Решение № 151 от 6.4.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 133/2026 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс. С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№2101 по описа за 2024 година, по предявения от А. Н. А. с ЕГН •••••••••• от град •••• срещу В. И. К. с ЕГН •••••••••• от село ••••, иск с правно основание чл.109 от ЗС- е осъден В. И. К. с ЕГН •••••••••• да премахне за своя сметка изградената от него надстройка с височина от 1.6 метра на съществуваща сграда на допълващо застрояване/ сайвант/ , заснета в КККР на село Црънча, община Пазарджик като сграда с идентификатор 78570.501.85.2, находяща се в собствения му поземлен имот с идентификатор 78570.501.85 по КККР на село Црънча и изградена на калкан с плътната ограда, която ограда е разположена на вътрешната регулационна линия на поземлен имот с идентификатор 78570.501.85 и поземлен имот с идентификатор 78570.501.86 по КККР на село Црънча, община Пазарджик. Отхвърлен е предявения от В. И. К. с ЕГН •••••••••• от село •••• срещу А. Н. А. с ЕГН •••••••••• от град •••• иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на А. Н. А. да премахне изградените без строителни книжа сгради, разположени на вътрешната регулационна линия на поземлен имот с идентификатор 78570.501.85 и поземлен имот с идентификатор 78570.501.86 по КККР на село Црънча, община Пазарджик. Осъден е В. И. К. с ЕГН •••••••••• от село •••• да заплати на А. Н. А. с ЕГН •••••••••• от град •••• сумата от 1477лв. разноски по делото. В срок така постановеното решение е обжалвано от В. К., в частта, с която ответника по първоначалния иск В. И. К. е осъден на основание чл.109 от ЗС да премахне за своя сметка изградената от него надстройка с височина от 1.6 метра на съществуваща сграда на допълващо застрояване/ сайвант/. В тази му част решението било неправилно и необосновано. Съдът неправилно преценил събраните по делото доказателства, поради което неправилно възприел за доказани относими факти и постановил един неправилен и необоснован съдебен акт. Съдът допуснал грешка като кредитирал изцяло и безкритично заключението на ВЛ по допуснатата съдебно агрономическа експертиза, макар при изслушването й да били посочени множество неточности и неправилни изводи . Вещото лице бъркало географските посоки, като неправилно ги посочило на скицата и направило неверния извод, че асмите на ищеца са разположени северно от процесният сайвант. В заключението му било посочено относно асмите: „Те са засадени професионално в посока север-юг, на 4 м. от плътната ограда с надстроения сайвант и пред паянтовата постройка № 7 на ищеца.“ Това объркване на вещото лице за географските посоки водело до неправилният му извод и заключение, че процесния сайвант хвърлял сянка върху асмите на ищеца. Обясненията на експерта в съдебно заседание също били несъстоятелни относно слънцегреенето и възможността слънцето да огрява асмите. Асмите били разположени североизточно на асмалък и нямало как на 31.07.2025г., /когато вещото лице е било на оглед на место/, между 9,30 ч. и 12,00 ч., процесният сайвант на ответника да хвърля сянка върху асмите на ищеца. Съдът кредитирал изцяло и показанията на свидетелите А. и М.. Свидетелят А. е баща на ищеца, заинтересован и видно от приложените по делото доказателства, той бил автор на всички многобройни жалби до Общинска администрация с искане за премахване на надстройката на процесния сайвант, която заинтересованост съдът следвало да отчете. Показанията на св. М. противоречали на всички останали събрани по делото доказателства - експертизи, показания на св. А., а именно относно разположението на асмата. Кредитирайки тези доказателства , съдът достигнал до неправилния извод, че надстроената част на сайванта на ответника К. хвърля сянка върху асмите на ищеца А., т.е. че му пречи да упражнява правото си на собственост, като е осъдил ответника да премахне надстроената част на сайванта. Моли решението да бъде отменено и иска – отхвърлен. Претендира разноски. В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А. А.. Намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Въз основа на доказателствата по делото , съдът правилно приел,че в имота на жалбоподателя К., на страничната граница към ищеца и съсед А. е изградена масивна складова сграда със застроена площ от 65 кв.м. Тя е с ограждащи стени от тухла, долепена до плътната ограда и над нея е надстроена с керамични тухли ,като общата височина е 3.45м.л./ 1.85+1.60 м.л./. Покривът на сградата е едноскатен от дървена конструкция, покрит с керемиди и е наклон към имота, в който е построена , като стрехата в ниската му част е от 2.10 м.л. от нивото на прилежащия терен. Сградата не била съобразена с техническите изисквания и нямало съгласие на ответника по жалбата за изграждането и. Неоснователни били доводите относно заключението на агрономическата експертиза ,тъй като експерта съобразявал скицата и данните от изготвената строително- техничческа експертиза. Установено било , че около 4 метра от вътрешнорегулационната граница на двата имота и плътна ограда има посадени осем броя асми в имота на ищеца по дължина.Те попадали в сянка и завета на сайванта. Асмите били повдигнати на метална конструкция , асмалък, с цел огряване от слънцето и проветрение. Правилно съдът кредитирал заключението на агрономическата експертиза , според която четири броя от асмите се изсъхнали , а пета асма е пред загиване , като основна причина за това е нарушения процес на фотосинтеза на асмите , което се дължи и е в причинна връзка с незаконно изградения/надградения сайвант на ответника по делото. Съдът правилно приел, че ответникът К. е извършил неоснователни (незаконни) действия изразяващи се в надстрояване на сграда на допълващо застрояване - сайвант на вътрешната регулационна граница между неговия и на ищеца имота, което надстрояване не е съобразено с изискванията на чл. 42,ал.2 от и на чл. 121 от Наредба № 5 за ПН по ТСУ (отм), тъй като не покрива плътната ограда между двата парцела и сгърчи над нея с 1 60 м . Калканната стена не покрива калканна стена на заварена и/или новопостроена сграда в имота на ищеца. В резултат на посочените неоснователни (незаконни) действия са създадени пречки за упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем , тъй като в резултат на извършените неоснователни действия са погинали и погиват асмите на ищеца посадени в неговия имот при спазване на всички изисквания за засаждане и отглеждане на лозичките, полагане са специални грижи и при подходяща почва, каквато е почвата на с. Црънча, поради което е осъществен и фактическият състав на чл. 109 от ЗС. Показанията на свидетелите били правилно оценени, наред с останалите доказателства по делото. Въпреки родствената връзка на св. А. с ищеца и предприетите от него действия по сигнализиране на общинската администрация ,показанията на този свидетел относно спорните факти и обстоятелства, а именно височината на сайванта, отстоянието на асмалъка, погиването на лозите не влизали в противоречие с другите събрани доказателства по делото. Неоснователно било и позоваването на противоречия в показанията на св. М. относно местонахождението на асмите – разстоянието от оградата. Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС. В исковата си молба против В. К. ищецът А. А. твърди ,че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, нот. д. № 388/2006г. на нотариус с район на действие РС Пазарджик и договор за делба на недвижим имот от 21.12.2007 г. с нотариално заверени подписи на съделителите, е собственик на 1/2 - една втора идеална част от следния недвижим имот: УПИ III-86, ( парцел трети, за имот планоснимачен номер осемдесет и шести) , в квартал 15 по плана на с. Црънча, община Пазарджик, с площ от 837 кв. м, при съседи на имота : УПИ I- 87, УПИ IV- 85, УПИ II- 146 и улица, ведно с втори жилищен етаж от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, ведно с навес с площ от 8 кв. м. и масивен гараж, като към настоящия момент имотът е заснет в КК на с. Црънча, община Пазарджик, като поземлен имот с идентификатор 78570.501.86, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД- 18-205/29.05.2020 г. на ИД на АГКК, последващи изменения – няма, с адм. адрес: област Пазарджик, община Пазарджик, с. Црънча, п.к. 4419, ул. „Двадесет и седма“ № 30, вид територия Урбанизирана, НТП - Ниско застрояване (до 10 m), целия с площ 858 кв. м, ведно с построените в имота сгради с идентификатори: 78570.501.86.1, 78570.501.86.2, 78570.501.86.3 и 78570.501.86.4, с номер по предходен план: 86, квартал 15, парцел III, при съседи на ПИ: 78570.501.85; 78570.501.146; 78570.501.833; 78570.501.87; 78570.501.791. На бащата на ищеца Н. К. А. било учредено право на ползване върху имота ,в който той и живеел , а ищецът често го посещавал. Ответникът – негов съсед В. И. К. бил собственик по наследство на дворно място в с. Црънча с площ от 750 кв. м. представляващо УПИ IV – 85, в кв. 15 по регулационния план на с. Црънча, със застроени във същото дворно място къща и сайвант, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 140, нот. д. 1193/1966г., легитимиращ баща му, И. Й. К., б.ж. на с. Црънча, община Пазарджик като собственик на описания по-горе парцел. Към настоящия момент имотът на ответника бил заснет в КК на с. Црънча като поземлен имот с идентификатор 78570.501.85 по КККР, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-205/29.05.2020 г. на ИД на АГКК, последващо изменение - няма , с адм.адрес на имота: област Пазарджик, община Пазарджик, с. Црънча, п.к. 4419, ул. „Двадесет и седма“ № 28 , , целия с площ от площ 971 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; НТП Ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план : 85, квартал 15, парцел IV, ведно с построените в ПИ сгради с идентификатори: 78570.501.85.1, 78570.501.85.2 и 78570.501.85.3, при съседи на ПИ: 78570.501.86; 78570.501.84; 78570.501.825; 78570.501.791 и 78570.501.146. На вътрешната регулационна линия на двата парцела имало изградена плътна ограда с височина до 2.5 м., като в имота на ответника имало изградена сграда на допълващо застрояване – сайвант, с височина 2.5м, на калкан с плътната ограда, която сграда на допълващото застрояване преди около 13 години била надстроена от ответника и след надстрояването височината на сайванта станала около 4 .20 метра с едноскатен покрив. Височината на надстроения сайвант не отговаряла на разпоредбите на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, тъй като с тази височина не се покрива калканна стена с плътната ограда на общата регулационна линия , а допустимата височина на сгради от допълващо застрояване по ЗУТ е 3,60м и то ако са разположени на разстояние 3,0 м. от имотна граница. След извършеното надстрояване на сайванта на ищеца се създавали пречки да упражнява правото си на собственост върху имота, пълноценно и в пълен обем. В двора имало насадени лози, закрепени на асмалък, като металната конструкция била с височина от около 2.50 м. и е разположена плътно до оградата на южната вътрешно-регулационна граница с ответника. След извършеното от ответника незаконно надстрояване на сайванта с около 1.70 м, височина ,слънцето не достигало до растенията , захарността на плода рязко намаляла и растенията започнали да изсъхват. Ползвателят на имота се опитал да повдигне асмалъка, за да е на нивото на сайванта, но и това не помогнало и лозите съхнели ,заради липсата на пряка слънчева светлина. Повдигането на височината на асмалъка създавало затруднения за подържането на насажденията. В дворното място имало и други насаждения , които били наводнявани преди време заради двускатния покрив на сайванта. След ремонта, извършен от ответника на покрива на сайванта и преработването от двускатен във едноскатен , насадените култури изсъхвали поради недостига на слънчева светлина в дворното място. Сигнализирани били Общината и ДНСК Пазарджик , но нямало резултат. Ищецът твърди, че надстройката на сайвант с височина от около 1.70 м е незаконна по смисъла на ЗУТ, тъй като не отговаря на техническите изисквания на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ,като с тази височина от 4,00м. – 4,20 метра му пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост върху дворното място според предназначението му, а именно да отглеждам различни видове култури. Моли ответника да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия, с които му пречи да упражнява правата си на собственик върху 1/2 - една втора идеална част от следния недвижим имот: УПИ III-86, означен като парцел трети, за имот планоснимачен номер осемдесет и шести, в квартал 15 по плана на ц. Црънча, община Пазарджик, с площ от 837 кв. м, при съседи на имота УПИ I- 87, УПИ IV- 85, УПИ II- 146 и улица, ведно с втори жилищен етаж от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, ведно с навес с площ от 8 кв. м. и Масивен гараж, като към настоящия момент имотът е заснет в КК на с. Црънча, община Пазарджик, като Поземлен имот с идентификатор 78570.501.86, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД- 18-205/29.05.2020 г. на ИД на АГКК, последващи изменения – няма, с адм.адрес: област Пазарджик, община Пазарджик, с. Црънча, п.к. 4419, ул. „Двадесет и седма“ № 30, вид територия Урбанизирана, НТП - Ниско застрояване (до 10 м.), целия с площ 858 кв. м, ведно с построените в имота сгради с идентификатори: 78570.501.86.1, 78570.501.86.2, 78570.501.86.3 и 78570.501.86.4, с номер по предходен план: 86, квартал 15, парцел III, при съседи на ПИ: 78570.501.85; 78570.501.146; 78570.501.833; 78570.501.87; 78570.501.791, като премахне за своя сметка изградената от него надстройка с височина от 1.7м на съществуващ сайвант заснет в КК на с.Црънча като сграда с идентификатор 78570.501.85.2 находящ се в собствения му имот УПИ IV- 85 в квартал 15 по ПУП на с. Црънча, заснет като поземлен имот с идентификатор 78570.501.85 по КК на с.Црънча , изграден на калкан с плътната ограда , разположена на вътрешната регулационно линия на двата парцела (УПИ III – 86 и УПИ IV- 85 в квартал 15 по ПУП на с. Црънча). Претендира разноски. В срок е постъпил писмен отговор от В. К.. Твърди,че е съсобственик в имота и иска следва да бъде насочен срещу всички съсобственици,сънаследници. Реконструкцията на описаната в исковата молба сграда била извършена през 1998г., към който момент Н. А., бащата на ищеца, притежавал ПИ 78570.501.86 /УПИ III-86, в кв.15, по плана на с.Црънча, по тогавашния план на селото, в съсобственост с двамата си братя. За извършването на ремонта бил уведомен и тогавашния собственик на имота. Той го помолил покрива да бъде едноскатен с наклон към двора на ответиника. Оспорва , че височината на сградата към калкана е около 4,2 метра. При ремонта на сградата били съобразени изискванията на чл. 118 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, действаща към момента на извършване на ремонта – есента на 1998г. Лозовите насаждения на ищеца не страдали поради това, че сайванта ги засенчва. Имота на ищеца бил разположен североизточно спрямо имот на ответника ,поради което нямало засенчване. По цялата гранична стена, разделяща имота на ищеца и ответника Н. А. - бащата на ищеца изградил незаконни стопански постройки и именно, за да може да ползва пространството над тях се наложило да повдигне асмалъка си с около 1,7метра. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Предявен и приет за съвместно разглеждане е насрещен иск , решението по който не е предмет на въззивното производство. Съдът е определил държавна такса по реда на чл.70 ал.5 от ГПК /без да посочи цена на иска/ и в хода на производството не е изследвал въпроса за цената на иска и не се е занимал с въпроса за държавната такса. Съдът не е отговорил и на доводите относно пасивната легитимация на ответника , който твърди ,че е само един от съсобствениците на имота. По този въпрос следва да се посочи следното: Приема се в съдебната практика, че в производството по иск по чл. 109 ЗС съсобствениците на имота, съставляващ източник на създаващото пречки състояние, са факултативни необходими другари. Съображенията са, че уважаването на негаторен иск за премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята, засяга правната сфера на всички лица, притежаващи право на собственост върху съответния имот. Съсобствениците на терена, които не са създали противоправното състояние в имота, имат самостоятелна процесуална легитимация да участват в производството като ответници, тъй като липсата на активно поведение за отстраняване на противоправното състояние в имота означава поддържане на нарушението. Съсобствениците са другари в процеса и решението следва да бъде еднакво по отношение на тях, което означава, че са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, но не задължителни, а факултативни. Със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск и то е приложимо в изрично предвидените от закона случаи. По отношение на иска по чл. 109 ЗС липсва норма, която да изисква задължителното участие на всички съсобственици (както на страната на ищеца, така и на страната на ответника) в производството по тези претенции. По тази причина другарството е факултативно и искът по чл. 109 ЗС може да бъде предявен не срещу всички, а само срещу част от съсобствениците, поддържащи нарушението, независимо че уважаването му засяга правната сфера и на неучастващите в процеса съсобственици. Те могат, ако преценят, че изходът от спора е неблагоприятен за тях, да потърсят защита чрез отмяна на основание чл. 304 ГПК. По отношение цената на иска и съответно дължимата държавна такса: По задължителен за съдилищата начин относно цената на негаторните искове е прието ,че когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум - претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. Безспорно е ,че в конкретния случай се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия ,поради което и цената следва да се равнява на необходимите разходи за материали и труд за извършването им.Съдът не е предприел действия по определяне цената на иска по реда на чл.70 от ГПК и въззивната инстанция няма основание да се занимава с този въпрос. Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното: Не се спори по делото , установено е и от представените по делото писмени доказателства , че ищецът А. е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 78570.501.86 по КККР на село Црънча, община Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-205/29.05.2020г на изп.директор на АГКК , целият с площ от 858 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, НТП-ниско застрояване/ до 10 метра/, ведно с построените в този имот сгради с идентификатори :78570.501.86.1, 78570.501.86.2, 78570.501.86.3 и 78570.501.86.4.Този имот ищецът е получил по дарение от своя брат ,като впоследствие в резултат на доброволна делба е придобил в изключителна собственост втория етаж от построената в имота жилищна сграда. Не е възникнал спор още ,че ответникът е един от съсобствениците на съседния имот.Видно от представеното удостоверение за наследници, собственикът на съседния имот Йордан И. К., след смъртта си е оставил и други наследници. Видно е от представените доказателства , че от Н. А. – баща на ищеца и фактически ползувател на имота са отправяни многобройни искания до Община Пазарджик , във връзка с изградения сайвант.Изразено е становище от Общината ,че ответникът следва да намери конструктивно решение „да свали височината на сайванта“.По този повод е подавана и жалба до ДНСК. По делото е прието заключение на експерт със строително –техническа компетентност. Според заключението на експерта имота на ищеца е ПИ с идентификатор 78570.501.86 област Пазарджик, община Пазарджик, с.Црънча, п.к. 4419, ул. Двадесет и седма №30, вид територияУрбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 858 кв. м, стар номер 86, квартал 15, парцел III, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 205/29.05.2020 г., издадена от ИД на АГКК. В него има построени: Сграда с ИД 78570.501.86.1, функц. предн. Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 2, брой самост.обекти 2, застроена площ 62 кв. м.; Сграда с ИД 78570.501.86.2, функц. предн. Сграда за търговия, брой етажи 1, застроена площ 16 кв. м.; Сграда с ИД 78570.501.86.3, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи I, застроена площ 26 кв. м. и Сграда с ИД 78570.501.86.4, функц. предн. Гараж, брой етажи 1, застроена площ 20 кв. м., Имотът на ответника е ПИ с идентификатор 78570.501.85, област Пазарджик, община Пазарджик, с.Црънча, п.к. 4419, ул. Двадесет и седма №28, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 971 кв. м, стар номер 85, квартал 15, парцел IV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 205/29.05.2020 г., издадена от ИД на АГКК. В този имот има построени следните стради: Сграда с ИД 78570.501.85.1, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 95 кв. м.; Сграда с ИД 78570.501.85.2, функц. предн. Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, застроена площ 65 кв. м. и Сграда с ИД 78570.501.85.3, функц. предн. Гараж, брой етажи 1, застроена площ 15 кв. м. Между двата имота има плътна ограда от каменна зидария с височина от лицето към дъното - от 1,85 до 1,40м.л. Сградата от 65 кв.м. е в имота на ответника ,непосредствено на оградата,изградена е от тухли.Самата ограда е от каменна зидария и служи като външна ограждаща стена на този сайвант , видно от обясненията на експерта в съдебно заседание. Над нея и савайнта е извършено надстрояване с керамични тухли ,като височината общо е 3,45м.л. /1,85 + 1,60м.л./ Покрива на сградата е едноскатен от дървена конструкция, покрит с керемиди и с наклон към имота на ответника. Заключението на експерта е ,че тази сграда не е съобразена с техническите изисквания на чл.42 от ЗУТ и на чл. 121 от Наредба №5 за ПН по ТСУ/отменена/ - не покрива плътната ограда и стърчи над нея с 1,60 м.л. и калканната и стена не покрива калканна стена на заварена или новопредвидена постройка в съседния имот. Не са установени данни за изграждането и да е дадено съгласие на собственика на съседния имот. По делото е прието заключение и на агроном, лозаро-градинар. Според експерта населеното място е в район със силно развито лозарство. Традиционно, в дворовете на стопаните са засадени лози на корен и асми. Използвайки скицата на експерта Генов вещото лице е посочило местонахождението на 8 броя асми попадащи в сянката и завета на навеса в имота на ответника,според него. Асмите били засадени професионално на 4 м. от плътната ограда с надстроения сайвант и пред паянтовата постройка № 7 на ищеца. Повдигнати били на метална конструкция (асмалък), част от която допълнително е приповдигната на височина с цел повече огряване от слънцето и проветрение (основни изисквания на лозите). Засадени са на разстояние една от друга 1,70-1,80 м., с цел развитие на силна коренова система, здрави стъбла с плодни леторасти и буйна листна маса. Растенията са около 15-20 годишни. На схемата асмите са номерирани от 1 до 8 пред паянтовата постройка № 7. Асмите ,означени с номера 1,2 ,3 и 5 на скицата били отрязани като изсъхнали. Асма № 4 била с видимо слабо развито основно стъбло, няма млади леторасти по конструкцията (асмалъка), чеповете са изсъхнали, листата са завехнали и няма гроздове. Шестата, седмата и осмата по ред асми били най-накрая по протежение на сайванта. Развити били добре, със здрави леторасти, гъста листна маса и добре оформени гроздове. Причината за това състояние е асмалъкът, който е приповдигнат допълнително на височина 3,60 м. и има добро огряване от слънце, а също и проветрение. Становището на експерта е ,че наличието на сайванта е пречело за развитието на лозите , поради което те са изсъхнали. Слънчевото огряване и проветривостта били важни фактори за развитието на тези растения. Доброто развитие на трите крайни лози в реда № 6, № 7 и № 8 се дължало на допълнително приповдигнатия на 3,60 м. асмалък, както и на разположението им в края на сайванта, където има по-добро слънчево греене и проветрение. Заключението на този експерт е оспорено и то доста агресивно от процесуалния представител на ответника ,като всъщност спора се свежда до разположението на насажденията спрямо сградата , чието премахване над плътната ограда се иска. Оспорването е направено с твърдението ,че „асмите не са посадени север- юг, а са точно югозапад-североизток и ако са под 45 градуса може да се каже изток-запад, но не се казва. Вещото лице обясни, че когато е била между 09:30-12:00 часа, разпалих се, госпожо съдия, защото за пореден път вещо лице се намесва по този начин по дело. Говоря общо по мои дела. Вещото лице каза, че между 09:30-12:00 часа сайвантът е хвърлял сянка. Слънцето изгрява от изток. Няма как сайвантът, който се пада западно да хвърля сянка върху тези асми. Сайванта се пада югозападно от асмите.“Тези доводи се подържат и пред въззивната инстация. Този спор не е от съществено значение,тъй като всъщност поставения въпрос е в кой момент от деня е възможно,чрез височината на този сайвант да се нарушава огряването на насажденията , а безспорно проветривостта, която е важно условие за развитието на тези растения , е нарушена.Известното объркване на експерта – агроном относно посоките и съответно разположението на насажденията спрямо постройката в имота на ответника, се преодолява чрез заключението на строително-техническата експертиза ,което не е оспорено.Съдът може да направи и сам изводи за разположението им от представената по делото скица. По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на св.К. А., който е чичо на ищеца преценени съобразно чл.172 от ГПК се установява ,че асмите не са били огрявани достатъчно от слънцето, именно поради засенчването от постройката в съседния имот и затова загинали. Свидетелят Н. А. е баща на ищеца и живее в имота. Установява ,че след като бил надстроен сайванта в съседния имот , асмите започнали да страдат, поради липсата на достатъчно светлина. Липсата на проветривост също пречела за развитието им. Говорил с ответника ,който отказвал да предприеме действия ,въпреки ,че и от Общината направили констатации,че изградения в имота му сайвант е незаконен със съществуващата височина. Според този свидетел „ Слънцето изгрява от към асмите. Слънце има за два, три часа и след това се скрива…..“ .Това напълно съответства на заключението на експерта Генов. Св. М. е без родство със страните. Той познава имота ,близък е със св. Н. А. и често го посещава ,за да се съветва с него като агроном. Според този свидетел асмата е на 1 м. от оградната стена.Именно в тази част показанията на този свидетел се атакуват от жалбоподателя ,поради установеното за точното разположение на асмите от експерта.Следва да се посочи,че възприятията на свидетелите са субективни и точност от тях за размери и разстояния не може да се изисква. Същественото в показанията на този свидетел е,че му е известно,че асмалъка в двора на ищеца е повдигнат ,заради засенчването ,което се прави от сайванта на ответника. Свидетелят е посочил,че асмите се намират по протежение на сграда № 7 и сред тях има и изсъхнали. Твърди,че сайванта хвърля сянка и повече от половин ден мястото е сенчесто. Св.Попов е без родство със страните и е правил покрива на сайванта на ответника. Сочи ,че сайванта „дошъл“ малко по-висок от асмичките в съседния двор. Представената преписка от Община Пазарджик не внася допълнителна яснота по спора.Констатациите в приложените по нея документи не се различават от заключението на вещото лице Генов. При тази безспорно установена фактическа обстановка , съдът намира ,че предявения негаторен иск е основателен и следва да бъде уважен.Съответно решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено. С негаторния иск е предоставено право на собственика на имот да иска преустановяване на всяко неоснователно действие или състояние ,което му пречи да упражнява правата си върху имота.Ответник по иска е лицето ,което е създало или подържа това състояние. Безспорно е ,че ищецът е собственик на ½ идеална част от недвижим имот и на етаж от жилищна сграда. Ответникът е собственик /съответно съсобственик по наследство/ на съседен недвижим имот. Безспорно е установено още по делото ,че на границата между двата имота ,в имота на ответника има постройка , която използва за своя стена плътната междусъседска ограда. Преди около 13 години ответникът е надстроил тази постройка – сайвант с керамични тухли , като в момента общата височина е от 3,45м.л. С височина 1,85 м. е оградата и над нея е извършено надстрояване с височина 1,60 м. Покривът на сградата е едноскатен с наклон към имота на ответника .В исковата си молба ищецът не се позовава на пречки ,свързани с оттичане на води. Установено е още по делото ,че на разстояние от 4 метра в имота на ищеца са посадени лози ,оформени като асмалък ,част от които са изсъхнали. Становището на експерта - агроном е ,че това състояние на насажденията в имота на ответника се дължи на засенчването – недостатъчното слънцегреене за лозите ,които се нуждаят от такова за нормалното им развитие и така също на липсата на проветривост.Ищецът е предприел действия ,за да елиминира пречките ,като е повдигна асмалъка на височина ,което не е решило изцяло проблема. Надстройката , извършена от ответника е незаконна ,в какъвто смисъл е и заключението на експерта и становищата на съответните органи , обективирани в представените писмени доказателства.Касае се постройка от допълващото застрояване ,която е разположена непосредствено на оградата между двата имота и надвишава височината на плътната ограда с 1,60 метра. Категорично е заключението на експерта, че тази сграда не е съобразена с предписанията на закона - чл.42 от ЗУТ и на чл. 121 от Наредба №5 за ПН по ТСУ/отменена/ ,тъй като не покрива плътната ограда и стърчи над нея с 1,60м.л. и калканната и стена не покрива калканна стена на заварена или новопредвидена постройка в съседния имот. Собственикът на съседния имот – ищеца, не е давал съгласие за такова строителство. Ответникът не е оспорил тези изводи на експерта и възприети от съда. Видно от доводите във въззивната жалба, ответникът не оспорва незаконността на строителството – тоест ,че създаденото и подържано от него състояние е неоснователно /незаконно. Доводите всъщност са съсредоточени върху отричане на второто необходимо условие за уважаване на негаторния иск , а именно – създава ли пречки този строеж на ищеца да ползва собствения си имот, съобразно предназначението му. Основавайки се на неточности според него в обясненията на експерта - агроном , относно разположението на лозите спрямо постройката , ответникът твърди,че не се създават пречки на ищеца. Давайки обяснения в съдебно заседание експертът Генов е уточнил ,че лозите се намират североизточно от сайванта на асмалък. Такава е изходната позиция на експерта – агроном относно местонахождението на лозите. Важно е също да се отбележи ,че лозите са насадени на 4 метра от границата между двата имота ,напълно в съответствие с изискванията на чл.52 от ЗС. Създаването на пречки за ползване имота на ищеца,изразяващи се във влошаване на условията за отглеждане на насадените в имота лози, е достатъчно основание да се приеме, че е прекрачена забраната на чл. 50 ЗС, още повече, че се касае за район ,в който има добри условия за развитие именно на такива насаждения. Съгласно тълкуването на закона, направено с ТР № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. ОСГК на ВКС, за уважаването на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Първоинстанционният съд е достигнал до извод за основателност на негаторния иск и въззивният съд изцяло го споделя , като при условията на чл.272 от ГПК препраща към мотивите му. По изложените съображения , съдът намира ,че обжалваното решение ,в частта ,с която е уважен предявения негаторен иск е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски.Представен е списък за тези разноски и доказателства за сторени такива в размер на 500 евро. Направено е възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът ,като съобрази фактическата и правна сложност на делото и използва като ориентир за цената на адвокатския труд нормите на Наредбата за минималните възнаграждения за адвокатска работа ,намира ,че това възражение е неоснователно.Видно е от представените доказателства ,че възнаграждението ,заплатено от жалбоподателя на представляващия го адвокат е почти същото. Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд