Решение № 696 от 29.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 268/2024 г.
Апелативен съд29.11.2024 г.докладчик Снежана Бакалова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43 /08.01.2024г. по т.д.№ 975/23 по описа на СГС, VI- 16 състав. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство „А. и сие“ ООД, подадена чрез адв. Г. М. срещу Решение № 43 /08.01.2024г. по т.д.№ 975/23 по описа на СГС, VI- 16 състав, с което са отхвърлени предявените от „А. и сие“ ООД, ЕИК 130202069 срещу „Крамекс“ АД, ЕИК 831635543 искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на взетите от общото събрание на акционерите, проведено на 09.05.2023 г. решения по включените в дневния ред въпроси и са присъдени разноски. Твърди се, че решението е недопустимо и се иска обезсилването му. Твърди се, че е налице неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. За да отхвърли искът СГС приел, че решенията не са нищожни т. к. видно от представения протокол от ОСА от 09. 05. 2023 г. същият бил подписан от председателя, секретаря и преоброителя, т.е. по нормативно предвидения в закона начин - чл. 222, ал. 4 и чл. 232, ал. 1 ТЗ начин, както и са установени лица които са го подписали. Допълнително съдът приел и че решенията не са нищожни, т. к. ОСА разполагало с компетентността да се произнесе по взетите решения, независимо, че решенията за разпореждане с недвижимите имоти са предоставени на СД, ако не може да бъде постигнато единодушие, то компетентността е на ОСА. Твърди, че неправилно е прието, че е налице взето решение, тъй като по делото са представени два протокола от двете страни, като единият от тях е подписан, а другият не е. Протоколът от ОСА бил частен диспозитивен документ, но от гледна точка на удостоверените в него изявления от съставителите бил частен свидетелстващ документ. В този смисъл било оспорено съдържанието му, като съдът е следвало да открие производство по оспорването му и да укаже кой носи доказателствената тежест за установяване на верността на посочените в него обстоятелства. Твърди, че в тази връзка неоснователно не било уважено искането му за разпит на свидетели. В тази връзка било и изявлението, че т. к. на ОСА не е присъствал акционерът Ж. Д. Г., то и неговият представител, ако не е бил надлежно упълномощен изявленията му не са изявления на посоченото лице като акционер. Това било твърдение за накърнен процес на волеобразуване, а не за липса на кворум, който да доведе до незаконосъобразност на процесиите ОСА, както неправилно бил приел СГС. Пак в тази връзка били и доводите ни за липса на достоверна дата на пълномощното на адв. П. Г., респ. за липсата на нотариална заверка, които съдът не бил обсъдил. По отношение на второто твърдяно обстоятелство за нищожност на решенията на ОСА – липса на компетентност, твърди, че по делото нямало твърдения и доказателства да е свикан СД, където да са обсъждани възможностите за вземане на решения по тези точки, за които по-късно е проведено ОСА. В този смисъл твърди, че не е била налице компетентност за вземане на такива решения и няма основание ОСА да взема решение, след като не е установено, че СД не е могъл да вземе решение по въпросите от дневния ред. Моли да бъде обезсилено или евентуално отменено изцяло решението, като бъде постановено ново, с което бъде уважен предявения иск. Претендира разноски. В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност. От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна: Ищецът „А. и сие“ ООД е съдружник в ответното „Крамекс“ АД. С писмо от 07.11.2022г. до акционера „Г. инвест“ АД, председателят на съвета на директорите на „Крамекс“ АД, в отговор на искането на акционера за свикване на заседание на Съвета на директорите на „Крамекс“ АД за вземане на решение за продажба на недвижимите имоти на „Крамекс“ АД, го уведомява, че с оглед създалите се отношения в СД, такова заседание на СД няма да бъде продуктивно, тъй като той самият, като член на този орган не е съгласен с вземане на решение за продажба на имотите на дружеството. С молба до СД от 17.11.2022г., акционерът „Гачев инвест“ АД, в качеството си на мажоритарен акционер, притежаващ 50, 57% от капитала, както и с оглед невъзможността да бъде взето единодушно решение от СД на „Крамекс“ АД, е поискал да бъде свикано ОСА с дневен ред: 1. Вземане на решение за продажба на всички притежавани от „Крамекс“ АД недвижими имоти (земи и сгради) при цена и условия, определени с решение на Общото събрание на акционерите. 2. Определяне на начин за продажбата на недвижимите имоти - наведнъж, на части или поотделно. 3. Определяне на цена, начин на плащане и другите условия за продажба на притежаваните от „Крамекс“ АД недвижими имоти във връзка с решението по т.1 и т. 2 от дневния ред. 4. Възлагане на търговския пълномощник на дружеството водене на преговори с потенциални купувачи и подписване на договор/договори във формата на нотариален акт за продажба на недвижимите имоти във връзка с взетите решения по т.1 т. 3 от дневния ред, както и за подписване на всички други необходими за извършване на продажбата документи. 5. Даване на съгласие на търговския пълномощник на дружеството за договаряне сам със себе си или с друго лице, което представлява във връзка с продажбата на имотите и взетите решения по предходните точки от дневния ред. Видно от представения протокол от проведеното на 09.05.2023 г. общо събрание на акционерите в „Крамекс“ АД и приложения към него списък, на събранието е бил представен 97, 22 % от капитала, като за участие в събранието са регистрирани „Г. Инвест“ АД, представлявано от изпълнителния директор Т. Т., притежаващо 50, 57 % от акциите, Ж. Д. Г., представляван от адвокат П. Г., притежаващ 0, 04 % от акциите и ищецът “А. и сие“ ООД, представлявано от П. С. А., носител на 46, 61 % от акциите. Към протокола е представен списък на акционерите, подписан от лицата, които са представлявали съответния акционер, като ищецът не е оспорил поставения подпис от П. С. А.. С исковата молба е представен от ищеца протокол от проведеното ОСА, който не е подписан. С отговора на исковата молба е представен протокол, със същото съдържание, като представения от ищеца, който е подписан от председател, секретар и преброител. В срок, ищецът оспорил автентичността на протокола представен от ответното дружество, като съответно е твърдял, че той не е подписан от лицата, които са посочени за негови автори. От приетото, неоспорено заключение на съдебно-графичната експертиза категорично се установява, че положените подписи са изпълнени от лицата, посочени за техни автори – М. А.- председател и Т. Т. – секретар и преброител, поради което протоколът като документ е автентичен такъв. Ищецът е оспорил в срок и съдържанието на документа, представен от ответника. Неоснователно е възражението в жалбата, че при това оспорване следва да бъде открито изрично производство по чл. 193 ал.2 от ГПК, тъй като се касае за частен свидетелстващ документ, при който може по този ред да се оспори само неговата автентичност. При оспорването на удостовереното с частния документ, не е необходимо изрично откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Установяването на удостоверените с него факти става по общите правила на доказването, като тежестта се носи от страната, която го представя. В случая, след извършеното оспорване, за установяване на факта, че удостовереното в протокола съответства на записаното, ответната страна е представила констативен нотариален протокол, съставен по реда на чл. 593 от ГПК, присъствалия на събранието помощник-нотариус по заместване Т. Г., при нотариус В. В., рег. № ••• на НК. Същият като съдържание съответства на представения протокол, подписан от председател, секретар и проверител. Представеният констативен нотариален протокол не е оспорен от ищцовата страна в срок. На базата на приетото за установено от фактическа страна, настоящата инстанция направи следните правни изводи: Предявени са искове за установяване на нищожност на взетите решения на общо събрание на акционерите на „Крамекс“ АД, проведено на 09.05.2023г. Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК постановява, че Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на общото събрание, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, като в случая такива основания за нищожност не се твърдят. Съгласно тълкувателното решение, нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт. В исковата молба са посочени и двете описани по-горе основания за нищожност на взетите решения на ОСА от 09.05.2023г. По твърдението, че е налице липсващо решение, тъй като такова събрание, каквото е описано в протокола не е провеждано и решения не са вземани: Твърдението е недоказано от събраните доказателства. Видно от представения протокол от проведеното на 09.05.2023 г. общо събрание на акционерите в „Крамекс“ АД и приложения към него списък на присъствалите акционери, на събранието е бил представен 97, 22 % от капитала, като за участие в събранието са регистрирани „Г. Инвест“ АД, представлявано от изпълнителния директор Т. Т., притежаващо 50, 57 % от акциите, Ж. Д. Г., представляван от адвокат П. Г., притежаващ 0, 04 % от акциите и ищецът “А. и сие“ ООД, представлявано от П. С. А., притежател на 46, 61 % от акциите. В състава на събранието са участвали акционери. Решенията са приемани на база изразената от акционерите при гласуването воля. Участието на ищеца се потвърждава и от подписа не неговия представляващ под списъка на лицата които са присъствали на събранието (неоспорен), както и от представения протокол. Представеният протокол е оспорен, като се твърди, че същия не удостоверява описаното в него, тъй като не е бил подписан от всички акционери. Разпоредбата на чл. 222, ал. 4 ТЗ предвижда общото събрание да избира председател и секретар на събранието, освен ако в устава не е предвидено друго. От извършена справка по партидата на „Крамекс“ АД в търговския регистър, не се установява приета различна разпоредба. Няма законово, нито в устава, изискване председателят и секретарят на събранието, да бъдат акционери и съответно дали те притежават или не такова качество е напълно ирелевантно за валидността на взетите от акционерите решения, тъй като тези помощни органи имат само ограничена, процедурна компетентност. Не е налице и законово или по устав, изискване протоколът от ОСА да бъде подписван от всички присъствали акционери. Процесният протокол е оформен, съобразно изискването на чл. 232 ал.2 от ТЗ, подписан от секретар и председател. Спазена е разпоредбата на чл. 32 ал.3 т.1, като е приложен и списък на присъстващите, който установява присъствието на представителите на акционерите, чрез подписите им. На основание чл. 232 ал.4 от ТЗ е съставен и констативен нотариален протокол, който се прилага към протокола от общото събрание. Констативният нотариален протокол представлява официален удостоверителен документ, относно провеждането на процесното общо събрание и до оборването на официалното удостоверителна сила на този документ съдът приема, че удостовереното с него присъствие на посочените лица и участие в ОСА, обвързват съда. Второто посочено от ищеца основание за нищожност на взетите решения е липсата на компетентност на общото събрание на акционерите да приема такива решения. Решенията не са нищожни и като приети от орган на дружеството, който да не е разполагал с материална компетентност по включените в дневния ред въпроси. Взетите от общото събрание решения касаят формирана воля за разпореждане с права на собственост върху недвижими имоти и определят условията за това, като за безспорен в отношенията между страните с определение от 14.11.2023 г. пред СГС, е отделен фактът, че предмет на взетите решения са права на собственост върху активите на дружеството, чиято обща стойност надхвърля половината от стойността на активите на дружеството, съгласно последния заверен годишен финансов отчет Съобразно разпоредбата на чл. 236 ал.2 т.2 от ТЗ, само по решение на общото събрание на акционерите могат да се сключват сделки на разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет. В ал. 3 на същия текст е предвидено, че уставът на дружеството може изрично да предвиди сделките по ал. 2 да се извършват по решение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет. В този случай е необходимо единодушно решение на съвета на директорите, съответно предварително разрешение на надзорния съвет. В устава на ответното дружество е предвидена възможността по ал.3 на чл.236 ал.3 от ТЗ, формулирана в чл. 15 ал.1 т.13 от същия, където е предвидено, че съветът на директорите може да взема решения за сключване на сделки по чл. 236 ал.2 от ТЗ. В ал.2 на чл. 15 от устава е предвидено тези решения да се вземат с единодушие от членовете на СД. В конкретния случай са представени писмени доказателства, че вземането на такова решение е било невъзможно, поради отказ на член на СД да гласува за същото. Без значение е обстоятелството, че не са представени доказателства за изрично свикано заседание на СД по този въпрос и за изрично гласуване по него. Тъй като вземането на решение за сключване на сделки по чл. 236 ал.2 от ТЗ от СД е изключение от общото правило за компетентността за това решение на ОСА, то установяването, че не са налице условията за прилагане на изключението от правилото е доказано с писмени доказателства и възстановява компетентността на ОСА по този въпрос. В този смисъл приетите решения от общото събрание на акционерите на ответното дружество на 09.05.2023г. не излизат извън компетентността на същото за вземане на такива решения. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че възраженията относно ненадлежното представляване на акционер в събранието, касаят законосъобразното му провеждане, а не нищожност на взетите решения поради липса на проведено събрание или поради некомпетентност за вземане на решения. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение. В отговора на жалбата, въззиваемата страна е претендирала разноски, но не е подновила това си искане в съдебно заседание и не е представила доказателства за извършени такива, поради което не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция. Ръководен от изложеното, съдът
Цитирани разпоредби
22- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 193, ал. 2 ГПК
- чл. 193 ГПК
- чл. 259, ал. 1 ГПК
- чл. 260 ГПК
- чл. 261 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 593 ГПК
- чл. 222, ал. 4 ТЗ
- чл. 232, ал. 1 ТЗ
- чл. 232, ал. 2 ТЗ
- чл. 232, ал. 4 ТЗ
- чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ
- чл. 236, ал. 2 ТЗ
- чл. 236, ал. 3 ТЗ
- чл. 15, ал. 1, т. 13
- чл. 15
- чл. 222, ал. 4
- чл. 258
- чл. 32, ал. 3, т. 1
- чл. 75, ал. 2