приема, че представеното от ТД „ НАП “ офис Видин удостоверение изх. № 40-05-2052-12/30.12.2025г , че за периода от 2000г и до момента В. М. Х. с ЕГН •••••••••• от село •••• няма регистрирани граждански и трудови договори и няма данни за наличие на доходи от негова страна, водят до извода за липса на доходи на лицето , с които да извърши подобрения в имотите на стойност претендираните от същия подобрения в имотите . Съдът приема за частично основателни исковете по сметки по чл. 346 от ГПК от съделителя Л. Л. , който безспорно е имал качеството на собственик на имота при наличие на смесена собственост, описана по-горе. Основателни и доказани се явяват претенциите от съделителя Л. за извършени подобрения в имота преди смъртта на наследодателката Л.а , като една част от твърдяните СМР са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено по отношение на : ремонта на покрива на къщата на стойност 4961 лева през 1998-2000; смяната на старата дограма с нова на стойност 2860 лева през 2000г ; както и подобренията с външната топлоизолация на къщата на стойност 17 500 лева ; смяната на ВиК инсталация на стойност 1851 лв ; смяната на ел инсталация и ремонт на първи етаж 2896 лева ;ремонт на банята на първи етаж на стойност 1772 лева , ремонт на банята на втори етаж на стойност 5840 лева , монтаж на подпрозоречни первази – 3460 лв , навес на терасата на първи етаж с масивен парапет със зидария с блокчета – 3545 лева - на обща стойност 41825 лв. ,равняващи се на 21384,78 евро . Извършените СМР през 1998 – 2000г няма как да са платени от В. Х. , тъй като през 1998- 2000г г В. Х. е бил на 15 / 17 години и не е имал финансовата възможност да ги извърши.. От представените по делото извлечения за преводи , както и преведен трудов договор от италиански на български език се установява , че съделителя Л. Л. е работел в Италия на възнаграждение над 2500 евро месечно , като получаваните доходи сочат на възможност да извърши ремонтните дейности в имотите. Извършените от съделителя Л. СМР в имотите се доказват и от показанията на разпитаните свидетели, които завяват и заплащане на извършените СМР със средства на съделителя Л..: така например св. С. заявява „… Знам къщата в с •••• . Когато К. и Л. я купиха , първият етаж беше обитаем, вторият етаж беше за ремонт . Ремонт на покрива е правен през 1997-1998,аз също съм помагал , за оградата също . На втория етаж, където живееше В. , аз съм правил инсталацията . На първия етаж живееха Л., К. и майката на К. . Знам, че Л. и К. са пращали пари за ремонт, за баня , за инсталация, за издръжка . Знам, че Л. пратиха 2000евро на В. да купи помещение за кафе . Често си идваха Л. и К. от Италия . Споделяха ми, че са дали около 35 хиляди лв за ремонт . Л. правеше паметници в Италия . Банята на първия етаж беше с каменни орнаменти . Л. я е правил, той е каменоделец . В. се занимаваше с частно строителство . Помня когато санираха къщата Любо даде парите за санирането . Любо и К. живееха на първия етаж . За тези 35 хиляди за ремонт са ми споделили, след като се прибрах от Италия, виждал съм и разпечатки ...“ Св Кирилова заявява : „ ... Знам, че ремонтът започна , когато Л. и К. заминаха за Италия – те заминаха през 2001г за Италия. През 2007г покривът вече беше оправен , имаше и ограда. К. ми е споделяла , в Италия сме живеели в съседни зони и с К. много често сме се засичали на автобуси и влакове . Каза, че много пари са пратили, около 35 хиляди лева . К. ми е споделяла, че е пращала отделно пари на децата В. и Н. . Спомням си , че синът през 2017-2018г ми сподели , че помага на В. и К. за санирането на къщата . Знам, че на сина ми за работата по санирането са платили Л. и К. . Много пъти сме изпращали в началото пари по бусовете, защото нямаше система за преводите и нямахме документи….“ Св Л.а излага: „… Преди 2001г на първия етаж направиха основен ремонт , смениха врати , оправиха антре , всичко , кухня , първият етаж беше перфектен . Всичко направи брат ми Л. . Банята беше бутикова – с камъни , брат ми е каменоделец . Първият ремонт беше преди бала на В. . Брат ми сподели, че вторият ремонт след 2002г му е излязъл над 30 хиляди лв …„ Съдът приема за обективни описаните по-горе свидетелски показания , като последователни и логични . Съдът не разглежда претенциите за заплащане на обезщетение по отношение на движими вещи, тъй като в първата фаза на делбата не са допуснати до делба движими вещи. На основание чл. 355 от ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дела си в размер на 4%. Страните не претендират стойността на направените по делото разноски ,поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Съдът