Решение № 752 от 22.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1497/2026 г.

наказателно дело № 20262120201497 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на С. Д. К. ЕГН••••••••••, срещу Наказателно постановление № 80 от 02.04.2026 г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии, за нарушение по чл. 24 от Закона за защитените територии, му е наложена глоба в размер на 255,65 евро. Жалбата е бланкетна и не се сочат конкретни нарушения по издаванае на обжалваното НП. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. РИОСВ – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното: От фактическа страна: На 15.07.2025 г., св. Г., на длъжност старши експерт в РИОСВ – Бургас, извършил проверка на територията на гр. Созопол, в границите на морския плаж – имот 67800.1.342, представляващ защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. При проверката св.Г. констатирал, че в имота са разположени няколко автомобила. С извършените дейности се изменял естественият облик на плажа. Било поискано съдействие от служители на МВР и след извършване на справка се установило, че автомобила е собственост на жалбоподателката К.. Била и изпратена декларация, в която да посочи кое е лицето управлявало автомобила във въпросния ден, но декларацията се върнала не попълнена. При това положение бил съставен срещу жалбоподателката АУАН за извършено нарушение по чл. 24 от Закона за природните забележителности. Впоследствие на 02.04.2026 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което и била наложена глоба в размер на 255,65 евро. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на разпитаните по делото свидетели изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. От правна страна: Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност на обжалвания акт, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая се касае за нарушение по чл. 24 от Закона за защитените територии, съгласно която разпоредба в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 5, т. 3 от Закон за защитените територии, природната забележителност е една от категориите защитени територии. От своя страна защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на глава трета от закона (чл. 4, ал. 1 ЗЗТ). Целта на самия Закон за защитените територии е опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото (чл. 2, ал. 1 ЗЗТ). В чл. 23, ал. 1 от Закона за защитените територии е предвидено, че за природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. Съгласно разпоредбата на чл. 35 ЗЗТ, обявяването и промените в защитените територии се извършват от министъра на околната среда и водите. В случая от министъра на околната среда и водите е издадена Заповед № РД-536 от 30.09.2016 г., обнародвана в ДВ бр. 83 от 21.10.2016 г. С нея, по реда на чл. 42, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 43 от ЗЗТ, е актуализирана площта на природната забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка” и „Градина”. Видно от заповедта в границите на тази забележителност е включен поземлен имот с идентификатори № 67800.1.342. Данните за защитената територия са отразени в публичния регистър на защитените територии и защитените зони в България, който е достъпен и на специален сайт - http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp? NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=46. В регистъра е вписана и последната промяна в площите от 30.09.2016 г., включваща и процесния имот. От изложеното може да се направи извод, че процесният имот попада в обхвата на защитените територии по смисъла на ЗЗТ и информацията за това е била публична и достъпна за всички. Същата е била достъпна и за жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 24 ЗЗТ забранява извършването на дейности в природните забележителности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. В случая по делото безспорно се установява, че към момента на проверката имот с идентификатор № 67800.1.342 е бил предоставен за ползване на жалбоподателя. При извършена проверка на място на 15.07.2025 г. в имота са установени като разположени няколко автомобила, вкл. и този на жалбоподателката. С такова паркиране безспорно е изменен естетическият облик на териториите, определени като защитени, т.е. жалбоподателката е нарушила режима по чл. 24 ЗЗТ. След като същата не е попълнила декларация, в която да посочи кое е лицето управлявало автомобила, следва да се приеме, че нарушението е осъществено от жалбоподателката, поради което НП следва да е потвърди. Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв., равняващи се на 76,69 евро. Така мотивиран, съдът