Решение № 231 от 27.5.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 241/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. ГПК. С решение на Плевенски Районен съд №50 от 18.01.2024г., постановено по гр.д.№3614/2023г. по описа на същия съд на основание чл.284 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД К. В. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен, •••••••••• е осъден да заплати на С. Й. Ц., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен, •••••••••• сумата от 2974, 67 лева, представляваща неплатена дължима част от получена от него продажна цена в качеството му на пълномощник, въз основа на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно рег. №3827/28. 06. 2022 г.на нотариус с рег. № 467 на НК и въз основа на която е сключен договор за покупко- продажба по нот. акт № 148, том І, рег. № 2465, дело № 74 от 2022 г. на нотариус рег. № 777 на НК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата от 300, 77лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 29.06.2022 г. до 27.06.2023 г. Със същото решение на ПРС на основание чл.284 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД К. В. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен, •••••••••• е осъден да заплати на В. Й. Ц., ЕГН ••••••••••, от с. ••••••••••, общ. Долни Дъбник, •••••••••• сумата от 2974, 67 лева, представляваща неплатена дължима част от получена от него продажна цена в качеството му на пълномощник, въз основа на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 3827/28.06.2022 г. на нотариус с рег. № 467 на НК и въз основа на която е сключен договор за покупко-продажба по нот. акт № 148, том І, рег. № 2465, дело № 74 от 2022 г. на нотариус рег. № 777 на НК, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД да заплати сумата от 300, 77 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 29.06.2022 г. до 27.06.2023 г. С решението на ПРС на основание чл.284 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД К. В. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен, •••••••••• е осъден да заплати на Й. Й. Ц., ЕГН ••••••••••, от с. ••••••••••, общ. Долни Дъбник, •••••••••• сумата от 2974, 67 лева, представляваща неплатена дължима част от получена от него продажна цена в качеството му на пълномощник, въз основа на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно рег. № 3827/28.06.2022 г. на нотариус с рег. № 467 на НК и въз основа на която е сключен договор за покупко-продажба по нот. акт № 148, том І, рег. № 2465, дело № 74 от 2022 г. на нотариус рег. № 777 на НК, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата от 300, 77 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 29.06.2022 г. до 27.06.2023 г. С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. В. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен, •••••••••• е осъден да заплати на ищците С. Й. Ц., ЕГН ••••••••••, В. Й. Ц., ЕГН •••••••••• и Й. Й. Ц., ЕГН •••••••••• сумата от 899, 56 лв., представляваща направени по делото разноски. На основание чл. 38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК, К. В. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен, •••••••••• е осъден да заплати на адв. С. М. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, като процесуален представител на ищците, сумата от 1282, 63 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по делото безплатна правна помощ. Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от К. В. Б., чрез пълномощника му – адв. Н. Н. от ПАК, с която същото се обжалва като неправилно.ПРС е приел, че предявените искове, вкл.и акцесорните такива за мораторната лихва за забава, за периода 29.06.2022г.- 27.06.2023г.са основателни, който извод на съда въззивникът счита, че е в противоречие със събраните по делото доказателства.При постановяване на съдебното решение са допуснати и съществени процесуални нарушения.За да формира необоснования извод за основателност на предявения иск, ПРС е приел, че между страните е налице мандатно правоотношение по договор за поръчка, което налагало въззивникът да даде сметка и предаде полученото вследствие на поръчката от трето за спора лице.Изложени са доводи, че тази правна конструкция не отговаря на установените от страните действия.Описани са т.6 и т.7 от процесното пълномощно рег. №3827/298.06.2022г на нотариус П.Ц., рег.№467 на НК, като според въззивника установените факти са неправилно анализирани, поради което съдът е стигнал до необосновани изводи за това, че между страните е бил налице прикрит договор за мандат, който се установява с конклудентни действия.Относно посочената практика на ВКС-решение №338/11.01.2016г. по гр.д.№1729/2015г., ІV г.о.се твърди, че касае различна фактическа обстановка, а приетото от състава на ВКС не подкрепя изводите на първоинстанционния съд.В жалбата се твърди, че е налице противоречие в мотивите на първоинстанционното решение по отношение на основния факт на доказване, а именно дали ищците са получили продажната цена, която е била уговорена към момента на подписване на процесното пълномощно или това се е случило с изповядване на сделката за покупко-продажба, като навежда доводи за констатирани противоречия в част от събраните гласни доказателства. Твърди, че хронологията на установените действия показва, че процесното пълномощно № 3827/28.06.2022 г. е въведено в системата за регистрация едва след получаване на превода по сметката на С. Ц., като по този начин изявлението в т.6 на пълномощното, че уговорената цена за имотите е получена е в съответствие с документираните факти. Въззивникът твърди необоснованост и на извода на съда, че към момента на упълномощителната сделка - 28.06.2022 г. ищците са получили сумата от 35 701 лв., след което е приел, че пълномощниците не са извършили никакви правни действия, поради което за първите все още не било възникнало задължение по чл.284, ал.2 от ЗЗД. Посочва, че от установените факти по делото безспорно се установява, че на 28.06.2022 г. пълномощникът К. Б. е превел по сметката на С. Ц. сумата от 35 701 лв. и с това е потвърдено изявлението в процесното пълномощно № 3827/28.06. 2022 г.на упълномощителите, че са получили продажната цена за процесните имоти. На следващо място, въззивникът твърди, че при постановяване на съдебния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с представени разписки от 28.06.2022 г., подписани от В. Х. Г. и С. Р. А., с които е удостоверено получаването на суми в размер на 2677, 00 лв. за В. Г. и 2231, 00 лв. за С. А.. Твърди, че при представянето на тези писмени доказателства, ищците са заявили, че оспорват същите относно верността на изявленията, съдържащи се в тях, като съдът не се е произнесъл относно направеното възражение, каквото е изискването на чл.193 ал.2 от ГПК, като липсата на произнасяне относно представените писмени доказателства в хода на съдебното следствие е съществено процесуално нарушение.Налице е и съществено процесуално нарушение, тъй като в протокола от проведеното съдебно заседание на 19.12.2023 г. е посочено, че съдът пристъпва към разпит на свидетеля Г. С., а в отговорите на въпросите на страните е посочен свидетелят В., като лице с такава фамилия е първият от разпитаните свидетели, а именно Ю. В..Според въззивника този пропуск е особено съществен, тъй като по начина, по който е изготвен протокола не става ясно кои от отговорите са на свидетеля В. и кои на свидетеля С.. В заключение въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, ведно със законните последици от това.Претендират се и направените деловодни разноски за двете инстанции. В съдебното заседание, проведено на 24.04.2024 г., въззивникът К. Б., чрез своя процесуален представител -адвокат Н. Н. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение.Претендират се направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Въззиваемите С. Й. Ц., В. Й. Ц. и Й. Й. Ц., чрез пълномощника им адвокат С. М. от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна, решението на ПРС е правилно и законосъобразно.Безспорно е, че с пълномощно с нот.заверка на подписите с рег.№3826/28.06.2022г. и с нот.заверка на съдържанието, рег.№3827/28.06.2022г., том 2, акт 25 на нотариус П.Ц., рег.№467 на НК, въззиваемите са упълномощили К. В. Б. и В. В. Я. да извършат продажба и замяна на съсобствените им идеални части от наследствен поземлен имот, находящ се в землището на гр.Славяново, индивидуализиран по № на имота, вид, площ, категория и местност.Съгласно т.7 от пълномощното, упълномощителите дават изричното си съгласие К. В. Б. да получи продажната цена на имота от купувача и същата да бъде преведена на С. Й. Ц., от което става ясно, че към момента на подписване на пълномощното въззиваемите не са получили заплащане за продадените идеални части от процесния имот.Твърденията в отговора на исковата молба, че пълномощното е подписано, след като С. Ц. е получила заплащането в банката, категорично са опровергани и от показанията на сочения от ответника свидетел Г. С., че в деня на получаването на част от продажната цена на имота, С. Й. е изтеглила на касата в банката сумата от 6000 лв. не означава, че същата е узнала каква сума е преведена.Въззиваемите считат за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е открил производство по чл.193 от ГПК за оспорването истинността на две разписки, подписани от В. Х. Г. и С. Р. А., с които двамата удостоверяват, че са получили общо сума в размер на 4908 лв.Производство по чл.193 от ГПК за оспорване съдържанието на частен документ не се открива, а съдът го преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото. Проц.представител на ответника в първоинстанционното производство е поискал изрично с молба от 30.08.2023г.да бъдат допуснати до разпит двете лица, издали разписките, същите са допуснати като свидетели от съда, но не са се явили в съдебно заседание.В отговора се твърди, че разписките са създадени за нуждите на делото и същите дори не съдържат необходимите реквизити, като в тях не се съдържа изявление на автора им от кое лице са получени парите и на какво основание.Изложени са доводи, че е несериозно твърдението на др.страна, че за продажбата на идеални части на една нива, въззиваемите са заплатили комисионни на пет посредника, съответно свидетелят Г. С. е получил 2000лв., С. А., за която се твърди, че е въвела ищците при нотариуса е получила, съгласно разписката 2 231лв., В. Г., издал втората разписка е получил сумата 2 677лв., за който няма никакви данни какво точно е извършил, както и двете упълномощени с пълномощното лица К. Б. и В. Я.. Не е спорно, че К. Б. е превел на първата ищца С. Й. Ц. сумата 35 701лв.за покупката на земеделската земя.Видно от съдържанието на нот.акт за покупко-продажба №148/2022г. на нотариус М. М., рег.№777 на НК, вторият пълномощник на продавачите е заявил пред нотариуса, че упълномощителите продават своите идеални части от съсобствен, поземлен имот за сумата 44 625лв., която сума им е заплатена от купувача напълно по банков преди подписване на нот.акт.Купувачът“Б.“ООД е превел на К. Б. за покупката на имота 44 625лв.и като основание е посочено именно покупко- продажба на закупения имот.В тежест на К. В. Б. е да докаже, че е платил разликата над 35 701 лв. до пълния размер на продажната цена по договора за покупко-продажба, но в тази насока липсват твърдения и доказателства.В заключение въззиваемите молят Окръжния съд да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция. В съдебното заседание на 24.04.2024 г. въззиваемите чрез своя пълномощник адвокат С. М. от ПАК поддържат изложените в отговора съображения и молят съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Окръжният съд като прецени оплакванията посочени във въззивната жалба, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени обективно и субективно съединени искове от С. Й. Ц., В. Й. Ц. и Й. Й. Ц. срещу К. В. Б. с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във вр.с чл.284 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане общо на тримата ищци на сумата 8924лв.или на всеки от ищците по 2 974, 67лв.Сумите се претендират като дължима, но незаплатена част от продажна цена на недвижим имот, съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №148/2022г. на нотариус М. М., която продажна цена ответникът К. Б. като пълномощник на ищците- продавачи по сделката е получил от купувача, но не е изплатил изцяло на ищците -упълномощители.Върху всяка от сумите се претендира мораторна лихва за забава в размер на 300, 77лв.за всеки от ищците за периода 29.06.2022г. до датата на завеждане на ИМ-27.06.2023г. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд съображения, че така предявените искове по чл.284 ал.2 ЗЗД във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД са изцяло основателни, доказани и следва да бъдат уважени.Фактическата обстановка е правилно изяснена от ПРС, като от събраните по делото доказателства се установяват следните безспорни обстоятелства: Няма спор, че ищците С. Ц., В. Ц. и Й. Ц. с пълномощно от 28.06.2022г./л.44-45/, с нот.заверка на подписите им, рег.№3826/28.06.2022г.и с нотариално удостоверяване на съдържанието, рег. №3827, том: 2, Акт: 25 от 28.06.2022г. на нотариус П.Ц., рег.№467 на НК са упълномощили ответника К. В. Б. и В. В. Я. с правото заедно и поотделно да продават, даряват, заменят или извършват други разпоредителни сделки на когото намерят за добре и на цена каквато преценят, включително да договарят сами със себе си или с лица, от които са упълномощени на друго основание, съгласно чл.38 от ЗЗД, с общо притежаваните от ищците права върху недвижим имот, придобит по наследство от наследодателя С. Ц. В. и представляващ поземлен имот с идентификатор •••••••••• по КККР на гр.Славяново, нива в м.„••••••••••”, с площ от 35 701 кв.