Решение № 9078 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 471/2026 г.

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 219 от ЗУТ. Образувано е по жалба, подадена от Н. А. И., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. П. Х., АК-Бургас, против Заповед №РД-01-236/20.03.2024г. на кмета на Община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Н.И. премахването на строеж, определен като „Изпълнена външна канализация по западната фасада на жилищна сграда с [идентификатор]“, находящ се в поземлен [имот номер] по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. В жалбата се навеждат следните отменителни основания: Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: 1) налице са основания за отвод на органа, издал заповедта, в хипотезата на чл. 10, ал. 2 във връзка с чл. 33, ал. 1 от АПК, поради вероятна лична заинтересованост от изхода на административното производство; 2) нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая – не е установено времето на извършване на строежа с оглед предпоставките за неговата търпимост, както и не е съобразено от органа обстоятелството за липсата на строителни книжа и документи за цялата сграда. Заповедта противоречи на материалния закон: 1) сочи се нарушение на чл.59, ал.2, т.3 от АПК, тъй като заповедта е без надлежен адресат, съгласно влязло в сила решение № 5795/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2002/2024 г. на АдмС-Бургас; 2) поддържа се приложимост към настоящия случай на изключението предвидено в чл.151, ал.1, т.14 ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, кметът на община Царево, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Поддържа, че административният акт е постановен при правилно приложение на закона и при наличие на всички материалноправни предпоставки за издаването му. Излага доводи, че извършените строително-монтажни работи представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ. При първоначалното разглеждане на спора, с решение № 5795/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2002/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, процесната заповед е била отменена в частта, с която за премахването на незаконния строеж е задължен жалбоподателя Н. А. И.. В останалата част жалбата е била отхвърлена. По касационна жалба на Н. И., с решение № 2118/24.02.2026 г. по адм. дело № 10969/2025 г. в неговата отхвърлителна част, Върховният административен съд е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След връщане на делото в АдмС Бургас е образувано дело под настоящия номер. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Х., поддържа жалбата на изложените в нея основания, ангажира доказателства и иска отмяна на заповедта. Претендира сторените разноски в производството пред ВАС и настоящото производство. Ответникът – кмет на Община Царево, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК от страните по делото чрез процесуалните им представители са представени писмени бележки, в които са развити подробни съображения по съществото на спора. При новото разглеждане на делото съдът съобрази задължителните указания, дадени в касационното решение, като извърши самостоятелна и цялостна преценка на всички доказателства, събрани както при първоначалното, така и при повторното разглеждане на делото. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: Оспореният по делото индивидуален административен акт е Заповед № РД-01-236/20.03.2024г. на кмета на Община Царево, с която е наредено на Н. И. да премахне незаконен строеж „Изпълнена външна канализация по западната фасада на жилищна сграда с [идентификатор]“, находящ се в поземлен [имот номер] по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. Съгласно влязло в сила решение 5795/25.06.2025 г., по адм. дело № 2002/2024 г. на АдмС-Бургас, заповедта е отменена по отношение на нейния адресат Н. И., като към настоящия момент производството е висящо по отношение на жалбата срещу заповедта в частта й относно разпоредения за премахване строеж. В мотивите на заповедта е прието, че в [ПИ] по КККР на [населено място] е изградена многофамилна жилищна сграда, нанесена в кадастралната карта с идентификатор № 48619.502.382.1. На 07.02.2024 г. бил извършен оглед на място от служители на община Царево, при който било установено, че по западната фасада на жилищната сграда, плътно до терасите е изградена външна канализация, обслужваща санитарни помещения, с начало - пода на тавански етаж и стигаща до кота терен, откъдето продължава хоризонтално през двора, пред гаражите и зауства в канализационната шахта в двора, на около 12 м. от уличната регулация. Вертикалната канализация е с дължина около 13 м., изпълнена от канализационни тръби Ф 110, положени в куфар, изграден от бетонови блокчета „итонг“ с изпълнена външна мазилка и шпакловка, наподобяваща стоманобетонна колона. Прието е, че канализацията е изградена през 2015г. и представлява строеж, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и без съгласието на съсобствениците в сградата. Строежът е [жк], съобразно чл. 137, ал. 1, т. 5, от ЗУТ. В Заповедта е посочено правно основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Производството, приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало пред О. Ц. след като с писмо изх.№ ОЦ843-00-343/25.07.2023г. началникът на РДНСК Бургас е препратил по компетентност жалба вх.№ОЦ 843-00-129/20.07.2023 г. на С. К. С. - съсобственик в сградата с [идентификатор] по КККР на [населено място], относно извършено строителство на санитарни възли и изведена канализация по западната фасада на сградата (л.55 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). В жалбата до началника на РДНСК Бургас били изложени твърдения, че незаконното строителство е осъществено от Н. И. в собствения му апартамент, заемащ югоизточната част на третия жилищен етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в [ПИ] по КК на [населено място], и се изразява в изграждане на два санитарни възела без необходимите строителни книжа, като мръсната канализация от западната стая е изведена без проект към западната фасада на сградата и достига до земята, където е запушен наличният по проект английски двор на складово помещение, находящо се в сутерена на сградата (л.56 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). За установяване на твърденията в сигнала, на 09.08.2023г. главният архитект на О. Ц. е изпратил до жалбоподателя писмо изх.№ 24-01-473-001, с което го уведомил за предстояща проверка на място и по документи, като с оглед преценката за евентуално извършено вътрешно преустройство му е указана необходимостта да представи одобрени проекти за третия жилищен етаж на процесната сграда (л.54 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). С писмо изх.№ 24-01-473-001-001/22.01.2024г., на основание чл.26, ал.1 от АПК жалбоподателят бил уведомен за образуваното административно производство за премахване на допълнително изградена външна канализация по западната фасада на сграда с [идентификатор] по КК на [населено място], като на И., като му била указана възможност да представи допълнителни документи, имащи значение за образуваното производство (л.52 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). На 05.02.2024г. жалбоподателят е представил в О. Ц. възражение с вх.№ 94-01-200/05.02.2024г., в което е посочил, че след придобиване на собствеността върху обектите в процесната сграда не са били изграждани каквито и да било външни канализации от негова страна (л.37-38 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). Към възражението приложил документи, в които според него било удостоверено, че канализацията в сградата е законна и общинската администрация е длъжна да се съобрази с удостовереното в тези документи, а именно: удостоверение рег.№ 94-00-1965/09.09.2013г. на Община Царево, издадено в уверение на това, че „склад №3“, находящ се на тавански етаж-подпокривно пространство, се владее от С. К. С. и представлява коридор с две помещения и санитарен възел с обща площ от 40 кв.м.; [нотариален акт], том I, дело № 168 /2008г.; [нотариален акт], том I, дело №126/2015г.; [нотариален акт], том III, дело №397/2005г., както и снимков материал от жилищната сграда (л.39-51 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). На 07.02.2024г. работна група от специалисти „Контрол на строителството“ при О. Ц. извършили проверка на строеж „Изпълнена външна канализация по западната фасада на жилищна сграда с [идентификатор]“, находящ се в поземлен [имот номер] по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. За резултатите от проверката бил съставен констативен акт № 5/07.02.2024г. (л.35-36 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). В този документ като възложител/строител бил посочен Н. А. И.. Според описанието в констативния акт, по западната фасада на жилищната сграда, плътно до терасите, е изградена външна канализация, явно обслужваща санитарни помещения, с начало от пода на тавански етаж и достигаща до кота терен, откъдето продължава хоризонтално през двора, пред гаражите, и се зауства в канализационната шахта в двора, на около 12м. от уличната регулация. Вертикалната канализация е с дължина около 13м., изпълнена от канализационни тръби Ф110, положени в куфар, изграден от бетонови блокчета „итонг“, с външна мазилка и шпакловка, наподобяваща стоманобетонна колона. Според отразеното в акта канализацията е изградена през 2015г. Информация за начина на изпълнение на външната канализация и периода на изграждането й била получена от жалбоподателя, който присъствал на външния оглед на място. Местоположението на строежа било отразено в окомерна скица. При извършена справка в архива на О. Ц. не били открити документи, удостоверяващи издаване на строителни книжа за строежа, предмет на проверката. В констативния акт изграденото било квалифицирано като „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и без съгласието на съсобствениците. Строежът бил квалифициран като такъв от V категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. При тези факти проверяващите преценили, че установеният строеж е реализиран в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което са приели, че констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахване на строежа. Констативният акт бил съставен в отсъствие на Н. И., поради което екземпляр от него му бил изпратен с писмо изх.№ 94-01-200-001/08.02.2024г. (л.34 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас) с указание за представяне на възражение в 7-дневен срок от получаването. Писмото е връчено лично на жалбоподателя на 29.02.2024г., съгласно приложеното известие за доставяне (л.33 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). На 11.03.2024г. жалбоподателят е представил в О. Ц. възражение с вх.№ 94-01-446/11.03.2024г., в което посочил, че не е нито възложител, нито строител на процесния строеж и не следва да бъде ангажирана неговата отговорност за премахването му (л.32 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). Въз основа на данните, съдържащи се в съставения констативен акт, кмета на О. Ц. издал оспорената заповед № РД-01-236/20.03.2024г. В хода на съдебното следствие по административно дело № 2002/2024г. са били събрани следните доказателства: [нотариален акт], том III, дело № 397/2005г. на нотариус Д. Ч. с район на действие РС-Царево, според който Н. А. И. е придобил от М. Д. Т. собствеността върху 1/6 идеална част от дворно място, цялото с обща площ от 920 кв.м., представляващо [УПИ] в кв.5 по плана на [населено място], ведно със самостоятелен обект в построената масивна жилищна сграда - трети жилищен етаж, със застроена площ 165 кв.м., ведно със склад №1 от сутеренния етаж на сградата. В нотариалния акт е посочено, че купувачите самостоятелно ще ползват дворното място, посочено, като част шеста и част осма в договор от 19.11.2004г. за разпределение на реално ползване в съсобствения [УПИ] (л.45 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас); [нотариален акт], том VIII, дело № 1465/2006г. на нотариус М. В. с район на действие РС-Царево, според който Н. И. и съпругата му К. И. са придобили от К. И. Д. и съпругата му Д. С. Д. правото на собственост върху складово помещение с площ от 36 кв.м., находящо се в таванския етаж на четириежната - многофамилна жилищна сграда с [идентификатор] (л.73 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас); [нотариален акт], том І, дело № 168/2008г. на нотариус М. В. с район на действие РС-Царево, според който Н. И. е придобил от Я. К. правото на собственост върху средна западна гаражна клетка (гараж № 2) от гаражния етаж с площ от 26 кв.м., ведно с югоизточната стая (складово помещение №3) от гаражния етаж на сградата с площ от 14 кв.м., заедно със складово помещение (килер № 3), представляващо югоизточно мазе с полезна площ от 7 кв.м., ведно с находящите се на таванския етаж помещения, които представляват таванско складово помещение с полезна площ 12 кв.м. и тераса към него с площ от 5 кв.м. и складово помещение и два самостоятелни санитарни възела с обща площ от 24 кв.м. (л.40-42 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас) и [нотариален акт], том I, дело № 126/2015г. нотариус М. В. с район на действие РС-Царево, според който Н. А. И. е придобил от С. К. С. правото на собственост върху склад №3, находящ се на тавански етаж (подпокривно пространство) в четириетажната масивна жилищна сграда с [идентификатор], който склад №3 се състои от коридор с две помещения, тераса и санитарен възел, с обща площ от 40 кв.м. (л.43-44 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). В хода на производството по адм. д. № 2002/2024г. жалбоподателят представя адресирано до него писмо изх.