Решение № 381 от 23.7.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 583/2026 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 7 от 12.01.2026 година, постановено по гр. д. № 958/2024 година, Районен съд – СВИЩОВ, е признал уволнението на И. Ю. А. за незаконно и го отменил като е отменена заповед № 146/11.10.2024 г. на изпълнителния директор на ИАРА. Със същото решение А. е възстановен на заеманата до уволнението работа – длъжността „младши специалист РК-ПМС 66“ в ИАРА. ИАРА е осъдена да заплати в полза на А. сторените от него разноски по делото, а в полза на РС Свищов - дължимите държавни такси. Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр. София чрез пълномощник главен юрисконсулт И.П.. Счита решението за неправилно, поради това, че направените от съда изводи относно фактите и прилагането на закона спрямо тези факти не съответства на събраните доказателства. Поддържа се твърдението, че ищецът за времето докато е бил служител на ИАРА не се е отзовавал на нито един сигнал, не е съставял нито един АУАН, подписвал е само като свидетел, извършвал проверки само въз основа на документи, без да извършва посещения на място на проверяваните обекти. Излага доводи във връзка с наличие на основанието на което е прекратено трудовото правоотношение, като се позовава на събраните доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Не са направени искания за събиране на нови доказателства, не сочи нови доказателства. Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК. От ищеца И. Ю. А. чрез пълномощника адв. М. Д. е подаден отговори на въззивната жалба. Оспорва жалбата като неоснователна, както и всички наведени от жалбоподателя възражения. Счита, че съдът е постановил правилно решение след извършен обстоен и пълен анализ на доказателствата, включително и на показанията на св. К., които са обсъждани ведно с тези на св. А. и К.. Поддържа всички свои доводи относно незаконосъобразността на уволнението. Отправя искане към съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената от ответника въззивна жалба, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски. Въззиваемият не е направил искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание: Жалбоподателят не се представлява и не взема становище. Ответникът по жалбата се представлява от адв. М. Д.. Поддържа отговора на въззивната жалба. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи относно незаконосъобразността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от ГПК. Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество. Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Решението, предмет на въззивната проверка, е постановено от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание. Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба. Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: В исковата си молба ищецът И. Ю. А. твърди, че е бил трудово правоотношение с ответника Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр. София по силата на сключен трудов договор и е изпълнявал длъжността „младши специалист РК- ПМС 66“. Със заповед № 146/11.10.2024 година на изпълнителния директор на ИАРА трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от 16.10.2024г., датата на връчване на заповедта. В заповедта било посочено единствено основание за прекратяване на трудовото правоотношение „липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. Ищецът счита, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно, поради необоснованост на заповедта. В заповедта само бланкетно било посочено правното основание за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от работодателя, без да са посочени фактическите такива и в какво се изразява липсата на качества за ефективно изпълняване на възложената работа. Изложени са аргументи, основани на даденото в ТР № 4/01.02.2021 г. на ОСГК на ВКС тълкуване. Счита, че само това е достатъчно да бъде прието, че уволнението му е незаконосъобразно. Предвид това моли съда, след като докаже основателността на претенцията си, да постанови решение с което да бъде признато за незаконно уволнението и да бъде отменено на това основание, както и да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира разноски. Ответникът ИАРА гр. София, оспорва основателността на предявените искове чрез представения в срок отговор на исковата молба. Признава, че ищецът е работил по трудов договор считано от 17.02.2023г., назначен по ПМС № 66/1996г. с месторабота сектор „Рибарство и контрол – Велико Търново“ 2, към отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – гр. Русе в ИАРА. Твърди, че в гр. Свищов няма офис на ИАРА няма и твърди, че работещите в отдел „Рибарство и контрол“ били с ненормирано работно време, по утвърден график, като многократно се налагало ищецът да бъде издирван. Не отговарял на служебния си телефон, който непрекъснато бил изключен и не реагирал на сигнали за нарушения по ЗРА. За периода от назначаването до освобождаването му на 16.10.2024г. ищецът не се бил отзовал на нито един сигнал за нарушение, не бил съставил нито един АУАН и системно не се явявал на работа. Били му искани писмени обяснения, които не дал и не проявявал никакво желание за работа, а единствено желаел да получава месечното си възнаграждение. Твърди, че имало многобройни доклади за системно неизпълнение на трудовите му задължения. В мотивите на заповедта, с която на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ било прекратено трудовото правоотношение било изписано „липса на качества за ефективно изпълнение на работата“ във всичките и проявни форми – трайно неизпълнение на трудовите задължения в качествено, количествено и времево отношение, причинено от липса на знания, умения и навици за справяне с длъжностните си задължения. Извършените от ищеца 181 проверки били формални, защото се отразявали на електронен таблет, дори от дома, без да се налага дори физически да присъства на място при извършването им. Отчетена била дейност, която реално била извършена от друго лице, реално участвало в проверката като член на проверяващия екип. При горните твърдения, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ– за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна и чл. 344, ал.1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението работа. Установените от първата инстанция основни факти по делото относно съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор и длъжността, която е заемал ищецът А. и нейното съдържание като права и задължения; размерът на получаваното месечно трудово възнаграждение; прекратяването на това правоотношение едностранно от работодателя с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – поради „липса на качества за ефективно изпълнение на работата“; датата и факта на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор не се спорят от страните по въззивното производство. Категорично е изяснено също така, че служителите в сектор РК Велико Търново изпълнявали служебните си задължения и имали правомощия на целия отдел Централен Дунав, конкретно сектора Габрово, Велико Търново и областите Габрово и Велико Търново, като ИАРА нямала офис в гр. Свищов, ползвали помещение в сградата на Държавно горско стопанство – стая с табела с означение „Изпълнителна агенция по Рибарство и аквакултури“. Първоинстанционният съд в пълнота и въз основа на събраните по делото доказателства безпротиворечиво е установил и останалите факти, относими към предмета на делото, свързани с действията на работодателя по прекратяване на трудовото правоотношение със ответника по жалбата – ищеца по делото. Въззивният съд изцяло възприема всички фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях и не намира за целесъобразно да ги излага повторно. Спорно в случая се явява правната оценка на безспорно установените по делото правно значими факти относно това дали извършеното едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца/въззиваемия/ на основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ е законосъобразно – извършено ли е то съгласно изискванията на чл. 335 КТ и при наличието на правно и фактическо основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – липса на липса на качества за ефективно изпълнение на работата и в какво точно се изразява фактическата липса на знания, умения и навици за изпълняване на възложената на ищеца работа, заемал длъжността „младши специалист РК- ПМС 66“. Безспорно е обстоятелството, че ответникът – работодателят е спазил изискването относно формата – издадена е изрична писмена заповед, която е връчена надлежно на ищеца като неин адресат на 16.10.2024 година, от която дата на основание чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ и предвид изрично посоченото в заповедта договорът се счита прекратен. Предвид установената фактическа обстановка, възприета от съда като безспорна, се налагат следните правни изводи: Предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 3 от КК са допустими. Разгледани по същество съдът намира следното: По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. Прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото е извършено при спазване изискването за форма и съдържание – чрез издадена писмена заповед връчена на работника по надлежен ред, в която е посочено основанието, на което се извършва. Това волеизявление е достигнало своя адресат и е породило своето правно действие. Ищецът е оспорила пред съда неговата законосъобразност с твърдения, че заповедта не съдържа изложение на фактическите основания, въз основа на които работодателят е приел, че е налице предвиденото и посочено в заповедта правно основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - „липса на качества за ефективно изпълнение на работата“. В тежест на ответника – работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил своето субективно потестативно право на посоченото основание да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Именно това не е сторено в настоящото производство. Както е посочено по-горе и в ТР № 4 от 01.02.-2021г. на ОСГК на ВКС по ТД № 4/2017г. правото на работодателят по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина стояща у работника или служителя. Фактическият състав на това основание включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. последното означава фактическа липса на знания, умения и навици за изпълняване на възложената работа. Независимо, че законът не е посочил изрични изисквания относно съдържанието на писменото волеизявление на работодателя, чрез което ще упражни правото си на уволнение по чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, с оглед спецификата на това основание е необходимо в това свое волеизявление да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор. това изискване се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, а не само да посочи бланкетно правното основание, което има значение с оглед принципа за защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Тази индивидуализация е необходима и с оглед това, че основанието по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ е формулирано като оценъчно и неопределено понятие, включващо посочените по-горе признаци за трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, резултат от липса на знания, умения или навици. Ето защо работодателят при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание изрично в заповедта следва да посочи фактическите причини за прекратяване. В разглеждания случай обаче жалбоподателят – работодателят се е задоволил само да посочи правното основание, без посочване именно на фактическите обстоятелства – какви са липсващите качества на работника или служителя – ищеца. Едва в отговора на исковата молба е изложил твърдения в тази насока - не отзоваване на ищеца на нито един сигнал за нарушение; не съставяне нито един АУАН и системно не неявяване на работа; не отговаряне на позвънявания на служебния телефон и състояние на този телефон- постоянно изключен, не проявявал никакво желание за работа, а единствено желаел да получава месечното си възнаграждение; системно неизпълнение на трудовите му задължения. поради това съдът приема, че ответникът – работодателят незаконосъобразно е упражнил своето право на уволнение на посоченото в заповед № 146/11.10.2024г. на Изпълнителния Директор на ИАРА основание по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ. Непосочвайки фактическото основание за уволнението и в какво се изразяват липсващите качества за ефективно изпълнение на работата, която е възложена на ищеца като „младши специалист РК- ПМС 66“ е допуснал нарушение на закона и съответно правото на защита на ищеца и принципа за защита правото на труд и законоустановеност на уволнението. Ето защо, след като съдът приема, че е налице това формално нарушение при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, не следва да обсъжда и изследва дали действително е налице липса на качества у ищеца за ефективно изпълняване на възложената му работа. Непосочването на фактическото основание в атакуваната заповед е препятствие и за съда да осъществи контрол доколко адекватно е приложена нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и по същество. Посочването едва в отговора на исковата молба не би могло да санира този порок, което да доведе, при осъществявания съдебен контрол, и до изследване налице ли е фактическа липса на знания, умения и навици у ищеца за изпълняване на възложената му работа като „младши специалист РК- ПМС 66“. Имайки предвид всичко изложено съдът приема, че предявеният иск н правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен, до какъвто извод е достигнал и районният съд. Предвид положителния изход по отношение на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и след като ищецът е предявил искане да бъде възстановен на заеманата до уволнението работа, то основателен се явява и иска по чл. 344, ал. 1 ,т. 2 от КТ в каквато насока се е произнесъл и първоинстанционният съд, като е възстановил ищеца на заеманата до уволнението длъжност. Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции относно основателността на предявените искове, окръжният съд приема, че въззивната жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр. София против решение № 7 от 12.01.2026 година на Районен съд – Свищов, постановено по гр.д. № 958/2024 г. по описа на РС – Свищов е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят - ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати в полза на ответникът по жалбата – ищцата по иска сумата от 620,00 евро, представляваща направените разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на делото за жалбоподателят не възниква право на разноски. Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд