Решение № 3709 от 22.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2133/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на МБАЛ “Тримонциум“ ООД, ЕИК 200213096, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 126, представлявано от С. И., чрез пълномощника си адв. М., против НЗОК, с която са предявени: 1. иск за заплащане на сумата от 13 725, 79 лева, представляваща неплатена стойност на извършена и отчетена през месец март 2022 г. болнична помощ по клинични пътеки (КП) и амбулаторни процедури(АПр.), по сключения между страните по делото договор № 162382 от 25.02.2020 г., ведно със законна лихва, представляваща обезщетение за забава от 01.01.2023 г. до окончателното ѝ изплащане; 2. иск за заплащане на сумата 28, 80 лева, представляваща неплатена стойност на извършена и отчетена през месец април 2022 г. болнична помощ по клинични пътеки (КП) и амбулаторни процедури(АПр.), по сключения между страните по делото договор № 162382 от 25.02.2020 г., ведно със законна лихва, представляваща обезщетение за забава от 01.01.2023 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски. Исковата претенция се основава на факта, че между лечебното заведение - ищец, в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ и ответника, е сключен индивидуален договор № 162382 от 25.02.2020 г. за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки /КП/, по клинични процедури /КПр/ и по амбулаторни процедури /АПр/. Твърди се, че болницата е изправна страна по договора, тъй като е оказала медицинска помощ в уговорения обем и по ред, предвиден в сключения Договор между страните и приложимото законодателство; не са налице основания за незаплащане на дължимите суми, тъй като е изпълнено задължението за оказване на медицинска помощ по ред и условия, уговорени между страните и посочени в чл. 352 и чл. 353 от НДР за МД за 2020-2022 г., както и отчетени по реда на чл. 357, чл. 366 и 367 от НРД. Посочва, че в НРД за МД за 2020-2022 г. са предвидени конкретни основания и ред, по които РЗОК би могла да откаже заплащането на уговорената и извършена дейност, а именно в случаите, посочени в чл. 357 и чл. 366, ал. 12 от НРД, каквито не са налице по отношение на медицинската помощ, оказана на пациентите в процесния случай. Посочено е, че извършената и отчетена болнична дейност не е отхвърлена от заплащане в изпратените от ответника месечни известия по чл. 366, ал. 10 от НДР за МД за 2020-2022 г. В СЗ и в писмени бележки процесуален представител поддържа исковата молба и претендира разноски. Ответникът – Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител и в писмени бележки, счита исковите претенции за неоснователни и недоказани, като оспорва същите, както по основание, така и по размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба и в представена по делото писмена защита. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните доказателства и като взе предвид становищата на страните, намери за установено следното: Няма спор, че ищецът МБАЛ „Тримонциум“ ООД е лечебно заведение за болнична медицинска помощ, регистрирано по Закона за лечебните заведения и Търговския закон и в това си качество е сключил с НЗОК, чрез териториалното си поделение РЗОК - Пловдив индивидуален договор № 162382 от 25.02.2020 г. за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки /КП/, по клинични процедури /КПр/ и по амбулаторни процедури /АПр/. На основание постигнатото между страните съглашение от 25.02.2020 г. и по - конкретно в чл. 1, ал. 1 от него, лечебното заведение в качеството си на изпълнител на болнична помощ се задължава спрямо възложителя – НЗОК да предоставя на трети лица, медицинска помощ по клинични пътеки от приложение №17 „Клинични пътеки“ и по амбулаторни процедури, съгласно Приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ на НРД за МД за 2020-2022 г., подробно описани в текста на договора, срещу насрещното задължение на възложителя, посочено в чл. 39 от договора, последният да закупува и да му заплаща договорената в чл.1, ал.1 извършена и отчетена медицинска дейност. На основание чл. 4, ал.1 от договора изпълнителят има право да получава договореното заплащане за извършената и отчетена дейност по КП/АПр/КПр при условията и сроковете и по реда, определен в НРД за МД за 2020-2022 г. и настоящия договор. Прието е като доказателство по делото допълнително споразумение № 68/15.06.2022 г. към горния договор, с което същият се изменя и допълва на осн. чл. 59, ал. 3, изр. второ от ЗЗО и в съответствие с договор № РД-НС-01-4-13 от 29.04.2022 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022. Със споразумението са въведени промени относно заплащането на медицинската помощ. В раздел ІV „Условия и срокове на заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ“ са създадени чл. 57а и чл. 62б. В новите договорни разпоредби е уговорено, че възложителят /НЗОК/ закупува от изпълнителя /МБАЛ „Тримонциум“/ дейностите по прилагането на чл. 369 от НРД за медицински дейности за 2020 г. – 2022г. механизъм за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за 2022 г. Също така е договорено, че стойностите по финансово-отчетните документи не следва да надвишават размера на определените месечни стойности по Приложение № 2. Надвишаването на стойността на отчетените през месеца дейности спрямо определената месечна стойност се компенсира с размера на средствата изплатени за работа при неблагоприятни условия, свързани с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична обстановка, като компенсирането се прилага след изтичане на периода, през който изпълнителят е имал право на заплащане за работа при неблагоприятни условия. В ал. 6 на чл. 57а е посочен механизма на компенсирането. Възложителят издава месечно известие след контрол към изпълнителя на стойност отговаряща на превишението, но не по-голяма от размера на изплатените средства за работа при благоприятни условия, свързани с обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка. На основание месечното известие след контрол изпълнителят изготвя кредитно известие за съответния месец, за който е изплатена сума за неблагоприятни условия на работа. Договорено е, че всички действия по Механизма се прилагат след компенсиране на надвишения с изплатени средства за работа при неблагоприятни условия свързани с обявено извънредно положение, съответно епидемична обстановка. В чл. 62б е посочено, че изпълнителя има право на заплащане за работа при неблагоприятни условия след отмяна на извънредната епидемична обстановка за месеците април, май и юни 2022 г. и изрично не е заявил, че не желае да получава такова заплащане. Редът на получаване на конкретните средства е следния: изпълнителя получава от възложителя електронно известие за определените суми и в срок до два работни дни получава електронно дебитно известие към фактурата за месеца подписана с УЕП по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗЕДЕУУ от управителя на ИМП или упълномощено лице, като в дебитното известие се включва само сумата за заплащане на работа при неблагоприятни условия. Надвишаването на стойността на отчетените през месеца дейности спрямо определената месечна стойност се компенсира с размера на средствата за заплащане на работа при неблагоприятни условия, като възложителя издава месечно известие след контрол към изпълнителя на стойност, отговаряща превишаването, но не по-голяма от размера на изплатените средства. На основание месечното известие след контрол изпълнителя изготвя кредитно известие за съответния месец, за който е изплатена сумата за неблагоприятни условия на работа. През месец март 2022 г. ищецът е изпълнявал дейността за оказване на болнична медицинска помощ /БМП/. НЗОК е определил месечната стойност за извършена болнична дейност за март на 04.04.2022 г. с подписването на анекс № 57/30.03.22г. към договор № 162382/25.02.2020 г., в размер на 184 851 лв. След приключване на месец, ответникът е изпратил на ищеца изискуемите от чл.51, ал.10 от договора месечни известия за извършената и отчетена дейност по КП и АПр, от които е видно, че няма отхвърлена от заплащане на дейност. След края на месеца МБАЛ „ТРИМОНЦИУМ“ е издал фактура за извършената и отчетена БМП № 1000000135/07.04.2022 г. на стойност 184 851, 00 лв. и три спесификации към нея - едната за дейността по КП с обща стойност 162 866 лв., а другите две са за дейността по АПр. на стойност съответно 33 160 лв. и 2 740 лв. - общо 35 900 лв. Общата стойност на фактурата е 184 851 лв., тази по спесификациите - 198 766 лв./162 866 лв.+ 35 900 лв./Разликата между издадената фактура и приложените спесификации е 13 915лв лв./198 766 -184 851 лв./ Ответникът е изпратил на ищеца три дебитни известия към цитираната фактура: от 13.04.22г. на стойност 150 лв.; от 21.04.22г. на стойност 0, 50 лв. и от 08.08.22г. на стойност 338, 71 лв. Общата стойност по трите дебитни известия е 489, 21 лв., която е платена. Така неплатената сума за оказаната през м. март 2022г. БМП в размер на 13 915 лв. се намалява със сумата от 489, 21 лв. и остава неплатена сума в размер на 13 425, 79 лв. За извършена и незаплатена дейност ищецът е издал и изпратил на ответника дебитно известие № 11861/30.12.22г. към фактура № № 1000000135/07.04.2022 г. за сумата от 13 725, 79 лв. Също е безспорен е факта, че с писмо изх. № 117/23.03.2022 г. ищцовото дружество е мотивирало нуждата от допълнително финансиране за м. март, но възложителят е счел обосновката за увеличаване на месечните стойности за недостатъчна. Що се отнася до месец април 2022 г., ищецът отново е изпълнявал задължението си по чл.51 от договора. След приключването на месеца ответникът е изпратил на ищеца изискуемите от чл.51, ал.10 от договора месечни известия за извършената и отчетена дейност по КП и АПр, от които е видно, че няма отхвърлена от заплащане дейност. Одобрената за заплащане дейност по КП е на обща стойност 164 513, 80 лв., а по АПр - 33 306 лв., или общо 197 819, 80 лв. НЗОК е определил месечната стойност за извършена болнична дейност за април на 29.04.2022 г. с подписването на анекс № 61/3021.04.22г. към договор № 162382/25.02.2020 г., в размер на 197 791 лв. След края на месеца МБАЛ „ТРИМОНЦИУМ“ е издал фактура за извършената и отчетена БМП № 1000000140 от 10.05.2022г. на стойност 197 791 лв. и три спесификации към нея - едната за дейността по КП с обща стойност 164 513, 80 лв., а другите две са за дейността по АПр. на стойност съответно 31 870 лв. и 1 436 лв. - общо 33 306лв. Общата стойност на фактурата е 197 791 лв., а тази по спесификациите - 197 819, 80 лв./164 513, 80 лв.+ 31 870 лв + 1 436 лв./Разликата между издадената фактура и приложените спесификации е 28, 80 лв./197 819, 80 - 197 791 лв./ Така неплатената сума за оказаната през м. април 2022г. БМП е в размер на 28, 80 лв., за която ищецът е изпратил на ответника дебитно известие № 11862/30.12.22г. към фактура №№ 1000000140 от 10.05.2022г. Не се спори между страните и за това, че на основание заповеди № РД-25-816 от 26.04.2022 г. и № РД-25-987/23.05.2022 г. на директора на РЗОК град Пловдив за периода съответно от 27.04.2022 г. до 12.05.2022 г. и от 25.05.2022 г. до 08.06.2022 г. са извършени медицински, тематични провери в ищцовото дружество за дейността през м. ноември, декември 2021 г. и м. януари 2022 г. и за периода февруари, март, април 2022 г. Резултатите от тях са отразени в протокол № РД-25-816-1/11.05.2022 г. и протокол № РД-25-987-1/31.05.2022 г., като не са констатирани нарушения. В хода на съдебното производство от страна на ищеца са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото, писмени доказателства, индивидуализирани в исковата молба и в становището от ищеца по повод писмения отговор от ответника. Част от писмените доказателства са оспорени от процесуалния представител на ответната страна. С отговора на исковата молба от страна на ответника е представено указание от управителя на НЗОК, с което се определя реда и начина на работа във връзка с прилагането на чл. 369 от НРД за медицински дейности за 2020-2022 г. В хода на съдебното производство е допуснато извършването на съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна такава. От заключението на вещото лице се установява стойността на извършената, отчетена и не заплатена от НЗОК медицинска дейност за процесните периоди: месеците март и април 2022 г. От експертизата се установява, че отчетената дейност надлимитните месечни стойности за м. март 2022 г. и м. април 2022 г. не са заплатени на МБАЛ „Тримонциум“. В заключението е посочено, че РЗОК гр. Пловдив е издала месечно известие № 0001938255/07.04.2022 за м. март 2022 г. и включва платената и неплатена БМП извършена и отчетена през март 2022 г., а в месечно известие № 0002002604/10.05.2022 г. за април 2022 са включва платената и неплатена БМП, извършена и отчетена през м. април 2022 г. След извършена проверка в РЗОК – Пловдив, ВЛ установява, че РЗОК не е изплатила на МБАЛ „Тримонциум“ ООД средства за работа при неблагоприятни условия за м. март и м. април 2022 г. Последните изплатени средства за работа при неблагоприятни условия, свързани с извънредната епидемична обстановка са за м. февруари 2022г. За м. март и м. април 2022 г. РЗОК гр. Пловдив не е издавала кредитно известие за претендираните от МБАЛ „Тримонциум“ ООД Пловдив суми. От РЗОК-Пловдив е изпратено на ищеца едно месечно известие/кредитно известие/№ 0002307448 за м. февруари 2022 г. за сумата от 67 128.40 лв., с което са сторнирани сумите по издадените дебитни известия за периода от м. март 2022 г. до м. юни 2022 г. включително, а именно: м.03.2022г., с № 0002308600 на месечното известие за дебитиране, с основание сума за възстановяване по реда на Механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП, съгласно НРД, за сума в размер на 13 575.79 лв.; за м.04.2022г., с № 0002309280, за сума в размер на 28.80 лв.; за м.05.2022г., с № 0002309959, за сума в размер на 11 112.06 лв.; за м.06.2022г., с № 0002310039, за сума в размер на 42 411, 75 лв. Също така в заключението се посочва, че ищецът МБАЛ „Тримонциум“ не е издавал кредитно известие за прихващане на разликата между стойността на БМП извършена през процесните месеци с исковите суми. Кредитно известие към фактура № 1000000133/09.03.2022 г., за което ищецът е получил кредитно известие № 0002307448, не е било достъпно в болничната система, не е било подписано и същото не е осчетоводено. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено, въвеждащо в процеса в необходимата пълнота релевантните факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, но не и в частта досежно размера на неплатената сума за извършената надлимитна болнична дейност за м. март 2022 г. При извършеното по-горе в изложението изчисление на заплатените средства от НЗОК по фактура № 1000000135/07.04.2022 г. и по дебитни известия от 13.04.22г. на стойност 150 лв.; от 21.04.22г. на стойност 0, 50 лв. и от 08.08.22г. на стойност 338, 71 лв, (всички приложени по делото), настоящия състав констатира сума в размер на 13 425, 79 за неплатената надлимитна болнична дейност. След анализа на така изложените фактически обстоятелства, съдът съобрази следното от правна страна: На първо място неоснователно е възражението на ответната страна, че процесния спор подлежи на разглеждане от гражданските съдилища. Със Закона за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016 г./ е регламентиран нов институт в националното право – „административен договор“, като с § 129 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г./ е изменена разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗЗО и е предвидено, че договорът, сключен между НЗОК, съответно РЗОК по чл. 45 от ЗЗО, и физически или юридически лица е административен договор. В чл. 45, ал. 4 от същия закон е предвидено, че по отношение на тези административни договори приложение намират нормите на чл. 19а и сл. от АПК. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г., изрично предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. В същото време, съгласно § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД АПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г., в сила 01.01.2019 г./ съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища. В чл. 128, ал. 1, т. 3 /Нова, ДВ, бр. 74/20.09.2016 г. / от АПК е предвидено административните съдилища да разглеждат дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Нормата е процесуална и намира приложение от момента на влизането й в сила, спрямо всички спорове, породени във връзка със съществуването и изпълнението на административни договори. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г., също изрично предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. В този смисъл искът е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен и доказан. В настоящия случай, паричната сума, за която ищецът претендира плащане от ответника, е включена в обхвата на сключените Индивидуален договор /ИД/ за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с РЗОК Пловдив № 162382/25.02.2020г. и Допълнително споразумение № 68/15.06.2022г., към ИД, които безспорно според ЗЗО има характер на „административен договор“. Разрешаването на спора се свежда до отговор на въпросите - дали са изпълнени коректно от страна на изпълнителя на болнична помощ дейностите, за които ответникът дължи плащане, дали са коректно отчетени и ако не, то поради каква причина. Изпълнителят на болнична помощ МБАЛ „Тримонциум“ ООД е изпълнил коректно дейностите, за които ответникът дължи плащане. По делото се установи, че всички медицински дейности са реално извършени, съобразно нормативно разписаните критерии; същите попадат в обхвата на сключените горецитирани договори, респ. за извършването им се дължи заплащане от страна на ответника; своевременно са подавани по електронен път необходимите документи във връзка с увеличаване на лимитните стойности и за заплащане на претендираните с настоящата искова молба суми. Тези факти се доказват от медицинската документация, приобщена по делото и най вече от извършените от страна на РЗОК две тематични проверки за процесните периоди на ищовото дружество, в които не са установени неизвършени или неотчетени медицински дейности. Предмет на настоящия спор е престираната и незаплатена болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, извън нормативно и договорно утвърдения лимит на месечните стойности за м. март и април 2022 г. Спорът между страните се състои в наличие, респ. липса на плащане на извършена медицинска надлимитна дейност. Ответникът счита, че с надвишението на стойността на отчетените през месец март и април 2022 г., медицински дейности е компенсирано с размера на средствата изплатени на ищовото дружество за работа при неблагоприятни условия. Предвид на тези доказателства следва да се приеме, че от фактическа страна е доказано, че през процесните периоди – м.ноември-декември 2021 г., м.01., м.02., м.03 и м.04.2022 г. изпълнителят МБАЛ "Тримонциум" ООД реално е осъществил дейностите по оказване на болнична медицинска помощ, от категорията на тези, предмет на сключения индивидуален договор № 162382/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК. Спорен между страните е въпросът за обема на задължението за заплащане на тези дейности - дали то се дължи до изчерпване на определен за съответния период стойностен лимит, или за всички действително осъществени и отчетени по надлежния ред медицински дейности от категорията на уговорените с договора. За установяване на горните обстоятелства, на първо място следва да се разгледа договорът за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, приложен по делото. Последният е сключен на основание чл.59 ал. 1 от ЗЗО, в съответствие с Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 -2022 г. МБАЛ “Тримонциум“ ООД е поело задължение да оказва на здравно осигурени лица болнична медицинска помощ по подробно описани здравни пътеки. Съгласно чл.8 от ЗЛЗ болничното заведение е длъжно да оказва болнична помощ на здравно осигурени лица, като обемът на възложената дейност не е ограничен до достигане на определени стойности. Съгласно чл.28 ал.1 от НРД за МД за 2020 г. – 2022 г., изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат от НЗОК в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между страните договор. В индивидуалния договор, който е подписан между НЗОК и ищцовото дружество е закрепено задължението на изпълнителя да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебната дейност /чл.5 т.9/. Изпълнителят няма възможност да поиска от здравно осигурения пациент да заплати медицинската помощ, която е включена в обхвата на здравното осигуряване, тъй като същата, съгласно разпоредбата на чл.47 ЗЗО се закупува от РЗОК. В чл.5 от ЗЗО са уредени основните принципи на задължителното здравно осигуряване, между които: отговорност на осигурените за собственото им здраве; равнопоставеност на осигурените при ползването на медицинска помощ и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ. В чл.35 от ЗЗО е регламентирано, че задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. Правото на здравно осигуряване, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон е закрепено и в чл.52 ал.1 от Конституцията на Република България. Съгласно §1 т.2 от ДР на ЗЗО „Пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК“ са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор.". Така дефинираният пакет се отнася за дължимия набор от медицински дейности и процедури на всяко едно здравно осигурено лице. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица в страната са подробно регламентирани в приетата с ПМС № 119 от 22.05.2006 г., в изпълнение на чл. 81, ал. 3 от ЗЗ, Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (обн., ДВ, бр. 45 от 2.06.2006 г., в сила от 02.06.2006 г.). Съгласно чл.2 от същата (действаща разпоредба, ДВ, бр. 29 от 2017 г.) здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване, а извън обхвата на задължителното здравно осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда на чл.82 от Закона за здравето. Последният текст предвижда, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със медицинска помощ при спешни състояния; интензивно лечение на здравно неосигурени лица; профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Регламентирани са и други хипотези, които нямат пряко значение към настоящия казус. В конкретния случай, процесният индивидуален договор е сключен във връзка с осъществяването на дейността по оказване на медицинска помощ в съответствие с гарантирания пакет по чл.45 от ЗЗО между директора на РЗОК и изпълнител на медицинска помощ, който отговаря на условията по чл.55 ал.2 т.1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 9в от закона. Държавата, като публичен субект, осъществяващ чрез предвидените в Конституцията органи държавната власт, следва да закриля здравето на гражданите - чл.52, ал. 3 от Конституцията, като в качеството й на принципал на националното имущество трябва да осигури задължителния финансов ресурс, гарантиращ на всички нейни граждани достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. Осъществяването на задължителното здравно осигуряване е възложено на Националната здравноосигурителна каса и именно тя е органът, натоварен с провеждането на държавната политика в здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения. Нейните служители трябва да изготвят и реализират финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване, който да гарантира на здравноосигурените лица достъп до своевременно и качествено здравеопазване, както и пакет от медицински дейности, които те да получат от избрания от тях изпълнител на медицинска помощ. В изпълнение на това свое задължение касата следва да съобразява при разпределянето на средства за сключването на индивидуалните договори с изпълнителите годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, които изплаща от бюджета за съответната година така, че да не останат неразплатени медицински услуги, извършени от изпълнителя по определените в договора клинични пътеки. Определянето на лимит на заплащаните от НЗОК дейности, предвидени в индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ е в противоречие с два от огласените в чл.5 от ЗЗО принципи, на които се осъществява задължителното здравно осигуряване - пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и свободен избор на изпълнители на медицинска помощ. Налагането на лимит на сумите за разплащане по договорите води до сериозно ограничаване и на гарантирания в разпоредбата на чл.4 от ЗЗО свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ. Ограничението се изразява преди всичко в невъзможността да получат болнична помощ онези здравноосигурени лица, които са я потърсили след като установения в договора лимит е бил вече изчерпан. Така с разпоредбите на издадения в изпълнение на закона подзаконов нормативен акт, инкорпорирани и в клаузите на договора, се нарушава правото на избор на болнично заведение, което право е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания (чл.4 ал.2 от ЗЗО). В този смисъл стриктното прилагане - винаги и по отношение на всички, на разпоредбата на чл.22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, която постановява при липса на капацитет за планова хоспитализация лечебното заведение да изготвя листа на чакащите за всяка клиника и/или отделение, в която се включват всички подлежащи на хоспитализация лица с изключение на тези, които се нуждаят от спешна диагностика и лечение, за много случаи би означавало на практика отказ от предоставяне на болнична помощ, каквато болничното заведение, с оглед своя капацитет, материална обезпеченост и наличие на медицински специалисти и достатъчен персонален състав в конкретния период, е могло да осъществи. В същото време такова поведение на болничното заведение ще представлява виновно неизпълнение на основното му задължение, очертано в предмета на договора (чл.1) и затова то няма избор дали да предостави или да не предостави на здравноосигуреното лице необходимата болнична медицинска помощ. Предвид гореизложеното, за МБАЛ "Тримонциум" ООД като изпълнител на болнична медицинска помощ по процесния индивидуален договор, не съществува правна възможност да откаже предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурените лица в рамките на пакета от здравни дейности, гарантиран от самостоятелния бюджет на НЗОК, на каквото й да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределения му лимитиран бюджет. Затова и превишаването на установения лимит в резултат на осъществена по определените в договора клинични пътеки медицинска услуга не представлява надхвърляне на обема на възложената работа с оглед безусловно признатото на здравноосигуреното лице право на свободен избор на изпълнител. В самия договор също не е предвидена възможност при изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности, а напротив – лечебното заведение, в качеството му на изпълнител, е поело задължението непрекъснато 24 часа да осигурява договорената болнична медицинска помощ - чл.5 т.1, т.2, т.8, т. 9, без да му е поставено ограничение на приема съобразно лимита на договорените средства и без да може да изисква заплащане или доплащане от здравно осигуреното лице за дейност - предмет на договора, с изключение на случаите изрично и изчерпателно изброени в т.10 на чл.5, между които не е настоящия. Отчитайки факта, че определените обеми и стойности на изпълнителите на болнична медицинска помощ са прогнозни и е възможно те да бъдат надхвърлени, без изпълнителите на помощта да могат да влияят на това, самият законодател в ЗЗО е заложил в бюджета на НЗОК резерв, средствата от който следва да се разходват за заплащане на непредвидени и неотложни разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства като такива разпоредби са включени и в Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. Предвид изложеното, съдът намира, че становището на ответната страна, че НЗОК не дължи заплащане на извършена от ищцовото дружество медицинска дейност, макар и над договорените лимити, не кореспондира с поетото от държавата задължение за гарантиране уреденото с чл.52 от Конституцията и Закона за здравно осигуряване основно право на гражданите на здравно осигуряване, както и реда на неговото финансиране, чрез гарантиран посредством задължителното здравно осигуряване свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса /чл.4 ал.1 от ЗЗО/, с конкретизирани в чл.35 т.1 от същия закон, обем и обхват на правата на здравноосигурените лица, а именно – да получават медицинска помощ в обхват на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК, и на спешна помощ, там където попаднат. При изпълнение на задъл- жението си по чл.52 ал.3 от Конституцията за осъществяване закрила на гражданите като публично благо и цел на националната здравна политика държавата разполага с публичен ресурс, който е гарантиран, но ограничен в рамките на бюджета на НЗОК, осигуряващ присъщия за задължителното здравно осигуряване пакет от здравни дейности, определен на база годиш- ната стойност на разходите за видовете медицинска помощ /чл.22 от ЗЗО/. За непредвидени и неотложни разходи задължително се предвижда резерв, от който се плащат и разходи в случай на значителни отклонения от равномерно разходване на средствата за здравноосигурителни плащания /чл.25 и чл.26 ал.2 от ЗЗО/. Бюджетът на НЗОК е законово регламентиран като задължителен финансов способ и принцип на финансиране на дейността в областта на болничната медицинска помощ, заплащане чрез системата на задължи-телното осигуряване. Здравноосигурените лице обаче не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на цени и обеми на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл.4 ал.1 и чл.35 т.1 от ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл.45 ал.1 от ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигурените лица. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включи телно резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица, на които е престирана медицинска помощ над стойностите по Приложение №2 за съответния месец, биха я получили през същия месец при избор на друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита на хоспитализация, или в по-късен момент през същата година при включването им в листата на чакащите. Във всеки от посочените случаи се дължи плащане от бюджета на НЗОК за предоставената медицинска помощ, доколкото извършените дейности са в обхвата на гарантирания пакет здравни дейности, като НС на НЗОК има възможност да приеме решение за изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства на съответните РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на основание чл.26 ал.2 от ЗЗО. Предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне заплащането на извършената дейност. Въз основа на събраните доказателства и становища на страните, както и приетата по делото ССчЕ, съдът намира, че в качеството на изпълнител на медицинска помощ МБАЛ „Тримонциум“ ООД е сключила индивидуален Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 162382/ 25.02.2020г., ведно с анекси № 57/30.03.2022 г., № 58/06.04.2022 г., № 60/20.04.2022 г., № 61/21.04.2022 г. и № 62/10.05.2022 г., в които страните са уговорили задължение на НЗОК да заплаща извършената и отчетена медицинска помощ на болница в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния. В случая няма спор, че претендираните от ищеца суми за заплащане надвишават стойностите, определени в Приложение № 2 към процесния договор и не касаят заплащане на оказана спешна медицинска помощ, както и че НЗОК не е възразявала срещу реалното извършване на претендираните за плащане дейности, като плащанията по тях са отказани, поради надвишаване на определения за лечебното заведение лимит. Горното безспорно се потвърждава от събраните по делото доказателства – Протокол № РД-25-816-1/11.05.2022 г. и Протокол № РД-25-987-1/31.05.2022 г. Противно на твърденията на ответната страна в представената по делото писмена защита, в случая не се касае до сума в размер на 67 128.40 лв., сторнирана по издадените дебитни известия за периода м.03.2022 г. – м.06.2022 г., а до сума, представляваща извършената през м.03.2022 г. БМП в размер на 13 425.79 лв., и през м.04.2022 г. – 28.20 лв.. В този смисъл несъстоятелно е твърдението, че ищцовата страна не е изправна, тъй като не е приложила указанията на управителя на НЗОК до директорите на РЗОК във връзка с прилагането на чл.369 от НРД за МД 2020 – 2022 г., още повече, че според ал.1 на сочения текст, с настоящия договор НЗОК и БЛС определят Механизъм за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за 2020 г. (Приложение към Решение № РД-НС-04-25 от 09.03.2022 г.), а този механизъм касае само и единствено медицинските изделия, което се потвърждава и от приетата във връзка с него методика (Методика за прилагане на механизма, гарантиращ устойчивост на бюджета на НЗОК, приложим за 2022 г. за медицинските изделия, заплащани напълно в условията на БМП, приет с Решение № РД-НС-04-25 от 09.03.2022 г.). Изрично в преамбюла на механизма се посочва, че е законоустановена мярка за ограничаване на разходите на НЗОК за заплащане на напълно платените медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ и е в изпълнение на разпоредбата на чл.45 ал.35 от ЗЗО, според който текст, за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат напълно извън стойността на оказваните медицински услуги, се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ежегодно се приема с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за медицински изделия, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година (изр. първо). Предвид всичко гореизложено исковата претенция се явява основателна. Основателни при това положение се явяват претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за забава, изчислено под формата на законна лихва върху посочените суми, от 01.01.2023 г., до датата на завеждане на иска. Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От страна на ищеца правилно е определен началния период на акцесорните искове, а именно 01.01.2023 г., тъй като с края на бюджетната година е крайния срок за изплащане на плащания за болнична дейност, и вземанията стават изискуеми от първия ден на новата година. Основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава, изчислено под формата на законна лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите. С оглед основателността на иска, ответникът дължи на ищеца разноски за производството, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 19ж, ал. 2 АПК, съобразно представен списък в размер на 1988 лв. (50 лв. - държавна такса; 300 лв. – депозит за вещо лице и 1638 лв. - адвокатско възнаграждение). Мотивиран от горното, съдът