№К-2220-1-06.08.2024г., подписано от изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД - Бургас, в което се сочи, че в системата на ВиК оператора са открити две партиди за вода за обект с адрес в [населено място], [улица], открити на 14.08.2009г. и 26.05.2006г. Според данните в писмото, на името на Н. И. няма открити предходни партиди за вода (л.85 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). Представя се и договор за разпределение на реално ползване в съсобствен недвижим имот от 19.11.2004г., по силата на който между съсобствениците било разпределено реалното ползване на дворно място с площ 920 кв.м., представляващо [УПИ] в кв.5 по плана на [населено място] (л.88 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас), съгласно приложения към договора протокол (л.89 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). От свидетелските показания на свидетелите К. и А. се установява, че жалбоподателят е придобил помещенията в заварено положение, с недовършен санитарен възел и изградени изводи за водомер. В хода на съдебното производство по адм. д. № 2002/2024г. е допусната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза (л.113-115 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). Според заключението на вещото лице процесната канализация не може да е изградена през 2015 г., а е съществувала преди И. да придобие собствеността върху обектите в сградата. Експертът приема, че изграденият канализационен клон никога не е бил ползван от четвъртия етаж, тъй като санитарният възел там е недовършен и няма необходимото оборудване и вентилация. Вещото лице сочи, че изграденият инсталационен канал започва от двора на първия етаж, преминава през втория и третия етаж и достига до пода на таванския етаж, където е затапен. Посочва още, че в практиката не е забранено изграждането на външни канализационни отклонения по фасадата на сградата, стига те да бъдат изпълнени в инсталационен канал. Отбелязва, че принципно не е възможно да се изгради санитарен възел, без да е изградена към него канализация. Санитарен възел се изгражда, когато има вече изградена канализация, за да може разводката на санитарния възел да се върже с канализацията. Канализационното отклонение не може да бъде свободно инсталирано, а непременно трябва да бъде в инсталационен канал, както било направено в случая. В съдебно заседание експертът сочи още, че долната част на канализационната тръба се намира в част пета на скицата, неразделна част от протокола за доброволно разпределяне ползването на имота (л.89 от адм.д. № 2002/2004 г. на АдмС-Бургас). Обяснява, че долната част на тръбата излиза от част шеста към част пета и трета, като някъде там има шахта. При новото разглеждане на делото са приети следните писмени доказателства: Писмо от 28.01.2026 г. на община Царево, в което е отразено, че не са налични строителни книжа в архива на общината за обект жилищна сграда построена в кв.5 УПИ VІ-611/ [ПИ] (л.70); [нотариален акт], том І, дело № 291/1978 г. на нотариус към БРС, (л.75) и протокол за съдебна делба от 09.05.1994 г. С оглед указанията на ВАС дадени в отменителното решение е извършена служебна Справка от НБД „Население“ от която се установява, че М. К. Д. - кмет на община Царево и издател на оспорената в настоящото производство заповед е наследник по закон на К. И. Д., поч. на 10.11.2008 г., негов баща. Същият по силата на наследственото правоприемство е придобил собствеността върху 1/6 ид. част от процесния недвижим имот, а именно: първи жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, изградена в УПИ ХVІ-611, кв.5 по плана на [населено място] (ПИ с [идентификатор]. по КККР на [населено място]) с площ 920 кв.м., ведно с югозападната гаражна клетка с площ 31 кв.м., складово помещение с площ 6 кв.м., две складови помещения от избата с обща площ 30 кв.м. и 1/6 от дворното място. В приетата при новото разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза се поддържа следното: За сграда с [идентификатор]. по КККР на [населено място] няма данни за издадени строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти; разрешение за строеж; актове по време на строителството; удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване. Посочва се, че ВиК съоръжението преминава по фасадата на сградата през партер и първи етаж, собственост на Д. и К. Д., на втори етаж през имота на С. К. С. и през трети и четвърти етаж през имота на Н. И.. Експертът сочи, че инсталацията е предназначена да обслужва санитарния възел на четвъртия етаж, собственост на И.. В инсталационния щранг била включена и тръба  служеща за отвеждане на конденза от слънчевата батерия към жилището на втори етаж. В сградата има съществуваща водопроводна и канализационна инсталация. Канализационната тръба е заустена в имота ползван от Д. и К. Д.. Сочи, че е допустимо вертикален канализационен клон да бъде изпълнен на открито, вкл. по външна фасада. В с.