Решение № 303 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1269/2026 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН. С наказателно постановление №26-1772-000079 от 14.05.2026г. Началник сектор в ОД на МВР – Плевен, Първо РУ – Плевен е наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на П. М. П. с ЕГН: •••••••••• от с.•••, ул. „•••“ ••• административни наказания глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № I-з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки. Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П. М. П., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на жалбоподателя адв.В. П. от АК-Плевен навежда доводи, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да го отмени изцяло. За въззиваемата страна Началник сектор в ОД на МВР – Плевен, Първо РУ – Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GA №4965614 от 22.02.2026г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата около 10:48 часа в гр.Плевен, бул. „•••“ до •••, с посока на движение към ул. „•••“, жалбоподателят П. управлява лек автомобил „•••“ с рег. № •••, и е извършил следното: Управлява горепосоченото МПС, което не е рагистрирано понадлежния ред, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026г. в 07:44 часа, на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП. Водачът е сам в автомобила. Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител М. П. Н. и свидетеля Д. В. В., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и в съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Н. и свидетеля В. се установява, че на 22.02.2026г. спрели за проверка лек автомобил „•••“, управляван от жалбоподателя П., като при справка с РСОД се установило, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026г., поради незаплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за което нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Н. и свидетеля В., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с установената към момента на проверката служебно прекратена регистрация на управлявания от жалбоподателя П. лек автомобил. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя П. в нарушение, което не е извършил. Също така съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят П. не е доказал, че управляваният от него автомобил към датата на извършената проверка от органа за контрол и регулиране на движението 22.02.2026г. е бил с регистрация, извършена по надлежния ред. От приобщената по делото справка по история на регистрацията на МПС с рег. № ••• се установява, че собственик на превозното средство е П. М. П., като на 03.02.2026г. е прекратена регистрацията на автомобила по чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционния фонд за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От писмо вх. рег. №20263/01.07.2026г. от Гаранционен фонд по безспорен и несъмнен начин се установява, че до собственика на МПС с рег. № ••• е изпратено уведомление №032791/04.01.2026г. на дата 09.01.2026г., съгласно разпоредбата на чл.574 ал.10 от КЗ. От същото писмо е видно, че след изтичане на срокът по чл.574 ал.10 от КЗ, на основание чл.11, изр. второ от същата разпоредба, Гаранционният фонд по електронен път на 02.02.2026г. е уведомил Дирекция „КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на МПС с рег. № •••. В приобщеното като писмено доказателство по делото писмо вх. №20257 от 01.07.2026г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен е цитирана разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП в редакцията с изм. ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г., според която собственикът на МПС се уведомява писмено от „Гаранционен фонд“ за това, че няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и че ще бъде прекратена регистрацията на МПС. Въпреки изрично разпореденото от съда задължение, въззиваемата страна Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен да представи уведомлението, изпратено до собственика на МПС „•••“ с рег. № •••, с което същият е уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила, такова уведомление не е представено. При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П. П. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Освен това в чл.18б, ал.1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са регламентирани случаите, в които регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, като един от тях е по чл. 143, ал. 10 ЗДвП при получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането. Съгласно разпоредбата на чл.18б, ал. 2 от същата Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. при определени хипотези на служебна дерегистрация, собствениците, посочени в регистъра, следва да бъдат уведомени за това обстоятелство. Съгласно чл. 574 от Кодекса на застраховането (изм. – ДВ, бр.63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които регистрират превозните средства в Република България; осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата; осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства; осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари. В ал.11 на същия член е посочено, че компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. От писмо вх. рег. №20263/01.07.2026г. от Гаранционен фонд по безспорен и несъмнен начин се установява, че до собственика на МПС с рег. № ••• е изпратено уведомление №032791/04.01.2026г. на дата 09.01.2026г., съгласно разпоредбата на чл.574 ал.10 от КЗ. От същото писмо е видно, че след изтичане на срокът по чл.574 ал.10 от КЗ, на основание чл.11, изр. второ от същата разпоредба, Гаранционният фонд по електронен път на 02.02.2026г. е уведомил Дирекция „КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на МПС с рег. № •••. След изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Независимо от горното обаче, в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства все още стои изискването при прекратяване регистрацията да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Съдът е задължил сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен да представи уведомлението, изпратено до собственика на МПС „•••“ с рег. № •••, с което същият е уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. В писмо вх. рег. №20257 от 01.07.2026г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен е цитирал разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП в редакцията с изм. ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г., според която собственикът на МПС се уведомява писмено от „Гаранционен фонд“ за това, че няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и че ще бъде прекратена регистрацията на МПС. В посоченото писмо Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен изобщо не е коментирал задължението на органа по регистрацията съобразно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване регистрацията да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Явно е, че органът по регистрацията не е изпълнил задължението си при прекратяване регистрацията на МПС „•••“ с рег. № ••• да се уведоми собственикът на ПС, посочен в регистъра – в случая П. М. П.. Съобразно разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Санкционната норма - чл. 175, ал.3 от ЗДвП, която съдържа в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание въвежда две хипотези, при които е възможно налагане на административно наказание на виновно лице - при управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред или при управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в себе си отделно правило за поведение насочено към водачите на превозни средства, неизпълнението на което води до осъществяване на отделно административно нарушение. В конкретния случай в АУАН и в обжалваното наказателно постановление описанието на нарушението се свежда до това, че на посочената дата и място жалбоподателят П. е управлявал лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026г., т.е. описанието на нарушението от фактическа страна съвпада с предл. 1 на чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя П. административни наказания глоба в размер на 255,65 евро /500,01лв/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № I-з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки, тъй като собственикът на автомобила П. М. П. не е бил уведомен от органа по регистрацията, че автомобилът е бил служебно дерегистриран, и същият няма как да е знаел за това обстоятелство. Обективните признаци от състава на административното нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП изискват наличието на точно определени обстоятелства, които следва да са били съзнавани от нарушителя към момента на извършване на вмененото деяние. Жалбоподателят П. не е осъществил от субективна страна състава на нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което нарушение е умишлено. Както бе посочено по-горе, от писмо вх. рег. №20263/01.07.2026г. от Гаранционен фонд по безспорен и несъмнен начин се установява, че до собственика на МПС с рег. № ••• е изпратено уведомление №032791/04.01.2026г. на дата 09.01.2025г., съгласно разпоредбата на чл.574 ал.10 от КЗ. Според същото писмо вх. рег. №20263/01.07.2026г. от изпълнителния директор на Гаранционен фонд изпращаните от Гаранционния фонд Уведомления до собствениците на МПС по чл. 574, ал. 10 от КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги (Обн., ДВ, бр. 64/04.08.2000 г.), като Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на Уведомленията като препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл. 34, ал. 4 от ЗПУ, и процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл. 574, ал. 11, изр. второ от КЗ, не е обвързана с получаването на уведомителното писмо. В тази връзка законът не е предвидил наличие на документ, удостоверяващ получаването на уведомлението, тъй като съгласно Кодекса за застраховането, срокът за потвърждение на наличието за сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите тече от датата на изпращане на уведомлението. Следователно може да се направи извод, че на собственика на МПС „•••“ с рег. № ••• П. М. П. е изпратено уведомление на дата 04.01.2026г. съгласно разпоредбата на чл.574 ал.10 от КЗ, но не може да се направи извод за получаването на това уведомление от същия. Освен това не може да се направи извод, че собственикът на МПС „•••“ с рег. № ••• П. М. П. е бил уведомен от органа по регистрацията за това обстоятелство, че управляваният от него автомобил е бил дерегистриран. Напротив, както бе посочено по-горе, органът по регистрацията не е изпълнил задължението си съобразно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване регистрацията на МПС „•••“ с рег. № ••• да се уведоми собственикът на ПС, посочен в регистъра – в случая П. М. П.. Т.е. собственикът на ПС П. П. няма как да е знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация. В заключение следва да се посочи, че прекратяването на регистрацията на МПС в тази хипотеза не настъпва по силата на закона, а законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, която следва да се изпълни, за да е налице законосъобразно упражняване на правомощията от административните органи. Безспорно уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо. То обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и е от съществено значение за да се прецени дали уличеното лице е действало виновно. Следва да се отбележи, че тази информация не е публично достъпна и собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е прекратена служебно регистрацията на това МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на този факт собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС. В настоящия случай не са ангажирани доказателства, които да установяват, че към 22.02.2026г. жалбоподателят е узнал за служебно прекратената регистрация на процесното МПС, поради което не може да се приеме, че неговото поведение съставлява съставомерно деяние по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано. От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита не са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представено адвокатско пълномощно (л.9), в което е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. След като страната е заплатила адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на адв.В. П., искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде уважено. Съгласно чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета определя 1 януари 2026 г. като дата за въвеждане на еврото като официална валута в Република България. Според чл. 5 от ЗВЕРБ официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Превалутирането в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ. Предвид горното и с оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди евровата равностойност на 400 лв., т.е. сумата от 204,52 евро – разноски по делото. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът