Решение № 209 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 1127/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове, с правно осн. чл. 176 и сл. от ЗМВР, чл. 234, ал.1 и ал. 8 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, с обща цена 12 149,14 лв. (6211,76 евро). Ищецът твърди, че е работил при ответника по служебно правоотношение, на длъжност Г. и. н. на ОЗ „Охрана-Търговище“ до 18.02.2025 год., когато със Заповед № ЧС-06-9/18.02.2025 год. същото е било прекратено на осн. чл. 226, ал.1, т.1 от Закона за МВР, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години, считано от 22.02.2025 год., като със същата заповед е било определено да му се изплатят дължимите обезщетение по чл. 234, ал.1 и ал. 8 от ЗМВР, както следва: за прослужени 20 години, 4 месеца и 21 дни обезщетение в размер на 4 брутни месечни възнаграждения в размер на 14 718,40 лв.; обезщетение за неизползван отпуск за 2022 г. – 356,03 лв., за 2023 г. – 7120,65 лв., за 2024 г. – 7035,56 лв. и за 2025 г. – 531,99 лв. В молбата се твърди, че след прекратяване на служебното му правоотношение, на осн. чл. 177 ЗМВР, Министърът на правосъдието със заповед № ЧС-06-30 / 15.05.2025 год. е определил нови основни месечни възнаграждения за държавните служители в ГД „Охрана“, включително и за длъжността, която ищеца е заемал, като новия размер на възнагражденията се прилагал, считано от 01.01.2025 год., поради което ищеца поискал от ответника да му бъдат преизчислени обезщетенията и възнаграждението му за периода 01.01.2025 год. до датата на прекратяване на служебното му правоотношение, като му бъде изплатена разликата между по-високия размер и вече заплатеното, но получил отказ, като Главният директор на ГД „Охрана“ се позовал на вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГД „Охрана“, в които било разписано, че новите размери на възнагражденията се прилагат само за служители, чиито правоотношения са заварени от заповедта. Ищецът счита този отказ на ответника за неоснователен и поради това претендира сумата от 2000 лв., представляваща разликата между изплатеното му възнаграждение в периода 01.01.2025 год. -22.02.2025 год. и определеният нов размер на това възнаграждение; сумата от 4800 лв., представляваща разликата между изплатеното му обезщетение в размер на 4 брутни заплати и дължимия размер на обезщетението при определения нов размер на възнаграждението; сумата от 4800 лв., представляваща разликата между изплатеното му обезщетение за неизползван отпуск за 2022,2023,2024 и 2025 год. и размера на същото при определения нов размер на възнаграждението. Ищецът счита, че ответника е в забава поради което претендира и обезщетение за забава в размер на 94,68 лв. върху разликата във възнаграждението, за периода 15.05.2025 год. – 30.09.2025 год., обезщетение за забава в размер на по 227,23 лв. върху разликата в обезщетението от 4 брутни възнаграждения и обезщетението за неизползван отпуск, за периода 15.05.2025 год. – 30.09.2025 год. Претендира законната лихва от завеждане на молбата и разноските в съдебното производство. В съдебно заседание поддържа предявените искове, чрез пълномощник. В дадения месечен срок ответникът е упражнил правото си на отговор. В отговора ответникът е оспорил предявените искове изцяло, по основание и по размер. Твърди се, че за личния състав на Главна дирекция „Охрана“, съгласно чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 12, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“ (ПУДГДО), се предвижда прилагането на разпоредбите на част трета, глави седма - дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Същите разпоредби били относими и към ищеца, за който ответника не оспорва, че е бил служител на ГД „Охрана, както и че служебното му правоотношение е било прекратено, считано от 22.02.2025 год. Ответникът твърди, че на ищеца са били изплатени както следващите се възнаграждения, така и дължимите обезщетения, като размера на последните бил определен в съответствие с разпоредбата на чл. 239, ал.1 от ЗМВР на база на месечното възнаграждения, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 238, което включва основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен. Ответникът не оспорва, че със Заповед № ЧС-06-30 / 15.05.2025 год. на Министъра на правосъдието е утвърдил Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения на държавните служители в Главна дирекция „Охрана”, в сила от 01.01.2025 г., и Таблица № 2 за длъжностите и размерите на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция „Охрана”, в сила от 01.01.2025 г., но към момента на издаване на заповедта ищецът е бил с прекратено служебно правоотношение и не е бил служител на ГД „Охрана“. Ответникът твърди, че предвид действащите подзаконови актове и вътрешни правила – подробно посочени в отговора, в които е предвидено, че когато със заповед на Министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата, са определени нови размери на основните месечни възнаграждения в Таблицата за основните месечни възнаграждения на държавните служители в Главна дирекция „Охрана“ към чл. 6, новите размери на основните месечни възнаграждения, се определят за служители, които са в служебно правоотношение с Главна дирекция „Охрана“ към и след датата на издаване на заповедта и обстоятелството, че към датата на заповедта ищецът не е бил служител на ГД „Охрана“, то и не са на лице основания за определяне на ново основно месечно възнаграждение на същия, съгласно Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения на държавните служители в Главна дирекция „Охрана”, в сила от 01.01.2025 г., както и липсва основание да бъдат преизчислени полагащите се обезщетения. С оглед изложеното ответникът твърди, че предявените искове са неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени, като оспорва и началния момент от който се претендира обезщетение за забава. В съдебно заседание възраженията в отговора се поддържат, чрез писмено становище. В съдебно заседание, по искане на ищеца, съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, на осн. чл. 214 от ГПК, както следва : 1579,61 евро, разлика между увеличения размер на трудовото възнаграждение и изплатеното възнаграждение за периода 01.01.2025 г. – 22.02.2025 г., лихва за забава върху възнаграждението – 74,78 евро; 3610,54 евро, разликата между изплатеното обезщетение за прослужено време и увеличения размер на възнаграждението, лихва за забава в размер на 161,83 евро; 3692,03 евро – разликата между изплатеното обезщетение за неизползван отпуск за 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. и увеличения размер на възнаграждението, лихва за забава 165,48 евро. След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „н. на ОЗ „Охрана - Търговище“ при Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, прекратено със заповед № ЧР – 06 – 9 / 18.02.2025 г. на министъра на правосъдието, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години, считано от 22.02.2025 г. Със същата заповед е определено на ищеца да се изплатят полагащи се, на осн. чл. 234, ал. 1 и ал. 8 от ЗМВР, обезщетения, както следва за прослужено време 4 месечни брутни възнаграждения в размер на 14 718,40 лв. и за неизползван отпуск за 2022 г. 2023 г.,2024 г. и 2025 г., в общ размер от 15 044,23 лв., като не се спори, че обезщетенията в посочените размери са изплатени на ищеца. Не се спори по делото, че посочените обезщетения са изчислени и изплатени на база основно месечно възнаграждение, определено със Заповед № ЧР-06-67 / 13.09.2023 год. на министъра на правосъдието, или 3679,60 лв., съгласно заключението на вещото лице. Със заповед № ЧР-06-30 / 15.05.2025 г., приложена по делото, издадена от министъра на правосъдието на основание чл. 393, ал. 3 ЗСВ, чл. 177, ал. 2 и ал. 3, чл. 180, ал. 2 и ал. 3 ЗМВР, чл. 8, ал. 2, т. 4 ПУДГДО, е утвърдена Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения на държавните служители в Главна дирекция „Охрана“ в сила от 01.01.2025 г., и Таблица № 2 за началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. Според Таблица 1, за длъжността н. ОЗ „Охрана“ за гр. Търговище е определено основно възнаграждение в размер 3835 лв. Със заповед № ЧР-06-29 / 15.05.2025 г., издадена от министъра на правосъдието, са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГД „Охрана“. Заповедта влиза в сила от датата на издаването й и отменя Заповед № ЧР-06-15 / 19.02.2021 г. на министъра на правосъдието. Според § 2, т. 1 от правилата, новите размери на месечните възнаграждения се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с ГД Охрана към и след датата на издаване на заповедта. С молба от 21.05.2025 г. ищецът поискал преизчисление на изплатените възнаграждения и обезщетения съгласно увеличения размер на основното месечно възнаграждение. Ответникът отказал, тъй като към 15.5.25 г. ищецът е с прекратено служебно правоотношение. Съгласно чл. 393, ал. 2 ЗСВ, по отношение на служителите от Главна дирекция „Охрана“ се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи. Според чл. 177, ал. 1 - ал. 4 ЗМВР, държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най- ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата. Базата се преизчислява ежегодно през първия месец на всяка година. Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период това е Наредба № № 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. С Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г., обнародвана в ДВ бр.25 от 25.03.2025 г., в сила от 01.01.2025 г., базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на основание чл. 177, ал. 2 от ЗМВР за 2025 г. е 2296 лв. Според § 6, новите размери на основните месечни възнаграждения на служителите се определят със заповеди на ръководителите на структури. За служителите на ГД „Охрана“, по смисъла на чл. 8, ал.2, т.4 от ПУДГДО, това е министърът на правосъдието. В изпълнение на това задължение е издадена Заповед № ЧР-06-30 / 15.05.2025 г., с която са утвърдени таблиците за възнаграждения на служителите на ГД Охрана в сила от 01.01.2025 г. Анализът на горните разпоредби показва, че размерът на възнагражденията е нормативно установен и дължимото за съответната длъжност възнаграждение е утвърденото от ръководителя със заповедта издадена в изпълнение на ЗМВР и наредбата. С изменението на наредбата в сила от 01.01.2025 г. е предвидено увеличение на основното възнаграждение, което е приложимо към всички служители от съответните структури считано от 01.01.2025 г. Актуализираният размер на възнагражденията, съобразно нормативните промени, в базата за определянето им, е приложим към всички служители, които са в служебно или трудово правоотношение към датата на увеличението на основното възнаграждение с наредбата и не зависи от преценката на органа по назначаването. Ето защо органът по назначаването, в случая Министърът на правосъдието, не може с вътрешнослужебен акт, какъвто са Вътрешните правила за работната заплата, да ограничи действието на нормативни разпоредби, каквито са разпоредбите на наредбата, с които се увеличават възнагражденията. Следователно ищецът, считано от 01.01.2025 г., от когато измененията в наредбата влизат в сила, също е имал право на увеличение на основното му възнаграждение. Съгласно заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните и кредитирано от съда, брутният размер на възнаграждението на ищеца при старата заплата е 3679,60 лв., а при новата заплата ще е 5445,00 лв., съответно за периода 01.01.2025 г. - 22.02.20 25 г. вкл. разликата между изплатеното възнаграждение и определения нов размер за същия период възлиза на 1579,61 евро ( левова равностойност 3089,45 лв.). От заключението се установи също така, че разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за прослужено време, в размер на 4 брутни заплати и размера на същото обезщетение, след увеличаване размера на възнаграждението, възлиза на 3610,54 евро (левова равностойност 7061,60 лв.), а разликата в обезщетението за неизползван отпуск за периода 2022 г. – 2025 г. възлиза на 3692,03 евро ( левова равностойност 7220,98 лв.) Доколкото ответникът не доказа плащане на сумите на база актуализираното възнаграждение, исковете следва да се уважат изцяло. Следва да се присъди законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба. По иска за мораторна лихва: Новият размер на възнагражденията е определен със заповед на министъра на правосъдието от 15.05.2025 год., от който момент е възникнало задължение на ръководителя да изплаща новите размери на възнагражденията, начислени със задна дата 01.01.2025 г. Тъй като се касае за възнаграждение за работа не е необходима покана за да възникне задължението и претенциите на ищеца за мораторна лихва за периода 15.05.2025 год. до 30.09.2025 год. – подаване на молбата върху посочените погоре главници се явяват основателни и следва да се уважат изцяло. Съгласно експертизата мораторната лихва върху разликата във възнаграждението възлиза на 74,78 евро, лихвата върху разликата в обезщетението за прослужено време възлиза на 161,83 евро, а тази върху разликата в обезщетението за неизползван отпуск възлиза на 165,48 евро, за периода 15.05.2025 год. – 30.09.2025 год. Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Търговище държавна такса в размер на 371,37 евро върху уважените искове и направени разноски – 256 евро, възнаграждение за вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. С оглед изхода на делото отговорността за разноските се понася от ответника. Същия, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да заплати на адвоката на ищеца, осъществил процесуалното представителство при условията на чл. 38, ал.1 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1552,85 евро, представляващо минималното възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 и т. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредбата. Водим от горното,съдът