з. вещото лице заявява, че не може да посочи време на изграждане на съоръжението. Горните факти съдът установи след анализ и преценка на събраните по делото доказателствени източници. Писмените доказателства съдът кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Показанията на свидетелите А. и К. са правдиви и съдът ги цени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Към доказателствената съвкупност съдът приобщава и експертните заключения, тъй като вещите лица са дали екзактен отговор на поставените им въпроси и не са налице основания, които да поставят под съмнение правилността на заключенията. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: При съобразяване с указанията, дадени от ВАС с решение № 2118/24.02.2026 г. постановено по адм. дело № 10969/2025 г., ІІ отд., в неговата отменителна част, при новото разглеждане съдът дължи изследване на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, както и наличието на основанията за отвод по чл.10, ал.2 АПК във вр. чл.33, ал.1 АПК на органа издател на акта. Според чл.224 от АПК, указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по – нататъшното разглеждане на делото. Разгледана по същество жалбата е основателна. При извършената служебна проверка съдът не установява оспореният акт да е нищожен. Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган – кмета на Община Царево, който има правомощието да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. При проверка на основанията по чл.146, т.2, 3 и 4 от АПК, съдът установи че заповедта е издадена при нарушение на изискванията за форма, при допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон, като съображенията за това са следните: На първо място при издаването на заповедта по чл.225, ал.1 от ЗУТ административния орган, освен липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местонахождението и всички останали признаци позволяващи неговата индивидуализация. В случая от съставения КА се установява, че на западната фасада на жилищна сграда с [идентификатор] са монтирани канализационни тръби с диаметър 110 мм, положени в куфар, изграден от бетонови блокчета, и заустени в канализационната шахта в двора и с предназначение - за отвеждане на отпадъчните води от санитарни помещения. Посочено е, че поставената външна канализация „явно обслужва санитарни помещения“. Така даденото в КА и в оспорената заповед описание на строежа е непълно и неясно. Не става ясно какъв е характера на строежа. Не са индивидуализирани самостоятелните обекти, които ще обслужва канализационния клон. От приетите експертизи по делото се установява единствено, че канализацията ще обслужва санитарни помещения. Действително такива помещения са изградени в подпокривното пространство, но те не са завършени и не са включени в поставената канализационна тръба. В тази връзка, органът е следвало да изследва обстоятелствата дали за процесната сграда има издадени и одобрени строителни книжа и дали посочената инсталация не представлява отклонение от така издадените книжа или е нов строеж. Не е ясно какви са били предвижданията на одобрения за сградата проект и дали така извършеното не представлява преустройство, което е в отклонение от одобрения архитектурен проект, досежно водоснабдителната и канализационна инсталации на сградата. Обстоятелствата дали строежа е извършен без строителни книжа и документи или в отклонение от одобрения инвестиционен проект и разрешението за строеж, пряко рефлектира върху правната квалификация на незаконния строеж. При тези неизяснени факти за съда е невъзможно да установи характера на така описания строеж и дали същия представлява нов строеж и за него ще следва да бъде издадено разрешение за строеж по чл.147, ал.1, т.2 ЗУТ или за същия ще бъдат приложими изключенията по чл.151 от ЗУТ . На следващо място, съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са нарушени основни принципи в административния процес, регламентирани в чл. 7 и чл. 9 АПК – принципите на истинност и на служебно начало. Съгласно тези норми административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства и когато няма отправено искане от заинтересованите лица, както и да укаже процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса. Не е спорно по делото и се установява с приетите и неоспорени СТЕ, че процесният обект: „Изпълнена външна канализация по западната фасада на жилищна сграда с [идентификатор]“ представлява строеж, съгласно § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Не е спорно и, че строежът е изпълнен без строителни книжа. Напълно обаче неизяснен от административния орган е останал въпросът за времето на изпълнение на строежа. В КА № 5/07.02.2024 г. и в оспорената заповед е прието, че строежът е извършен през 2015 г., без да е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства, установени в административното производство е направен този извод. Този въпрос е от съществено значение, тъй като от него зависи кои правила и нормативи са били приложими към момента на изграждането и дали строежът е търпим. От доказателствата по делото се установява, че строежа не е извършен през 2015 г. Представени са доказателства – протокол за съдебна делба от 09.05.1994 г., че сградата е била завършена значително по-рано, а според вещите лица процесната канализация е изградена, за да обслужва санитарните помещения на четвъртия етаж, което предполага тя да е съществувала преди придобиването на имота от жалбоподателя през 2005 г. Времето на извършване на строежа е и от значение и за преценката относно приложимостта на разпоредбите на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ или съответно на § 127 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ПЗР ЗИД ЗУТ) относно търпимостта на строежа. След като административния орган е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, той е бил длъжен да установи дали не са налице отрицателни предпоставки за премахването му, вкл. дали строежът не попада в хипотезите на търпим строеж. Неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и недостоверността на констатациите на администрацията, представляват съществен процесуален порок, обуславящ основанието за отмяна по чл. 146, т. 3 вр. чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. По отношение на основанията за отвод на органа издател на акта: Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 АПК, в производството не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има отношения пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. При наличие на такива основания длъжностното лице следва да се отстрани по реда на чл.33, ал.1 АПК. В случая кмета на Община Царево, като физическо лице, притежава 1/6 ид. част от процесния недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, изградена в УПИ ХVІ-611, кв.5 по плана на [населено място] (ПИ с [идентификатор]. по КККР на [населено място]) с площ 920 кв.м., ведно с югозападната гаражна клетка с площ 31 кв.м., складово помещение с площ 6 кв.м., две складови помещения от избата с обща площ 30 кв.м. и 1/6 от дворното място, по наследство от К. И. Д., поч. на 10.11.2008 г. Освен това от СТЕ се установява, че канализационната тръба е заустена в частта от имота, разпределена за реално ползване именно от собствениците този имот. При това положение възниква сериозно съмнение за лична заинтересованост от изхода на административното производство и за нарушение на принципа на безпристрастност в административния процес. Това обосновава съществено процесуално нарушение, което също води до отмяна на акта. По приложението на материалния закон: Заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон поради определянето на настоящия жалбоподател като неин адресат. Именно поради това обстоятелство заповедта в тази част е отменена с решение № 5795/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2002/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, което в тази му част като необжалвано е влязло в сила. Предмет на разглеждане в настоящото дело е заповедта в останалата й част относно премахване на строежа, което положение обаче се явява в противоречие с материалния закон и актуалната практика на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, принудителното премахване е за сметка на извършителя на незаконния строеж, на неговия собственик и/или възложител. Това е и кръгът на лицата по § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г., които могат да бъдат адресати на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган е длъжен да установи по безспорен начин кръга на тези лица, тъй като определянето на неправилен адресат прави заповедта за премахване незаконосъобразна в цялост (решение № 9354/ 30.09.2026 г. по адм. д.№ 4784/2026 г. на ВАС, ІІ отд., решение № 821 от 3.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2024 г., II о.) По изложените съображения заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл.226, ал.3 от АПК О. Ц. следва да бъде осъдена да заплати на Н. И. сумата от 1 937,53 евро, от които: 35,79 евро – заплатена държавна такса; 766,94 евро – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по адм. дело № 10969/2025 г. по описа на ВАС и 384,80 евро – възнаграждение за вещо лице и 750 евро - адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар за производството пред ВАС, тъй като възнаграждението [рег. номер]. не превишава значително минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав,