Решение № 128 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 266/2026 г.

въз основа на доказателствата и закона МОТИВИ ПО АНД № 266/2026 г. НА РС – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК. РП – Русе е внесла Постановление, с което предлага С. Т. Т., ЕГН: ••••••••••, родена на ••••• г. в гр. Русе, български гражданин, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с адрес гр. Русе, ••••••••••, да бъде освободена от наказателна отговорност и да бъде наложено административно наказание по чл. 78а НК за извършено престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 02.10.2021 г. в гр. Русе, потвърдила неистина в частен документ – Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи (при сключването на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5) – че е собственик на заложените със Заложен билет № 38904/02.10.2021 г. към договр за паричен заем със Заложна къща „ЕС ЕЛ ДЖИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: 204146734 вещи, а именно – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „А32“, с IMEI 35745642874410, и 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел А52, с IMEI: 357456428744190, които е придобила чрез покупка – в която по изрична разпоредба на Постановление на Министерския съвет № 40/18.02.0299 г. (обн. на 27.02.2009 г. в ДВ бр. 16/2009 г., с което е приета Наредбата за дейността на заложените къщи), е специално задължена да удостовери истината и употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства при предоставянето на вещите в залог, във връзка с получена парична сума в размер на 700 лв. по договора за паричен заем. В проведеното съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като счита деянието, описано в постановлението, за доказано по несъмнен и категоричен начин чрез събраните в хода на наказателното производство доказателства. Декларираните вещи не са били собственост на обвиняемата, а са били собственост на „Виваком България“ ЕАД, защото са били взети на лизинг. Вследствие на деянието били възникнали вредни последици за трети лица, извън кръга на търговското дружество, собственик на телефоните, а и за физическо лице, което е закупило един от тях и е следвало да го върне, причинявайки му имотна вреда. Дори и да се вземат предвид подбудите на обвиняемата, деянието не би могло да бъде квалифицирано като такова с ниска степен на обществена опасност. Налице са предпоставките за приложението на чл. 78а НК, като при определянето на предвиденото наказание „глоба“ следвало да ес отчетат липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и липсата на отегчаващи такива. Служебният защитник на обв. С. Т. – адв. Л. В. от АК – Русе, счита, че е налице формално извършено престъпление, но, съгласно дефиницията за престъпление в чл. 9, ал. 1 НК, неговият първи признак е обществената опасност, която в настоящия случай не била налице. Действително обвиняемата е била задължена по силата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за заложните къщи да декларира истината, но тази разпоредба била предвидена да се обезпечи заложната къща – да не бъдела обвинена, че приемала крадени вещи. Подзащитната била наясно, че тези телефони не били крадени и решила да направи услуга на съседката си, затова деянието не било общественоопасно. Обвиняемата С. Т., упражнявайки правото си на лична защита, поддържа казаното от защитника си. При предоставяне правото на обвиняемата на последна дума същата се разплаква. Съдът, след като обсъди, фактическите и правните доводи на страните и на основание чл. 378, ал. 2 НПК извърши оценка на приобщените в хода на досъдебното производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА Обвиняемата С. Т. Т. е родена на ••••• г. в гр. Русе, български гражданин, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, живее на адрес адрес гр. Русе, ••••••••••. Свидетелите Б. Б. М. и М. И. Т. живеели от дълги години заедно на семейни начала. От съвместното си съжителство те имали едно дете – дъщеря на име М. Б. М.а, която страдала от детски паралич, за което имала и решение на ТЕЛК. Св. М. Т. била личен асистент на дъщеря си, а св. Б. М. работел само сезонна работа като строител. Предвид здравословното състояние на дъщеря им, както и липсата на постоянни доходи, през 2021 г. свидетелите Б. М. и М. Т. изпаднали в затруднено материално положение. Тогава тяхната съседка – обв. С. Т. Т., им предложила да отидат до магазина на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (понастоящем името на фирмата е „Виваком България“ ЕАД), намиращ се в сградата на Супермаркет „Кауфланд“ в гр. Русе, на бул. „Липник“ № 8, откъдето да вземат на лизинг два мобилни телефона, които да заложат в Заложна къща „ЕС ЕЛ ДЖИ ГРУП“ ЕООД, където обв. Т. познавала управителя и собственик на заложната къща – св. Л. С., тъй като му била редовен клиент. На 02.10.2021 г. тримата – св. Б. М., св. М. Т. и обв. С. Т., посетили магазина на „БТК“ ЕАД, намиращ се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 8, в сградата на Супермаркет „Кауфланд“. Там всеки един от свидетелите Б. М. и М. Т. придобили на лизинг чрез сключен писмен договор с телекомуникационното дружество по един мобилен телефонен апарат – св. Б. М. получил мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „А52“, с IMEI: 357456428744190, а св. М. Т. – мобилен телефонен апарат марка „Самсунг“, модел „А32“, с IMEI 35745642874410. За да получат телефоните обаче, свидетелите Т. и М. били длъжни да заплатят предварителна вноска по сключените договори за лизинг, като за св. М. Т. сумата била 55 лв., а за св. Б. М. – 43 лв. Тъй като двамата свидетели не разполагали с парични средства за първоначалните вноски, те заели от обв. Т. тези суми, която им ги предала и те заплатили същите в полза на „БТК“ ЕАД. Понеже свидетелите М. Т. и Б. М. имали забрана да залагат вещи в Заложна къща „ЕС ЕЛ ДЖИ ГРУП“ ЕООД, обв. С. Т. взела получените от тях мобилни телефонни апарати „Самсунг“ и отишла в Заложна къща „ЕС ЕЛ ДЖИ ГРУП“ ЕООД още на същия ден, като ги заложила. Тя попълнила декларация към Заложен билет № 38904/02.10.2021 г., в която удостоверила, че дадените в залог движими вещи - мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „А52“, с IMEI: 357456428744190, а св. М. Т. – мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „А32“, с IMEI 35745642874410, били нейна собственост. Декларирането на тези обстоятелства се изисквало по силата на нормативен акт – с Постановление № 40/18.09.2009 г. на Министерския съвет била приета Наредбата за дейността на заложните къщи и съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от същата наредба „…при сключване на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5…“. Така по силата на този текст обв. Т. била задължена да удостовери истинността на конкретни обстоятелства, а именно, че даваните от нея в залог вещи са нейна лична собственост. След като попълнила декларацията, обвиняемата предала същата на св. Л. С., а последният, в резултат на предоставения залог, заплатил сумата от 700 лв. Част от тази сума обвиняемата задържала, с оглед дадените от нея по-рано на свидетелите Т. и М. сума за първоначална вноска, както и за уреждане на предишни заемни отношения между тримата, а другата част предала на М. Т. и Б. М.. Впоследствие след няколко дена мобилният телефон марка „Самсунг“, модел „А32“, с IMEI 35745642874410 бил продаден на заложната къща на св. К. Д. К. от гр. Пловдив, който го закупил за сумата от 400 лв. чрез доставка по „Еконт“. Той предоставил телефона за ползване на неговата майка, но поради неплащане на лизинговите вноски от страна на св. М. Т. на 14.01.2022 г. „Виваком България“ ЕАД блокирали използването му. Св. К. К. веднага посетил магазин на „Виваком България“ ЕАД в „Мол Пловдив“, откъдето разбрал, че телефонът бил блокиран поради неплатени лизингови вноски. Тогава провел разговор със св. Л. С., който заявил, че ще направи нещо по въпроса, но впоследствие спрял да му отговаря на обажданията и св. Касабов подал жалба в РП – Пловдив. Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М. И. Т., Б. Б. М., К. Д. К., Л. К. С., Д. Е. Л., от обясненията на обвиняемата, от назначените по делото съдебни почеркови и съдебна ценова експертиза и приложените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства. От назначените по делото почеркови експертизи се установява, че подписите, положени в реквизитите „Заемател“, „декларатор“ и „Подпис“ в Заложен билет № 38904/02.10.2021 г. и прилежащите към него Декларация по чл. 14, ал. 3 НДЗК и Декларация за поверителност, са изпълнени от обв. С. Т.. Ръкописният текст „С. Т.“ в реквизитите „Заемател“, „декларатор“ и „Подпис“ в Заложен билет № 38904/02.01.2021 г. и прилежащите към него Декларация по чл. 14, ал. 3 НДЗК и Декларация за поверителност, са изпълнени от обвиняемата. Подписът в реквизита „За клиента“ в Приложение № 1 към Договор – заявка № 1751557402102021-52460060/2021 г. от 02.10.2021 г. е изпълнен от св. М. Т.. Подписът, положен в реквизита „За клиента“ на Приложение № 1 към Договор – заявка 1811528202102021-52460022 от 02.01.2021 г. е изпълнен от св. Б. М., както и подписът, положен в графа „За абоната“ в същия договор, бил изпълнен от св. М.. Тази експертиза не е оспорена или опровергана по никакъв начин от страните, поради което и съдът не намира, че са налице съмнения за нейната правилност и я кредитира изцяло. Съдебните ценови експертизи са установили стойностите на двата мобилни телефона - „Самсунг“, модел „А32“, с IMEI 35745642874410, е оценен на 230,08 евро (450 лв.), а „Самсунг“, модел А52, с IMEI: 357456428744190 – на 327,33 евро (640 лв.). Макар и тази експертиза да няма директно отношение към съставомерността на деянието, то в обсега на предмета на доказване съгласно чл. 102 НПК се включват и другите обстоятелства, имащи значение за отговорността на обвиняемото лице. Тази експертиза също е неоспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като обоснована и обективно изготвена. По отношение на гласните доказателства съдът не констатира особено съществени противоречия. Своите обяснения в съдебно заседание обв. Т. заявява, че свидетелите М. Т. и Б. М. държали да оставят пари за „услугата“ и тя ги приела неохотно. Тези обяснения се опровергават от показанията на тези двама свидетели, които заявяват, че са заели сума от обвиняемата, за да заплатят първоначалните вноски за телефоните, а също така дължали заем, поради което тя задържала част от сумата, която е получила от заложната къща. Поради тези съображения съдът не кредитира обясненията на обвиняемата в тази им част. В другата, включително и казаното от нея на досъдебното производство, кореспондира с останалите доказателствени източници. В първия си разпит на досъдебното производство св. М. Т. заявява, че с придобиването на телефона на лизинг всъщност е имала намерение да го вземе за дъщеря си, но от останалите доказателства по делото – обясненията на обвиняемата и показанията на св. М. и св. С. се установява, че свидетелите М. Т. и Б. М. изначално са имали намерение да заложат чрез обв. Т. придобитите на лизинг от тях мобилни телефонни апарати, като св. С. заявява, че при него обвиняемата ги е заложила още неразопаковани. Между другите доказателствени източници не са налице противоречия, те са еднопосочни и непротиворечиви. ОТ ПРАВНА СТРАНА Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК – за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. За престъплението по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което обвиняемата Т. е обвинена, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или глоба в размер от сто до триста лева, като съставът на престъплението изисква умисъл като форма на вината. Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК за неосвобождаване от наказателна отговорност. От така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че обв. С. Т. Т. е осъществила състава на престъплението по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съставът на престъплението по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК предписва деецът да потвърди неистина или да затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. От обективна страна обв. Т. попълнила декларация към Заложен билет № 38904/02.10.2021 г., с която, по силата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи – последната приета с Постановление на Министерския съвет № 40/18.02.2009 г. (обн. на 27.02.2009 г. в ДВ бр. 16/2009 г.), била длъжна да потвърди истина и е употребила този документ като доказателство за невярно отразеното обстоятелство, а именно, че е собственик на два мобилни телефонни апарата - „Самсунг“, модел „А52“, с IMEI: 357456428744190, и „Самсунг“, модел „А32“, с IMEI 35745642874410, за да ги даде в залог срещу сумата от 700 лв. Попълнената декларация представлява частен документ, който по силата на цитираната Наредба, приета с Постановление на министерски съвет, се използва за удостоверяване на определени обстоятелства, за които лицето е длъжно да потвърди истина, че същите в действителност са такива. Доказано и установено по несъмнен начин е, че обв. Т. е положила подписа си и е изписала саморъчно името си в тази декларация. От субективна страна обв. Т. е действала с пряк умисъл. Тя е съзнавала, че следва да декларира истинността относно това чия собственост са заложените мобилни телефони, които дори не са били и собственост на свидетелите М. Т. и Б. М., доколкото по силата на сключените от тях договори за лизинг те се явяват собственост на „БТК“ ЕАД, като след изтичането на срока и заплащането на всички вноски по договорите за същите се проявява правото да придобият собствеността върху тези устройства, но не и преди това. Обв. Т. е съзнавала факта, че тези мобилни телефонни апарати не са нейна собственост. Според св. Л. С. обвиняемата е била редовен клиент на заложната къща, следователно, макар и незнанието на закона и последващата отговорност от неговото нарушаване, да не представлява извинителна грешка и изключващо вината обстоятелство, то тя е била напълно наясно, че следва да потвърди в декларацията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата само истинни обстоятелства. Въпреки това тя е избрала да декларира, че заложените от нея вещи са нейна собственост, като съзнателно е употребила този документ за сключване на договор за заем срещу залог и за получаване на сумата от 700 лв. Така обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване. Аргументите на защитата, че по този начин не се нарушавали правата на трети лица, както и че обвиняемата е направила това от благородни подбуди – да помогне на нуждаещо се от парични средства семейство, не са основание деянието да бъде квалифицирано като маловажно или малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Обвиняемата не за първи път е залагала вещи в заложна къща и се е подписвала под декларации, за които всяко лице следва да потвърди истина. Макар и да е водена от други подбуди – да подпомогне своите познати съседи в справяне с финансовото им положение, обвиняемата е действала целенасочено и дори им е предложила този начин за решаване на текущите им финансови проблеми – да придобият телефони на лизинг, които тя да заложи от свое име, точно защото св. С. не би приел залога, ако идва директно от свидетелите М. Т. и Б. М., защото те имат забрана да залагат вещи в неговата заложна къща поради предходни неиздължавания, за което признава и самата обвиняема. Това означава, че св. С. е въведен в заблуждение, защото не би сключил договор с нито един от двамата свидетели и е очевидно защо – защото същите не платили нито една вноска по залога и телефоните са били продадени няколко дни след тяхното залагане. В крайна сметка се е стигнало до това трето лице да закупи телефона и да изпита затруднения с неговото ползване, поради обстоятелството, че действителния титуляр по договора за лизинг не е имал възможност да заплаща вноските по лизинга. Така, чрез поведението на обвиняемата, са се създали затруднения и за трети лица, защото св. С. в противен случай не би приел залога, ако същият изхождаше от М. Т. или Б. М. и така нямаше да се стигне до това обвиняемата да трябва да потвърждава неистина в частен документ, за който по силата на нормативен акт се изисква удостоверяването на конкретни обстоятелства. Несподеляеми са доводите на защитата, че разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи съществува само за да обезпечи предоставянето на вещи, които не са били предмет на престъпление против собствеността, защото тя има за цел да гарантира, че конкретният залогодател е добросъвестен и при евентуално неизпълнение на договора за заем и продаването на заложената вещ няма да настъпят неблагоприятни последици за трети лица, каквито са налице в настоящия случай поради настъпилата невъзможност за ползване на конкретния мобилен телефон. Самото престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК е формално – такова на простото извършване, и за неговата съставомерност не е необходимо да настъпят конкретни вредни последици, така че липсата на такива не би могло да бъде оправдание и основание едно такова деяние да бъде определено като малозначително или с явно незначителна обществена опасност. В настоящия случай са настъпили вредни последици, а именно трето лице, придобило заложената вещ, не може да я използва по предназначение. Освен това в настоящия случай декларацията е послужила за удостоверяване на неверни обстоятелства относно собствеността на вещи, които са на обща стойност от 1 090 лв. (557,31 евро), което само по себе си придава допълнителна обществена опасност към последиците на това формално престъпление. Приемайки че това деяние следва да е непрестъпно просто защото обв. Т. е била състрадателна към проблемите на нейни познати, би означавало, че всеки изпаднал в подобна ситуация, ще има право да извършва подобен вид престъпление, без да бъде наказван, което ще доведе до практическото декриминализиране на текста на чл. 313, ал. 3 НК. Поради това съдът намира, че деянието разполага с достатъчна степен на обществена опасност, за да бъде подведена под отговорност обвиняемата С. Т.. ПО НАКАЗАНИЕТО Според правилото на чл. 54, ал. 1 НК при определяне на наказанието съдът следва да вземе предвид и подбудите за извършване на деянието. В настоящия случай чистото съдебно минало на обвиняемата не се явява смекчаващо вината обстоятелство, защото същото е необходима предпоставка за реализиране освобождаването от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, т.е. е взето в предвид от законодателя при определяне на наказанието. Това, че обвиняемата е искала да помогне на своите познати, които са материално затруднено семейство, както и че общественоопасните последици са рефлектирали основно в частноправните договорни отношения между трети лица и макар и да са засегнали до някъде правото на собственост на конкретно лице, то последиците са уредими по гражданскоправен ред, макар че сама по себе си защитата на субективни права също ангажира усилия и парични средства, които не биха били необходими, ако поведението на обвиняемата е било законосъобразно. Отегчаващи обстоятелства съдът не констатира. Предвид на тези обстоятелства предвиденото в настоящия случай наказание съобразно диференцираната процедура по глава двадесет и осма административна „глоба“ в диапазона между 1 000 лв. и 5 000 лв. следва да бъде определено в размер на 1 000 лв. (511,29 евро), доколкото са налице само смекчаващи вината обстоятелства и липсват отегчаващи такива. Разноските по делото в размер на 586,30 лв. (299,77 евро), направени в хода на досъдебното производство, следва да се възложат в тежест на обвиняемата на основание чл. 189, ал. 3 НПК, като същата бъде осъдена да ги заплати в полза на ОД МВР – Русе. Така мотивиран, Русенският районен съд постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: