Решение № 97 от 22.6.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 101/2026 г.

С Решение рег. № 585/29.12.2025 г., постановено по гр. д. № 795/2025 г., на основание чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД Районен съд – К. е осъдил Община К. да заплати на С. Я. Д., чрез адвокат М. Ч. от АК-К., сумата от 5 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 18.04.2025 г. в гр. К. на тротоар между бл. „О.“ 1 и бл. „О.“ 2, на ул. „А. м.“ в кв. „В.“, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на ухапването – 18.04.2025 г. до окончателното й плащане, като за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 10 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението Община К. е осъдена да заплати на С. Я. Д. направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска за платена държавна такса в размер на 200 лева, депозит за СМЕ в размер на 150 лева, депозит за СПЕ в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от Община К., чрез процесуалния й представител адв. Д. М., с която така постановеното решение се обжалва в осъдителната му част като неправилно, постановено в противоречие с материалните и процесуални норми. Излагат се съображения. Жалбоподателят сочи, че съдът е дал правна квалификация на иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, и за да бъде ангажирана отговорността му, следва да бъде доказано кумулативното наличие на противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на Общината, изразяващо се в неосъществяване на задължения произтичащи от разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 47, ал. 1 и 3 от ЗЗЖ; причиняване на неимуществени вреди на ищцата в резултат на ухапване от безстопанствено куче; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение (бездействие) на общинските служители, като ищецът следва да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, с изключение на вината, която се предполага до доказване на противното. В тази връзка намира за неправилно извършеното от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест между страните, съгласно чл. 154 от ГПК. Счита за неправилно, че не е възложено в тежест на ищцата да установи, че кучето, причинило й твърдените увреждания, е безстопанствено. За несъвместимо с процесуалните норми намира, че ответникът бил задължен да докаже, че кучето има собственик и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД била безвиновна и същата е специална спрямо общата хипотеза на непозволеното увреждане. Счита, че с погрешно разпределената доказателствена тежест и с възложените бланкетни указания, първоинстанционният съд е нарушил основните принципи на гражданския процес по чл. 5, чл. 7 и чл. 10 от ГПК. Сочи още, че не са събрани доказателства по релевираните от ищцата оплаквания за травматично уреждане вследствие от ухапване от безстопанствени куче, изразяващо се в ограничение движение на палеца на дясната ръка и болки, довели до посещение при невролог - липсвали данни за проведена рехабилитация, както предписал невролога; оплакванията за ограничено движение на палеца на дясната ръка били изцяло данни на ищцата, без да са подкрепени с медицинска документация (съгласно СМЕ), както липсвали и видими белези. Показанията на св. С. М. били неясни и не давали информация за времето на инцидента, личностната характеристика на ищцата и дали кучето, което е ухапало ищцата е безстопанствено. Счита този факт за неустановен в рамките на производството. Възразява ищцата да е доказала, че кучето причинило й уврежданията, е безстопанствено, доколкото този факт е положителен за нея и тя черпела изгодни за себе си правни последици от същия, а от друга страна, този факт се явявал положителна материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. На следващо място сочи, че първоинстанционният съд не е извършил анализ на приетата по делото СПЕ и не е посочил по какви причини кредитира това доказателство. Показанията на св. Б. Н. установявали, че Общината прилага комплекс от мерки за ограничаване популацията на безстопанствени кучета, а именно: извършване на обходи на „уязвими места, при които има струпване на хора - паркове, детски площадки, училища и пр.; залавяне на безстопанствени кучета; извършване на преглед; ваксиниране против бяс; обезпаразитяване; кастрация; чипиране и поставяне на ушна марка, като тези мерки се прилагали спрямо всяко заловено животно. По отношение на кучетата, непроявяващи агресия, след като преминели през гореизброените манипулации, същите престоявали в приют няколко дни, след което се връщали по местата, от които са взети, с оглед разпоредбата на чл.47, ал. 3 от ЗЗЖ. Спрямо животните, проявяващи агресия, същите се упоявали при залавяне, оставяли се в приюта и се обявявали за осиновяване. Връщали се само, ако подлежали на социализация. Тези показания освен последователни, изчерпателни и обективни, досежно това, какви мерки се прилагат от Община К. за ограничаване популацията на безстопанствени кучета, кореспондирали и с другите (писмени) доказателства, установяващи изпълнение изискванията на: чл. 40, ал. 3, ал. 4 от ЗЗЖ, отнасящи се до приемане на програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на ответната Община и приета програма в тази връзка от общински съвет; чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ, отнасящо се до срочна отчетност от кмета пред БАБХ, като изпълнените от Общината мерки съответствали на заложените в ЗЗЖ, а именно: ежедневно извършвани обходи от служители на ОП „ОБДЧ“, залавяне на безстопанствени кучета, спрямо които се извършва първичен преглед, обезпаразитяване, кастриране, маркиране с микро чип, който се въвежда в информационна система на БАБХ, поставяне на ушна марка, ваксинация против бяс. Това се установявало от протоколите на ветеринарния лекар д-р К.. В жалбата се сочи, че е налице действащ приют, който е одобрен от БАБХ и в процес на изграждане е нов приют, както свидетелства св. Б. Н.. Посочва се, че информация за инвестицията спрямо новия приют за животни, в това число и бездомни кучета, и характеристиките на бъдещия приют е общо достъпна на адрес https://www.kardiali.bg/?pid=2.2&id news=9393; и че инвестицията е в размер на 5 384 926.95 лева, без ДДС. С оглед приетите по делото доказателства – подписаните от д-р К. и представител на ОП „ОБЧ“ приемопредавателни протоколи за намаляване популацията на бездомните кучета на територията на Община К., ведно с рекапитулация за периода 01.01.2024г. – 31.12.2024г., се установявало, че броят на заловените, обезпаразитени, кастрирани, чипирани и ваксинирани за бяс кучета са общо 271 броя, и предвид констатацията в представения доклад на д-р Н. К. за изпълнение на Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на ответната Общината за периода 2022 г. – 334 бр., за 2023 г. – 295 бр. и за 2024 г. – 271 бр., се налагал извод, че на територията на Общината броят на безстопанствените кучета намалява, т.е. прилаганите в тази връзка мерки от ответника, съобразно изискванията на ЗЗЖ, давали положителен резултат. Наред с горното, с оглед писмо с изх. № К 3297/ 20.10.2025г., издадено от ОБДХ – гр. К., на действащия приют била извършена проверка от компетентния орган ОБДХ, който констатирал, че приютът отговаря на законовите изисквания, че всички предписания за подобряване условията в приюта са изпълнени срочно, но не можел да бъде увеличен капацитета на приюта. Доколкото в случая ответникът ангажирал писмени и гласни доказателства, видно от които било, че са изпълнени всички предписани от закона действия (мерки за ограничаване популацията на безстопанствени кучета) и е положена необходимата грижа, то този факт обосновавал липса на противоправно бездействие от негова страна. Предвид недоказания факт, че кучето, причинило травматичните увреждания на ищцата, е безстопанствено, и предвид установената дължима, законово регламентирана грижа, положена от ответника към ограничаване популацията на безстопанствени кучета на територията на Община К., обжалваното решение се явявало неправилно. За завишен и в противовес с практиката на съдилища в страна се счита определения размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от 5 000 лв. В тази връзка счита, че неправилно е приложена материалноправната норма на чл. 51 от ЗЗД, респ. чл. 52 от ЗЗД. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да отмени първоинстанционното решение, а ако не възприеме становището му, да бъде присъдено справедливо редуцирано обезщетение. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата С. Я. Д., чрез пълномощника адв. М. Ч. от АК-К., с който се излагат съображения за неоснователност на същата. Моли обжалваното решение да се потвърди изцяло. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят Община К. не се представлява. В съдебно заседание въззиваемата С. Я. Д. се представлява от пълномощника адв. М. Ч., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, приема следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. При извършената на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и е допустимо в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. Я. Д. против Община К., иск по чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 18.04.2025 г. около 23:00 часа в гр. К. на тротоар между бл. „О.“ 1 и бл. „О.“ 2 на ул. „А. м.“ в кв. „В.“, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на ухапване – 18.04.2025 г. до окончателното й плащане. От фактическа страна по делото се установява следното: на 18.04.2025 г. около 23:00 часа в гр. К., ищцата заедно с нейната приятелка С. М. се движели пеша по тротоар между бл. „О.“ 1 и бл. „О.“ 2 на ул. „А. м.“ в кв. „В.“, когато четири на брой безстопанствени кучета, без ушна марка, мръсни и проскубани, обикалящи намиращия се на около четири метра от тях контейнер, се насочили към тях, наобиколили ги и започнали да ръмжат. Едно от кучетата, черно на цвят, се нахвърлило върху ищцата и я захапало за палеца и част от дланта на дясната ръка, а останалите кучета лаели настървено срещу тях. След като започнали да викат силно за помощ кучето, което я ухапало, пуснало ръката й от захапката си, и избягало заедно с останалите кучета. Ръката на ищцата била обляна с кръв, станало й лошо, пребледняла и се свлякла на земята. След като се свестила, ищцата заедно със св. С. М. постояли на пейката пред блока, после се качили в жилището на ищцата за да измият ръката, да промият и превържат раната, но тя продължавала да кърви. Първоначално ищцата не искала да я закарат в болница, но в последствие се съгласила и св. М. я закарала в Бърза помощ, където промили раната, направили превръзка и й били инжекция против заразни болести от кучета. На 11.05.2025 г. вечерта ищцата се почувствала зле, тъй като мястото на ухапването се подуло и станало болезнено. Вдигнала температура, развила треска, което наложило на следващия ден да посети лекар, който изписал терапия за усложненията от ухапването, видно от приложения по делото амбулаторен лист за преглед от 12.05.2025 г. От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно - медицинска експертиза се установява, че вследствие на инцидента от 18.04.2025 г., ищцата С. Я. Д. получила две малки разкъсно - контузни рани и отток на палеца, както и охлузване на кожата на дясната ръка, които довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като охлузването й причинило болка и страдание. Според вещото лице задната рана била по задно-вътрешната повърхност на палеца на дясната ръка в областта на фаланга с размер 0,5/0,5 см, като такава рана с размери 0,5/0,5 см се установявала по предно-външната повърхност на палеца на дясната ръка, в областта на първата фаланга. Охлузването на кожата било с размери 0,5/0,6 см покрито с тъмночервена корица по задната повърхност на дясната ръка между основите на палеца и показалеца. Понастоящем не се установявали видими белези от травматичните увреждания от ухапването от куче, но пострадалата се оплаквала от болка при натиск в областта на междуфалангеалната става на палеца на дясната ръка, като флексията на крайната фланга на палеца на дясната ръка е възможна до 45 градуса. Заключението по експертизата не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло. От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно - психиатрична експертиза се установява, че преживяванията след травмата, изразяващи се в болков синдром, страховите изживявания да не се получи инфекция, по-голямата бдителност и внимание когато излиза навън, страхът да не се повтори случилото се, страхът от среща с безстопанствени кучета, са преживени като психотравмени и са довели до субективен дистрес, затрудняващ обичайното функциониране, рефлектиращ върху справяне с домакинството и работата. Според вещото лице инцидентът предизвикал у ищцата силен субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и сигурността й, съпътстван с повишена тревожност и безпокойство, физическа болка, които резултират на телесно и поведенческо ниво - подуване на мястото на травмата, с повишена температура, ограничени движения с пръста, физическа болка, тревожни опасения да не се е заразила, с прояви на отбягващо поведение. Емоционалното състояние започвало да флуктуира и емоциите да се променят от напрежение, тревожност, до безпокойство и застрашеност, както и че в дните след инцидента случилото се продължавало да предизвиква у ищцата прояви на повишена тревожност и напрежение, мисловна фиксираност към случилото се, чувство за оживяване на преживяното. Дори и да имало частично обратно развитие, симптоматиката на психотравменото събитие все още се преживявала емоционално от ищцата и рефлектирала върху поведението й. Понастоящем персистирала повишена ситуативна тревожност при вида на куче, особено безстопанствено, да се оглежда, когато излиза извън дома си, с повишена бдителност и концентрация на внимание при придвижване и избягващо поведение - избягвала да преминава през мястото, с прояви на напрегнатост и притеснение, придвижвала се, носейки спрей в себе си, както и възстановявала социалното и личностово функциониране, т. е. справянето с базисните социални роли - домакински, професионални и други социални ангажименти. Заключението се кредитира от съда като пълно, ясно и обосновано. В показанията си св. С. М. М. – очевидец на инцидента, сочи, че тя и ищцата вървели заедно към дома на ищцата, когато чула някакво ръмжене отстрани, погледнала и видяла четири кучета. Двете спрели, спогледали се и едно от кучетата скочило и захапало ищцата за дясната ръка, а тя се развикала за помощ. Кучето било черно, мръсно, грозно, раздърпано, със средна големина. Изведнъж кучето я пуснало, тръгнало да бяга, а след него и другите кучета. Свидетелства, че ръката на С. била обляна в кръв, станало й лошо, пребледняла и се свлякла на земята. След това заедно постояли на пейката пред блока, после се качили в жилището на ищцата за да измият ръката, промили раната, опитали се да я превържат, но тя продължавала да кърви. Първоначално ищцата не искала да я закара в болница, но в последствие се съгласила и двете отишли в бърза помощ. През цялото време от ухапването до пристигането в болницата ищцата се оплаквала, че много я боли и че много е изплашена да не се зарази с нещо. След случката ищцата й споделяла, че сънува кошмари. След ухапването ползвала болничен, била по-отдръпната, по-малко говорела, а след като се върнала на работа се оплаквала, че я боляло да натиска клавиатурата. В показанията си св.Б. Н., работник в ОП „ОБЧ“, сочи механизма по залавяне на безстопанствените кучета, кастрирането им и връщането на местозалавянето им. Правели се редовно обходи по райони на училища, паркове, детски градини, т.е. обикаляли целия град. Получавали сигнали, но по принцип кучетата не били агресивни. Имало места, на които хората от квартала им оставяли храна и ги приемали като техни кучета. Като служители, те преценявали дали кучето е агресивно или не. Ако не било агресивно, го карали в приюта, където се преглеждало от ветеринарен лекар, след което се обезпаразитявало, кастрирало, чипирало, слагало му се ушна марка, като нямало символика в нейния цвят, и се връщало на местозалавянето или в близък район. Ако било агресивно, го упоявали със стрела, след което ако подлежало на социализация се връщало, а ако не, се обявявало за осиновяване. Свидетелства, че всички кучета, които се хващат, се кастрирали и месечно по бройка, заловените кучета видимо намалявали. Въз основа така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното: спорните въпроси се свеждат до това дали кучето, което е причинило телесното увреждане на ищцата е безстопанствено, налице ли е противоправно бездействие от страна на ответника, чрез общинското предприятие, на което е възложено изпълнение на действия по ЗЗЖ за ограничаване популацията на безстопанствени кучета и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората, както и намира ли се в причинна връзка вредоносния за ищцата резултат и проявеното бездействие, ако такова се установи. По въпроса чия е тежестта да докаже, че кучето е безстопанствено е формирана трайна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 377/27.04.2009 г. по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, IV г. о., решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г., на ВКС, III г. о., според която тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищцата, която твърди да е пострадала от нападението му, доказването е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано преди, по време и/или след инцидента. Така, от показанията на св. М. се установяват индивидуализиращите белези на кучето, нападнало и захапало ищцата в областта на дясната ръка. Наред с това, нападение на обществено място, на което не е имало хора, които да покажат признаци, че са стопани на кучето, представлява индиция, че се касае за безстопанствено куче. В този смисъл е Решение № 262/11.05.2010 г. по гр. д. № 1155/2009 г. на ВКС, IV г. о. В подкрепа на този извод е и дефиницията на чл. 23 от Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучета и овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община К., според която за безстопанствени се считат нерегистрирани кучета или без един от реквизитите, като: нашийник, обозначителен знак за регистрация, повод, или оставени да се движат свободно в градска среда без надзор. Съгласно тази наредба Общината има право да изземе кучета, които се движат без обозначителен знак /чип, маркировка/ за регистрация и да ги настани в приют /чл. 20/. Безстопанствените кучета подлежат на принудително събиране от Общината или фирми, на които с договор е възложено извършването на този вид дейност /чл. 21/, прибирането на безстопанствени кучета се извършва ежедневно, а на всяко животно в приюта се осигурява достатъчно място за обитаване, храна, вода и грижи, ветеринарно-медицинско третиране и манипулации, а след 14 дни, ако не бъдат потърсени или осиновени, се маркират с татуиран на едното ухо идентификационен номер и/или друга видима ушна маркировка и се връщат по местата, от които са взети, или се предават на временни приюти стопанисвани от организации за защита на животните /чл. 26/. От данните по делото не се установява кучето, ухапало ищцата да е било обработено по реда на чл. 21 от Наредбата, като се установява обаче то да е било бездомно/безстопанствено. Съгласно Решение № 279/28.09.2011 г., постановено по гр. д. № 1533/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, исковете за обезщетения за вреди, причинени от ухапване от бездомни кучета, намират правното си основание в чл. 49 ЗЗД. Пасивно легитимирана е съответната Община, на територията на която е настъпило произшествието. Отговорността на Общината следва от възложените със закон задължения – чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ за предприемане на мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, в т.ч. и настаняването им в приют /чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ/, кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране /чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ/. Касае се до фактически действия, възложени на Общината със закон. С разпоредбите на чл. 40, чл. 41, чл. 47, чл. 50, вр. чл. 49 от ЗЗЖ, на общините е възложено задължението за надзор и грижа над безстопанствените кучета, за настаняване на същите в приюти и за вземане на мерки за предотвратяване агресивното им поведение срещу хора. В изпълнение на сочените разпоредби е приета Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община К., която се изпълнява, чрез регистрация на бездомните кучета, създаване на приюти за безстопанствените животни, в които последните се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират, след което се връщат по места. Ето защо, дейността по осъществяване на контрол и изпълнение на нормативно вмененото задължение съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ и чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, с оглед предотвратяване на агресивното поведение на животните спрямо хората, обуславя отговорността на ответника. В тази връзка следва да се има предвид, че отговорността на ответника възниква не с оглед констатацията, че на територията на Община К. са налични безстопанствени кучета, а поради това, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, което само по себе си означава, че Общината, чрез своите органи, не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ и е нарушила разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, задължаваща я да вземе необходимите мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора. По отношение на наличието на бездействие от страна на ответника, чрез общинското предприятие, на което е възложено изпълнение на действия с оглед изискванията на ЗЗЖ, касаещи ограничаване популацията на безстопанствени кучета и в частност на задължението й по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета към хора, настоящата инстанция съобрази следното: в решение № 50151/19.10.2022 г., постановено по гр. д. № 2598/2021 г. на ВКС е дадено принципно разрешение, че Общината може да се освободи от отговорност само ако докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение, а именно задълженията на Общината по чл. 41, ал. 1, чл. 42, чл. 47, ал. 1, чл. 50, т. 2 и чл. 59 ЗЗЖ, са изпълнени с дължимата грижа – взети са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на Общината. За доказване на свое твърдение в горния смисъл, от ответната Община са представени писмени доказателства, от които се установява, че в изпълнение на чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ Общински съвет – К., с Решение № 20/27.01.2022 г. е приел Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община К. за периода 2021 г. – 2025 г., в която са предписани конкретни мерки – задължения на Община К., между които са и залавяне и обработване на безстопанствени кучета, създаване на приют за безстопанствени животни и настаняване в него за доживотно отглеждане или евентуална евтаназия по решение на създадената по този повод комисия на агресивните кучета, чието поведение, представлява опасност за живота и здравето на хората или животните. Наред с това, видно от съдържанието на писмо изх. № 92-00- 870/04.06.2025 г., кметът на Община К. е възложил на директора на ОП „ОБЧ“ – гр. К. да изпълнява Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община К. за периода 2021 г. – 2025 г., приета с решение № 20, взета на основание чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ, обективирано в протокол № 1/27.01.2022 г. на заседание на Общински съвет – К., който е сключил граждански договор № 65/02.01.2025 г. за възлагане от страна ОП „Озеленяване, благоустройство и чистота“ – гр. К. на д-р Н. К. извършването срещу заплащане на дейности по обезпаразитяване, кастриране, маркиране, ваксинация срещу бяс, издаване на БГ паспорт и въвеждане на информацията във Вет.из. на БАБХ. За изпълнение на задълженията на Община К. в първоинстанционното производство е разпитан и св. Б. Н., който работи в ОП „ОБЧ“ и залавя безстопанствени кучета, като съдът кредитира изцяло показанията му относно механизма на залавяне на едно куче, закарването му в приюта, където се преглежда от ветеринарен лекар, след което се обезпаразитява, кастрира се, чипира се, слага му се ушна марка, като няма символика в нейния цвят, престоява известно време и се връща на местозалавянето или в близък район. Свидетелят заявява, че агресивните кучета се залавят, като се упояват със стрела, а агресивните кучета, които залавят, ако подлежат на социализация ги връщат, ако не ги обявяват за осиновяване, а някои ги взимат за строителен обект или вила. Обстоятелството, че популацията на безстопанствени кучета представлява сериозен обществен проблем, водещ до последствия от здравен, социален, екологичен, битов и икономически характер, въпреки взетите мерки по Програмата за овладяване на безстопанствените кучета на територията на Община К., се отчита в доклад за изпълнение на тази програма от 02.06.2025 г., изготвен от гл. специалист Д. Я. в Община К.. В подкрепа на този извод е и писмо на Областна дирекция по безопасност на храните - К. с изх. № К-1867/09.06.2025 г., в което е констатирано, че Общината извършва дейности за ограничаване на популацията на безстопанствени кучета, но е дадена препоръка за предприемане на действия за увеличаване капацитета на съществуващия приют до изграждане на новия. С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства следва да се приеме, че независимо, че ответната Община К. е взела мерки, то те са недостатъчни, за да се овладеят случаите на пострадали хора от агресивни свободно движещи се бездомни кучета. Не са извършени всички необходими, възможни и дължими по закон фактически действия за предотвратяване на ситуациите с нахапани от бездомни кучета хора, доколкото основната мярка за надзор върху тях е настаняването им в приюти, а не връщането им на местата, от които са взети, което се допуска по изключение. Законът определя изискуемия резултат, който Общината следва да постигне и ако същият не е постигнат чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност. В този смисъл е и Определение № 5494 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 265/2024 г., I г. о., ГК. Поради това, неоснователни се явяват оплакванията на въззивника за погрешни изводи на районния съд в този смисъл. Предвид изложеното въззивният съд приема за доказано по делото, че нападението на бездомно куче на ищцата, от което тя е претърпяла телесно увреждане, е в резултат на бездействие от страна на ответната Община чрез съответните длъжностни лица, натоварени с осъществяване на дейността по ЗЗЖ, поради което следва да понесе отговорността за претърпените от нея неимуществени вреди. Несъмнено нападението и ухапването от куче предизвиква силен стрес и негативни психични изживявания, които неминуемо оказват неблагоприятно въздействие върху психичното здраве на човека и които са установени и по отношение на ищцата. Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и преценявайки физическите й увреждания – две малки разкъсно-контузни рани, отток на палеца и охлузване на кожата на дясната ръка, които довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като охлузването е причинило болка и страдание, както и негативните емоционални и психически изживявания – субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и сигурността й, съпътстван с повишена тревожност и безпокойство, физическа болка, които резултират на телесно и поведенческо ниво - подуване на мястото на травмата, с повишена температура, ограничени движения с пръста, физическата болка, тревожни опасения да не се е заразила, с прояви на отбягващо поведение, съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 2 556.46 евро (5 000 лв.), като искът за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 5 112.92 евро (10 000 лв.) следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата за обезщетение се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането 18.04.2025 г. до окончателното й изплащане (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба е неоснователна, а решението следва да се потвърди като правилно. Предвид изхода на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените и претендирани от нея разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 800 евро, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 17.03.2026г. С оглед размера на обжалваемия интерес /5 000лв./, настоящото съдебно решение се явява окончателно. Водим от изложеното, въззивният съд