м. Съгласно т.6 от пълномощното, упълномощителите са заявили, че са получили уговорената цена за имотите и нямат каквито и да е претенции към упълномощените лица и купувачът, като ги освобождават от отчетна сделка. Съгласно т.7 от пълномощното е дадено изрично съгласие пълномощникът К. В. Б. да получи цялата продажна цена или част от нея в брой или по банков път, по сметка посочена от него при спазване на разпоредбите по Закона за ограничаване на плащанията. Ищците В. Ц. и Й. Ц. са дали изрично съгласие уговорената сума за идеалните им части да бъде преведена по банкова сметка, открита на името на ищцата С. Й. Ц.. Безспорно е, че в деня на подписване на горепосоченото пълномощно- 28.06.2022г. с преводно нареждане за кредитен превод, пълномощникът К. Б. е превел по сметката на ищцата С. Ц. в „Уникредит Булбанк” сумата 35 701лв., като е посочено основание за плащане-1/2 ид.ч.от имот в Славяново. Няма спор, че на 29.06.2022г.е сключен договор за замяна на недвижим имот и движима вещ, обективиран в нотариален акт №147, том І, рег.№2456, дело №73 на нотариус М. М., с рег.№777 на НК/л.21/, по силата на който ищцата В. Й. Ц., чрез пълномощника си В. В. Я., ЕГН •••••••••• е прехвърлила на „Б.” ООД, с ЕИК ••••••••••, представлявано от същия пълномощник В. Я. 1/80 ид.ч. от процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор •••••••••• по КККР на гр.Славяново, находящ се в землището на гр.Славяново, нива в м.„••••••••••”, целият с площ от 35701 кв.м.В замяна на прехвърлената на дружеството ид.ч.от описаната земеделска земя, “Б.“ООД чрез пълномощника си е прехвърлило на В. Ц. собствеността върху движима вещ-картина, подробно индивидуализирана. Безспорно между страните е, че на същата дата 29.06.2022г.е сключен и договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №148, том І, рег. №2465, дело №74 от 2022г. нотариус М. М., с рег.№777 на НК/л.4/, по силата на който ищците С. Ц., В. Ц. и Й. Ц., в качеството си на продавачи, представлявани от пълномощника В. В. Я. с ЕГН •••••••••• са продали на купувача „Б.” ООД, ЕИК ••••••••••, представляван от същия пълномощник В. В. Я. 39/80 ид.ч. от описания по-горе поземлен имот с идентификатор ••••••••••, представляващ нива с площ от 35 701 кв.м. в м.“Нод новаченски път“.Съгласно нот.акт идеалните части се продават за сумата от 44 625 лв., която сума продавачите са получили чрез пълномощника си изцяло по банков път преди сключването на договора.Отразено е също така, че купувачът „Б.“ООД плаща продажната цена от 44 625лв. в деня на подписване на договора на изрично упълномощеното от продавачите лице К. В. Б. изцяло и по банков път по посочената от последния банкова сметка, за което продавачите са дали изричното си съгласие в подписаното от тях пълномощно. По двата гореописани договора за замяна и за продажба, “Б.“ ООД е придобило 40/80 ид.части от процесната нива или ½ ид.ч. Не се спори, а и видно от представения препис от преводно нареждане за кредитен превод/л.7/., че в деня на изповядване на сделката за продажбата на ид.части от нивата- 29.06.2022г., купувачът „Б.” ООД е превел по сметка на ответника К. В. Б. в „Уникредит Булбанк” сумата 44 625лв., която е посочената в нотариалния акт продажна цена на имота. Безспорно е с оглед приложеното копие на гр.д.№6092/2022г.по описа на ПРС/л.69-142/, че същото е образувано на основание искова молба от други наследници за делба на процесния недвижим имот-нива в м.“••••••••••“с площ от 35 701 кв.м., поземлен имот с идентификатор ••••••••••.По гр.д. №6092/2022г.по описа на ПРС е постановено решение в първа фаза на делбата №1148/02. 08.2023г., с което е допусната делба на процесната нива, с участието на купувача по гореописаните сделки „Б.“ООД, като делбата върху нивата е допусната при 9 равни дяла, от които 3 дяла за „Б. „ ООД, респ.за 1/3 ид.ч.от имота, като съдът е приел, че в този обем са били и правата на прехвърлителите по двете гореописани сделки.Страните не спорят, че това решение в първата фаза на делбата по гр.д. №6092/2022г. по описа на ПРС е влязло в сила.Решението е постановено с участието на ищците В. Ц., С. Ц. и Й. Ц. като трети лица-помагачи на правоприемника им „Б.” ООД.Няма спор, че с преводно нареждане от 19.06.2023г. /л.47/ищцата С. Ц. е заплатила в полза на „Б.” ООД по сметката на дружеството в „Уникрети Булбанк“ сумата 12 050лв.с посочено основание – „спогодба гр.д.№6092/2022г. по описа на ПлРС, ид.ч. чужд имот, сделка от 28.06.2022г., разноски”. С писмения си отговор ответникът К. Б. е представил две разписки за заплатени суми на две лица-посредници при извършената продажба на процесната земеделска земя.Тези разписки от 28.06.2022г./л.46 и л.48/са подписани от В. Х. Г. и С. Р. А., с които първият е удостоверил, че е получил сума в размер на 2677лв., а втората, че е получила сума в размер на 2231лв.като комисионна за сделка за 1 / 2 ид.ч. от имот №273190 в землището на гр.Славяново. Тези писмени доказателства са оспорени от ищците относно верността на изявленията, съдържащи се в тях. Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че ПРС е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е открил производство по чл.193 ГПК и не е дал указания на ответника, че тези доказателства имат характера на частни свидетелстващи документи.Не при всяко оспорване на документ се открива производство по чл.193 ГПК. Производство по оспорване по реда на чл.193 ГПК се открива, когато се оспорва истинността, т.е авторството на даден документ, каквато хипотеза не е налице в случая.Правилни и обосновани са изводите на ПРС, че въпросните разписки имат характера на частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и след като другата страна не е оспорила тяхната истинност, а е оспорено само съдържанието им, не следва да се открива производство по чл.193 от ГПК. При заявеното от ищците оспорване, в тежест на ответника, който е представил тези разписки е да установи с допустими доказателствени средства, че удостоверените от издателите им факти действително са се осъществили, каквито доказателства не са ангажирани.От така представените разписки се установява единствено, че са съставени от посочените в тях лица. От същите не става ясно и не се установява от кого именно В. Г. и С. А. са получили въпросните суми, на какво основание са получили тези комисионни, нито качеството им на посредници по процесната сделка. В производството пред ПРС са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Ю. В. В., посочен от ищците, се установява, че е живял на съпружески начала с ищцата С. Ц. към момента на сключване на процесната сделка, че нейният баща е подготвил документите за продажба на земята в землището на Славяново, но се е разболял и не е намерил купувачи.След смъртта на бащата на С., тя и останалите му наследници решили да прехвърлят правата си върху процесния имот, като той се свързал със свидетеля Г. С., който се занимавал с посредничество за арендни договори.Свидетеля В. посочва, че няколко дни след това Г. е дошъл при ищцата и казал, че е намерил търговец да купи земята за 46 000лв.От показанията на свидетеля В. се установява също така, че през месец юни миналата година, т.е.2022г. С. Ц. е отишла в гр.Плевен за сделката, като е дала документите на Г., той я е взел от дома й в с.•••••••••• с автомобила си по обяд, следобяд я е докарал вкъщи, а тя му е дала 2 000лв. на ръка за свършената работа. Същият твърди, че около един месец след сделката, здравословното състояние на майката на С. се е влошило и това наложило тя да изтегли пари от сметката си, като тогава установила, че не й е преведена цялата продажна цена.Свидетелят В. знае, че договорената цена за имота е била 46 000лв., което е научил от Г., но не знае с кого е договаряна. От показанията на свидетеля Г. В. С., посочен от ответника се установява, че познава С., тъй като са от едно село-••••••••••, че се е срещнал с Ю. и С., които споделили, че имат земя за продажба в гр.Славяново, като са му дали копия от документите за нея, за да им съдейства за намиране на купувач.По този повод свидетелят се свързал с В. Г. и С. А., показал им документите, те огледали земята и определили дата при нотариус за сделка. Същият твърди, че в определения ден отишъл с ищцата С. Ц. пред кантората на нотариус П.Ц., там дошли също така продавачите и купувачите, като С. А. ги поела и влезли при нотариуса.Свидетелят С. посочва, че той изчакал отвън и след това отишъл заедно с ищцата С. Ц. в офис на „Уникредит Булбанк” на кръстовището на ул.”••••••••••”, за да види дали са й преведени парите.Същият установява, че е влязъл вътре с нея в банката, чакали заедно на гише, където тя изтеглила 6000лв. от преведената й сума и от тях му дала 2000лв.за услугата, която й е направил, като С. не е реагирала по някакъв начин за размера на постъпилата по сметката й сума. Свидетелят С. твърди, че впоследствие е възникнал някакъв проблем и се е наложило той да върне на В. Г. и на С. А. получените от С. 2000лв. Относно показанията на разпитаните свидетели, Окръжният съд споделя становището на ПРС, че същите следва да се кредитират в частта относно техните лични възприятия за фактите, в която част не е налице противоречие. И двамата свидетели установяват, че са водени разговори с втория от тях-Г. С. за продажба на процесната земя, последният е бил посредник при намирането на дружеството-купувач, през м.юни 2022г.е закарал с автомобила си ищцата С. Ц. до гр.Плевен, в кантората на нотариус П.Ц., като се визира датата, на която ищците са подписали процесното пълномощно, с нот.заверка на подписите и нот.удостоверяване на съдържанието, както и че С. е дала на свидетеля С. сумата 2 000лв.на ръка. И двамата свидетели не са присъствали и нямат непосредствени впечатления за това какви преговори са водени между ищците –продавачи и техните пълномощници, нито как и в какъв размер е договорена продажната цена на процесната земеделска земя. Неоснователно е направеното във въззивната жалба възражение за допуснато съществено процесуално нарушение от ПРС относно съставения протокол от съдебното заседание на 19.12.2023г., във връзка с изписване имената на свидетелите, разпитани в това съд.заседание.В протокола е отразено, че „Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Г. С.“, а впоследствие е посочено името „В.“.Ясно в протокола са разграничени показанията на свидетеля В. и на свидетеля С., като е допусната техническа грешка при изписване името на втория свидетел, респ.вместо С. е отразено В..Тази техническа грешка при изписване името на втория свидетел в протокола от 19.12.2023г.би могла да се поправи чрез поправка на протокола по реда на чл.151 ГПК, но същата не съставлява съществено процесуално нарушение. При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Окръжният съд приема, че са налице предпоставките за уважаване на исковете по чл.284 ал.2 ЗЗД и същите са доказани по основание. ПРС се е позовал на практиката на ВКС- решение № 338 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о.; Решение № 59 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2013 г., IV г. о., която въззивната инстанция споделя.В същия смисъл е и решение на ВКС №338 от 27.03.2018г., постановено по гр.д. №706/2017г., ІV г.о. В посочената трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС е възприето становището, че чрез упълномощаването се създава само представителната власт на пълномощника, но не се задължава представителят да извършва правни действия и да упражнява представителната власт. Задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор, който най-често е договор за поръчка Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв договор, но с упражняването на представителната си власт пълномощникът може да се обвърже от договор за поръчка, със съдържание според извършените в рамките на упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за това, която съвпада в изявената от упълномощителя воля.В посочените съдебни решения на ВКС е възприето разбирането, че самото упълномощаване обаче може да бъде конклудентно действие, с което се приема предложението за сключването на договор за поръчка. Правилни и съобразени с цитираната съдебна практика на ВКС, са изводите на ПРС, че с процесното пълномощно от 28.06.2022г.с нот.заверка на подписите и нот.удостоверяване на съдържанието, с което ищците са упълномощили К. Б. и трето за спора лице В. Я. да се разпореждат от тяхно име с притежаваните права на собственост от нивата в м.“••••••••••“с площ от 35 701 кв.м., между страните не е възникнало мандатно правоотношение.С въпросното пълномощно е учредена представителна власт в полза на двамата пълномощници. Със сключването на договора за покупко-продажба на 29.06.2022г., обективиран в нот.акт №148/2022г., с който пълномощникът на продавачите В. Я. е продал от името и за сметка на ищците притежаваните от тях ид.части от процесната нива и пълномощникът К. Б. е приел плащането на посочената в нотариалния акт продажна цена от 44 625лв. по своя банкова сметка, както е изрично посочено в съставения нотариален акт, е възникнало мандатното правоотношение между страните.Въззивникът не само е приел учредената представителна власт, съгласно дадените му правомощия с горепосоченото пълномощно, но е упражнил същата като довереник на ищците – продавачи, тъй като е получил от тяхно име продажната цена по договора в размер на 44 625лв., преведена по негова сметка от купувача на имота “Б.и“ООД.Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи отговорност за това неизпълнение.В този смисъл е и цитираната по-горе съдебна практика: решение на ВКС №338 от 27.03.2018г., постановено по гр.д.№706/2017г., ІV г.о.решение № 338 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о., решение № 323 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 689/2014 г., IV г. о. Между страните е възникнало мандатно правоотношение от момента, когато пълномощникът К. Б. на 29.06.2022г.по своя банкова сметка е получил плащане на продажната цена на имота от купувача.От този момент, съгласно чл.284 ал.2 ЗЗД за него като довереник е възникнало задължението да предаде на ищците като доверители всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, респ.цялата продажна цена на имота в размер на 44 625лв., което задължение същият не е изпълнил.Безспорно е, че въззивникът е превел на ищцата С. Ц. с преводно нареждане сумата от 35 701лв.на датата 28.06.2022г., когато е сключена упълномощителната сделка, т.е.в деня преди окончателния договор.Към момента на извършеното плащане, пълномощниците все още не са извършили правните действия, за които са упълномощени от ищците, съответно към този момент за тях все още не е възникнало задължението по чл. 284, ал.2 ЗЗД.Съдържащото се в т.6 от пълномощното изявление за предварително освобождаване на пълномощниците от отчетна сделка, представлява отказ от бъдещо право на доверителите и както правилно е приел и ПРС клаузата съдържаща подобен отказ е нищожна и от нея упълномощените лица не могат да черпят благоприятни за себе си правни последици, а именно да не дадат сметка и да не предадат всичко, което е получено в изпълнение на поръчката.Нормата на чл.284, ал.2 от ЗЗД е императивна, поради което уговорка изключваща задължението, произтичащо от нея е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.Изявлението в пълномощното, че упълномощителите са получили продажната цена в деня на упълномощаването не доказва изпълнението на задължението на пълномощника Б. по чл.284 ал.2 ЗЗД.Последното е възникнало от момента на сключване окончателния договор в нотариална форма и постъпването на продажната цена по негова сметка от страна на купувача, т.е.на датата 29.06.2022г.Към този момент е определена и окончателната продажна цена на имота, което е съществен елемент от договора за покупко-продажба, който не е бил сключен към 28.06.2022г., когато е упълномощителната сделка.Дадените правомощия на упълномощените лица да извършат продажбата на каквато цена преценят, също не създава право на последните да получат в своя полза част от тази цена.По делото не са ангажирани доказателства, нито е установено между страните да е имало други уговорки, в това число за дължимо възнаграждение на доверителите или за разноски, свързани с изпълнението на мандата, както и за дължими възнаграждения на други посредници по сделката.Илеревантни към задължението по чл.284 ал.2 ЗЗД са възраженията, че ищците не са били собственици на продадените ½ ид.ч.от имота, а са притежавали права на собственост в по-малък обем.Отговорността на ищците като продавачи за евикция е спрямо купувача по сделката, но не касае отношенията между довереник и доверител. По изложените съображения, съдът приема, че въззивникът К. Б. не е изпълнил задължението си по чл.284 ал.2 ЗЗД да предаде на ищците всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, като не е заплатил пълния размер на получената продажна цена на имота в размер на 44 625лв., а е заплатена част от тази цена в размер на 35 701лв.Дължимата, но незаплатена продажна цена е в размер на 8 924лв.Исковете с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащне на всеки от ищците на сума в размер на по 2974, 67лв. /по 1/3 част от дължимата общо сума от 8924лв./са основателни, доказани и следва да бъдат уважени, ведно със закнонна лихва върху всяка от главниците от датата на завеждане на исковата молба -27.06.2023г.до окончателното им изплащане. Основателни са и претенциите на всеки от ищците по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава. Задължението на въззивника К. Б. като довереник по договора за поръчка е станало изискуемо от датата на полученото в изпълнение на поръчката, в случая от датата 29.06.2022г., когато по негова сметка е постъпила продажната цена на имота. От този момент за същия е възникнало задължението незабавно и без покана да предада всичко на доверителите, с оглед естеството на мандатното правоотношение.След като това задължение не е изпълнено, въззивникът е в забава и дължи обезщетение в размер на мораторната лихва за периода от 29.06.2022г.до датата на завеждане на ИМ-27.06.2023г.За всеки от ищците това обезщетение е в размер на 300, 77лв.изчислено с ел.калкулатор, до който размер исковете по чл.86 ЗЗД като основателни следва да бъдат уважени. След като е стигнал до същите правни изводи, ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което на основание чл.271 ГПК следва да бъде изцяло потвърдено. При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемите направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1300лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Всеки от исковете е с цена под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното, Окръжният съд