Решение № 319 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 456/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от О. З. О. С ЕГН:••••••••••, регистрирана в Районен съд Перник с вх. № 9751/19.03.2026г. срещу Заповед за задържане на лице от 12.02.2026 г, с peг. № 1920зз-73 от 13.02.2026 г., като преписката е била връщана за окомплектоване и след постъпването й е било образувано настоящото дело, като видно от представените материали заповедта,е издадена от полицейският орган – И. Г. И. - старши полицай в 01 РУ при ОД на МВР - Перник.

С процесната заповед е наредено задържане на жалбоподателя О. З. О. С ЕГН:•••••••••• за срок до 24 часа в помещение за задържане при 01-РУ- ОД на МВР-Перник по реда на ЗМВР. В жалбата са изложени съображения, че лицето не е и извършило деяние, изпълващо състава на някое от установите в Наказателния кодекс (НК) престъпления. Възразява се, че в заповедта липсвало фактическо основание и необоснованост, както и че не е имало данни за извършено престъпление, като лицето не е било дало кръв и не му е била извършена експертиза, като се извеждат изводи и за нарушение на ЕКПЧОЗ. Възразява се и че не е следвало да се задържа лицето, като се моли съдът да приеме, че обжалваната заповед и наложената със същата ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ е несъобразено с целта на закона. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство. Задържането за срок от 24 часа е принудителна административна мярка, която в зависимост от случая, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането съставлявало ограничаване на правото на свобода и по изключение е приложимо, с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция, при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай, приложената мярка не се оправдава от никоя от тези цели. Посочна се, че след извършената проверка от полицейските служители и в частност проведеното тестване с техническо средство - Дрегер - Дръг тест 5000 с фабричен номер ARMB 0048. жалбоподателят е оспорил резултата от същото, което е дало основание на О. да бъде издаден талон за медицинско изследване. Жалбоподателят се сочи, че е отведен до медицинско заведение, където е предоставил доброволно кръвни проби за изследване. Абсолютно неясно остава защо след като със същия са проведени всички необходими и възможни действия с цел установяване на действителното правно положение и резултатът от кръвното изследване не е бил изготвен към момента и е било известно, че това няма да бъде сторено както в близките часове, така и в следващите дни, кое е налагало необходимостта О. О. да бъде задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Лицето е оказало необходимото съдействие; със същия са проведени всички възможни действия от полицейските служители, като реално във времето на неговото задържане с него не само не са проведени други действия, но и не е изготвен резултатът от кръвното изследване. В допълнение на изложеното е и фактът, че със Заповед № GPAM - 1759815 от 12.02.2026г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на О. О. е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му. но за не повече от 18 месеца, което на практика е поставило съответното ограничение доверителят ми да управлява МПС до установяване на действителното правно положение. С оглед направеното възражение и оспорване на резултата от техническото средство, незабавно след освобождаването му, О. О. е посетил Медикодиагностична лаборатория „Кандиларов“, където е предоставил кръвни проби за изследване. Резултатът от същото отразява, че в кръвта на О. З. О. не се съдържа наличие на наркотични вещества. Сочи се, че съгласно нормативната регламентация - ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско (химико-токсикологично лабораторно) изследване или с тест. В Наредбата е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи. Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. В конкретния случая обаче резултатът от теста, извършен с Дръг Тест, не можело да бъде взет предвид с оглед на това, че жалбоподателят веднага б и л изпълнил предписанието по издадения му талон за изследване чрез даване на кръвна проба. Моли се съдът да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна.

В последното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично и не се представлява. В докладвана и приета по делото молба от защитата, се моли да се даде ход на делото и ке и моли заповедта да бъде отменена.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– И. И., редовно призован не се явява лично. Явява се представител с пълномощно- юк В., която оспорва жалбата. Пледира, че атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и законосъобрана. По същество застъпва доводи, че счита че оспорваният акт е правилен и законосъобразен, доколкото към датата на задържането след извършена проверка от контролни органи с техническо средство непосредствено на мястото на проверката е отчело положителен резултат за наличие на наркотични вещества във водача. Образувано е бързо производство, прераснало в досъдебно производство №72/2026 по описа на Първо РУ ОДМВР ПЕРНИК, съответно изложените обстоятелства

кореспондират и се съдържат в представените доказателства в съдебно заседание напълно с изложените фактически обстоятелства за задържането на лицето в оспорваната заповед за задържане. Към датата на издаването на заповедта е било налично като първоначални данни само отчетения резултат от техническото средство. Именно с оглед на това е образувано и наказателно производство. В рамките на което, в последствие е назначена и извършена токсико-химическа експертиза, която не е потвърдила показанието на техническото средство. Но се касае за в последствие установени факти и обстоятелства. Това не е било известно на лицето, което е задържало жалбоподателя към датата на задържането и издаването на заповедта. Самото ограничаване правото на свободно придвижване на жалбоподателя е било свързано с необходимостта от извършване на първоначални процесуални действия като част от времето на задържане, обхваща точно такива- разпит на жалбоподателя, явяването му за даване на кръвна проба, той не е бил през цялото време в помещение за задържане на задържани лица, а и такова настаняване е необходимо с оглед извършване на първоначални процесуални действия с негово участие, които целят изясняване на обективната фактическа обстановка. В последствие същият не е привлечен като обвиняем и делото е било прекратено, поради установена в последствие липса на съставомерно деяние на базата на токсико-химическата експертиза не влечала след себе си незаконно съобразност на оспорваната заповед , доколкото законно съобразността на всеки административен акт се преценява, с оглед факти и обстоятелства, които са били налице към датата на издаване на акта. Самото задържане не превишава 24 часа, след извършване на необходимите процесуални действия и разпит, същият е бил освободен. По делото сочи, че са били представени доказателства, които кореспондират със фактическата обстановка и потвърждават посочените в заповедта данни за извършено престъпление. Заповедта съдържа всички реквизити и жалбоподателят е запознат с правата си, за което се е подписал. Счита, че издадената заповед е целесъобразна, тъй като поради необходимост е било ограничено правото на свободно придвижване на лицето, поради което е издадено именно и оспорваната заповед. С оглед изложеното моли съда да отхвърли жалбата срещу заповедта за задържане. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По допустимостта:

В Заповедта предмет на съдебен контрол е посочено точно пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалбата. Същевременно в последния ред на заповедта е описано, че същата може да се обжалва по реда на АПК в 14дневен срок от съобщаването й пред Районен съд – Перник, като така описани двата срока взаимно се изключват един друг и водят до объркване у лицето какъв е срокът му на обжалване, при положение че се касае за едно незабвно производство, съгласно цитираната първа такава разпоредба по-горе. С оглед на това и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК съдът приема, че жалбата е постъпила в законоустановения срок.

Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество. Така с определението си за насрочване на делото и конституиране на страните, съдът е посочил, че както следва че производството е по реда на чл.72, ал. 4 ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК). Съдът, в разпореждането си е посочил, че следва да посочи следното: Съгласно чл. 72. ЗМВР (1) (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага жИ.та си или жИ.та на други лица на явна опасност;

4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;

5. (доп. – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; когато лицето, независимо от основанията за задържането му, е непълнолетно, му се назначава за защитник адвокат от момента на задържането му;

6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

7. (нова – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) установено като незаконно пребиваващо на територията на страната;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) в други случаи, определени със закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.

(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица. Задържаните непълнолетни имат право на медицински преглед за общото им физическо и психическо състояние без неоправдано забавяне след задържане, но не по-късно от 24 часа, считано от момента на задържане.

(9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи./бел. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-78 от 24 януари 2015 г.за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи/.

Районен съд-гр. Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.

По фактите:

От данните по делото се установява, че О. З. О. С ЕГН:••••••••••, е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, съгласно Заповед от 12.02.2026 г, № 1920зз-73 от 13.02.2026 г. издадена от полицейският орган – И. Г. И. - старши полицай в 01 РУ при ОД на МВР - Перник, като заповедта е била издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като съгласно посочената разпоредба-Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:т.,1- за което има данни, че е извършило престъпление; като видно от посоченото в заповедта е описано именно, че -за задържаното лице – като в случая в заповедта е посочено че-„Има данни за извършено престъпление - управлява МПС под въздействието на наркотични вещества и/или техните аналози, а именно кокаин“, като лицето е било задържано в помещение за задържанев 01 РУ-МВР Перник. Заповедта е била издадена на 12.02.2026 в ПЕРНИК, общ. ПЕРНИК, обл. ПЕРНИК, в 21:58 часа от И. Г. И. - старши полицай в 01 РУ при ОД на МВР - Перник, като е била връчена срещу подпис на задържаното лице, и видно от отбелязване върху заповедта и собственоръчно изписване на личните индивидуаизиращи данни и подпис, на гърба на заповедта, то лицето и било освободено на 13.02.2026 г. В 16.25 часа, за което се е разписал и съответният полицейски орган, тоест действително както сочи и представителят на жалбоподателя, преди да изтече максималният срок за задържане по посочения ред, а именно до 24 ч и незабавно след изясняване на обстоятелствата по случая, посредством разпитите на и двамата свидетели очевидци полицейски служители, видно и от постановлението на прокурора-разпитани като свидетели П. П. и И. И. , които изпълнявали служебните си задължения на 12.02.2026г. посочили обстоятелствата, при които водача И. е бил спрян за проверка и тестван с годно техническо средство, което дало положителен резултат за наличие на наркотични вещества. Следва да се посочи, че видно от представените към преписката писмени доказателства, а именно -Заверено копие от постановление, с peг. № 651/19.03.2026 г. по описа на РП Перник - 3 листа; Заверено копие от Заповед за задържане от 12.02.2026 г, с peг № 1920зз- 73/13.02.2026 г. - 2 листа; Служебна бележка с p e r . № 313р-5884/27.03.2026 г. - 1 лист;Заверено копие от акт за встъпване в длъжност - 1 лист;Заверено копие от заповед 313з-1559/19.06.2024 г. - 1 лист, като е видно че действително е било образувано процесното ДП и същото е било впоследствие прекратено, след като е излязло заключението на съдебнохимическата експертиза, като прокурорът в своя акт е посочил хронологично и как са се развили действията по ДП-то, а именно с Постановлението си от 19.03.2026г., наблюдаващият прокурор-К. М. - прокурор при Районна прокуратура - гр. Перни се е произнесла по материалите по преписка peг. №651/2026г. по описа Районна прокуратура - гр. Перник, досъдебно производство №72/2026г. г описа на Първо РУ при ОД на МВР-Перник, същата е посочила, че Досъдебното производство е образувано на 12.02.2026г. за това, че:На 12.02.2026г.в гр.Перник, на второкласен път 63-Перник- Мещица-Брезни Трън -Срезимировци/ управлявал МПС-л.а.“Ауди Ку5“с рег. №••••••• след употреба на наркотични вещества -кокаин, установено по надлежния ред, с техническо средство Дрегер дръг Тест 5000 с №ARMB-0048 -Престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.

След като се запознал със събраните по делото доказателства прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

На 12.02.2026г.около 21.44ч. св.О. З. О. привел движение лек автомобил“ л.а Ауди Ку5“с рег.№•••••••• в гр.Перник, по второкласен път 63-Перник-Мещица-Брезник-Трън -Срезимировци/ когато бил спрян за проверка от св.П. Е. П. и св.И. Г. И. полицейски инспектори в група ППД при Първо РУОДМВР-Перник като водачът О. О. бил тестван за употреба на наркотични вещества техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабричен № ARMB-004 който отчел наличие на употреба на наркотични вещества-кокаин. Св.П. издал АУАН, серия GA №4322707/12.02.2026г.за нарушение на чл.5,ал.3,т пр.2 от ЗДвП. На водача О. бил издаден талон за изследва №0194945/12.02.2026г.като бил придружен от св.П. и И. в МБАЛ „Р.Ангелова“ АД-Перник, където е дал кръвна проба.Били иззети СУМГ №•••••••, два бр.рег.табели с №•••••••••,СРМПС-••••••••••,1бр.л автомобил л.а “Ауди Ку5“с рег.№••••••••,ведно с 1бр.контактен ключ него и 1бр.дистанционно на 12.02.2026г. В хода на разследването била назначена СХЕ, като в протокол №26/ТКХ-88 от 26.02.2026г.на НИКК при МВР е посочено, че:“В предоставената за изследване проба кръв на лицето О. З. О. не било доказано наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества съдържание на наркотични вещества и на техни метаболити.

Разпитани като свидетели П. П. и И. И., които изпълнявали служебните си задължения на 12.02.2026г. посочили обстоятелствата, при които водача И. е бил спрян за проверка и тестван с годно техническо средство, което дало положителен резултат за наличие на наркотични вещества.След като се запознал със събраните доказателства, счел, че от обективна страна с действията си св.О. З. О. не е извършил процесното престъпление, а именно,за това, че: На 12.02.2026г.в гр.Перник, на второкласен път 63 /Перник-Мещица-Брезник-Трън -Срезимировци/ управлявал МПС- л.а.“Ауди Ку5“с рег.№•••••••А след употреба на наркотични вещества -кокаин, установено по надлежния ред-с техническо средство Дрегер дръг Тест 5000 с №ARMB-0048 -Престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като:

За категорично доказано управление на МПС след употреба на наркотични вещества се приема в съдебната практика заключението на химико токсикологична експертиза, както е посочено в Наредба №1/2017г.на M3 на дадена кръвна проба.Химико-технологична експертиза № 26/ТКХ-88 от 12.02.2026г.на НИКК при МВР се сочело,че в кръвта на водача не са установени наркотични или упойващи вещества, което е елемент от обективната страна на процесното престъпление,а същият не е

осъществен.Субективна страна прокурорът е посочил, че не е необходимо да коментира при неосъществена обективна такава. По ДП няма привлечен обвиняем. Предвид горното и на основание чл. 243, ал. 1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от от НПК,чл.243,ал.2 от НПК, прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №72/2026г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР-Перник, преписка рег.№651/2025г. по описа на Районна прокуратура - гр. Перник, водено за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК,тъй като е приел, че такова не е извършено.На основание чл.243,ал.2 от НПК:е върнал ВД: 1бр.лек автомобил л.а.“Ауди Ку 5“с рег.№•••••••А, ведно с 1бр.контактен ключ за него и 1бр.дистанционно за него на собственика О. З. О. след разписка.

Следва да се посочи, че съдът е окомплектовал преписката, с допълнителни писмени доказателства, като е приел по делото към доказателствената съвкупност по делото постъпилите и докладвани писмени доказателства, а именно: ПИСМО с рег. №11448/31.03.2026г. от 01-во РУ ОДМВР Перник, в което уведомяват, че на 13.02.2026 г., лицето О. З. О. е задържано със заповед за задържане с рег. № 1920зз-73/26 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - има данни, че лицето е извършило престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (управление на МПС под въздействие на наркотични вещества и/или техните аналози). По случая е образувано досъдебно производство с №72/2026 г. по описа на Първо РУ Перник. С рег. № 651/19.03.2026 г. по описа на РП Перник, е издадено постановление за прекратяване на наказателното производство; Ведно с писмото са приложени: Заверено копие от постановление с рег. №651/19.03.2026г. по описа на РП Перник-3 листа; Заверено копие от Заповед за задържане с рег. №1920зз 73/13.02.2026г.- 2 листа; Служебна бележка с рег. № 313р- 5884/27.03.2026г.- 1 лист; Заверено копие от акт за встъпване в длъжност-1 лист; Заверено копие от Заповед №313з-1559/19.06.2024г.- 1 лист.; ПИСМО с рег. №17136/14.05.2026г. от адв. М. Н., в която сочи, че поради служебна ангажираност в СГП на 14.05.2026г. не може да присъства на насроченото съдебно заседание. Представя своя график с дати, на които може да се яви на следващо съдебно заседание, а именно: Месец юни- 1;4;8 (до

12:30ч.),15,17,19,23,29,30 ; месец юли- всички без 3;6. Ведно с молбата е приложен Протокол от СГС; ПИСМО с рег. №22523/24.06.2026г. от адв. М. Н., в което сочи за невъзможност да се яви в насроченото за 25.06.2026г. съдебно заседание, като не възразява да се даде ход на делото. И поддържа подадената жалба и изложените аргументи. Моли за присъждане на разноски, копие на АУАН GA №4322707/12.02.2026 г. - 1 л.;Копие на GPAM-1759816/2026 г. - 1л.;Копие на GPAM-1759815/2026 г. - 1л.;Копие на талон за изследване № 0194945/2026 1л.;Копие на мотивирана резолюция № 26-1920-М000016/2026 г.Копие на докладна записка УРИ 1920р-3919/2026 г. - 1 л. ;Копие на заповед за задържане на лице УРИ №1920зз-73/2026 г. 1л;Копие на лист за преглед №001726/2026 г.-1 л;Копие на разписка за върнати вещи и пари на задържано лице - 1 л.;Копие на протокол за обиск на лице УРИ 1920р-4915/2026 г. - 1 л;Копие на декларация за правата на задържано лице - 3 л. ;Справка нарушител водач

По делото доказателствената съвкупност е еднозначна и установява безспорно посочената фактическа обстановка, като не е спорно по делото, че лицето е било задържано от посочените полицейски служители при рутинна проверка, след като е било тестване с посоченото техническо средство и същото е отчело наличие на наркотично вещество, кокаин, като лицето е дало кръв за изследване и видно от експертното заключение по СТХЕ, то е изведено заключение, че няма наличие на наркотично вещество в кръвта, поради което и образуваното ДП е било прекратено от наблюдаващия прокурор, като ясно се установява, и че от компетентно лице, видно от служебната бележка по делото, жалбоподателят е бил задържан по ЗМВР за срок до 24 часа, след което е бил освободен и вещите му са били върнати, като в заповедта е посочено, че са налице данни за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, тъй -като към момента на изготвянето й, служителите са разполагали само с резултата от техническото средство, което е дало положителен резултат за употребата на кокаин. Видно е, че тези действия са били извършвани в условията на неотложност, при наличието на данни за престъпление от общ характер.

При тези данни съотнесени към жалбата, то съдът намира, че вземайки предвид така установената фактическа обстановка, то безспорно се установява, че действията, по неотложност са били в продължение на няколко часа, като се води и ДП се умишлено престъпление, с висока степен на обществена опасност, като жалбоподателят е управлявал автомобила процесната вечер, тоест в тъмната част на денонощието, когато му е било извършена проверката, и че техническото средство е дало положителна проба за кокаин, като на лицето е бил издаден талон за мед. Изследване, дал е кръв и е бил задържан с процесната заповед, тоест действия които изискват определена времева продължителност, като веднага са били разпитани и полицейските служители по образуваното ДП, като възраженията в тази насока в жалбата са неоснователни, като е видно че полицейските служители са имали към онзи момент, разчитайки на резултата от техническото средство, за данни за престъпление от общ характер, и то в късните часове на вечерта, поради което и жалбоподателят е бил задържан по ЗМВР.

Следователно, при така изложените факти, съдът намира, че правилно и законосъобразно, са постъпили органите на полицията и в частност, правилно е било издадена процесната заповед към момента на издаването й, и това обстоятелство, не се разколебава от факта, че към момента се установява, че жалбоподателят има качеството на свидетел по започнотото и водено ДП, което е било и прекратено, още повече че видно от правната квалификация на деянието, за което същото се води, то се касае за образувано към онзи момент престъпна дейност, която е източник на повишена опасност, а именно че в късната част на вечерта с техническо средство, полицейските служители са установили, че съобразно извършеното тестване, то лицето, управлява МПС след употребата на наркотично вещество, поради което към онзи момент, полицейските служители са действали съобразно фактите към онзи момент, и са приложили посочената ПАМ, и не е имало как да знаят, че по -късно СТХЕ ще опровергае дадените показания от дрегера. Тези обстоятелства, се потвърждават в детайли от изисканите от съда и описани и по-горе в представените писма, допълнителни доказателства, като досежно образуваното и прекратено ДП, като е видно че се е касаело за преценка, която е последстваща, след изясняване на допълнителни обстоятелства по случая, като полицейските служители на място, е следвало да преценят ситуацията незабавно и да вземат съответните мерки, и същите изключително пунктуално са изпълнили своите задължения, и са предприели след преценка на място и са счели че следва да се задържи лицето, като незабавно в срок по-кратък от 24 часа, лицето жалбоподател е било освободено, след изясняване на допълнителните обстоятелства по случая.

Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото административна преписка, приета, като годно доказателство. Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

От правна страна:

Със Заповед за задържане, рег.№ № 1920зз-73813.02.2026 г., изд от И. Г. И. - старши полицай в 01 РУ при ОД на МВР -Перник, издал ЗАПОВЕД за задържане на лице, срещу О. З. О. С ЕГН:••••••••••, като е задържал жалбоподателя на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24часа в помещение за временно задържане при 01-РУ-ОД на МВР-Перник, като видно от представените и цитирани по-горе писмени доказателства, лицето е било задържано при стриктно спазване на релевантната инструкция в посочения смисъл, като е била изпълнена от полицейските служители и процедурата при подобен тип, видно и от цитираната по-горе доказателствена съвкупност, като видно от представената служебна бележка, заповедта е била издадена и от компетентно за това лице, като не може да се сподели и възражението в жалбата, че жалбоподателят не е знаел за какво е задържан, при положение, че видно от установените обстоятелства по делото, през цялото време, същият е бил на мястото на извършваните действия, и е видял и резултат от дрегера, като е дал и кръв за изследване. Става ясно и от посочено постановление по ДПто по което е бил задържан, както и правната квалификация на деянието, за което последното се водело, че едва в последващ времеви момент, като е излязло заключението на СТХЕ е било прекратено, обстоятелства, които няма как да са знаели полицейските служители при първоначалните действия. На следващо място, по делото е представена и служебна бележка за длъжността на служителя издал заповедта, от Областна дирекция на МВР - Перник в която е посочено, че И. Г. И. - е старши полицай в 01 РУ при ОД на МВР - Перник и продължава да служи на същата длъжност, тоест по делото се установява, че към дата на издаване на заповедта ответникът по жалбата е имал и имал качество на полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, и следователно се налага и извод, че заповедта е издадена от компетентен орган. В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко и от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР/чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление;. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК. /чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. протИ.речие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. /.

Оспорваният процесен акт е в изискуемата форма за действителност. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането съдът приема, че противно на изложеното в жалбата и това основание е ясно и недвусмислено посочено; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език. (3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. (4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. (5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър. (6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис. /, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с ПИСМЕНА заповед.

Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

Посочено е в заповедта и правно основание за задържането–чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като същото е и словесно отразено в заповедта, като допълнително е посочено, че се касае за данни за извършено престъпление по чл. 343б. ал. 3 от НК) във връзка с горецитираното ДП.

Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства се приемат за неоснователни.

Относно фактическите основания и по силата на Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК, оспорената заповед НЕ страда от порок на формата, защото, мотивите на акта са изложени и в акта и в административната преписка, и в приобщената и цитирана по-горе доказателствена съвкупност, която съдът не намира за нужно да преповтаря, като същата очертава абсолютно безпротИ.речИ. приетата от съда фактическа обстановка. Именно и в съответствие на и на чл.72, ал.1,т.1 ЗМВР- е предприето задържането на лицето, защото е имало данни, че лицето е извършило престъпление- домашно насилие, което се е потвърдило на място и писмено и устно от пострадалата, поради което и полицейските служители са изпълнили задълженията си по преустановяване на конфликта и респ. задържане на лицето за срок до 24 ч., като съдът приема, че задържането в случая е била напълно съответна ПАМ приложена от полицейските служители.

В настоящия случай, видно от гореизложеното по делото е събран достатъчен обем от писмени доказателства, съдържащи се както в преписката, така и в допълнително изисканите материали по делото, от които не остава съмнение, а напротив напълно се потвърждава, че за процесната заповед за която е била издадена и е било задържано лицето за фактите, описани в същата е била съответна и съразмерна мярка към процесния момент. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка и в конкретния случай същата е с налично минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал.2 от ЗМВР. Посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, правото да обжалва законността и т.н. Изрично е вписано правното основание за постановяване на заповедта за задържане, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й, поради което не може да се приеме становището на защитника на жалбоподателя, че липсва фактическо описание на основанието за издаване на заповедта. Вярно е, че информацията в случая е оскъдна, но е налична такава в достатъчна степен за такива заповеди.

От съдържанието на заповедта за задържане се налага еднозначен извод за датата на задържане на жалбоподател, която по несъмнен и категоричен начин е посочена, а именно - на 12.2.2026г. в 21:58 часа.

Издаването на акта по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните доказателствени средства, а се предпоставя единствено от наличието на данни за извършено престъпление и то без значение какъв е техния източник. В случай задържането на жалбоподателя е мотивирано именно с извършените действа по неотложност, които очевидно са довели да успех на извършената полицейска операция, при която са били установени наркотични вещества както у лица, така и в помещението, което е било обект на претърсване, като е било образувано ДП по чл.354а НК.

С оглед на всичко гореизложено не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на ЗМВР.

След задържането на оспорващия от самия него е попълнена и подписана Декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му разяснени правата по чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.

Същата, като НЕоспорена се цени в цялост и въз основа на нея се приема, че съшият е запознат с правата си, НЕ е поискал преглед от лекар, посочил е, че не желае да се уведоми член от семейството му за задържането, НЕ е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ, както и не е пожелал адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, отразено "НЕ ЖЕЛАЕ".

Нещо повече, продължителността на задържането на лицето, като продължителността на задържането следва да се преценява с оглед фактите по всеки отделен случай, като в конкретния казус лицето е било както сочи и юк В., освободено незабавно на другия ден и то по обяд, след неговия разпит, и изясняване на случая. Тоест не се е стигнало до продължително и необосновано задържане на лицето.

Не е налице нарушение на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Обстоятелството, че посочените в докладната записка и останалите материали по преписката, обстоятелства не са част от заповедта за задържане, не обосновава извод за липса на мотиви, тъй като не съществува пречка те да бъдат изложени в друг документ приложен към изпратената административна преписка. Това разбиране е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този смисъл е и константната съдебна практика, установена в Решение № 3644 от 30.03.2016г. на ВАС по адм.д. № 3062/2015г., Решени № 9432 от 02.08.2016г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015г. и др., която се споделя от настоящия състав.

Така също и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. според което документите, различни от заповедта за задържане, които съдържат необходимата информация относно основанията за задържането, трябва да бъдат съобщени възможно най-бързо на задържаното лице. Намира, че в случай О. З. О. с ЕГН:•••••••••• е бил задържан непосредствено след като служителите отиват на място и установяват, че съгласно първоначалните данни по делото същият управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Съдът посочвайки решението на СЕС, което е по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да отбележи, че същото допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпно деяние, могат да бъдат изложени в документи различни от акта за задържане.

Предвид изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед съдържа фактическите основания за задържането на жалбоподателя. За нуждите на настоящото производство, което няма за цел да установява вина, а единствено да се прецени дали е имало данни към момента на задържане на жалбоподателя за негова съпричастност към престъпление или препятстване органите да извършат дейността си по служба, съдът приема, че конкретно установените обстоятелства по делото дават основание да се приеме, че съразмерно спрямо лицето е предприета посочената мярка, съдът намира, че органите на МВР в рамките на оперативната си самостоятелност са осъществили една от основните си дейности, предвид чл. 6 от ЗМВР.

За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че непривличането на лицето към наказателна отговорност в рамките на периода на задържането или непосредствено след това, не рефлектира върху законосъобразността на издадената заповед, тъй като процесната принудителна административна мярка се прилага както с оглед да се предотврати укриването на лицето и извършването на други престъпления, така и когато след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, като в случая е следвало да се превантира и евентуалното управление на МПС с данни за употреба на наркотични вещества, макар и впоследствие същите да са опровергани.

В този смисъл е и чл. 13 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015г. съгласно който срокът за задържане на лица по ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване. Самата заповед представлява привеждане в изискуемата по закон писмена форма на едно правно действие, предприето от служител на МВР в хода на изпълнение на дадените му правомощия. Именно за изпълнението на формалните изисквания по вече осъщественото задържане е била налице необходимост от продължаването на задържането на лицето в районното управление, където е била оформена обжалваната заповед, извършен е на основание чл. 80 от ЗМВР личен обиск, за което е съставен протокол, удостоверяващ, че в лицето не са били намерени забранени от закона предмети.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган в установената форма, като не констатира при постановяването му допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административно производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато има данни, че лицето е извършило престъпление. По правната си същност, мярката "Задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72–чл. 75 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), представлява принудителна административна мярка/ПАМ/–административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило или е съпричастно към процесно протИ.правно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване.

Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "Задържане за срок до 24часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а НЕ с наличието на вече доказано такова.

Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/, като принудителна

административна мярка(ПАМ), се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.

Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт–закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение на "Европейската конвенция за правата на човека" ЕКЗПЧОС.

Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване. Лицето е освободено в рамките на предвидения в ЗМВР максимален период-24часа, като органът е извършил необходимите процесуални действия. С оглед на това, законосъобразно, ответникът по оспорването е издал оспорената заповед.

Не са налице предпоставки за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Заповедта е издадена и е в съответствие с целта на закона-да се предотвратяват и разкриват престъпления и да не се пречи -след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба /като втората хипотеза в закона е дадена в условията на алтернативност/;, като временно се ограничават правата на лица, съпричастни към такава деятелност.

Мярката е приложена в съответствие с предвиденото в ЗМВР основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е спазена регламентираната процедура. /лице, за което има данни, че е извършило престъпление;/.

Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 5, т. 1 от "Европейската конвенция за правата на човека" ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона.

В чл. 5 § 1 се изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно препраща по същество към националното право. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в поголяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.

Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, сочат, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. / в този смисъл виж и постулатите, залегнали в ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1385 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 май 2024 година

относно борбата с насилието над жени и домашното насилие на ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ/.

В тази връзка е съдебната практика обективирана в дела на ВАС/Решение № 6138 от 20.05.2016 г., постановено по АД № 13194/2015 г. на ВАС, Решение № 8909 от 07.07.2017 г. по АД № 5864/2016 г. на ВАС, Решение № 2317 от 23.02.2017 г. по АД № 14275/2015 г. на ВАС.

С оглед на изложеното състава приема, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при точно позоваване на материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона се явява правилен и законосъобразен акт. Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Във връзка с възраженията в жалбата, следва също да се посочи, че въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деяние, за което е образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи . (В този смисъл са Решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд., Решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и др.). Изискването подозрението да се базира на разумни основания формира съществена част от предпазната мярка срещу произволни арести и задържания (виж Ipek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009 г.виж Fox, Campbell and Hartley v. the United Kingdom, решение от 30 август 1990 г., Серия A № 182, стр. 16-17, § 32; Labita v. Italy [GC], № 26772/95, § 155, ЕСПЧ 2000 IV; и Gusinskiy v. Russia, № 70276/01, § 53, ЕСПЧ 2004 IV). Накрая Съдът отбелязва, че подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление (виж Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B). "

В този смисъл виж и еднозначната съдебна практика по такива дела на Административен съд- Перник, като Решение № 59 от 29.04.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 48/2022 г., Решение № 195 от 11.11.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 197/2022 г. Решение № 113 от 22.07.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 80/2022 г., Решение № 276 от 22.02.2024 г. на АдмС - Перник по к. а. д. № 565/2023 г.и др..

Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. В случая полицейски орган е осъществил полицейското задържане в съответствие с целта на ЗМВР. В рамките на оперативната самостоятелност, с която административният орган разполага при налагането на мярката, издадената заповед е съобразена и с чл. 6 от АПК, предвиждащ принципа на съразмерност. В случая, административният орган не е излязъл извън тези рамки, не се касае за засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която е издаден актът.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да укрие или унищожи относими доказателства, да извърши престъпление или спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната

административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпления не са задължителни.

По мнение на съда законоизискуемите обстоятелства в случая са налице, като във връзка с направените от жалбоподателя възражения следва да се посочи следното. Към момента на издаване на административния акт полицейските служители са разполагали с достатъчно данни, които да сочат на необходимост от задържането на лицето, за да преустанови същото протИ.правните си деяния спрямо пострадалата, подала сигнала за домашно насилие.

Следователно съдът намира възраженията в жалбата за неоснователни, а издадената заповед за задържане като законосъобразна и като такава следва да я потвърди.

По разноските:

Има искане за юк възнаграждение от страна на ответната страна по делото, като е била представлявана от юк В., с надлежно пълномощно по делото. С оглед изхода на делото, своевременно направена претенцията за присъждане на съдебни разноски под формата юрисконсултско

възнаграждение, в полза на касационния жалбоподател се явява основателна. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОДМВР – Перник, в чиято структура е административният орган, издал акта, ще се присъдят съдебни разноски в близък до минимален размер от 100 лв или равностойност в евро 51,13 евро, платими от жалбоподателя. / в този см виж Решение № 1836 от 22.10.2024 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 399/2024 г./.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 пр. последно от АПК, съдия при Районен съд-гр. Перник,